Решение по дело №1462/2018 на Районен съд - Ловеч

                          Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                                           №

                                              гр.Ловеч, 23.10.2018 г.      

                 

                                В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на девети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА  РАБАДЖИЕВА

 

при секретаря…………….……...РУМЯНА  БАЕВА….....……………...и в присъствието на

прокурора……………………………….……..………………...като разгледа докладваното от

съдията  ……гр.дело № 1462 по описа за 2018год,за да се произнесе съобрази:  

 Обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,  т.2 и т.3 от КТ .

             Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Р.И.Ч., ЕГН *********,*** против ЦНСТДМУ-4, представлявано от управителя Д.Д.Л., с адрес: ***,  с посочено правно основание чл.344, ал.1,т.1, 2 и 3 от КТ вр.чл.310, ал.1, т.1 от ГПК.  

             Ищцата излага в исковата молба, че със Заповед №0037/10.07.2018 г. на управителя ЦНСТДМУ-4 – гр.Ловеч е била уволнена. Счита, че уволнението й е незаконосъобразно. Излага, че на 18 май 2018 г. е подала молба за платен годишен отпуск от 16 дни, полагащи се за 2017 г, считано от 01 юни 2018 г. до 22 юни 2018 г. и същата била одобрена от работодателя. Твърди, че на 27 май 2018 г. вечерта претърпяла инцидент и получила болничен лист за периода от 28 май 2018 г. до 08 юни 2018 г. В същия ден, в който  получила болничният, съпругът й го представил в ЦНСТДМУ-4.

             От страна на ищцата са наведени твърдения, че на 13 юни 2018 г. получила писмо чрез куриерска фирма Еконт, с което управителката я уведомява, че е нарушила трудовата дисциплина и че след като болничният й е изтекъл, не се е явила на работа в два последователни работни дни. Същата й поискала писмени обяснения, които представила в срок, като ги оставила по нейни указания на медицинската сестра, тъй като социалният ръководител в този ден отсъствал. Ищцата изтъква, че не й е било известно, че болничният й прекъсва платения годишен отпуск и неявяването й на работа е поради непознаване на нормативната уредба. Нямала никаква представа, че нарушава трудовата дисциплина и че е трябвало да бъде на работа или да договаря отпуската с работодателя отново. Освен това, в дадения й работен график за м.юни 2018 г. е отразено, че след болничните дни/ от 28 май 2018 г. до 08.06.2018 г./ от 11 юни до края на месеца е в отпуск. Твърди, че няма как да предположи, че не е в отпуск, тъй като по никакъв начин работодателят не я е известил, че трябва да предоговаря отпуската си, която е била прекъсната с представянето на болничния лист. Излага, че управителят я е поставил в заблуда с графика, който й предоставила, тъй като от същия било видно, че е в отпуск за  оспорения период. Заявява, че ако управителката на ЦНСТДМУ-4 я била предупредила за законовото положение, никога не би си позволила отсъствие от работното място в нарушение с трудовата дисциплина и би предоговорила с нея платения си годишен отпуск за 2017 г. Ищцата твърди, че след като представила писмените си обяснения в срок, на 18 юни 2018 г. г-жа Л. й се обадила около 17 часа, като й казала, че графикът не е променен и имало два варианта – да отиде втора смяна на следващия ден на работа или да си пусне нова молба за отпуска. Посочва, че на 19 юни 2018 г. се явила в ЦНСТДМУ – 4 , при социалния си ръководител и попълнила нова молба за платен годишен отпуск за 2017 г. за 16 дни, считано от 19 юни 2018 г. до 10 юли 2018 г.

             Ищцата твърди се, че на 10 юли 2018 г. социалният ръководител в ЦНСТДМУ-4 – Д.Л. й се обадил, за да й съобщи, че на 11 юли 2018 г. е първа смяна по график. На 11 юли 2018 г. се явила на работа в 7.00 часа сутринта и в 8.00 часа, докато хранела едно от децата, при нея дошла г-жа Л. и я извикала в кабинета си. Тогава й връчила заповедта за дисциплинарно наказание – уволнение и заповед за прекратяване на трудовия й договор, които подписала.

             Счита, че трудовото й правоотношение е прекратено незаконосъобразно и управителката недобросъвестно я е поставила в гореописаната ситуация. Изказва съжаление, че не е била запозната с нормативната уредба за  ползването на болничен по време на платен годишен отпуск, но счита, че противоречи на морала и добрите нрави работодателят да се възползва от незнанието на свой служител и да  употребява закона в угода на лошите си намерения.

             Ищцата твърди, че до този момент никога не е била в нарушение на трудовата дисциплина и никога не е получавала каквито и да било накацания на работното място. Изтъква, че винаги съвестно е изпълнявала задълженията си и не проумява случилото се.

             В петитумната част е изведено искане съдът да постановите решение, с което да признае уволнението на ишцата за незаконно на основание чл.344, ал.3 от КТ, да го отмените и да я възстанови на предишната работа на длъжност „Детегледач” в ЦНСТДМУ-4 при Община - Ловеч; на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ вр.чл.225, ал.1 от КТ да й бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението.

             В съдебно заседание от 09.10.2018 г. съдът е приел направеното от ищцата уточнение по период и размер по отношение на обективно съединения иск по чл.225 от КТ, като същият се счита предявен за период от  шест месеца след датата на уволнението и цена на иска – 3121.20 лв.

             В законоустановения едномесечен срок за отговор на ИМ такъв е постъпил от ответника. Оспорва предявените обективно съединени искове. Намира за недопустимо едновременното ползване на различни видове отпуски, съответно получаване едновременно на трудови възнаграждения и обезщетения, на които работникът/ служителят има право при ползване на различни видове платен отпуск. В този смисъл се позовава на анализа на законовата уредба, водещ до извода, че винаги, при установена временна неработоспособност, осигуреното лице получава отпуск по чл.162, ал.1 от КТ. При вече започнало ползване на платен годишен отпуск, той се прекъсва, за да се ползва този при временната неработоспособност, независимо дали работникът/служителят е направил и нарочно изявление по чл.175, ал.1 от КТ. Ако желае за времето, през което съвпадат двата вида отпуски да ползва платения годишен отпуск вместо този по чл.162, ал.1 от КТ, той трябва да го поиска изрично в писмен вид от работодателя. При липсата на изявление платеният годишен отпуск се прекъсва за ползване на отпуска при временна неработоспособност. В този смисъл цитира Р №269/19.12.2017 год. по дело №5324/2016 год. на ВКС, ГК, IV г.о. Счита, че Заповед №0037/10.07.2018 год. за дисциплинарно наказание „Уволнение” е подробно мотивирана, съобразно изискванията на закона и съдържа всички реквизити по чл.195, ал.1 от КТ. В нея са индивидуализирани нарушителят и извършеното от него нарушение, датата на извършване и установяване на нарушението, ясно е посочено наложеното наказание и нормите от закона, на основание на които е наказана ищцата. От нея безпротиворечиво ставало ясно, че ищцата е извършила нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в това, че същата не се е явила в течение на два последователни работни дни – 11 и 12 юни 2018 г. и към датата на писмо изх.№0082/13.06.2018 г. на работното си място, като за времето на отсъствие няма подадена молба за платен или неплатен отпуск или представен болничен лист.

             В с.з.ищцата Р.И.Ч. се явява лично и с договорно упълномощен процесуален представител- адв. Р.Д. ***. Поддържа иска, като подробни фактически и правни доводи са изложени в писмено становище.

             Ответникът – ЦЕНТЪР ЗА НАСТАНЯВАНЕ ОТ СЕМЕЕН ТИЗ ЗА ДЕЦА И МЛАДЕЖИ С УВРЕЖДАНИЯ се представлява от пълномощник – юрк.И.Х.. По същество оспорва предявените обективно съединени искове, като неоснователни. Подробни съображения са развити в писмена защита.

             Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

             По делото не е спорно, че по силата на трудов договор №001/04.08.2016 г. ищцата Р.И.Ч. е назначена на длъжността „Детегледач” в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания №4 при Община – Ловеч, с адрес: Л.М.”, №44, представляван от Д.Д.Л.- Управител. Трудовият договор е сключен със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя, считано от 08.08.2016 г. Тъй като до изтичане на срока за изпитване договорът не е бил прекратен, при условията на чл.71, ал.2 от КТ се е трансформирал в окончателен. При възникване на трудовото правоотношение е уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 420.00 лв., платимо на два пъти – авансово до 20-то число на текущия месец и окончателно до 5-я работен ден на месеца следващ отработения месец. При възникване на трудовото правоотношение ищцата е получила екземпляр от длъжностната характеристика  за длъжността „детегледач”, което е удостоверила с подписа си.  

             Страните не спорят, че въз основа на подадена от ищцата молба с вх.№ 0020/18.05.2018 г., работодателят е издал Заповед № 0020/18.05.2018 г., с която е разрешил на основание чл.173, ал.6 вр.чл.155 от КТ ползването на платен годишен отпуск в размер на 16 дни, считано от 01.06.2018 г. до 22.06.2018 г. вкл.

             Установява се, че преди да е започнала ползването на разрешения  й платен годишен отпуск ищцата е представила пред Работодателя болничен лист № 539 от 28.05.2018 г., видно от който поради  травма – навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена е ползвала отпуск за временна неработоспособност  за периода от 28.05.2018 г. до 08.06.2018 г.

             Със Заповед №0036/04.06.2018 г., на основание чл.175, ал.1 от КТ и представения болничен лист Управителят на ЦНСТДМУ-4 е прекъснал платения годишен отпуск на ищцата, с мотиви, че през време на ползването на платения годишен отпуск на работника е разрешен друг вид платен отпуск/ отпуск за временна неработоспособност/, считано от 28.05.2018 г. Посочено е, че 16 броя дни от платения годишен отпуск за 2017 г. лицето ще използва допълнително по взаимно съгласие между него и работодателя, както е регламентирано в КТ. В заповедта е записано копие от същата да се връчи на лицето за сведение и изпълнение, но по делото не са ангажирани доказателства, удостоверяващи връчването й на ищцата.

             По делото не е спорно, че след изтичане срока на отпуска за временна неработоспособност /на 08.06.2018 г./ищцата не се е явявала на работа – до 18.06.2018 г. вкл.

             На 18.09.2018 г. ищцата е подала молба вх.№ 0026 с искане да й бъде разрешено ползването на 16 –дневен платен годишен отпуск, считано от 19.06.2018 г. до 10.07.2018 г.  Със Заповед от същата дата Управителят на ЦНСТДМУ – 4 е разрешил ползването на отпуска, на основание чл.173, ал.6 вр.чл.155 от КТ.

              Установява се, че до ищцата Р.Ч. е изпратено писмо  Изх.№ 0082/13.06.2018 г. относно предоставяне на писмени обяснения във връзка с нарушение на трудовата дисциплина.  Обясненията са изискани от работодателя на основание чл.193, ал.1  вр.чл.187, ал.1, т.1 от КТ и гл.VІ, т.3, т.3.1, т.13 и 13.2 от ПВТР на ЦНСТДМУ -4 във връзка с неявяване на работа в течение на два последователни дни. Ищцата е депозирала писмено обяснения вх.№ 0104/15.-06.2018 г., с което е заявила, че не е знаела, че болничният лист автоматично прекратява платения годишен отпуск, като е смятала, че след изтичането му ще може да ползва отпуската си така, както е била уведомила. Посочила е, че е разполагала с копие от работния график изготвен и одобрен от работодателя за м.юни, в който е отразена, както следва: от 01 юни – до 08 юни да е в болнични, а от 11 юни – до края на месеца да е в отпуск. Отправила е молба да бъде разбрано объркването й и да се разреши да ползва платения годишен отпуск от 16 дни за 2017 г. след края на болничния.

