РЕШЕНИЕ
№ 947
гр. Варна, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20213110111042 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД от “Т.Б.” ЕАД срещу С. ИЛ. ХЮС. от гр.Варна за
приемане на установено че ответникът му дължи както следва:
- сумата от 78,34 лв. (седемдесет и осем лева и тридесет и четири стотинки),
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
20.04.2019г. - 19.07.2019г. по сключено Допълнително споразумение на 15.03.2018г. между
С. ИЛ. ХЮС. и „Т.Б." ЕАД към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********;
- сумата от 62,46 лв. (шестдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки),
представляваща неустойка начислена раздел IV, т.4 по сключено Допълнително
споразумение от 15.03.2018г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+********, начислена във фактура №**********/20.09.2019г.;
- сумата от 117,03 лв. (сто и седемнадесет лева и три стотинки), формирана от
лизинговите вноски за отчетен период 20.04.2019г. - 19.09.2019г. по Договор за лизинг от
15.03.2018г., с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване
устройство марка NOKIA 5 Black;
- сумата от 45,74 лв. (четиридесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки),
начислена във фактура №**********/20.09.2019г., представляваща разликата между цената
на устройството без абонамент марка NOKIA 5 Black и преференциалната обща лизингова
цена вследствие на неизпълнението на споразумение за мобилни услуги с предпочетен
номер +********; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда 17.05.2021 г. до окончателното погасяване на задължението,
за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. № 6794/2021г. на ВРС. Претендират се разноски в заповедното и исковото
производство.
Ищецът твърди, че на 15.03.2018г. между С. ИЛ. ХЮС. и „Т.Б." ЕАД е сключено
1
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+******** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 24,99 с допълнителни 5000МВ"
със стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв. Х. не изпълнява задълженията си по
споразумението в общ размер 78,34 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 20.04.2019г. - 19.07.2019г. Вследствие на
неизпълнението и съгласно Раздел IV, т. 4 от споразумението, мобилният оператор
начислява неустойка в размер на 62,46 лв., която не надвишава три месечни абонаментни
такси и е начислена във фактура № ********** /20.09.2019г.
Ищецът твърди, че на същата дата - 15.03.2018г., и по повод Допълнително
споразумение към Договор с предпочетен номер +********, „Т.Б." ЕАД, като лизингодател,
сключва със С. ИЛ. ХЮС. - лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят
предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка NOKIA 5 Black с обща
лизингова цена в размер на 289,57 лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка
една в размер на 12,59 лв.
Твърди, че претендираната сума за неплатени месечни абонаментни такси и
използвани мобилни услуги произтича от сключеното между страните Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********. В същия са
описани уговорените между страните абонаментен план и размера на стандартните месечни
абонаментни такси. Посочен е конкретен номер, посредством който потребителят бива
идентифициран сред абонатите на ищеца. В приложената ценова листа са посочени
стойностите на мобилните услуги извън стандартните месечни пакети. Излага, че съгласно
т. 23, б. „б" от Общите условия на „Т.Б." ЕАД, които са приети от потребителя, месечният
абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и
включва разходите за поддръжка на мрежата като се предплаща от потребителя ежемесечно,
в размери - съгласно избрания от него абонаментен план.
Ищецът сочи, че процесиите суми за неустойка и за сума за разлика в цената на
мобилно устройство се претендират поради неизпълнението от страна на ответника по
споразумението за мобилни услуги на задълженията за заплащането на изискуемите
абонаментни такси и използвани мобилни услуги. В раздел IV, т. 4 от процесното
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +
******** ,като сумите за неустойка и разлика в преференциалната цена на устройството се
дължат поради посоченото неизпълнение за заплащането на изискуемите абонаментни такси
и използвани услуги. В раздел IV, т. 4, б.(а) от споразумението изрично е посочено, че
неустойката, която се начислява, не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаментни такси, с което се гарантира, че така формираната неустойка не излиза
извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Основание за
начисляване на сумата за разлика между стандартната и преференциалната цена на
устройството NOKIA 5 Black е раздел IV, т. 4, б.(б) от споразумението за мобилни услуги с
предпочетен номер +********, като в раздел II, т.1 от същото са посочени стандартната
цена на устройството, както и размерът на направената от мобилния оператор отстъпка.
