Номер 12104.11.2020 г.Град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Търговище
На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН И. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
Секретар:ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20203500500218 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. Н. Солаков, ТАК, действащ като
пълномощник на Е. Н. П. и К. Т. П. , и двамата от гр. В., срещу решение № 24/19.06.2020
г., постановено гр. д. № 49/2016 г. по описа на РС-Омуртаг.
С обжалваното решение РС-Омуртаг е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е.
Н. П. , с постоянен адрес: гр.В., ***, ЕГН ********** и К. Т. П. , с постоянен адрес: гр.В.,
*** ЕГН **********, с правно основание чл.17, ал.2 от ГПК, за прогласяване нищожността
на Решение № 17369 от 03.11.1998г. на ОСЗГ - Антоново, като НЕОСНОВАТЕЛНО,
ПРИЗНАЛ е за УСТАНОВЕНО, на осн. чл.108 от ЗС, по отношение на Е. Н. П. , с
постоянен адрес: гр.В., ***, ЕГН ********** и К. Т. П. , с постоянен адрес: гр.В., ***, ЕГН
**********, че следният недвижим имот находящ се в землището на с. Стара речка,
общ.Антоново, обл.Търговище, а именно: имот № 020060 /нула две нула нула шест нула/, с
площ от 7.0 /седем/ дка, с начин на трайно ползване: пасище, мера, IV /четвърта/ категория,
по плана за земеразделяне на с.Стара речка, общ.Антоново, находящ се в местността „ПОД
ШОСЕТО“, при граници и съседи имот № 020059 - жил. територия на Е. Н. П. , имот №
020014 - полски път на община Антоново, имот № 020017 - пасище, мера на Е. Н. П. , имот
№ 000025 - жил.територия на община Антоново, който бил обособен след разделянето на
имот № 020056, с площ от 15.499 дка, по плана за земеразделяне на с.Стара речка,
общ.Антоново и който е идентичен с описания в Нотариален акт за продажба на недвижим
1
имот №17 от 23.08.2005г., том V, per. №3896, дело №677/2005г. на нотариус Светослав
Генчев с per. № 327 на НК, вписан в СВп-Омуртаг, акт №199, том V, дело № 1049/2005г.,
недвижим имот № 020013 по плана за земеразделяне на с.Стара речка, общ.Антоново, е
собственост на П. Л. М. с адрес: ***, с ЕГН **********.
ОСЪДИЛ е на осн. чл. 72, ал. 1 от ЗС П. Л. М. с посочени ЕГН и адрес да заплати на
Е. Н. П. и К. Т. П. , с посочени адреси и ЕГН, сума в размер на 748.50 лева, представляваща
стойността на извършените подобрения - изградена ограда, в имот № 020060, с площ от
7.000 дка, с начин на трайно ползване: пасище, мера, IV категория, по плана за
земеразделяне на с.Стара речка, общ. Антоново, находящ се в местността „ПОД ШОСЕТО“,
при граници и съседи имот №020059 - жил.територия на Е. Н. П. , имот № 020014 - полски
път на община Антоново, имот № 020017 - пасище, мера на Е. Н. П. , имот №000025 -
жил.територия на община Антоново, като е ОТХВЪРЛИЛ иска до пълния претендиран
размер от 7 385.44 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
ОСТАВИЛ е БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от Е. Н. П. и К. Т. П. възражение по чл.
72, ал. З ЗС за право на задържане.
С решението са присъдени разноски и държавни такси.
С оплаквания, че обжалваното решение е неправилно като необосновано,
постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила, въззивниците молят за неговата отмяна
и уважаване „на насрещната искова претенция, както и възражението по чл. 72, ал. З
от ЗС“. Основните доводи и съображения се свеждат до следното:
1.Въззивниците твърдят, че обжалваното решение така и не им е връчено. На
06.07.2020 г. им е връчено единствено съобщение за изготвеното решение, в което е записан
само диспозитива на съдебния акт, а най-долу в това съобщението е отбелязано, че
решението е обявено на сайта на PC-Омуртаг – тези обстоятелства считат за съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като им е ограничено правото подробно да се
запознаят с мотивационната част на решението. В интернет сайта на съда успели да открият
съдебното решение, но там то е в непълен вид, с множество съкращения;
2.За да стигне до заключението, че в имота не са правени почти никакви подобрения,
първоинстанционният съд не е взел в предвид част от събрания доказателствен материал, а
друга голяма част - е възприел по неправилен начин:
-на първо място – по сключения договор с инж. В.Т.Е. на стойност 5 500 лв. за
извършване на различни административни и технически услуги във връзка с процесния
имот, съдът не им е признал този разход приемайки, че изпълнителят по договора не е
изпълнил нито едно реално подобрение в процесния имот. Според въззивниците най-
малкото шестте бетонни основи, излети във връзка с даденото разрешение за поставяне на
2
временно съоръжение, следва да се приемат като подобрение, възникнало вследствие на
дейността на инж. Т.. Основите са установени и оценени от назначените по делото съдебно-
оценъчни експертизи. Снабдяването с въпросното разрешение за поставяне на преместваемо
съоръжение, съгл. чл. 56 от ЗУТ, също е дело на изпълнителя по договора. Би следвало и то
да се приеме за подобрение на имота. Към настоящия момент всеки ползвател на спорния
имот можел напълно законно и лесно да разположи в него т.нар. „преместваемо
съоръжение” върху вече изградените основи. По горните съображения намират за
неправилен извода на съда, че строежът не бил приключил, тъй като били изградени само
бетонните основи – в случая строежът приключва със самото изграждане на тези основи.
Съгласно Разрешение № 95-00-1710/16.05.2013г. на Община Антоново върху изградените
фундаменти въззивниците имат право само да поставят преместваемото съоръжение -
фургон за охрана, но не и да строят.
-безспорно установено подобрение, за което главен принос има инж. Т., е
довеждането до имота на електрическа енергия. От заключението на вещото лице е
изяснено, че непосредствено пред процесния имот, върху електрическия стълб, е поставено
електрическо табло. Целта на това ел. табло е само една - да захрани с ток бъдещото
преместваемо съоръжение-фургон, който трябва да бъде разположено върху изградените
фундаменти. От приетата оценъчна експертиза, от приложеното Становище на „Енерго-про”
с изх.№ Т13-3730/25.06.2013г. и от свидетелски показания станало ясно, че за тази услуга, от
името на собственика Е.П., инж. Т. е заплатила на енергоразпределителното дружество
сумата от 769.44 лв. Мотивът на съда, с който не е признал подобрението на имота, свързано
с неговата електрификация е, че не са ангажирани доказателства, както за това дали
наличното преди това ел. табло е функционирало, така и доказателства свързани с
причините налагащи подмяната му, за да може да се обоснове извод, че с тази подмяна
действително е била увеличена стойността на имота. Този извод на съда бил неправилен,
тъй като съдът е пропуснал да отчете задължителните стъпки за електрифицирането на
имот, посочените на стр. 2 от изготвеното Становище на „Енерго-про”. Обстоятелството,
посочено от съда, че към настоящия момент все още не съществува електропроводно
отклонение от въпросното ел. табло към имота е много лесно обяснимо и логично: това се
дължи единствено на факта, че ел. отклонението трябва все пак да бъде свързано с някакъв
обект в имота (в случая с бъдещото преместваемо съоръжение-фургон). Както стана ясно
такъв обект все още не е поставен. Същественото в случая е, че в резултат на действията на
наетия изпълнител е извършена документално и фактически процедурата по подмяна на
електропреносната инфраструктура, така че спорният имот да има възможност да бъде
захранен с ток. За бъдещия стопанин на имота няма да представлява вече никаква трудност
да свърже преместваемото си съоръжение с доведеното до имота електрическо напрежение.
3.Съдът правилно е приел, че въззивниците са владели имота като добросъвестни
владелци, разполагайки с документ за собственост. В качеството си на такива владелци те
имат правото на по-голямата измежду сумата, с която се е увеличила стойността на вещта
вследствие на извършените от тях подобрения и сумата, представляваща разноските,
3
направени за тези подобрения. В случая сумата на разноските надвишава тази, с която се е
увеличила пазарната стойност на имота. Считат, че в хода на първоинстанционното
производство са доказали следните разноски по подобренията, изразяващи се в: заплатеното
възнаграждение на изпълнителя по договора от 30.04.2011г. в размер на 5 500 лв.; заплатени
такси в размер на 769.44 лв. на „Енерго Про Мрежи“ АД, с правоприемник „ЕПР Север“
АД, за електрифицирането на имота; стойността на изградената ограда от лек тип около
имота с обща дължина 212 л. м. - 748,50 лв.; заплатена такса в размер на 50 лв. за издаване
на Разрешение № 95-00-1710/16.05.2013г. на Община Антоново за поставянето на
преместваемо съоръжение; стойността на изградените основи- 317 лв., които е следвало да
им бъдат присъдени.
4.Неоснователен е аргументът на съда, с който не е признато право на задържане
върху имота по чл. 72, ал. З от ЗС – че не било установено в кой точно момент е извършено
единственото признато подобрение - поставената ограда.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ищеца по делото
П. Л. М. от гр. София- ответник по насрещния иск, чрез пълномощника му адв.
Валентина Ангелакидис, ТАК, със становище за неоснователност на въззивната жалба,
поради което моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Изложени са следните
доводи:
-съдът е направил правилен анализ на доказателствата, събрани по делото и е
постановил законосъобразно решение;
-по безспорен начин се е установило по делото, че ищецът е собственик на имота,
предмет на иска за собственост. Искането на ответниците за прогласяване на нищожност на
Решение № 17369 от 03.11.1998г. на ОСЗГ гр. Антоново е неоснователно, като съдът
правилно се е аргументирал защо следва да се отхвърли това искане.
-съдът в мотивите си е посочил единственото подобрение, което е налице в имота,
предмет на исковото производство. Напротив, в процесния имот са нанесени значителни
щети - на значителна площ са направени шест броя бетонови стъпки, с което се уврежда
целостта на целия имот и неговата обработваемост. На няколко пъти му е сменяна
кадастралната регистрация. Засаждането на овощни дръвчета в нива, без да има статута на
овощна нива не е подобрение в имота. Наличието на договор за инвестиционни намерения
не са подобрения в имота, за да се претендира сумата по него и да се търси от ищеца по
делото. Възраженията, посочени във въззивната жалба, са неоснователни, неоснователно е и
искането им за задържане на имота на М.. Вэъззиваемата страна моли потвърждаване на
решението.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си.
При извършената служебна проверка, съгласно чл. 267 ГПК, при съответно
4
прилагане разпоредбите на чл. 262 от ГПК, съдът е констатирал, че жалбата е процесуално
допустима, като подадена в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, отговаряща
на изискванията на чл. 262 във вр.с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Налице е редовно
упълномощаване, редовна размяна на книжа.
Разгледана по същество – е частично основателна.
Предмет на въззивното обжалване, видно от изложените доводи и посочени
насрещни искови претенции, е решението в частта му относно: 1.Отхвърлената насрещна
искова претенция за подобрения, както следва: за 5500лв.- заплатена от въззивниците по
Договор от 30.04.2011 г. сума на изпълнителя за извършени административни и технически
услуги за процесния имот; 769.44 лв.- заплатени такси на „Енерго Про Мрежи“ АД, с
правоприемник „ЕПР Север“ АД, за електрифицирането на имота;.; 50 лв.- заплатена такса
за издаване на Разрешение № 95-00-1710/16.05.2013 г. на Община Антоново за поставянето
на преместваемо съоръжение; 317 лв. - стойността на изградените в имота основи
(стойността на изградената ограда от лек тип около имота с обща дължина 212 л. м. - 748,50
лв. е присъдена с решението на РС-Омуртаг), и 2.Претендираното право на задържане- на
осн.чл. 72 ал. 3 от ЗС.
В останалата част, първоинстанционото решение, като необжалвано, е влязло в сила.
Предявеният в условията на евентуалност насрещен иск е обоснован с твърденията на
ищците по него- ответници по главния иск, че след закупуване на процесния имот са
направили в същия подобрения, които значително са увеличили стойността му – още през
2011 г. са го оградили; посадили са 60 бр. плодни дръвчета, които вече давали плод; предвид
мащабните инвестиционни намерения на първия ищец по НИ са наели инженер-специалист,
съгласно договор от 30.04.2011 г., на когото са заплатили сумата от 5 500лв. – за проучване
възможността за застрояване на земеделската земя или за поставяне на преместваемо
съоръжение в нея, да съгласува тези действия със съответните държавни и общински органи,
с доставчика на ел. енергия и доставчика на ВиК услуги, да съдейства за издаване на
разрешение за строеж или евентуално за разрешение за поставяне на преместваемо
съоръжение, да съдейства и извърши всичко необходимо за довеждането на елементи от
техническата инфракструктура до имота и в имота (електрозахранване и водопроводно
отклонение). Посочили са, че именно това е сумата, с която се е увеличила стойността на
процесния имот. В о.с.з. на 20.05.2020 г., след приемане на допълнителното заключение на
допуснатата по делото съдебно-оценъчна експертиза (СОЕ), по искане на ищците по НИ, на
осн.чл. 214 ал. 1 от ГПК съдът е допуснал увеличение на насрещната искова претенция от
5 500лв. на 7 385,44 лв.: 5500 лв. -по договора от 30.04.2011 г., изградената ограда,
стойността на шест ивичести бетонови основи метър на половин метър и посочените от
допълнителната СОЕ: такса по чл. 56 от ЗУТ и такса, платена на „ЕнергоПро Мрежи“ за
присъединяване на обект.
Ответникът по насрещния иск е оспорил същия с възражения, че подобрения не били
5
извършвани и не съществували в имота; в представените документи към насрещната искова
молба били посочени различни номера на имота и нямало доказателства за кой точно
момент, при различните промени в плана за земеразделяне, се касаят. Нямало яснота и за
момента на извършване на подобренията, чието заплащане се претендира.
За да се произнесе по същество, съдът приема следната фактическа обстановка:
Безспорно е установено по делото, че процесният имот под № 020013 от 7.0 дка е
закупен от първоначалния ищец през 2005 г. от П.А. (нот.акт № 17 от 23.08.2005г. на
нотариус с район на действие РС-Омуртаг, с рег. № 327 на НК), в последствие, през 2011 г.,
ищецът по насрещния иск Е. Н. П. закупупил от наследниците на П.А. (с нот.акт № 138 от
07.04.2011 г. на нотариус с район на действие РС-Омуртаг, с рег. № 327 на НК) същият имот
(заключението на СТЕ, по т.2 – л. 125), а с нот.акт № 175 от 22.06.2011 г. на нотариус с
район на действие РС-Омуртаг, с рег. № 327 на НК, закупил съседен на процесния имот –
имот 020006: пасище,мера от 8.500 дка (разположен северно,над процесния имот – скица –
л.30; и скица към заключението на в.лице, изготвило приетата СТЕ- л. 126). По молба на Е.
Н. П. от 25.10.2011г., на 01.11.2011 г. е направена промяна в КВС на с. Стара речка, общ.
Антоново, състояща се в обединяване на двата имота № 020013 и № 020006, с площ
съответно 7.0 дка и 8.5 дка, в имот № 020056 с площ 15,499 дка. В последствие, на
17.10.2012 г. имотът отново е разделен на два имота- 020060, с площ от 7.0 дка и 020056, с
площ от 8.5 дка (пълна история на имот № 020056 към 16.03.2016г., л. 31 от
първоинстанционното дело).
Ищецът по първоначалния иск е поканил ответника по същия да възстанови
собствеността му върху имот № 020013 по плана за земеразделяне на землището на е. Стара
речка, общ.Антоново, „по нотариален ред“ в срок от един месец, считано от получаване на
поканата, връчена лично на Е. Н. П. на 12.10.2015 г. (л.13-14).
Безспорно е установено по делото, че ищците по насрещния иск за направили ограда
в имота – оценена от вещото лице на 748,50 лв. ( в която част предявеният насрещен иск е
уважен). Относно времеизграждането й - св. С.Д.М. заявява, че ищецът П. Л. М. имал
недвижим имот, процесния, който представлявал гола поляна и не се обработвал; същият
бил ползван от ищеца по първоначалния иск като земеделска земя, за която, до 2010 г.,
получавал субсидия от ДФ „Земеделие“ (свидетелят: „За времето, за което аз знам, до 2010
г., имаше и други имоти…подаваше заявления за субсидии и получаваше, включително и за
тази нива“). Свидетелят заявява, че бил ходил отдавна в имота и тогава той не бил засаден и
ограден; както и че не му било известно да има спорове за имота и не бил виждал друг да
прави нещо в този имот. В показанията си св. Д.Д.С. установява, че познава Е. Н. П. от 2009
– 2010 г. и че той притежавал няколко парцела в с. Стара речка, като уточнява, че и тя имала
недвижим имот в с. Стара речка - къща и земеделска земя. Свидетелката заявява, че
„проблемният парцел“, за който се води делото, бил в непосредствена близост с общия
парцел на П., намирал се на голям склон и излизал на асфалтовия път между с.Стара речка и
6
с.Мечово. Категорична е, че първото нещо, което е направил ищецът по насрещния иск –
било да огради имота, още преди да го купи, като засаждането на дръвчета, за която тя, в
качеството си на агроном му съдействала и с професионални съвети, станало някъде („може
би“) през 2012 или 2013 година (л.185-187). Твърди, че имота бил електрифициран и
водоснабден; стопанисван само от П., с помощта на работници, а преди той да го закупи -
бил необработваем, изоставен, представлявал пасище, мера. Макар да е посещавала имота,
свидетелката В.Т.Е. зявява, че не си спомня дали е бил ограден (св.: „ Аз съм работила по
картов материал, няма как да знам дали е бил ограден“).
Видно от представения Договор от 30.04.2011 г. (л. 72-73), сключен между Е. Н. П. ,
в качеството на възложител, и инж. В.Т.Е., в качеството на изпълнител, възложителят е
възложил, а изпълнителят е приел да извърши, техническа услуга за имот № 020013 в
землището на с.Стара речка, общ.Антоново, местност “Под шосето“, а именно: проучване
възможността за застрояване на земеделска земя или евентуално поставяне на преместваемо
съоръжение, като съгласува инвестиционното намерение на възложителя с Енерго-Про,
ВиК, РИОСВ, ОСЗ - Антоново, Пожарна безопасност и др. контролни органи; довеждане на
елементи от техническата инфраструктура до имота и в имота /електрозахранване и
водопроводно отклонение/; издаване на разрешение за строеж или евентуално издаване на
разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение; въвеждане на обект в експлоатация.
(р.І т.1). Стойността на работата по предмета на договора е уговорена в размер на 5500 лв.
(р. ІІ, т. 2.1), като „Размера на дължимите такси по общински, държавни, контролни
служби, както и експлоатационни дружества, са за сметка на изпълнителя, включени в
хонорара, определен по настоящия договор“ (р. ІІ, т.2.2). Уговорено е разплащане хонорара
на етапи- 50% -при подписване на договора, следващите- по споразумение на страните, но
не по-късно от 1 месец след завършване на възложената работа (р. ІІ , т.2.3), като след
положените подписи на договарящите, е изготвена ръкописна декларация, подписана от
инж. Валя Т., с която същата декларира, че на 30.04.2011 г. е получила уговореното в
договора заплащане от 5 500.00 лева.
От заключението на първоначалната съдебно-оценителна експертиза (СОЕ) се
установява, че в имота били излети 6 броя ивични бетонови основи от бетон клас В 10, с
размери: 1.00 м./0.50 м., като от представеното за експертизата конструктивно становище се
установило, че било предвидено бетоновите основи да бъдат изпълнени с дълбочина
минимум 80 см. Според СОЕ стойността на изградена ограда от лек тип с обща дължина 212
л.м. е 748,50 лв., а стойността на 6-те броя ивични бетонови основи- 317.50 лв. При
извършване на експертизата вещото лице установило, че е подменено съществуващо
електромерно табло ТЕПО 1М с ново табло ТЕПО 1Т1М+Ч, монтирано на стълб 19 от
въздушна мрежа за ниско напрежение, но към имота не било изградено електропроводно
отклонение. Процесният имот е закупен от Е.Н.П. за сумата от 840.00 лв. и в него са
извършени подобрения на стойност 1066.00 лв. (748.50 +317,50), увеличената стойност на
имота възлиза на 1906.00лв. и се различава от пазарната стойност на имота, която към
датата на огледа била 1050 лв. В о.с.з. вещото лице е уточнило, че имотът е обрасъл със
7
саморасли храсти и високи треви, което затруднило огледа на място; категорично е, че в
имота няма постройка или фургон, а само бетонни основи, излети във връзка с даденото
разрешение за поставяне на временно съоръжение; категорично е и относно
обстоятелството, че имотът не е присъединен към електропреносната мрежа, като посочва,
че от приложеното становище на електроразпределителното дружество е видно, че е
направено проучване, че има възможност да бъде присъединен обекта, но при огледа е
установило, че това не било направено - уточнява, че имало ел.стълб, на който било
поставено табло, но стълбът и таблото били собственост на елекроразпределителното
дружество.
От приетото допълнително заключение на СОЕ се установява, че от Е. Н. П. , лично
или чрез пълномощник, са заплатени предоставени услуги във връзка с процесния имот,
както следва: 50 лв. на община Антоново за снабдяване с разрешение за поставяне на
преместваемо съоръжение, съгл. чл. 56 от ЗУТ в ПИ № 020060 в с. Стара речка; 769.44 лв. -
платени на „Енерго Про Мрежи“ АД, с правоприемник „ЕПР Север“ АД, за присъединяване
на обект, представляващ фургон за охрана, находящ се в ПИ № 020060, в землището на с.
Стара речка. общ. Антоново, към електроразпределителната мрежа, като сбора от тези
разходи възлиза на 819.44 лв.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира следното от
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 2 от ЗС: „Добросъвестният владелец може да
иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на
вещта вследствие на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня на
постановяване съдебното решение“.
Съгласно чл. 72, ал. 3 от ЗС: „До заплащане на подобренията и на разноските той
има право да задържи вещта“.
Съгласно законовата уредба на ЗС и установената трайна съдебна практика, за
разлика от необходимите разноски, които са насочени към запазване на вещта и по принцип
не увеличават нейната стойност, както и в отлика от луксозните разноски, чието извършване
не е било нито необходимо, нито е полезно, подобренията, по дефиниция, водят до
увеличение в стойността на вещта в сравнение със състоянието на същата отпреди
извършването им. Тази същностна характеристика на подобренията преимуществено намира
отражение и в различните определения за подобрения - подобренията са такива
нововъведения, които изменят вещта или имота, без обаче да са били необходими за
запазването и съхраняването на последните. Необходимо условие за определяне на
извършените промени като подобрения е те да са довели до увеличение стойността на имота,
тъй като ако се касае до работи и преустройства в имота, от които не е настъпило
увеличение в неговата стойност, то не са налице подобрения, по смисъла на закона, водещо
8
до отхвърляне на така предявената претенция.
В тежест на ищците по НИ е да установяват по пътя на пълно и главно доказване, че
упражнявайки фактическо владение, са извършили в процесния имот подобрения,
вследствие на които се е увеличила стойността на същия със сума в размер на исковата.
В конкретния случай по делото от събраните гласни доказателства и извършената
съдебно-оценъчна експертиза е доказано по безспорен начин факта, че преди насрещните
ищци да започнат да владеят процесния имот, същият не е бил ограден и ограда по три от
границите на имота е поставена именно от тях. От тримата свидетели, единствено св. Д.Д.С.,
е свидетелствала за времето на изграждане на процесната ограда, намираща се и към
момента в имота, оценена от СОЕ. Свидетелката е категорична в показанията си, които са
последователни и безпротиворечиви относно времепоставяне оградата на имота.
Посещенията на имота на място от св. Момчилов датират около времето на закупуване на
процесния имот, а св. Е. заявява, че не си спомня.
От приетата СОЕ, която съдът приема като обоснована и компетентна, извършена
след проверка на всички доказателства по делото и оглед на имота, се установява, че в
имота са излети и бетонни основи, но строежът не е завършен, а предвид и
предназначението на имота не може да се обоснове категоричен извод, че изливането на
тези основи се явява подобрение на процесния имот – както сам заявява ищецът по НИ
същите е следвало да се ползват за поставяне на фургон, при което обстотялство по-скоро
би могъл да бъде обоснован извод, че тези бетонови основи увреждат целостта на имота и
възможността за неговата обработваемост.
Според настоящия въззивен състав, от доказателствата по делото не се установява, че
имотът е електрифициран и водоснабден от насрещните ищци. Относно водоснабдяването: в
тази връзка са единствено показанията на св. Е., които обаче не се потвърждават от
събраните писмени доказателства по делото, включително и от заключенията по
първоначалната и допълнителна СОЕ. Относно електрификацията: св. Е. свидетелства, че е
поставено табло на стълба до имота. В този смисъл е и заключението на СОЕ, но вещото
лице е посочило, че става въпрос за подменено ел. табло на стълба до имота, като изрично е
уточнено, че към имота не е изградено електропроводно отклонение. Обстоятелството, че на
въпросния стълб е имало монтирано ел. табло и същото е било само подменено, се
установява и от приложеното по делото становище от електроразпределителното дружество
(л. 75-76). По делото не са събрани доказателства за това, дали наличното ел.табло е
функционирало или не, както и какви са причините, налагащи подмяната му, за да може да
се обоснове извод, че с тази подмяна действително е увеличена стойността на имота.
Останалите събрани по делото доказателства са за извършени разходи от насрещните
ищци във връзка с предприетите от тях действия, свързани с инвестиционните им
намерения, включително заплатеното възнаграждение на св. Е., но не и относно реални
подобрения в имота.
9
В допълнение, що се отнася до посочената сума от 5500 лв. – видно е както от
договореното от страните по договора от 30.04.2011г., както и от конкретизацията на
насрещните ищци, че дължимите такси по общински, държавни, контролни служби, както и
експлоатационни дружества (в това число и заплатените суми в общ размер 819.44 лв.,
съгласно допълнителната СОЕ: 50 лв. за снабдяване с разрешение за поставяне на
преместваемо съоръжение, съгл. чл. 56 от ЗУТ в ПИ № 020060; 769.44 лв. - платени на
„Енерго Про Мрежи“ АД, за присъединяване на обект, представляващ фургон за охрана,
находящ се в ПИ № 020060, към електроразпределителната мрежа), са за сметка на
изпълнителя, и са включени в хонорара, определен по договора.
Самото заплащане на сумата от 5 500 лв. на изпълнителя по договора (предвид
декларираното от негова страна, скрепено с подписа му) не означава, че тези средства са
еквивалент на направени в имота подобрения, предвид изложените по-горе съображения.
Независимо от това дали са били заплатени или не горепосочените суми от 50 лв. и
от 769,44 лв. с посочено основание, след като такива дейности в имота не са били
извършени, няма как същите да бъдат дефинирани и приети като подобрения.
С оглед изложеното, въззивната инстанция намира, че насрещната искова претенция
за подобрения в размер над присъдената сума от 748,50 лв. (в която част съдебното решение,
като необжалвано, е влязло в сила) е неоснователна, като недоказана, обосноваващо нейното
отхвърляне.
Като неоснователно се преценява от въззива оплакването в жалбата, че решението е
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, с довод, че на
въззивниците не е връчен препис от решението, а само съобщение, в което е възпроизведен
изцяло диспозитива на съдебната решение. Публикуването на съдебните актове е с
обезличени данни, и именно това е причина за посоченото от ответника, че решението е
публикувано „в непълен вид, с много съкращения“. Макар това съобщаване на обжалваното
решение да не е в съответствие с разпоредбите на чл. 259, ал. 1 от ГПК, подобни възражения
биха били предмет на евентуално произнасяне във връзка с допустимост на въззивната
жалба, ако същата е била подадена след срока да обжалване и др., но след като въззивната
жалба е подадена в срок, мотивирана е, тези оплаквания не следва да бъдат обсъждани,
страната е разполагала с възможността да депозира молба за незаверен препис от решението.
Дори и съществуващи, те не представляват нарушение на процесуални правила при
постановяване на решението, доколкото касаят последващи действия на администрацията на
съда- по връчване на решението.
Неоснователни са и оплакванията във въззивната жалба, че първоинстанционният съд
неправилно е интерпретирал събрания доказателствен материал както по отношение на
заплатената от насрещните ищци сума от 5500 лв. по договора със св. В.Т.Е., така и по
отношение на разноски, направени за „довеждане до имота на електрическа енергия“. Тези
10
възражения на въззивниците са обсъдени от въззива по същество в изложените по-горе, в
настоящото решение, мотиви.
Районният съд е достигнал до същият краен извод и правен резултат, поради което и
в тази му част, решението, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
По отношение на претенцията по чл. 72 ал. 3 от ЗС:
Съгласно сочената разпоредба до заплащане на подобренията и на разноските,
добросъвестният владелец има право да задържи вещта. Правото на задържане по чл. 72, ал.
3 ЗС е акцесорно, обезпечително /залогоподобно/ право на владелеца-кредитор срещу
собственика-длъжник, което е обусловено от съществуването на непогасено вземане за
подобрения или разноски. Последиците от упражняването му са отказ или отлагане
изпълнение на задължението да върне вещта до заплащане на цялото вземане
Предвид събраните доказателства, съдът намира, че ищците по насрещния иск са
добросъвестни владелци, по смисъла на чл. 70 ал. 1 и ал. 2 от ЗС. От показанията на св. Д.С.
се установява, че процесната ограда (за чията стойност, в размер на 748,50 лв., предявеният
насрещен иск за подобрения е уважен, а решението, в тази му част, влязло в сила) е
изградена от ищците по насрещния иск през 2010-2011 година. Показанията на другите
двама свидетели са обсъдени по-горе, като недаващи информация относно това
обстоятелство.
Съобразно установената практика - Решение № 127 от 17.08.2011г. по гр.д. №
2014/2009г. на І г.о., Решение № 131 от 10.07.2013г. по гр.д. № 913/2012г. на І г.о., Решение
№ 35 от 25.02.2013г. по гр.д. № 669/2012г. на ІІг.о. - с предявяване на иск за връщане на
имота добросъвестният владелец се превръща в недобросъвестен и от този момент нататък
не разполага с правата по чл. 72 ЗС. Пределният момент, формиращ фактическия състав на
правото на задържане за извършени подобрения, е иска на собственика по чл. 108 ЗС, но за
да се прекъсне добросъвестното владение, изявлението на собственика следва да стане
известно или да се счита известно на владелеца – като се приема, че това може да стане,
предвид конкретното узнаване за предявената претенция за връщане на вещта, което най-
често става с връчването на съдебните книжа, с налагане на обезпечителна мярка или
узнаване за заведеното дело и неговия предмет по друг начин (Решение № 134 от
27.07.2015г. на ВКС по гр.д. № 6161/2015г. на ІІІг.о., Решение № 141 от 30.11.2015 г. на
ВКС по гр.д. № 2944/2015 г. на ІІ г.о. и др.)
В конкретния случай препис от исковата молба, с която е предявен иска по чл. 108 от
ЗС, е връчен на ищците по НИ на 26.05.2016г. (на ищцата) и на 11.07.2016 г.(на ищеца).
Други доказателства за узнаване от по-ранна дата от страна на ищците по насрещния иск, не
са ангажирани по делото. Както бе прието по-горе в мотивите на настоящото решение,
въпросната ограда е изградена в периода 2010-2011 г., далеч преди завеждане на исковата
претенция.
11
Ето защо, след като насрещният иск е уважен, с влязло в сила решение-към
настоящия момент, в частта за подобрения в размер на 748,50 лв., на осн.чл. 72 ал. 3 от ЗС
на въззивниците следва да им бъде признато право на задържане върху процесния имот до
изплащане от страна на ответника по НИ на сумата от 748,50 лв.
Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено САМО в частта,
с която е отхвърлено като неоснователно искането нпо чл. 72 ал. 3 от ЗС, като бъде
постановено ново, с което същото се уважи.
Разноски за въззивната инстанция не са претендирани, поради което такива не следва
да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 24 от 19.06.2020 г., постановено по гр. д. № 49/2016г. по
описа на РС-Омуртаг, само В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение направеното от Е.
Н. П. и К. Т. П. възражение по чл. 72, ал. З от ЗС за признаване право на задържане, като
вместо него в тази му част ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА право на задържане на на осн. чл. 72, ал. 3 ЗС в полза на Е. Н. П. , с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В., ***, и К. Т. П. , с ЕГН **********, с постоянен
адрес гр.В., *** върху имот № 020060 /нула две нула нула шест нула/, с площ от 7.0
/седем/ дка, с начин на трайно ползване: пасище, мера, IV категория, по плана за
земеразделяне на с.Стара речка, общ.Антоново, обл. Търговище, находящ се в местността
„ПОД ШОСЕТО“, при граници и съседи имот № 020059 - жил. територия на Е. Н. П. , имот
№ 020014 - полски път на община Антоново, имот № 020017 - пасище, мера на Е. Н. П. ,
имот № 000025 - жил.територия на община Антоново, обособен след разделянето на имот №
020056, с площ от 15.499 дка, по плана за земеразделяне на с.Стара речка, общ.Антоново и
който е идентичен с описания в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 17 от
23.08.2005г., том V, per. № 3896, дело № 677/2005 г. на нотариус с peг. № 327 на НК, вписан
в СВп-Омуртаг, акт № 199, том V, дело № 1049/2005 г., до заплащане от П. Л. М. , с ЕГН
**********, с адрес: ***, на сумата 748,50 лв. (седемстотин четиридесет и осем лева и 50
стотинки), представляваща стойност на извършени от Е. Н. П. и К. Т. П. , в качеството им
на добросъвестен владелец, в гореописания недвижим имот, подобрения- изградена ограда.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 24 от 19.06.2020 г., постановено по гр. д. № 49/2016г.
по описа на РС-Омуртаг - в останалата обжалвана ЧАСТ по насрещния иск с правно осн.чл.
72 ал. 1 от ЗС, за присъждане на сума над присъдената с първоинстанционното решение
сума от 748,50 лв. до пълния претендиран размер от 7 385,44 лв. – като правилно и
законосъобразно.
12
Решението в останалата му част, с която е оставено без уважение искането на Е.П. и
К. П.а за прогласяване нищожността на решение № 17369/03.11.1998 г. на ОСЗГ –
Антоново; уважен е иска на П. Л. М. с правно осн.чл. 108 от ЗС; както и насрещния иск с
правно осн.чл. 73 ал.1 от ЗС за сумата от 748,50 лв., като необжалвано, е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд, в
ЕДНОМЕСЕЧЕН срок от връчването му на страните, при наличието на основанията на
чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13