Производството е по реда на чл.26 ГПК.
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№ 3038 от
12.05.2021година, депозирана от Регионална дирекция „Гранична полиция” -
СМОЛЯН, представлявана от Стоян Пейчев Мандаджиев – директор,чрез
процесуалния си представител Александрина Мартинова- главен
юрисконсулт, срещу Решение №120 от 23.04.2021 г., постановено по гр. дело
№ 737/2020 на Районен съд – Смолян,с което Регионална дирекция „Гранична
полиция“ - Смолян е осъдена да заплати на АТ. М. АРН. сума в размер на
468.80 лв., представляваща левовата равностойност на неосигурена безплатна
храна за периода 20.06.2017 г. до 01.08.2020 г., ведно със законната лихва
върху тази главница, считано от - 20.08.2020 г. до окончателното плащане;
сумата от 75.55 лв. законна лихва върху равностойността на неосигурената
безплатна храна за периода до предявяването на иска, сума в размер на 75.55
лв., представляваща обезщетение за неосигурени ободряващи напитки за
положен нощен труд в периода, 20.06.2017 г. до 01.08.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
21.08.2020 г.; ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
20.08.2020г. до окончателното плащане, сумата от 15.00 лв. - дължима се
законна лихва върху равностойността на неосигурените ободряващи напитки
за положен нощен труд за периода 20.06.2017г до 01.08.2020г. до
предявяването на иска, сумата от 400.00 лв. представляваща разноски по
делото, както и да заплати по сметка на Районен съд - Смолян сумата в размер
на 220.00 лв, в която сума е включена дължимата се държавна такса в размер
на 100,00лв. и 120,00лв. разноски за вещо лице.
С въззивната жалба се атакува постановеното решение в частта, с която
са уважени предявените главни искове по чл. 181, ал. 3, изр. 1 и 2 от ЗМВР и
акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД и е направено оплакване, че с обжалвания
съдебен акт неправилно е осъден посочения от ищеца ответник - Регионална
дирекция „Гранична полиция“ - Смолян, която не е юридическо лице по
смисъла на ЗМВР. Твърди се още,че съгласно чл. 37, ат. 1, т. 1 от ЗМВР е
териториално звено, което няма качеството на юридическо лице (чл. 7 от
ПУД на МВР), а е само териториално поделение на ГДГП. Развива оплакване,
че съдът неправилно е приел, че при установената по делото фактическа
страна исковете подлежат на уважаване в размера им съобразно заключението
на вещото лице по ССЕ, както се поддържат и съобразно допуснатото
изменение в съдебно заседание. За процесният период е действала Наредба №
81213-904/30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на
безплатна храна на служителите на Министерството на вътрешните работи за
1
извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на
служителите и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през
нощта от 22,00 до 06,00ч. и съгласно чл. 8, ал. 2 от приложимата редакция на
Наредба № 81213- 904/30.07.2015 г., в случай че служителите получават
безплатна храна на друго основание, те нямат право на безплатна храна за
дейности, свързани със специфичния характер на труда. Аргумент в тази
насока е и разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. в
редакцията действаща в процесния период, съгласно която безплатна храна за
служителите на МВР, извършващи дейности, свързани със специфичния
характер на труда, се осигурява чрез предоставянето на храни в натура.
Твърди се, че целта на законодателя е да компенсира пряко служителите за
специфичните дейности към момента на извършване на работата, което
изключва възможността този целеви стимул да се компенсира с пари не към
момента на извършване на работата. Относимата нормативна уредба не
позволява служителите да се компенсират с пари при непредоставяне на
безплатната храна в случай на осъществяването на специфични дейности. С
оглед изложеното се поддържа, че поради липса на правно основание,
претенцията за заплащане на равностойността на хранителните продукти е
неоснователна и като такава съдът неправилно я е уважил.
Съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 3. изр. 2 от ЗМВР на
служителите, полагащи труд през нощта от 22, 00 до 6, 00 ч., се осигуряват
ободряващи напитки и задължението на работодателя е да престира в натура,
като в чл. 10 от горепосочената наредба в редакцията към процесния период
изрично е посочено, че неизпълнението на това задължение не може да се
компенсира с пари. Ободряващите напитки имат целево предназначение и
законодателят е предвидил те да бъдат предоставяни в натура, като липсва
законово предвидена възможност за предоставяне на тяхната парична
равностойност. За да възникне правото на ищеца да бъде обезщетен с
паричната равностойност на непредоставените му от работодателя
ободряващи напитки през процесния период е в негова тежест да установи по
предвидения в закона ред консумирания брой, вид и стойност ободряващи
напитки, консумирани от него и заплатени с лични средства през периода от
20.06.2017г. каквито доказателства по делото не са представени. Безплатните
тонизиращи напитки са с целево предназначение а не натурално
възнаграждение по служебно правоотношение, поради което не може да се
компенсират с пари. Позовава се на практика обективирана с влезли в сила
решения № 98939 от 21.04.2017 г. по гр. д. № 69607/2016 г. на Софийски
районен съд, решение № 97760 от 20.04.2017 г. по гр. д. № 64811/2016 г. на
Софийски районен съд, решение № 156 от 08.01.2016 г. по гр. д. № 139/2015 г.
на РС[1]Тутракан (потвърдено с решение от 11.05.2016 г. по в.гр.д. № 47/2016
г. на Окръжен съд - Силистра). Поддържа се също така, че правото на
безплатна предпазна храна и ободрителни напитки по чл. 181, ал. 3 от ЗМВР е
неимуществено право за разлика от правото на безплатна храна по чл. 181, ал.
1 от ЗМВР, което представлява натурално възнаграждение за труд, поради
2
което и правото на безплатна предпазна храна и ободрителни напитки по чл.
181, ал. 3 от ЗМВР не е част от възнаграждението, дължимо за работата на
служителя по трудово или служебно правоотношение в администрацията на
МВР, респективно неизпълнението на задължението за осигуряване на
предпазна храна, не поражда задължение за заплащане на левовата й
равностойност (в този смисъл. Решение № 2657/1994 г. по адм. д. № 3037/93
г. на ВС, III г. о., Решение № 216 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 718/2010 г. на
ВКС, IV г. о., Решение № 12/26.01.2016 г. по в.гр.дело №255/2015 г. на
Окръжен съд Силистра, решение № 190/17.06.2020 г. по в.гр.дело № 234/2020
г. на Окръжен съд Русе, решение № 93/24.02.2020 г. по в.гр.дело № 27/2020 г.
на Окръжен съд Русе, решение № 127/16.04.2020 г. по в. гр.дело № 85/2020 г.
на Окръжен съд Русе, решение № 191/17.06.2020 г. по в.гр.дело № 171/2020 г.
на Окръжен съд Русе). С оглед изложеното се поддържа също така, че поради
липса на правно основание, претенцията за заплащане на равностойността на
неосигурени ободряващи напитки за положен нощен труд е неоснователна и
като такава съдът неправилно я е уважил. Неправилността на решението по
главните искове влече неправилност и на решението в частта, с която съдът е
уважил акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава с правно
основание чл. 86 от ЗЗД.
Моли въззивният съд да отмени Решение № 120 от 23.04.2021 г.,
постановено по гр. дело № 737 по описа за 2020 г. на Районен съд - Смолян, с
което Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Смолян е осъдена да
заплати на АТ. М. АРН. сума в размер на 468.80 лв., представляваща левовата
равностойност за неосигурена безплатна храна за периода 20.06.2017 г. до
01.08.2020 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от -
20.08.2020 г. до окончателното плащане, сумата от 75.55 лв. дължима се
законна лихва върху равностойността на неосигурената безплатна храна за
периода до предявяването на иска, сума в размер на 75.55лв., представляваща
обезщетение за неосигурени ободряващи напитки за положен нощен труд в
периода, 20.06.2017 г. до 01.08.2020 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 20.08.2020г до окончателното плащане, 15,00 лв. дължима се
законна лихва върху равностойността на неосигурените ободряващи напитки
за положен нощен труд за периода 20.06.2017г. до 01.08.2020г. до
предявяването на иска, сумата от 400,00 лв. представляващо адвокатско
възнаграждение;сумата 220лева от които 100 лева държавна такса и 120 лева
възнаграждение за вещо лице.
Претендира се присъждане юрисконсултско възнаграждение.Направено
е възражение за редуциране размера на направените от ответната страна
разноски до минимално определения посочен в наредбата по чл.36 от закона
за адвокатурата.
В съдебно заседание редовно и своевременно призован жалбоподателят
не изпраща процесуален представител.В постъпило писмено становище се
3
поддържа въззивната жалба и се предлага съдът да я уважи изцяло.
