Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 06.11.2020 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №334/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от Н. А.ЗА П., с която е предявен срещу Е.И.П. и С.И.П. иск с правно основание чл.135 ЗЗД, вр. чл.216 ДОПК за обявяване за недействителен спрямо ищеца на договор за дарение, сключен с нотариален акт №**, том I, рег. № 2448, дело №54 от 21.04.2015 г. на нотариус с рег. №620 на НК, с който Е.И.П. е прехвърлила на дъщеря си - С.И.П. недвижим имот, представляващ апартамент №46, находящ се в гр. София, ж.к**********представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4361.85.4.9, заедно с избено помещение №12 и с прилежащите части от общите части на сградата.

            Ищецът твърди, че е кредитор на първия ответник с вземане към датата на оспорваната сделка в размер на 21481,09 лв., като задълженията произтичат от данъчни декларации, подадени от ответника. За неплатените задължения на Е.И.П. е образувано изпълнително дело на 06.03.2015 г.

            Ответниците оспорват иска: не оспорват наличието на правоотношение по атакуваната сделка, с която имотът е дарен на втория ответник, както и връзката на родство по права линия между тях (майка-дъщеря), но оспорват сделката да е увреждаща за ищеца и че е извършена с намерение за увреждането му. Оспорват размера на задълженията на Е.И.П. към ищеца, позовават се на погасяване на задълженията чрез плащане и по давност. Твърдят, че интересът на ищеца за събиране на вземанията е гарантиран с налагане на възбраната върху двата поземлени имота на ответника в общ. Брезник. Ответникът Е.И.П. потвърждава, че към датата на отговора има задължения към ищеца и твърди, че последователно и ежегодно ги погасява.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Установява се от нотариален акт №63, том I, рег. № 2448, дело №54 от 21.04.2015 г. на нотариус с рег. №620 на НК, вписан с вх.рег.№21822/21.04.2015 г., че между ответниците Е.И.П. и С.И.П. валидно е възникнало правоотношение по договор за дарение, по силата на което ответницата Е.П. е прехвърлил на дъщеря си - ответницата С.П., собствения си недвижим имот, представляващ апартамент №46, находящ се в гр. София, ж.к**********застоен на 64,56 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4361.85.4.9, заедно с избено помещение №12 и с прилежащите части от общите части на сградата.

Установява се от Съобщение за доброволно изпълнение от 06.03.2015 г., че срещу ответницата Е.П. е образувано изпълнително дело за неплатен публични вземания под №22685/2015 г. за сумите 14193,89 лв. главница и 5102,45 лв. лихва. От представените справки (л.29 от делото на СРС и сл.) е видно, че задълженията са за неплатени данъци върху доходите по подадени от ответницата данъчни декларации.

По силата на чл.216, ал.3 ДОПК публичният изпълнител може да упражни правата на кредитора по чл.135 ЗЗД, като в тези случаи знанието на лицето, с което длъжникът е договарял, за увреждането по чл.135, ал.1 ЗЗД се предполага до доказване на противното, ако третото лице и длъжникът са свързани лица. С разпоредбата на чл.135 ЗЗД на кредитора е предоставено правото да иска обявяване на относителна недействителност за всички действия на длъжника, с които се уврежда кредиторът. Според доктрината увреждащи са всички действия, с които длъжникът е създал или е увеличил платежната си неспособност, а именно: намалено е имуществото на длъжника, т.е. намален е активът (напр. с договор за дарение) или е увеличен пасивът (напр. поето е чуждо задължение) или е затруднено удовлетворението на кредитора (напр. продажбата на имот на длъжника по действителната цена не намалява имуществото, тъй като се получава цена, но паричната сума може да не е налице, за да се удовлетвори кредиторът). Възмездността и безвъзмездността имат значение в хипотезата на чл.135, ал.1 ЗЗД във връзка със субективния елемент – изисква се знание на третото лице – съдоговорител, само ако действието е възмездно. Знанието на длъжника за увреждането е съзнание, че с извършеното действие кредиторът ще бъде ощетен или че длъжникът създава или увеличава платежната си неспособност, или предприетото действие ще затрудни удовлетворението на кредитора. Съобразно чл.135, ал.2 ЗЗД и чл.216, ал.3 ДОПК знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника (съобразно формулировката по ЗЗД) или свързано лице (съобразно формулировката по ДОПК).

В процесния случай е налице вземане на ищеца с произход – публично вземане на държавата за неплатени данъчни задължения. Вземането периодично и е за периода м.04.2014 г. – м.12.2014 г., както и за задължения от 2015 г. На 21.04.2015 г. първият ответник е извършил безвъзмездна разпоредителна сделка – дарил е собствения си недвижим имот на дъщеря си – втория ответник С.П.. Съдът приема, че към момента на разпореждането първият ответник е знаел за задължението си (тъй като дългът произтича от делкарираните от него доходи и данъчни задължения). Атакуваната разпоредителна сделка, като безвъзмездна, е обективно увреждаща за кредитора, тъй като намалява активите на длъжника. Лицето, с което длъжникът е договарял е негова дъщеря – низходящ родственик от първа степен по права линия, т.е. свързано лице по смисъла на § 1, т.3 от ДР на ДОПК. Поради което съгласно законоустановената презумпция, установена в чл.135, ал.2 ЗЗД и чл.216, ал.3 ДОПК, ответницата С.П. е знаела за увреждането, тъй като не са ангажирани доказателства за оборване на презумпцията.

По изложените съображения съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало потестативното право да направи сделката непротивопоставима на себе си. Предявеният иск по чл.135 ЗЗД, вр. чл.2016, ал.3 ДОПК, е основателен.

Неоснователни са възраженията на ответниците, че искът е неоснователен поради липса на вземане поради погасяването му – част от него по давност, част – чрез извършени плащания. изтекла погасителна давност. Както бе указано на ответниците с доклада по делото, съобразно разясненията, дадени в т.2 на ТР № 2/2017 на ОСГТК на ВКС, предмет на делото по чл.135 ЗЗД не е вземането на кредитора, в защита на което е предявено, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда. Правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането, какъвто не е настоящият случай. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти, тъй като това вземане не предмет на делото по чл.135 ЗЗД. Той може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. Защитата на ответниците относно това кредитор ли е ищецът на парично вземане не може да се проведе по настоящото производство, защото не е в предмета му и няма да формира сила на пресъдено нещо между страните по този въпрос.

       По изложените съображение съдът приема, че предявеният иск следва да се уважи.

       По разноските:

       На ищцата следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса – в размер на 323,25 лв.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на държавата договора за дарение на недвижимия имот, с който Е.И.П., ЕГН:********** дарява на С.И.П., ЕГН:**********, недвижим имот, представляващ апартамент **, находящ се в гр. София, ж.к**********представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4361.85.4.9, заедно с избено помещение №12 и с прилежащите части от общите части на сградата, сключен на 21.04.2015 г. с нотариален акт №63, том I, рег. № 2448, дело №54 от 21.04.2015 г. на нотариус с рег. №620 на НК, вписан с вх.рег.№21822/21.04.2015 г., по иска с правно основание чл.135 ЗЗВ, вр. чл.216, ал.3 ГПК, предявен от Н. А.ЗА П., адрес: гр. София, ул. ********, срещу Е.И.П., ЕГН:********** и С.И.П., ЕГН:**********.

            ОСЪЖДА Е.И.П., ЕГН:********** и С.И.П., ЕГН:**********, да заплатят на Н. А.ЗА П., адрес: гр. София, ул. ********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 300 лв., представляваща съдебни разноски.

            ОСЪЖДА Е.И.П., ЕГН:********** и С.И.П., ЕГН:**********, да заплатят по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 323,25 лв., представляваща дължима държавна такса за производството.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

СЪДИЯ: