МОТИВИ ПО НОХД № 107/2017г. НА БРС-III н.с.
Районна прокуратура - гр.Русе е обвинила лицата:
И.А.И. *** в това, че на 02/03.03.2014г. в с.С., обл.Р., в условията на повторност и след
предварителен сговор с А.С.А. при немаловажен случай, отнел чужди движими вещи:
4 бр. агнета, всички на обща стойност 300,00 лв., от владението на В.Т. ***,
без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои-престъпление
по чл.195,
ал.1, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1 от НК и
А.С.А. ***, в това, че на 02/03.03.2014
г. в с. С., обл. Р., след предварителен сговор с И.А.И. при немаловажен случай,
отнел чужди движими вещи: 4 бр. агнета, всички на обща стойност 300,00 лв. от
владението на В.Т. ***, без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои-престъпление по чл.195, ал.1, т.5, чл.194, ал.1 от НК.
Подсъдимият И.А.И. не признава вината си и отрича
участието си в извършване на кражбата. Упълномощеният му защитник пледира И. да
бъде оправдан по повдигнатото обвинение, тъй като не е участвал в
изпълнителното деяние на престъплението.
Подсъдимият А.С.А. признава вината си, дава подробни
обяснения и в с.з. възстановява парично щетите на пострадалото от
престъплението лице. Упълномощеният му защитник пледира на А. да бъде наложено
наказание лишаване от свобода в минималния, предвиден в закона размер от
3месеца, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Прокурорът поддържа обвинението, като пледира подсъдимите
да бъдат признати за виновни в извършване на гореописаните деяния и да им бъдат
наложени наказания както следва: по отношение на подс.И.
да бъде наложено наказание 1,6г.ЛС,
което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, както и да бъде приведено
в изпълнение наказанието по НОХД №110/2011г. на БРС в размер на 8м.ЛС, което да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим; по отношение на подс.А. с оглед възстановяването на щетите и
преквалифициране на деянието като такова по чл.197т.3 от НК, да бъде наложено
наказание 7м.ЛС, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от три
години.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И.А.И. е роден на ***
***, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен. Осъждан
както следва:
1. С присъда по НОХД №283/2008г. на БРС, в сила от
24.09.2008г., за престъпление по чл.195 вр. чл.63 от НК, е осъден на наказание
обществено порицание;
2.Със споразумение по НОХД №110/2011г. на БРС, в сила
от 29.03.2011г., за престъпление по чл.195 от НК, му е наложено наказание
8м.ЛС, като на осн. чл.66 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за
изпитателен срок от три години;
3.С Решение по ВНОХД №638/2015г. на РОС, с което е
изменена присъда по НОХД №2175/2015г. на РРС, в сила от 01.02.2016г., за
престъпление по чл.343б ал.1 от НК, е осъден на наказание 8м.ЛС при
първоначален строг режим в закрит тип затворническо заведение;
4.Със споразумение по НОХД №147/2016г. на БРС, в сила
от 30.06.2016г., за престъпления по чл.195 от НК и по чл.216 от НК, на осн.
чл.23 от НК му е определено общо наказание 7м.ЛС при първоначален строг режим в
затворническо заведение от закрит тип.
Подсъдимият А.С.А. е роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, работи, не женен. Осъждан както следва:
1.Със споразумение по НОХД №918/2015г. на
РС Горна Оряховица, в сила от 08.12.2015г., за престъпление по чл.354а от НК,
му е наложено наказание 3м.ЛС, като на
осн. чл.66 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от
три години;
2.Със споразумение по НОХД №147/2016г. на
БРС, в сила от 30.06.2016г., за престъпления по чл.197 вр. чл.194 от НК и по
чл.216 от НК, на осн. чл.23 от НК му е определено общо наказание пробация за
срок от 7месеца.
