РЕШЕНИЕ
гр. София, 05.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХIII въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести
февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
РОСИ МИХАЙЛОВА
с участието на секретаря Камелия Стоянова и в
присъствието на прокурора Татяна Садай след като
разгледа докладваното от съдия Борисова ВНОХД № 4583/2020 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по протест и допълнение към протест на
прокурор при СРП срещу присъда от 10.10.2019 г. постановена по НОХД №
10723/2017 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, с която подсъдимият С.Я.С. е
признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК за това, че на 19.07.2016 г.,
около 11,30 часа, в гр. София, кв. ***********на стълбищната
площадка пред апартамент № 4 се е заканил с убийство на Р.И.И.,
като му казал: „Аз съм те приготвил тебе! Аз ще те убия! Малко остана! Аз ще те
убия тебе!... Защо викаш полиция, аз ще те убия! нали знаеш, аз си знам
затвора!... Аз ще те убия! Аз ще те убия! Аз съм те приготвил! и това заканване
би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
В протеста и допълнението към него се
изразява несъгласие с постановената присъда, като се твърди, че същата е
неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Представителят на СРП твърди, че
мотивите към присъдата са формални и не почиват на установената съдебна
практика, касателно престъплението по чл. 144, ал. 3 НК, т.к. е необходимо да
съществува у заплашения основателна вероятност за това, да се осъществи
заканата отправена от дееца, а тази вероятност според прокурора е налична
предвид съдебното минало на подсъдимия С., който е осъждан за убийство и
демонстрирана агресия от него. Неправилно според държавният обвинител не са
кредитирани в пълнота показанията на свидетеля И., при който е естествено да се
разминават спомените за процесния инцидент предвид многобройните скандали между
подсъдимия и него и да се преплитат при възпроизвеждането им. Твърди, че
издаването на предупредителни протоколи по чл. 65 ЗМВР е стандартна процедура и
се прилага практически спрямо всички лица участници в даден инцидент,
независимо от поведението им в него, поради което и в тази насока не се
съгласява с изводите на първия съд, че е налице определена провокация от страна
на свидетеля И. в създалата се ситуация. На последно място представителят на
прокуратурата не се съгласява и с изведените от първия съд изводи, касателно
липсата на умисъл у подсъдимия С., с които е прието, че липсва и субективния
елемент от състава на вмененото за извършено от него престъпление твърдейки, че
е налице липса на логическа и правна логика. Моли протестираната присъда да
бъде отменена и вместо нея постановена нова такава, с която подсъдимият С. бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл. 144, ал. 3 от НК и осъден, като му бъде наложено наказание „Лишаване от
свобода“, както и да бъде уважен предявения граждански иск.
С протеста и допълнението към него не
се иска събиране на нови доказателства.
С определение,
постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съдебен състав е приел, че за пълното
и обективно изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото
следва да бъде допуснат повторен разпит на свидетеля Х.И., поради което и с цел
правилното му решаване и при наличие на предпоставките по чл. 327, ал. 4 НПК е
проведено въззивно съдебно следствие.
В хода на съдебното производство пред
въззивната инстанция, представителят на Софийска градска прокуратура поддържа
протеста и допълнението към него по съображенията изложение в тях. Изразява
несъгласие с мотивите на първоинстанционния съд за оправдаването на подсъдимия С..
Споделя приетото от първият съд досежно наличието на влошени, конфликтни
отношения между подсъдимият и пострадалото лице, но не се съгласява с
преценката на съда, че последните изключват обективната възможност, изречените
от подсъдимия реплики да възбудят основателен страх у пострадалия. Оспорва изводите
на районния съд свързани с анализа на изготвената по делото СПЕ с аргумента, че
за обективната съставомерност на процесното престъпление не е нужно пострадалият
действително да се е уплашил. Допълнително отбелязва, че за да е осъществен
състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК е необходимо от обективна страна
изречените от подсъдимият думи да са от такова естество, че да са годни да
възбудят основателен страх у пострадалия. Намира, че изречената от подсъдимият
реплика „Аз съм те приготвил тебе, аз ще те убия тебе, малко остана“, в
светлината на съществуващите лоши междусъседски отношения между страните, е
годна да възбуди основателен страх от осъществяване на заканата, при това и без
да е необходимо частният обвинител действително да се е изплашил. Моли въззивният съд да отмени присъдата на първоинстанционният съд и да постанови
нова такава, с която подсъдимият бъде признат за виновен в извършване на престъплението,
за което е предаден на съд.
Редовно упълномощеният повереник на частния
обвинител и граждански ищец Р.И., в лицето на адвокат С. от САК моли въззивният
съд да отмени първоинстанционната присъда и да признае подсъдимия С.Я. за
виновен в извършване на вмененото му престъпление по чл. 144, ал. 3 НК. Твърди,
че неправилно, предубедено и заинтересовано, първоинстанционният съд е интерпретирал
събраните по делото доказателствени материали. Сочи, че в показанията на разпитания
пред въззивния съд свидетел прозира страха му от подсъдимия Я.. Изразява
предположение, че този свидетел е оттеглил подадената от него срещу подсъдимия молба под въздействието на
подсъдимия. Според повереника от тези данни може да бъде направен извод, че
подсъдимият е лице с огромна опасност за околните. Позовава се на съдебното
минало на подсъдимия Я., като изтъква осъждането му за убийството на негов
първи братовчед. Посочва, че последното е било извършено след множество закани
от страна на подсъдимия, което обстоятелство е било известно на свидетеля И., и
което допълнително го е карало да се притеснява. Оспорва заключението на
изготвената по делото СПЕ, като твърди, че същото е негодно, неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че първоинстанционният съд е лишил него и доверителя
му от възможността да поставят въпроси на вещите лица изготвили експертизата, с
приемането на заключението на СПЕ в тяхно отсъствие. Изтъква, че
първоинстанционната присъда е постановена при съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в това, че съдебните прения по делото са били проведени без
участието на повереника, както и че в хода на същите, съдът не е предоставил
възможност на частния обвинител да изрази становище по обвинението. Намира, че
обясненията на подсъдимия депозирани в хода на въззивното съдебно следствие
противоречат на показанията на разпитания полицейски служител, в чието
присъствие са били изречени инкриминираните заканителни реплики, поради което
моли въззивния съд да не кредитира обясненията на подсъдимия, тъй като
последните според повереника изграждат защитната му версия. Твърди, че частния
обвинител е принуден да живее на друг адрес, както и да посещава старото си
жилище единствено по тъмно. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и вместо
нея постановена нова присъда от въззивния съд, с която подсъдимият бъде признат
за виновен в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3 НК. Алтернативно се
моли за връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане
Процесуалният представител на подсъдимия С.
– адвокат Х. оспорва протеста и доводите на частното обвинение за допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила, тъй като твърди, че
повереникът е проявил пълна незаинтересованост при упражняване на правомощията
си по делото. Сочи, че свидетелят И. не е присъствал на инцидента, поради което
и последния не би могъл да се разпространи извън рамките на предмета на
доказване по делото. Посочва, че свидетелят И. е завил в показанията си, че сам
е взел решението да подаде и да оттегли впоследствие молбата срещу подсъдимия,
без да е бил заплашван от последния. Позовава се на издадените по реда на чл.
65 ЗМВР протоколи за предупреждение по отношение на подсъдимия и пострадалия.
Акцентира на съществуващия помежду им конфликт, в който всеки иска да надделее.
Сочи, че използваните в процесния случай думи се явяват традиционните, които се
разменят между нервни съседи и не биха могли да се възприемат като реална
заплаха за живота на потърпевшия. Твърди, че присъдата, с която подзащитният му
е осъден за престъпление по чл. 116 НК е била отменена. С оглед на изложеното
моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна.