             Относно неявяването на работа на ищцата е изготвен Доклад вх.№ 0105/18.06.2018 г. от прекия й ръководител св.Даниел Цанков Л./социален работник/.  В него е отразено, че от 11.06.2018 г. служителката Р.Ч. не се е явявала на работа след изтичането на полагащия й се болничен отпуск, както и че въпреки запланувания платен годишен отпуск, Ч. не е пожелала да си пусне молба за отпуска през неколкотратните си посещения на работното място, по време на болничния отпуск. Посочено е, че служителката е посещавала територията на работното място, извън рамките на работното време на Л., по време на отпуска по болест и не е оставяла на негово съхранение молба за ползването на прекъснатият й платен годишен отпуск. За неявяването на работа на служителката след изтичането на болничният й отпуск няма оправдателен документ, нито дори устно обяснения, като за периода на болничния и в периода на нерегламентираното си отсъствие Ч. не пожелала да говори с Л. като с пряк ръководител. Вместо това същата идвала в извънработното му време и своеволно взимала различни план-графици от кабинета му.

           Със Заповед № 0037/10.07.2018 г. на Д.Л. – управител на ЦНСТДМУ-4  ищцата на Р.Ч. е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „Уволнение” за извършено нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл.190, ал.1, т.2 от КТ вр.чл.187, ал.1 и чл.188, т.3 от КТ, изразяващо се в това, че лицето не се е явило в течение на два последователни работни дни – 11.06.2018 г., 12.06.2018 г. и към датата на писмо с изх.№ 0082/13.06.2018 г. на работното си място, като за времето на отсъствие няма подадена молба за платен или неплатен отпуск или представен болничен лист. Заповедта е връчена на ищцата на 11.07.2018 г.

             Издадена е също и Заповед №002/10.07.2018 г., с  която на основание чл.330, ал.2 т.6 вр.чл.190, ал.1, т.2 и ал.2, чл.192, ал.1, чл.195, ал.1, чл.187, ал.1, т.1, чл.199, т.3, чл.189, ал.1, чл.193, ал.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата  с посочена причина за прекратяване на трудовия договор: Дисциплинарно наказание „Уволнение”, наложено със Заповед №0037 от 10.07.2018 г. на Работодателя. Копие от заповедта е връчено на ищцата на 11.07.2018 г, което е удостоверила с подписа си.

             Установява се, че със Заповед № 0001/08.01.2018 г. на основание чл.142, ал.2 от КТ Работодателят е установил за длъжността „Детегледач” сумирано изчисляване на работното време с календарен период на отчитане – месечно, при посочената в заповедта продължителност на работното време за различните смени.  На св.Д.Л., изпълняващ длъжността социален работник в ЦНСТДМУ – 4 е възложено да изготвя графиците за работа и почивки, таблицата за явяването/неявяването на работа за отчетния период и списък на персонала, полагащ нощни дежурства, празнични и почивни дни. Разпоредено е графиците за работа и почивка да бъдат поставяне на определените за целта места в ЦНСТДМУ – 4, както и своевременно да бъдат представени за информация на персонала.

             За м.юни 2018 г.  първоначално е бил утвърден график за работа/л.136/, в който за ищцата е заложено с буква”Б” /болнични/ за дните 1,4,5,6,7,8 и „О”/отпуска/ за дните 11,12,13,14,15,18,19,20,21,22,25,26,27,28,28. Видно от отбелязването върху графика, същият е доведен до знанието на осем служители, между които ищцата не фигурира. По делото е приложен и втори график за м.юни 2018 г./ актуализиран на 18.06.2018 г./, в който е  за ищцата е заложено с букви „Б”/болнични/ за дните 1,4,5,6,7,8, буква „С” / самоотлъчка/ за дните 11,12,13,14,15,18 и „О”/отпуска/ за дните 19,20,21,22,25,26,27,28,29. От изписаните имена и положените подписи  върху графика е видно, че същият е предоставен за запознаване на седем служителки, между които ищцата отново не фигурира.

