РЕШЕНИЕ
№ 636
гр. гр. Хасково, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Милена Д. Борисова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20235640102720 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК от М. Т. Х., ЕГН
**********, от гр.**********, Д. Т. Д., ЕГН **********, от гр.**********, Т.
А. Т., ЕГН **********, от гр.**********, Н. А. И., ЕГН **********, от
с.**********, Г. П. Ж., ЕГН **********, от гр.**********6 и И. П. П., ЕГН
**********, от гр.**********, против Б. Е. А., ЕГН **********, от
с.**********.
Ищците твърдят, че по силата на наследствено правоприемство са
собственици на недвижим имот - празно дворно място, представляващо ПИ с
пл. № 17 в кв. № 2 по плана на с. С., одобрен със Заповед № 1583/1953г., целия
с площ от 118 кв.м., при граници на имота: Имот с пл. № 18, имот с пл. № 15,
УПИ IV-20 и улица, находящ се в с. С., ********************, придобит по
наследство от общия им наследодател Д. Т. Я., роден на **.**.****г., починал
на **.**.****г. От Удостоверение за факти и обстоятелства по териториално и
селищно устройство № П-961/23.03.2022г., издадено от Община Стамболово,
процесният имот по действащия кадастрален план на с. С., одобрен със
Заповед № 1583/1953г. и по Разписен лист на с. С., бил собственост на Д. Т. Я..
Поддържат, че след смъртта на наследодателя им на 09.09.1972г. имотът
1
продължил да се посещава, подържа и стопанисва от неговите наследници:
синът му Т. Д. Я. и двете му дъщери Д. Д. Х. и Л. Д. П., а след тяхната смърт -
от внуците на общия наследодател - ищците по делото: М. Т. Х. и Д. Т. Д. -
наследници на Т. Д. Я., Т. А. Т. и Н. А. И. - наследници на Д. Д. Х. и Г. П. Ж. и
И. П. П. - наследници на Л. Д. П.. Като наследници по силата на наследствено
правоприемство на процесния имот, ищците все още не се били снабдили с
документи за собственост за имота. В началото на 2014г. ищецът Д. Т. Д. отдал
процесния имот под наем на Е. Г. С., от с. С., който бил съсед на имота на
ищците и който заплащал годишен наем за всяка година в размер на 200 лева
от 2014г. до настоящия момент, тъй като имотът продължавал да се ползва от
него. Също така ищците били наследници и на земеделски земи /ниви/ в
землището на с. С., които също отдали под наем на Е. Г. С.. Същият, освен че
стопанисвал процесния имот, направил в него и беседка, бетонна площадка и
канализация на имота. Твърди се още, че през месец март 2022г. ответникът се
снабдил за процесния имот с Нотариален акт за собственост на недвижим
имот придобит по давност № 167, том V, дв. Вх. peг. № 1915 от 30.03.2022г.,
дело № 808/2022г. на Нотариус Владилена Сиртова с район на действие PC -
Хасково, а именно: ПИ с пл. № 17 в кв. № 2 по плана на с. С., одобрен със
Заповед № 1583/1953г., целият с площ от 118 кв.м., при граници на имота:
Имот с пл. № 18, имот с пл. № 15, УПИ IV-20 и улица, находящ се в с. С.,
Община Стамболово, обл. Хасково. Същата година и след като се снабдил с
горепосочения нотариален акт, той отишъл при наемателя на имота - Е. Г. С. и
му заявил, че трябвало да напусне и да му предаде процесния имот, тъй като
вече той бил собственик на имота. Наемателят му заявил, че няма да напусне
имота и че имота си има собственици и той го е взел от тях под наем, след
което се обадил на ищеца Д. Т. Д. и го информирал за това, а той от своя
страна информирал останА.те собственици, че ответникът се снабдил с
нотариален акт за придобИ.е по давност на наследственият им имот. Ищецът
Д. Т. Д. извършил справка и установил, че в АВ при PC - Хасково бил вписан
констативен нотариален акт, съставен по обстоятелствена проверка -
Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност №№
88, том I, рег. № 4254, дело № 86/2022г. на Нотариус Владилена Сиртова с
район на действие PC – Хасково, по силата на който ответникът Б. Е. А. бил
признат за собственик на ПИ с пл. № 17 в кв. № 2 по плана на с. С., одобрен
със Заповед № 1583/1953г., целия с площ от 118 кв.м., при граници на имота:
2
Имот с пл. № 18, имот с пл. № 15, УПИ IV-20 и улица, находящ се в с. С.,
*****************. Според ищците ответникът никога не бил притежавал
процесния имот, още по-малко имал основание да го придобие по давност,
тъй като към датата на съставяне на КНА, в полза на ответника не бил изтекъл
необходимият съгласно чл. 79, ал.1 от ЗС десетгодишен период. Освен това,
нито в един момент от смъртта на общия наследодател Д. Т. Я., починал на
**.**.****г. и до подаването на исковата молба в съда, собствеността върху
процесния имот не била принадлежала или владяна от ответника, напротив -
през целия този период правото на собственост принадлежало на ищците.
Нещо повече - процесният имот бил отдаден под наем през 2014г. и същия
продължавал да е нает и да се държи от наемателя Е. Г. С., от с.С.. Предвид
изложеното, молят съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на
посочения в исковата молба имот, както и да отмени Нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по давност № 88, том I, рег. № 4254,
дело № 86/2022г. на Нотариус Владилена Сиртова с район на действие PC –
Хасково. Ищците претендират и присъждане на разноски по делото.
Ответникът счита предявения иск за неоснователен. Твърди, че с писмен
договор от 25.08.1980г. неговият баща Е. А. А. закупил от С. К. Д. една къща с
1,5 дка дворно място и допълнителни постройки една плевня и една малка
къщичка от две стаи за сумата от 5 000 лева, който имот сега се
идентифицирал с ПИ №15 с площ от 860 кв.м., в кв.2 по плана на с.С.,
Хасковска област, одобрен със заповед №1583/1959г. и ПИ №17 в кв.2 по
плана на с.С., Хасковска област, одобрен със заповед №1583/1959г., с площ от
118 кв.м., които имоти същият владял до 1989г., когато заминал за Турция.
Преди заминаването си той дарил на ответника така придобития имот и
фактически оттогава и до момента на съставяне на нот.акт №88, том 1, дело №
86/2022г. на нотариус №079 Владилена Сиртова същият се владеел от
ответника, с изкючение за един кратък период от 2022г., когато бил завладян
от трето лице. Около 3-4 месеца в годината ответникът пребивавал в Турция,
но през по-голямата част от годината бил в имотите си в с.С. и никой не му
бил пречил да упражнява правото си на собственост върху посочения по-горе
имот, за който притежавал два нотариална акта, предвид различните им
кадастрални номера. Той твърди, че имотите му били оградени и никой освен
него нямал достъп до тях, с изключение на горепосочения период. От това
3
следвало, че от момента на придобИ.е на имота от баща му през 1980г., до
момента на надаряването му от негова страна през 1989г. и от тогава и до сега
имотът се владеел от него. Данъците му били заплащани, а за завладяването
му от трето лице ответникът бил сезирал държавните органи. Според него
било нА.це добросъвестно владение, първоначално от неговия баща, а след
даряването му - и от негова страна, което владение било продължило
непрекъснато повече от 40 години, поради което били нА.це основанията на
чл.79 от ЗС за придобИ.ето на имота по давностно владение от ответника. От
друга страна, за неправомерно поставяне на навес в собствения му имот,
ответникът многократно сезирал Община Стамболово, но оттам му
отговоряли, че в качеството му на собственик на имот пл.№17, негово
задължение било да премахне поставените съоръжения. За защита на правото
си на собственост той бил ангажирал и геодезист, който извършил и трасиране
и бил поставил оградата си в съответствие с протокола за трасиране на имота.
Ответникът твърди още, че бил извършвал вякакви действия, целящи да
отблъснат всякакви опити за присвояване на имота, с което бил манифестирал
собственическите си права върху него. Поддържа, че ищците не били
собственици на претендирания имот, тъй като техният общ наследодател,
както и те самите, били изгубили правото си на собственост, предвид
извършената през 1980 г. продажба, от когато и досега никой от тях не бил
упражнявал фактическа власт върху процесния имот, а същият от 1980г. до
момента се владеел от неговия баща и от него самия - непрекъснато и без
смущения на правото му на собственост. Предвид на това, моли предявения
установителен иск и искането за отмяна на процесния нотариален акт да бъдат
отхвърлени. Претендира присъждане на направените в производството
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното Удостоверение за наследници на лицето Д. Т. Я.,
починал на **.**.****г. е, че ищците са негови наследници по закон.
По делото се представи Нотариален акт за собственост на недвижим
имот придобит по давност № 88, том I, рег. № 4254, дело № 86 от 30.03.2022г.
на нотариус Владилена Сиртова, с рег. № 079 по регистъра на Нотариалната
4
камара на РБ и с район на действие - района на Районен съд - Хасково, с който
на основание обстоятелствена проверка ответникът Б. Е. А. е бил признат за
собственик на недвижим имот, представляващ Поземлен имот с
планоснимачен № 17, кв.2 по плана на с.С., Хасковска област, одобрен със
Заповед № 1583/1959г., с площ от 118 кв.м., при граници на имота: имот с пл.
№ 18, пл. № 15, УПИ IV-20 и улица.
Като доказателство по делото съдът прие Договор за наем на недвижим
имот от 06.02.2014г., сключен между втория ищец Д. Т. Д. в качеството му на
наемодател и Е. Г. С. в качеството му на наемател, според който наемен
договор наемодателят е отдал под наем на наемателя ПИ с пл. № 17, в кв.2 по
плана на с.**********, за срок от една година, като страните по цитирания
договор са се съгласили след изтичане на уговорения срок и при
непротивопоставяне от никоя от страните, договорът да се счита сключен за
неопределено време. Уговорен е бил размер на наема и начин на неговото
плащане
Представи се и Договор от 25.08.1980г., сключен между С. К.Д. като
продавач и Е. А. А. като купувач, според който продавачката С. К. Д.продава
на купувача Е. А. А. една къща с 1.5 декара дворно място, ведно с плевня и
още една жилищна постройка от две стаи. Договорът е бил подписан в
присъствието на трима свидетели. Тук следва да се посочи, че по делото няма
данни кое е това лице С. К. Д.. Според съда не е ясно и с каква площ е бил
имотът, предмет на договора, тъй като доказателството е представено в копие
и съдържа неяснота именно в тази част.
Съдът прие като доказателство и Нотариален акт № 6, том III, рег. №
5827, дело № 378 от 28.09.2016г. на Нотариус Владилена Сиртова, според
който ответникът Б. Е. А. е признат за собственик на недвижим имот,
придобит по давност, а именно: Поземлен имот № 15, в квартал 2 по плана на
с.С., Хасковска област, с площ от 860 кв.м., ведно с построените в имота
Двуетажна жилищна сграда с площ от 160 кв.м. и Навес с огладни стени с
площ от 32 кв.м., при граници на имота: ПИ № 16, ПИ № 14 и улица.
По делото бе представено и Удостоверение № П-961/23.03.2022г.,
издаено от Община Стамболово, за факти и обстоятелста по териториално и
селищно устройство, с което се удостоверява, че процесният имот пл. № 17 по
плана на с.С. е записан като собствен по кадастралния план и разписния лист
5
към него на лицето Д. Т. Я., а впоследствие е записан на името на Б. Е. А.,
възоснова на нотариален акт № 167/2022г. /Удостоверение, изх.№ П-
4593/21.12.2023г. на Община Стамболово/. Представи се и Скица на имота,
предмет на спора, с дата 22.12.2023г., както и Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 03.02.2023г. по Преписка № 4572/2022г.
по описа на Районна прокуратура – Хасково.
По делото съдът допусна събиране и на гласни доказателства:
От разпита на свид. Е. Г. С. става ясно, че той се занимава със земеделие
и обработва земеделски земи в землището на с.С.. Покрай тази своя дейност
взел под наем от Д. Т. Д. Я. /вторият ищец/ и процесното място, тъй като било
близо до неговия дом и направил там беседка. Свидетелят твърди, че договора
за наем сключили през 2014г., като преди това се убедил, че мястото е
наследствено на Д. от неговия дядо Д. Т.. Когато наел имота той бил
буренясал. Свидетелят го почистил и направил беседка. Твърди, че мястото е
около 200 кв.м. От 2014г. до 2023г. никой не бил идвал в имота, както и никой
не бил предявявал някакви претенции за собственост. Едва през 2023г. дошъл
ответникът, когото свидетелят твърди, че не познава отпреди и му казал да
освободи имота, тъй като той е негов собственик. От хората в селото свид.С.
