№ 1727
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20211100508161 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 20035876 от 08.02.2021 г., постановено по гр. д. № 2603/2020 г., по
описа на СРС, II ГО, 72 състав, е уважен предявеният от ИВ. Г. СТ. срещу „Н. ц. за п. на к.
на п.с.“ иск с правно основание чл. 357, вр. чл. 188, т. 2 КТ и е отменена Заповед № РД01 –
149/19.11.2019 г. на директора на „Н. ц. за п. на к. на п.с.“, с която на ИВ. Г. СТ. е било
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Със същото решение ответникът е осъден на заплати на ищцата на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 750 лв., представляваща разниски за адвокатско възнаграждение, както
ив полза на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 50,00 лв., представляваща
държавна такса.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника „Н. ц. за
п. на к. на п.с.“, чрез пълномощника си – адв. М. С., с надлежно учредена представителна
власт по делото, с оплаквания за неговата неправилност, поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални
нарушения и необоснованост. Поддържа се, че извършените от ищцата нарушения на
трудовата дисциплина са открити от работодателят на **.11.2019 г., когато тя е заемала
длъжност „заместник – директор на НЦПКПЦ“ и като нейн работодател е материално
компетентен да издаде оспорената заповед. Изтъква, че са установени процесните
нарушения, а едното нарушение – касаещо използването на закупена нова прахосмукачка за
лични цели, ищцата вече не е била директор на НЦПКПС. Позовава се на чл. 192 КТ, че
дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или определено от него
длъжносттно лице с ръководни функции или от друг орган, оправомощен със закон, тоест в
1
случая това е сегашният директор на ц.а. Моли съда да отмени обжалваното решение
изцяло. Претендира съдебни разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият ищец – ИВ. Г. СТ., чрез пълномощника си – адв. В. Б., с надлежно
учредена представителна власт по делото, е подал в законоустановения срок отговор на
въззивната жалба, с която оспорва изцяло същата по подробно изложените съображения.
Моли съда да остави без уважение жалбата и потвърди обжалваното решение, като присъди
направените по делото разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна, като
настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като
по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно
наведени доводи във въззивната жалба, съдът намира следното:
Не е спорно между страните, че между тях е възникнало трудово правоотношение въз
основа на трудов договор от 02.01.2019 г., по силата на който ищцата заема длъжността
„заместник директор“ в Н. ц. за п. на к. на п.с..
На 11.04.2019 г., на основание чл. чл. 70, ал. 1, вр. чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ, е сключен
трудов договор между И.С. и министъра на образованието и науката, въз основа на който
ищцата заела длъжността „директор“ на НЦПКПС за срок до заемане на длъжността въз
основа на конкурс. Видно от връчената й длъжностна характеристика, основните
задължения на длъжността са да ръководи, координира и контролира цялостната дейност,
управлява средства и отговаря за разходването им, сключва, изменя и прекратява трудови
договори със служители на ц.а. Също така изпълнява задачи, възложени от министъра на
образованието и науката, заместник – министри и главния секретар на МОН.
С процесната Заповед № РД01 – 149/19.11.2019 г. на директора на „Н. ц. за п. на к. на
п.с.“ на основание чл. 188, т. 2 КТ, вр. чл. 197, ал. 1, т. 8, т. 9 и т. 10 КТ на ИВ. Г. СТ. е било
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ .
Настоящият състав на съда намира за обосновани изводите на първоинстанционния
съд, че съгласно чл. 7, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на Н. ц. за п. на к. на
п.с., директорът се назначава от министъра на образованието и науката, поради което и
съгласно чл. 61, ал. 2 КТ, във връзка с чл. 192, ал.2 КТ именно Министърът на образованието
и науката е органът на дисциплинарна власт компетентен да налага дисциплинарни
наказания за извършени нарушения на трудовата дисциплина през периода, когато
ищцата е изпълнявала длъжността „директор“ на НЦПКПС по силата на трудов
договор сключен на основание чл. 68, ал. 1, т.4 КТ на 11.04.2019 г. Имайки предвид, че
спечелилият конкурса за длъжността „директор“ на НЦПКПС Димитър Асенов е постъпил
на работа на 01.08.2019 г., което се установява от представеното Споразумение № РД-12-140
от 31.07.2019 г., то съгласно чл. 192, ал. 2 КТ същият не притежавал материална
2
компетентност за налагане на дисциплинарно наказание на ищцата, доколкото първото
визираното в заповед Заповед № РД01 – 149/19.11.2019 г. на директора на „Н. ц. за п. на к.
на п.с.“ нарушение, е извършено на **.06.2019 г., но най-късно на 03.07.2019 г., когато
главният счетоводител е отказал да подпише РКО № 106 от 03.07.2019 г., в който момент С.
е заемала длъжността „директор“. Същото не е продължавано такова, а е извършено в
момента, в който ищцата е представила в НЦПКПС не закупената на стойност 529,17 лв. по
фактура № ********* от **.06.2019 г. прахосмукачка „Миле“, а прахосмукачка „Ayco“ на
стойност 51,00 лв. Ето защо макар и укоримо от морална страна директорът на НЦПКПС не
е притежавал дисциплинарна власт за налагане на нарушения на трудовата дисциплина. По
същите съображения оспорваната заповед е незаконосъобразна и по отношение на второто
визирано в заповедта нарушение, касаещо преразход със сумата от 2265,00 лв. по перо
„персонал“, за което макар и да не е посочена конкретна дата на извършване, то е свързано с
периода от време 11.04.2019 г. – 31.07.2019 г., когато ищцата е изпълнявала функциите на
директор, както и с третото описано нарушение, касаещо закупуването за лични нужди на
карти за градския транспорт, но със средства на НЦПКПС на 18.05.2019 г. и 18.06.2019 г.,
тъй като от съществено значение за определяне на органа на дисциплинарна власт
компетентен по силата на КТ да наложи дисциплинарно наказание е не момента на
откриване, а момента на извършване на нарушенията на трудовата дисциплина.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че въззивната жалба е
неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на правния спор, предмет на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия – ищец трябва да се присъди сумата от 800 лв.,
представляваща уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред СГС.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК
въззивното решение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20035876 от 08.02.2021 г., постановено по гр. д. №
2603/2020 г., по описа на СРС, II ГО, 72 състав.
ОСЪЖДА „Н. ц. за п. на к. на п.с.“ с ЕИК ****, с адрес гр. Банкя, ул. „**** 1“ № 7 да
заплати на ИВ. Г. СТ. с ЕГН **********, с адрес гр. Шумен, бул. „****“ № ** на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК сумата от 800,00 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4