Подсъдимите И.А.И. и А.С.А. се познавали и били в
приятелски отношения. В началото на 2014г. те живеели в с.С.,
общ.Б. Двамата били безработни и нямали парични
средства. Решили да си ги набавят като извършат кражба на агнета, които в
последствие да продадат, а получените пари да използват за свои нужди. Подсъдимите
И. и А. познавали добре селото, в което живеели и знаели, че св.С. има имот в него, в който отглежда домашни животни -
овце и прасета. Те знаели, че св.С. не живее
постоянно в имота си, а идва само, за да нахрани животните, поради което решили
да откраднат агнета от неговия имот. През деня набелязали агнетата, които се
намирали до дигата на р.Янтра, граничеща с имота на св.С.,
както и мястото, откъдето да влязат, прескачайки плетената оградна мрежа на
имота, която била висока около 1,50м., а на места била отпусната. На
02.03.2014г., по случай празника Заговезни, се палел огън, наречен “пунгел“,
който децата прескачали за здраве. Мястото било на около 50метра от имота на св.С., който видял, че там през деня се намирали
подсъдимите, които участвали в подготвянето на „пунгела“.
След това, около 19,30-20,00часа, св.С. прибрал
животните в кошарата и заключил външната врата на имота, при напускането му. Междувременно
подсъдимите, след като набелязали имота и подготвили „пунгела“,
отишли в магазина на селото, в който се съвместявал и кафе-бар, стопанисвани от
св.М.. Видели на една от масите св.Ц.
и седнали при него. Подсъдимият И. предложил на св.Ц.
да му продадат четири агнета за цена 300лв., на което св.Ц.
се съгласил, като тримата се уговорили за времето и мястото на предаването им.
В заведението подсъдимите консумирали алкохол, като изчаквали навън да се
стъмни. В тъмната част на денонощието двамата подсъдими тръгнали към имота на св.С.. Навън валял дъжд, а предвид липсата на пътна
настилка около имота на св.С. и наличие на затревена
почва, там било кално и хлъзгаво, а освен това и неосветено. След като стигнали
имота, подс.А. наклонил оградната
мрежа и влязъл в двора, последван от подс.И.. Там
имало куче, което се разлаяло, при което подс.А. му
нанесъл няколко удара с дърво и същото престанало да лае, като се прибрало в
колибата си. Кошарата, където се намирали агнетата, била висока около 1,20м.,
направена от дървени пръти, включително и вратата й, която не се заключвала.
Двамата прескочили оградата на кошарата и влезли при агнетата. Трите били
женски, черни на цвят, а четвъртото било мъжко, черно-шарено на цвят, с тегло
от 12 до 15кг. всяко. Подсъдимите намерили върви от сезал,
с които вързали краката на агнетата, като ги изнесли от кошарата до оградната мрежа, а оттам ги прехвърлили извън имота до предварително
уговореното мястото, откъдето щели да бъдат натоварени, находящо се на около
100метра от магазина на св.М.. За целта св.Ц., още докато се намирал в магазина, разговарял със св.М. и същата се съгласила да отиде с автомобила си до
посочено й от св.Ц. място, за да се натовари нещо,
след което, според заявеното й от св.Ц., щяла да си
получи парите, които двамата подсъдими й дължали като вересия към магазина. На
тръгване от магазина св.Ц. й уточнил, че ще товарят
агнета. Двамата потеглили с автомобила на св.М., като
се придвижили няколко къщи по-надолу по улицата и след изминатото кратко
разстояние, св.Ц. й посочил мястото, където да спре. Св.М. обърнала автомобила по улицата със задната част към
мястото на натоварване. Св.Ц. слязъл от автомобила и
отворил багажника, като заедно с подсъдимите натоварили агнетата в багажника, като тримата се разбрали
да се срещнат в магазина, където да стане заплащането на уговорената цена. Св.Ц. се качил в автомобила и заедно със св.М. потеглили. По пътя св.Ц.
направил опит да се свърже по телефона със свой работник в с.В.,
където да остави агнетата, но след като не успял, помолил св.М.,
агнетата да останат в дома й в с.Б. Същата се съгласила и след като спрели пред
дома й, тя влязла вътре. Св.Ц. познавал
разположението в имота, тъй многократно го посещавал, предвид близките
отношения със сестрата на св.М., които имал преди, като разтоварил агнетата в техния обор. След
това двамата със св.М. се върнали в магазина, където
през това време замествала майката на св.М.-св.Д.. Там св.Ц. заплатил на подсъдимите
сумата за агнетата. Всеки от подсъдимите дал на св.М.
суми от по 50-60лв. за погасяване на част от дълговете, които имал към
магазина. На следващия ден св. Ц. взел четирите агнета от имота на св.М., а впоследствие ги заклал. На 03.03.2014г. сутринта св.С. установил извършената кражба и подал жалба в
полицията. На място имота бил посетен от св.Р., който
към него момент работел като оперативен работник в РУ Бяла. С оглед
установяване извършителите на деянието били проведени оперативно-издирвателни
мероприятия. Във връзка с това св.М.-***, снел
обяснения от подс.А., в които последният признал за
извършената кражба, като посочил, че двамата с подс.И.
влезли в имота на пострадалия и откраднали агнетата, като вързали краката им и
ги натоварили в автомобила на св.М..
Назначената в хода на досъдебното производство
ветеринарно-икономическа експертиза установила, че общата стойност на четирите
агнета е 300лв. Същата стойност била възстановена на св.С.
в хода на съдебното производство от страна на подс.А..
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за
установена от събраните по делото доказателства и доказателствени средства- обясненията
на подсъдимите в с.з., показанията на св.С., св.М. и св.Р. в с.з., показанията на св.М.
в с.з. и показанията й от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281
ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, показанията на св.Д. в с.з.
и показанията й от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281 ал.4
вр. ал.1 т.1 от НПК, показанията на св.Ц. в с.з. и
показанията му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281 ал.4
вр. ал.1 т.1 от НПК, ВИЕ и от
показанията на вещото лице в с.з., справки за съдимост, автобиографии,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.
Всички доказателства и доказателствени средства в
своята съвкупност установяват по категоричен начин времето, мястото на
извършване на инкриминираното деяние, както и вида, и количеството на отнетите
вещи. В тази насока следва да се съобразят и кредитират показанията на св.С., св.М. и св.Р. в с.з., в които безпротиворечиво
установяват, че кражбата на четирите агнета на св.С.
е извършена от имота му в с.С., по време на
провеждане на празника „пунгел“ в селото, като св.С.
посочва и конкретната дата на този празник-02.03.2014г. Несъмнено, като
съответстващи на посочените свидетелски показания, следва да се даде вяра и на
обясненията на подс.А. в с.з., в частта им, в която
конкретно и точно посочва датата на престъплението-02/03.03.2014г.,
местонахождението на имота на пострадалия, с когото са в роднински отношения/под.А.
е син на първи братовчед на св.С./ и описание на отнетите
от имота вещи. В обясненията си подс.И. също по категоричен и кореспондиращ си с
горепосочените гласни доказателства начин излага твърдения за времето, мястото
на престъплението и вида на инкриминираните вещи, поради което съдът няма
основание да се съмнява в тях в тази им част. Макар и косвено, изводи за датата
на кражбата и вида на вещите, се извеждат и от показанията на св.М. и св.Д. в с.з. Така първата
посочила, че през 2014г., при провеждането на „пунгела“
е транспортирала с автомобила си четири агнета, натоварени от подсъдимите и св.Ц. в автомобила й, а св.Д.
свидетелствала за това, че на Заговезни, когато се прави „пунгела“
св.Ц. я помолил да остави у тях за една нощ агнета,
които е купил, а на следващия ден ги взел с микробус. На показанията им в тази част следва да се
даде вяра изцяло, тъй като те са в пълна корелация с цитираните по-горе
доказателства, установяващи с достатъчна точност част от основните
характеристики на инкриминираното деяние от обективна страна-дата и място на
престъплението и вид на инкриминираните вещи.
Несъмнено от обясненията на подсъдимите се установява
предварителната им подготовка по извършване на инкриминираното деяние и то след
взето решение за снабдяване с парични средства по неправомерен начин,
посредством продажба на откраднати вещи, състояща се в набелязване на агнетата
и мястото на влизане в имота на св.С., осъществена от
двамата подсъдими още в светлата част на денонощието, часове преди кражбата. Ясно
подс.А. изложил твърдения, че двамата с подс.И. са се уговорили да откраднат агнета и да ги
продадат за пари, което станало през деня, около 17 часа, когато конкретизирали
предмета на кражба и мястото, откъдето да се извърши. В тази насока са и
обясненията на подс.И., че през деня, когато събирали
гуми за „пунгела“, в близост до имота на св.С. видели агнетата, които предположил, че са на
пострадалия и тъй като му трябвали пари, решил да извърши кражба. Несъмнено
инициатор за извършване на кражба е бил подс.И., тъй
като това обстоятелство неколкократно е било заявено от подс.А.
в обясненията му пред съда. Това подс.А. е твърдял и
пред полицейския служител св.М. още в хода на
полицейската преписка, възпроизведено от последния в показанията му в с.з. Освен
това отново от обясненията на подс.А. в с.з. става
ясно, че преговорите за продажба на агнета със св.Ц.
са водени също от подс.И., в заведението на св.М. и то още преди кражбата. В тази насока са й показанията
на св.Ц. от досъдебното производство, приобщени по
реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, от които се установява, че подс.И. е уговорил продажбата на агнетата, поради което
следва същите да се приемат за достоверни в тази част. В с.з. св.Ц. е заявил, че в магазина е говорил с подс.А. за закупуване на агнетата на дядо му и че впоследствие
комуникация е водил само с подс.А. по отношение на
агнетата, на което не следва да се дава вяра, тъй като тази теза е лансирана от
свидетеля едва в хода на съдебното производство, макар и не с категоричност,
тъй като сам свидетелят е посочил пред съда, че не си спомня с кой от двамата
подсъдими е говорил, освен това заявеното в с.з. противоречи на твърдяното в
показанията на свидетеля в досъдебното производство за предварителна уговорка
за продажба на агнетата и последваща комуникация единствено с подс.И., на когото е платена и сумата за агнетата, както и
на обясненията на подс.А. в с.з. Не могат да бъдат
споделени твърденията на св.Ц. в с.з., след прочитане
на показанията му от досъдебното производство на осн. чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1
от НПК, че не е прочел протокола си за разпит пред разследващия полицай, всичко
било написано, а той само се подписал, тъй като от отразеното в протокола на
л.70 от досъдебното производство се установява, че същият е прочел лично
показанията си и е направил изявление, че същите са записани правилно, което е
удостоверил и с подписа си, като намира, че тези му изявления в с.з. целят разколебаване на обвинителната
теза досежно участието на подс.И. в кражбата и способстват
защитната теза на подсъдимите в тази насока от една страна, а от друга
предпоставят явната му заинтересованост от изхода на делото и навеждат на недостоверност на показанията му в с.з в
тази част.
Досежно начина на проникване в имота на св.С., влизането в кошарата с агнетата, връзването и
пренасянето на същите извън имота следва да се даде вяра на обясненията на подс.А., който последователно и подробно описва тези
обстоятелства. Несъмнено е, че проникването в двора на пострадалия е станало
чрез наклоняване и прескачане на оградната мрежа, а
за осигуряване на безпрепятствен достъп до кошарата е преодоляна съпротивата на
кучето на св.С. от страна на подс.А..Тези
обяснения са в синхрон с показанията на св.С. в с.з.,
в които същият излага твърдения, че е установил мястото на влизане и изнасяне
на агнетата, по оставените следи в двора, предвид валелия дъжд, от кошарата към
дигата, от която страна е оградната му мрежа, както и
за наличие на куче в имота му, което в продължение на дни след кражбата не е
лаело. В съответствие с обясненията на св.С. и подс.А. са и показанията на св.Р.
и св.М.. Първият е посетил на място имота след
кражбата и непосредствено е възприел точното местонахождение на имота-в близост
до дигата на р.Янтра, липсата на следи от взлом на входната врата на имота,
наличната оградна мрежа, не висока и обрасла с трева, а на места отпусната,
предвид на което лесно преодолима, калните следи по двора от движението на
животните и ниската ограда на кошарата. На показанията на св.Р.
следва да се даде вяра не само поради съответствието им с посочените по-горе
доказателства, но и поради това, че показанията му са последователни, логични,
а предвид изпълняваната длъжност-полицейски служител в РУ Бяла към момента на
деянието, следва да се приеме, че същият е незаинтересован и безпристрастен
свидетел. Поради това съдът намира, че свидетелят вярно и точно е изложил пред
съда възприятията си по отношение на състоянието на оградната
мрежа на имота, което кореспондира и със обясненията на подс.А.
за това обстоятелство, с оглед на което счита, че твърденията на св.С. досежно височината на мрежата от 1,70-1,80м. и
наличието на бодлива тел над нея не съответстват на действителното фактическо
положение. На показанията на св.М. също следва да се изцяло
даде вяра, тъй като са последователни, логични, дадени в качеството му на
полицейски служител, поради което и безпристрастни, отразяващи точно изявленията
на подс.А., както и на св.Ц.
и св.М. по време на полицейската преписка. Несъмнено
от показанията на св.М. се установява, че имотът, от
който е извършена кражбата се намира в близост до дигата на река Янтра, за
което са събрани категорични и безпротиворечиви
доказателства. Последователно пред св.М. подс.А. е описал начина на извършване на
кражбата-придвижването до имота на пострадалия заедно с подсъдимия И., с когото
заедно завързват краката на агнетата и ги натоварват в автомобила на св.М. по уговорка със св.Ц., а
последният впоследствие им заплаща договорената цена. Няма основание по-нататък да не се дава вяра
на обясненията на подс.А., че с цел пренасяне на
агнетата краката им са били вързани с върви от сезал,
тъй като това е посочил и пред св.М. още по време на
проверката. Безспорно е установено също
от показанията на св.С., св.Р.
и подс.А., че изнасянето на агнетата извън имота
отново е станало през оградната мрежа, откъм страната
на дигата. Ярко и отчетливо подчертано, и напълно обяснимо от морална гледна
точка, с оглед приятелските отношения с подс.И.,
неколкократно изтъквани в обясненията му пред съда и съзнаване на съдебното
минало на И. и следващата му се наказателна репресия, е процесуалното поведение
на подс.А. в с.з. да спести участието на подс.И. в изпълнителното деяние, визирайки единствено
собственото си противоправно поведение по прескачане на мрежата, нанасяне на
удари по кучето, влизане в кошарата и връзване краката на агнетата по удобен за
самостоятелното им пренасяне начин,
описан в детайли, и последователното им прехвърляне през оградата, а
впоследствие и натоварване в автомобила на св.М.. Това
поведение обаче не е обяснимо логически, житейски, а още по-малко правно,
изхождайки от събраните доказателства в тяхната съвкупност. Действително за
инкриминирания момент на извършване на изпълнителното деяние на престъплението
и конкретните действия на всеки един от подсъдимите липсват други преки
доказателства, освен обясненията на самите подсъдими, поради което обясненията
им са от съществено значение за установяване на обективната истина, но същите
следва да бъдат внимателно анализирани както поотделно, така и в съвкупност с
останалите непреки, косвени доказателства. От обясненията на подс.А. следва, че подс.И. е
инициатор на кражбата, договорил е транспортирането и продажбата на агнетата,
заедно с него е отишъл на мястото на кражбата, след кражбата се е придвижил
обратно с него до магазина, където е получил част от сумата, договорена за агнетата, но не е влязъл в имота
и се е появил, когато агнетата са били натоварени. Това обяснение не звучи
правдоподобно, тъй като на първо място липсва логично обяснение за причината за
отсъствието на подс.И. и „изчезването
в тъмното“ точно към момента на влизане в имота на пострадалия, след
което отново необяснимо как, но твърде удобно с оглед изградената защитна теза,
е появяването му отново на мястото на кражбата, но вече към момента на
натоварването на агнетата. Липсва логика
и в последващото поведение на подс.А. по предоставяне
на част от сумата за агнетата на подс.И., на фона на
твърденията за скарване помежду им, поради неучастието на подс.И.
в кражбата, като обяснението, че въпреки това е дал пари на подс.И.,
тъй като му е приятел, е житейски неопрадвано и
противоречи на нормалната човешка логика.
В обясненията на подс.И., които са в синхрон в основни линии с обясненията на подс.А., същият е посочил причината, поради която не е
влязъл в имота на пострадалия, а именно, поради това, че му прилошало от
изпития алкохол и отишъл да повръща, и да си плиска лицето с вода от реката.
Липсват други доказателства, които да подкрепят това твърдение, освен тези на подс.А. за отсъствието, неясно по какви причини, на подс.И. в периода от влизането в имота до натоварването на
агнетата в автомобила. Обясненията на подс.И., както
и тези на подс.А. имат двуяк
характер, от една страна като доказателствено средство, а от друга страна като
средство за защита, като в случая с оглед конкретните обстоятелства на
деянието-време и място на проникване-в тъмната част на денонощието, на кален и
хлъзгав терен от почва и трева, при липса на осветление, чрез прескачане на
оградна мрежа, преодоляване на намиращо се в имота куче, прескачане на ограда
на кошара, намиране на върви сезал, връзване на
четири броя агнета за краката едно по едно, изнасянето им от оградата на
кошарата до оградната мрежа, прехвърлянето им през оградната мрежа, включително и натоварване в автомобил на
разстояние от мястото на изнасяне, са поредица от действия, които трудно би
могло да бъдат извършени самостоятелно и то за период от 20минути, какъвто сочи
в обясненията си подс.И., като период на отсъствие от
мястото на кражбата. Освен това от показанията на св.М.
несъмнено следва, че подс.И. лично е взел участие в
кражбата, като е участвал както при връзването на агнетата, така и при
натоварването им в автомобила на св.М., тъй като
именно тези обстоятелства са първоначално посочени от подс.А.
и не е налице основателно съмнение в тяхната достоверност, дори и в аспекта на
твърдяното от подс.А., че е казал пред полицая, че са
влезли двамата, защото предложението било на подс.И.,
поради което и той следва да носи отговорност, което не звучи като сериозен
аргумент. Същевременно е налице вътрешно противоречие в обясненията на подс.А. относно момента, в който се е появил подс.И., тъй като първоначално е посочил, че е натоварил
двете по-големи агнета и в този момент на предаването е дошъл подс.И., а впоследствие е твърдял, че е дошъл след
натоварването и не знае дали е видял агнетата. От своя страна подс.И. е посочил в обясненията си, че е дошъл, когато
автомобила е бил в движение с минимална скорост, което е в противоречие с всяко
едно от твърденията на подс.А.. Категорично от
показанията на св.М. в с.з., както и от приобщените й
показания от досъдебното производство се установява, че подс.И.
е присъствал при натоварването и е участвал в него, като свидетелката макар да
не е слизала от автомобила е чула гласовете на подсъдимите и е видяла лицата им
в огледалото на автомобила. Последното обстоятелство действително не е посочено
в показанията й в досъдебното производство, но тъй като показанията й пред съда
са по-подробни, напълно обяснимо е същата да уточни и допълни показанията с
повече детайли. Няма данни за нейната
предубеденост или заинтересованост от изхода на делото, която да поставя под
съмнение показанията й както в досъдебното производство, така и в с.з. Между
тях няма съществено противоречие, а различията досежно момента на узнаване, че
се товарят агнета дали при отиване за тях или след натоварването им, дали са
блеели или не, защо е казала, пред полицая, че агнетата са били все още в дама,
след като не ги е видяла при тръгване за работа на следващия ден не са от
съществено значение. Безспорно е, че откраднатите агнета са били натоварени в
автомобила й, което потвърждават и двама подсъдими в обясненията си.
Категорично от показанията на св.М. се установява, че
мястото на натоварване е две-три къщи по-надолу по улицата, на около сто метра
от магазина. На показанията й в тази част следва да се дава вяра, тъй като това
са твърденията на свидетелката както в досъдебното производство, така и в
показанията й в с.з. Очевидно същата не е навлизала с автомобила си по затревен
път, при това кален и хлъзгав, предвид дъжда, което се извежда не само от
показанията й в с.з., че е обърнала на улицата автомобила си обратно, но
изхождайки и от обясненията на подс.И., че
разстоянието от имота на пострадалия до магазина е около 250-300м., предвид на
което следва, че мястото на натоварване на агнетата не е до дигата, граничеща с
имота на св.С., каквито обяснения дават подсъдимите,
а на значително по-близко разстояние, където натоварването няма да създаде
затруднения за придживане на автомобила. Безспорно се доказва от показанията на св.М. и обясненията на подс.А. в
с.з., че св.Ц. е присъствал при товаренето на
агнетата, поради което на показанията му
в досъдебното производство и в с.з., че е бил в гр.Р.,
че е бил на път с товарния си автомобил, че е видял агнетата едва на следващия
ден, когато ги е взел от дома на св.М., не следва да
се дава вяра. Несъмнено се установява от показанията на св.Д.,
приобщени от досъдебното производство по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, че е видяла вечерта четирите агнетата в дама им, за които св.Ц. й казал, че ги е купил същата вечер, като я помолил
да останат в тях за една вечер, както и че са били взети от св.Ц.
на следващия ден. На тези показания следва да се дава вяра, тъй като са
последователни, дадени са в по-ранен етап на производството, когато спомените
за събитията в тяхната последователност са били по-ясни и по-точни,
кореспондират с показанията на св.М. от досъдебното
производство и в с.з., с показанията на св.М. в с.з.,
не са налице индиции за нейната заинтересованост. Не
са налице съществени противоречия в показанията на св.Д.
в с.з. с тези от досъдебното производство, а несъществените различия следва да
бъдат отдадени на изминалия повече от 3-годишен период от време от
инкриминираната дата. С оглед анализа на доказателствата досежно
инкриминираната дейност на двамата подсъдими следва единственият обосноват
извод за участието им съвместно при осъществяване на изпълнителното деяние, с
което се осъществява съставът на престъплението, поради което обясненията им за
неучастие на подс.И. в кражбата следва да се считат
за чисто защитна позиция, но опровергана от доказателствената съвкупност по
делото.
Заключението на ВИЕ относно
стойността на отнетите агнета е пълно, ясно и обосновано, изготвено от
компетентно лице, дава отговор на поставената задача, потвърдено е от вещото
лице в показанията му пред съда и не се оспорва от страните, поради което се
споделя изцяло от съда.
При така установената фактическа обстановка и анализ
на доказателствата съдът намира, че следва да бъдат направени следните правни
изводи:
Подсъдимия И.А.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.195 ал.1 т.5 и т.7 вр. чл.194 ал.1 от НК.
Подсъдимият А.С.А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.197т.3 вр. чл.195
ал.1 т.5 вр. чл.194 ал.1 от НК.
Изпълнителното деяние на
престъплението било извършено от двамата подсъдими чрез действие, изразяващо се
в отнемане на инкриминираните вещи-изнасянето им от мястото, където се намират,
с което прекъснали фактическата власт на владелеца върху тях и установяване на
своя фактическа власт над тях, без съгласие на владелеца с намерение за
противозаконно присвояване, изводимо от последвалото разпореждане с вещите в
личен интерес.
Налице е квалифициращият признак по чл.195
ал.1 т.5 от НК, предварителен сговор, тъй като за извършване на престъплението
двамата подсъдими взели решение предварително, в спокойна обстановка и след обмислне на мотивите си. В изпълнителното деяние по
отнемане на вещите взели участие и двамата подсъдими.Случаят не е маловажен с
оглед степента на обществена опасност на деянието, както и времето, и мястото
на извършването му.
Налице е квалифициращият признак по чл.195
ал.1 т.7 от НК повторност, тъй като подс.И. е
извършил престъплението, след като е бил осъждан като пълнолетен с влязла в
сила присъда, за друго такова престъпление, това по НОХД №110/2011г. на БРС,
като от изтърпяване на наказанието по посочената присъда не е изтекъл
предвиденият в чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок.
Налице е привилегироващият признак по
чл.197 т.3 от НК по отношение на подс.А., тъй като в
хода на съдебното следствие същият е възмездил парично пострадалото лице със
стойността на отнетите вещи в размер на 300лв. Тази привилегия не е приложима
по отношение на подс.И. предвид на това, че е
извършил кражбата в условията на повторност, който квалифициращ признак
изключва приложението на по-леко наказуемия състав по чл.197 т.3 от НК.
При
индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде наложено за извършеното
престъпление на подс.И., съблюдавайки изискванията на
чл.54 и чл.36 от НК при определянето му, съдът е отчел като смекчаващи
отговорността обстоятелства–сравнително младата възраст, дадените обяснения в
с.з., ниската стойност на отнетото-в рамките на МРЗ за страната,
възстановяването на щетите, а като отегчаващи обстоятелства-лошите
характеристични данни-осъжданията му след деянието, невключени в състава на
престъплението. Не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, за да бъде приложена
разпоредбата на чл.55 от НК. При наличие на значителен превес на
смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, съобразявайки и степента
на обществена опасност на извършеното престъпление, и личността на дееца, съдът
е определил наказание в размер малко над минималния, предвиден в закона, а именно
1,3г.ЛС. Не са налице предпоставките на
чл.66 ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на наказанието, поради което същото
следва да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим, на осн. чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС. Налице
са предпоставките на чл.68 ал.1 от НК за привеждане в изпълнение на наказанието
по НОХД №110/2011г. на БРС в размер на 8месеца лишаване от свобода, тъй като
инкриминираното деяние е извършено в изпитателния срок на наказанието по
горепосочената присъда. Същото следва
да бъде изтърпяно при първоначален общ
режим, на осн. чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС. На основание чл.59 ал.1 т.1 и т.2 от НК при
изтърпяване на наказанието 1,3г.ЛС следва да се приспадне времето, през което
подсъдимият И.А.И. е бил задържан, считано от 19.12.2016г., като един ден
задържане се зачита за един ден лишаване от свобода, както и времето през което
по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „Домашен арест”,
считано от 22.12.2016г., като два дни домашен арест се зачитат за един ден
лишаване от свобода.
При
индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде наложено за извършеното
престъпление на подс.А., съблюдавайки изискванията на
чл.54 и чл.36 от НК при определянето му, съдът е отчел като смекчаващи
отговорността обстоятелства–сравнително младата възраст, чистото съдебно
минало, направените признания в с.з., ниската стойност на отнетото-в рамките на
МРЗ за страната, възстановяването на щетите, трудовата ангажираност, а като
отегчаващи обстоятелства-лошите характеристични данни-осъжданията му след
деянието, невключени в състава на престъплението. Не са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, за да
бъде приложена разпоредбата на чл.55 от НК. При наличие на значителен
превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства,
съобразявайки и степента на обществена опасност на извършеното престъпление, и
личността на дееца и в рамките на предвиденото в чл.197 т.3 от НК, съдът е
определил наказание в размер малко над минималния, предвиден в закона, а именно
5мЛС. Налице са предпоставките на чл.66
ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на наказанието, тъй като
определеното наказание е до три години лишаване от свобода и подсъдимият към
момента на деянието е неосъждан за престъпление от общ характер. Съдът намира, освен
това, че целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК-както на специалната,
така и на генералната превенция, биха се постигнали и без наказанието да бъде
изтърпяно ефективно. Това е така, тъй като се установява по делото, че се касае
за млад човек, със средно образование, вграден в обществото- трудово ангажиран,
осъзнал законовата запретеност на деянието си, за
която е изразил съжаление. С оглед на конкретната обществената опасност на деянието и дееца, съдът счита, че следва да
бъде даден шанс на подсъдимия да преосмисли извършеното и да поправи занапред
своето поведение. Като подходящ изпитателен срок съдът определи ТРИ ГОДИНИ,
през който период същият следва да се въздържа от извършване на други противоправни прояви под угрозата от
ефективно изтърпяване на наказанието. Възпитателната работа през периода на
изпитателния срок следва да се възложи на органите на РУ Бяла.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК, тъй като са признати за виновни, подсъдимите следва да заплатят направените по
делото разноски в размер на 28,98 лв., по 14,49 лв. на всеки един от тях, по сметка на ОД на МВР Русе - разноски на
досъдебното производство, както и сумата от 20.00 лв., по 10.00 лв. /десет
лева/ на всеки един от тях - съдебни
разноски, в
полза на Районен съд гр.Бяла.
Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/