Определение по дело №26953/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 27092
Дата: 23 юни 2025 г. (в сила от 23 юни 2025 г.)
Съдия: Красен Пламенов Вълев
Дело: 20251110126953
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 май 2025 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27092
гр. София, 23.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110126953 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от М. А. П., ЕГН: **********, с адрес;
****************** чрез адв. Н. Р., срещу „Т***“ ЕАД, ЕИК *************, с адрес:
*************, за която съдът констатира, че е редовна, а предявените с нея искове –
допустими.
В отговора на исковата молба се иска в случай, че искът на ищеца бъде уважен,
съдът да го осъди да заплати на ответника сумата от 712.20 лева, представляваща чиста
стойност на кредита невъзстановена от ищеца по договор за кредит № ************* от
13.05.2024 г.Същото искане следва да бъде оставено без движение, като ответникът заяви
дали предявява насрещен иск за същите суми.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3 ГПК, Софийският районен
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на -30.09.2025 г.
от 10.30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на ответника в 7-дневен срок да заяви дали предявява насрещен
осъдителен иск за сумата от 712.20 лева, като в този случай да заплати държавна такса
в размер на 50 лева. При неизпълнение на указанията съдът ще счете това искане за
неизвършено процесуално действие на основание чл. 101, ал. 3 ГПК
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на М. А. П., ЕГН: **********, с
адрес; ****************** чрез адв. Н. Р., срещу „Т***“ ЕАД, ЕИК *************, с
1
адрес: *************, с която се иска да се прогласи нищожността на договор за
потребителски заем № ************* от 03.05.2024г.
Ищцата твърди, че е получила в заем от „Т***“ ЕАД сума в размер на 1700лв. Тя
се е задължила към ответника и със следните суми: 570.86лв. - застрахователна премия за
застраховка **************. Сумите по застрахователната премия и по главницата са
сумирани от ответника, като са трансформирани в обща главница, в размер на 2270.86лв. По
процесният договор е начислена и договорна лихва, в размер на 2273.03лв. при лихвен
процент по договора за кредит: 41.12% и ГПР 48,42% - и обща сума за връщане по кредита:
4543.89лв.
Твърди се, че договорът е недействителен на основание чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Сочи се, че уговорената в договора застраховка в размер на 570.86лв., която представлява
разход по кредита (съгласно легалната дефиниция, уредена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК), е
включена към стойността на кредита, тъй като общият му размер възлиза на 2270.86лв
Излагат се доводи, че застрахователната премия следва да се включи в ГПР. Сочи се, че
макар формално договорът за паричен заем да съдържа размера на дължимия ГПР, същият
накърнява изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не отразява реалната стойност
на ГПР и на основание чл. 22 от ЗПК е недействителен. Поддържа се, че ГПР е посочен само
като цифрова стойност. Липсва допълнителна информация относно начина на формирането
на посочения процент на разходите, както и какво е взето предвид при формирането му.
Представени са писмени доказателства

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба,
с която искът се оспорва като неоснователен.
Сочи се, че банката е посочила ГПР изразен като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит, а именно: 48.42 %, както и общо дължимата от
потребителя сума – 4 543.89 лв. Твърди се, че в случаите, в които ГПР надвишава
установеният в закона максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, приложение намира разпоредбата на
чл. 19, ал. 5 ЗПК, която указва че това води до недействителност на самата клауза в договора
Твърди се, че в процесния договор ясно са посочени и компонентите – главница и
лихва. Тези разходи в договора са представени по ясен и недвусмислен начин. В тази връзка,
считаме че процесният договор е в унисон с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Оспорват се твърденията на ищеца, че застрахователната премия следва да бъде
включена при изчислението на ГПР. Поддържа се, че застрахователната премия като цена на
допълнителна услуга, изрично избрана от потребителя, не е „разход“ по договора за кредит,
защото сключването на застраховка не е условие, което следва да бъде изпълнено от
потребителя, за да получи желания кредит.


ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 124, ал.1 ГПК във
вр. чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД/ във вр чл. 19, ал. 3 ЗПК и чл. 22 ЗПК/ .
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:

2
-В тежест на ответника е да установи че по валидно облигационно
правоотношение между него и ищеца, породено от договор за потребителски кредит, е
изпълнил задълженията си точно, в т,ч, че страните са били обвързани от валидни клаузи за
застраховка на кредитополучателя.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в
потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и чл. 7, ал. 3 ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства като
допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора
факти.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за съдебно-техническа експертиза, като
същата не е необходима за изясняване на правния спор.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3