Решение по дело №164/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  2004                                                        08.08.2019 година                             град Бургас

 

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                                    пети граждански състав

На осми юли                                                                през  две хиляди и деветнадесета  година

в публично заседание в състав:                

                                            Председател: Магдалена Маринова

 

При секретаря:  Анелия Такова

като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 164 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по повод искова молба от  „ВИКТОРИЯ ПРИНТ“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Александър Стамболийски“ № 14, представлявано от управителя Т.Г.З., против А.Н.Г. ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 1 500 лева, представляваща получен от него на 13.07.2018 година служебен аванс за закупуване на материали, за които не е представил разходни отчетни документи  и не е възстановил посочената сума, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

            Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

            С Трудов договор №2/01.05.2010г. ответникът А.Н.Г., ЕГН ********** е назначен от „ВИКТОРИЯ ПРИНТ” ООД да изпълнява длъжността „Началник производство” с месторабота - печатницата на дружеството в град Бургас и с размер на трудовото му възнаграждение - 769 лева. А.Н.Г. е и съдружник във фирмата от началото на създаването й. С отправено до управителя на дружеството Заявление е вх.№ 1/05.09.2018г. служителят А.Г. поискал да му бъде прекратено трудовото правоотношение с работодателя „ВИКТОРИЯ ПРИНТ” ООД. Със Заповед №1 от 05.09.2018г. трудовото му правоотношение било прекратено.

            Ищецът, чрез представляващ, твърди още, че докато е работил по трудово правоотношение с ищцовото дружество А.Г. е изпълнявал ръководни функции, като е ръководил организацията на труда и производството в печатницата, осъществявайки контрол върху работата в нея. При осъществяване на работата на ответника А.Г. са  предоставяни парични средства, които той е следвал да изразходва за нуждите на осъществяваното от дружеството производство. Практиката при работата между работника и работодателя е била при поискване или при извънредна нужда на служителя А.Г. да му се предоставят служебни аванси за закупуване на необходимите за нормалното функциониране на производствения процес в печатницата. След като се закупят материалите, служителят е следвало винаги да представя пред работодателя си отчет за извършените разходи в рамките на 7 /седем/ дни.

            Преди да напусне работа по собствено желание, работодателят „ВИКТОРИЯ ПРИНТ” ООД е предоставил на служителя си А.Г., в качеството му на „Началник производство” служебен аванс в размер на 1 500 лв. за закупуване на материали, които да послужат за произвеждането на продукцията в печатницата. Служебният аванс е предаден на 13.07.2018г. от Я.Х.Я.- изпълняваща длъжността „технически сътрудник” във „ВИКТОРИЯ ПРИНТ” ООД и в присъствието на И.Г.Г.- назначена като „експерт реклама” в „Принтхаус” ООД, които служителки, макар и с различен работодател, осъществяват трудовите си задължения в един офиГ. Предоставеният служебен аванс е осчетоводен в счетоводството на дружеството „ВИКТОРИЯ ПРИНТ” ООД.

            В установения от практиката на дружеството едноседмичен срок при предоставяне на служебни пари, служителят А.Г. не е предоставил на работодателя си разходни отчетни документи, установяващи целевото изразходване на предоставените средства, нито е възстановил предадената сума. С писмо, изпратено до адреса на ответника, той е уведомен, че следва в най-кратък срок да предостави съответните документи и отчет за извършените разходи в полза на „Виктория Принт” ООД или в случай, че средствата не са разходвани - да възстанови сумата в касата на дружеството.

Въпреки писменото и устно уведомяване, до датата на подаване на исковата молба А.Н.Г. не е представил на ищеца разходни отчетни документи, установяващи целевото изразходване на предоставения служебен аванс в размер на 1 500 лева и не е възстановил посочената сума.

  В исковата молба е изложен правен довод, че съгласно законовите разпоредби служителят дължи отчет пред работодателя си, когато му е поверено имущество, за да се разпореди с него по определен начин от името и за сметка на работодателя. Работникът дължи отчет за начина, по който се е разпоредил е имуществото за сметка на работодателя, независимо от това дали се е разпоредил по надлежния, или по друг начин, или ако не се е разпоредил - дължи връщане на полученото. Относно размера на отговорността ищецът се е позовал на нормата на чл.203 от КТ.

Въз основа на тези фактически твърдения и правни доводи ищецът предявява посочените искове. В исковата молба са посочени доказателства.

            В преклузивния едномесечен срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника  А.Н. Г., чрез адвокат Н.К., ВАК, в който оспорва предявения иск.  Твърди, че не отговаря на истината, че на 13.07.2018 година му е предоставен служебен аванс за закупуване на материали. В тази насока излага довод, че длъжността, която е заемал и която се установява от приложения към исковата молба трудов договор не предполага да се занимава с доставка на материали. На следващо място посочва, че доверителят му към посочената дата е бил в болничен, за което представя доказателство. Поради това заявява, че не е бил на работа до 09.08.2018 година.  Поради изложеното от името на ответника е поискано постановяване на съдебно решение,  с което предявеният иск да бъде отхвърлен. В писмения отговор са посочени доказателства и е изразено становище по доказателствата, посочени от ищеца и са посочени доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалните си представител – адвокат Б. и адвокат Т., поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага подробни фактически и правни доводи за основателност на предявения иск.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител – адвокат К., поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. Сочи доказателства. В заседание по същества на спора излага подробни фактически и правни доводи за неоснователност и недоказаност на предявения иск.

            Предвид фактическите твърдения, изложени в молбата, настоящият състав приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.203 от КТ, съгласно който работникът или служителят отговаря имуществено съобразно правилата на тази глава за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения.

От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,  настоящият състав приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, установява се и от приложените писмени доказателства, че ответникът е работил по трудово правоотношение с ищеца по силата на което е заемал длъжността „Началник производство” с месторабота - печатницата на дружеството в град Бургас и с размер на трудовото му възнаграждение - 769 лева, а освен това е и съдружник в дружеството – ищец. Впоследствие трудовият договор е прекратен на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ с посочената в исковата молба заповед от 05.09.2018 година.

Страните спорят относно получаване на сумата 1 500 лева страна на А.Г.   и основанието за това.

Като писмено доказателство е приет разходен касов ордер, в който е посочено от името на дружеството – ищец да се брои на ответника сумата 1 500 лева с основание „служебен аванс за материали“. Документа е пописан само от лицето, броило сумата, но не и от посочения в него получател. От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза се установява, че сумата 1 500 лева е осчетоводена по дебита на сметка Подотчетни лица по партидата на А. Г. и по кредита на сметка Каса в лева с правно основание „служебен аванс“. Заключението на вещото лице е обосновано и компетентно дадено поради което съдът приема, че въз основан на него могат да бъдат формирани изводи от фактическа страна на спора. От разпита на свидетелката Я.Х.Я.се установява, че тя е предоставила  на А.Г. сумата на 13.07.2018 година, тъй като той поискал. Свидетелката пояснява, че това е честа практика в дружеството, тъй като ответникът е бил неин работодател. Впоследствие той не й е предоставил отчет за какво е разходвал средствата. Тя съставила и разходния касов ордер, но не поискала от ответника да се подпише. Относно дейността му свидетелката Я.а посочва, че той е неин работодател от 8 години и се занимавал с цялата производствена дейност на дружеството, включително снабдяването. Свидетелката И.С.С., също работеща по трудово правоотношение  с ищеца пояснява, че видяла как колежката й Я.а предоставя сумата на ответника А.Г.. Двете свидетелки излагат, че сумата била предоставена на 13.07.2018 година по обяд.

За установяване на защитната  теза на ответника за това, че на посочения ден не е бил на работното си място, тъй като е бил болен, по делото са представени писмени доказателства и е разпитан свидетеля  д – р Д. Я., издал болничния лист. От този документ, приет като писмено доказателства, се установява, че за периода от 13.07.2018 година до 26.07.2018 година ответникът А. Г. е ползвал отпуск по болест с режим на лечение – домашен – амбулаторен.  Впоследствие отпускът на посоченото основание е продължен от 27.07.2018 година до 09.08.2018 година. Първият болничен лист е издаден на 13.07.2018 година. От показанията на свидетеля д – р Я. се установява, че когато ответника А.Г. го посетил бил с видимо влошено здравословно състояние, дължащо се на увреждане на междупрешленните дискови пространства на гръбначния стълб. Свидетелят подробно описва изследванията, които назначил, процеса на лечение и обосновава необходимостта от това отпускът по болест да бъде продължен.

При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Настоящият състав приема за установено по делото от разпита на свидетелите Я.а иС., че по обяд на 13.07.2018 година ответникът А. Г. е получил от името на дружеството – ищец сумата 1 500 лева, която му била предоставена от касата. Този извод за правнорелевантните факти не се опровергава от показанията на свидетеля  д-р  Я. и представените писмени доказателства, тъй като е възможно болничният лист и посещението при лекаря да са се осъществили след предаване на сумата.  Не се установява от събраните по делото доказателства обаче, че сумата е предоставена с основанието, посочено в разходния касов ордер – служебен аванГ. Разходния касов ордер е частен, свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно това, че лицето подписало документа,  е автор и на обективираното в него изявление за знание на факти. В случая обаче не се установява, че ответникът е подписал документа. От друга страна, като частен свидетелстващ документ, издаден от ищцовото дружество и въпреки че е осчетоводен, разходния касов ордер не се ползва с посочената обвързваща съда доказателствена сила, тъй като установява само изгодни за издателя си факти. В тази насока  следва да бъде посочено, че  реквизитите на този счетоводен документ не са нормативно установени  и се ограничават до тези, с които стопанската операция може да се опише еднозначно.  Твърдението за основанието за плащане в случая обаче не кореспондира с доказателства по делото, които да са преки. От косвените доказателства  - разпита на свидетелките Я.а иС. в частта относно организацията на работа в дружеството и по  - конкретно за това, че ответника е бил ангажира с доставката на материали и установявал контакт с доставчиците и  предоставянето на сумите било обосновавано впоследствие с представяне на фактури и касови бележки, не може да се направи извод за доказване при условията на пълно и главно доказване предоставянето на  сумата.

По изложените съображения настоящият състав приема, че предявеният иск  е недоказан и следва да бъде отхвърлен.

При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК  в тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноските, направени от ответника по водене на делото. По делото обаче не са представени доказателства за реално направени разноски, поради което претенцията следва да бъде отхвърлена, съгласно т.1 от ТР №6/2013 година на ОСГТК на ВКГ.

            Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

            ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „ВИКТОРИЯ ПРИНТ“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Александър Стамболийски“ № 14, представлявано от управителя Т.Г.З., против А.Н.Г. ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 1 500 лева /хиляда и петстотин лева/, представляваща получен от него на 13.07.2018 година служебен аванс за закупуване на материали, за които не е представил разходни отчетни документи  и не е възстановил посочената сума, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

            ОТХВЪРЛЯ претенцията от А.Н.Г. ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на „ВИКТОРИЯ ПРИНТ“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Александър Стамболийски“ № 14, представлявано от управителя Т.Г.З., да плати разноски, направени по водене на делото.

            Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

 

 

                                                                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ не се чете/

 

Вярно с оригинала! МД