Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 05.08.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 583 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство – серия К, №
2678333 на ОД на МВР Ловеч е наложено на Р.З.Т. ***, административно наказание
на основание чл.182, ал.2, т.4, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в
размер на 150 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП.
Недоволна от електронния фиш останала
жалбоподателката Т., която го е обжалвала. Моли електронния фиш да бъде отменен
изцяло, като е изтъкнала, че съгласно разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК,
приложима в настоящето производство по силата на чл.11 от ЗАНН, давността за административнонаказателно преследване е изтекла, считано
от датата на извършване на нарушението. Сочи, че електронния фиш й е бил връчен
едва през 2019 г., като давността е била изтекла още преди този момент.
В съдебното заседание, в което е
даден ход на съдебните прения, редовно призована, жалбоподателката не се явява.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител и не изразяват становище по делото.
От събраните по делото писмени и
веществени доказателства, както и от изложеното в жалбата, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка :
На първокласен път І-4 (София –
Варна), на километър 65+700, до с.Малиново, Ловешка област имало монтирана стационарна
видео-радарна система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № *********
ВВВ. Системата засичала превишена скорост на участник в пътното движение, като го
заснемала и на видеоклип. Системата засичала движещи се и в двете посоки
автомобили, както тези които се движели в посока гр.Варна, така и в посока
гр.София. По този начин, не се налагало на място полицейските служители да
спират за проверка автомобил, който е бил засечен да се движи с превишена скорост,
а след това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се
установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след
което се правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане
на санкции на нарушителите.
На 01.07.2015 г., системата за
контрол на скоростта засякла и заснела движещ се в посока гр.София със скорост
от 98 км/ч лек автомобил с рег.№ ***. В този участък от пътя имало въведено с
пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 60 км/час, видно от приложената
схема за организацията на движението в пътния участък /л.8/.
В последствие, видеозаписа от
системата бил прегледан в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, където от
видеоклип № 00022 /л.10/ установили, че засечената в 10:25:05 часа на 01.07.2015
г. скорост от 98 км/час била от лек автомобил „***” с рег. № ***. От тази
скорост служителят на полицията приспаднал 3 % толеранс, като така, наказуемата
скорост била изчислена на 95 км/час.
След справка в централната база
данни на КАТ /л.15/, се установило, че собственик на автомобила е „ДЗИ – Общо
застраховане” ЕАД - София. Видно от нотариално заверено пълномощно № *** от
09.04.2015 г. /л.13/, упълномощена от представляващите дружеството да управлява
автомобила била Р.З.Т. ***. От дружеството представили на ОД на МВР Ловеч и
копие от СУМПС и контролния талон на Р.Т..
Видно от декларация вх.№ ***г.
при ОД на МВР Ловеч /л.12/, Р. Д. собственоръчно декларирала, че именно тя въз
основа на цитираното по-горе пълномощно управлява автомобила.
Въз основа на така
констатираното нарушение, на 16.04.2019 г. /справка на л.11/ бил издаден
обжалвания електронен фиш, в който наказващият орган приел, че с действията си
жалбоподателката Т. е нарушила разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП, за което й наложил предвидената в чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП (в редакцията
на тази норма с ДВ, бр.10 от 2011 г.) санкция „глоба” в размер на 150 лева.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
По делото липсват данни кога
обжалвания ЕФ е бил връчен на Р.Т., нещо повече – от писмо рег.№
906000-5232/26.06.2019 г. на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч /л.21/ става ясно,
че към тази дата в сектора не е представена разписка за връчването на ЕФ №
2678333. При това положение, след като не е ясна датата когато ЕФ е бил връчен
на адресата му, то срока за обжалването му по чл.189, ал.8 от ЗДвП следва да се
тълкува в полза на жалбоподателя и се приеме, че жалбата е подадена в срок.
Подадена е също така и от надлежна страна, доколкото именно Р.Т. е визираното
във фиша лице, на което е вменено извършването на административно нарушение,
поради което жалбата е допустима за разглеждане.
При цялостния контрол за
законосъобразност на обжалвания електронен фиш съдът съобрази, че е изтекла
погасителна давност по отношение на възбуждането на търсене на административнонаказателна отговорност от жалбоподателката.
В този смисъл съдът изцяло споделя наведените в жалбата доводи.
Видно от обжалвания ЕФ,
вмененото във вина на жалбоподателката Т. нарушение е било извършено на 01.07.2015
година. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите за
вината, вменяемостта и обстоятелствата изключващи отговорността, се прилагат
разпоредбите на общата част на НК. А такова обстоятелство, изключващо
отговорността е давността. Нормите на чл.80 и чл.81 от НК уреждат института на
абсолютната погасителна давност за извършено престъпление. В случая се касае за
извършено административно нарушение, но извършителят на такова не може да бъде
поставян в по-неблагоприятно положение от извършителят на престъпление, тъй
като обществената опасност на административните нарушения е далеч по-ниска от
тази на престъпленията, пък били те и най-леко наказуемите от закона. Ето защо,
разпоредбите на НК уреждащи погасителната давност, се прилагат и по отношение
на административните нарушения по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН. Съгласно нормата на чл.80, ал.1, т.5 от НК деянията, за които се
предвижда наказание „глоба” наказателното преследване (респективно административнонаказателното такова) се изключва по
давност, когато не е възбудено в продължение на три години, като съгласно ал.3
от същия текст, давността за преследване започва да тече от довършване на
престъплението (респ. адм.нарушение). Както се посочи
по-горе, деянието е извършено на 01.07.2015 г., давността не е била прекъсвана,
тъй като процесният електронен фиш е бил издаден на 16.04.2019
г. /справка на л.11/, поради което погасителна давност за възбуждане на административнонаказателно преследване за констатираното
нарушение е изтекла на 01.07.2018 година. От този момент нататък, административнонаказателното производство се явява
незаконосъобразно, като е без значение, че настоящето производство е протекло
по предвидената в ЗДвП ускорена процедура за налагане на административни
наказания, както и дали производството, вкл. и съдебното обжалване е започнало
и приключило в сроковете по ЗДвП и ЗАНН.
С оглед на изложеното, обжалваният
електронен фиш серия К № 2678333 на ОД на МВР Ловеч следва да бъде отменен,
като незаконосъобразен, поради изтекла погасителна давност за възбуждане на административнонаказателно преследване за констатираното
нарушение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 2678333 на ОД на МВР
Ловеч, с който
на Р.З.Т. ***, ЕГН : **********, й е наложено административно наказание - глоба
в размер на 150 лева на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :