О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260342
22.10.2020 г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, XXVI състав, в закрито заседание на двадесет и
втори октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
след като се запозна с материалите по ЧНД № 6439/2020
г. по описа на съда, намери за установено следното:
Производството е по реда
на чл. 243, ал. 4 НПК.
Образувано е по жалба с вх. № 269065 от 05.10.2020 г. по описа на РС – П., депозирана от К.Д.Я.
с ЕГН: ********** против Постановление от 23.09.2020 г., с което е било
прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 543/2019 г.
по описа на IV РУ гр. П., образувано за престъпление по чл. 198,
ал. 1 НК.
Производството е второ по ред пред Районен съд гр. П.
за упражняване контрол върху акта на прокурора с който е било прекратено
наказателното производство, доколко с Определение № 614 от 05.05.2020 г.,
постановено по ЧНД № 2375/2020 г. по описа на РС гр. П., 26 н.с. е било
отменено Постановление от 30.03.2020 г. с което е било прекратено наказателното
производство и делото е било върнато на РП гр. П..
В жалбата са изложени съображения, че атакуваното постановление
с което било прекратено досъдебното производство е неправилно и
незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна. Изложени са
съображения, че с действията си лицата са осъществили състава на престъплението
,,самоуправство‘‘ по смисъла на чл. 323, ал. 1 НК.
По делото няма привлечено в качеството на обвиняем
лице.
Пловдивският районен съд, след като се взе
предвид доводите и възраженията на страните и се запозна със събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са налице данни кога е било връчено
постановлението на прекратяване на досъдебното производство, а именно на 29.09.2020
г., поради което следва да се приеме, че жалбата е депозирана в срок. Същата е подадена
от лице, разполагащо с това право, доколкото от деянието по чл. 198, ал. 1 НК
има пострадал, насочена е срещу подлежащ на обжалване прокурорски акт, в
предвидения за това срок, поради което се явява процесуално допустима,
разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
За да прекрати наказателното производство
представителят на държавното обвинение е възприел следната фактическа
обстановка:
Досъдебното производство е било образувано с протокол
за първото действие по разследването - разпит на свидетел-пострадал, за това че
07.12.2019г., в гр. П., е направен опит, чрез използване на сила,
противозаконно да се присвоят движими вещи от владението на К. Д. Я., без
негово съгласие с намерение те да бъдат присвоени, като деянието останало
недовършено по независещи от дееца причини - престъпление по чл. 198, ал. 1,
вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.
Свидетелят Я. работел като *** във фирма, занимаваща
се с търговия с автомобилни части и в изпълнение на ежедневните си задължения,
на инкриминираната дата - 07.12.2019г. извършвал разнос на заявени от
контрагенти на работодателя му автомобилни части. Около 10.15 часа се намирал
на ул. „С.М.“ в гр. П., когато, докато шофирал служебно зачисления му
автомобил, бил спрян с подаване на сигнали с ръце - „махане“, от две лица от
мъжки пол - свидетелите П.М. и И.М. - баща и син.
След като пострадалият свидетел Я. спрял автомобила до
непознатите му до момента лица, по-възрастният — П.М., се приближил към
отворения прозорец на шофьорската врата и казал на пострадалия: ,,Дай си
телефона, работата е на живот и смърт!“.
Я. отказал да предостави телефона си, на което мъжът
отново повторил със заплашителен глас репликата, посочена в горния пасаж. Този
път обаче, репликата била съпроводена и
с посягане на свидетеля П.М. през отворения прозорец на колата към таблото на
същата, където, на видимо място, бил поставен мобилният телефонен апарат на
пострадалия. Свидетелят Я. преустановил движението и започнал да вика за помощ.
В свидетелските си показалия, заявява, че в този момент, към него се приближил
по-младият мъж — свидетеля И.М. и му нанесъл удар с юмрук в областта на лицето.
В този момент на мястото, привлечени от спора, се
събрали множество граждани - сред тях свидетелите Ч., Х., А. и А.
Двамата непознати мъже продължили да настояват
пострадалият да им даде телефона, който мислили, че бил техен. На отговора на Я.,
че няма никакъв техен телефон в негово владение, мъжете обяснили, че следят
откраднат техен телефон чрез друго мобилно устройство, което сочело, че същият
е при него.
В това време, с оглед невъзможността да се разбере с
двамата мъже, както и с оглед извършените от тях спрямо него действия, Я. подал
сигнал на телефон 112, като съобщил, че се опитват да го оберат.
След като видели, че Я. подава сигнал до органите на
МВР, свидетелят П.М. му предложил да му даде 50 лева, а от своя страна Я. да
забравил за случая и да не търси намеса на МВР, като намекнал още, че
действително е възможно да е станала грешка и той да няма общо с липсващия им
телефон. Я. не се съгласил с това предложение и настоял пристигането на екип на
ОДМВР-П..
Докато пострадалият говорел по телефона, двамата мъже
напуснали мястото на описания инцидент. Свидетелят Я. обаче ги последват пеша
от разстояние и започнал да ги подканя да с върнат и да изчакат органите на
реда. Освен това Я. започнал да снима вървящите на около 20 метра пред него
двама свидетели.
В този момент, според пострадалия, по-възрастният от
мъжете, свидетелят П.М., извадил нож и от разстояние, продължавайки да върви,
го подканил да се доближи с думите: „Хайде, пробвай се!”, държейки в ръка ножа.
Последните думи, придружени с показване на ножа, свидетелят Я. твърди, да е снимал
/действията/.
Уплашен от оръжието, пострадалият преустановил
следването на двамата мъже и се върнал при автомобила си, където изчакал
пристигането на органите на МВР.
От своя страна свидетелите М. изказват различна
фактическа обстановка. Признават да са спрели автомобила на пострадалия и да са
се опитали да вземат от купето му мобилен телефонен апарат, собственост на И.М.,
който бил откраднат през нощта и те следели чрез друго мобилно устройство,
което индикирало, че телефонът е именно у Я.. Отричат обаче, да са нанасяли
удари на пострадалия, както и да са го заплашвали с нож в последствие.
Съжаляват за постъпката си и са категорични, че е станало недоразумение.
На приобщените снимки от телефона на пострадалия, не
се вижда свидетелят М. да държи в ръката си нож или друг предмет при
последвалото преследване.
Свидетелите са поставени в условията на очна ставка,
като всеки от тях потвърждава първоначалната си версия.
Разпитана в качеството па свидетел М.М.- майка на И.М.,
изцяло потвърждава изложеното от сина си. досежяо опитите му да проследи
изчезналия си мобилен телефон посредством компютърна програма, която тя, обаче,
с оглед липсата на компютърни познания, не може да идентифицира.
В хода на разследването, в качеството на свидетели са
разпитани всички установени лица - К.Я., П.М., И.М., А. Ч., А. Х., Н. А., Н. А.
и М.М.. Събрани са и всички релевантни към предмета на разследването документи,
касаещи инкриминирания инцидент, както и са проведени очни ставки между К.Я. от
една страна и П.М. и И.М. от друга страна.
Настоящият съдебен състав за да отмени предходното
постановление на прокурора с което е било прекратено наказателното производство
е приел, че по делото биха могли да се извършат още процесуално-следствени
действия, а именно разпит на свидетелката М. М., което е и направено.
Също така се е консолидирал, че няма извършени деяния
по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 18 НК и по чл. 144, ал. 3 НК.
Освен за извършването на допълнително
процесуално-следствено действие изразяващо се в провеждането на разпит на М. М.,
делото е било върнато на прокурора с оглед преценка дали има извършено деяние
по чл. 325 НК или по УБДХ.
Съдът изцяло се консолидира с мотивите на прокурора за
липсата на извършено престъпление по чл. 325 НК.
Съдебната практика е категорична, че за да се
осъществи съставът на престъплението хулиганство, е необходимо деецът да е
извършил деянието си чрез действия, които нарушават грубо обществения ред и че
изразяват явно неуважение към обществото. Следователно от обективна страна
според трябва деянието грубо да нарушава обществения ред, а от субективна
страна умисълът на дееца да е насочен към явно неуважение на обществото. В конкретния
случай, желанието на свидетелите М.е било да върнат в свое владение тяхна вещ, като
към това е бил насочен и техният умисъл, а не към демонстрация на неуважение
към установения в страната ред на управление.
Настоящият съдебен състав намира, че липсва състав и
на извършено престъпление самоуправство. За да се осъществи изпълнителното
деяние е необходимо деецът самоволно, не по установения от закона ред, да
осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или
предполагаемо право.
В случая деянието не е осъществено от обективна и
субективна страна, тъй като съгласно тях от страна на П.М. и И.М. не е внесено
изменение в съществуващото правно и фактическо положение при владението на мобилния
телефон на свидетеля Я., при налично оспорване, каквото очевидно не е
съществувало. Като съществен белег за този вид деяния е това да има спор между
две или повече страни и някоя да реши да поеме инициатива, изразяваща се в
извършване на действия насочени в оспорване правата на другата страна.
Последващите спорове не могат да рефлектират върху
състава на престъплението по чл. 323,
ал. 1 от НК до степен да го осъществят, тъй като не могат да бъдат елемент от
него, а процесният спор се явява именно последващ. Оспорването трябва да
предшества действията на дееца, какъвто не е настоящият случай, доколкото преди
спирането на К.Я. от свидетелите М.не е имало спор за собствеността на
процесната вещ.
Дори и да се приеме, че е съществувал спор относно
мобилния телефон, с оглед кратката среща между пострадалия и свидетелите М.,
след като последните са установили, че това не е тяхната вещ са преустановили
своите действия, тоест налице е самоволен отказ по смисъла на чл. 18, ал. 3,
буква ,,А‘‘ НК и същите не следва да носят наказателна отговорност. От друга
страна би могло да се приеме, че след като са осъзнали своята грешка П.М. и
И.М. са възстановили първоначалното фактическо положение дори без
предупреждение от съответен орган.
Ето защо, правилни се явяват изводите на представителя
на държавното обвинение за липсата на престъпление от общ характер, като Съдът
намира, че от събраните по делото доказателства не се разкриват данни за друго
извършено престъпление от общ характер.
Предвид гореизложеното, обжалваното прокурорско
постановление следва да се потвърди, а подадената против него жалба, като
неоснователна следва да се остави без уважение.
Ето защо, Пловдивски
районен съд, XXVI наказателен състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Постановление от 23.09.2020 г., с което е било
прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 543/2019 г.
по описа на IV РУ гр. П., образувано за престъпление по чл. 198, ал. 1 НК.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред
П. окръжен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
вярно с оригинала,
М.Т.