ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 140
гр.Плевен, 23.01.2020 год.
Административен съд - гр.Плевен, шести състав, в
закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия-докладчик: Снежина
Иванова
като
разгледа докладваното от съдията административно дело №1350 по описа на
Административен съд – Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 203 и сл. от АПК.
Образувано е по
искова молба Л.Л.М.,*** чрез адв. С.С.-Ю. ***, Търговски дом, ет.3, кантора 308,
срещу Национална агенция по приходите, гр.София 1000, бул „Княз Ал.Дондуков-Корсаков”
№52, с която се претендира заплащане на сумата от 1000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразно бездействие на нейни служители, състоящо се в неполагане на
достатъчно грижа и неприлагане на ефективни мерки за защитата на сигурността на
данните и нарушения на чл. 24 и 32 GDPR и чл. 59, ал.1, чл.45, ал.1, т.6,
чл.64, чл.66, ал.1 и ал.2, чл.67, чл.68 от ЗЗЛД, в резултат на което са
разкрити лични данни на ищеца. Сочи, че всички тези нарушения са довели до регламентираното в §1, т.10 от ДР на ЗЗЛД
вр. Чл.4, т.12 от GDPR понятие
„нарушение на сигурността на личните данни”, което води до неправомерно
унищожаване, загуба, промяна, неразрешено разкриване или достъп до лични данни,
които се предават, съхраняват или обработват по друг начин. Неимуществените
вреди се изразяват в страх и притеснение от евентуална злоупотреба с тези
данни, като и от физически нападения, заплахи, изнудвания, отвличания и т.н.
Исковата претенция е съединена с претенция за лихва върху посочената сума от
15.07.2019г. до окончателното изплащане. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
Първоначално настоящият иск е бил предявен съвместно като
колективен иск заедно с искове от още
156 физически лица. Колективният иск е бил предявен в АССГ, където е било
образувано адм.дело №10466/2019 год., по което е постановено разделяне на
производствата по всеки от предявените искове. Искът на Л.М. е отделен в
адм.дело №11298/2019 год. по описа на АССГ, прекратено с Определение №9245/27.11.2019
год. и изпратено по подсъдност на настоящия съд на основание чл.133, ал.5 от АПК, където е образувано настоящото дело.
След образуване
на делото в Административен съд-Плевен, ищецът чрез упълномощения адвокат Ю.,
своевременно, преди първото по делото съдебно заседание, с молба с вх.№311/21.01.2020 год., е направил възражение за местна
неподсъдност на спора на Административен съд-Плевен, като е заявил, че е
упражнил правото си на избор по чл.7 от ЗОДОВ да предяви иска си пред АССГ,
според мястото на увреждането, като е приложена съдебна практика.
Настоящият
състав на съда, предвид приложената
съдебна практика на ВАС по спорове за подсъдност по идентични с настоящия
казуси и като взе предвид, че ищецът своевременно е направил възражение за
местна неподсъдност на спора на АС-Плевен-до първото по делото съдебно
заседание, намира, че следва да повдигне пред ВАС спор за подсъдност, по
следните съображения:
Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ предвижда, че
искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Така уредената
местна подсъдност се явява специална по отношение на правилата на АПК, поради което следва да намери
приложение при искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
От значение за
определяне на местната подсъдност се явява направения от ищеца избор, който в
конкретния случай е искът му да се разгледа от Административен съд София –
град, пред който е предявена исковата молба. Предвид твърденията, изложени в
исковата молба и направеното в нея искане за осъждането на ответника да заплати
на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на
неизпълнение в достатъчна степен на задължението по чл. 59, ал. 1 ЗЗЛД и по чл. 24 и чл. 32 от Общия регламент относно
защитата на личните данни (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от
27.04.2016 г. (GPDR),
следва да се приеме, че мястото на увреждане е в гр. София, където е седалището
на административния орган. Съобразно предоставената му възможност, в случая
ищецът е направил своя избор, като е избрал първата хипотеза, визирана в чл. 7 от ЗОДОВ – искът за
обезщетение е предявен пред съда по мястото на увреждането.
Предвид
гореизложеното настоящият състав на съда намира, че исковата молба на М. следва
да се разгледа от АССГ. За целта следва да се повдигне спор за подсъдност на
основание чл.135, ал.3 от АПК.
Воден от
горното и на основание чл.135, ал.3 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАЛИЧАВА датата
на съдебното заседание – 30.01.2020 год.
ПРЕКРАТЯВА
производството по и. административно
дело №1350 по описа на Административен съд-Плевен за 2019 год.
ИЗПРАЩА делото
на Върховен административен съд, който да определи кой е местно компетентния
административен съд, който да разгледа и да се произнесе по исковата молба на Л.Л.М.,***.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване, преписи от същото да се изпратят на страните.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: /п/