научил, че Б., който всъщност предявил претенциите си, живее постоянно в
Турция и идва само от време на време в селото, но той лично не го познава и
никога не го е виждал. Твърди, че продължава да ползва имота и към момента.
Свид.Х. М. Ю. твърди, че не му е известно да е имало спорове за този
имот. Той определя площта му като 100 и нещо кв.м. и че се намирал срещу
къщата на свид.С.. Известно му е, че Е. С. е наел имота от човек на име Д.,
чиито земи обработва също. Когато наел имота, целият бил с бурени и драки,
занемарен, но свид.Е. С. го облагородил и построил в него беседка. Спорове
до миналата 2023 година за имота не е имало, но през 2023 година пристигнал
Б. и започнал да чупи и хвърля столове и други вещи от беседката. Наложило
са да викат полиция, за да го спрат. И този свидетел твърди, че Б. не живее в
селото и не ползва имота. Той постоянно си живеел в Турция.
От показанията на свид. Ф. Г. С. се установява, че познава имота, тъй
като живее в с.С.н дълги години и неговият имот се намирал срещу спорния
имот. Твърди, че имотът е с площ от около 200 кв.м., където брат му - свид.Е.
С., изградил беседка, след като го изчистил от бурените и диворастящите
6
драки. Беседката била построена през 2014-2015 година, а имота брат му взел
под наем от лице на име Д.. И този свидетел твърди, че не познава ответника,
който се появил в селото преди около една година и започнал да претендира,
че мястото е негово. Това лице живеело постоянно в Турция.
От друга страна свид.С. М. Х. заявява, че познава ответника Б. и
неговите родители, а той самият живее в с.С. от 1982 година. Заявява, че преди
семейството на Б. да се изсели в Турция през 1989 година работило имота
около къщата, която имат там, като в градината сеели лук, картофи. След като
се изселили в Турция, Б. си идвал редовно за по 2-3 месеца, обикалял къщата.
Преди да се изселят в Турция семейството на Б., и по-точно баща му, бил
купил къщата, а после я прехвърлил на Б.. Семейството работело тютюн, но
това било по времето още на съществуването на ТКЗС. Свидетелят твърди, че
бащата на Б. е починал преди около две години и от тогава Б. идвал в имота, за
да го нагледа. Категорично свидетелят не твърди обаче дали мястото около
къщата е спорното или другото - празното място, където е построена
беседката. Твърди само, че спорното място е било до къщата.
Последният разпитан по делото свид.В. Г. В. също живее в селото от
дълги години. Познава бащата на ответника, който се казвал Е.. Той именно
закупил къщата в с.С. и започнал да обработва мястото от северната страна на
къщата. Семейството на Е. се изселило в Турция през 1989 година. Твърди, че
след посочената година Б. си идвал често в България и посещавал имота.
Заявява, че спорът между Б. и С. /свидетеля/ е от около 2-3 години. Свидетелят
не твърди да му е известно купената от бащата на Б. къща и дворно място с
каква площ са били и кои са границите на закупения от Е. имот. Категоричен е
обаче, че мястото с двора, където е живеело семейството на Е. и синът му Б., е
различно от това, където свид.С. е построил беседката и го ползва и това е
малкото място според свидетеля В.. Този свидетел също е категоричен в
показанията си, че семейството на ответника се е изселило в Република
Турция през 1989г. и не са ползвали имота. Б. си идвал понякога само в
къщата. Споровете започнали преди около 2-3 години.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Съдът счита, че ищците доказаха своето право на собственост в
претендирания от тях обем. Несъмнено по делото се установи, че имотът е бил
7
собственост на техния общ наследодател Д. Т. Я., като в тази насока се
събраха и писмени доказателства. Ответникът, който се позовава на изтекла в
негова полза придобивна давност, не доказа по безпорен начин едно
необезпокоявано, явно владение върху спорния имот, така че с поведението си
да покаже, че владее същия само за себе си и да отблъсне предишните
собственици. Няма данни такова поведение да е имал и неговият наследодател
- баща му. В същото време няма спор, че семейството на ответника е
притежавало и притежава къща с дворно място в съседство със спорния имот
и по отношение на което обстоятелство страните не спорят. Този извод на съда
се подкрепя и от поведението на ищците в качеството им на наследници на
общия наследодател Д. Т. Я.. Именно в тази насока следва да се кредитира
представения Договор за наем от 2014 година, с който ищецът Д. Т. Д. е
извършил действие на управление на общата вещ, на което никой от
останалите собственици не се е противопоставил. В така отдадения под наем
имот наемателят е извършил дейности по неговото почистване,
облагородяване, построяване на беседка и др., като няма данни
претендиращият да е собственик на мястото – ответникът, да е изразил
някакви претенции още тогава или да се е противопоставил. Ответникът едва
през 2022 година се е снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давност, като съдът счита, че не се установи същият да е
осъществил необезпокоявано и явно владение върху имота, което да сочи за
неговото намерение да го свои.
В този смисъл съдът намира, че не се събраха доказателства ответникът
да е упражнявал фактическа власт върху имота, така щото да се приеме, че той
го е считал за свой. Всички свидетели са категорични, че от 1989 година живее
постоянно в Република Турция и си идвал от време на време в селото, но, за да
нагледа къщата. Горният извод на съда не се променя и от направените от
ответника оспорвания на част от писмените доказателства. Няма данни и
наследодателят на ответника да е установил фактическа власт над имота,
което владение да е продължило достатъчно време, което според закона да
може да го легитимира като собственик. В целия период от смъртта на общия
на ищците наследодател Д. Т. Я. – **.**.****г., до предявяване на настоящия
установителен иск, собствеността върху процесния недвижим имот не е
принадлежала нито на ответника, нито на наследодателя му. Няма данни по
делото, които да обосноват извод, че имотът, предмет на иска, е бил владян от
8
ответника или от неговия наследодател.
С оглед всичко изложено, следва да се приеме, че в полза на ответника
не е изтекла придобивна давност по смисъла на чл.79 от ЗС и след като
ответникът не е собственик по давностно владение на спорния имот, следва да
бъде отменен, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по давност №№ 88, том I, рег. №
4254, дело № 86/2022г. на Нотариус Владилена Сиртова с район на действие
PC – Хасково, с който Б. Е. А., от с.С., Хасковска област, е признат за
собственик по давностно владение върху Поземлен имот с пл. № 17, в кв.2 по
плана на с.С., Хасковска област, одобрен със Заповед № 1583/1959г., с площ от
118 кв.м., при граници на имота: пл.№ 18, пл.№ 15, УПИ IV-20 и улица.
По отношение на дължимите деловодни разноски в настоящото
производство съдът намира, че с оглед изхода на делото на ищците се следват
разноски в пълен размер, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, а именно сумата от
50 лева – платена държавна такса, 15 лева – държавна такса за издаване на
съдебни удостоверения, а на ищците М. Т. Х. и Д. Т. Д. и разноски за платено
възранаграждение за адвокат в размер на 1000 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Б. Е. А., ЕГН **********,
от с.**********, че М. Т. Х., ЕГН **********, от гр.**********, Д. Т. Д., ЕГН
**********, от гр.**********, Т. А. Т., ЕГН **********, от гр.**********, Н.
А. И., ЕГН **********, от с.**********, Г. П. Ж., ЕГН **********, от
гр.********** и И. П. П., ЕГН **********, от гр.**********, са собственици
на основание наследяване на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
пл. № 17, в кв.2 по плана на с.**********, одобрен със Заповед № 1583/1959г.,
целият с площ от 118 кв.м., при граници на имота: имот с пл. № 18, имот с пл.
№ 15, УПИ IV-20 и улица.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по давност № 88, том I, рег. № 4254,
9
дело № 86/2022г. на Нотариус Владилена Сиртова с район на действие PC –
Хасково, с който Б. Е. А., ЕГН **********, е признат за собственик по
давностно владение на недвижим имот, представляващ Поземлен имот с
планоснимачен № 17, в кв.2 по плана на с.С., Хасковска област, одобрен със
Заповед № 1583/1959г., с площ от 118 кв.м., при граници на имота: пл.№ 18,
пл. № 15, УПИ IV-20 и улица.
ОСЪЖДА Б. Е. А., ЕГН **********, да заплати на М. Т. Х., ЕГН
**********, Д. Т. Д., ЕГН **********, Т. А. Т., ЕГН **********, Н. А. И.,
ЕГН **********, Г. П. Ж., ЕГН **********, и И. П. П., ЕГН **********,
направените по делото разноски в размер на 65 лева.
ОСЪЖДА Б. Е. А., ЕГН **********, да заплати на М. Т. Х., ЕГН
********** и Д. Т. Д., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 1000
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
10