Определение по дело №343/2013 на Районен съд - Берковица

П Р О Т О К О Л

  гр. БЕРКОВИЦА, 18.11.2014 год.

 

 

РАЙОНЕН СЪД гр. Берковица……………….………………………в публично съдебно заседание на 18.11.2014 г…….…….……….в състав:

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КАЛИН ТОДОРОВ

 

 

при участието на секретаря П. И...…….…….…………………….

и прокурора……………………………….…….сложи за разглеждане Гр. дело..… 343 .... по описа за 2013 г. ….….………………..докладвано от съдията Тодоров..….…….…………..……..………………………… на поименното повикване в……..…...14.30….……..….…часа се явиха:

          ИЩЦАТА редовно призована се явява лично и с адв. В., редовно у-на.

          ОТВЕТНИЦИТЕ редовно призовани не се явяват, същите се представляват от адв. А., с п-но по делото.

          АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

          АДВ. А.: Да не се дава ход на делото. Запознах се с молбата на ищцата и с протокола от проведеното с.з.

          На първо място срока е преклудиран. Съгласно чл. 151 ГПК, протокола в 3-дневен срок трябва да бъде изготвен. Видно от представената молба на същия ден 21.10. с ваша резолюция от 22.10, на което сте записали „да”, че разрешавате да се ксерокопира протокола, едноседмичния срок е до 03.11, когато е депозирана молбата в съда, с искане за поправка този срок е изтекъл. Този срок е преклузивен и не е допустимо искането за прослушване на записа.

          АДВ. В.: Срока за изготвяне е 3 дневен. Когато сме подали молбата, протокола не бе изготвен. След 3 дневния срок започва да тече 7 дневния срок за искане поправка и допълнение. Протокола е представен в деловодството на съда след 3 ден от съдебното заседание.

          АДВ. А.: Никъде не пише, че протокола е предаден след третия ден в деловодството.

АДВ. В.: Молбата за снимане на документи не определя, че документите съществуват. Моля да се докаже кога е изготвен протокола от с.з., дали е изготвен веднага в същия ден, когато сме подали молбата.

Ние твърдим, че може молбата да сме подали преди 3 дневния срок, може и след 3 дневния срок, но протокола трябва да се изготви в тридневния срок. Ние не можем да стоим на главата на секретаря или в деловодството, за да видим кога ще се изготви и след този срок тече 7-дневения срок, в който страните може да искат поправки и допълнения и ние сме спазили този срок.

ПО НАПРАВЕНОТО ИСКАНЕ СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО:

Съгласно чл. 150, ал. 2 ГПК изречение второ протокола се предоставя на разположение на страните в 3-дневен срок от заседанието.

Заседанието е проведено на 21.10.2014 г. и тридневния срок е изтекъл на 24.10.2014 г. От този ден започва да тече едноседмичния срок по чл. 151, ал. 1 от ГПК.

Молбата за поправка на протокола е подадена по пощата, т.е. изпратена е по пощата, като пощенското клеймо е от 31.10.20134 г., т.е. същата е подадена в последния ден на едноседмичния срок от 24 до 31.10., поради което съдът намира, че молбата е подадена в предвидения в закона едноседмичен срок.

С ОГЛЕД ГОРНОТО СЪДЪТ

 

                             О П Р Е Д Е Л И :

 

ДАВА ход на делото и го докладва:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 151 ГПК, а именно за поправка на протокол от с.з. проведено на 21.10.2014 г. С молба от 31.10.2014 г. адв. Н.В. е поискала от съда да направи поправка и допълнение на протокола от проведеното на 21.10.2014 г., след прослушване направения звукозапис от заседанието, като е посочила в 10 пункта своите искания.

АДВ. А.: Запознах се с молбата. Исканията, които са направени от страна на проц. представител на ищеца по делото са съвсем елементарни и несъществени, както са поискани и моля точно и конкретно при прослушване на протокола, точно и конкретно да се отразят единствено нещата, които са поискани от ищцовата страна.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА съдът

 

                             О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПУСКА изслушване на звукозаписа направен в с.з. на 21.10.2014 г.

СЪДЪТ предоставя на страните възможност да вземат становище, след като бе изслушан звукозаписът от проведеното на 21.10.2014 г. съдебно заседание.

АДВ. В.: По т. 1 по поправката от записаното в протокола не съответствието е със звукозаписа, че не е посочено, че се касае така, както съм заявила за дела на моята доверителка и че тя ще ползва имота и къщата, реални части от тях, съответно на нейните права на собственост. Това съм имала предвид.

По т. 1 не е записано „за да се ползват от моята доверителка”.

Аз съм отбелязала точно на кое място става въпрос за поправките. Как да го направим.

На стр. 4 е пропуснат въпрос, който е съществен, след изречението „не казвам, че съм завишила цените това е реалното”, това е изречението на в.л. Т.. След него аз зададох въпрос, защо тя не е информирала съда, че не може да се справи със задачата, така както заявиха вещите лица арх. П.С. и Н.Д.. На същата страница не са записани въпросите и за да ми уважите молбата, аз трябва да се мотивирам къде точно какво не е записано, защото ако не се мотивирам, Вие няма да ми уважите молбата за поправката, това също ми е ясно. Ако не ми дадете възможност подробно ще запиша в допълнителна молба или как да го кажа точно на кой ред кой въпрос е пропуснат, как започва и как завършва въпроса. Отбелязала съм си го подробно по протокола, включително съм отбелязала по т. 3 къде се намира незаписаното, от молбата за поправка, за парното, за тоалетната чиния, стойността на парното 5 500 лв. По т. 4 за стойността на имота също съм записала къде се намира пропуснатото. По т. 5 за цените на квадратен метър за плочките, които са били през 1986 г., когато съм правила ремонт на въпроса, който Вие ми зададохте и мога да поясня защо помня, защото тази година съм сключила брак и просто не се забравя годината, затова помня 1986 г. За стойността на намаляване на имота по т. 6 и искането за поправка също мога да посоча къде е на стр. 9. Съкращението „ПИ” се вижда на стр. 9. Другата поправка на стр. 9, тъй като тези документи също се установи. По т. 9 от поправката е изпусната отрицателната частица „не”, след запетаята, „за да не можем да направим тези изчисления”, а не трябва да бъде записано „за да можем”, това е разликата, която променя смисъла и по т. 10 искането ми е неоснователно за поправка.

АДВ. А.: След изслушване на становището, след подадената молба аз считам, че не е налице основание за уважаване на същата за поправка. Единствено искането е, че е неоснователно искането по молбата в т. 10, което е правилно. Точка 9 е точно записана, така както е по протокола, 7 и 8 също са точно записани, съкращението „ПИ” на всички ни е ясно, какво означава. Т. 4 и 5 - съвсем нови съждения в момента се дават от къде се знаят и се преразказва текста, по тази причина моля молбата да остане без уважение.

АДВ. В.: Само да допълня, че основно поправките са в края на стр. 4, стр. 5 и стр. 6 пропуснатите въпроси. В искането за допълнение и поправки се намират тук. Моля отново съда да ни даде възможност, тъй като времето е ограничено и изтича вече работния ден. Мен не ме притеснява този факт, че изтича мога и сега в съдебно заседание да посоча къде и какво е пропуснато или да ми дадете възможност с нарочна молба, след което Ви моля да вземете становище по молбата ми за поправка и допълнение.

СЪДЪТ счете делото за изяснено по отношение молбата за поправка на протокола и за да се произнесе по искането на молителката по чл. 151 ГПК, съобрази следното:

СЪГЛАСНО разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ГПК за разглеждането на делото се съставя протокол, в който се вписват мястото и времето на заседанието, състава на съда, името на секретаря, явилите се страните и техните представители, същността на изявленията и самите изказвания на страните, представените писмени доказателства и показанията свидетелите и на други лица по делото и констатациите и определенията на съда.

При сравнение на протокола изготвен в с.з. на 21.10.2014 г. с фактическите предпоставки на чл. 150 ал. 1 ГПК съдът установява, че протокола отговаря на изискванията на проц. закон.

В конкретния случай съдът след личното изслушване на записа и сверяване на протокола, счита, че съдебния секретар подробно е записал изявленията, исканията и изказванията на страните и изявлението на вещото лице. Обективно е невъзможно, а и е безсмислено буквалното записване на тези изявления а и закона изисква в протокола да се вписва същността на изявленията. Действително са налице някой неточности в протокола, без обаче същите по някакъв начин да накърняват правата на страните.

По конкретно по отношение на записаното за искането на поправка в т. 1 съдът намира, че в записаното в протокола е ясно какво е било изявлението на адв В. и това, че са пропуснати 3 думи, не променя смисъла на казаното.

По отношение на искането за поправка на протокола в т. 2, 3, т.е. че не са записани зададените от страната въпроси, съдът намира, че в протокола в съдебното заседание се вписват само отговорите на поставените от страните или съда въпроси. Само в случаите, когато страната изрично, предварително е заявила, че желае зададените от нея въпроси да се вписват в протокола, тогава същите следва да се вписват.

При изслушването на протокола се установи, че адв. В. не е заявила предварително, че желае задаваните от нея въпроси да се вписват в протокола, поради което същите не са вписани. Наред с това в подаденото преди с.з. становище, искания и въпроси към вещите лица адв. В. е формулирала в писмен вид своите въпроси, както към вещите лица от разширената експертиза, така и към вещото лице по единичната експертиза.

На следващо място изявленията на вещото лице М.Т., т.е. нейните отговори на зададените от адв. В. въпроси са отразени на 4 страници в протокола.

По отношение на т. 4 и 5, че не са записани направените обсъждания между адв. В. и вещото лице съдът намира, че посочените в молбата обстоятелства не са от такава важност, че да бъдат така подробно записани. Както вече се отбеляза по-горе, в протокола се вписва същността на самите изявления.

По отношение на следващите точки - т. 7 съдът намира, че съкращението „ПИ” е записано в изявлението на адв. В., поради което съдът счита, че същата разбира, че под „ПИ” с оглед х-ра на делото се касае за поземлен имот. В настоящето с.з. ответната страна също заяви, че съкращението „ПИ” е известно и на нея както и на всеки, който се занимава с граждански дела, поради което съдът намира, че не следва направените съкращения в протокола, тогава когато от съкращението е пределно ясно на съда и страните какво означава, че не следва да се изписват изцяло. Така например в протокола не е необходимо съкращението ГПК да се изписва изцяло като Граждански процесуален кодекс и други такива.

По отношение на искането в т. 10 се установи, че изявлението на съда е точно записано в протокола.

С оглед на горното съдът намира, че молбата за поправка на съдебния протокол от съдебно заседание проведено на 21.10.2014 г. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

МОТИВИРАН от горното и на основание чл. 151, ал. 4 ГПК съдът

                             О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ без уважение молбата на адв. В. от 31.10.2014 г., приложена на л. 680 по делото, за поправка на съдебен протокол от 21.10.2014 г., от проведено съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРОТОКОЛА приключи в 16.20 ч. и бе изготвен в с.з.

 

 

СЕКРЕТАР:                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: