Решение по дело №205/2022 на Административен съд - Кюстендил

   Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                            № 123 от 29.07.2022 г., гр. Кюстендил

 

      В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на шести юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

                                                                                             АСЯ СТОИМЕНОВА

 

при секретар Светла Кърлова и с участието на прокурор Михаил Крушовски, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административно дело         № 205 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 285, ал. 1, изр. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Делото е образувано по касационна жалба с вх. № 1575/13.04.2022 г. от Р.Г.Й., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затворническо общежитие „Кремиковци”, срещу Решение № 57/29.03.2022 г., постановено по административно дело № 336/2021 г. по описа на Административен съд – Кюстендил.  С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от Й. срещу Главна дирекция (ГД) „Охрана” иск за заплащане на обезщетение в размер на 1500 лева за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ГД „Охрана” при конвоирането му на 15.10.2021 г. до Затвора – Враца, изразяващи се в конвоирането му клетка с размери 60х60 см и височина 200 см, без предпазен колан и с поставени на ръцете и краката му белезници, прикрепени към колан на кръста му. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск.

В съдебното заседание по делото Р.Й. поддържа жалбата.

Главна дирекция „Охрана” не се представлява в съдебното заседание по делото и не представя становище по касационната жалба.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

От фактическата страна на спора първоинстанционният съд е установил, че от 01.05.2017 г. Й. изтърпява наказание лишаване от свобода за срок от 20 години съгласно влязла в сила на 17.11.2016 г. присъда. На 15.10.2021 г. той е конвоиран по маршрут от гр. София до гр. В съгласно Заповед № З-943/14.10.2021 г. на директора на Регионална дирекция „Охрана – София”. Конвоят е осъществен със специализиран автомобил марка и модел „***”, с рег. № ***. Същият е с обособени четири единични помещения и едно общо помещение за 10 конвоирани лица. Единичните помещения са осигурени с едностранно заключващо устройство на вратите и неподвижно закрепени места за сядане, като настанените в тях лица нямат визуален и физически контакт с останалите конвоирани лица. В чл. 18, ал. 3 от Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на ГД „Охрана” е предвидено, че при конвоирането на лица поставянето на белезници е задължително. Съгласно чл. 18, ал. 6, т. 1 и 2 от тези правила при конвоиране на особено опасни за бягство лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода за срок над 10 години, същите се конвоират индивидуално в специализиран автомобил или в индивидуални клетки за специализирани автомобили, оборудвани с такива, като им се поставят специални колани с фиксирани белезници на ръцете и допълнително белезници на краката, или специален комплект белезници за ръце и крака. Въз основа на установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че не са налице твърдените от Й. незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ГД „Охрана” при конвоирането му на 15.10.2021 г., поради което искът е неоснователен.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното в жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно.

В конкретния случай, макар претендираните вреди да не са от битовите условия, при които Й. изтърпява наказанието лишаване от свобода, а от условията, при които е конвоиран на 15.10.2021 г., сочените обстоятелства, които са в основата на исковата претенция, попадат в съдържанието на понятието „условия за изтърпяване на наказанието”, употребено в чл. 3 от ЗИНЗС (вж. в т. см. Определение                                      № 10010/05.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4335/2021 г., III о.). Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС е предвидено, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Фактическият състав на обезвредата включва три кумулативни елемента: нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, настъпили вреди за ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението.

От събраните по делото доказателства не се установи наличието на незаконосъобразни действия и бездействия на служители на Главна дирекция „Охрана” при конвоирането на Й., съгласно твърденията в исковата молба, поради което фактическият състав на отговорността за вреди не е изпълнен. Към 15.10.2021 г. изискванията към специализираните конвойни автомобили за конвоиране на лишени от свобода са регламентирани в Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на ГД „Охрана”. В тези правила липсва изисквания в помещението за конвоираните лица да има обезопасителни колани като задължително оборудване. Такива изисквания не са налице и в приложимата закондателна уредба. Конвоирането на Й. на 15.10.2021 г. е станало със специализиран автомобил, оборудван съгласно нормативните изисквания. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че при конвоирането на Й. са спазени изискванията на чл. 18, ал. 3 и ал. 6, т. 1 и 2 от Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на ГД „Охрана”.

Неоснователно е възражението на Й., че съдът не се е произнесъл по искането му за допускане до разпит на свидетели. В първото съдебно заседание по делото той е поискал да се изиска справка от ответника кои лица са били конвоирани заедно с него на 15.10.2021 г., за да бъдат призовани като свидетели по делото. В съдебното заседание, проведено на 01.03.2022 г., е приета справка с вх.                               № 966/23.02.2022 г. от ответника, в която е посочено, че Й. е конвоиран в индивидуална клетка без да има визуален и физически контакт с останалите шест конвоирани лица. В същото съдебно заседание Й. е заявил, че иска да се приеме справката и няма други доказателствени искания.  

По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, и следва да бъде оставено в сила.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК, съдът

 

                                                                    Р Е Ш И:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 57/29.03.2022 г., постановено по административно дело № 336/2021 г. по описа на Административен съд – Кюстендил.

Решението е окончателно.

           

 

      

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                   2.