Р Е Ш Е Н И Е № 260041
гр. Пловдив 11.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански състав в публичното заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Румяна Андреева
Членове: Пламен Чакалов
Бранимир Василев
при секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. №2532/20г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е решение №26004/28.08.2020г. на Асеновградския районен съд IIІ-ти гр. с. постановено по гр. д. № 2763/2020г., с което се осъжда Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР с адрес гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А да заплати на И.Д.К. ЕГН **********,***, чрез адв. Т. с адрес ***, ж. к. ***сумата от 1 747.19 (хиляда седемстотин четиридесет и седем лева и деветнадесет стотинки) представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд от 251.68 часа в периода: 10.12.2016г. - 10.12.2019г., ведно с обезщетение за забава в размер на 226.38 (двеста двадесет и шест лева и тридесет и осем стотинки) за периода 01.02.2017г. - 10.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от завеждане на исковата молба – 11.12.2019г. До окончателното изплащане, както и разноски по производството в размер на 400 (четиристотин) лева.
Жалбоподателят Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението МВР с адрес гр. София моли съда да обезсили решението на районния съд, по съображения изложени в жалбата и постанови друго, с което отхвърли иска. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззиваемата страна.
Въззиваемата страна И.Д.К. ЕГН ********** чрез адв. Т. счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че И.Д.К. е работил като п. в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ на *** Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Районна „Пожарна безопасност и защита на населението“ – А.
И.К. претендира заплащането на възнаграждение за положен извънреден труд от 251.68 часа за периода 10.12.2016г. – 10.12.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Спорният по делото въпрос е дали следва да се извърши преизчисляване на положения труд за времето между 22.00 часа и 06.00 часа с коефициент 1.143.
През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в която е липсвало изрично правило за преизчисляване при сумирано отчитане на работното време на положените часове труд между 22.00 часа и 06.00 часа с коефициент 1,143. Липсата на такова правило в наредбата обаче не означава, че подобно преизчисляване не следва да се извършва. Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 часа и 06.00 часа се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от КТ нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при петдневна работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на работното време през нощта при петдневна работна седмица е до 7 часа. Тези норми на КТ са част от въведената специална закрила на нощния труд, поради което следва да намерят приложение и по отношение на държавните служители от МВР по силата на разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР. Вярно е, че в нормата на чл.187, ал.3, изр.4 от ЗМВР (ред. Д.В. бр. 81/2016г.) е предвидено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 часа и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. Посочената разпоредба разрешава полагането на труд между 22.00 часа и 06.00 часа за работещите на смени служители на МВР и следва да се тълкува в съответствие с правилото на чл.187, ал.1 от ЗМВР, установяващо 8- часов работен ден за служителите на МВР и по отношение на тези от тях, които работят на смени. От съдържанието й обаче не може да се направи извод, че същата предвижда еднаква нормална продължителност на работното време за служителите на МВР през деня и през нощта, т.е. че приравнява по отношение на тях нощния на дневния труд, тъй като това би поставило същите в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение и би било в противоречие с изрично прогласеното в чл.188, ал.2 от ЗМВР приложение по отношение на служителите на МВР на уредената в КТ специална закрила на нощния труд. При това положение при сумирано изчисляване на работното време за работещите на смени служители на МВР следва да се приложи изрично уредения в общото трудово законодателство /чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/ принцип за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав на ПОС намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице М. А. се установява, че за процесния период от време ищецът е положил общо 1760 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1.143 възлизат на още 251.68 часа, за които на И. К. следва да му се заплати сумата от 1 747.19лв., а мораторната лихва възлиза на 226.38лв., в които размери исковете следва да се уважат.
Като е уважил
исковете в размерите указани по – горе, районният съд е постановил правилно
решение, което следва да се потвърди.
-стр.3 от решение по в. гр. д. №2532/20г. на ПдОС-
Основателно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съобразено с минималния размер по чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г., понеже пред въззивната инстанция не се изтъквани нови доводи, а и при служебно извършената
проверка се установи, че адв. Д. Т. не е регистрирана по ЗДДС, поради което заплатения хонорар следва да се намали на 400лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №26004/28.08.2020г. на Асеновградския районен съд IIІ-ти гр. с. постановено по гр. д. № 2763/2020г.
ОСЪЖДА Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР с адрес гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А да заплати на И.Д.К. ЕГН **********,***, чрез адв. Т. с адрес ***, ж. к. ***сумата от 400 (четиристотин) лева разноски за въззивното разглеждане на делото.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:1.
2.