Р Е Ш
Е Н И Е №
№………
гр. Ловеч, 04.12.2019
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД
ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в
публично заседание на дванайсети ноември през две хиляди и деветнайсета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА
ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при
секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА, като
разгледа докладваното от член-съдията Ангелова в.гр.д.№ 538/2019г., за да се произнесе съобрази:
Производство
по чл.258 и чл.124,ал.1 от ГПК,вр.с чл.5 от ЗН.
С Решение №64/18.02.2019г.,пост.по гр.д.№560/2017г.
РС-Троян е признал за установено по отношение на Д.Е.Р. с ЕГН **********,
с адрес ***, че Е.П. Р. с ЕГН ********** и П.П.Б. с ЕГН **********, са
собственици по наследство на ¼ / една четвърт/ идеална част от
поземлен имот с идентификатор 73198.504.152.1.7 по КККР на гр.Т***, одобрени
със Заповед № РД-18-11/20.04.2007г. на Изп.директор на АГКК, с адрес на имота :
гр.****, ул.“*********,
бл.*****“, вх.***, ап.***, като самостоятелният обект се намира в сграда 1,
разположена в ПИ с идентификатор 73198.504.152, предназначение на
самостоятелния обект : жилище-апартамент, целият с площ 8555 кв.м., брой нива
на обекта 1, съседни самостоятелни обекти на същия етаж : 73198.504.152.1.1;
73198.504.152.1.8; под обекта-няма, над обекта 73198.504.152.1.9; заедно със
същите ¼ ид.части от прилежащите към жилището МАЗЕ № 9 с площ от 15.45 кв.м., таван № 7 от
17.5 кв. и 7.590 % ид.части на сградата и отстъпеното право на строеж върху
поземлен имот с идентификатор 73198.504.152. Решението е постановено при
участие на трето лице-помагач- „Р.“ЕАД с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.*****,р-н *****, бул.“*******, представлявано от А.В.А., О. Р., М.Й.П. и Н.В.М.-съвместно
от всеки от двама изпълнителни директори или един изпълнителен директор и един
прокурист. Съдът е определил на ищците шестмесечен срок от влизане в сила на
решението за отбелязването му на основание чл.115,ал.2 от ЗС.
С Решение №218/13.06.2019г.,пост.по гр.д.№560/2017г.
РС-Троян,по реда на чл.247 от ГПК е допуснал поправка на очевидна фактическа
грешка в диспозитива,като е посочено правното основание на спора,а именно
чл.124,ал.1 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Р. (България)” ЕАД, с
ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр.****,р-н *****, бул.”******, *******, представлявано от Ц.К.П.–изпълнителен
директор и М.Т.П.-прокурист,чрез пълномощник юрисконсулт Д.И., срещу решението,като
счита,че е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на
материални и процесуални норми.
Като съществен порок на сочи,че съдът не е определил
правната квалификация на предявения/ите иск/ове. Развива,че правната
квалификация представлява обозначаване на едно правоотношение чрез
правно-техническата му характеристика (покуко-продажба, изработка, финансов
лизинг, непозволено увреждане и т.н.) или чрез посочване на разпоредбата/ите на
закона, която го урежда. Твърди,че дори и в решението съдът не е определил
правната квалификация на разгледания и разрешен спор. Не приема като
материално-правна квалификация на спора определянето като „иск с правно
основание чл.124,ал.1 от ГПК”, дадено от съда.
Обяснява,че в исковата молба ищецът П. А. Б. (поч.на
03.04.2018г.) и заместен в процеса от
наследниците му Е.П. Р. и П.П.Б.) хаотично претендира право на
собственост върху част от имота в резултат на наследяване,а също и придобиване
по силата на упражнявано давностно владение. Не става ясно тези две претенции
как са предявени-при условията на евентуалност и/или в друго съотношение. Не
става ясно коя претенция следва съдът да разгледа първо (като главен иск), а от
тук и правилно ли е определена и внесена държавната такса. Твърди,че искането
да се признае правото на собственост не съставлява посочване на основанието на
предявения иск,а е само петитумът на исковата молба. Ако ищецът изложи
фактическия състав,въз основа на който твърди,че се счита за собственик,това
всъщност е изложение на основанието на претенцията му. С оглед на така
определения като груб пропуск на първата инстанция, моли да се отмени
обжалваното решение и спорът се реши по същество.
Излага,че при поредното уточняване на претенцията се
иска да бъдат признати за собственици на 6/16ид.ч. от имота,а в последствие
изменено на 4/16ид.ч., но отново не се обяснява на какво основание. Признава,че
действително, с оглед представените документи и смъртта на А.П.Б.- род.на ***г.,
баща на първоначалния ищец, към 1970г. П. А.Б. се явява негов наследник по
закон. От този момент до 1994г., когато майка му Е.И.Б. продава на своите внуци
процесния имот,не е ясно какви сделки с имота е имало. При липсата на воля и
съдействие от наследниците да предоставят информация за всички сделки с имота
до 01.01.1992г., за които не са налице сведения от Агенцията по вписванията, не
е възможно да се разкрие обективната истина. Позовава се на чл.154 от ГПК,според който всяка страна следва да докаже фактите,на които основава
исканията си. Твърди,че ищците Е. Р. и П.Б. не са представили доказателства
дали техният наследодател не е направил отказ от наследството на баща си,който
евентуално да е уголемил дела на майка му и сестра му. Сам първоначалният ищец
сочи в исковата молба на стр.2,че със сестра си са „прехвърляли” имоти през
1971, 1972г.,при което допуска,че е възможно да е имало сделка и с процесния
имот,която да не се съобщава на съда. Възразява,че решаващият съд трябва да
изследва достоверността на всички твърдения на страните,а не да ги приема за
обективна истина.
Въззивникът счита,че е следвало исковата молба да се
остави без движение с указания за уточняване на петитума. Съгласно чл.179 от ГПК официалният документ доказва установените в него факти. Счита,че в петума
ищците е трябвало да търсят провъзгласяване за частично нищожен на Нотариалния
акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане
с №160,т.ІІІ, н.д.№№1129/12.10.1994г. на Нотариус при РС-Троян. Тъй като такъв
петитум не е отправен и не са ангажирани доказателства за оборване на
констатираните с този нотариален акт факти, то следва искът на ищците да се
отхвърли. Счита,че няма как те да са собственици на 1/4ид.ч. от процесния имот
спрямо Д.Р., след като в цитирания нотариален акт, при изследване на
собствеността,нотариусът е удостоверил,че Е.П.Б. е 100% собственик на имота и
го продава на своите внуци. Никъде в исковата молба и в уточненията й не се
иска частично провъзгласяване на нищожност на 1/4ид.ч. на нотариалния акт за
покупко-продажба.
Едва след уточнение на петитума съдът е следвало да
пристъпи към съдебното дирене. С оглед събраните доказателства искът е следвало
да бъде отхвърлен, като недопустим. Не може да се иска прогласяване на нещо, за
което има издаден официален документ,който не е атакуван в процеса.
Сочи,че със смъртта на първоначалния ищец П. А. Б.,
конституираните на негово място негови наследници имат правен интерес от
продължаване на процеса само в личните си отношения между тях и другия
съсобственик- Д.Р., но нямат такъв да бъда конституирано трето лице-банката. В
сделката по учредяване на ипотеката са взели участие Д.Р., П.Б. и Е. Р.-при
което заключава,че е налице съгласие на всички съсобственици.
Моли да се изисква цялото досие по нотариално дело
№1129/1994г.на РС-Троян,с цел да се установи въз основа на какви документи нотариусът
е приел,че Е.И.Б. е 100% собственик на продадения от нея имот.
Моли да се постанови решение,с което се отмени изцяло
обжалваното първонистанционно и спорът се реши по същество,като се отхвърлят
предявените от ищците искове,като недопустими. В алтернатива-ако бъдат
определени като допустими-моли да се отхвърлят,като неоснователни и недоказани.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от адв.К.Н.-пълномощник
на Е. Р. и П.Б.. Моли въззивната
жалба да се остави без уважение. Счита,че съдът е обсъдил подробно всички
събрани доказателства, не е допуснал
процесуални нарушения и е стигнал до единствения възможен извод. По делото е
направен подробен доклад,връчен на страните и приет без възражения,в който правилно
са определени твърденията на страните и правната квалификация. Не приема за
основателно възражението за неяснота на исковата претенция. Действително първоначалната претенция е била,че ищецът е
придобил част от имота по наследство от покойния си баща,а по давностно
владение частта на сестра си К. Предполага,че жалбоподателите не са обърнали
внимание,че с писмена молба втората претенция е оттеглена и вече не подлежи на
обсъждане.
Сочи,че в жалбата се признава,че първоначалният ищец
е наследник по закон на баща си А.Б. към датата на смъртта му през 1970г.
В жалбата също се твърди,че не са били ангажирани доказателства какви
сделки е имало с имота през периода 1970-1992г. и дали П.Б. не е правил отказ
от това наследство. Възразява,че искания за събиране на доказателства за
установяване на тези твърдения не са правени пред първата инстанция. Твърди,че П.Б.
е наследил 1/4ид.ч. от имота на баща си А. Б. и по отношение на тази част
сделката по нотариален акт №160/1994г. не е породила правно действие.
Установени са наследствените права и правоприемството след смъртта на
първоначалния ищец,при което претенцията е несъмнено доказана. Възразява,че
нямат задължението да доказват и установяват факти и обстоятелства,за които
няма искания и възражения, за отрицателни или хипотетични факти.
Декларира,че не им е известно през периода
1970-1992г.да има някакви сделки или фактически действия, водещи до отпадане на
наследствените права на П. А. Б.. Във въззивната инстанция няма и искане за
събиране на такива доказателства.
Не възразява
по искането за прилагане на
нотариалното дело,но смята,че вече не се съхранява,с оглед правилото на чл.41в
от Правилника за вписванията-нотариалните дела се пазят само 5 години.Нямат
доказателствени искания.
От „Р.(България)”ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление гр………, представлявано от Ц.К.П. – изпълнителен директор и М.Т.П.-прокурист,чрез
пълномощник юрисконсулт Д.И., е постъпила въззивна жалба от и срещу
Решение №218/13.06.2019г., пост.по
гр.д.№560/2017г. на РС-Троян по реда на чл.247 от ГПК.
Счита,че с решението съдът не допълва с правна
квалификация на спора,а цитира нормата,която е обща и касае правото на
иск-чл.124,ал.1 от ГПК. Отново не е поправен същественият порок на съдебния
акт,затова ще следва въззивната инстанция да го стори. Сочи,че определянето на
правната квалификация на иска е задължение на съда. При определяне на
действителното основание на спорното материално право съдът следва да изходи от
изложените в обстоятелствената част на
исковата молба фактически твърдения,които формират основанието на исковата претенция,също
и от заявеното като петитум. Неправилната квалификация в резултат на неправилно
приложение на материалния закон е основание за отмяна на първоинстанционното
решение и решаване на спора по същество. С оглед посочените пропуски моли да се
отмени атакуваното решение и се реши по същество.
Въззиваемите не са подали отговор на тази въззивна жалба.
В съдебно заседание въззивникът не изпраща
представител,а изразява писмено становище. От името на ответника прави
възражение,че процесната ¼ ид.ч.е била придобита от настоящите ищци-П.П.Б.,
Е.П.Б. и Д.Е.Р. чрез давностно владение, упражнявано приживе на първоначалния
ищец П. А. Б.-поч.на 03.04.2018г. Знанието на собственика,че децата му и зет му
владеят имота се предполага по силата на публичността н имотния регистър,в
който е била вписана учредената договорна ипотека и исковата молба.
Възизваемите не се явяват и се представляват от
пълномощника им адв.Н.,който поддържа отговора на възизвната жалба. Представя
писмени бележки,в които излага доводи за принадлежността на правото на
собственост върху процесния апартамент към момента на учредяване на ипотеката
през 2004г. Твърди,че към този момент П. А. Б. е бил собственик на
наследствения си дял от ¼ ид.ч. и затова ипотечните права върху тази
част са недействителни по арг.от чл.167,ал.3 от ЗЗД.
От доказателствата, приложени по гр.д.№560/2017г.по
описа на РС-Троян, преценени по отделно и в съвкупност, съдът приема за
установено следното:
По допустимостта на производството съдът се е произнесе с определението по чл.267,ал.1
от ГПК и няма основания за промяна на становището на състава.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение. При горните констатации съдът преминава към
проверка по реда на чл.271 от ГПК по правилността на атакуваното решение.
По същество.
Не се спори,че ищците са наследници на П. А. Б.,***,поч.
на 03.04.2018г.-негови деца.
Той от своя страна е син на А. П. ***, починал на
08.09.1970г. и на Е.И.Б., починала на 22.08.2003г. Последните са имали и
дъщеря- К.А. Б.-***,поч.на 12.03.2011г.(оставила за свои наследници И.И.М.-съпруг-поч.на
01.12.2017г. и И.И.М.- Б.-дъщеря.)
Видно от Нотариален акт за собственост на жилище,
строено в парцел, отчужден за групово и кооперативно жилищно строителство №
13/2, том ІІ, д.№340/1968г. - от 27.06.1968г.,на Троянския народен съдия, Е.И.Б.
е закупила апартамент №*** на ** етаж,вх.”****” от ЖБ „******”, намиращ се на
ул.”****”,в гр.****,от *****кв.м., състоящ се от две спални,хол,кухня,баня-клозет
и килер,при граници: улица, дворно място, апартамент №****, стълбище,
апартамент №****-отстрани, апартамент №**** отгоре и мазета №*,*,* и * отдолу,
заедно с Избено помещение №* от 15.45кв.м.,при граници-улица,дворно място,мазе
№**,коридор и апартамент №*** отгоре и Таванско помещение №* от 17.50кв.м.,при
граници дворно място,таванско помещение №1,стълбище,коридор и апартамент №* отгоре,заедно
със 7.590% ид.ч.от общите части на сградата и правото на ползване на дворното
място,която сграда е построена върху държавен терен, представляващ п.Х в кв.39
по плана на гр.-Троян, от 1667кв.м.,при граници–улица,Б.Г.,С. Г.,н-ци на Д. П.Б.,
Г. Л., Г. Г.Г. и С. Р.И.. Имотът е закупен на стойност 7067лв.
От приложения Акт
№23 за женитба,издаден от Троянската община, се установява,че Е.Б. и А. Б. са
сключили граждански брак от 26.04.1942г. С оглед на това и при липса на
възражения за придобиване в изключителна собственост, съдът приема,че жилището
е закупено при условията на съпружеска
имуществена общност,съгл.чл.13 от СК-1968г.(отм.).
А. П.Б. е починал на 08.09.1970г. и след смъртта си е
оставил за свои наследници съпруга-Е.И.Б. и деца П. А. Б. и К.А. Б.. Съгласно
чл.14,ал.7 от СК от 1968г.(отм.) преживелият съпруг не участва в наследяването
на дела на починалия, в случите,когато се конкурира и с децата на починалия.
Или-правото на собственост на преживялата съпруга се ограничава до собствената
й ½ ид.ч.от имуществото.
С Нотариален акт №160, т.ІІІ,н.д.№1129/1994г. от 12.10.1994г., Е.И.Б.
е прехвърлила на внуците си П.П.Б. и Е.П. Р. целия процесен апартамент срещу
задължение за издръжка и гледане. Тъй като Е. Р. е била в граждански брак с отв.Д.Р.,
следва да се приеме,че нейният дял е придобит при условията на съпружеска
имуществена общност,при равни дялове на съпрузите.
Установява се, че с Нотариален
акт №141, т.ХІІ, рег.№11172, д.1913/2004г., от 13.12.2004г.,на Нотариус с
рег.№337 в НК и район на действие РС-Троян, Е.П.Б. и П.П.Б. са учредили в полза
на „Р.България”ЕАД договорна ипотека върху процесния имот, като обезпечение на
отпуснатия на отв.Д.Р. потребителски кредит. Като обезпечение са предоставени и
други два имота,собственост на кредитополучателя Р.. Не се спори,че актуалната
идентификация на процесния имот е Самостоятелен обект с ид.№73198.504.152.1.7,
съгласно КККР на гр.Т. одобрени със Заповед №18-11/20.04.2007г.на ИД-р на
АГКК,с адрес на имота гр.*****,ул.”*******, намиращ се в сграда ****, разположена
в имот с ид.№ 73198.504.152, с предназначение- жилище, апартамент, съгласно
приложената Скица,издадена от СГКК-Ловеч.