             По искане на ответника по делото са допуснати гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д.Ц.Л.П.Д.С.От показанията на св. Л. се установява, че  заема длъжността „соц.работник” в ЦНСТДМУ – 4, като е бил пряк ръководител на ищцата. Посочва, че в края на всеки месец изготвя график за следващия, който се съгласувал с управителя. При изготвяне на графика съобразявал желанията на персонала за ползване на отпуск, като при подреждането на смените се съобразяват почивките по КТ. Изтъква, че представените от ищцата с ИМ графици са работни, а окончателните такива следва да са утвърдени от управителя в края на месеца.  Твърди, че при първоначалното изготвяне на графика за датите 11 юни и 12 юни е заложил , че ищцата ще бъде в отпуск, както било заявено от нейна страна преди да влезе месеца и преди да представи болничния лист. Твърди, че в периода от 07.06.2018 г. до 17.06.2018 г. е бил в отпуск и когато се върнал на работа управителката Д.Л. споделила, че е търсила ищцата, за да уточнят случая и да „се види какво ще се прави с графика”.  Заявява, че по време на болничния на ищцата е бил на работа и очаквал, че тя ще отиде при него, за да уведоми дали ще продължи болничния или ще бъде в отпуск, но това не се случило. От други служители узнал, че Ч. е посещавала ЦНСТДМУ – 4 в извънработно време, вкл. в събота и неделя.

             В дадените пред съда показания св.П.С.излага, че работи като детегледач. Заявява, че когато била на смяна в съботен ден, ищцата по времето на отпуска по болест, е посещавала Центъра неясно с каква цел. Изтъква, че за това обстоятелство  уведомила социалния работник.  Не си спомня как е била отбелязана ищцата по графика по време на болничния.

             Обяснения по реда на чл.176 от ГПК е дала Д.Д.Л. – управител на ЦНСТДМУ-4. Посочва, че в края на м.май 2018 г. ищцата била подала молба за отпуск и със заповед  било разрешено ползването му, но преди да започна да тече отпуска й, бил представен болничен лист. Това наложило прекратяването на платения годишен отпуск със заповед, копие от която не бил връчен на ищцата. Твърди, че през м.декември 2017 г. е имало абсолютно същия случай, поради което процедурата е позната на ищцата. В обясненията си Л. твърди, че е правила опит да се свърже с ищцата по телефона преди да й поиска писмено обяснения за неявяването й на работа в два последователни дни. Твърди, че разговорът е бил проведен на 11.06.2018 г./понеделник/, като тогава управителката  уведомила ищцата, че това следва да е първият й работен ден след отпуска и трябва да се уточнят какво ще предприемат, но от страна на Ч. последвал въпрос  защо се обръща към нея, а не към личен състав в Общината. Не отрича, че в графика е било заложено ищцата да е в отпуск на 11.06.2018 г., но подчертава, че същият се изготвя предварително и са били съобразени предварителните планове на ищцата, като впоследствие графикът е бил актуализиран, но не и към 10.06.2018 г..

            ПО  ИСКА  С ПРАВНО  ОСНОВАНИЕ  чл.344, ал.1, т.1 от КТ.

            В рамките на настоящия процес ищецът оспорва издадената заповед за уволнение, като твърди, че същата е незаконосъобразна.

             Валидно по трудови спорове за уволнение доказателствената тежест лежи върху работодателя, който следва да установи, че законосъобразно е упражнил правото си на уволнение.

