Решение по дело №4527/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 86
Дата: 9 януари 2023 г.
Съдия: Кирил Георгиев Димитров
Дело: 20221110204527
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря П. Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110204527 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 844/10.03.2020 г., издадено от заместник-
началника на 01 РУ-СДВР, на П. Г. Ц. е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 2000 лева за извършено административно
нарушение по чл. 5б, ал. 3 от ЗЗДет., изразяващо се в това, че на 18.01.2020 г.,
около 11.50 часа, в гр. София, ж.к. „Слатина“, на ул. „Камчия“ № 1, магазин
„Т-маркет“, в качеството на касиер в горепосочения магазин, е продала
алкохол на непълнолетни лица.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице П. Г. Ц., с която са иска неговата отмяна. Твърди се, че
НП не й е връчвано редовно, като е разбрала за същото от наложено запор на
заплатата й и последващо получаване на същото от НАП. На следващо място
е изложено, че не е извършила вмененото й административно нарушение, като
не е била разпитвана в 01 РУ-СДВР, нито е била уведомявана, че е образувана
преписка. Твърди се, че е изтекла 2-годишната давност по чл. 82, ал. 1, т. 1
ЗАНН. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното НП
като незаконосъобразно. Претендират се направените разноски за адвокатско
възнаграждение.
1
В хода на съдебното производство процесуалният представител на
жалбоподателката поддържа жалбата по изложените в същата съображения. В
допълнение е посочено, че НП не е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 46 ЗЗДет. Твърди се, че в нарушение на разпоредбата на чл. 57
ЗАНН в НП не е посочено описание на нарушението, дата и място, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата,
които го потвърждават. Релевирани са доводи, че нарушението не е доказано,
доколкото не е представен фискален бон за извършената покупка, нито има
доказателства на кое конкретно лице е продаден алкохол. С оглед на
изложеното, от съда се иска да отмени атакуваното НП като
незаконосъобразно, както и да присъди в полза на жалбоподателката
направените разноски за един адвокат.
Процесуалният представител на наказващия орган пледира за
потвърждаване на обжалваното НП поради неговата законосъобразност и
обоснованост. На първо място се твърди, че атакуваното НП е влязло в сила
на 06.04.2020 г., доколкото е било връчено по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. На
следващо място се твърди, че от материалите по пр. пр. № 7829 безспорно е
установено извършеното административно нарушение по чл. 5б, ал. 3 ЗЗДет.
Твърди се, че в НП ясно е описано административното нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено. Релевирани са доводи за липсата на
маловажен случай, поради което правилно административнонаказващият
орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение, като е релевирано възражение за
прекомерност на заплатения от насрещната страна адвокатски хонорар.
Поддържат се и съображенията, изложени в писмени бележки, приложени по
делото.
В правото си на реплика процесуалният представител на жалбоподателката
възразява, че от материалите по прокурорската преписка не ставало ясно на
кое точно лице е бил продаден алкохол.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Съдът
намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на
наказващия орган, че жалбата е процесуано недопустима, доколкото е
2
подадена след законоустановения срок. Процесното НП не е било редовно
връчено на жалбоподателката П. Г. Ц., като не са изпълнени и условията на
отбелязаната в същото хипотеза на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Съгласно посочената
разпоредба когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а
новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху
наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на
отбелязването. На л. 15 от делото е приложена докладна записка от
27.03.2020 г., изготвена от служител на 01 РУ-СДВР, от която е видно, че П.