Подсъдимият С., редовно уведомен, се явява
лично пред въззивната инстанция, като желае и дава обяснения. Твърди, че има
събрана подписка срещу частния обвинител и граждански ищец И. в етажната
собственост. Заявява, че частния обвинител и граждански ищец е дошъл при него,
за да му направи забележка за шума от смяната на дограмата, при което не е бил
сам, а придружен от други лица, които носели в себе си тръби. Сочи, че частния
обвинител и граждански ищец И. е отправил псувни по негов адрес. Признава, че е
възможно и той да го е напсувал. Твърди, че многократно е подавал жалби срещу частния
обвинител и граждански ищец И.. Заявява, че вечерта преди инкриминирания
инцидент не е викана полиция.
В своята последна дума на основание
чл. 333, ал. 2 НПК, подсъдимият С. моли за потвърждаване на първоинстанционната
присъда.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като
провери законността и обосноваността на атакувания съдебен акт съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното:
Първоинстанционната присъда е
постановена при правилно установена фактическа обстановка, която по категоричен
начин се подкрепя от събраните пред районния съд доказателствени материали,
които са обсъдени от този съд, макар и не в необходимата пълнота в изложените мотиви
към присъдата. Независимо от това, липсват основания, които да опорочават и да
придават на възприетите от първия съд факти, смисъл различен от действителния,
поради което не може да се приеме, че доказателствата от които изхождат са
компрометирани. Въззивният съд, след като проведе съдебно следствие с цел
изясняване на фактическата обстановка и след като подложи на внимателен анализ събраната
доказателствена съвкупност по делото с оглед въззивните си задължения, не
установи възможност да бъдат направени различни изводи относно правно значимите
факти по делото, включени в предмета на неговото доказване. При това положение,
въззивният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.Я.С. е на 52 г., роден е на *** г. в гр. Шумен, българин,
български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, с постоянен адрес
***, ЕГН **********.
През лятото на 2016 г., подсъдимият С.Я.С.
и частния обвинител и граждански ищец Р.И.И. били
съседи на адрес ***, като подсъдимия С. живеел на втория етаж в ап. 4, а частния
обвинител и граждански ищец И. – на третия етаж, в ап. 7. Последният се намирал
точно над апартамента на подсъдимия. Подсъдимият С. живеел в процесното жилище
заедно с Р.А.М., с която се намирал във фактическо съжителство. Подсъдимият С.
бил избран от живущите в етажната собственост за неин домоуправител. Частният
обвинител и граждански ищец И. живее на адреса заедно със свои роднини, които
обитавали общинско жилище. Частният обвинител и граждански ищец И. не заплащал
консумативи за неговото ползване. Между двамата имало непрекъснат конфликт,
като това обстоятелство било известно на кварталния полицейски инспектор, в
лицето на свидетеля К.Д..
На
18.07.2016 г. късно вечерта, частният обвинител и граждански ищец Р.И. се
намирал в близост до блока, където живеел, когато чул шум от чупене на
прозорци. По същото време подсъдимия С. сменял старата дограма на прозорците в
жилището си, при което изхвърлял счупените стъкла направо през балкона си. Част
от тях се посипали върху паркираните пред блока автомобили и най-вече върху
автомобила на свидетеля Х.И., съсед на подсъдимият. Между подсъдимия и частния
обвинител и граждански ищец възникнал словесен скандал с взаимно отправени
обиди и закани по повод на действията на подсъдимия. Подсъдимият С. бил сам в
жилището си, тъй като съпругата му Р.М.по същото време била нощна смяна на
работа в „МАКРО-КОР“ ЕООД, като началото на работното ѝ време било от
17.47 часа на 18.07.2016 г. и приключвало в 06.07 часа на 19.07.2016 г.
На следващия ден 19.07.2016 г.,
сутринта, свидетелят К.Д. правил дежурния си обход, когато пред бл.102 срещнал частния
обвинител и граждански ищец И.. Последният се оплакал от действията на подсъдимия
по изхвърляне на стъкла през балкона, поради което кварталният инспектор –
свидетеля Д. решил да проведе разговор с подсъдимия С..
Около 11.30 часа, свидетелят Д. и
подсъдимият С. се срещнали и провели разговор на стълбищната площадка пред
апартамент № 4 на втория етаж на блок №102. Кварталният инспектор не познавал
добре подсъдимия, тъй като последният наскоро бил излязъл от затвора. При
разговора, подсъдимия С. признал, че той е изхвърлил старата дограма през
балкона си, като обещал да събере счупените стъкла.
Докато разговаряли, при тях
пристигнал частния обвинител и граждански ищец И., който се качвал по
стълбището отдолу. Когато частния обвинител и граждански ищец И. стигнал
стълбищната площадка на втория етаж, и докато свидетеля Д. още бил там, между частния
обвинител и граждански ищец И. и подсъдимия
С. отново избухнал скандал, при който подсъдимия С. изрекъл следните реплики по
адрес на И.: “Да ******! Аз съм те
приготвил тебе! Аз ще те убия! Малко остана! Аз ще те убия тебе!...“. Освен свидетеля
Д., горепосочените реплики били чути и от свидетеля А.Р., който по същото време
се качвал по стълбите на входа. По време на скандала, в дома на подсъдимия била
и неговата съпруга Р.М.. На свидетеля Р. не му направило впечатление нещо
особено в поведението на частния обвинител и граждански ищец И. след изречените
реплики от страна на подсъдимия С.. Свидетелят Д. лично възприел емоционалното
състояние на подсъдимия С., който в резултат на възникналия скандал бил
изнервен за това, че „някой му прави забележки“, но в същото време не му направило
впечатление частния обвинител и граждански ищец И. да изглеждал уплашен в
резултат на казаните от подсъдимия думи. Частният обвинител и граждански ищец И.
по-скоро бил афектиран и ядосан от казаните думи и отправените му закани.
В рамките на същия ден, 19.07.2016
г., в участък „Кремиковци“ при 05 РУ-СДВР, свидетелят Д. издал два протокола за
предупреждение по ЗМВР. Първият бил по отношение на подсъдимия С. (в 12.40
часа) с предупреждение да спазва законите на Република България, да не нарушава
обществения ред и да не отправя закани и обиди към Р.И.И..
Вторият протокол (в 13.00 часа) бил издаден на частния обвинител и граждански
ищец Р.И., с предупреждение да не извършва престъпления от общ характер и да не
нарушава обществения ред, да спазва законите на Република България и да не
отправя обиди и заплахи към С.С. и Р.М..
Горепосоченият случай от 18 и
19.07.2016 г. бил един от серията тежки конфликти между частния обвинител и
граждански ищец И. и подсъдимия С.. Конфликтите продължили и след като в края
на лятото на 2016 г. частния обвинител и граждански ищец И. *** да освободи
ползваното жилище находящо се в бл.***. На 17.10.2016 г., подсъдимият С. депозирал писмена
жалба в Столична община, район „Кремиковци“, която била заведена с рег. №
РКР16-НЦ62-163/17.10.2016 г. и била насочена срещу бившите обитатели на ап. 7
находящ се в бл. ******които заплашвали отново да се самонастанят. Жалбата била
подписана освен от подсъдимия С., като домоуправител, и от още 16 съседи живеещи
във вход ******.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство и приета в съдебното следствие комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза от вещите лица д-р Л.А./психиатър/ и д-р Л.Б./психолог/
се установява, че частния обвинител и граждански ищец И. е психически здрав,
без анамнези или клинични данни за същинско психично заболяване, което може да
бъде приравнено към продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието по
смисъла на чл. 33 НК. Интелектуалните му възможности са в норма, при много
ниска обща и учебна информираност и функционална грамотност, без данни за
интелектуална инсуфициентност, която да е пречка за
правилна фактическа ориентация и адекватно отреагиране.
При И. отсъстват данни за избягващо поведение, дистрес
или влошено качество на живот. Освен това няма данни за дезорганизация на
психичните процеси или ирационалност на поведението, предизвикано от екстремна
емоция на страх. Въз основа на психологичното и психиатрично изследване и
споделеното от И., вещите лица са достигнали до извода, че по време на
инкриминирания инцидент той не е преживял страх, безпокойство и стрес, относими
към категорията „основателен страх“ за здравето и живота си. Вещите лица
считат, че случилото се по-скоро е ядосало И. и той се стреми да накаже
подсъдимия за изречените от него думи. Въз основа на така установеното вещите
лица са достигнали до категоричното заключение, че заплахите отправени към И.,
не са възбудили реален страх у него, че може да бъде нападнат и убит, съотносим с категорията „основателен страх“.
Така установената
фактическа обстановка, въззивният съд приема за установена по несъмнен и
категоричен начин въз основа на събрания по делото доказателствен материал, а
именно: гласни доказателствени средства – обясненията на подсъдимия С.С. /частично/, показанията на частния обвинител и
граждански ищец Р.И. /частично/, включително показанията на свидетеля от
досъдебното производство, приобщени частично към доказателствената съвкупност
по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК, показанията на свидетеля К.Д., депозирани в
хода на съдебното следствие, както и приобщените в цялост на основание чл. 281,
ал. 4, вр. с ал. 1, т.2 НПК негови показания дадени в хода на досъдебното
производство, показанията на свидетеля Х.И., дадени в хода на съдебното
следствие, пред първия и въззивния съд и тези, прочетени по реда на чл. 281 НПК, както и показанията на свидетеля А.Р.; писмени доказателства - жалба с
рег. № РКР16-НЦ62-163/17.10.2016 г., 2 броя протоколи за предупреждение по реда
на чл. 63 ЗМВР, удостоверение изх. №432/22.07.2017 г. от „МАКРО-КОР“ ЕООД,
справка за съдимост; способи на доказване – изготвената по делото
съдебно-психиатрична и психологична експертиза, както и всички останали
приложени и приети по делото писмени доказателства.
Възприетите от първата инстанция
фактически положения относно основните правно значими факти по делото са
правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото
доказателства не са допуснати логически грешки. Контролираният съд е анализирал
доказателствените източници, макар и кратко, като е обосновал съображенията си,
въз основа на които е дал вяра на едни от тях и не е кредитирал други. Без да бъдат
преповтаряни изводите на първия съд, но с оглед на доводите и възраженията,
изложени във въззивния протест и в допълнението към него, както и с оглед
доводите и твърденията направени в съдебното заседание пред въззивния съд, а
също и съобразно законово вмененото му задължение за служебна проверка на
правилността на присъдата в цялост, настоящият съдебен състав намира за
необходимо да посочи следното:
Не е спорно по делото
обстоятелството, че към инкриминираната в обвинителния акт дата – 19.07.2016
г., частният обвинител и граждански ищец Р.И. и подсъдимият С.С. са съжителствали в една и съща жилищна сграда, находяща
се в гр. София, ж.к. „Кремиковци“, бл. ******в която подсъдимият изпълнявал
функциите на домоуправител. За тези обстоятелства данни се съдържат, както в
показанията на частния обвинител и граждански ищец, така и в показанията на свидетелите
Х.И., А.Р. и К.Д., и не на последно място данни в тази посока се съдържат и в
обясненията на подсъдимия С.. Не е спорно също така, че в края на лятото на
2016 г., частният обвинител и граждански ищец бил принуден да освободи
обитаваното от него общинско жилище находящо се в бл.***на
ж.к. „Кремиковци“, поради неплащане на дължимите от последния наем и
консумативи, както и че на 17.10.2016 г. подсъдимият С., в качеството си на
домоуправител на етажната собственост депозирал молба в Община „Кремиковци“, която
била подписана от шестнадесет от обитателите на вход ******, с която се
настоявало общината да попречи на частния обвинител и граждански ищец И. и
неговото семейство да се самонастанят в жилището, от което същите са били
принудително извадени. В тази насока са показанията на всички разпитани по
делото свидетели и обясненията на подсъдимия С., както и приложената писмена
жалба с рег. № РКР16-НЦ62-163/17.10.2016 г., поради което за настоящия съдебен
състав не съществува основание да не се довери на гласните доказателствени
средства, по отношение на тези факти, доколкото доказателствата в тази насока
са напълно еднопосочни. Ето защо неоснователни са доводите на повереника на частния
обвинител И., че след процесния инцидент, последният е бил принуден да живее на
друг адрес, както и че посещавал старото си жилище единствено по тъмно, защото
имал притеснения от подсъдимия С.. Категорично по делото е изяснено, че
причината за промяната на местоживеенето на И. няма касателство
с инкриминирания конфликт, поради което доводите на повереника не се възприеха
от настоящия въззивен съдебен състав. Последното между впрочем не се отрича и
от самия частен обвинител и граждански ищец И., за разлика от твърденията на
неговия повереник, които не намират опора в доказателствената съвкупност,
поради което и съдът ги намира за неоснователни.
Настоящият съдебен състав намира за
безспорно установено от събраните по делото доказателства обстоятелството, че в
деня предхождащ инкриминирания инцидент между подсъдимия С. и частния обвинител
и граждански ищец И. е възникнало пререкание, в рамките на което са били
отправяни обиди и псувни, и от двете страни, което се е случвало и по-рано
нееднократно. Причината за този скандал между частния обвинител и граждански
ищец И. и подсъдимия С., също е безспорно изяснена от показанията на първия и
обясненията на втория, който е възникнал вследствие на изхвърлянето на старата
дограма от страна на подсъдимия през собствения му балкон и посипаните стъкла
върху автомобила на пострадалия. Също така от събраните по делото доказателства
по еднопосочен и безпротиворечив начин се установява,
че този скандал не е бил първият и изолиран случай на ескалиране на отношенията
между двамата, доколкото тези отношения са били влошени от значителен период от
време.
В случай като този, при наличие на
предходни отношения между пострадал и деец и предвид предходно и последващо
влошаване на взаимоотношенията им, особено внимателно и прецизно е необходимо
да се изследва достоверността на доказателствените средства. При преценка на
показанията на пострадалия, съдът се ръководи от правилото, че показанията
едновременно са източник на доказателства, средство за защита на накърнени от
престъплението права, както и възможност посредством наказателното производство
да се разрешават други съществуващи конфликти. Ерго,
в случаи, сходни с настоящия мотивацията на пострадалия, излагащ уличаващи
показания спрямо подсъдимия, може да бъде най-различна – от желание да се
разкрие обективната истина до желание да се навреди на подсъдимия по една или
друга причина или както е в случая да бъде наказателно санкциониран.
С оглед на горното, правилно
първата инстанция е съобразила качеството на пострадалия Р.И. от престъплението
и трайно влошените му отношения с подсъдимия, и в контекста на тези
обстоятелства, е обсъдена стойността на неговите показания. Въззивният съдебен
състав споделя преценката на долустоящият съд, а
именно, че в показанията на частния обвинител и граждански ищец И. се наблюдава
сериозен емоционален заряд, преплитане на различни истории за възникнали
конфликтни ситуации между него и подсъдимото лице, чието съдържание
непоколебимо очертава дългосрочно нагнетените отношения между двамата мъже.
Разказът на пострадалото лице представя предисторията на инкриминирания
инцидент, разбира се през призмата на защитавания интерес, като обхваща
твърдения за многобройни конфликти след излизането на подсъдимия от затвора,
системни обиди, ежедневни закани с убийство, счупени коли и разбити врати.
Всички инциденти според частния обвинител и граждански ищец протичали основно с
отправяне на обидни думи и закани от страна на подсъдимия С., че „ще го убие,
ще убие всички“, в отговор на което всеки път пострадалият сезирал кварталния
инспектор и подавал жалби. За многократни конфликтни ситуации, ескалиращи от
такива съпроводени с отправяне на обидни реплики, псувни и закани до такива,
включващи освен вербална още и физическа агресия – чупене на зъби и глави, но
провокирани и инициирани от самия пострадал Р.И., данни се съдържат в
обясненията на подсъдимия С.. Въззивният съдебен състав кредитира с доверие,
както показанията на частния обвинител и граждански ищец, така и обясненията на
подсъдимото лице в коментираната част, въз основа на които изгради извода си
относно силно обтегнатите и изострени отношения помежду им. В действителност,
както подсъдимия, така и частния обвинител и граждански ищец излагат като
първопричина за множеството възникнали помежду им скандали поведението на
другия, но не се отрича, че тези конфликти са били с висока честота и почти не
е имало случай при среща помежду им да не се стигне до размяна на реплики,
прерастваща в скандал. За многобройни стълкновения между частния обвинител и
граждански ищец И., от една страна и подсъдимият, от друга страна свидетелстват
и показанията на свидетеля Х.И., който в хода на въззивното съдебно следствие
пред настоящия съдебен състав потвърди, че двамата участници в инкриминираните
събития имат „пречки“ и „разправии“, а от показанията на свидетеля Д. се
установява, че конфликтните отношения и неразбирателството между подсъдимия и
пострадалия, били повод за подаване на жалби и от двете страни до органите на
полицията в течение на времето. Следва да се отбележи, че за преценката дали е
налице съставомерно деяние по чл. 144, ал. 3 НК, са релевантни не само
естеството на инкриминираните изрази и начинът, по който са изречени, но и
данните за предхождащите отношения между участниците в конфликта, както и
основата, на която са били формирани тези отношения. От значение е целта, която
е била преследвана от участниците в конфликта и представата, която е била
изградена в съзнанието им за личността на всеки един от тях. По тези
съображения съдът изследва и тази група обстоятелства.
За въззивния съдебен състав не възниква
съмнение в достоверността на показанията на пострадалия И., в частта, в която
същият сочи повода за поредната ескалация на напрежението между него и
подсъдимия С. - наличието на посипани стъкла върху паркираните пред жилищния
блок леки автомобили, резултат от действията на последния по изхвърляне на
дограма през балкона на собственото си жилище, както и в частта им относно
датата, мястото и часа на възникналото пререкание между двамата – на
19.07.2016, около 11:30 часа в гр. София, ж.к. „Кремиковци“, бл. 102, на
стълбищната площадка на етаж втори, пред дома, в който живеел подсъдимия.
Следва да се отбележи липсата на спомен у частния обвинител и граждански ищец И.
относно точната дата и час на инкриминираното деяние, като въззивният съд
отдава тази липса на спомен на изминалия значителен период от време от
възприемането на процесните събития до депозирането на показанията – близо след
три години, и съпътстващото го избледняване на спомените. От друга страна съдът
отчете и възможността за паметовите възможности на
всеки отделен индивид, както и способността му да помни само и единствено онези
факти и обстоятелства, които са значими за него. От друга страна въззивният съд
отдаде липсата на спомен у частния обвинител и граждански ищец за датата и
времето на инкриминираните събития и поради обстоятелство, че между него и
подсъдимия С. са били вече налични към този момент множество подобни конфликти,
поради което е обяснимо да не помни конкретно инкриминирания. От прочетените на
основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания на свидетеля И. от
досъдебното производство тези обстоятелства се изясняват, като съдът кредитира
изложеното тогава от него, поради близостта във времево отношение между извършения
разпит и инкриминираното деяние. Въззивният съдебен състав, след прецизен
анализ на показанията на пострадалия, и като ги съпостави с тези на свидетелите
Р. и Д. /от досъдебното производство/, счете за достоверно твърдението на И.
относно заявените от подсъдимия С. изрази. За въззивната инстанция не възниква
съмнение, че на инкриминираните в обвинителния акт дата и място, подсъдимият С.
се е обърнал към частния обвинител и граждански ищец И. с думите „Аз съм те
приготвил тебе! Аз ще те убия! Малко остана! Аз ще те убия тебе!“, като плод на
разсъждения по-долу от съда ще е обстоятелството дали се касае за негативен
речников запас на подсъдимия или целенасочено отправени заплахи спрямо И..
Доказателства за това се съдържат не само в показанията на пострадалото лице,
но и в показанията на свидетелите Д. и Р., които нямат отношение към
емоционалния конфликт възникнал между частния обвинител и граждански ищец И. и
подсъдимия, които безпристрастно са възприели процесното събитието и по делото
не се установява никакво фактическо основание, което да обоснове наличие на
заинтересованост у всеки един от тях. Свидетелят Д. е полицейски инспектор към
05 РУ СДВР, участък „Кремиковци“, който е посетил подсъдимия С. на домашния му
адрес по сигнал за изхвърлени стъкла, който е бил подаден от пострадалия И.. С
оглед изпълняваните служебни задължения и характера на изпълняваните от тях дейности
по служба, служителите на полицията се явяват независими свидетели от конкретен
интерес, свързан с изхода на делото. Предвид изминалия период от време и
служебните ангажименти на свидетеля Д., то според въззивния съдебен състав е
напълно обяснима липсата на конкретен спомен за процесния инцидент у този
свидетел, която е демонстрирана по време на изслушването му пред
първоинстанционния съд, което от своя страна е наложило прочитане на неговите
показания дадени в хода на досъдебното производство в цялост на основание чл.
281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК. От показанията на свидетеля Д. се установява
съдържанието на проведения разговор между него и подсъдимото лице, в хода на
който последният признал пред полицейския служител, че е изхвърлил старите
прозорци и е обещал да събере счупените стъкла. Същият свидетелства за появата
на пострадалия в този момент на стълбищната площадка и за гневната реакция на
подсъдимия, който се обърнал към И. с репликата „Аз съм те приготвил тебе, ще
те убия“. Нещо повече, свидетелят е изложил спомени и за емоционалното
състояние на подсъдимия, като ясно и недвусмислено е заявил, че същият е бил
изнервен, както и причината за това – „не трябвало някой да му прави
забележки“. Процесната ситуация между подсъдимия и частния обвинител и
граждански ищец И. е била възприета и от
свидетеля Р., съсед в същия блок, който в разпита си пред първия съдебен състав
е пресъздал конкретните реплики, отправени от подсъдимия към частния обвинител
и граждански ищец Р.И., като в тази част казаното от този свидетел кореспондира
напълно със заявеното от свидетеля Д.. Свидетелите Д. и Р. са възприели
началото на конфликта, заплахите отправени към пострадалия И., поведението на
всеки един от участниците в конфликта и по еднопосочен начин в показанията си
описват случилото се, поради което и въззивният съд им се довери. По
отношение на тези факти и обстоятелства, показанията на свидетелите Д. и Р. са
напълно единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се,
непротиворечиви, поради което и няма пречка да бъдат кредитирани изцяло от инстанциите
по същество, което е сторено. Разказите им се
ползват с добра информативна стойност и относно начина, по който е реагирал частния
обвинител и граждански ищец И. във връзка с държанието на подсъдимото лице. В
показанията си свидетеля Д. е разяснил, че пострадалият И. е бил афектиран,
ядосан от отправените му закани, както и че реакцията му не е демонстрирала
уплаха от изречените думи от страна на подсъдимия. В същия смисъл са и
показанията на свидетеля Р., който потвърждава в своите показания пред първия
съд, че след казаното от подсъдимия С. на стълбищната площадка, не му е
направило впечатление пострадалия И. да е изглеждал „по-различно“. Сведените от
тези лица данни за емоционалното състояние на пострадалия в значителна степен колерират със заключението на изготвената по делото
съдебно-психиатрична и психологична експертиза. В този смисъл въззивният съд
намира заявеното от частния обвинител и граждански ищец И. в неговите показания
му, че е изпитал основателен страх от отправената към него закана за убийство
от подсъдимия, като преувеличени и неправдоподобни. Видно е в случая, че същите
са представени като такива, на които е дадена последваща субективна оценка от
пострадалото лице и в насока на субективното му желание да повлияе на
вътрешното убеждение на съда в тази посока. Аналогично на предходния съдебен
състав, настоящата въззивна инстанция не кредитира с доверие показанията на частния
обвинител и граждански ищец И. и в частта, в която последният е заявил, че на
разпрата по повод счупените прозорци в деня, предхождащ инкриминирания инцидент
е присъствала и съпругата на подсъдимият с твърдения, че между тях двамата е
имало караница, респективно приетото в обвинителния акт, че подсъдимия е псувал
жена си. Аргумент в подкрепа на горния извод се явява обстоятелството, че
показанията на пострадалия, в тази им част, се опровергават от останалите
ангажирани по делото доказателства, конкретно от приложеното по делото
удостоверение с изх. № 432/22.07.2017 г. Това е така, защото от последното се
установява, че съпругата на подсъдимия – Р.А.. е била на работното си място в
„МАКРО-КОР“ ЕООД за времето от 17:47 часа на 18.07.2016 г. до 06:05 часа на
19.07.2016 г., а не в етажната собственост както твърди частния обвинител и
граждански ищец, което му твърдение на свой ред без да е проверено от държавния
обвинител е възпроизведено в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Настоящата съдебна инстанция не се довери и на показанията на частния обвинител
и граждански ищец И. и досежно твърдението му, че подсъдимият е държал
отвертка, с която е заплашил живота му, както и че същият е бил бутан от свидетеля
Д. навътре в жилището му. Недостоверността на процесните показания в цитираните
части, произтича от обстоятелството, че за такива действия, предприети от
подсъдимия С., не съобщава нито един от свидетелите очевидци на деянието. В
свидетелските показания на свидетелите Д. и Р. липсва информация за подобни
действия от страна на подсъдимия. Настоящата съдебна инстанция не намира основания
да се поставя под съмнение достоверността на разгледаните свидетелски показания
(на свидетелите Д. и Р.), както и обективността и добросъвестността на
депозиралите ги лица, които определено са лица извън обсъжданите конфликтни
отношения и за тях липсва интерес от утежняване положението на подсъдимия или
интерес да подкрепят обвинителните твърдения на пострадалия, поради което съдът
прие твърденията на пострадалия в коментираната част за недостоверни. Противно
на доводите изложени във въззивния протест, анализът на показанията на частния
обвинител и граждански ищец И., мотивира настоящата съдебна инстанция,
аналогично на предходната, да не се довери на изложеното от него в посочените
части, приемайки ги като ярък израз на негативната му позиция и отношение
спрямо подсъдимия, целяща подсъдимия да бъде наказателно санкциониран.