Сочи, че претендираната сума от 45,74 лв. е в намален размер от реално предоставената
отстъпка, с оглед на времето, в което е имало изпълнение по споразумението.
Ищецът излага, че основание за претендиране на лизинговите вноски е сключеният
между страните Договор за лизинг с предпочетен номер +********. Съгласно чл. 4 от
същия, с подписването му лизингополучателят С. ИЛ. ХЮС. декларира, че получава
процесното мобилно устройство NOKIA 5 Black във вид, годен за употреба и изрядно
функциониращо, заедно с цялата документация, включително гаранционна карта.
Следователно, договорът за лизинг има значението на приемо-предавателен протокол.
Подчертавам, че договорът за лизинг е сключен на 15.03.2018г. за срок от 23 месеца, който
срок е изтекъл преди повече от година. Следователно, падежът на всички лизингови вноски
2
е настъпил и те са изискуеми на общо основание. Въпреки неплатените лизингови вноски,
устройството все още не е върнато на мобилния оператор.
Ищецът излага, че претенцията за абонаменти такси и използвани услуги в общ
размер на 78,34 лв. за отчетен период 20.04.2019г. - 19.07.2019г. по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******** е формирана,
както следва:
27.48 лв.. начислени във фактура № **********/20.05.2019г. за отчетен период
20.04.2019г. -19.05.2019г., представляващи 25,88 лв. абонаментна такса и 1,60 лв.
използвани услуги за роуминг;
25.88 лв.. начислени във фактура № **********/20.06.2019г. за отчетен период
20.05.2019г. -19.06.2019г., представляващи абонаментна такса;
24.98 лв., начислени във фактура № **********/20.07.2019г. за отчетен период
20.06.2019г. -19.07.2019г., представляващи абонаментна такса. Претендира
съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът, чрез назначения от съда особен
представител изразява становище за неоснователност на исковете. Оспорва същите по
основание и размер. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело № 6794/21 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу С. ИЛ. ХЮС., ЕГН **********, с адрес гр. В.
да заплати на „Т.Б.“ ЕА, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, както следва:
- сумата от 78,34 лв. (седемдесет и осем лева и тридесет и четири стотинки),
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
20.04.2019г. - 19.07.2019г. по сключено Допълнително споразумение на 15.03.2018г. между
С. ИЛ. ХЮС. и „Т.Б." ЕАД към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********;
- сумата от 62,46 лв. (шестдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки),
представляваща неустойка начислена раздел IV, т.4 по сключено Допълнително
споразумение от 15.03.2018г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+********, начислена във фактура №**********/20.09.2019г.;
- сумата от 117,03 лв. (сто и седемнадесет лева и три стотинки), формирана от
лизинговите вноски за отчетен период 20.04.2019г. - 19.09.2019г. по Договор за лизинг от
15.03.2018г., с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване
устройство марка NOKIA 5 Black;
- сумата от 45,74 лв. (четиридесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки),
начислена във фактура №**********/20.09.2019г., представляваща разликата между цената
на устройството без абонамент марка NOKIA 5 Black и преференциалната обща лизингова
цена вследствие на неизпълнението на споразумение за мобилни услуги с предпочетен
номер ********; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда 17.05.2021 г. до окончателното погасяване на задължението,както и
сумата от 25 лв. (двадесет и пет лева) - държавна такса, както и сумата от 360 лв. (триста и
шестдесет лева) - адвокатско възнаграждение.
По делото са представени фактура ********** от 20.05.2019г., справка за общо
потребление за отчетен период 20.04.2019г. до 19.05.2019г., фактура ********** от
20.06.2019г.; справка за общо потребление за отчетен период 20.05.2019г. до 19.06.2019г,
фактура ********** от 20.07.2019г.; справка за общо потребление за отчетен период
20.06.2019г. до 19.07.2019г., ********** от 20.08.2019г., справка за общо потребление за
отчетен период 20.07.2019г. до 19.08.2019г., ********** от 20.09.2019г.;
3
От заключението на вещото лице по назначената и приета от съда ССЕ се установява,
че Процесиите фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца. Констатациите за
основанието на издаване и как са формирани вземанията за потребените далекосъобщителни
услуги от ответника начислени по фактура № **********/ 20.05.2019г. в размер на 40,07 лв.
за периода от 20.04.2019- 19.05.2019г. са обобщени в таблица 1. Констатациите за
основанието на издаване и как са формирани вземанията за потребените далекосъобщителни
услуги от ответника начислени по фактура № ********** / 20.0б.2019г. в размер на 38,47
лв. за периода от 20.05.2019- 19.06.2019г. са обобщени в таблица 2. Констатациите за
основанието на издаване и как са формирани вземанията за потребените далекосъобщителни
услуги от ответника начислени по фактура № ********** / 20.07.2019г. в размер на 37,57
лв. за периода от 20.06.2019- 19.07.2019г. са обобщени в таблица 3. Констатациите за
основанието на издаване и как са формирани вземанията за потребените далекосъобщителни
услуги от ответника начислени с КИ № ********** / 20.08.2019г. в размер на 3,72 лв. за
периода от 20.07.2019- 19.08.2019г. са обобщени в таблица 4. Фактура № **********/
20.09.2019г. е в размер на 183,74 лв. и съдържа начислена неплатена неустойка, лизингови
вноски и дължима сума за мобилно устройство за предпочетен номер +********. Същата не
присъства в дневника за продажбите, защото няма начислено ДДС. Процесиите фактура с
№№ ********** от 20.05.2019г.; ********** от 20.06.2019г.; ********** от 20.07.2019г.;
********** от 20.08.2019г., ********** от 20.09.2019г. са осчетоводени при ищеца с
клиентски номер 00204459. Те са осчетоводени по кредита на сметки 703 сметка „Приходи
от услуги", по съответната аналитична сметка 703 в зависимост от ползваната услуга,
кредит ДДС 4532 „ДДС продажби" и дебит 411- Вземания от клиенти. Основанието на което
са издадени фактурите са Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +******** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 24,99 и
Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване
устройство марка NOKIA 5 Black. Фактура № **********/ 20.09.2019г. е в размер на
183,74лв. и съдържа начислените неустойки в размер на три месечни такси спрямо
договорените с КЗП условия сключени след 12.01.2018г., лизингови вноски за 6 месеца
дължими за мобилно устройство марка NOKIA 5 Black и разликата между стандартната цена
на устройството, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора
и преференциалната заплатена от клиента при предоставянето му, която съответства на
оставащия срок на договора за мобилни услуги: по Допълнително споразумение от
15.03.2018г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******** вземането е в
общ размер на 131,93 лв., Договор за лизинг от 15.03.2018г. - 171,26 лв. неустойката е
формирана от: 50,36 лв. - лизингови вноски по фактури,75.54 лв. незаплатени лизингови
вноски, 45.36 лв. ,разликата между стандартната 519.90 лв. и преференциалната от 302.16
лв. цена на устройството. Претендиралата сума от 45,36 лв. е в намален размер от реално
предоставената отстъпка, като се взема предвид периода в който, в което е имало
изпълнение на договорните условия.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи
съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и
сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение. В настоящото производство основание за издаване на Заповед за изпълнение е
твърдението за дължима сума по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+********, Допълнително споразумение от 15.03.2018г. към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +********, Договор за лизинг от 15.03.2018г., фактура №
**********/20.05.2019г., фактура № **********/20.06.2019г., фактура №
**********/20.07.2019г., фактура № **********/20.08.2019г., фактура
№**********/20.09.2019г.
4
Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявени в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при условията, предвиден в чл.
415, ал. 1,т.2 от ГПК и има за предмет посочените в заповедта суми.
От събраните по делото доказателства категорично се установява наличието на
валидно облигационно правоотношение по договори за мобилни услуги и договори за
лизинг между ищеца „Т.Б. „ ЕАД и ответницата. Представените по делото /ч.гр.д.
№6794/21г., договори Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********,
Допълнително споразумение от 15.03.18г. и Договор за лизинг от 15.03.18г. , не се оспори да
са подписани от ответницата.
По Договор за лизинг от 15.03.2018г. е предостевен мобилен апарат NOKIA 5 Black
и с приложение към него , предпочетен номер за ползване мобилен номер +******** с
месечна лизингова вноска от 12,59 лв.за 23 месеца или за сумата от 289,57 лв.
Съдът намира, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си като е издало
процесните фактури със съответните приложения към тях, които отразяват ползването на
мобилни услуги от конкретните мобилени номера, предоставени на ответника по подписани
от него договори с ищцовото дружество. От приложенията към фактурите се установяват
извършените от потребителя обаждания, продължителността на провежданите телефонни
разговори и съответната дължима такса л.11-19 от делото. Като видно от представените по
делото доказателства, към издадената фактура се прилага справка за общото потребление на
абоната, която дава нужната информация относно потребените услуги. Това се установява и
от заключението по ССЕ, видно от което фактурите са осчетоводени по редовно водена
счетоводна отчетност.
Заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице
Я.Л. е изготвено въз основа на вписванията, извършени в счетоводните книги на ищцовото
дружество. Последните по силата на чл. 182 от ГПК са годно доказателство за
съществуването на правоотношения между страните, както и за размера на задълженията
им. Поради това същите могат да служат като доказателство и в полза на лицата или
организациите, които са водили книгите, а не само на другата страна в производството,
което е видно от разпоредбата на чл. 182, изр. 2 от ГПК. С оглед на това, тези книги са
доказателство и в случаите, когато удостоверяват изгодни за лицето, което ги води факти.
Не са ангажирани доказателства, че тези книги са водени нередовно.
По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника,
като липсата на такова се установява и от заключението на изслушаната по делото съдебно-
счетоводна експертиза.
С оглед на това следва да бъде прието, че Х. има задължение към "Т.Б." ЕАД в
размера, посочен в процесните фактури за месечни абонаментни такси и потребени услуги и
дължими лизингови вноски, доколкото по силата на чл. 55, ал. 1 от ТЗ и чл. 182 от ГПК
редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като
доказателство за удостовереното с тях.
Съответно исковете следва да се уважат в претендирания размер, както следва: за
сумата от 78,34 лв. представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
отчетен период 20.04.2019г. - 19.07.2019г. по сключено Допълнително споразумение на
15.03.2018г. между С. ИЛ. ХЮС. и „Т.Б." ЕАД към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********;
Ответницата не е оспорила удостовереното в чл. 4 от Договор за лизинг от 13.03.2018
г. обстоятелство, че е получил мобилното устройство - мобилен апарат NOKIA 5 Black ,
което е предмет на договора, поради което следва да се приеме, че лизингодателят е
изпълнил задължението си по чл. 342, ал. 1 от ТЗ да предостави мобилното устройство на
5
лизингополучателя, като същото е прието от последния без забележки. Поради това за С.Х. е
възникнало задължението по чл. 345, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и същата е
била длъжена да заплаща дължимите се лизингови вноски. Същевременно тя е била длъжена
по силата на чл. 345, ал. 1 от ТЗ да върне мобилното устройство след изтичане на
лизинговия договор, освен в случаите по чл. 342, ал. 3 от ТЗ. И в двата случая обаче тя е
биля длъжен да заплати уговорените в договора лизингови вноски.
В конкретния случай се касае само за заплащане на дължимите се лизингови вноски,
които се дължат по силата на договора срещу предоставената за ползване вещ, а не за други
уговорки, които дават предимство на "Т.Б." ЕАД, в качеството му на търговец, пред С.Х., в
качеството й на потребител.
Към момента срокът на договора за лизинг е изтекъл и ответникът дължи пълния
размер на вноските по него, тъй като същите са изискуеми и без да е обявена предсрочна
изискуемост на договора. Доколкото искът е предявен за установяване на дължими
лизингови вноски за отчетен период от 20.04.19г. до 19.09.19г., то искът се явява
основателен единствено за сумата от 12,59 лв., с оглед констатациите по заключението на
ССЕ и съответно следва да се отхвърли за разликата над тази сума до претендираната от
117,03 лв.
Следва да се разгледа възражението на ответника за погасяване по давност относно
вземанията за сумата от 78,34 лв. представляваща неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 20.04.2019г. - 19.07.2019г. по сключено Допълнително
споразумение на 15.03.2018г. между С. ИЛ. ХЮС. и „Т.Б." ЕАД към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +******** и за сумата от 12,59 лв. за отчетен период от
20.04.19г. до 19.09.19г., лизингова вноска по договор за лизинг.
Съгласно задължителната практика, установена с Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях
се прилага тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. С три годишна давност
съгласно нормата на чл.111, б.”в” от ЗЗД се погасяват и вземанията за лихви.
Съгласно правилото на чл.114 от ЗЗД /давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо/ и съгласно чл.116 се прекъсва с подаването на иск.
Безспорно е, че заявлението по чл.410 от ГПК, подадено от ищецът е входирано в съда на
14.05.2021 г. за издаване на заповед за изпълнение, което действие, принципно прекъсва
давността от тази дата по смисъла на чл. 116, б. "б" ЗЗД, тъй като съгласно чл. 422, ал. 1
ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно вземанията за
претендирания период от 20.04.2019г. - 19.07.2019г. не са погасени по давност и исковете
следва да се уважат в посочения размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. За да бъде ангажирана отговорността на ответната страна на основание
цитираната законова разпоредба, е необходимо да са налице следните предпоставки: да
съществува задължение, това задължение да не е изпълнено, неустойката да е уговорена
между страните по договора.
В сключено Допълнително споразумение от 15.03.2018г. към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +******** по р.ІV,т.4, страните са уговорили, че при
6
прекратяването му през първоначалния срок по вина или по инициатива на потребителя или
при нарушение на задълженията му, поети с него и приложимите Общите условия,
последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план до края на уговорения срок. Конкретното задължение, чието
неизпълнение се сочи да е породило дължимост на посочената договорна неустойка е
преустановяване плащането от страна на потребителяответник на дължимите суми за
предоставени и потребени мобилни услуги, разписано в чл. 71 ОУ. Това е дало основание на
оператора в съответствие с чл. 19в и чл. 75 ОУ да прекрати едностранно договора и да
прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови начисляването на месечни
абонаментни такси по договора и да начисли еднократно неустойки. Клаузите от договора и
ОУ не предвиждат особена форма, в която изявлението на кредитора за предсрочно
прекратяване на договорните отношения да бъде отправено към длъжника, поради което
съдът приема, че волеизявлението може да бъде и конклудентно с предприети от доставчика
действия по ограничаване на ползваните услуги. Неформалният израз на воля за
едностранно прекратяване на договора е достигнало до насрещната страна по
правоотношението, чрез самото фактуриране, за което клиентът е уведомен при
сключването на договора. Характерът на неустоечната клауза е гаранционно- обезпечителен
и има за цел да покрие и изначално да определи по размер вредите на изправната по
договора страна в случай на неизпълнение на насрещната страна, без да е необходимо те са
бъдат доказвани. Тъй като се касае за договор, то необходимо е ищецът да докаже, че
действително страните са уговорили неустоечна клауза и размер на неустойката. От
представените по делото писмени доказателства безспорно се установява: първо, че
страните са уговорили падеж на плащането на цената за предоставените услуги, а именно
датата посочена в издаваните фактури и второ, че са уговорили неустоечна клауза за
предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на потребителя на
задълженията му договора. Размерът на неустойката не е изначално определен, но е
определяем и зависи от остатъчния период на договора следващ неговото едностранно
прекратяване. Ответникът притежава качеството потребител на далекосъобщителна услуга,
по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, според който текст потребител е всяко физическо
лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност. Следователно приложение намират нормите на
ЗЗП и в частност тази на чл. 143 ЗЗП, даваща дефиниция на понятието „неравноправна
клауза“ в договор, сключен с потребителя- това е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно т. 3 от ТР №
1/2009г. на ОСТК на ВКС неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл.26,
ал.1, пр.3 ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Тази преценка, следва да се изходи
преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните
престации, а именно мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя
ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят- да я заплати, но
само срещу предоставената му услуга. Явно е, че клаузата на неустойката за предсрочно
прекратяване на услуги по абонаментен план с фиксиран срок е в размер несъразмерно
висок и не следва да обвързва валидно потребителя. Така, мобилният оператор получава
имуществена облага от потребителя като насрещна страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато
и да било услуга на потребителя, т.е. с договора не са предложени насрещни права за
потребителя, съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните
отношения. Допълнителен аргумент е и обстоятелството, че неустойката в размер на
оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от
доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП от КЗП и
7
за нелоялна търговска практика. Затова, въпреки заявяването на неустойката в размер
достигащ трикратния сбор на абонаментните такси, настоящият състав следва да отрече
изцяло последиците на неустоечната клауза като неравноправно наложена при договаряне
на потребителски договор. В заключение, съдът намира, че претенцията за неустойка 62,46
лв., представляваща неустойка начислена раздел IV, т.4 по сключено Допълнително
споразумение от 15.03.2018г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+********, следва да се отхвърли.
По отношение на претенциите от 45,74 лева, представляващи разликата между
стандартната цена без отстъпка на устройството и преференциалната цена при сключване на
договора, съдът счете, че същите противоречат на закона и добрите нрави и се основават на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Въпреки че представените пред
съда договор за мобилни услуги и допълнително споразумение към него и договор за лизинг
формално представляват самостоятелни договори, при внимателния прочит на клаузите по
тях се достига до извод, че тези договори трябва да се разглеждат като едно цяло, като
договорът за лизинг се явява функция на договора за мобилни услуги. Поради това
задължението за плащане на неустойката в размер на разликата между преференциалната
цена с договор и стандартната такава без сключване на договор, произтича от договора за
мобилни услуги, а не от договора за лизинг.
Предвид изложеното, съдът намира, че на практика се касае за неустойка, която се
дължи кумулативно с неустойката в размер на трикратния размер на месечните такси. При
кумулиране на двете неустойки по договора за мобилни услуги се накърняват добрите нрави
и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3-то ЗЗД, при което тази клауза се явява
нищожна.
Освен това, доколкото ищецът претендира едновременно две различни санкции за
едно и също неизпълнение, съдът намира, че се надхвърля обезпечителната и
обезщетителната функция на неустойката и същата се явява необосновано висока по
смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП.
Отделно от изложеното настоящият съдебен състав намира, че така както е
формирана неустойката, с която на оператора се възстановява пълният размер от стойността
на устройството при прекратяване на договора за мобилни услуги, се достига до заобикаляне
на договорения със спогодбата с КЗП максимален размер на дължимата неустойка в размер
на три стандартни месечни абонаментни такси, което противоречи на добросъвестността и
води до значително неравновесие между правата на търговеца и потребителя по см. на чл.
143 ЗЗП. С оглед на което искът за сумата от 45,74 лв., претендирана като нея.устойка
следва да се отхвърли.
По разноските:
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият
състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от
ГПК разноски, които предвид изхода на спора следва да се присъдят – 25 лв. внесена д.т. и
360 лв., заплатено адв. възнаграждение или съразмерно с уважената част от иска сумата от
115,32 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде
8
осъден да заплати на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете направените в
исковото производство разноски 100 лв. д.т., 100 лв. за ССЕ,300 лв. за особен предстовител
и 300 лв. адв.възнаграждение или общо сумата от 239,63 лв.
На ответникът не се присъждат разноски на осн.чл.78 ал.3 от ГПК съразмерно с
отхвърлената част от иска поради липса на такива.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ищецът следва да заплати направените разноски от
бюджета на съда –за ССЕ 100 лв., съразмерно с отхвърлената част на исковете или сумата в
размер на 70,05 лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответницата следва да заплати направените разноски
от бюджета на съда –за ССЕ 100 лв., съразмерно с уважената част 29,95 лв.
С оглед приключване на производството, следва да се изплати възнаграждение на
особения представител на ответника в размер на 300 лв., от внесения депозит от ищеца.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.415
вр.чл. 422 от ГПК, че С. ИЛ. ХЮС., ЕГН **********, с адрес гр. В. дължи на „Й.Б.“ ЕАД, /с
предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6 вземането за което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 6794/2021г. на
ВРС, както следва:
- сумата от 78,34 лв. (седемдесет и осем лева и тридесет и четири стотинки),
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
20.04.2019г. - 19.07.2019г. по сключено Допълнително споразумение на 15.03.2018г. между
С. ИЛ. ХЮС. и „Т.Б." ЕАД към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********;
- сумата от 12,59 лв. формирана от лизинговите вноски за отчетен период
20.04.2019г. - 19.09.2019г. по Договор за лизинг от 15.03.2018г., с който лизингодателят
предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка NOKIA 5 Black, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
17.05.2021 г. до окончателното погасяване на задължението,като отхвърля иска за
горницата над 12.59 лв. до претендираните 117,03 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Й.Б.“ ЕАД, /с предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД/,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес
парк София, сграда 6 искове срещу С. ИЛ. ХЮС., ЕГН **********, с адрес гр. В. за
установяване дължимост на вземане за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 по по ч.гр.д. № 6794/2021г. на ВРС, както следва за сумата от 62,46
лв. (шестдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща неустойка
начислена раздел IV, т.4 по сключено Допълнително споразумение от 15.03.2018г. към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********, начислена във фактура
№**********/20.09.2019г. и сумата от 45,74 лв. (четиридесет и пет лева и седемдесет и
четири стотинки), начислена във фактура №**********/20.09.2019г., представляваща
разликата между цената на устройството без абонамент марка NOKIA 5 Black и
преференциалната обща лизингова цена вследствие на неизпълнението на споразумение за
мобилни услуги с предпочетен номер ******** , като неоснователни.
ОСЪЖДА С. ИЛ. ХЮС., ЕГН ********** да заплати на „Й.Б.“ ЕАД, /с предишно
9
наименование „Т.Б.“ ЕАД/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6 сумата 115,32 лв. (сто и петнадесет лева и
тридесет и две стотинки), представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 6794/21г. на ВРС.
ОСЪЖДА С. ИЛ. ХЮС., ЕГН ********** да заплати на „Й.Б.“ ЕАД, /с предишно
наименование „Т.Б.“ ЕАД/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от 239,63 лв. (двеста тридесет и
девет лева и шестдесет и три стотинки) представляваща направените разноски в
производството по чл.415 от ГПК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Й.Б.“ ЕАД, /с предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД/, ЕИК ******** да
заплати в полза на ВРС сумата в размер на 70,05 лева (седемдесет лева и пет стотинки),
разноски от бюджета на съда, на осн. чл.78 ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА С. ИЛ. ХЮС., ЕГН ********** да заплати в полза на ВРС сумата в
размер на 29,95 лева (двадесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки), разноски от
бюджета на съда, на осн. чл.78 ал.6 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ в полза на адв. К.Ж. Р., от АК-Варна, възнаграждение в размер
на 300 лв. (триста лева) за осъществено процесуално представителство, в качеството му на
особен представител на С. ИЛ. ХЮС., за която сума е внесен депозит от насрещната страна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10