В съдебно заседание въззиваемият АТ. М. АРН. редовно и
своевременно призован не се явява и се представлява от адв.Б.С., който
поддържа неоснователност на въззивната жалба.
Окръжният съд след като взе в предвид оплакванията във
въззивната жалба,становището на страните и техните пълномощници,
след като обсъди доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно-легитимирана страна,
имаща интерес от обжалване,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е
процесуално допустима,поради което съдът пристъпи към разглеждане
нейната основателност.
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно легитимирана страна,
имаща право на жалба и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, а решението на СРС в
обжалваните части следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно по следните съображения:
Няма спор между страните, че ищецът работи по служебно
правоотношение с ответника в процесния период и понастоящем в ГПУ -
Момчилград при РДГП Смолян на длъжност Старши полицай в 02 група
Охрана на държавната граница. От заключението по назначената СИЕ е
установено безспорно, че като държавен служител в системата на МВР
ищецът работи на смени, всяка с продължителност 12 часа, съгласно
изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време и
през периода 20.06.2017 – 01.08.2020 г. е положил общо 130 смени.
Неосигурената храна за положен от него труд със специфичен характер за
същия период е на стойност 468,00 лв., а ободряващите напитки са на
стойност 103,20 лв.. Лихвата за забава върху стойността на храната е 75,55 лв.
и върху стойността на напитките е 15,00 лв.. Лихвата е начислена, считано от
първо число на месеца, следващ съответния месец, в който са се полагали
безплатната храна и напитки до 01.08.2020 г., съгласно заключението на
вещото лице неоспорено от страните.
С атакуваното решение е уважена претенцията за левова равностойност
на неосигурената безплатна храна за периода 20.06.2017година до
01.08.2020година в размер на 468.80лева,ведно със законната лихва върху
главницата от 20.08.2020година до окончателното изплащане,законна лихва
върху главницата върху равностойността на неосигурената безплатна храна за
периода до предявяване на иска и е отхвърлен иска над този размер до
претендирания – 103.20лева.
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК,
4
извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени
допустимостта му в обжалваните части, в резултат на която проверка намира,
че решението на РС-Смолян е валидно и допустимо, както и законосъобразно
постановено.
Настоящият съдебен състав на окръжният съд счита, че формираната и
изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения
материал, поради което и доколкото пред настоящата съдебна инстанция не са
събирани доказателства, на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към
нея.
По оплакванията във въззивната жалба относно правилността на
атакуваното решение, трябва да се отбележи следното:
Неоснователно е оплакването за липса на пасивна материалноправна
легитимация на ответника и настоящ жалбоподател РД“Гранична
полиция“Смолян, по съображения, че последната не е юридическо лице по
смисъла на ЗМВР, а е териториално звено на ГДГП.
По правило, установено в чл.61ал.1 КТ трудовият договор се сключва
между работника/служителя и работодателя,които са страни по него. Кой е
работодателят следва от легалната дефиниция дадена в параграф 1,т.1 ДР на
КТ-всяко физическо лице,юридическо лице или неговото поделение, както и
всяко друго организационно и икономически
обособенообразувание(предприятие,учреждение,организация,кооперация,стопанство,домакинство
и други подобни,където се полага наемен труд-параграф 1 т.3 ДР на КТ),
което самостоятелно наема работници или служители за полагане на наемен
труд по трудово правоотношение.
В представената към исковата молба служебна бележка на л.5 от
делото е посочено, че АТ. М. АРН. е държавен служител, продължава да
служи и заема длъжността старши полицай в 02 група-охрана на държавната
граница на ГПУ Момчилград към Регионална дирекция гранична полиция
Смолян,считано от 02.04.2014година до момента.Съгласно чл.4 и чл.9 от
Наредба №8121з-904 от 30.07.2015година директорите на РД“Гранична
полиция“, а не ГД „Гранична полиция“ определят служителите, на които
следва да се изплаща възнаграждението по служебното правоотношение.
Освен това обстоятелството, че първоначалният трудов договор е сключен с
висшестоящия орган, а не с регионалното звено,не обосновава извод за
основателност на жалбата, тъй като в този случай трудовото правоотношение
се създава с предприятието, в което е съответната длъжност, на което се
предоставя работната сила, където се полага наемният труд, т.е в настоящата
хипотеза това е РДГП.
По останалите оплаквания - по делото е установено, а и няма спор
между страните, че ищецът работи по служебно правоотношение с ответника
5
в процесния период и понастоящем в ГПУ - Момчилград при РДГП Смолян
на длъжност старши полицай в 02 група Охрана на държавната граница. От
заключението по назначената СИЕ е установено безспорно, че като държавен
служител в системата на МВР ищецът работи на смени, всяка с
продължителност 12 часа, съгласно изготвени месечни графици при сумирано
отчитане на работното време и през периода 20.06.2017 – 01.08.2020 г. е
положил общо 130 смени. Неосигурената храна за положен от него труд със
специфичен характер за същия период е на стойност 468,00 лв., а
ободряващите напитки са на стойност 103,20 лв.. Лихвата за забава върху
стойността на храната е 75,55 лв. и върху стойността на напитките е 15,00 лв..
Лихвата е начислена, считано от първо число на месеца, следващ съответния
месец, в който са се полагали безплатната храна и напитки до 01.08.2020 г.,
съгласно заключението на вещото лице неоспорено от страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 3 ЗМВР, редакция ДВ бр. 97/2017
г. за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 3 се осигурява безплатна храна, а
на полагащите труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., се осигуряват ободряващи
напитки. Размерът на доволствията и условията и реда за предоставянето им
се определят ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи.
Съгласно чл. 181, ал. 3 ЗМВР, изм. ДВ бр. 60 от 2020 г., в сила от 1.08.2020 г.
на служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, които извършват дейности, свързани със
специфичен характер на труда, за което се полага безплатна храна, се
осигурява левовата й равностойност. На служителите по чл. 142, ал. 1 и 3,
полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за което се полагат ободряващи
напитки, се осигурява левовата им равностойност.
В изпълнение на чл. 181, ал. 3 ЗМВР е издадена Наредба № 8121з-904/
30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна
храна на служителите на министерството на вътрешните работи за
извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на
служителите и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през
нощта от 22,00 до 06,00 ч.(обн. ДВ. бр. 62 от 14 август 2015 г., изм. и доп. д.в.
бр. 21 от 9 март 2018 г.), издадена от министъра на вътрешните работи, а въз
основа на нея са издадени съответно заповед № 8123з-38/19.01.2016 г.;
Заповед № 8121з[1]693/08.07.2016 и заповед № 8123з-57/09.01.2017 г., които
предвиждат да бъде осигурявана безплатна храна в натура при работа при
специфични условия. В чл. 2 от Наредба 81213з-904 от 30.07.2015 г.
изчерпателно са изброени дейностите, определени за специфични. В т. 7 са
предвидени и дейности, извършвани при средноденонощни температури под
+10 °С и над +30 °С по данни от Научния институт по метеорология и
хидрология към БАН.
Няма спор по делото, че по повод на изпълнение на служебните му
задължения ищецът е извършвал специфични дейности, предвидени в чл. 2, т.
7 от Наредбата. Съгласно чл. 7 от Наредба № 8121з-904 от 30.07.2015 г. за
определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на
6
служителите на МВР за извършване на дейности, свързани със специфичния
характер на служителите, и на ободряващи напитки на служителите, полагащи
труд през нощта от 22. 00 ч. до 06. 00 ч., ръководителите на структури по чл.
37 от ЗМВР, чиито служители имат право на безплатна храна в натура,
организират доставката й съгласно изискванията на ЗОП и в случаите, когато
се констатира, че няма започнала такава процедура, то, съгласно § 3 от ПЗР на
наредбата, левовата равностойност на полагащата се безплатна храна следва
да бъде осигурена от работодателя. Целта на предоставянето на предпазна
храна е същата да бъде предоставена в точно определен момент – по време на
нощно дежурство, но в настоящата хипотеза последната не е своевременно
предоставена, към настоящия момент иск за реално изпълнение не може да се
предяви, което не означава, че това право е погасено. Когато едно задължение
не е изпълнено и последващото му реално изпълнение е лишено от интерес,
това води до трансформация на задължението от натурално в задължение за
парично обезщетяване. Липсата на възможност както за реално изпълнение,
така и за компенсаторно парично обезщетение, в каквато насока е
възражението на жалбоподателя, би довело до абсурдния резултат длъжникът
да се освобождава от това си задължение чрез неговото просто неизпълнение.
Ето защо решението в частта, с която е уважен искът на А.А. за
осъждане на дирекцията да му заплати и левовата равностойност на тази
храна, със съответната лихва за забава е законосъобразно постановено и
следва да бъде потвърдено.
Основателен е и иска за заплащане на левовата равностойност на
ободряващите напитки. В чл. 9, ал. 1 от Наредба 81213з-904 от 30.07.2015 г.,
редакция д.в., бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г. е предвидено, че по
време на полагане на нощен труд от 22,00 до 06,00 ч. на служителите на МВР
се осигуряват ободряващи напитки – чай, кафе, какао, енергийни и
съдържащи кофеин напитки, и други. Съгласно изменението на разпоредбата
с д.в. бр. 69 от 2020 г. , в сила от 4.08.2020 г. на служителите на МВР, на
които по време на полагане на нощен труд от 22,00 до 6,00 ч. се полагат
ободряващи напитки – чай, кафе, какао, енергийни и съдържащи кофеин
напитки, се осигурява тяхната левова равностойност.
По делото е установено от експертизата, че жалбоподателят не е
осигурил на ищеца ободряващи напитки за визирания с исковата молба
период. Съдът счита, че по изложените по –горе съображения за полагаемата
се храна предявеният обективно съединен иск за левовата равностойност
на напитките е основателен, както и основателен е и акцесорният иск за
лихва за забава.
Ще следва поради изложеното решението в тези атакувани части да
бъде потвърдено като законосъобразно постановено. За прецизност
посочената във въззивната жалба практика на окръжни съдилища не е
задължителна за настоящия съд.
С оглед изхода на спора и неоснователност на въззивната жалба ще
7
следва да бъде възложени в тежест на жалбоподателя направените от
въззиваемия разноски за ползвана от него адвокатска помощ в размер на 600
лева, които разноски са своевременно поискани, надлежно документирани и е
представен списък по чл.80 ГПК.
Във връзка направеното в молба на жалбоподателя по хода на
въззивното производство евентуално възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение съдът намира за необходимо да отбележи, че
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение с оглед материалния
интерес по делото и предвид предявените общо четири кумулативно
съединени искове не е прекомерен и е в минималните размери, поради което
следва да бъде присъден.
Мотивиран от изложените съображения Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №120 от 23.04.2021година, постановено
по гр. д.737/2020година по описа на Смолянски районен съд в частта, с която
е осъдена Регионална дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на
управление гр. Смолян, бул. „България“ № 1, представлявана от комисар
Стоян Мандажиев на основание чл. 181, ал. 3, изр. първо ЗМВР да заплати на
АТ. М. АРН. , ЕГН **********, сумата от 468,40 лв.(четиристотин
шестдесети осем лева,четиридесет стотинки), представляваща левовата
равностойност на неосигурена безплатна храна за периода 20.06.2017 –
01.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.08.2020 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното
заплащане на възнаграждението, както и в частта, с която на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД Регионална дирекция „Гранична полиция“ е осъдена да заплати
на АТ. М. АРН. , ЕГН ********** , сумата от 75,55(седемдесет и пет лева,
петдесет и пет стотинки) лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху левовата равностойност на полагаемата
безплатна храна, считано от първо число на месеца, следващ съответния
месец, в който е полагаема храната, до 21.08.2020 г., както и в частта, с която
е осъдена Регионална дирекция „Гранична полиция“ на основание чл. 181,
ал. 3, изр. второ ЗМВР да заплати на АТ. М. АРН. , ЕГН **********, сумата
от 103,20 лв.(сто и три лева,двадесет стотинки), представляваща левовата
равностойност на полагаеми ободряващи напитки за периода 20.06.2017 –
01.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.08.2020 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното
заплащане на възнаграждението и в частта, с която е осъдена Регионална
дирекция „Гранична полиция да заплати на АТ. М. АРН. , ЕГН **********
сумата от 15,00(петнадесет) лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху левовата равностойност на полагаемите
ободряващи напитки, считано от първо число на месеца, следващ съответния
месец, в който е полагаема храната, до 21.08.2020 г.
8
В ОСТАНАЛАТА част решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Гранична полиция“, със седалище и
адрес на управление гр. Смолян, бул. „България“ № 1, представлявана от
комисар Стоян Мандажиев да заплати на АТ. М. АРН. , ЕГН **********
сумата от 600лева(шестотин) направените деловодните разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване поради
ограничението предвидено в чл.280, ал.3, т.1 , пр.първо ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9