Що се касае до показанията на свидетеля Х.И.,
дадени пред първия съд, допълнени с показанията на същия свидетел от
досъдебното производство, както и изложеното от него в хода на въззивното
съдебно следствие, настоящият съд отчете на първо място факта, че свидетеля И.
цели по една или друга причина да остане встрани от безспорно установените конфликтни отношения между двете
страни в процеса - подсъдимия С. и частния обвинител и граждански ищец И..
Същият отрича да е бил свидетел на инкриминирания инцидент, стреми се да запази
неутрална позиция и не заявява каквито и да било данни, слухове и т.н. относно
случилото се на 19.07.2016 г. Последното между впрочем не се опровергава от
показанията на свидетелите очевидци – Д. и Р., които са посочили в показанията
си единствено своето присъствие и това на другия свидетел на инкриминираната
дата, като в техните показания липсват данни свидетеля Х.И. да се е намирал
също на етажната площадка и да е възприел случката между подсъдимия и частния
обвинител и граждански ищец И.. В този смисъл, съдът не изведе съществени
доказателствени факти от показанията на свидетеля Х.И. досежно
инкриминираното деяние, с изключение на това, че между подсъдимия и пострадалия
по принцип е имало „разправии“ и „пречки“ и то в един продължителен период от
време, както преди процесните събития, така и след тях. От друга страна обаче,
не може да не се обърне внимание на обстоятелството, че показанията на свидетеля
Х.И. носят известна непоследователност, на което държавното и частното обвинение
отдават специално значение при преценка достоверността на свидетелските му
показания. В тази насока, въззивният съд констатира противоречие в показанията
на свидетеля Х.И., депозирани непосредствено пред съдебния състав в хода на
проведеното въззивно съдебно следствие и заявеното от последния на досъдебната
фаза на процеса досежно изясняване на обстоятелството подавал ли е свидетеля
жалба срещу подсъдимия С.. Последното бе разрешено чрез прочитане на
показанията, дадени от свидетеля Х.И. на досъдебното производство, при което
посочения свидетел категорично заявява пред въззивния съд, че поддържа така
прочетените му показания. От прочетените показания на свидетеля Х.И. от
предходната процесуална фаза се установява, че автомобилът му е бил един от
потърпевшите на 18.07.2016 г., че по повод на това, същият е направил забележка
на подсъдимия, и на която последният е отговорил грубо с репликата „Не се
занимавай повече с мен, защото ще те пребия“, както и че тези му думи са
станали повод за сигнализиране органите на МВР чрез жалба подадена именно от
страна на свидетеля Х.И.. Въззивният съд предяви на свидетеля Х.И. подадената
от него жалба, при което същия потвърждава, че подписът под текста в жалбата е
негов, както и че същата е депозирал в полицията по своя воля, но впоследствие
решил да я оттегли отново по своя воля и не е бил мотивиран от друго лице за
това. Аргументите на държавното и частно обвинение, че последното действие на
свидетеля е обяснимо, предвид чувството на страх, което изпитвал от подсъдимия,
както и че депозираните от него показания са неискрени, въззивният съд намира
обаче за несъстоятелни. Това, че свидетелят И. е оттеглил жалбата си срещу
подсъдимия, не води непременно до извода, че е оказвано въздействие върху него
по начин да се постигне определено негово поведение и от там съдържание на
показанията му. В тази връзка не може да се отрече, че този свидетел заема
еднопосочна линия по време и на двата му разпита – пред първата инстанция и на
досъдебното производство, заявявайки добросъвестно, че причината да подаде
жалба срещу подсъдимия се дължала на обстоятелството, че към момент на нейното
подаване не е познавал добре подсъдимия С., и за него са били неизвестни
евентуалните реакции на последния, като същевременно известен му бил факта, че
подсъдимия наскоро бил излязъл от затвора. На досъдебното производство свидетеля
Х.И. е заявил, че впоследствие и за изясняване на създалата се ситуация между
двамата е бил проведен разговор, в хода на който свидетеля И. е получил извинение
от подсъдимия С. за казаните към него думи и за счупените стъкла, след който
разговор отношенията между тях се подобрили, и повече проблеми с подсъдимия не
е имал. Пояснил е, че след този случай двамата поддържат нормални, дори добри
съседски отношения, както и че по никакъв начин не се чувства застрашен от
подсъдимия, поради което и направил изявление, че няма никакви претенции към
подсъдимия С. и не желае срещу него да се води досъдебно производство. Същите
обстоятелства е потвърдил и пред първоинстанционния съд. Като мотив за
подаването на жалбата срещу подсъдимия, при разпита си пред настоящия съдебен
състав свидетеля Х.И. изтъкна отново обстоятелството, че към онзи момент не е
познавал добре подсъдимия и не е имал представа за реакциите му, при което
показанията му във всеки един етап са еднопосочни и видно от съдържанието им
незаинтересовани. Изрично, няколкократно на въпроси на въззивния съд, този
свидетел отрече върху него да е упражняван натиск в резултат, на който да е
предприел оттеглянето на жалбата си срещу подсъдимия, както и че съобщеното от
него по време на досъдебното производство е вярно и достоверно. Пред въззивния
съд, отново свидетелят Х.И. определя отношенията си с подсъдимия като нормални,
добросъседски, както и представя последния в добра светлина, посочвайки, че
изпълнява функциите си на домоуправител добросъвестно и с грижа за опазване на
общата собственост, като посочва – същият се справя добре, след като пое управлението
на входа, последния стана чист, извършиха се и ремонти. Същевременно свидетеля
декларира позитивно отношение и към насрещната страна по спора – частния
обвинител и граждански ищец И., с който също заявява, че се намира в добри
отношения. Съдът в този му състав кредитира показанията на свидетелят Х.И., в
тази им част, като намира изложеното от него обяснение на действията му за
логично и житейски разбираемо. Обстоятелството, че свидетеля е оттеглил жалбата
си срещу подсъдимия, както и че впоследствие, в хода на настоящето наказателно
производство се стреми да не заеме ничия страна, по мнение на настоящия съдебен
състав не може автоматично да бъде отдадено единствено и само на изпитван страх
от подсъдимото лице. Това е така, на първо място поради факта, че при всичките
си разпити в хода на наказателното производство, свидетелят И. излага една и
съща основателна причина за това свое действие, а именно претърпяната от него
позитивна градация на отношението му към подсъдимия, вследствие на по-доброто
му опознаване като човек. Въззивният съд намира, че няма причина да не се
довери на тези твърдения на свидетелят предвид факта, че след като свидетелят
не е познавал добре подсъдимия към онзи момент, то логично е същия да няма
изградена представа за реакциите на последния и да има съответните резерви към
него, поради което основателно е депозирал жалба срещу него, притеснявайки се
за собствената си сигурност. Последното обаче не означа, че впоследствие
свидетелят не може да промени мнението си за подсъдимия, още повече, когато
двамата живеят в една и съща жилищна сграда – той на първия етаж, а подсъдимият
на втория етаж, в която освен това подсъдимият С. упражнява и функции на
домоуправител, за което е бил избран от живущите, което предполага по-честа
комуникация между двамата съседи и поддържането на добри човешки
взаимоотношения. По-същественото в случая обаче, се явява обстоятелството, че
въпреки страха си от подсъдимия, свидетелят Х.И. веднъж вече е депозирал жалба
срещу него, което мотивира настоящата съдебна инстанция да приеме, че страха на
свидетеля от подсъдимия очевидно не му е попречил да сигнализира органите на
реда, поради което, ако такъв страх у свидетеля действително е бил наличен и по
време на разпитите му пред разследващите органи и двата съдебни състава, то
същия би заявил това обстоятелство, така, както го е сторил на 20.07.2016 г. На
последно място, настоящия съдебен състав не намира, че в показанията му може да
се констатира съществена тенденциозност към тезата, както на частния обвинител
и граждански ищец или към тази на подсъдимия С.. Показателното в случая е, без
да се нуждае от по-сериозен коментар, тъй като според съда е израз на
реализиране на лични намерения, е че свидетеля Х.И. се стреми да остане встрани
от проблемите между подсъдимия и пострадалия, признава, че същите имат такива,
но не изтъква нито тяхното естество, нито кой е отговорен за разрива в
отношенията им. Въпреки това, въззивният съд не приема, че показанията на този
свидетел са целенасочени да „оневинят“ подсъдимия или част от поведението му,
още повече, когато се установи, че същият не е бил очевидец на инкриминирания
инцидент. В заключение, въззивният съд не съзря други допълнителни
обстоятелства в твърденията му, които биха дали различна светлина на изложеното
във фактическата картина, възприета от съда.
На
следващо място, съдът ще се спре на обясненията на подсъдимия С., като съобрази
тяхната двойнствена природа като гласно доказателствено средство съгласно чл.
115 НПК, но и като средство за защита, което той може да упражнява по собствено
желание. Съгласно чл. 55 НПК той има право да дава такива обяснения, каквито
намери за нужно, т.е. законодателят го е освободил от задължението да говори
истината. В същото време на това право на подсъдимия кореспондира задължението
на съответните органи да подложат изложеното от него на проверка, поради което
достоверността им относно изложените факти от предмета на доказване по делото се
оценява на общо основание в светлината на всички други доказателства и
доказателствени средства. На първо място въззивният съд цени обясненията на
подсъдимия С. като източник на доказателства за предходните /преди датата на
деянието/ и продължили дълго време обострени
отношения между него и него и частния обвинител и граждански ищец И., което се
установява и от останалите свидетели по делото. Без съмнение, от
доказателствата по делото се установява също така, че и след изгонването на частния
обвинител и граждански ищец И. от общинското жилище, отношенията му с
подсъдимия не са се променили, доказателство, за което се явява и приложената
по делото жалба с рег. № РКР16-НЦ62-163/17.10.2016 г. По-нататък, както частния
обвинител и граждански ищец И., така и подсъдимия С. дава обширни обяснения, в
които описва различни конфликтни ситуации от тяхната история, в които главно
действащо лице и провокатор на всяко от едно от описаните стълкновения между
тях се явява именно пострадалия от деянието, предмет на настоящето наказателно
производство. Извън предмета на доказване по настоящето дело стои изясняването
на обстоятелствата около всяка една ситуация, за която разказва той. Съдът ще
се концентрира върху частта от обясненията на подсъдимия С., в която се
съдържат данни, касаещи инкриминирания инцидент от 19.07.2016 г. Въззивният съд
се довери на обясненията на подсъдимия С. в частта, в която дава сведение, че
вечерта преди инцидента е сменял старата дограма на прозорците в жилището си,
че по повод на това е последвала разправия между него и частния обвинител и
граждански ищец И., както и относно обстоятелството, че по това време съпругата
му е била на работното си място, доколкото така изнесените от подсъдимия
обстоятелства съответстват на останалите кредитирани от настоящата инстанция
доказателствени източници. Въззивната инстанция възприе за достоверни именно
обясненията на подсъдимия, че процесната вечер частният обвинител и граждански
ищец му е направил забележка по повод счупените стъкла и го е напсувал, макар
последното да се спестява от пострадалия за това, защото при възпроизвеждане на
субективните си възприятия за тези обстоятелства подсъдимият изнася и неизгодни
са себе си факти, като признава, че той не е останал пасивен, а на свой ред
също е напсувал пострадалия. Отделно от това твърдението му за наличие на
стълкновение между двамата възникнало същата вечер косвено се потвърждава и от
показанията на свидетеля Х.И., който в разпита си пред първоинстанционния съд е
заявил, че от жилището си е възприел разправия и е чул викове във входа. В тази
връзка обаче, въззивният съд не се довери на изложените от подсъдимия
твърдения, че пред жилищния блок не е имало паркирани автомобили, както и че
той лично е събрал счупените стъкла, като намира изложеното от него в тази
връзка за защитна версия. Аргумент в подкрепа на горния извод се явява
обстоятелството, че обясненията на подсъдимото лице, в посочената част, се
оборват по категоричен начин от кредитирани от съда доказателствени източници,
а именно от показанията на свидетеля Х.И.. Последният изрично сочи, както факта
на местоположението на лекия му автомобил пред входа на жилищния блок, така и
обстоятелството, че върху същия е имало счупени стъкла. По-нататък съдът
кредитира и твърдението на подсъдимия С., че на инкриминираната дата той е бил
посетен на домашния си адрес от свидетеля Д., доколкото последното
обстоятелство се явява безспорно установено от показанията на свидетелите Д., Р.
и частния обвинител и граждански ищец И.. По отношение на обясненията на
подсъдимото лице, отразяващи версията на последния за процесните събития,
конкретно относно обстоятелството, че при това посещение на 19.07.2016 г. не е
отправял закани към частния обвинител и граждански ищец И., настоящият съдебен
състав не кредитира с доверие. В тази си част защитната теза на подсъдимия
изцяло се опровергава от съвкупната оценка на показанията на частния обвинител
и граждански ищец И., свидетелите Д. и Р.,
които настоящия съдебен състав прие за обективно и достоверно изнесени. С оглед
на гореизложеното настоящата инстанция кредитира частично обясненията на
подсъдимия С. единствено в частите, които не се опровергават от останалия
събран и проверен по делото доказателствен материал.
Отношение
към предмета на доказване по делото имат и приобщените от районния съд към
доказателствената съвкупност писмени доказателства, които имат съществено
значение за правилното изясняване на фактическата обстановка по делото.
Въззивният съд не намери основание да изключи от доказателствената съвкупност
събраните в хода на досъдебното производство и приобщени писмени доказателства
по реда на чл. 283 НПК, т.к. при извършената им служебна проверка не установи
при тяхното събиране да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
обосновават изключването им от доказателствения материал по делото.
Също, както и контролираната инстанция,
въззивният съд се позова и на заключението на изготвената по отношение на
пострадалия И. комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, от
което се установява, че заплахите, отправени към него, не са възбудили реален
страх от осъществяването им.
Неоснователно се явява възражението
на повереника на частния обвинител и граждански ищец, че последния е бил
оставен без защита, въпреки изричната молба на повереника да бъде изчакан за
пледоариите от първия съд, както и че на доверителя му не е била дадена
възможност да задава въпроси на вещите лица, както и да изрази становище по
обвинението. Това е така, защото по делото отсъства писмена молба от страна на
повереника обективираща желанието на последния
изрично да присъства на проведеното по делото заключително съдебно заседание.
Видно от съдебния протокол, който е изготвен за съдебното заседание проведено на
10.10.2019 г. е, че частния обвинител и граждански ищец И. е уведомил съда за
това, че адвокат С. е ангажиран по друго дело в СпНС,
като изрично е поискал да бъде даден ход на делото, с оглед на което съдът,
съобразявайки се с неговото искане и липсата на необходимост от задължителна
защита, е дал ход на делото. Следва да се отбележи също така, че неотговарящи
на обективната истина се явяват твърденията на повереника, че доверителя му е
бил лишен от правото да задава въпроси на вещите лица А.и Б.. Напротив, в
съдебния протокол изрично е отбелязано изявлението на последния, че няма
въпроси към вещите лица и не се противопоставя на приемането на заключението по
изготвената СППЕ. По същия начин частния обвинител и граждански ищец не е бил
лишен от правото си да изрази становището си по отношение на повдигнатото
обвинение в хода на съдебните прения, а така също и по отношение на предявения
граждански иск. При това положение, правата на частния обвинител и граждански
ищец не са били нарушени, още повече, че НПК не предвижда задължително участие
на повереник при разглеждане на делото.
Настоящият
съдебен състав намира, че при така установеното от фактическа страна, крайният
извод на контролираната инстанция за необходимостта от оправдаването на
подсъдимия С.Я.С., следва да бъде споделен.
Независимо от факта, че по делото
по безспорен начин се установи, че на инкриминираната в обвинителния акт дата
подсъдимият С. е произнесъл по адрес на частния обвинител и граждански ищец И.
репликите : „Аз съм те приготвил тебе! Аз ще те убия! Малко остана! Аз ще те
убия тебе!“, които по своята същност обективират
заплашване с убийство, въззивният съд също, както и контролираният съд счита,
че последните не са били от естество да възбудят основателен страх у частния
обвинител и граждански ищец И. от осъществяване на твърдяна с обвинението
закана. Обективната съставомерност на деянието като престъпление по чл. 144,
ал. 3 НК предполага да се установи, че думите, обективирали
заплашването са били от такова естество, че да могат да възбудят основателен
страх у пострадалия от осъществяването му, като личното, субективно възприятие
на последния не е от значение. Следователно за съставомерността на деянието е
от съществено значение в каква обстановка са изречени заплахите. Обективно
заканата трябва да предполага съществуваща възможност за реализирането й, като
във възприелите я следва да се създаде впечатление, че деецът може да я
реализира, като в противен случай няма как да се отчете като сериозна и да
възбуди страх. Законовото изискване страхът да е „основателен“ следва да се
тълкува като изискване за основание да се приеме, че заканата би могла да се
осъществи. От значение е, не дали заплашеният действително се е обезпокоил за
собствената си безопасност, а дали заканването обективно може да възбуди
основателен страх за осъществяването му. Възможността заплашеният да приеме
заканата за действителна, от своя страна следва да е съзнавана от извършителя,
като част от интелектуалния момент, формиращ прекия умисъл. В тази връзка, за
да се установи дали действията на дееца са годни да възбудят основателен страх
у пострадалия от осъществяване на заканата, следва да се извърши преценка на
конкретната ситуацията, в която са били изречени репликите, както и да се
анализират отношенията, съществували между дееца и пострадалия преди инцидента.
Преценката за съставомерност на деянието по необходимост преминава и през
разграничаване на заканата с престъпление от скарването. При кавгата
заплашителните действия се предприемат спонтанно, а заканителните думи се
използват импулсивно, като носят единствено емоционален заряд и изразяват гняв
и яд, но в действителност не целят да предизвикат страх от осъществяването на
заканата. (Р. № 419/12.01.2015 г. по н. д. № 1314/2014 г. на III н. о.).
Настоящият случай попада именно във втората хипотеза.
В конкретния случай несъмнено се
установи, че отношенията между подсъдимия С. и частния обвинител и граждански
ищец И. са се влошавали с течение на времето, като може да бъде направен извод
за едни обтегнати отношения, основани на конфликти с история отпреди, при което
се наблюдава една формирана предварителна враждебност. В този смисъл първостепенният съд с основание е приел, че
процесният инцидент се явява само епизод от продължително и трайно влошените
междуличностни отношения с прояви на взаимна вербална и физическа агресия между
двамата мъже, които от години изпитват неприязън един спрямо друг. Факт е, че в
основата на тези отношения стои категоричната и последователно отстоявана, и
демонстрирана от частния обвинител и граждански ищец И. крайно отрицателна
оценка за подсъдимия, включително с акцентиране на обстоятелството, че
последния е бил осъждан за убийство, срещу също толкова категоричната и ясно
изразена от подсъдимия позиция на неодобрение на личността на частния обвинител
и граждански ищец, произтичаща от обстоятелството, че последния не бил изряден
като съсед, не заплащал консумативи за обитаваното от него жилище, и „крадял“
ток от съседите си. Събитията от миналото, установилите се във времето
обтегнати отношения между подсъдимия и частния обвинител и граждански ищец И. и
причините за това, несъмнено имат връзка с предмета на делото, доколкото са
способни да обяснят острата реакция на подсъдимия в процесния случай.
Въззивният съдебен състав, подобно на първостепенния съд намира, че поведението
на подсъдимия на инкриминираната дата, е емоционално продължение на развилия се
по-рано битов инцидент във връзка със счупените стъкла, който същевременно
допълнително е нагнетил съществуващата неприязън и взаимна непоносимост между
двете страни в процесния конфликт. Отправените от подсъдимия С. реплики се
възприемат от настоящия състав по - скоро като гневен изблик /макар и укорим/,
който е очакван и предвидим от частния обвинител и граждански ищец И., без да
имат интензитета на вербалната агресия, която да може да обоснове извод за
това, че би могла да възбуди основателен страх у последния. Разгледани на фона
на сложилите се дългогодишни конфликтни отношения между подсъдимия и
пострадалия И., в конкретния случай думите на подсъдимия са били израз на
неговия гняв и яд, предизвикан от поредната отправена срещу него забележка по
повод счупените стъкла, данни за което се черпят от показанията на свидетеля Д..
В случая определено въз основа на фактите и обстоятелствата установени чрез
събрания по делото доказателствен материал е налице и се очертава битов
конфликт, един от множеството такива случили се между подсъдимия и частния
обвинител и граждански ищец, без в думите на подсъдимия да е вложено съзнание,
че отправя към пострадалия закана с убийство и без заканата да е отправена с
цел да предизвика страх от нейното осъществяване у пострадалия, каквито данни
по делото не се и установиха. По време на инкриминирания инцидент не са
възникнали каквито и да било нови събития, различаващи се по своята същност и
съдържание от предходните установени по делото разпри между подсъдимия и частния
обвинител и граждански ищец И. с подобна форма на комуникация от вида на инкриминираната,
нито се е стигнало до физическа разправа с различни характеристики и
интензитет, нито по делото са налице данни, индициращи
евентуална обективна възможност или намерение деецът да приведе в реално
изпълнение заканите си – факт, с който е бил наясно и самият И.. Отправената
закана против личността на последния не е могла да предизвика и не е
предизвикала в същия основателен страх за осъществяването й, не само предвид
системността и повторяемостта на случващото се, но и предвид доброто познаване
на подсъдимия, а от там - предвидимостта и предсказуемостта на неговите
реакции. Още повече по време на инкриминираните събития е присъствал полицейски
служител, при което ако действително казаните думи от подсъдимия бяха реализирали
твърдяна цел на престъплението, то определено същият щеше да предприеме
действия различни от тези, свързани с отправена към участниците в събитията
покана да се явят в полицейския участък за съставяне на протокол за
предупреждение и на двамата. Както се излага от частния обвинител и граждански
ищец И., подсъдимият и друг път се е заканвал по този начин, тъй като бил много
нервен. От друга страна подсъдимият С. също сочи, че той самия е бил обект на
подобни закани от страна на пострадалия преди инкриминираната дата. Тоест,
очевидно е че, този начин на общуване е бил, ако не ежедневен, то поне типичен
в комуникацията помежду им и се е възприемал от двамата като обичаен. На
следващо място не се установи по делото в действителност подсъдимият да е
държал отвертка или друга вещ, така, както се твърди от пострадалия, която да е
насочвал към него в момента на изричане на репликите, за да се приеме, че в
съвкупност с това му действие е възпроизвел спрямо друго лице по-сериозен ефект
от постигнатия преди това при подобни спорове. Самата ситуация по време на
изричане на думите – от разстояние, в присъствието на полицейски служител, сочи
за реална възможност да не се възприемат като особено заплашителни изречените
от страна на подсъдимия реплики. Ето защо, макар да имат заплашителен смисъл, с
оглед констатираната обичайна напрегната обстановка в отношенията между двамата
съседи, оценката на причините, довели до отправяне на заканата, известни и на
пострадалия, при предвидимостта в поведението на подсъдимия, те не притежават
изискуемия от закона интензитет и са обективно негодни да възбудят основателен
страх, а от субективна страна с тях подсъдимият не е целял да предизвика страх
у пострадалия. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в редица решения,
включително и в Решение № 107 от 15.03.2012 г. на III н.о. според което „..
сама по себе си словесно изразената закана за убийство, преценявана в контекста
на доказани враждебни до степен на взаимна неприязън конфликтни междуличностни
отношения между страните, както и от съдържанието на обичайния речников фонд,
използван винаги и последователно при контактите на подсъдимия и частния
обвинител, не изпълнява обективния критерий за престъпна съставомерност на
деянието, ако по съществото си тя не би могла да възбуди основателен страх за
осъществяването ѝ.“. С оглед на гореизложеното, въззивният съд не може да
се съгласи с тезата на държавното обвинение, че първостепенния съд „фриволно“ е
приел, че съществуващата устойчива и трайна взаимна неприязън и омраза,
изключва обективната възможност изречените от подсъдимия реплики да възбудят
основателен страх у И. от осъществяване на заканите.
Напълно неоснователен е и
отправения упрек от страна на държавното обвинение към аргументите, с които
районният съд е обосновал тезата си за наличие на провокативно поведение от
страна на пострадалия при възникналата конфликтна ситуация с подсъдимия,
изградена на базата на издадения от свидетеля Д. предупредителен протокол по
чл. 65 ЗМВР по отношение на частния обвинител и граждански ищец И.. За разлика
от протестиращия прокурор, въззивния съд не смята, че издаването от органите на
реда на протокол по реда на чл. 65 ЗМВР е стандартна процедура, която се
прилага спрямо всички участници в даден инцидент, независимо от поведението им.
Напротив, съставянето на предупредителен протокол е строго регламентирана
процедура, която се прилага при изрично посочени в закона предпоставки,
единствено и само спрямо лица, за които има достатъчно данни и се предполага, че
ще извършат престъпление или нарушения на обществения ред. Предупреждението по
чл. 65 ЗМВР по своята същност има уведомителен характер и с него се цели да се
предупреди лицето, че при продължаване на констатираното му поведение, може да
носи съответна предвидена в закона отговорност. Ето защо, не може да се приеме
тезата лансирана от прокурора, че издаденият по отношение на частния обвинител
и граждански ищец И. предупредителен протокол е бил съставен без основание, при
липса на неправомерно поведение от страна на последния. Това, че процесния
протокол не е бил съставен „про-форма“ личи и от обстоятелството, че в същия се
отправя предупреждение към частния обвинител и граждански ищец Р.И. да не
отправя обиди и заплахи, не само към подсъдимия С., но и към неговата съпруга.
Сам по себе си установеният факт, че сам пострадалият е демонстрирал
непристойно поведение, включващо обиди и заплахи към подсъдимия и съпругата му,
се явява не логично при условие, че е бил в твърдяното в обвинителния акт състояние
на уплаха.
Освен това, макар и законът да не
изисква заканата да е възбудила основателен страх у адресата, както правилно е
посочил и представителят на държавното обвинение в протеста, това не означава,
че е без значение субективното й възприемане от негова страна. В конкретния
случай, показания на свидетелите Д. и Р.
относими към изясняване н а начина, по който частния обвинител и граждански
ищец И. е възприел поведението на подсъдимия спрямо него, съобразени с
направеното пояснение от вещите лица, изготвили комплексната съдебно-психологична
и психиатрична експертиза по делото, позволяват направата на заключение, че
същият не е възприел поведението на подсъдимия спрямо него като закана за
убийство. Напротив, вещите лица посочат, че състоянието му е било такова като
на човек изпитващ яд и търсещ възможност да накаже подсъдимия за казаните от
него думи. Базирайки се на това заключение, в което нито първият, нито
настоящият състав има основание да се съмнява и което съответства при разглеждането му в контекста на
цялостното поведение на частния обвинител и граждански ищец И. и показанията на
свидетелите Д. и Р. за емоционалното състояние на последния, въззивната
инстанция изцяло се солидаризира с
правните изводи на решаващия съдебен състав за липса на съставомерност на
извършеното от подсъдимия С. от обективна страна.
От субективна страна, деецът следва
да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като
действителна заплаха. В тази насока е ТР № 53/18.09.1989 г. на ОСНК, както и
решение № 10/22.01.1985 г. на ВКС, І н. о., решение № 368/28.07.1986 на ВКС, II
н. о., решение № 37.01.1991 г. на ВКС, I н. о., решение № 368/09.10.2012 на
ВСС, III н. о. и други. Според настоящата инстанция, такива субективни
представи в съзнанието на подсъдимия С. не са били формирани тъй като целта и
умисъла му са били единствено насочени към това да обективира гнева от
отправената му забележка, макар и чрез израз на първичен манталитет към неговия
съсед. Както правилно е приел в мотивите си контролираният съд, изричането на
инкриминираните изрази представлява емоционална реакция на появата на частния
обвинител и граждански ищец И., плод на невъздържаност и нервност, като в
действителност не цели чрез реална заплаха да се въздейства върху свободното
протичане на волевите процеси у И. и да ги промени като предизвика страх от
осъществяване на заканата.
В настоящия случай са налице
продължителни във времето отношения между подсъдимия и ЧО и ГИ И., изградени на
взаимна негативна нагласа, която дава повод на всеки от тях да търси възможност
да уязви другия. В
заключение, въззивният съдебен състав намира, че поведението на подсъдимия С. и
частния обвинител и граждански ищец И. е в рамките на обичайния битов конфликт
без съществени негативни последици.
Предвид на изложеното до тук протестът на
представителя на обвинението, с който се иска отмяна на атакувания акт и
постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен
по повдигнатото му обвинение, се явява неоснователен и като такъв, следва да
бъде оставен без уважение.
Правилно и законосъобразно районният съд е
отхвърлил като недоказан и неоснователен предявения от гражданския ищец Р.И. граждански
иск за сумата от 10 000, 00 лева срещу подсъдимия С.С.,
представляваща обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди от
непозволено увреждане. Това е така, защото съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да бъде уважен иска с
правно основание чл. 45, вр. с чл. 52 ЗЗД, следва да са налице следните две
предпоставки: да има вреди от непозволено увреждане и те да са причинени
виновно другиму, като вината от непозволено увреждане се предполага до
доказване на противното. В настоящия случай тези предпоставки не са налице.
С оглед изложеното и при осъществената в
цялост служебна проверка на обжалваната присъда от Софийски градски съд не бяха
констатирани неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение
на процесуалните правила или необоснованост, даващи основание за изменение или
отмяна на присъдата, поради което същата следва да бъде потвърдена изцяло.
С оглед изложеното и на основание чл. 338
във вр. с чл. 334, т. 6 НПК, Софийски градски съд, НО ХІІІ въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда от 10.10.2019
г., постановена по НОХД № 10723/2017 г., по описа на СРС, НО, 7 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.