№ 2232
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С. П. Г.
при участието на секретаря Н. Н. В.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело
№ 20231110211560 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба
на „СТАРТ СПЕД” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.
к. „Гео Милев“, ул. „Венера“№6, партер, офис №1, представлявано от
управителя Б. М. А. срещу наказателно постановление (НП) № 22-
2300225/19.07.2023 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда ” (Д
„ИТ”) - София, с което е наложена на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на
труда (КТ), във вр. чл.415, ал.1 от КТ имуществена санкция в размер на 1 500
(хиляда и петстотин лева) лв. за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно, като се твърди неизследване на факти,
които се твърдят за такива от значение, а именно: отказът на Д. Д. да получи
отработеното си възнаграждение на ръка, с мотив, че й се дължат повече
пари, както и че на Д. са изпращани три покани, но тя не се е явила да получи
нито една от тях, а дружеството не разполагало с банковата й сметка.
За дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се явява процесуален
представител, който поддържа жалбата и по същество пледира за
уважаването й и отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно, по
съображенията, подробно изложени в жалбата, а и е налице
1
гражданскоправен спор, даденото предписание не може да изземе функциите
на компетентния съд, който да се произнесе по реда на ГПК. Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
За въззиваемата стрА. се явява процесуален представител, който оспорва
жалбата и пледира за отхвърлянето й и потвърждаване на обжалваното НП
като правилно и законосъобразно, тъй като от доказателствата се било
установило, че дружеството-жалбоподател не е изпълнил предписание под
№4 от 07.02.2023 г., а именно да изплати на Д. Д., съгласно представения фиш
за заплати за м. септември 2022 г., уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа за м. септември 2022 г. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
Била извършена проверка на „СТАРТ СПЕД“ ЕООД от инспектори при Д
„ИТ“ – София. Същата е по повод постъпил в Д „ИТ“-София сигнал от Д. Д.
Д. на 15.12.2022 г. за системни груби нарушения на трудовото
законодателство. По време на проверката, която била осъществена на дати
20.12.2022 г., 21.12.2022 г. и на 07.02.2023 г. от инспектори при Д „ИТ“-
София било установено, че между сигналистката Д. Д. Д. и дружеството-
жалбоподател, в качеството му на работодател, е бил сключен трудов
договор. Същият е с №76 от 01.09.2022 г., по силата, на който Д. Д. Д. е наета
като „юрисконсулт“, на пълно работно време и с основно месечно
възнаграждение в размер на 750 лв., който е с положен електронен подпис на
работодателя на 05.09.2022 г. Трудовият договор е с изпитателен срок в полза
на работодателя от шест месеца. Съгласно справка на ТД на НАП за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от 05.09.2022 г. от 18:27:02 ч. е
налице уведомяване. От представената отчетна форма за явяване/неявяване на
работа за м. септември 2022 г., е установено, че Д. е положила труд 8 часа на
01.09.2022 г., а от представената служебна бележка №62/01.09.2022 г., че на
същата й е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа
на 01.09.2022 г.
Сигналистката Д. подала на 27.09.2022 г. молба до „Старт Спед“ ЕООД за
прекратяване на трудовия й договор, считано от 28.09.2022 г., в срока на
изпитването. Със Заповед №91/28.09.2022 г. е прекратено трудовото
2
правотношение на Д. със „Старт Спед“ ЕООД. Същата е била поканена с
покА. от 03.11.2022 г. да се яви на адреса по седалището на дружеството, за
да си получи трудовото възнаграждение за м. септември 2022 г., която е
изпратена по „Еконт“ на 03.11.2022 г., върната като непотърсена на 11.11.2022
г. Повторна покА. била изпратена от дружеството до Д. със същото
съдържание на 15.05.2023 г. чрез „Български пощи“ЕАД.
В т. 4 на изготвения по време на проверката протокол №ПР2242554 от
07.02.2023 г. е посочено, че съгласно фиша за заплати за м. септември 2022 г.
работодателят е начислил, но не изплатил на Д. Д. Д. уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа за м. септември 2022 г., като по време
на проверката не били представени документи в насока извършено плащане.
Даден е срок за изпълнение на посоченото предписание под т. 4:
„Работодателят да изплати на Д. Д. Д., съгласно представения фиш за заплати
за м. септември 2022 г., уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа за м. септември 2022 г., съгласно чл.128, т.2 от КТ“ на горецитирания
протокол до 28.02.2023 г.
Протоколът бил връчен на 07.02.2023 г. на упълномощено от управителя на
дружеството лице Т. Г.. Няма данни същият да е обжалван по реда на АПК.
