№ 34315
гр. София, 29.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Йоана М. Генжова
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Гражданско дело №
20221110127263 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.248 от ГПК.
С определение №11012/20.09.2023г., постановено по в.гр.д. №7738/2023г. по
описа на СГС, IV Д състав, е прекратено производството по делото и същото е върнато
на СРС за произнасяне по реда на чл.248 от ГПК по направено искане за изменение на
решението в частта за разноските.
С въззивната жалба и с уточняваща молба от 20.09.2023г. ответникът Д. С. Д.,
чрез пълномощниците адв. И. И. и адв. Радина Й., е направил искане за изменение на
постановеното по делото решение №5791/11.04.2023г. в частта за разноските. Излагат
се доводи, че платената държавна такса не е включена от ищците в представения
списък по чл.80 от ГПК, поради което не се претендирало присъждането , както и, че
на ищците следвало да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в
минималния размер, предвиден в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, с оглед направеното от ответника възражение за
прекомерност на заплатените от ищците разноски за процесуално представителство.
Насрещната страна не е изразила становище по молбата с подадения писмен
отговор на въззивната жалба.
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С цитираното решение, с оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
в полза на ищците са присъдени направените по делото разноски, включително за
заплатената държавна такса, като както с исковата молба, така и в проведеното
открито съдебно заседание по делото е направено искане за присъждане на
направените по делото разноски. Неоснователни са възраженията във връзка с размера
на присъденото адвокатско възнаграждение. С решението е разгледано направеното от
1
ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско
възнаграждение, като същото е намалено до размер на 2000 лева, сума надвишаваща
минималния размер, предвиден в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, с оглед фактическата и правна сложност на делото, и
предвид обема на извършените от пълномощника на ищеца процесуални действия.
Преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение след направено
надлежно възражение от насрещната страна по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, е на съда
въз основа на посочените по-горе критерии, като липсва задължение и основание
същото да бъде определяно в минимален размер.
По изложените съображения молбата се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. С. Д., чрез пълномощниците адв. И.
И. и адв. Радина Й., съдържаща се във въззивна жалба вх.№122379/03.05.2023г.,
уточнена с молба вх.№84330/20.09.2023г., за изменение на решение
№5791/11.04.2023г., постановено по гр.д. №27263/2022г. на СРС, 140 състав, в частта
за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2