РЕШЕНИЕ
№ 19554
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20251110116532 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу С. Г. И. и М. Г. А., както следва:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на
сума в размер на 32.07 лева – главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за период 01.02.2022г. – 30.04.2024г., която услуга
е предоставяна за топлоснабден имот – апартамент № ..., находящ се в гр. София,
ж.к. „Люлин“, блок ..., вх. .., с абонатен номер ...., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 21.03.2025г., до окончателното
плащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)
за заплащане на сума от 7.69 лева – мораторна лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия периода 16.04.2022г. – 17.03.2025г.
Ищецът твърди, че ответниците имат качеството на потребител на топлинна
енергия през процесния период като собственик на топлоснабдения имот по реда на
наследствено правоприемство от Г. Х. А. и Р. П. А., въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от ищеца на потребители в гр. София по чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна
енергия до топлоснабден имот - апартамент №..., находящ се в гр. София, ж.к.
1
„Люлин“, блок ...., вх. ..., с абонатен номер ...., като ответника имал задължение за
заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, което не е сторил. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г.,
в сила от 10. 07.2016г., ответника имал задължение за заплащане на дължимата цена в
45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като
обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на
топлинната енергия след изтичане на 45-дневен срок от изтичане на съответния
отчетен период. Твърди, че услугата дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата, където се намира процесния имот, е извършвана от ищеца. С оглед на тези
обстоятелства, моли да бъде постановено решение, с което ответника да бъде осъден
да заплати описаните суми, ведно със законната лихва върху главните вземания,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
Претендира разноски. Прави доказателствени искания.
Ответника С. Г. И. редовно уведомена за исковата молба чрез получаването лично
на препис от нея на 16.04.2025г. видно от съобщение л. 42 от делото, в срока по чл. 131
ГПК не подават писмен отговор.
Ответника М. Г. А. редовно уведомен за исковата молба чрез получаването на
препис от нея чрез свой братовчед на 22.04.2025г. видно от съобщение л. 43 от делото,
в срока по чл. 131 ГПК подават писмен отговор, в който прави възражение, че
вземането е платено.
Препис от отговора е връчен на ищеца, който потвърждава извършеното плащане.
При проверка на материалите, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
Страните не спорят и се установява по делото от представения договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти от 22.01.1991г., че
правото на собственост върху топлоснабдения имот – апартамент № ...., на ет. ..., в блок ....,
вх. ..., гр. София, комплекс Люлин, е придобито от Г. Х. А. и Р. П. А..
Извежда се от представените удостоверения за наследници и страните не спорят, че Г. Х.
А. е починал на 10.11.2007г. и е оставил за свои наследници преживяла съпруга – Р. П. А., и
три деца – М. Г. А., С. Г. И. и К. /без повече данни за имена и данни за смърт/, както и че Р.
П. А. е починала на 27.09.2011г. и е оставила за свой наследник С. Г. И..
След преценка на събраните доказателства за целите на този процес съдебният състав
достига до извод, че в рамките на исковия период ответниците С. Г. И. и М. Г. А. са
2
собственици на топлоснабдения имот по силата на наследяване при равни квоти 6/8 за С. Г.
И. и 1/8 за М. Г. А.. Обстоятелствата се извеждат от представените документи, от които се
установява, че собственици на имота са били Р. и Г. А., след смъртта на последния от които
неговата ½ ид.ч. се наследява от трите му деца и преживяла съпруга, след смъртта на която
нейната ½ част и придобитата 1/8 част от наследството на покойния и съпруг се наследяват
само от единия ответник като нейна дъщеря – С. Г. И..
Като съсобственици на имота ответниците се явяват страни по облигационното
правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба,
одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона - чл.150 ЗЕ, без да
е необходимо изрично изявление на ответника - потребител, вкл. и относно приемането на
Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г.
по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, III ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Страните не спорят, че ищецът е доставял и ответниците са ползвали доставяна от
ищеца топлинна енергия в процесния период и твърдения от ищеца обем и стойност, че е
извършвана услугата дялово разпределение съобразно нормативните изисквания.
Обстоятелството за топлоснабдяването на имота се извежда от представените от ищеца
отчети.
Страните не спорят, че вземането на ищеца възлиза в размер на 32.07 лева – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за период 01.02.2022г. –
30.04.2024г., която услуга е предоставяна за топлоснабден имот – апартамент № ...., находящ
се в гр. София, ж.к. „Люлин“, блок ...., вх. ..., с абонатен номер ...., 7.69 лева – мораторна
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия периода 16.04.2022г. – 17.03.2025г.
По изложените съображения, дължими от ответниците са следните суми съобразно дела
им, а именно:
С. Г. И. – 24.05 лева – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за период 01.02.2022г. – 30.04.2024г., която услуга е предоставяна за
топлоснабден имот – апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, блок ...,
вх. .., с абонатен номер ..., 5.76 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия периода 16.04.2022г. – 17.03.2025г. Исковете срещу този ответник
обаче следва да се уважат до претендираната от ищеца сума с оглед диспозитивното
начало.
М. Г. Иванов – 4.00 лева – главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за период 01.02.2022г. – 30.04.2024г., която услуга е предоставяна за
топлоснабден имот – апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, блок ...,
вх. ..., с абонатен номер ...., 0.96 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия периода 16.04.2022г. – 17.03.2025г. За разликата над тези суми,
предявените срещу М. Г. Иванов искове подлежат на отхвърляне като неоснователни.
3
Ищецът признава в о.с.з., че ответникът М. А. е платил на ищеца процесното
задължение, представляващо търсената ½ част от посочените по-горе суми.
Като последица от признаване на претенцията от ответника, по делото е представен
фискален бон, видно от който ответника М. А. в хода на процеса е заплатил на ищеца сумата
от 20.18 лева. С извършеното плащане от ответника са погасени следните суми при
съобразяване текста на чл. 76 ЗЗД, а именно: търсените мораторни лихви в общ размер на
0.96 лева, главница за топлинна енергия от 4.00 лева и законна лихва върху нея от датата на
подаване на исковата молба – 21.03.2025г., до плащането 09.05.2025г., в размер на 0.08 лева,
изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК чрез лихвен калкулатор. Предвид изложеното и
при зачитане на настъпилото в хода на делото плащане на търсените вземания, съдът следва
да отхвърли исковата претенция за погасените чрез плащане суми.
По разноските
Съдът намира, че ответника е дал повод за завеждане на делото, тъй като е изпаднал в
забава по отношение на задължението си за срочно плащане на потребения консуматив.
Съгласно чл.33 от ОУ на ищеца, плащането се осъществява до 45 дни от края на месеца, за
който е начислена сумата, който падеж обвързва страните по правоотношението. Именно
просрочието в плащането е основание за образуване на делото, поради което ответника
остава задължен към ищеца за направените от него разноски в процеса.
Разноските на „Топлофикация София“ ЕАД са в общ размер на 150.00 лева, от които
100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл.78, ал.8 ГПК и
определено по НЗПП, и 50.00 лева държавна такса. Разноските се възлагат върху
ответниците съобразно дяловете им, а именно за С. И. – 112.50 лева, за М. А. – 18.75 лева.
От М. А. дължимите разноски съобразно размера на уважената част от иска е сума в размер
на 4.67 лева.
Ответника М. А. има правно на разноски, но такива не са претендирани, няма
доказателства да са сторени, поради което не следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Г. И., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Люлин“, блок ...., ап. ....,
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., следните суми:
на основание чл.150 от Закона за енергетиката за заплащане на сума в размер на 16.03
лева – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
период 01.02.2022г. – 30.04.2024г., която услуга е предоставяна за топлоснабден имот –
апартамент № ...., находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, блок ..., вх. ..., с абонатен
4
номер ...., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
21.03.2025г., до окончателното плащане;
на основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане
на сума от 3.84 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия периода 16.04.2022г. – 17.03.2025г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ....., срещу М. Г.
А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Люлин“ блок ..., вх. ..., ап. ...., обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на сума в
размер на 4.00 лева - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за период 01.02.2022г. – 30.04.2024г., която услуга е предоставяна за
топлоснабден имот – апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, блок ...,
вх. ..., с абонатен номер ..., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 21.03.2025г., до окончателното плащане, като погасен чрез плащане
в хода на процеса, както и ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния
искан размер от 16.04 лева като неоснователен;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане на сума от 0.96 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия периода 16.04.2022г. – 17.03.2025г. като погасен чрез плащане в
хода на процеса, както и ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния
искан размер от 3.84 лева като неоснователен
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, С. Г. И., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., сумата 112.50 лева – разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, М. Г. А., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ....., сумата 4.67 лева – разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5