При извършена последваща проверка на 04.05.2023 г. били прегледани
представените от дружеството документи и на управителя на дружеството
Борис Алексиев била връчена покА. да представи на 15.05.2023 г. в 13:00 ч. в
Д „ИТ“- София, документи, изискани с призовката от същата дата, връчена му
също на 04.05.2023 г., а при непредставяне на същите, ще бъдат съставени
актове за установяване на административни нарушения на 15.05.2023 г. в
15:00 ч.
На 12.05.2023 г. било изпратено заявление от управителя на дружеството до
ГИТ-София, с молба за съдействие по отношение изплащане трудовото
възнаграждение на Д. и оформяне на трудовата й книжка.
На 15.05.2023 г. свидетелят А. Н. Б. - инспектор в Д „ИТ“- София, заедно с
други свои колеги извършили последваща проверка за установяване спазени
ли са предписанията, които са дадени в предходната.
В хода на тази последваща проверка не били представени на проверяващите
от Д „ИТ“ документи за изплащане на начисленото трудово възнаграждение
на лицето Д. Д. Д. за м. септември 2022 г.
3
Съставен е бил протокол за извършена проверка изх. №ПР2316593 от
15.05.2023 г., в който е посочено и че предписание под №4 от протокол
№ПР2242554 от 07.02.2023 г. не е изпълнено. Същият бил връчен на
16.05.2023 г. на упълномощено от управителя на дружеството лице Т. Г..
Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№22-2300225 на 15.05.2023 г. от свидетеля А. Н. Б. – старши инспектор в Д
„ИТ“ - София за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ от дружеството, в
отсъствие на представител на дружеството, което е било поканено.
Съставени са съответно констативен протокол №1 от 15.05.2023 г. за
непредставяне на изисканите документи с призовка, връчена на управителя на
дружеството на 15.05.2023 г. в 13:00 ч. и констативен протокол №2 от
15.05.2023 г. за неявяване на представител на дружеството за съставяне на
АУАН на 15.05.2023 г. в 15:00 ч.
АУАН е връчен на 16.05.2023 г. на Т. Г., надлежно упълномощена от
управителя на дружеството.
Подадено е от дружеството-жалбоподател възражение срещу АУАН,
входирано на 23.05.2023 г.
Приложена е Заповед №1744/20.12.2022 г., с която И. Х. Й. е назначена за
директор на Д „ИТ“-София, считано от 21.12.2022 г. Приложена е
длъжностната характеристика за длъжност „директор“ на Д „ИТ“ със
седалище София.
Въз основа на АУАН на 19.05.2023 г. е издадено обжалваното
наказателно постановление от съответното оправомощено, въз основа на
Заповед №З-0693/15.08.2022 г. на изп. директор на ИА „ГИТ”: директора на
Дирекция „ИТ”- гр.София.
Образувано било гражданско дело №27439/2023 г. по описа на СРС, ГО, 123
състав по искова молба на Д. Д. Д. срещу „Старт Спед“ ЕООД за неизплатено
трудово възнаграждение от 01.09. до 27.09.2022 г. с цена на иска в размер на
405, 95 лв. Исковата молба е входирА. в СРС, ГО на 19.05.2023 г. С решение
от 06.11.2023 г. по делото, невлязло в сила, предвид обжалването му пред
СГС, е отхвърлен изцяло предявения от Д. иск, включително като погасен
чрез прихващане на основание чл.103, ал.1 от ЗЗД по възражение на
ответника „Старт Спед“ ЕООД.
4
От показанията на свидетеля Т. Г., която работи в дружеството-
жалбоподател се установява, че Д. е работила в дружеството през м.
септември 2022 г., като при явяването на Д. в офиса на дружеството на 02.11.
й била предоставена заплатата и ведомост, при което същата върнала парите
и отказала да подпише ведомостта, тъй като това не била сумата, която
очаквала да й се даде. По време на проверката била изпращала тя лично
покани да се яви да си получи трудовото възнаграждение, които била
изпращала по имейл и по поща, да предостави банкова сметка, по която да
преведат заплатата, но нито една от поканите не била получА. от Д.. Имейла
не се върнал като недоставен, но не получили отговор от Д..
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства, както и от гласните - показанията на
разпитаните в хода на производството свидетели Т. Г. и А. Б..
Съдът цени в съвкупността им доказателствата, като логични и
непротиворечиви и не намира основания за обсъждането им поотделно.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния четиринадесетдневен срок,
видно от обратната разписка, удостоверяваща получаване на препис от
наказателното постановление и от надлежно легитимирано лице, имащо
правен интерес от обжалване, като по своята същност е неоснователна,
поради следното:
Съдът като съобрази съставения АУАН и издаденото въз основа на него
НП № 22-2300225/19.07.2023 г. на директора на Д „ИТ” – гр.София намира, че
същите са съставени/респ. издадени от оправомощени длъжностни лица, в
кръга на компетенциите им.
Отразеното в акта и НП е обстоятелствено и пълно, съобразено с
изискванията на процесуалните и материално-правни норми. Налице е
словесно описание на нарушението, което съответства на посочената в акта и
НП правна квалификация на същото. Не се констатираха изложените в
жалбата процесуални нарушения на ЗАНН. Налице е словесно описание на
нарушението, което съответства на посочената в акта и НП правна
квалификация на същото. От съдържанието на акта и НП по безспорен начин
се сочи дата на извършване на нарушението: 01.03.2023 г., денят следващ
5
датата, до която е следвало да бъде изпълнено предписание под №4 по
протокол №ПР2242554 от 07.02.2023 г., който срок е бил до 28.02.2023 г.
Съгласно чл.218, т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове
да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Спазени са сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Това е така, тъй като
АУАН е съставен на 15.05.2023 г., към която дата не е изтекъл тримесечния
срок от осъществяване на административното нарушение, което е
реализирано на 01.03.2023 г., а НП е издадено на 19.07.2023 г., поради което е
спазен и шестмесечния срок. Посочено е и място на извършване на
нарушението: предприятието на работодателя. Не се констатират други
допуснати съществени процесуални нарушения от визираните в разпоредбите
на чл.42 от ЗАНН, касаещи АУАН и на чл.57, ал.1 от ЗАНН относно
процесното НП. Установява се от събраните по делото доказателства, че
управителят е получил, както призовка (връчена на 04.05.2023 г.) за
представяне на доказателства за изпълнение на предписанието за 15.05.2023
г., така и покА. (връчена на 04.05.2023 г.) за явяване на 15.05.2023 г. АУАН е
съставен в отсъствие на управителя на дружеството или упълномощено от
него лице, но е налице покА. за датата и часа на съставянето на акта, която е
връчена надлежно. Съставен е и констативен протокол за неявяване
представител на дружеството на 15.05.2023 г. и такъв за непредставяне до
посочения в призовката час 13:00 ч. на същата дата документи, които са
изискани със същата.
Предвид на това, съдът не констатира незаконосъобразност на
атакуваното НП, включително и че същото е постановено при съществени
нарушения на административнопроцесуалните правила. АУАН е бил връчен
на упълномощено от управителя на дружеството лице и е предоставена
възможност за възражение срещу него в тридневен срок от връчването.
Налице подадено такова, макар и след този срок.
Наказателното постановление е напълно обосновано, както и е
подкрепено от събраните в административнонаказателното производство
доказателства.
Съгласно чл.415, ал.1 от КТ: „Който не изпълни задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се
наказва с глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.” Като в случая е дадено
6
задължително предписание в протокол, връчен на дружеството на 07.02.2023
г., което е влязло в сила, доколкото не е било обжалвано.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
безспорен начин, че жалбоподателят е този, който самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение, като в случая той
отговаря на посочените в КТ изисквания за работодател (по см. на § 1, т.1 от
ДР на КТ).
В случая нарушението се изразява в неизпълнение на предписание под
№4, дадено в протокол №ПР2242554 от 07.02.2023 г. Протоколът е връчен
надлежно и за него няма данни да е обжалван по надлежен ред, поради което
е влязъл в сила.
Наложена е съответстващата на нарушението санкция по чл.415, ал.1 от
КТ – имуществена санкция на работодател, който не изпълни принудителна
административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на
трудовото законодателство. Санкцията е съобразена с обстоятелствата
предвидени в разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и това, че липсват данни за
други нарушения, по влезли в сила наказателин постановления, преди това на
трудовото законодателство от дружеството. Размерът на имуществената
санкция предвидената в санкционната норма чл.415, ал.1 от КТ е в размер от
1500 лв. до 15000 лв. Ето защо съдът намира, че е приложен правилно закона,
в случая чл.27, ал.2 от ЗАНН и отчетени всички обстоятелства във връзка с
конкретното нарушение, което нарушение се приема от съда, че не е с висока
обществена опасност и липсата на данни за други нарушения от този вид на
трудовото законодателство от стрА. на ЕООД, с влезли в сила наказателни
постановления. Размерът на имуществената санкция от 1500 лв. е
минималната предвидена в санкционната норма. Като съдът счита, че с така
определеното по вид и размер административно наказание, при спазване
изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН ще бъдат постигнати целите на
административното наказване предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Ето защо наказателното постановление като законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
Не може да бъде прието, че нарушението е маловажно. За да е налице
маловажност по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ, следва да са налице две
кумулативно предвидени предпоставки: 1.Нарушението да е отстранено
7
веднага след установяването му по реда на КТ и 2. От него да не са настъпили
вредни последици за работника или служителя. Освен това за разлика от
маловажните нарушения по чл.28 ЗАНН, чл.415в, ал.1 от КТ не допуска
освобождаване от административнонаказателна отговорност, а предвижда
налагане на административно наказание - имуществена санкция, но в
многократно по-нисък размер. Доколкото тези условия не се изпълнени,
конкретно нарушението не е отстранено веднага след установяването му по
реда на КТ, то не може да бъде приложен този привелегирован състав
Относно приложимостта на чл.404, ал.3 от КТ в процесния случай:
Съгласно чл. 404, ал. 3 КТ, когато задължителното предписание по ал. 1,
т. 1 и/или т. 12 се отнася до отстраняване на нарушения на трудовото
законодателство, то може да бъде дадено по искане на работника или
служителя до предявяването на иск пред съда, след което въпросът може да
бъде решен само от съда. Посоченото е в съответствие с чл. 14, ал. 3 ГПК за
подведомствеността на съда, която изключва поведомствеността на всяко
друго учреждение по въпрос, с който е сезиран съда. При преценката на
въпроса за възникнало задължение за изпълнение на предписание по чл. 404,
ал. 1, т. 1 и т. 12 КТ, както административнонаказващият орган при
издаването на НП, така и съдът при преценката за законосъобразност на НП,
следва да проверят спазването на изискването по чл. 404, ал. 3 КТ -
отрицателна предпоставка, която наред с предвиденото по чл. 404, ал. 4 КТ,
при противоречие със съдебен акт, изключва задължението за изпълнение на
предписанието. Без съмнение, работникът има правен интерес да сезира както
органите на Дирекция „Инспекция по труда“, с оглед постигане на бързина
работодателят да бъде задължен да изплати възнаграждението, но от друга
стрА. има правен интерес и да предяви иск пред съда, като иска освен
главницата и лихва за неизплащане на възнаграждението в срок, освен това
производството е безплатно за ищеца.
По делото се установи, че в случая Д. Д. Д. е депозирала искова молба в
СРС срещу дружеството за неизплатено трудово възнаграждение от 01.09. до
27.09.2022 г., т.е. в същата попада периодът, за който е било дадено
процесното предписание, предмет на въззивна проверка. Исковата молба е
подадена на 19.05.2023 г., когато е и входирА. в СРС и е било образувано гр.
дело №27439/2023 г. по описа на СРС, ГО, 123 състав. Но по делото не се
8
установи, че първоначалната проверка, в хода на която е дадено
неизпълненото предписание под №4, дадено в протокол №ПР2242554 от
07.02.2023 г. е било изпълнено. Подадената на 19.05.2023 г. искова молба в
СРС от Д. Д. Д. срещу дружеството за неизплатено трудово възнаграждение е
след съставяне на АУАН и много след срока по смисъла на чл. 404, ал. 3 от
КТ, съгласно който самото предписание може да бъде дадено до предявяване
на иск в съда. В случая предписанието е дадено на 07.02.2023 г., а искът е
предявен в съда на 19.05.2023 г. и този факт не променя наличието на
извършено административно нарушение по смисъла на чл. 415, ал. 1 от КТ от
стрА. на дружеството-жалбоподател. Не на последно място не се установи, че
е изпълнен и другата част от състава на чл.404, ал.3 от КТ, а именно, че
предписание под №4, дадено в протокол №ПР2242554 от 07.02.2023 г. е
дадено по искане на работника или служителя до предявяването на иск пред
съда.
Предвид което не може да се приеме, че в процесния случай е налице
изключващо основание по чл.404, ал.3 от КТ предписанието да бъде
изпълнено.
Не са налице и основанията предвидени по чл. 404, ал. 4 от КТ, при
противоречие със съдебен акт на даденото от Д „ИТ“ предписание,
изключващо задължението за изпълнение на същото. Към момента делото,
заведено по ГПК пред съд от Д. е висящо пред въззивна инстанция и няма
постановен влязъл в законна сила съдебен акт.
С оглед изхода на производството, а именно потвърждаване на процесното
НП, претенцията на процесуалния представител на въззиваемата стрА. за
присъждане на разноски се явява основателна. Това е така, доколкото
административното нарушение се явява установено. Въззиваемата стрА. се е
представлявала от юрисконсулт на Д „ИТ“- София, който се е явил в
проведените съдебни заседания, но самото дело се преценя, че не такова с
фактическа и правна сложност, поради което съгласно чл.63, ал.5, във вр. с
ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, съдът определи размер на юрисконсултско
възнаграждение от 90 (деветдесет лева) лв. за процесуалното
представителство пред въззивната инстанция по делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-
2300225/19.07.2023 г. на директора на Д „ИТ” – гр.София, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА „СТАРТ СПЕД” ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „Гео Милев“, ул. „Венера“№6, партер, офис №1
да заплати на ИА „ИТ“, с адрес: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“№3, за
разноски по делото, а именно юрисконсултско възнаграждение в размер на 90
(деветдесет лева) лв.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр. София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10