Ц. е била търсена на известния й адрес в гр. София, ж.к. „Христо
Смирненски“ № 47А, вх. 1, ет. 9, ап. 45, но не е била намерена, като на
оставено съобщение да се яви в приемната на полицейския инспектор, не се е
отзовала. Съдът счита, на първо място, че визираната докладна записка не
доказва по несъмнен начин наличието в кумулативно единство и на двете
предпоставки по чл. 58, ал. 2 ЗАНН – лицето да не е намерено на адреса и
новият му адрес да е неизвестен. На първо място, 27.03.2020 г. е работен ден
(петък), поради което е съвсем логично П. Ц. да не се е намирала на адреса си
по местоживеене, а на този по месторабота. В този смисъл от еднократното й
търсене на адреса не може да се приеме за доказано, че същата не пребивава
на адреса и не може да бъде намерена на същия. Не се установява и
наличието на втората предпоставка по чл. 58, ал. 2 ЗАНН, а именно П. Ц. да е
променила адреса си и да не е известен новият такъв. В този смисъл по делото
не е приложено нито едно доказателство, от което да е видно, че към
27.03.2020 г. П. Ц. е била трайно фактически обвързана с друг адрес. С оглед
на това следва да се приеме, че незаконосъобразно в процесното НП е
отбелязано, че същото е връчено по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, доколкото не
са били налице посочените предпоставки. Предвид липсата на доказателства
за редовно връчване на НП и до този момент, следва да се приеме, че жалбата
е подадена в законоустановения срок.
След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, съдът констатира, че са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
3
фактическа обстановка:
На 18.01.2020 г. за времето от 08.00 до 20.00 часа П. Г. Ц. била на работа,
като изпълнявала длъжността „касиер“ в магазин „Т-маркет“, находящ се в гр.
София, кв. „Слатина“, ул. „Камчия“ № 1.
На същата дата около обяд непълнолетните лица С., роден на 12.04.2005 г.,
А.К.Д. и И.А.К. влезли в магазина, като взели една бутилка мента „Пещера“ и
една бутилка водка от неустановена по делото марка. Последните минали на
касата и ги обслужила П. Г. Ц., като двете бутилки с алкохол били заплатени
от С.. П. Ц. не попитала последния за годините му, нито му искала лична
карта, като му продала горепосочените две бутилки алкохолни напитки.
Вследствие на употребата на алкохола по-късно през същия ден, И.А.К.
получила алкохолно натравяне, поради което била приета в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД.
Въз основа на подадена жалба от майката на Ирен Каикова била
образувана преписка в 01 РУ-СДВР.
С постановление от 21.02.2020 г. на прокурор от СРП било отказано
образуването на наказателно производство по случая, като пр. пр. №
7829/2020 г. по описа на СРП била прекратена. Със същото постановление
било разпоредено препис от него да се изпрати на началника на 01 РУ-СДВР
за налагане на административно наказание за извършено административно
нарушение.
Въз основа на полученото Постановление от 21.02.2020 г. на СРП било
издадено наказателно постановление № 844/10.03.2020 г. от заместник-
началника на 01 РУ-СДВР, с което на П. Г. Ц. било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева за извършено
административно нарушение по чл. 5б, ал. 3 ЗЗДет.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
заверено копие от материалите по пр. пр. № 7829/2020 г. по описа на СРП и
Заповед № з-21015/02.12.2009 г. на директора на СДВР.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства. В
този смисъл от приложените по пр. пр. № 7829/2020 г. по описа на СРП
4
материали и по-специално сведение от С., сведение от А.К.Д., обяснение от
от И.А.К. по несъмнен начин се установява, че на 18.01.2020 г. С., на 14
години (роден на 12.04.2005 г.), е закупил една бутилка водка с неустановена
марка и една бутилка мента „Пещера“, като същите му били продадени от П.
Ц. в процесния магазин „Т-маркет“. В обясненията на П. Ц., приложени по пр.
пр. № 7829/2020 г. жалбоподателката признава, че е продала алкохол на
посочените лица. С оглед на това, съдът счита, че възприетата от съда
фактическа обстановка е доказана по безспорен начин.
Съдът кредитира изцяло приложените по административнонаказателната
преписка писмени материали, приети от съда по реда на чл. 283 НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съдът счита, че П. Г. Ц. е осъществила състава на вмененото й
административно нарушение по чл. 5б, ал. 3 от Закона за закрила на детето,
доколкото на 18.01.2020 г. в качеството си на касиер в магазин „Т-маркет“ е
продала на дете по смисъла на чл. 2 от ЗЗДет. – С., роден на 12.04.2005 г.,
алкохолни напитки - една бутилка мента „Пещера“ и една бутилка водка от
неустановена марка.
Съдът обаче счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на административнонаказателното производство, които обуславят
отмяна на обжалваното НП.
На първо място, съдът счита, че процесното НП е издадено от
некомпетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от ЗЗДет, в
редакцията й от ЗИД, ДВ, бр. 101 от 2019 г., приложима към момента на
издаване на НП, нарушенията по чл. 45, ал. 1-4 ЗЗДет. се установяват с акт от
полицейските органи, а наказателното постановление се издава от директора
на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи или от
оправомощено от него длъжностно лице. В НП е посочено, че наказващият
орган – заместник-началникът на 01 РУ-СДВР, е издал същото на основание
Заповед № з-21015/01.12.2009 г. на директора на СДВР. Видно от т. 2 от
същата заповед (л. 105-106 от делото) директорът на СДВР е упълномощил на
основание чл. 46, ал. 1 ЗЗДет. заместник-директорите на СДВР и началниците
на 01-09 РУ-СДВР да издават НП по ЗЗДет. Видно от същата заповед
директорът на СДВР не е делегирал своите правомощия на заместник-
5
началниците на РУ-СДВР. С оглед на това атакуваното НП е издадено от
некомпетентен орган, доколкото заместник-началникът на 01 РУ-СДВР не е
оправомощен от директора на СДВР да издаде същото. Предвид издаване на
НП от материално некомпетентен орган е допуснато съществено процесуално
нарушение, което обуславя отмяната му само на това основание.
На следващо място съдът счита, че е допуснато и друго съществено
нарушение на процесуалните правила при издаване на НП, доколкото в
нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН в същото липсва
описание на нарушението и на обстоятелствата при извършването му. Видно
от съдържанието на НП в същото е описана дата и място на извършване на
административното нарушение, но не и обстоятелства, свързани с
осъществяването му, доколкото е преписано изпълнителното деяние на
административното нарушение по чл. 5б, ал. 3 ЗЗДет. без да се посочи
каквато и да е конкретика в тази насока. В този смисъл не са
индивидуализирани непълнолетните лица, на които се твърди, че са
продадени алкохолни напитки – три имена, ЕГН или дата на раждане, като не
е посочено и какъв алкохол им е продаден. Посочената непълнота в НП е
съществена, доколкото ограничава правото на защита на санкционираното
лице, поставяйки го в невъзможност да разбере фактическите рамки на
вмененото му „административно обвинение“. В този смисъл нарушителят не
би могъл да разбере кои са визираните в НП непълнолетни лица, в който
смисъл да ангажира доказателства по оборване на тезата на
административнонаказващия орган. Следва да се посочи, че постановлението
на СРП за отказ от образуване на наказателно производство, в което са
изложени факти и обстоятелства относно процесния случай, не е било
връчвано на П. Ц., поради което последната е била поставена в невъзможност
да разбере за какво точно нарушение е ангажирана
административнонаказателната й отговорност.
По изложените съображения, съдът счита, че подадената жалба се явява
основателна, поради което атакуваното НП следва да се отмени като
незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалните
правила.
Предвид изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1
жалбоподателката има право на разноски, в каквато насока е направила и
6
изрично искане в хода на съдебното производство. На л. 2 от делото е
приложен договор за правна защита и съдействие, от съдържанието на който е
видно, че П. Ц. е заплатила на адв. Т. И. сумата от 300 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по делото. С
оглед на изложеното, съдът счита, че 01 РУ-СДВР следва да бъде осъдено да
заплати на П. Г. Ц. сумата от 300 лева, представлява направени разноски за
адвокатско възнаграждение по делото. Съдът намира за неоснователно
релевираното възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар,
доколкото последният не надвишава минималния размер, предвиден в
разпоредбите на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, СРС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 844/10.03.2020 г., издадено от
заместник-началника на 01 РУ-СДВР, с което на П. Г. Ц. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева за извършено
административно нарушение по чл. 5б, ал. 3 от Закона за закрила на детето.
ОСЪЖДА 01 РУ-СДВР да заплати на П. Г. Ц. с ЕГН ********** сумата от
300 (триста) лева, представляваща направени от последната разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7