Установява се,че по отношение
на имота е започнало принудително изпълнение по изп.д.№417/2014г.по описа на
ЧСИ с №880 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч-опис на имота,съгласно
приложената Призовка за принудително изпълнение с опис на имот,насрочен за
15.02.2017г. Взискател е „Р.(България)”ЕАД. Насрочена е била и публична продан
за 04.08.2017г. до 04.09.2017г. С Определение №469/30.08.2017г.,постановено по настоящето
дело,по реда на чл.389 от ГПК, РС-Троян е допуснал обезпечение на иска,чрез
спиране на принудителното изпълнение по изп.д.№417/2017г. по описа на ЧСИ с
№880 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч, до размера на ¼ ид.ч. от
имота. Определението е влязло в законна сила.
От ищците са ангажирали
показанията на свидетел- П.Й.Ц., който е съсед на процесния имот и е познавал
наследодателя им. Потвърждава,че от
1962г. до смъртта си през 2018г. П. А. Б. е живял само в този
апартамент, не го е напускал, не е променял местоживеенето си. Свидетелят знае
за прехвърлянето на имота от бабата Е. на внуците,както и че са укрили този
факт от сина й П. А. Б.,тъй като пиел и са искали да се обезпечат срещу
евентуални злоупотреби от него с имота. П. А. Б. разбрал за прехвърлянето едва
когато били предприети принудителни действия спрямо апартамента и споделил,че
ще направи всичко възможно да получи това,което му се полага по наследство.
Съдът приема показанията на свидетеля като обективни
и гради изводите си на тях.
Първоначалната претенция,с която П. А. Б. е сезирал
съда, е била да се признае за установено по отношение на Е.П.Б., П.П.Б., Д.Е.Р.,
И.И.М. и Ирена И. М.-Б.,че е собственик на общо на ½ ид.ч. от процесния имот,
която се формира от придобитите по наследство от баща му Атанас Б. на ¼
ид.ч. и придобитите въз основа на упражнявано давностно владение върху
наследствените на сестра му К. Б. ¼ ид.части от имота. Ищецът е
привлякъл като трето лице –помагач по реда на чл.219 от ГПК Р. (България)”ЕАД,като
е посочил,че правният му интерес от това действие се обосновава с нормата на
чл.167,ал.3 от ЗЗД. Съдът е приел и конституирал като трето лице-помагач на
ищеца „Р.Б. (България)”ЕАД.
Поради настъпилата в хода на делото смърт на ищеца-на
03.04.2018г. и с оглед заявеното съгласие на наследниците му да встъпят и
продължат процеса, съдът ги е конституирал като ищци и прекратил частично
производството в частта на иска по
чл.124,ал.1 от ГПК,предявен срещу Е.Б. и П.Б.,поради сливане на качествата им
на ответник и ищец. Ищците са оттеглили
претенцията срещу наследниците на Кина Б.- единственият останал след смъртта на
И.М. И. И. М.-Б. и производството е прекратено в тази част.
С уточнение от последното съдебно заседание пълномощникът
на ищците е заявил, че претенцията им е за признаване на правото им на
собственост върху 4/16 ид.ч.от процесния имот,на основание наследяване от баща
им П. А. Б.-***,поч.на 03.04.2018г., на всеки по 2/16 ид.ч. Изменението е
прието от съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема,че
съдът е сезиран с претенция с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК,във връзка с чл.5 от ЗН - за признаване на ищците за собственици
по силата на наследяване от баща им П. А. Б.-***,поч.на 03.04.2018г., на общо
на 4/16 ид.ч. (по 2/16 ид.ч. на всеки) от процесния имот.
При съобразяване хронологията на
наследяването съставът намира иска за основателен.
На първо място следва да се отчете,че
процесното жилище е придобито от Е.Б. и А. Б. при условията на съпружеска
имуществена общност. При данните за
сключен граждански брак (26.04.1942г.) по правилото на чл.13 от СК-1968г.(отм.)
и липса на възражения за придобиване в изключителна собственост, следва да се
приеме,че имотът е съсобствен между съпрузите при равенство в дяловете
им-т.е.по ½ ид.ч.
След смъртта на А. Б.- 08.09.1970г. правото на
собственост се разпределя в съотношението- 2/4 ид.ч. за Е.И.Б. и по 1/4 ид.ч.за
всеки от низходящите-П. А. Б. и К.А. Б.. Съгласно чл.14,ал.7 от СК от
1968г.(отм.) преживелият съпруг не участва в наследяването на дела на
починалия, в случите, когато се конкурира и с децата му. Или-правото на
собственост на преживялата съпруга се ограничава до собствената й ½
ид.ч.от имуществото. Затова и съставът приема,че при разпореждането с имота с
договора за издръжка и гледане през 1994г. бабата Е. е могла да прехвърли
валидно правото на собственост единствено на собствените й ½ ид.ч.от
жилището. Данни за придобиване преди тази сделка в изключителна собственост на
целия имот не са представени, а не се и въвеждат такива твърдения. С оглед на
това следва да се приеме,че с договора за издръжка и гледане през 1994г. тя е
могла и валидно е прехвърлила правото на собственост върху имота единствено до
размера на притежаваните от нея идеални части-т.е. ½ ид.ч. Останалата
част се наследява от децата й П. А. Б. и К.А. Б.,при равенство на дяловете им-
по ¼ ид.ч. Разпределението на правото на собственост по отношение на
ищците въз основа на сключения договор за издръжка и гледане, е 2/16 ид.ч.за Е.
А.а Б., 2/16 ид.ч.за Д.Е.Р.-по силата на чл.19 от СК 1985г.(отм.) и 4/16
ид.ч.за П. А. Б..
След смъртта на П. А. Б. през 2018г. към
притежаваните по силата на договора за издръжка и гледане идеални част Е.П.Б. е
прибавила и тези по наследство то баща й-2/16 ид.ч.,а П.П.Б. 2/16 ид.ч. Или
придобитите от ищците по силата на наследяване идеални части от имота, са общо 4/16 ид.ч. Разпределението
на правото на собственост е в следния вид- за Е.П.Б.- общо 4/16 ид.ч., за П.П.Б.-6/16
ид.ч.,за Д.Р.- 2/16 ид.ч. и 4/16 ид.ч.за И. И. М.-Б.,като наследник на К. Б..
С оглед на така проследената хронология на
наследственото правоотношение претенцията на ищците се явява основателна и
доказана, поради което съставът споделя изцяло извода на РС-Троян за
основателност на предявения иск. Правилно съдът е признал за установено по
отношение на отв.Р. придобиването на правото на собственост от ищците на
идеална част от имота и по силата на наследяване.
При участието на трето лице-помагач „Р.(България) ЕАД
по правилото на чл.223 от ГПК решението има установително действие в
отношенията й с отв.Д.Р.. Отношенията с ищците, които подпомага, се
регламентират с т.н.”сила на мотивите”, като прегражда възможността да се оспорват
констатациите на съда за трансформацията на собствеността на основание
наследяване.
(друг е
въпросът доколко този процес може да осуети насоченото принудително изпълнение,
при съобразяване защитата, която осигурява установителният иск, с който ищците
са решили да се бранят)
Съдът намира,че не би могъл да се произнесе по заявеното
в писмените бележки пред въззивната инстанция твърдение за недействителност на
ипотечните права по отношение на ¼ ид.ч.,притежавани по наследство от
ищците по арг.от чл.167,ал.3 от ЗЗД,тъй като макар и да се открива като позиция
още в исковата молба,не е формулирана категорично като самостоятелна претенция,
няма нарочно искане в този смисъл, не се поддържа и в последващите няколко
уточнения на претенцията от ищците. Заявяването й чак пред въззивната инстанция
е несвоевременно.
По изложените съображения съставът намира,че
обжалваното Решение № 64/18.02.2019г.,пост.по гр.д.№560/2017г.на РС-Троян, е
правилно и законосъобразно и следва да се потвърди изцяло.
Възраженията на „Р. (България)”ЕАД за допуснати процесуални
нарушения са неоснователни. По отношение на правното основание действително в представения
на страните доклад не е посочено основанието на правото на собственост- „наследяване”,
но видно след последното уточнение на ищците на претенцията им (съд.заседание
на 16.01.2019г.), съдът правилно е приел и допълнил доклада с констатацията,че
правата им се основават на наследяване от баща им П. А. Б.. Причина за това са
и липсата на категоричност и внасяните корекции в претенцията на ищците в хода
на разглеждане на делото. Пропускът да се изпише това основание в диспозитива е
надлежно отстранен по реда на чл.247 от ГПК,като РС-Троян е корегирал
допуснатата очевидна фактическа грешка. Не
се откриват основания за ревизия на второто атакувано Решение №
218/13.06.2019г, постановено по реда на чл.247 от ГПК от РС-Троян, постановено
правилно и законосъобразно от РС-Троян.
Неоснователно е и възражението за допуснато нарушение
на нормата на чл.179 от ГПК и липсата на инициатива от съда за оборване на титулите
за собственост,с които се легитимират ищците. Не се касае за охранителни
актове, за да се прилага служебно последицата по чл.537,ал.2 от ГПК. Следва да
се съобрази,че съдът е ограничен от въведените от страните факти, основания и петитум.
Подобни искания не са заявявани,с което намесата на съда в предлагания от
въззивника вариант е недопустима.
По изложените съображения ОС-Ловеч намира,че следва
да се потвърдят като правилни и законосъобразни Решение № 64/18.02.2019г., пост.по
гр.д.№560/2017г.на РС-Троян,с което е признато
за установено по отношение на Д.Е.Р. с ЕГН **********, с адрес ***,
че Е.П. Р. а с ЕГН ********** и П.П.Б. с ЕГН **********, са собственици по наследство
на ¼ / една четвърт/ идеална част от поземлен имот с
идентификатор 73198.504.152.1.7 по КККР на гр.Троян, одобрени със Заповед №
РД-18-11/20.04.2007г. на Изп.директор на АГКК, с адрес на имота : гр.Т****,
ул.“*****“№****, бл.„Ю****“, вх.***, ап.****, като самостоятелният обект се
намира в сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор 73198.504.152,
предназначение на самостоятелния обект : жилище-апартамент, целият с площ 8555
кв.м., брой нива на обекта 1, съседни самостоятелни обекти на същия етаж :
73198.504.152.1.1; 73198.504.152.1.8; под обекта-няма, над обекта
73198.504.152.1.9; заедно със същите ¼ ид.части от прилежащите към
жилището МАЗЕ № **** с площ от 15.45
кв.м., таван № 7 от 17.5 кв. и 7.590 % ид. части на сградата и отстъпеното
право на строеж върху поземлен имот с идентификатор 73198.504.152 и Решение
№218/13.06.2019г.,пост.по гр.д.№560/2017г. РС-Троян,с което по реда на чл.247
от ГПК съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива,
като е посочено правното основание на спора,а именно чл.124,ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора въззивниците имат право на
възстановяване на направените разноски,но тъй като не претендират такива – не
им се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл.272 от ГПК,ЛОС
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 64/18.02.2019г., пост.по гр.д. №560/2017г.на РС-Троян, с което е
признато за установено по отношение на Д.Е.Р. с ЕГН **********,
с адрес ***, че Е.П. Р. с ЕГН ********** и П.П.Б. с ЕГН **********, са
собственици по наследство на ¼ / една четвърт/ идеална част от
поземлен имот с идентификатор 73198.504.152.1.7 по КККР на гр.Троян, одобрени
със Заповед № РД-18-11/20.04.2007г. на Изп.директор на АГКК, с адрес на имота :
гр.****, ул.“*****“№****, бл.„***.“, вх.***, ап.***, като самостоятелният обект
се намира в сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор 73198.504.152,
предназначение на самостоятелния обект : жилище-апартамент, целият с площ 8555
кв.м., брой нива на обекта 1, съседни самостоятелни обекти на същия етаж :
73198.504.152.1.1;73198.504.152.1.8; под обекта-няма, над обекта
73198.504.152.1.9; заедно със същите ¼ ид.части от прилежащите към
жилището МАЗЕ № 9 с площ от 15.45 кв.м.,
таван № 7 от 17.5 кв. и 7.590 % ид.части на сградата и отстъпеното право на
строеж върху поземлен имот с идентификатор 73198.504.152 и Решение №218/13.06.2019г.,пост.по гр.д. №560/2017г. РС-Троян, с
което по реда на чл.247 от ГПК съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа
грешка в диспозитива, като е посочено правното основание на спора,а именно
чл.124,ал.1 от ГПК.
Решението
може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от уведомяването на страните,при
наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.