№ 620
гр. Варна , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100500420 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Р.В. В., срещу решение № 261807/29.12.2020г.,
постановено по гр.д. № 8816/20г. на ВРС, 26-ти с-в, с което са отхвърлени, предявените от
въззивницата обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 от КТ
срещу „АстраЗенека България“ ЕООД за признаване на извършеното със заповед №03/1470-
2020/11.06.2020г. уволнение за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение за оставане без работа в следствие на
уволнението в размер на 35802,36лв.
В жалбата са наведени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение, като постановено в разрез със събраните по делото доказателства. Излага
се, че от представените по делото доказателства не се установява наличието на посоченото от
работодателя основание за уволнение – съкращаване на щата, тъй като изпълняваните от
въззивницата функции не са престанали да съществуват. Твърди също, че подборът е извършен
незаконосъобразно. По подробно изложени в жалбата доводи и съображения се претендира отмяна
на обжалваното решение и постановяване на нова по съществото на спора, с което предявените
искове да се уважат.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба, с който последната е
оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на разноските по делото.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна в
производството, при наличие на правен интерес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е допустима.
Съобразно правомощията си по чл.269 ГПК, при служебната проверка, въззивният състав
на съда намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
1
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и 3, вр.
чл.225, ал.1 от КТ от Р.В. В. срещу „АстраЗенека България“ЕООД за признаване за незаконно и
отмяна на извършеното със заповед №03/1470-2020г., издадена от З.Г.П. и Д.К.П., в качеството им
на представляващи „АстраЗенека България“ЕООД уволнение, на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.
2-ро от КТ, поради съкращаване на щата, като незаконосъобразно; за възстановяване на заеманата
до уволнението длъжност – „Регионален мениджър продажби-лекар“ и за осъждане на
„АстраЗенека България“ЕООД да заплати сумата от 35802,36лв., представляваща обезщетение за
времето, през което е останала без работа вследствие на уволнението, на основание чл.344, ал.1,
т.1, 2 и 3 вр. чл.225 от КТ. Ищцата твърди, че при издаването на заповедта за уволнение не е
спазена процедурата, като не е извършен подбор съгласно чл.329 КТ, а ако такъв е извършен, то
същият е неправилен. Изложила е твърдения, че новото щатно разписание е било в сила от
01.12.2019г., а уволнението на ищцата е 8 месеца по-късно, като през този период тя е продължила
да изпълнява трудовите си функции. След прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата,
останалите регионални мениджъри са продължили да изпълняват нейните трудови функции.
Твърди, че работодателят не е извършил подбор спрямо всички лица, заемащи длъжност
„регионален мениджър“, а само между служителите в гр.Варна, заемащи тази длъжност. Оспорва,
че подборът е осъществен съобразно действително притежаваните от ищцата квалификация и ниво
на изпълнение на възложената работа.
В отговора по чл.131 ГПК ответникът, оспорва предявените искове като неоснователни.
Излага аргументи, че заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата е
законосъобразна, както и, че преди издаването й е извършен подбор, при който са оценени
квалификацията и трудовото представяне на двамата служители, заемащи длъжностите
„регионален мениджър“ в отдел „Диабет“ и в отдел „Кардиология“, с място на работа гр.Варна. По
същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, както и предвид
становищата на страните пред въззивната инстанция приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Между страните не се спори и от приложените по първоинстанционното дело писмени
доказателства се установява, че страните по делото са били в трудово правоотношение въз основа
на трудов договор №69/27.12.2010г., като ищцата е заемала длъжността “Регионален мениджър
продажби-лекар“ с място на работа –регион Северен, съгласно организационната структура на
работодателя и място на работа – Варна/ съгласно чл.3 от трудовия договор/. Установява се още,
че правоотношението е било безсрочно, при пълно работно време и трудово възнаграждение в
размер на 2 408 евро.
Видно е от приложеното по делото щатно разписание на длъжностите в „АстраЗенека
България“ЕООД от 01.11.2019г. за гр.Варна е предвидена 1 щатна бройка за длъжност „регионален
мениджър продажби“ в отдел „Диабет“ и 1 щатна бройка за длъжност „Регионален мениджър
продажби в отдел Кардиология“.
Със заповед №17/18.11.2019г. работодателят е утвърдил ново щатно разписание в сила от
01.12.2019г., на основание извършване на реорганизация на дружеството. Съгласно щатното
разписание на длъжностите в сила от 01.12.2019г. в „АстраЗенека България“ЕООД за гр.Варна е
предвидена 1 щатна бройка за длъжност „Регионален мениджър продажби“ в „Кардио-
метаболитен отдел“.
По делото са представени заповед №81/10.04.2020г., с която е назначена комисия за оценка
на трудовото представяне и професионалните качества на ищцата Радосвета В. и Кремена
Ангелова; протокол от заседание на комисията от 13.05.2020г., с приложени към него таблица с
критерии за извършване на оценяване и индивидуална оценка от прекия ръководител на всеки
служител. Представени са и длъжностна характеристика за длъжността „Регионален мениджър
продажби“, оценка за представяне на ищцата при изпълнение на трудовите и функции за периода
2016г.-2019г. и за другия служител, подложен на оценка.
2
Със Заповед №03/1470-2020/11.06.2020г. на работодателя, издадена на основание чл.328,
ал.1, т.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с Р.В. В..
По делото са представени, списъци и сертификати за проведени обучения на ищцата; писма
с отправени от работодателя признателност и благодарност за лоялност и дългосрочна работа на
Радосвета В..
Между страните е безспорно, че преди съкращаването на щата и след влизане в сила на
новото щатно разписание в периода от м. октомври 2019г. до 23.12.2019г. ищцата е била в отпуск
по болнични.
От извършената от съда справка с оригинал на трудова книжка на ищцата се установява, че
след прекратяването на трудовия договор с ответника, в същата няма други записвания.
От заключението по допуснатата пред ВРС съдебно – счетоводна експертиза, прието като
обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните по делото, се установява, че към датата
на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата-11.06.2020г. няма други служители,
които да са назначени на същата длъжност или да изпълняват същите дейности в направление
„Кардио-метаболитен отдел“ и които са били изпълнявани от ищцата като заемаща длъжността
„регионален мениджър продажби“; брутното трудово възнаграждение на Радостина В. за м. май
2020г. е в размер на 5967,06лв. Дължимото обезщетение за оставане без работа в период от шест
месеца е в размер на 35802,36лв.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи: По
предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 и т.3 от КТ, вр. Чл.225 КТ:
Настоящият състав на съда счита, че за да е налице законно уволнение поради съкращаване
в щата е необходимо да бъде установено наличието на следните определени в закона
предпоставки: да е било налице валидно трудово правоотношение за длъжност, която е
съществувала в щатното разписание; да е налице промяна в щатното разписание с намаляване на
числеността на длъжността; да е налице извършен подбор при наличие на повече от едно лице,
заемащи една и съща длъжност, както и да са получени разрешенията, необходими в хипотезите на
чл.333 от КТ. В тежест на работодателя е да установи наличието на посочените предпоставки,
обосноваващи правомерността на извършеното уволнение.
В настоящия случай, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
страните по делото са били в трудови правоотношения, въз основа на трудов договор както и, че
същото е прекратено със заповед №03/11.06.2020г., считано от 1.06.2020г., издадена от
компетентен орган.
Установява се още, че със заповед на управляващите дружеството – работодател от
18.11.2019. е утвърдено ново щатно разписание на дружеството, в сила от 01.12.2019г. и е
наредено да се предприемат необходимите прави и организационни действия за привеждането на
заповедта в изпълнение. С утвърденото със заповедта щатно разписание, съдържащо се в
приложение към заповедта и представляващо неразделна част от нея, е извършено съкращаване на
длъжностното разписание на дружеството с една бройка „Регионален мениджър продажби“, в
отдел „Кардио –метаболитен“, с място на работа-Варна. Предвид изложеното, съдът намира, че
утвърждаването на новото щатно разписание е извършено от компетентен орган и е влязло в сила
преди издаването на процесната заповед. Съпоставката на двете длъжностни щатни разписания
показва реално съкращение на 1 щатна бройка за длъжност „регионален мениджър продажби“, в
новосформирания отдел „Кардио-метаболитен“, на мястото на отделите“Кардиология“ и „Диабет“,
с място на работа гр.Варна, каквато длъжност е заемала ищцата. В заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение, работодателят е посочил точно основанието, а събраните
доказателства установяват наличието му, т.е. установява се съответствие на фактическото
прекратяване на трудовото правоотношение с посоченото в заповедта основание за това.
Неоснователни са наведените от ищцата възражения, че не е налице реално съкращаване на щата,
тъй като и след влизане в сила на новото щатно разписание на 01.12.2019г., тя е продължила да
изпълнява същите трудови функции в продължение на шест месеца. Упражняването на правото на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение на работник или служител при съкращаване
3
на щата не е обвързано със срок от законодателя. Правомощие на работодателя е да вземе решение
за съкращаване на щата и да определи от кога да се прилага новото щатно разписание, както и кога
да прекрати трудовото правоотношение с работника. Единственото условие за
законосъобразността на уволнението, в този аспект е, че прекратяването трудовото
правоотношение с работника не може да се прекрати на това основание преди решението за
съкращението. Обстоятелството, че трудовото правоотношение на ищцата не е прекратено
незабавно след влизане в сила на новото разписание не може да обоснове извод, че трудовите
функции на съкратената щатна бройка са продължили да съществуват и да се изпълняват. Още
повече, че от ангажираните по делото доказателства не се установява извън служителя, който е
останал на работа на същата длъжност и е заел единствената щатна бройка, да е назначено друго
лице, което изцяло или частично да изпълнява трудовите функции, които е изпълнявала ищцата
преди уволнението.
Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 КТ при закриване на част от предприятието, както и
при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор
и може в интерес на производството или службата да уволни работници или служители,
длъжностите, на които не се съкращават, за да останат на работа, тези, които имат по-висока
квалификация и работят по-добре. При съкращаване на една или няколко от съществуващите в
щата няколко на брой еднородни длъжности, прекратяването на трудовото правоотношение със
служителя заемащ съкращаваната длъжност се предпоставя от подбор, който става част от правото
на уволнение. Подборът следва да се упражни в границите, установени в закона, като в основата
му е преценката на критериите за квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. С
тълкувателно решение №3/16.01.2012г. по тълкувателно дело №3/2011г. ОСГК на ВКС е прието,
че преценката на работодателя по чл.329, ал.1 КТ-кой от работниците и служителите има по-
висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с
правно основание чл.344, ал.1 КТ. Съдът проверява основават ли се приетите от работодателя
оценки по законовите критерии по чл.329 КТ на действително притежаваните от работниците и
служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Работодателят следва да
докаже, че действително е взел предвид законовите критерии при подбора и по тях е оценявал
работниците и служителите. Съдът трябва да има възможност да извърши проверка, че дадените
оценки, касаещи образование и квалификация на всеки, съответстват на обективната
действителност.
В случая не е спорно между страните, а и от представените доказателства се установява, че
работодателят е извършил подбор по чл.329 КТ между две лица – служителите заемащи длъжност
„регионален мениджър продажби“ с място на работа- Варна. Извършването на подбора по чл.329,
ал.1 КТ при съкращаване в щата, задължава работодателя да съпостави квалификацията и
уменията за изпълнение на работата на всички работници и служители, изпълняващи идентични
трудови функции. Този подбор обаче не следва да се извършва в рамките на цялото предприятие, а
измежду работниците в рамките на обособена структура, в която се извършва съкращаването на
щата. Обособената структура е не само звено, което е отделено финансово-икономически, клон
или поделение, но и всяко териториално обособено звено или поделение обособено в
предприятието. От представените по делото доказателства се установява, че по старото и и по
новото щатно разписание освен двете щатни бройки за длъжност “регионален мениджър
продажби“ с място на работа гр.Варна, в дружеството съществуват и щатни бройки за длъжност
„Регионален мениджър продажби“ с място на работа в други населени места / София, Бургас,
Пловдив/. Със заповедта за утвърждаване на новото щатно разписание, в сила от 01.12.2019г.
работодателят е взел решение за съкращаване на една щатна бройка от длъжността „мениджър
продажби“ с място на работа гр.Варна и в тази връзка е определил комисия със задача да извърши
подбор между служителите в дружеството, заемащи длъжността с място на работа – Варна. При
тези данни се налага извод, че за работодателя не е имало задължение да извърши подбор между
служители с място на работа, според трудовите договори в други населени места, тъй като той не
може едностранно да променя мястото на работата, определено в трудовия договор.
Ангажираните по делото от работодателя доказателства установяват, че е извършен подбор,
както и, че този подбор е законосъобразен. Законовите критерии посочени в чл.329 от КТ са
квалификация и ниво на изпълнение на възложеното работа, като работодателят може да въведе и
допълнителни критерии за всяка конкретна длъжност. Той може да извърши преценка за
4
квалификацията и качеството на работа, като използва различни способи и не е длъжен да оформя
в писмен вид процеса на оценката, но следва да установи с допустимите по ГПК доказателствени
средства действителното извършване на подбора, лицата между които го е сторил, по какви
показатели и, че трудовите правоотношения са запазени с тези работници и служители, които по-
пълно отговарят на критериите на закона. Съдът следва да провери само действителното
съответствие на оценката по приетите критерии с определените за уволнение работници и
служители. В случая критериите, по които ще се извършва подбора не са посочени от работодателя
в заповедта за назначаване на комисията, на която е възложено да извърши оценка на
квалификацията и трудовото представяне и качествата на служителите. Видно обаче от протокола
от заседание на комисията, назначена от работодателя от 13.05.2020г. същата е определила
критерии за оценка в рамките на законоустановените по чл.329 КТ. Взето е решение по отношение
на трудовото представяне, преценката да се извършва за период от две години, предхождащ
оценката – 2018г. и 2019г. В преценката са включени императивно посочените в КТ критерии –
квалификация и качество на работа. Анализа на представените доказателства установява
законосъобразно упражняване на правото на подбор на работодателя. В протокола са посочени
конкретните показатели и оценките по всеки от показателите, както и данните, въз основа на които
същите са извършени по отношение на служителите, изпълняващи същата или сходна трудова
функция, с тази на ищцата. По предвидените показатели оценката на ищцата/11т./ е по ниска от
оценката на другата служителка, участваща в подбора. Вярно е, че ишцата е с медицинско
образование, а другата служителка не притежава такова, но от представената по делото
длъжностна характеристика се установява, че за заемането на длъжността „регионален мениджър
продажби“ не се изисква единствено висше медицинско образование, а е посочено алтернативно -
„медицина, фармация, висше образование“, поради което и не е налице основание за приотизиране
на ищцата по този критерий. Ето защо настоящият състав приема, че оценката на работодателя,
извършена при подбора съответства на критерия образование и квалификация.
С оглед на изложеното съдът намира, че ответникът е доказал извършване на цялостна
преценка на квалификацията и нивото на работа на всеки от служителите, заемащи длъжност
„регионален мениджър продажби“, с място на работа гр.Варна.
По изложените съображения, предявените искове с правно основание чл.344 КТ са
неоснователни. Поради съвпадането на правните изводи на двете инстанции, решението на ВРС
следва да се потвърди.
Предвид изхода на спора, на въззиваемата страна следва да се присъдят разноските за
адвокатско възнаграждение, които са направени за въззивната инстанция в размер на 2131,85лв.,
съгласно представените писмени доказателства и списък по чл.80 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261807/29.12.2020г., постановено по г.д.№8816/2020г. на
ВРС,
ОСЪЖДА Р. В. В., ЕГН **********, гр.Варна да заплати на „АстраЗенека България“ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр.София, ул.“Драган Цанков“ №36 сумата
от 2131,85лв., представляваща разноски във въззивното производство, на основание чл.78, ал.3
ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен
срок, считано от 30.03.2021г., за което страните са уведомени.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6