№ 15196
гр. София, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110151174 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред
първата инстанция“.
Ищецът П. Й. К. е предявил срещу „С. кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 222, ал. 3 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 228, ал. 3, предл. 3 вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от общо 13 105.58 лв., от които:
1/ сума в размер на 9 786.36 лв. – незаплатено парично обезщетение при прекратяване
на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, съизмеряващо се с брутното трудово
възнаграждение на служителя за шест месеца;
2/ сума в размер на 2 893.05 лв. – незаплатено обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2020 г., 2021 г. и 2022 г.,
3/ сума в размер на 328.93 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от
9 786.36 лева, считано от 01.05.2022 г. до 29.08.2022 г., както и
4/ сума в размер на 97.24 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от
2 893.05 лева, считано от 01.05.2022 г. до 29.08.2022 г.
Претендира се и законната лихва върху главницата от 2893.05 лв. и главницата от
9786.36 лв., считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане,
1
както и сторените по делото разноски.
Ответникът признава предявените искове и твърди, че е заплатил всички претендирани
от ищеца суми, включително и претендираната законна лихва от датата на исковата молба
до плащането – 31.10.2022 г. Счита, че с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото, поради което моли съда да приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Със становище от 05.12.2022 г. ищецът признава, че е получил плащане на всички
претендирани от него с исковата молба суми, но счита, че с поведението си ответникът е дал
повод за завеждане на делото, поради което моли съда да осъди ответника да му заплати
сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 912.35 лв.
съгласно договор за правна защита и съдействие от 12.04.2022 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Страните не спорят по фактите по делото. Ответникът не е оспорил изложената от
ищеца в исковата молба фактическа обстановка, като дори в хода на процеса – на 06.10.2022
г., на 31.10.2022 г. и на 02.11.2022 г. е погасил изцяло претендираните суми, ведно със
законната лихва. Извършеното плащане се признава от ищеца. На основание чл. 235, ал. 3
ГПК съдът следва да вземе предвид фактите, настъпили след подаване на исковата молба в
съда, включително извършеното в хода на процеса доброволно плащане от длъжника.
Процесуалният представител на ищеца признава, че главницата, мораторната лихва и
законната лихва били погасени изцяло. С оглед изложеното настоящият съдебен състав
намира, че кумулативно съединените осъдителни искове с правно основание чл. 222, ал. 3
КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 228, ал. 3, предл. 3 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо
13 105.58 лв. следва да бъдат отхвърлени изцяло поради извършено в хода на процеса
плащане.
По разноските:
Към датата на завеждане на делото /20.09.2022 г./ ответникът е бил в забава на
плащането на процесните задължения.
Предвид прекратяване на трудовото правоотношение между страните със Заповед № 1
от 17.03.2022 г., както и предвид изричната разпоредба на чл. 228, ал. 3 КТ, която гласи, че
обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се
изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който
правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг
срок и след изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната
лихва, няма никакво съмнение, че най-късно в края на месец април 2022 г. работодателят е
бил длъжен да изплати на служителя двете обезщетения по чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 224, ал. 1
КТ. Като не е сторил това, той е изпаднал в забава. Към датата на подаване на исковата
молба – 20.09.2022 г. – плащане на процесните суми от „С. не е било налице. Ето защо, няма
как да се приеме тезата на ответника, че с поведението си не е дал повод за завеждане на
2
делото. Макар действително да се установява от представените по делото писмени
доказателства, че страните са имали желание да уредят доброволно спора помежду им и че
ответникът е имал финансови затруднения, това не може да доведе до извод, че ищецът е
този, който е дал повод за иницииране на настоящото производство. Ответникът е този,
който безспорно има едно изискуемо задължение към ищеца и, неплащайки същото в срок,
без значение каква е причината за това, е дал повод за завеждане на настоящото
производство и следва да понесе разноските за това.
Установява се, че вземанията са погасени в хода на исковия процес, като с поведението
си ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което дължи сторените от ищеца
разноски. Ето защо, на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски
в исковото производство за адвокатско възнаграждение, заплатено в брой, видно от
представения по делото договор за правна защита и съдействие от 12.04.2022 г. в размер на
912.35 лв. Неоснователно е възражението на ответника, че от представения договор за
правна защита и съдействие не се установявало за какво производство и за кои конкретни
правни и фактически действия било заплатено адвокатското възнаграждение, като се
вземело предвид, че договорът бил подписан близо пет месеца преди депозиране на
исковата молба. Съдът намира, че от представения на л. 18 от делото договор може да се
направи извод, че ищецът П. Й. К. е заплатил на адв. К. сумата от 912.35 лв. като
възнаграждение във връзка с водене на настоящото производство, като обстоятелството, че
същият е бил подписан преди фактическото депозиране на исковата молба не може да
доведе до друг извод, още повече, че няма данни въз основа на този договор за правна
защита и съдействие ищецът да е образувал други производства срещу „С. и да е
претендирал възнаграждение за други действия или производства по същия този договор.
Доколкото уговореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение е в рамките
на минимума съгласно Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, то няма как да бъде уважено възражението на ответника по
чл. 78, ал. 5 ГПК.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Й. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Б.
срещу „С., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С. искове с правна
квалификация чл. 222, ал. 3 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 228, ал. 3, предл. 3 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата от общо 13 105.58 лв., от които: сума в размер на 9 786.36 лв. – незаплатено
парично обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът
или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съизмеряващо
се с брутното трудово възнаграждение на служителя за шест месеца; сума в размер на
2 893.05 лв. – незаплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г.,
3
2021 г. и 2022 г., сума в размер на 328.93 лв., представляваща законна лихва за забава върху
сумата от 9 786.36 лева, считано от 01.05.2022 г. до 29.08.2022 г., както и сума в размер на
97.24 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 2 893.05 лева, считано от
01.05.2022 г. до 29.08.2022 г., поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „С., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., да заплати на П.
Й. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Б., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
сумата 912.35 лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4