             Дисциплинарното уволнение е едновременно и дисциплинарно наказание, и акт на прекратяване на трудовото правоотношение, поради което е допустимо да бъде обективирано в една заповед. В конкретния случай работодателят е предпочел да издаде две заповеди - Заповед № 0037/10.07.2018 г., с която е наложил дисциплинарно наказание „Уволнение” и втора Заповед№002/10.07.2018 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Съдът отбелязва, че издаването на втората заповед не е необходимо, тъй като в случая същата само констатира настъпилото прекратяване на ТПО, което се явява законна последица на самото дисциплинарно наказание „Уволнение”  и служи само за яснота между страните по трудовия договор. Неиздаването на такава не би съставлявало нарушение на задължението на работодателя, предвидено в нормата на чл.128а, ал.3 от КТ.

             Установява се, че издадената заповед за уволнение съдържа законоустановените реквизити - посочени са нейният автор и адресат, пояснена е волята на работодателя, посочени са нарушителят, нарушението и времето на извършването му, като ясно е изразено правното основание, въз основа на което е наложено дисциплинарното наказание – чл.190, ал.1, т.2 от КТ вр.чл.187, ал.1, т.1 и чл.188 от КТ.

             Спазени са и сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, като уволнителната заповед е издадена в рамките на двумесечния срок от откриването и извършването на нарушението, съгласно чл.194, ал.1 от КТ.

             По делото е безспорно установено, че работодателят е изпълнил вмененото му с разпоредбата на чл.193 от КТ задължение и е предоставил възможност на ищцата да изложи писмени обяснения по случая. Такива ищцата е депозирала писмено, като същите са заведени с вх.№ 0104/15.06.2018 г.

             С оглед направените констатации по-горе съдът намира, че от формална страна няма допуснати нарушения от работодателя, които да водят до отмяна на уволнението, без да се разглежда спора по същество. Ето защо съдът дължи да се произнесе по законосъобразността на постановеното уволнение, като в тежест на работодателя е да докаже твърдяните нарушения на трудовата дисциплина и адекватността на наложеното най-тежко наказание.

             При съвкупен анализ на доказателствата по делото съдът приема, че в хода на процеса работодателят  успешно е доказал, че надлежно е упражнил дисциплинарната власт и е взел законосъобразно решение за налагане на наказание „Уволнение”.

             Съгласно чл.190, ал.1 т.2 от КТ дисциплинарно уволнение може да се налага за неявяване на работа в течение на два последователни работни дни. Следователно, законодателят е счел, че неявяването на работа за два последователни работни дни е достатъчно тежко нарушение на трудовата дисциплина, при което е оправдано налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Тежестта на конкретното нарушение следва да се преценява с оглед обстоятелствата, свързани с дисциплинарното нарушение, значимостта на неизпълнените трудови задължения, настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, съпътстващи нарушените обстоятелства, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и отношението му към трудовия процес.

             По делото безспорно се установи, че със Заповед № 0020/18.05.2018 г.на ищцата е било разрешено да ползва платен годишен отпуск в периода от 01.06.2018 г. да 22.06.2018 г. Не е спорно, че за част от периода, в който е следвало да ползва годишния си отпуск /01.06.-08.06.2018 г./ ищцата е представила болничен лист, видно от който на същата е бил разрешен отпуск за временна неработоспособност. Съгласно разпоредбата на чл.175, ал.1 от КТ, когато през време на ползуването на платения годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползуването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползува допълнително по съгласие между него и работодателя. Последният не е задължен да разреши остатъкът от прекъснатия платен годишен отпуск да се ползва непосредствено след изтичане на срока на отпуска при временна нетрудоспособност./ В този см. Решение №269/19.12.2017 по дело №5324/2016 на ВКС, ГК, IV г.о./.В случая, с представянето на болничния лист на работодателя  ищцата на практика е отправила  искане за прекъсване на платения  годишен отпуск и за ползване на  отпуска за временна неработоспособност. По тази причина управителката на ЦНСТДМ – 4  е издала  Заповед №0036/04.06.2018 г. за прекъсване на платения годишен отпуск на ищцата. Независимо, че копие от тази заповед не е била връчена на ищцата, то с представянето на болничния лист се приема, че  прекъсването е настъпило именно по нейно искане съгласно нормата на чл.175, ал.1 от КТ.

Установява се, че последният ден от отпуска по болест е петък – 08.06.2018 г., поради което на 11.06.2018 г./понеделник/ ищцата е следвало да се яви на работа. Това нейно задължение произтича от  цитираната разпоредба на чл.175, ал.1 от КТ, според която неползваният остатък от платения годишен отпуск не се продължава автоматично, а  се ползва допълнително по съгласие на двете страни. В настоящия казус такова съгласие между страните по трудовия договор не е било постигнато, поради което ищцата е следвало да се яви на работа на 11.06.2018 г. Ищцата не отрича, че не се е явила на работа както на 11 и 12 юни, така и в следващите работни дни до 18 юни, когато по нейна молба е издадена Заповед на работодателя, с която й е разрешено да ползва платения си годишен отпуск, считано от 19.06.2018 г. Установено е, че отсъствието й не е имало оправдателен документ, тъй като за процесните дни нито е бил представен болничен лист, нито е било разрешено ползването на друг вид отпуск.  В случая не може да се приеме за извиняващо обстоятелството, че ищцата  е смятала, че след приключване на отпуска по болест автоматично продължава ползуването на остатъка от платения годишен отпуск. Принцип в правото е, че незнанието на закона не оневинява никого. Необосновани в противоречие с доказателствата по делото са и отправените упреци към работодателя, че не бил я известил относно необходимостта отпуска да бъде предоговорен. По делото са ангажирани доказателства, от които е видно, че аналогична ситуация е имало и през м.декември 2017 г. , когато на ищцата също е бил разрешен отпуск по болест, който е прекъснал ползването на разрешения й платен годишен отпуск, поради което ползването на остатъка е бил  разрешен след подадена молба от нейна страна. Освен това, въпреки липсата на изрично предвидено задължение в тежест на работодателя да информира работника или служителя за предписанията на закона, управителката Д.Л. още на 11.06.2018 г. /т.е. в деня, в който ищцата е следвало да се яви на работа/ се е свързала с ищцата, за да я уведоми, че това е първият й работен ден след приключване на отпуска за временна неработоспособност и следва да се уточнят как ще процедират и какво да се прави с графика. В разговора обаче, неясно защо, ищцата е насочила Л. към човешки ресурси. В своята защитна теза ищцата акцентира на факта, че в работния график не било уговорено и планувано да има работни смени на 11.06.2018 г. и 12.06.2018 г.и именно това я е подвело. Видно от отбелязването върху графика, същият не е бил предоставен на ищцата за запознаване, тъй като липсва нейн подпис – както върху първоначално изготвения, така и в коригирания и утвърден от работодателя график от 19.06.2018 г. Данните по делото са безспорни и категорични, че в първоначалния си вид графикът е бил изготвен от св. Л. още в края на м.май, като е било отчетено заявеното желание на ищцата да ползва платения си годишен отпуск.  Вместо да прояви инициатива и да се яви при работодателя, за да заяви дали след изтичане на отпуска по болест желае да ползува и платения си годишен отпуск, евентуално да се постигне писмено съгласие с работододателя,  ищцата е предпочела да посети Центъра в извънработно време и в негово отсъствие да преснима работния график, който както бе посочено е съобразен с първоначалните й намерения и според очакванията на социалния работник ищцата да ползва остатъка от платения си отпуск. Дори и да се приеме, че е изпаднала в заблуда при запознаване с работния график, поставен в салона на ЦНСТДМУ, според който  за нея е заложена буква „О”/отпуск/ за 11 и 12 юни, то след установения от управителката контакт с нея по телефона и уведомяването й, че на 11 юни е първият й работен ден след приключване на отпуска по болест, ищцата би следвало да е наясно, че с неявяването си на работа и в следващите работни дни  извършва нарушение на трудовата дисциплина.

             Предвид изложеното по-горе и преценявайки поведението на ищцата, съдът намира, че в случая е осъществен фактическият състав на  чл.187, ал.1, т.1, предл.3 от КТ както от обективна, така и от субективна страна, което се явява основание за ангажиране на дисциплинарната й отговорност. С оглед отсъствието от работа за повече от два последователни дни, работодателят е упражнил правомощието си по чл.190, ал.1, т.2 от КТ и е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание – „Уволнение”. Съдът счита, че наложеното наказание е в съответствие с критериите на чл.189 от КТ, като същото е съобразено с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и с поведението на служителя.

             С оглед на гореизложените съображения съдът намира, че оспорената Заповед № №37/10.07.2018 г., с която   Управителят на Център за настаняване  от семеен тип за деца и младежи с увреждания – 4” –Ловеч е наложил на ищцата   Р.И.Ч. дисциплинарно наказание „Уволнение за нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл.190, ал.1, т.2 от КТ вр.чл.187, ал.1, т.1 и чл.188, т.3 от КТ, се явява законосъобразна и издадена при спазване на материално-правните предпоставки, установени от КТ. С оглед на това предявеният иск с основание чл.344, ал.1,т.1 от КТ –за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, като неоснователен и недоказан ще следва да бъде отхвърлен.

            ПО ОБЕКТИВНО СЪЕДИНЕНИТЕ ИСКОВЕ  С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ по   чл.344, ал.1, т.2  и т.3 от КТ.

             Предвид изхода на процеса относно главния иск, следва да бъдат отхвърлени и акцесорните, обусловените от него, искове по чл. 344 ал. 1, т. 2 и 3 от КТ - за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност-„детегледач” в ЦНСТДМУ-4  и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за шестмесечен период в размер на 3121.20 лв.

             Предвид разпоредбите на чл. 359 от КТ и чл. 83 ал. 1, т. 1 от ГПК, ищцата не дължи заплащане на разноски по производството. Същата обаче не е освободена от заплащането на юрисконсултско възнаграждение, поради което, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, с оглед отхвърлянето на исковете й изцяло, следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 150.00 лева.

             Мотивиран от горните съображения съдът

 

                                                     Р   Е   Ш   И  :

           

             ОТХВЪРЛЯ предявените от  Р.И.Ч., ЕГН **********, с пост.адрес: *** против  ЦЕНТЪР ЗА НАСТАНЯВАНЕ ОТ СЕМЕЕН ТИП ЗА ДЕЦА И МЛАДЕЖИ С УВРЕЖДАНИЯ – 4, представлявано от Управителя Д.Д.Л. иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ - за признаване на уволнението й, обективирано в Заповед №№37/10.07.2018 г., за незаконно и неговата отмяна; иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ- за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност -„ Детегледач”, с място на работа –ЦНСТДМУ – 4, гр.Ловеч и иск по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ - за заплащане на обезщетение за шестмесечен период в размер на 3121.20/ три хиляди сто двадесет и един лева и 20ст/, като НЕОСНОВАТЕЛНИ  И  НЕДОКАЗАНИ.

              ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 8 вр.ал.3 от ГПК, Р.И.Ч., ЕГН **********, с пост.адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ЦЕНТЪР ЗА НАСТАНЯВАНЕ ОТ СЕМЕЕН ТИП ЗА ДЕЦА И МЛАДЕЖИ С УВРЕЖДАНИЯ – 4, представлявано от Управителя Д.Д.Л., сумата от 150.00/ сто и петдесет/ лева – разноски по делото.

             Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от днес.

             На основание чл.7, ал.2 от ГПК, препис от решението да се връчи на всяка от страните.

 

                                                                              РАЙОНЕН  СЪДИЯ: