Р Е Ш
Е Н И Е
№ 41
04.04.2014г., гр. Дряново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновският районен
съд в публично заседание на 05.03.2014г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : МАРИЕТА
СПАСОВА,
при секретаря К.Д., като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 498/ 2013г. по описа
на съда, за да се произнесе взема
предвид :
Предявени са
субективно и обективно свързани искове с правна квалификация чл. 128 и чл. 224,
ал. 1 от КТ.
Ищцата
основава исковата си претенция на обстоятелството, че за периода от
01.01.2007г. до 08.06.2012г. работила като “*** – ***” при ответното дружество.
Твърди, че поради забавяне и неплащане на трудово възнаграждение подала
документи за напускане. Посочва, че със заповед № 3/ 08.06.2012г. било
прекратено трудовото правоотношение между страните, като останало да се дължи
трудово възнаграждение в общ размер от 1 832,99 лв, от които за м. януари
2012г. – 103,75 лв, за м. февруари 2012г. – 103,74 лв, за м. март 2012г. –
442,22 лв, за м. април 2012г. – 442,22 лв, за м. май 2012г. – 442,22 лв и за м.
юни 2012г. – 298,84 лв. Заявява, че за периода до 08.06.2012г. ответникът дължи
и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 214,90 лв. Моли
съда да осъди ответното дружество да заплати посочените по-горе дължими суми,
както и направените по делото разноски.
Ответникът е
депозирал отговор в дадения от съда срок. Взема становище, че искът е допустим
и частично основателен. Не оспорва наличието на съществуващо трудово
правоотношение, както и факта на неговото прекратяване. Действително посочените
възнаграждения не били изплатени. Твърди, че поради неизпълнение на
задълженията от страна на ищцата със заповед № 3/ 16.07.2012г. била наложена
санкция “ограничена имуществена отговорност”. Прави възражение за прихващане на
дължимите суми за трудово възнаграждение със сумата 564 лв – ограничена
имуществена отговорност.
От
представените по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, както и от становищата, изразени от страните по делото, съдът
приема за установено следното :
Не се спори
по делото и от представеното копие от трудовата книжка на ищцата и личното
трудово досие се установява, че същата е работила в ответното дружество от 23.08.1989г.
до 08.06.2012г.
По делото е
представена заповед № 3/ 08.06.2012г. на управителя на ответното дружество, с
която на основание чл. 327, т. 7 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с
ищцата, заемаща длъжността “*** – ***”. В същата е посочено, че на лицето
следва да се изплати обезщетение за неизползван платен отпуск за 2012г. – 8 дни
– в размер на 214, 90 лв.
Ответното
дружество признава, че при прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на
същата са останали неизплатени претендираните трудови възнаграждения за м.
януари 2012г. – 103,75 лв, за м. февруари 2012г. – 103,74 лв, за м. март 2012г.
– 442,22 лв, за м. април 2012г. – 442,22 лв, за м. май 2012г. – 442,22 лв и за
м. юни 2012г. – 298,84 лв, както и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер
на 214,90 лв.
По делото е
приета като доказателство заповед № 3/ 16.07.2012г. на управителя на “***” ООД,
с която е определена ограничена имуществена отговорност на ищцата в размер на
564 лв. В същата е посочено, че е
връчена на 26.07.2012г. при отказ, който е удостоверен с подписите на двама
свидетели К. и Н..
От разпита на
свидетелите К. и Л. се установи, че същите са присъствали при връчването на
заповедта за налагане на ограничена имуществена отговорност на ищцата. Същата
се запознала със съдържанието и отказала да я подпише, което обстоятелство се
удостоверило с подписите на двама свидетели.
Съгласно чл.
128, ал. 1, т. 1 от КТ работодателят е длъжен да
заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа в установените
за това срокове. Трудовото възнаграждение е насрещната престация, която
работодателят дължи срещу използването на работната сила на работника и основен
елемент от съдържанието на трудовото правоотношение. Заплащането му е основно
задължение на работодателя.
По делото
категорично се установи, че между ищеца и ответното дружество е било налице
трудово правоотношение, по силата на което за работодателят е възникнало
задължението за заплащане на трудово възнаграждение на работника срещу насрещно
престиране на работна сила. В настоящото производство работодателят не направи
твърдения и не представи никакви писмени доказателства за изпълнение на
задължението си. Поради което съдът приема, че претендираните възнаграждения от
ищцата не са били платени. Искът за заплащане на трудовите възнаграждения на
ищцата за периода от м. януари 2012г. до м. юни 2012г. е основателен.
Ответникът
признава, че поради финансови затруднения не е изплатил на ищцата дължимото
обезщетение за неизползван платен отпуск за 2012г. от 8 дни в размер на 214, 90
лв. Поради което и предявеният иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ се
явява основателен.
Ответникът с
отговора е направил възражение за прихващане с вземането на ищцата, произтичащо
от неизплатени трудови възнаграждения със своето вземане към ищцата за наложена
ограничена имуществена отговорност от 564 лв до размера на по – малката дължима
сума.
За да се
извърши прихващане на насрещни вземания, същите следва да са ликвидни и
изискуеми. Налице е законоустановена забрана от трудовото възнаграждание на
работника да се правят удръжки, освен в изрично посочените в Кодекса на труда
случаи. Такъв е предвиден в чл. 210, ал. 4 от КТ, когато работникът не оспори
наложената му ограничена имуществена отговорност по основание и размер. В този
случай работодателят удържа дължимата сума от трудовото възнаграждение на
работника или служителя в размерите, посочени в ГПК.
От представената
по делото заповед № 3/ 16.07.2012г. за налагане на ограничена имуществена
отговорност, съдът намира, че същата е редовно връчена на ищцата при условията
на отказ на 26.07.2012 г., не е оспорена в едномесечния срок, поради което е
влязла в сила. Възраженията на ищцата, че не дължи сумите по заповедта в случая
са ирелевантни, тъй като тя е пропуснала възможността в законоустановения
едномесечен срок от връчването на заповедта да възрази и по този начин да бъде
инциирано рекламационно производство.
Неоснователни са възраженията на ищцата, че не е получила процесната заповед. От направените отбелязвания върху заповедта и от разпита на свидетелите К. и Л. се установи, че същата е редовно връчена при условията на отказ. Поради което от датата на връчване (26.07.2012г.) е започнал да тече едномесечния срок за възражение. Отказвайки да получи заповедта и да се запознае с нейното съдържание ищцата сама се е поставила в невъзможност да възрази срещу нея, което на основание чл. 210, ал. 3 КТ би било пречка заповедта за налагане на ограничена имуществена отговорност да влезе в сила. В разглеждания случай ищцата е пропуснала срока да възрази, поради което съдът намира, че са налице законните основания вземането й за трудови възнаграждения да бъде прихванато с вземането на ответника, произтичащо от влязла в сила заповед № 3/ 16.07.2012 г. за налагане на ограничена имуществена отговорност за сумата от 564 лева до размера на по – малката сума. При тези изводи на съда ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 1268,99 лв, оставаща след извършване на прихващане с вземането на ответното дружество за ограничена имуществена отговорност, дължима за неплатено трудово възнаграждение за период м. март 2012г. – м. юни 2012г. В останалата му част за разликата до пълния предявен размер искът по чл. 128 от КТ следва да бъде отхвърлен поради извършено прихващане. Ответникът следва да бъде осъден също да заплати на ищцата и сумата 214, 90 лв – дължимо обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ.
За пълнота на
изложението следва да бъде посочено, че в хода на устните състезания процесуалният
представител на ищцата е поискал съдът да прогласи нищожността на заповед № 3/
16.07.2012г. С проектът си за доклад съдът е посочил, че предмет на делото са
два иска по чл. 128 КТ и по чл. 224 от КТ, докладът е съобщен на ищцата, като в
първото по делото съдебно заседание не са направени възражения по правната
квалификация и по приетото за съвместно разглеждане възражение за прихващане.
Процесуалният представител на ищцата не е навеждал основания за нищожност на процесната
заповед, а се е домогвал да докаже нейната незаконосъобразност, като е сочил,
че ищцата не е причинила имуществена вреда с действията си, тъй като не е имало
задължение за подава декларации по електронен път. Самостоятелно обжалване за
незаконосъобразност на издадената по реда на чл. 210, ал. 1 КТ заповед не може
да се изследва от съда в настоящото производство по изложените подробни съображения.
Независимо от горното следва отново да се посочи, че в чл. 210, ал. 3 КТ е
предвиден специален ред за проверка законосъобразността на заповедта,
посредством предявяване на установителен иск пред съд от работодателя, като
настоящото производство не се развива в тази хипотеза.
Ищцата е
направила искане за присъждане на сторените по делото съдебни разноски, като е представила
доказателство за платено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева. Искането
с оглед изхода на спора се явява основателно за сумата от 103,84 лева –
съобразно уважената част. Страната не е представила списък по чл. 80 от ГПК,
поради което няма право да иска изменение на решението в частта му за
разноските.
Ответникът
също е направил искане за присъждане на сторените по делото съдебни разноски,
които съобразно представените доказателства възлизат на 20 лв – платен депозит
за призоваване на свидетел. От представеното адвокатско пълномощно по делото не
са налице данни, че договореното възнаграждение от 900 лв е заплатено. В същото
графите “Платена сума”, “в брой” и “по сметка” не са попълнени. С оглед изхода
на спора претенцията за разноски се явява основателна за сумата от 6,15 лева,
изчислена съобразно действително направените разноски и отхвърлената част от
исковете. Страната не е представила списък по чл. 80 от ГПК, поради което няма
право да иска изменение на решението в частта му за разноските.
На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
съда държавна такса по предявените искове в размер на 4 % върху уважената част,
но не по – малко от 50 лева, а именно – 100,76 лв.
Воден
от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “***” ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. Дряново, ул. ***, представлявано от управителя Л.Л. ДА
ЗАПЛАТИ на М.П.П.,*** СУМАТА 1268,99 лв (хиляда двеста шестдесет и осем лв 99
ст), представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода от месец март 2012
г. до месец юни 2012г., като за разликата до пълния предявен размер от
1 832,99 лв за м. януари 2012г. и м. февруари 2012г. ОТХВЪРЛЯ иска, поради
прихващане с вземането на ответника, произтичащо от наложената ограничена
имуществена отговорност с влязла в сила заповед № 3/ 16.07.2012г.
ОСЪЖДА “***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Дряново, ул. ***, представлявано от управителя Л.Л. ДА ЗАПЛАТИ на М.П.П.,*** СУМАТА 214, 90 лв (двеста и четиринадесет лв 90 ст) – неизплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск от 8 дни за 2012г., както и СУМАТА 103,84 лева (сто и три лв 84 ст) - разноски.
ОСЪЖДА М.П.П.,*** ДА ЗАПЛАТИ НА “***”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Дряново, ул. ***,
представлявано от управителя Л.Л. СУМАТА 6,15 лева (шест лв 15 ст) – разноски.
ОСЪЖДА “***” ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. Дряново, ул. ***, представлявано от управителя Л.Л. ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд гр. Дряново сумата 100,76 лв – държавна такса
за разглеждане на предявените искове на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване пред Габровски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :