Решение по дело №1407/2018 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 439
Дата: 30 ноември 2018 г. (в сила от 22 декември 2018 г.)
Съдия: Дарина Илиева Попова
Дело: 20185320101407
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. Карлово, 30.11.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

К. районен съд                                    трети граждански състав

на двадесет и трети ноември                        две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА

 

Секретар: СНЕЖАНА ДАНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1407 по описа за 2018 година

и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с прано основание чл. 150 от СК.

Ищецът И.В.М. с ЕГН **********, със съгласието на своя баща В.И.М. с ЕГН **********,*** твърди, че ответницата е негова майка и с решение по гр. дело № 528/2008 г. по описа на КрлРС същата се е задължила да му заплаща месечна издръжка в размер на 70 лева, считано от влизането на решението в сила до настъпването на законна причина за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на падежа до окончателното изплащане. От определянето на издръжката изминал много дълъг период от време, а именно 10 години, през който период значително нараснали нуждите му, определената издръжка била крайно недостатъчна и не можела да покрие дори най-належащите му нужди. Същата била много под минимума определен в чл.142, ал.2 от СК. През учебната 2017/2018 г. ищецът бил ученик в **клас в ПГ „*****“ и всички учебници, и учебни помагала били за сметка на баща му, като учебниците му стрували над 200 лева. Всеки ден баща му давал 10 лева за храна в училище и за през деня, а за мобилен телефон и интернет заплащали около 30-40 лева на месец. Ежемесечно му се закупували нови дрехи и учебни помагала. Нуждаел се от здравословна храна и прием на витамини, които не можел да си позволи. Желаел да посещава екскурзии, организирани от училището, които се заплащали допълнително, като последната екскурзия, която платил само баща му струвала 550 лева. Ответницата до момента не му изплащала присъдената издръжка редовно, нямала задължения към други низходящи, била в трудоспособна възраст и при полагане на необходимите грижи можела да си осигурява средства, както за собствената си издръжка, така и за тази на ищеца.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да измени издръжката определена с решение по гр. дело № 528/2008 г. по описа на КрлРС, като я УВЕЛИЧИ от 70 (седемдесет) лева на 180 (сто и осемдесет) лева месечно, считано от подаване на исковата молба – 02.10.2018 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане. Претендира за разноските по делото.

Ответницата В.А.Г. с ЕГН ********** *** признава иска по основание, оспорва го по размер. Претенцията на ищеца била силно завишена. Ответницата разбирала, че разходите му се увеличили за този период, но през същото това време нейното семейно и здравословно положение било усложнено. Ответницата живеела с друг мъж на семейни начала и от връзката си имала родено дете - Д.Й.С., родена на *** г. В същото време била с влошено здравословно състояние като страдала от „*****“ и „*****“, причинена от камъни. Това заболяване изисквало непрекъснато поддържане с медикаменти, което било съпроводено с немалко финансови средства. Второто дете на ответницата също боледувало от Н60.8 - други външни отити, за което също влагала много средства. То посещавало детска градина, за която заплащала от 40 до 50 лева месечно, отделно плащала 44 лева за консумативи в градината. Детето посещавало уроци по английски език, за които заплащала 15 лева месечно. Отделно от всичко това Д. имала нужда от дрехи, обувки, здравословна храна, за да расте и се развива нормално. Ответницата разбирала и желанието на И. да има още и още, но  възможностите й били минимални за да задоволи всичките му желания. Нямала недвижими имоти, от които да черпи доходи, разчитала единствено на заплатата си. Ищецът твърдял, че не плащала издръжката, което не отговаряло на истината. Ако нямала възможност някой месец, след това наваксвала. Това, което можела да си позволи да заплаща като увеличена издръжка било в размер на 130 лева, което било увеличение с 60 лева спрямо предишната определена издръжка.

МОЛИ съда да уважи иска до размера от 140 лева – според становището й в открито съдебно заседание, като за разликата го отхвърли като неоснователен.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори и се установява от представените удостоверение за раждане, заверен препис от решение по гр. дело № 256/2005 г. по описа на КрлРС и приетото гр. дело № 528/2008 г. по описа на КрлРС, че непълнолетният И. е роден от брака на В.М. и В.Г. като упражняването на родителските права при развода на родителите е било предоставено на бащата, а майката е била осъдена да заплаща издръжка на детето си. С решение по гр. дело № 528/2008 г. по описа на КрлРС първоначално определената издръжка е била изменена от 30 на 70 лева месечно, считано от 10.12.2008 г. От определяне на предходната издръжка, до предявяване на иска са изминали почти десет години. Не се спори и се установява, че И. понастоящем е ученик в ***** клас в ПГ „****“ град С., дневна форма на обучение през учебната 2018/2019 година. Представено е удостоверение от дружество „В.“  ЕООД гр. С., от което се установява, че бащата е управител на посоченото дружество и има осигурителен доход в размер на 510 лева месечно. В предходното производство е представено удостоверение, че бащата е работил в собствения си едноличен търговец и е получавал БТВ в размер на 240 лева месечно. Установява се от представената служебна бележка, че майката получава следно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 820.55 лева, изчислено за периода от м. април 2018 г. до м. септември 2018 г. Същата има родено второ дете Д. – не пет години, с баща Й.Х.С.. Установява се, че детето Д. посещава детска градина в град Х., ІІІ група редовно. Ответницата няма декларирани като собствени недвижими имоти и МПС. В предходното производство майката е била безработна, без доходи и без имущество. Представени са епикризи от които се установява, че през месец февруари 2018 г. е започнало лечение на урологично заболяване, проведени са три есктракорпорални литотрипсии и са изписани медикаменти и хранително-диетичен режим. Проведено е болнично лечение през периодите 27-29.09.2018 г., 22-24.10.2018 г. с поставена диагноза „******“ и „******“, причинена от камъни. След двете болнични лечения са изписани терапии с медикаменти с продължителност 5 дни. Представени са болнични листове за продължителен отпуск по болест, считано от 27.009.2018 г.  до 21.10.2018 г. и считано от 22.10.2018 г. до 20.11.2018 г. Представена е фактура за заплатена такса в размер на 500 лева на болницата. Представена е квитанция за заплатена сума за детска градина в размер на 41.80 лева за месец октомври 2018 г.

От показанията на Д. се установява, че бащата се грижи изцяло за нуждите на И., майката се ограничава с издръжката, която не заплащала редовно. Налагало се бащата да купува дрехи на детето от магазина на свидетеля, които плащал отложено, на преференциални цени, защото средствата им не стигали. Учебници, екскурзии, разходите на И. за телефон поемал бащата. И. не получавал от майка си дори подаръци за рождения си ден и страдал от това, свидетелят знаел, че от много години издръжката не била променяна и майката отказвала доброволно да плаща по-висок размер. Случвало се бащата да иска пари в заем от свидетеля.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Основателността на иска по член 150 от СК се предпоставя от наличието на трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна на възможностите на задълженото лице. Съгласно нормата на член 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали имат имущество. Конкретният размер на дължимата издръжка следва да бъде определен с оглед критериите, залегнали в член 142, ал. 1 от СК: в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителите. Нуждите на детето се преценяват като се вземе предвид възрастта, здравословно състояние, разходите за облекло и храна, както и разходи по обучението му. В настоящия процес е въведен един довод – увеличена възраст на детето във връзка с което са нараснали и нуждите му.

ОТНОСНО нуждите на детето:

Съдът намира, че в процеса се доказа изменение в нуждите на детето във връзка с обичайния растеж през последните десет години. Понастоящем детето е на седемнадесет години, ученик в единадесети клас, предстои му завършване на училище. Растежът винаги предопределя и повече средства за издръжка за обичайните нужди. Фактите, че нуждите му са се увеличили са установени от показанията на свидетеля Д., като съдът приема, че десет години са много продължителен период, в който растежът на И. е довел и до съществено увеличение на разходите с оглед вече младежката му възраст, предполагаща различен начин на живот в сравнение с този на децата в детска възраст. По отношение на здравословното състояние на детето не се твърди и установява да са налице специални нужди, т.е. не са налице нужди, чието задоволяване изисква извънредно и често отделяне на средства.

ОТНОСНО възможностите на родителите:

По данни на НСИ за последните шест месеца на 2018 г., за лицата, работещи по трудово и служебно правоотношение следната работна заплата е както следва: м. април - 989 лева; м. май – 980 лева; месец юни – 990 лева; м. юли – 994 лева; м. август – 969; м септември – 1009 лева, или следно месечно, изчислено на база шест месеца – 988.50 лева.

В производството са доказани промените, които са настъпили с доходите на майката, от една страна същата вече работи и получава следно месечно БТВ в размер на около 820 лева, от друга понастоящем е налице нейно задължение да се грижи за второто си малолетно дете. Доказано е и влошаване в здравословното й състояние, но не са ангажирани доказателства същата да приема постоянно медикаменти (назначените терапии за са кратък срок) и да е необходимо ежемесечно да отделя средства за хронично заболяване. Тук съдът отчита обстоятелството, че не са ангажирани никакво доказателства за доходите на бащата на малолетното дете Д., нито за ангажираността му с оглеждането и възпитанието й. При това положение съдът приема, че същият реализира около средните доходи за страната за област П., или следно месечно около 990 лева, изчислено на база данните на НСИ за последните шест месеца.

Според съда, не са доказани промените, които са настъпили в доходите на бащата. В предходното производство е било издадено удостоверение от едноличен търговец с неговото име, касаещо брутно трудово възнаграждение, в настоящото се представя удостоверение за осигурителен доход, подписано от него като управител на същото дружество, в което не се сочи бащата на ищеца дали е назначен за управител по силата на трудов договор или договор за управление, или има качеството на управител защото е едноличен собственик на капитала. В последния случай липсват доказателства за реализираните доходи от търговската му дейност. Въпреки, че удостоверението за доходите му не е оспорено, при публичните данни от търговския регистър, същият не е установил какви доходи има от извършваната от него търговска дейност Не се твърди и доказва бащата да има задължение за издръжка към други, ненавършили пълнолетие деца. При това положение съдът приема, че бащата реализира около средните доходи за П.ска област или в размер на около 990 лева месечно.

Не се твърди и установява някой от родителите да разполага с помощ и подкрепа от широкия си роднински кръг.

При това положение съдът приема, че нарасналите нужди на И. за установено и доказани, основно с продължителния период от време, през който издръжката не е увеличавана, с оглед възрастта му – 17 години към момента на постановяване на решението и с оглед нарасналите доходи на родителите. Отделно, настъпили са нормативни промени, които постановяват издръжката да не бъде в размер по-малък от ¼ от МРЗ за страната или понастоящем – 127.50 лева, а считано от 01.01.2018 г. – от 140 лева. Искът е основателен и следва да се уважи.

За да определи размера на увеличението, съдът отчита, че ответницата е в трудоспособна възраст и следва да полага грижи за децата си. По отношение задълженията й за издръжка към друго ненавършило пълнолетие дете, следва да се отчете, че то има двама родители и бащата също е задължен да полага грижи за него и да осигурява средства за издръжката му. Налице е влошаване в здравословното й състояние, но не се доказва същото да е от хроничен характер и да изисква ежемесечно средства за поддържане на здравословното й състояние. Неоснователен се явява доводът на ответницата, че дори при определяне на издръжка в размер около минималния, би се стигнало до сериозно за нея увеличен в размер на 60 или 70 лева месечно. Ако ответницата се бе съобразила с промените в минималната работна заплата през последните девет години и бе осигурявала средства за сина си в законоустановения минимум от ¼ от нея, не би се наложило увеличение с такава сума. При приетите доходи на родителите, с превес на тези на бащата и при липса на негови задължения към други лица, и като отчете възрастта на детето, и обичайните за нея нужди, съдът намира, че следва да увеличи определената издръжка от 70 лева на 160 лева месечно, считано от предявяване на иска до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. За разликата над 160 лева до пълния претендиран размер от 180 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата дължи на ищеца деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска или в размер на 245.45 лева.

Ответницата не претендира разноски и такива не се присъждат.

На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди ответницата да заплати, държавна такса по сметка на КрлРС върху увеличената издръжка в размер на 46.80 лева, изчислена върху 13-месечните платежи.

На основание член 242, ал.1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р        Е        Ш       И:

 

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 от СК, размера на издръжката, определена Решение № 53/20.02.2009 г. гр. дело № 528/2008 г. по описа на К. районен съд, влязло в сила на 18.03.2009 г., която В.А.Г. с ЕГН ********** *** заплаща на непълнолетното си дете И.В.М. с ЕГН **********, със съгласието на своя баща В.И.М. с ЕГН **********,***, като я УВЕЛИЧАВА от 70.00 (седемдесет) лева на 160.00 (сто и шестдесет) лева месечно, считано от подаване на исковата молба – 02.10.2018 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане, като за разликата над 160 лева до пълния претендиран размер от 180 лева отхвърля иска като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА В.А.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на И.В.М. с ЕГН **********, със съгласието на своя баща В.И.М. с ЕГН **********,*** направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска, в размер на 245.45 лева (двеста четиридесет и пет лева четиридесет и пет стотинки).

ОСЪЖДА В.А.Г. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на КрлРС държавна такса върху увеличението в размер на 46.80 лева (четиридесет и шест лева и осемдесет стотинки).

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно издръжката.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд П., на основание чл.315, ал.2 от ГПК в двуседмичен срок, считано от 16.07.2018 г.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

АГ.