Решение по дело №1021/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 14.05.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС МАДЖЕВ

при участието на секретаря М. Кюркчиева, като разгледа докладваното от съдията търг. дело № 1021 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл. 59 ЗБН.

Образувано е по предявени от „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** и от назначените от Фонда за гарантиране на влоговете в банките синдици, срещу „Н.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с чл. 103 и чл. 104 ЗЗД за признаване за установено, че изявления за прихващане, съставляващия както следва : такова с вх. № 8601/05.09.2014 г. по регистъра на КТБ, с което вземания в общ размер от 51 852 757,46 лв. /39 294 045 лв.; 7 369 000 лв.; 5 189 712,46 лв./, придобити чрез договори за цесия, сключени с „Б.Т.К.“ ЕАД и „Н.Д.“ ЕАД, както и такова съществуващо по открита разплащателна сметка с титуляр „Н.Б.“ ЕАД при „КТБ“ АД, като прихващането на тези вземания на „Н.Б.“ ЕАД е извършено срещу негови задължения за изплащане на главници и лихви по притежаваните от „КТБ“ АД /н./ 25 723 броя облигации, които са издадени от „Н.Б.“ ЕАД с единична номинална стойност от 1000 евро, регистрирани в „Централен депозитар“ АД, с ISIN *******, а именно а./ задължение за заплащане на главница по облигациите в размер на 25 723 000 евро и б./ задължение за плащане на лихва към 04.09.2014 г. в размер на 690 233,83 евро; такова с вх. № 12364/27.11.2014 г. по регистъра на КТБ, с което вземания в общ размер от 51 958 615,19 лв. /39 294 045 лв.; 7 369 000 лв.; 5 189 712,46 лв.; 54 150 евро/, придобити чрез договори за цесия, сключени с „Б.Т.К.“ ЕАД и „Н.Д.“ ЕАД, както и такова съществуващи по открити левова и еврова разплащателна сметки с титуляр „Н.Б.“ ЕАД при „КТБ“ АД, като прихващането на тези вземания на „Н.Б.“ ЕАД е извършено срещу негови задължения за изплащане на главници и лихви по притежаваните от „КТБ“ АД /н./ 25 723 броя облигации, които са издадени от „Н.Б.“ ЕАД с единична номинална стойност от 1000 евро, регистрирани в „Централен депозитар“ АД, с ISIN *******, а именно а./ задължение за заплащане на главница по облигациите в размер на 25 723 000 евро, б./ задължение за заплащане на падежирали по облигациите на 27.09.2014 г. лихви в размер на 788 838,67 евро, в./ задължение за изплащане на лихви след 27.09.2014 г. до 26.11.2014 г. по притежаваните от облигации от „КТБ“ АД /н./ в размер на 257 230,00 евро; г./ задължение за изплащане на дължимо възнаграждение в полза на „КТБ“ АД /н./ по договор от 24.09.2012 г. за изпълнение на функцията „Довереник на облигационерите“ в размер на сумата от 20 000 евро, извършени от ответника „Н.Б.“ ЕАД са нищожни, поради противоречието им със закона, доколкото липсват материално правните предпоставки за тяхната валидност визирани в чл. 103 и чл. 104 ЗЗД, съединен при условията на евентуалност с иск по чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 ЗБН /касае само изявление за прихващане с вх. № 12364/27.11.2014 г./ за прогласяването на изявлението за прихващане от 27.11.2014 г. за нищожно, поради противоречието му със специалните правила на ЗБН, респективно при условията на евентуалност с иск по чл. 59, ал. 2 ЗБН във вр. с чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, а именно, че извършените от ответника прихващания са нищожни, поради липса на предписаната от закона форма – писмена, с нотариално удостоверен подпис, като при условията на евентуалност по отношение на вече изброените искове са съединени и такива с правна квалификация чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН за обявяването на извършените две изявления за прихващания за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността.

Ищците твърдят, че на 06.11.2014 г. било прието решение № 138 на управителния съвет на БНБ, с което на основание чл.36, ал.2, т.2 ЗКИ е отнета лицензията за извършване на банкова дейност на „К.Т.Б.“ АД (н), което решение е обявено в търговския регистър на 07.11.2014 г.. В резултат на това решение, със съдебно решение № 664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС, Б.та била обявена в несъстоятелност, дейността й била прекратена и била определена начална дата на неплатежоспособността й – 06.11.2014 г., като с решение № 1443 от 03.07.2015 г. по т. д. 2216/2015 г. на Софийски апелативен съд, решението на СГС било частично отменено по отношение на началната дата на неплатежоспособността, като и за такава била приета датата 20.06.2014 г.. Задължението на назначените синдици да издирват, уточняват и попълват имуществото на Б.та, както и необходимостта от установяване принадлежността към това имущество на вземане на Б.та – предмет на прихващане, обуславяло правния интерес от провеждане на исковете.

Ищците твърдят, че от страна на ответника - „Н.Б.“ ЕАД е била емитирана емисия облигации с ISIN ******* при спазване изискванията на ТЗ и след решение на Общото събрание на акционерите, което се е провело на 30.08.2012 г. и решение на Съвета на директорите от 14.09.2012 г. Емитираната от дружеството емисия корпоративни облигации е в размер на 40 000 000 евро, която е разпределена посредством издаването на 40 000 броя облигации, всяка с номинална стойност от по 1000 евро. Облигациите са били надлежно регистрирани при „Централния депозитар“ на 24.09.2012 г., като след това са били предмет на търговия на регулирания пазар чрез БФБ – София АД. Посочва се, че „К.Т.Б.“ АД (н) има качеството на облигационер по част емитираните облигации, а именно 25 723 броя с номинална стойност от 25 723 000 евро. Изтъква се, че според условията заложени в облигационната емисия крайния падеж на облигациите е датата – 27.09.2017 г. Пояснено е и това, че лихвените плащания по издадените облигации се осъществяват на всеки 6 месеца до датите – 27 март и 27 септември на всяка календарна година, респективно главниците се погасяват на шест шестмесечни вноски, първата от които в размер на 6 500 000 евро е дължима на датата – 27.03.2015 г. На следващо място ищците излагат релевантните за спорното право фактически твърдения отнасящи се до осъществените от насрещната страна - „Н.Б.“ ЕАД прихващания, а именно, че на 04.09.2014 г. в деловодството на Б.та е постъпило съобщение от „Б.Т.К.“ ЕАД, с което същото в качеството му на кредитор – депозант в Б.та я уведомява за това, че е извършил прехвърляне на свои вземания по конкретна разплащателна банкова сметка ***., вкл. натрупаните по тях лихви в полза на дружеството „Н.Б.“ ЕАД. Отново на споменатата дата - 04.09.2014 г. в деловодството на „КТБ“ АД/н./ е депозирано уведомление и от „Н.Б.“ ЕАД, което също известявало Б.та за извършено в негова ползва прехвърляне на посоченото по-горе вземане с предишен титуляр – „БТК“ ЕАД и отправя искане за незабавното изплащане на прехвърленото му вземане. Отбелязва се, че договорът за цесия по смисъла на които „Н.Б.“ ЕАД е придобило обсъжданите вземания от „БТК“ ЕАД обвързва длъжника в лицето на Б.та едва от момента на уведомяването на същата, което е станало на 04.09.2014 г. Фактическата обстановка се допълва с това, че пак на датата 04.09.2014 г. в деловодството на Б.та е постъпило съобщение от „Н.Д.“ ЕАД, с което същото в качеството му на кредитор – депозант в банката я уведомява за това, че е извършил прехвърляне на част от свои вземания по конкретна разплащателна банкова сметка ***., вкл. натрупаните по тях лихви в полза на дружеството - „Н.Б.“ ЕАД. Отново на споменатата дата - 04.09.2014 г. в деловодството на „КТБ“ АД/н./ е депозирано уведомление и от „Н.Б.“ ЕАД, което също известявало банката за извършено в негова ползва прехвърляне на посоченото по-горе вземане с предишен титуляр – „Н.Д.“ ЕАД и отправя искане за незабавното изплащане на прехвърленото му вземане. И тук ищците споменават своето виждане, считано от кои момент прехвърлянето на вземането е обвързало длъжника и застъпват това да е 04.09.2014 г. Фактическата обстановка се обогатява и с твърдението, че 04.09.2014 г. ответника - „Н.Б.“ ЕАД е известил Б.та – ищец, че разполага с парични средства по своя открита разплащателна сметка, чиито размер възлиза на 5 189 712,46 лв. и настоява за тяхното незабавно изплащане. Следва подаване на изявление за прихващане от „Н.Б.“ ЕАД до „КТБ“ АД /н./ с вх. номер 8601 от 05.09.214 г., с което заявява на Б.та имаща качеството едновременно на негов длъжник и кредитор, че извършва прихващане на активни свои вземания в размери от 39 294 045 лв., 7 369 000 лв. и 5 189 712,46 лв. или общо 51 852 757,46 лв. срещу задължения, които „Н.Б.“ ЕАД има към „КТБ“ АД /н./ по притежаваните от банката 25 723 броя корпоративни облигации, които задължения възлизат на сумата от 26 413 233,83 евро /имащи левова равностойност от 51 659 795, 13 лв. Последвало е извършване на уведомяване от 09.09.2014 г. от страна на „Н.Б.“ ЕАД до Комисията за финансов контрол и Българската фондова борса, че е погасило своите задължения към „КТБ“ АД произтичащи от емитирания облигационен заем, по които банката е придобила 25 723 броя облигации. Ищецът сочи, че е реагирал на това изявление на ответника със свое нарочно писмо от 09.10.2014 г., с което е мотивирал надлежно, че в качеството си на облигационер банката не е давала съгласие и не е продавала на „Н.Б.“ ЕАД /емитент по издадените облигации/ притежаваните от нея облигации, което означава, че банката не разполага с вземане срещу ответника относно тяхната цена. Мотивира се и това, че банката нито, като облигационер, нито като довереник на други облигационери не е получавала изявление за упражняване на предвидената в Проспекта кол-опция на предвидената за това цена от 101 % от 100 % от номинала на облигациите, вкл. и натрупаната лихва, която да е реализирана спрямо всички облигационери. Това пък означавало, че според условията на емитирания облигационен заем не е възможно извършването на предсрочно погасяване на задълженията на емитента, каквото ответника се домогва да извърши посредством направеното от него прихващане. Несъгласен с това становище на банката на 17.10.2014 г. ответникът е настоял за преразглеждане на изводите формирани в него. Поддържа се, че отношенията между страните са продължили своето развитие, като на 27.11.2014 г. дружеството - „Н.Б.“ ЕАД е депозирало пред банката ново свое изявление за прихващане с вх. № 12364, с което оповестява пред банката, че неизпълнението на задължението му да заплати падежирали на 27.09.2014 г. лихви по притежаваните от банката облигации е продължило повече от тридесет работни дни след падежа, което и води до предсрочна изискуемост на облигациите, считано от датата - 26.11.2014 г. Поради това длъжника прави ново изявление за прихващане между притежаваните от него вземания в размер на сумата от 51 852 757,46 лв. и задълженията му към „КТБ“ АД /н./ произтичащи от облигационния заем емитиран от „Н.Б.“ ЕАД, които са както следва : а./ задължение за заплащане на главница по облигациите в размер на 25 723 000 евро, б./ задължение за заплащане на падежирали по облигациите на 27.09.2014 г. лихви в размер на 788 838,67 евро, в./ задължение за изплащане на лихви след 27.09.2014 г. до 26.11.2014 г. по притежаваните облигации от „КТБ“ АД /н./ в размер на 257 230,00 евро; г./ задължение за изплащане на дължимо възнаграждение в полза на „КТБ“ АД /н./ по договор от 24.09.2012 г. за изпълнение на функцията „Довереник на облигационерите“ в размер на сумата от 20 000 евро.

От ищеца в условията на евентуалност са наведени няколко основания за недействителност /нищожност/ на извършените от „Н.Б.“ ЕАД две прихващания, като опорочаването едностранните сделки се основава на следното:

Осъществените прихващания противоречали на законовите правила уреждащи материално-правната компенсация по смисъла на чл. 103 и 104 ЗЗД. Акцентира се върху това, че макар обективното ни право да не е въвело изрично ограничения за прихващане със задължения произтичащи от издадени ценни книги, то спецификата на случая създавала извод точно за невъзможност на компенсацията като материално-правен способ за погасяване на две насрещни вземания до размера на по-малкото от тях, защото се касае до задължения обективирани в облигации, които финансови инструменти изключват директното приложение на правилата за договора за заем. Това е така, защото няма как да се приеме състояние при което да са налице две еднородни и изискуеми насрещни вземания, тъй като към конкретния момент на настъпване падежа за плащане по емитираните облигации с оглед характера им /свободно-прехвърлими ценни книги/ е възможно притежателя им да бъде променен. Опонира се и по възможността за предсрочна изискуемост на плащането по облигационния заем, защото за да е възможна подобна хипотеза е необходимо сбъдването на изрично визирани в емисията условия, каквито обаче отсъстват. Заключва се, че вземането по облигациите е неразривно свързано със собствеността върху тях и предсрочното погасяване на задълженията по тях изисква придобиването им от емитента. Ето защо прихващанията осъществени от ответника са недействителни, тъй като при тях не се наблюдават ликвидни и конпенсируеми вземания, поради това, че не са определени лицата, имащи право да получат плащане по главницата и не е упражнена кол опция въз основа на която евентуално би възникнало насрещното вземане за цената.

На следващо място се поддържа, че осъщественото прихващане от 27.11.2014 г. е в разрез със специалната норма на чл. 3, ал. 3, вр. с ал. 2 ЗБН и нищожни по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността, защото лицензията за извършване на банкова дейност при „КТБ“ АД /н./ е била отнета, считано от 06.11.2014 г., а прихващането от страна на ответника е извършено на 27.11.2014 г. тоест след датата на отнемане на лиценза позволяващ извършване на банкова дейност. Касае се до извършено прихващане към момент, когато е било забранено да се извършват действия насочени към събиране на вземания срещу банката, вкл. към изпълнение на нейни парични задължения, независимо от начина на изпълнение, която забрана е валидна от момента на отнемането на лиценза – 06.11.2014 г. Предвид това, доколкото осъщественото прихващане от 27.11.2014 г. представлява способ за погасяване на задължения, които преследва събиране на вземане срещу банката е в пряко противоречие със законовата норма на чл. 3, ал. 3 ЗБН и във връзка с това е нищожно.

Поддържа се, че направените две изявления за прихващане от „Н.Б.“ ЕАД освен всичко останало не отговаряли и на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 ЗБН. Доколкото прихващанията били извършени на 05.09.2014 г., макар и преди датата на отнемането на лицензията за извършване на банкова дейност (06.11.2014 г.), но след поставяне на банката под особен надзор, същите били адресирани до квесторите и също следвало да отговарят на предписаната в чл.59, ал.2 ЗБН форма за действителност.

При условията на евентуалност, синдиците твърдят прихващанията да са относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН. Кредиторът „Н.Б.“ ЕАД придобил вземанията си към банката преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност (22.04.2015 г.), но към момента на придобиването му е знаел за неплатежоспособността на банката, тъй като поставянето „К.Т.Б.“ АД (н) под специален надзор с решение на УС на БНБ № 73 от 20.06.2014 г., допълнено с решение № 74 от 22.06.2014 г., било общоизвестен факт, които бил огласен широко в публичното пространство.

Освен това прихващането било извършено и след началната дата на неплатежоспособността на банката (20.06.2014 г.), независимо от обстоятелството кога били възникнали насрещните вземания, предмет на прихващането, т. е. бил изпълнен и фактическият състав на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, в редакцията й към момента на извършване на прихващането.

При тези твърдения, синдиците предявяват като главни искове за прогласяване нищожността по отношение кредиторите на несъстоятелността на изявленията на „Н.Б.“ ЕАД за прихващане от 05.09.2014 г. и 27.11.2014 г. с активни вземания, придобити от „Б.Т.К.“ ЕАД и „Н.Д.“ ЕАД, както и такива следващи му се като вложител в несъстоятелната банка, като при условията на евентуалност са предявени конститутивни искове за обявяване на всяко от двете изявления за прихващане за относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността при условията на чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН.

От ответника по предявените искове „Н.Б.“ ЕАД в срока по чл. 367 ГПК е упражнен писмен отговор, като чрез него се прави оспорване на всички предявени от ищеца главни и евентуални искове, като се поддържа те да са фактически и правно необосновани. Ответникът също дава виждането си по фактическата обстановка свързана с правото му да осъществи оспорените от банката прихващания, а именно начина на формиране на вземанията му от банката чрез придобиването им посредством договори за цесия сключени с конкретни правни субекти на 03.09.2014 г., както и това, че разполага с депозирани по разплащателна сметка при банката парични суми. Потвърждава това, че общия размер на вземанията, с които разполага към момента на извършените прихващания възлиза на сумата от 51 852 757, 46 лв. Потвърждава и фактическата обстановка изложена от ищеца относно насрещните му задължения възникнали от емитирания облигационен заем, както и предмета на извършените от него изявления за прихващане с конкретни парични задължения пряко произтичащи от така емитирания заем. Навеждат се възражения по всеки един от предявените за разглеждане искове, като ответника се спира подробно на липсата на пороци, които да обуславят извод за нищожност на обсъжданите прихващания. Отрича изцяло тезата на ищеца, че института на компенсацията е невъзможен, тогава когато задълженията, чието погасяване се преследва са материализирани и произтичат от емитирани по повод облигационен заем облигации, като се акцентира върху това, че към датата на прихващането – 05.09.2014 г. всички придобити от „КТБ“ АД - 25 723 броя облигации са били в негово притежание, респективно не са били прехвърлени на други субекти. Относно настъпването на погасителния ефект на прихващането се застъпва позицията, че е без правно значение, дали е била упражнена предвидената кол опция или не, като са развити подробни съображения в подкрепа на това схващане. Настоява се да са налице всички законово уредени предпоставки за допустимостта на прихващането визирани в чл. 103 ЗЗД. Несъгласие се изразява и по предявения иск за нищожност на прихващането от 27.11.2014 г. намиращ своето основания в нормата на чл. 3, ал. 3 ЗБН. Опонира се, че недействителността на извършените по отношение на „КТБ“ АД /н./ прихващания като институт, намира самостоятелно разрешение в нормата на чл. 59 ЗБН, която се явява специална по отношение на тази установена в чл. 3 ЗБН и я дерогира. Мотивирайки неоснователността на тази искова претенция ответника е привел значителна съдебна практика, в която е възприето, че проверката за валидността на прихващанията, като способ за погасяване на насрещни вземания, когато едно от тези вземания е на банка обявена в несъстоятелност е уредена изрично в специална законова норма – чл. 59 ЗБН. Относно сочения от ищеца порок водещ до нищожност на извършените прихващания състоящ се в това, че не е била спазена установената от закона форма за действителност в чл. 59, ал. 2 ЗБН. Изказва се мнение, че тази норма не е приложима към обсъжданите прихващания сторени от „Н.Б.“ ЕАД, защото съдържанието на разпоредбата изисква заявлението за прихващане да се отправи до синдика в писмена форма с нотариална заверка на подписите, което изискване няма как да бъде отнесено към ответника, доколкото към датата на всяко от осъществените от него изявления за прихващане „КТБ“ АД /н./ все още не е била обявена в несъстоятелност, респективно е нямала назначен синдик до които да се адресират тези волеизявления за прихващане. Касае се до прихващания станали едва след откриване на производството по несъстоятелност, когато посочения режим за установена форма на действителност по смисъла на чл. 59, ал. 2 ЗБН може да се приложи. Заключението на ответника е, че предприетите от „Н.Б.“ ЕАД прихващания не са подчинени на специално въведеното от законодателя изискване за форма, което означава, че същите не са нищожни на така поддържаното от ищеца основание. На следващо място в отговора си ответника се спира на насочените към него искове по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН за обявяване относителна недействителност на двете извършени изявления за прихващане, като ги намира неоснователни. Отрича се възникването на преобразуващо право в полза на Синдиците на банката по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН, доколкото няма сбъдване на изискуемия фактически състав, които да обоснове подобна относителна недействителност на извършените от ответника две прихващания. Обръща се внимание, че ответника е придобил вземанията, с които извършва прихващания на 03.09.2014 г., като от синдиците не е доказано наличието на знание у ответника за настъпилата при банката неплатежоспособност, като юридически факт, елемент от фактическия състав залегнал в нормата на чл. 59, ал. 3 ЗБН. Аргумент за обратното не можело да бъде обявеното в ТР на 23.06.2014 г. решение взето от УС на БНБ на 20.06.2014 г. за поставяне на банката под специален надзор. Споменава се и това, че относно знанието за неплатежоспособност не може да се прилага презумпция, а то подлежи на пълно и главно доказване, като съществен факт от преобразуващото право една сделка да бъде обявена за относително недействителна спрямо кредиторите на масата по несъстоятелността. И във връзка с последната група от предявените при условията на евентуалност искове по чл. 59, ал. 5 ЗБН от ответника се противопоставят възражения за неоснователност, като се иска тяхното отхвърляне. Споменава се, че фактическият състав на преобразуващото право за обявяване на прихващане за относително недействително по смисъла на чл. 59, ал. 5 ЗБН изисква от една страна да има извършване на прихващане от лице, което има качеството кредитор на обявена в несъстоятелност банка, като прихващането следва да е извършено след обявената дата на неплатежоспособността. Ответникът отчетливо се фокусира върху това, че измененията в редакцията на нормата на чл. 59 ЗБН, които са обнародвани в ДВ, бр. 98 от 28.11.2014 г., няма как да намерят приложно поле към вече заварените случай на упражнени изявления за прихващане, защото обсъжданата норма има материално правен характер, а липсата на придадено и обратно действие може да означава само едно, че тя ще урежда отношения възникнали единствено занапред във времето, респективно тя не може да преурежда реализирали се до този момент едностранни сделки по прихващане. И по отношение тълкуването на приложението на тази норма страната се осланя на съдебна практика, която цитира. Ответникът мотивира, че редакцията на правилото на чл. 59, ал. 5 ЗБН, която е действала към момента на извършените от него прихващания, въобще не допуска те да бъдат прогласявани за недействителни, а предмет на такава недействителност могат да бъдат само прихващанията, които банката е предприела за погасяване на свои задължения към трети лица. Така прихващанията, които „Н.Б.“ ЕАД било осъществило на датите 05.09.2014 г. и 27.11.2014 г. са произвели желаните правни последици, а именно довели са до погасяване на задълженията на дружеството към „КТБ“ АД произтичащи от емитирания облигационен заем.

Ищците по спора, чрез пълномощника им – адв. Д. К. се възползват от правото си да подадат допълнителна искова молба в срока по чл. 372 ГПК чрез която да пояснят и допълнят първоначалната си такава. Взема се отношение по изтъкнатите в отговора на ответника съображения за неоснователност на предявените искове, като се отричат направените съждения във връзка с твърдяната насрещност на задълженията на ответника към банката. Внася се уточнението, че към момента на извършените прихващания вземанията на банката по издадените от нея облигации било за падежа на съответното лихвено плащане, било за падежа на полагащата се част от главницата не са настъпили не е определен кръга от лицата имащи право да получат плащане, а това означава, че отсъства насрещност на престациите. Напълно погрешно било виждането на ответника, че прихващане било възможно и с вземания, чиято изискуемост не е настъпила. С допълнителната искова молба ищецът доразвива мотивите си за допуснати пороци при извършването на обсъжданите две прихващания, които са последица от нарушение на закона, евентуално на формата за действителност. Независимо от това, че към датите на процесните изявления за прихващане банката не е имала назначени синдици и не е била обявена в несъстоятелност, то правилата на чл. 59, ал. 5 ЗБН са приложими и по отношение на тези предприети от ответника едностранни сделки, защото към момента на тяхното извършване в банката са функционирали назначените квестори и формата за валидност е могло и трябвало да бъде спазена. Ищците са приповторили и това, че в тяхна полза се е породило преобразуващото право да поискат упражнените от ответника изявления за прихващане да бъдат обявени за относително недействителни спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността, защото са налице фактическите състави на чл. 59, ал. 3 ЗБН, евентуално на чл. 59, ал. 5 ЗБН. Фактът, че банката се е намирала в състояние на неплатежоспособност е бил широко оповестен от органите на БНБ още през м.10.2014 г., когато е бил публикуван доклад за анализ и оценка на активите на „КТБ“ АД, като действията по оспорваните прихващания са предприети впоследствие от дружеството-ответник към които на последното е било добре известно, че банката е неплатежоспособна и не може да обслужва задълженията си. Отново се отблязва и това, че знание у всяко заинтересовано от процесите в банката лице, че същата се намира в ликвидна криза и не може да обслужва задълженията си трябва да се приема да е налице още от датата – 20.06.2014 г., когато кредитната институция е поставена под специален надзор. Споменава се и това, че прихващанията са извършени след определената начална дата на неплатежоспособността на банката и след поставянето й под специален надзор, което пък обосновава, че тези прихващания са с темпорален момент, които попадал в приложеното поле на чл. 59, ал. 5 ЗБН, а оттам тази разпоредба следва да намери своя регулативен ефект в създадените между страните по спора правоотношения, а като правна последица от това да направи прхващанията относително недействителни спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността.

Ответното дружество - „Н.Б.“ ЕАД упражнява правото си на допълнителен писмен отговор срещу допълнителната искова молба, като в него продължава да детайлизира линията си на защита по предприетата от ищеца съдебна намеса в създалите се отношения между страните по повод осъществените два броя прихващания. Отново се отделя самостоятелно внимание на твърденията изложени във връзка с правата по всеки един иск, като същите се отричат с привеждане на много и разнородни по своя вид възражения. Акцентът в защиата на ответника е да отблъсне пороците навеждани от ищцовата страна спрямо осъществените изявления за прихващане било, като такива водещи до нищожност на сделктие, било като такива обуславящи тяхната относителна недействителност. В отговора присъства обилно позоваване на съдебна практика. Същият завършва с изявление за оспорване на всички възражения направени от ищеца в ДИМ, като се иска от сезирания съд да постанови решение по съществото на спора, с което да отхвърли последователност всеки един от предприетите искове насочени срещу „Н.Б.“ ЕАД, и в полза на тази страна да се присъдят разноските вложени за водене на делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Между страните не съществува спор по отношение на осъществените в правната действителност факти.

Видно от протокол № 27 от заседание на 06.11.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, е прието решение № 138, с което лицензът за извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД е отнет, което решение, съгласно чл. 103, ал. 4 и чл. 151, ал. 2 ЗКИ подлежи на незабавно изпълнение. С решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ, „КТБ“ АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца, което решение е породило незабавно последиците си, независимо от възможността да бъде оспорвано пред ВАС.

С решение № 664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС, ТО, VІ-14 състав, „КТБ“ АД е обявена в несъстоятелност, като с решение № 1443/03.07.2015 г. по търг. дело № 2216/2015 г. за начална дата на несъстоятелността е определена датата 20.06.2014 г. С Решение № 196/13.11.2015 г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, предявилите исковете физически лица са назначени за синдици на банката.

Между страните не е спорно, че в изпълнение на решение на общото събрание на акционерите от 30.08.2012 г. и решение на съвета на директорите от 14.09.2012 г. на „Н.Б.“ ЕАД през месец септември 2012 г. ответното дружество е издало при условията на частно пласиране 40 000 обикновени, обезпечени, неконвертируеми лихвоносни, свободнопрехвърлими безналични облигации с номинална стойност от 1 000 евро всяка. Облигациите са регистрирани в „Централен депозитар“ АД на 24.09.2012 г. За „К.Т.Б.“ АД (н.) се установява, че има качеството на облигационер по част емитираните облигации, а именно 25 723 броя с номинална стойност от 25 723 000 евро. Съгласно условията на облигационната емисия крайният падеж на облигациите е 27.09.2017 г. като лихвените плащания се извършват на всеки 6 месеца до датите – 27 март и 27 септември на всяка календарна година, респективно главниците се погасяват на шест шестмесечни вноски, първата от които в размер на 6 500 000 евро е дължима на датата – 27.03.2015 г. В условията на облигационния заем изрично са предвидени предпоставките, при които е допустимо предсрочното погасяване на главницата – след изтичането на една календарна година от сключването на облигационния заем и след като е уведомил облигационерите за намерението си най-малко 30 дни предварително емитентът има възможност да упражни т.нар. кол опция (call option), която се изразява в правото му да изкупи преди изтичането на предвидения срок част или пълната главница по заема на някоя от следващите падежни дати за плащане на лихвите при цена 101% от номиналната стойност на изкупената главница. В условията на облигационния заем (стр. 64 от проспекта) алтернативно са уредени няколко хипотези, при които за облигационерите възниква правото да счетат облигационния заем за предсрочно изискуем, една от които е неизпълнението от страна на емитента изцяло или отчасти на изискуемо задължение за плащане на лихви или главници по емисията, продължило повече от 30 работни дни.

Между страните не е спорно, че към 05.09.2014 г. задълженията на ответното дружество за главница и лихви по издадените от него и записани от „К.Т.Б.“ АД (н) облигации възлизат на сумата от 26 413 233,83 евро (51 659 795,13 лв.), от които 25 723 000 лв. – редовна главница и 690 233,83 евро – акумулирана възнаградителна лихва.

Със съобщение с вх. на „КТБ“ АД № 8580/04.09.2014 г., съставено от „Б.Т.К.“ ЕАД и адресирано до „КТБ“ АД (н.), банката е уведомена, че на 03.09.2014 г. между „Б.Т.К.“ ЕАД и „Н.Б.“ ЕАД е сключен договор за прехвърляне на вземане, възлизащо в размер на 39 294 045 лв. за получаване на парични суми по разплащателна сметка с IBAN ***.

Със съобщение с вх. на „КТБ“ АД № 8583/04.09.2014 г., съставено от „Н.Д.“ ЕАД и адресирано до „КТБ“ АД, банката е уведомена, че на 03.09.2014 г. между „Н.Д.“ ЕАД и „Н.Б.“ ЕАД е сключен договор за прехвърляне на вземане, възлизащо в размер на 7 369 000 лв. за получаване на парични суми по разплащателна сметка с IBAN ***.

Между страните не се спори, че към 04.09.2014 г. по разплащателна сметка на „Н.Д.“ ЕАД с IBAN ***, открита в „КТБ“ АД са налични 5 189 712,46 лв.

С писмо с вх. на „КТБ“ АД № 8601/05.09.2014 г. „Н.Б.“ ЕАД е отправил до банката изявление за прихващане на свои вземания към нея на обща стойност 51 852 757,46 лв., от които 39 294 045 лв., придобити по силата на договор от 03.09.2014 г. за прехвърляне на вземания на „Б.Т.К.“ ЕАД към „КТБ“ АД по разплащателна сметка с IBAN ***, 7 369 000 лв., придобити по силата на договор от 03.09.2014 г. за прехвърляне на вземания на „Н.Д.“ ЕАД към „КТБ“ АД по разплащателна сметка с IBAN *** 189 712,46 лв. по разплащателна сметка на „Н.Б.“ ЕАД с IBAN ***, открита в „КТБ“ АД, срещу насрещни негови задължения към „КТБ“ АД /н./ на обща стойност 26 413 233,83 евро (с левова равностойност 51 659 795,13 лв.), произтичащи от притежавани от банката 25 723 на брой облигации, издадени от „Н.Б.“ АД с единична номинална стойност 1000 евро, регистрирани в „Централен депозитар“ АД с ISIN *******, а именно а./ задължение за заплащане на главница по облигациите в размер на 25 723 000 евро и б./ задължение за плащане на лихва към 04.09.2014 г. в размер на 690 233,83 евро.

С писмо с вх. на "КТБ" АД № 12364/27.11.2014 г. „Н.Б.“ ЕАД е отправил до банката изявление за прихващане на вземания на обща стойност 51 958 615,19 лв., от които 39 294 045 лв., придобити по силата на договор от 03.09.2014 г. за прехвърляне на вземания на „Б.Т.К.“ ЕАД към „КТБ“ АД по разплащателна сметка с IBAN ***, 7 369 000 лв., придобити по силата на договор от 03.09.2014 г. за прехвърляне на вземания на „Н.Д.“ ЕАД към „КТБ“ АД по разплащателна сметка с IBAN ***. по разплащателна сметка на „Н.Б.“ ЕАД с IBAN ***, открита в „КТБ“ АД, и 54 150 евро (105 908,19 лв.) по разплащателна сметка на „Н.Б.“ ЕАД с IBAN ***, открита в „КТБ“ АД, срещу насрещни негови задължения към „КТБ“ на обща стойност 26 789 068,67 евро (с левова равностойност 52 394 864,18 лв.), произтичащи от притежавани от банката 25 723 на брой облигации, издадени от „Н.Б.“ АД с единична номинална стойност 1000 евро, регистрирани в „Централен депозитар“ АД с ISIN *******, а именно а/ главница в размер на 25 723 000 евро, б/ лихви по облигациите, падежирали на 27.09.2014 г. в размер на 788 838,67 евро, в./ лихви от 28.09.2014 г. до 26.11.2014 г. в размер на 257 230 евро, г/ възнаграждение по договор от 24.09.2012 г. за изпълнение на функцията довереник в размер на 20 000 евро.

Видно от прессъобщение на БНБ от 20.06.2014 г. на обществото е обявен факта, че в 11.40 часа в БНБ е получено уведомление от ръководството на "К.Т.Б." АД – в несъстоятелност, че ликвидността на банката е изчерпана, преустановени са разплащанията, както и всички банкови операции. В прессъобщение от 22.06.2014 г. БНБ обявява, че банката ще отвори за работа с клиенти на 21 юли в 9,00 часа. В прессъобщение от 11.07.2014 г. на УС на БНБ се съдържа информация за резултатите от прегледа на независимите одитори на дейността на "КТБ" АД, които са установили действия, несъвместими със закона и добрите банкови практики, липсвали съществени части от кредитните досиета за кредитен портфейл в размер на 3,5 млрд лева от общ кредитен портфейл 5,4 млрд лева. Други доказателства в производството, които да са съществени за спорните материални права не са ангажирани.

По исковете, насочени срещу прихващане, извършено с писмо с вх. № 8601/05.09.2014 г. съдът намира от правна страна следното:

По главния иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 103 и чл. 104 ЗЗД:

С главния иск от ищците се иска да бъде установено, че изявлението за прихващане на ответното дружество „Н.Б.“ АД, съдържащо се в писмо с вх. № 8601/05.09.2014 г., не е произвело правни последици, т.е. не е довело до погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото, поради липсата на материалните предпоставки за възникване на правото му на компенсация.

Съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари, всяко от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. В тежест на ответника по настоящия отрицателен установителен иск е да докаже елементите от фактическия състав на компенсационното право, както и надлежното му упражняване с отправянето на изявление за прихващане до насрещната страна по компенсационното правоотношение.

Между страните не се спори, че към 05.09.2014 г. – датата, на която в „КТБ“ АД (н.) е било получено отправеното ѝ от ответното дружество изявление за прихващане, съдържащо се в писмо с вх. № 8601/05.09.2014 г., всяка от тях е била кредитор на насрещната за посочените в изявлението вземания като задълженията на „Н.Б.“ АД към „КТБ“ АД (н.), произтичащи от притежавани от банката 25 723 на брой облигации с единична номинална стойност 1000 евро са възлизали на обща стойност от 26 413 233,83 евро (51 659 795,13 лв.), от които 25 723 000 евро – неизискуеми задължения за заплащане на главница, и 690 233,83 евро – задължение за плащане на възнаградителна лихва за периода от 28.09.2013 г. до 04.09.2014 г., а тези на „КТБ“ АД (н.) към „Н.Б.“ АД са възлизали на обща стойност от 51 852 757,46 лв., от които 39 294 045 лв., придобити по силата на договор от 03.09.2014 г. за прехвърляне на вземания на „Б.Т.К.“ ЕАД към „КТБ“ АД по разплащателна сметка с IBAN ***, 7 369 000 лв., придобити по силата на договор от 03.09.2014 г. за прехвърляне на вземания на „Н.Д.“ ЕАД към „КТБ“ АД (н.) по разплащателна сметка с IBAN ***,46 лв. по разплащателна сметка на „Н.Б.“ ЕАД с IBAN ***. Доколкото към момента на получаване на компенсационното изявление от банката именно тя е била носител на правата по облигациите като е била вписана като такъв титуляр в книгата на облигационерите, водена при „Централен депозитар“ АД, законовото изискване за насрещност на вземанията, предмета на прихващането, е изпълнено. В този смисъл неоснователни се явяват доводите на ищца, че потенциалната прехвърлимост на правата по облигациите води до невъзможност за извършване на прихващане срещу такъв вид вземания. Установява се, че реално прехвърляне на правата по облигациите притежавани от „КТБ“ АД в полза на трето лице няма.

Между страните не се спори, че към момента на извършване на изявлението за прихващане вземанията на „Н.Б.“ АД към „КТБ“ АД (н.) са били изискуеми, с което е изпълнена и тази предпоставка от фактическия състав на компенсационното право. Наред с изискуемостта на вземанията, по които кредитор е лицето, извършващо прихващането, за възникването на правото по чл. 103, ал. 1 ЗЗД е необходимо още задълженията му към насрещната страна да са изпълняеми. Това изискване следва по необходимост от същността на прихващането като сурогат на реалното изпълнение. За да може да извърши прихващане длъжника, той трябва да може да престира. Така ако задължението на прихващащия е срочно и уговореният срок е в полза на кредитора, или това следва от естеството на задължението, длъжникът не разполага с възможността да изпълни преди срока, поради което за него все още не е възникнало и правото да извърши прихващане. Изложените съображения налагат необходимостта от изследване на въпроса за изпълняемостта на задълженията на „Н.Б.“ АД към момента на получаване на компенсационното изявление от банката.

В условията на облигационния заем е предвидено, че плащанията на лихвите и главницата по облигациите се извършва в съответствие с погасителен план, съгласно който крайният падеж на задълженията настъпва на 27.09.2017 г. като лихвените плащания се извършват на всеки 6 месеца до датите – 27 март и 27 септември на всяка календарна година, респективно главниците се погасяват на шест шестмесечни вноски, първата от които в размер на 6 500 000 евро е дължима на датата – 27.03.2015 г. Към 05.09.2014 г. – датата, на която в „КТБ“ АД (н.) е получено изявление за прихващане предприето от ответното дружество, срокът на първата вноска за връщане на главницата по облигационния заем все още не е бил настъпил. От една страна предвиденото разсрочване на задължението за връщане на главницата по облигациите ползва емитента, поради което няма съмнение, че срокът е предвиден в негова полза. В същото време се поставя въпросът дали този срок не е предвиден и в полза на притежателите на облигациите, с което да се ограничава възможността на длъжника за предсрочно погасяване на дълга без съгласието на кредиторите-облигационери. Обсъждания проблем следва да се разглежда във връзка с правото на кредитора по облигационния заем да получи възнаградителна лихва, начислявана върху неизискуемата част от главницата и отпадането на това право занапред в случай на предсрочното ѝ пълно или частично погасяване. Именно с оглед този интерес на кредитора с условията на облигационния заем по отношение на емитента са въведени ограничения на възможността му да плати задълженията си за главница преди настъпване на определените в погасителния план срокове. С т. нар. кол опция (call option) действително е предвидена възможност за предсрочно погасяване на задълженията за главница по облигациите, но тази възможност е поставена в зависимост от наличието на определени условия и при спазването на определена процедура, гарантираща интересите на притежателите на облигации. Така емитентът има право да изкупи част или пълната главница по заема преди изтичането на предвидения срок при условие, че от сключването му е изтекла една календарна година (т.е. след 27.09.2013 г.) и след като най-малко 30 дни преди това е уведомил облигационерите за намерението си да упражни кол опцията, като им е предоставил и данни за размера на главничното задължение, което смята да погаси. Едва след осъществяването на тази процедура емитентът се сдобива с възможността да изпълни задължението си за главница преди определения в условията на облигационния заем срок, но вече в размер на 101% от номиналната стойност на облигациите и не преди настъпването на следващия падеж за погасяване на лихвите. По този начин притежателите на облигациите са компенсирани за предсрочното погасяване на главницата от една страна с увеличаване на размера на самото главнично вземане, а от друга с отлагането на плащането до падежа на следващата лихвена вноска, така че същата да се запази в първоначалния си размер. Единствено при тези условия и при спазването на посочената процедура в полза на емитента възниква възможността да погаси задължението си за главница преди определения в условията на облигационния заем срок. От този момент настъпва изпълняемостта на главничното задължение като на избора на емитента е предоставена възможността дали да изпълни задължението си към легитимираните притежатели на облигациите реално или да пристъпи към упражняване на някой от алтернативните на реалното изпълнение погасителни способи, какъвто несъмнено се явява и прихващането.

Изложените съображения формират извода, че към 05.09.2014 г. – датата, на която в „КТБ“ (н.) е получено изявлението на „Н.Б.“ АД за прихващане, една от предпоставките за възникване на компенсационното право на ответника не е била налице, а именно – задължението му в размер на 25 723 000 евро (50 309 815,09 лв.) за заплащане на главницата по притежаваните от „КТБ“ АД (н.) облигации, не е било изпълняемо. Липсата на правото да се извърши прихващане осуетява възможността на компенсационното изявление да произведе целените правни последици в съответната част.

По различен начин се поставя въпроса с изпълняемостта на задължението на „Н.Б.“ АД за възнаградителна лихва по облигационния заем в размер на 690 233,83 евро. Съгласно условията по облигационния заем лихвените плащания се извършват на всеки шест месеца до 27 март, съответно до 27 септември. Срокът за плащане на включената в изявлението за прихващане лихвена вноска настъпва на 27.09.2014 г., т.е. към датата, на която в „КТБ“ (н.) е получено изявлението на „Н.Б.“ АД за прихващане, това задължение все още не е било изискуемо. От условията на облигационния заем следва, че този срок е уговорен единствено в полза на емитента. Предсрочното погасяване на вземанията за възнаградителна лихва по облигационния заем изцяло ползва притежателя на облигациите. Не са налице съображения, които да налагат изключение от общото правило за изпълняемост на задълженията преди срока. Налага се извода, че в полза на ответното дружество е възникнало правото да извърши прихващане с вземанията си към „КТБ“ (н.) в общ размер на сумата от 51 852 757,46 лв. срещу насрещните вземания на банката за лихвата по облигационния заем, начислена към 04.09.2014 г., в размер на 690 233,83 евро (1 349 980,03 лв.).

При изложените съображения искът за прогласяване за нищожност на прихващането, извършено с писмо с вх. № 8601/05.09.2014 г. следва да бъде уважен за частта му, отнасяща се до задълженията на „Н.Б.“ АД за заплащане на главница по облигационния заем в размер на 25 723 000 евро, като в останалата си част, отнасяща се до задълженията на „Н.Б.“ АД за заплащане на лихва по облигациите за периода от 28.09.2013 г. до 04.09.2014 г. в размер на 690 233,83 евро, искът следва да бъде отхвърлен, поради недоказаността на неговото основание.

Предвид изхода по заявения главен иск и приетата негова частична основателност, настоящият съдебен състав, намира, че по отношение съединените за разглеждане в условията на евентуалност искове се е сбъднала вътрешнопроцесуалната предпоставка за произнасяне, но само досежно компенсацията осъществена с изявление за прихващане № 8601/05.09.2014 г. с насрещно вземане на „КТБ“ АД /н./ съставляващо такова за заплащане на лихва по облигациите за периода от 28.09.2013 г. до 04.09.2014 г. в размер на 690 233,83 евро.

По евентуалния иск с правна квалификация чл. 59, ал. 2 ЗБН вр. чл. 26, ал. 2, предл. трето вр. чл. 44 ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН предвижда, че изявлението за прихващане се отправя до синдика и трябва да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Установена е форма за действителност на едностранното изявление на кредитор за извършване на прихващане, неспазването на която влече предвидените в чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД правни последици – едностранното волеизявление е нищожно. Въпросът, който се поставя в настоящото производство е приложима ли е така установената форма за валидност на изявленията за прихващане, обективирани преди спрямо банката да е открито производство по несъстоятелност, тъй като постановено решение по чл. 13 ЗБН е предпоставка за приложение на чл. 26 ЗБН и упражняване на правомощията на фонда за гарантиране на влоговете в банките да назначи синдик на банката. Няма спор, че процесното изявление за прихващане като едностранни правни сделки е обективирано от ответника „Н.Б.“ АД на 05.09.2014 г., към който момент синдик на „К.Т.Б.“ АД не е бил назначен, тъй като изобщо не е постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност, нито пък е било възможно назначаването на временен синдик – фигура въведена в момент, последващ извършването на прихващанията с приемане на разпоредбата на чл.12а ЗБН, ДВ, бр.22/24.03.2015 г.

Разпоредбите, въвеждащи изисквания за форма на правните сделки не следва да се тълкуват и прилагат разширително. Това означава, че изявления за прихващане, адресирани до банката, на която към този момент синдик не е назначен, не могат да се третират като нищожни, поради неспазване на предвидена форма за валидност. Към 05.09.2014 г. „К.Т.Б.“ АД е била поставена под особен надзор поради съмнения за неплатежоспособност, но лицензът й за извършване на банкова дейност не е отнет, за да се приеме, че такава неплатежоспособност действително е налице. Затова и няма основания приложното поле на чл. 59, ал. 2 ЗБН да бъде разширявано и да обхване изявления извършени преди да е прието, че банката е неплатежоспособна. В този смисъл механичното пренасяне на изискванията за форма, приложими към изявления, които следва да се приемат от синдика, към едностранни сделки, адресирани до квесторите на банката, е недопустимо. По тази причина предявеният в условията на евентуалност установителен иск за недействителност на обсъжданото прихващане е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Отхвърлянето на този иск обуславя разглеждането на евентуалния иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН.

По евентуалния иск с правна квалификация чл. 59, ал. 3 ЗБН.

Предмет на настоящото производство е и евентуално съединен иск за обявяване на извършеното от „Н.Б.“ АД прихващане с изявление с вх. № 8601/05.09.2014 г. за относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД (н), при предпоставките на чл. 59, ал. 3 ЗБН.

Конститутивния иск, уреден в чл. 59, ал. 3 ЗБН предоставя на ищците, в качеството им на синдици, упражняването на преобразуващо право, възникнало в полза на кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД (н.) да обявят за относително недействително по отношение на тях прихващането, извършено от ответника „Н.Б.“ АД, доколкото чрез него кредиторът е получил изпълнение от банката в нарушение на чл. 94 ЗБН. Предназначението на този иск е да преодолее поставянето на получилия удовлетворение чрез прихващането кредитор в по-добро положение в сравнение с това, в което той би бил при разпределение на имуществото на длъжника по правилата на чл. 94 ЗБН ако това прихващане не бе извършено. За разлика от отменителните искове по чл. 60 ЗБН, искът по чл. 59, ал. 3 ЗБН не е насочен срещу извършено от неплатежоспособния длъжник действие, а срещу такова, извършено от негов кредитор – прихващане.

В решение № 1605/10.07.2017 г. по търг. д. № 3933/2016 г. на САС, е дефиниран фактическият състав на правото по чл. 59, ал. 3 ЗБН и той включва кумулативните елементи: 1) да е извършено валидно изявление за прихващане от кредитор към банка, спрямо която е открито производство по несъстоятелност – без значение дали е извършено преди или след откриване на производството (арг. от чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗБН), 2) прихващането да е извършено след по-ранната от двете дати – на подаване на искането по чл. 9, ал. 1 ЗБН или датата на неплатежоспособност, 3) вземането на кредитора да е придобито преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, 4) задължението на кредитора да е придобито преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, 5) към момента на придобиване на вземането или на задължението кредиторът да е знаел, че спрямо длъжника е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност, която предпоставка се презюмира необоримо ако вземането или задължението е придобито след датата на вписване в ТР на решението на БНБ за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност (чл. 59, ал. 4 ЗБН).

В случая изявлението за прихващане е обективирано на 05.09.2014 г. – след определената начална дата на неплатежоспобността – 20.06.2014 г., като не е спорно, че активните вземания са придобити от „Н.Б.“ АД преди датата на откриване на производството по несъстоятелност – 22.04.2015 г., съответно задължението му към „КТБ“ АД (н.) в размер на 690 233,83 евро за заплащане на лихва по облигационния заем за периода от 28.09.2013 г. до 04.09.2014 г. също е възникнало преди този момент.

Това означава, че са налице обективните елементи от правопораждащия потестативното право на синдиците фактически състав. Следователно, необходимо е да се изследва налице ли е субективният елемент, а именно към момента на придобиване на вземането или на задължението кредиторът да е знаел, че спрямо длъжника е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност, която предпоставка не се презюмира необоримо по аргумент от чл. 59, ал. 4 ЗБН, тъй като нито вземанията, нито задължението са придобити след датата на вписване в ТР на решението на БНБ за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност – 07.11.2014 г. Този елемент от фактическия състав предполага вън от всякакво съмнение да се установи, че кредиторът е знаел за настъпилата неплатежоспособност или за подадено искане за откриване на производство по несъстоятелност.

Настоящият състав намира, че по делото не се установява знание на придобилия вземанията преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност кредитор, че към момента на придобиването им е знаел за настъпилата неплатежоспособност на банката.

Вземането на „Н.Б.“ АД към „КТБ“ АД (н.) в размер на сумата от 5 189 712,46 лв. по открита на негово име разплащателна сметка с IBAN ***ди 20.06.2014 г., поради което въпросът за знанието на кредитора за настъпилата неплатежоспособност към момента на придобиването му изобщо не се поставя.

Що се касае за останалите вземания на „Н.Б.“ АД към „КТБ“ АД (н.), предмет на изявлението за прихващане, а именно – вземане в размер на 39 294 045 лв., придобито по силата на договор от 03.09.2014 г. за прехвърляне на вземания на „Б.Т.К.“ ЕАД към „КТБ“ АД по разплащателна сметка с IBAN ***, и вземане в размер на 7 369 000 лв., придобито по силата на договор от 03.09.2014 г. за прехвърляне на вземания на „Н.Д.“ ЕАД към „КТБ“ АД по разплащателна сметка с IBAN ***, в настоящото производство не са представени доказателства, установяващи, че към посочената дата – 03.09.2014 г., кредиторът е знаел за настъпила неплатежоспособност на банката. Само по себе си обстоятелството, че към момента на придобиване на вземанията банката е поставена под специален надзор не води по необходимост до знание у третите лица за настъпилата неплатежоспособност. Съгласно чл. 115, ал. 1 ЗКИ банката се поставя под специален надзор за да бъде оздравена, когато е налице опасност от неплатежоспособност. В чл. 115, ал. 2 ЗКИ се съдържа легалното определение на понятието „опасност от неплатежоспособност“, като се приема, че такава е налице, когато: 1/ отношението ѝ на общата капиталова адекватност е под определеното минимално равнище или 2/ ликвидните активи на банката по преценка на БНБ няма да бъдат достатъчни, за да може банката да изпълнява задълженията си в деня на тяхната изискуемост или 3/ банката не е изпълнила в срок едно или повече изискуеми задължения към своите кредитори. Поставянето на банката под специален надзор е част от надзорната дейност на централната банка, предвидена от законодателя в чл. 103, ал. 2, т. 20 ЗКИ. Съгласно чл. 115, ал. 1 ЗКИ БНБ може да постави банката под специален надзор, когато е налице опасност от неплатежоспособност, а не неплатежоспособност. Напротив, в случай, че се установи неплатежоспособност, централната банка няма право да поставя банката под специален надзор, а на основание чл. 36, ал. 2 ЗКИ е задължена да отнеме лиценза на неплатежоспособната банка и да подаде искане за откриване на производство по несъстоятелност. Така не би могло да се приеме, че с огласяването в публичното пространство на решенията на УС на БНБ № 73 от 20.06.2014 г. и допълващото го решение № 74 от 22.06.2014 г. за поставяне на банката под специален надзор и затварянето ѝ за клиенти, за положилият съответната грижа гражданин и търговец е настъпило знание за неплатежоспособността на банката. Ето защо знанието у третите лица за акта на БНБ за поставяне на банката под специален надзор не е в състояние да обоснове извод за знанието за нейната неплатежоспособност.

При изложените съображения искът за обявяване на извършеното от „Н.Б.“ АД прихващане с изявление с вх. № 8601/05.09.2014 г., в частта отнасяща се до задължението на „Н.Б.“ АД заплащане на лихва по притежаваните от „КТБ“ (н.) облигации за периода от 28.09.2013 г. до 04.09.2014 г. в размер на 690 233,83 евро, за относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД (н) при предпоставките на чл. 59, ал. 3 ЗБН следва да бъде отхвърлен, като недоказан в своето основание.

По евентуалния иск с правна квалификация чл. 59, ал. 5 ЗБН.

Съгласно чл. 59, ал. 5 ЗБН недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката след началната дата на неплатежоспособността или след датата на поставянето на банката под специален надзор, ако тази дата предшества датата на неплатежоспособността. Според чл. 59, ал. 6 ЗБН, в случаите по ал. 5 действието на прихващането се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл. 104.

Основателността на иска на синдиците на банката относно правото им за прогласяване на относителна недействителност на прихващането, е поставена в зависимост от наличието на следните предпоставки: 1) банката да е в несъстоятелност 2) да отправено валидно изявление за прихващане от кредитор на банката с негово вземане към нея 3) прихващането да е извършено след началната дата на неплатежоспособността или след датата на поставянето на банката под специален надзор, в случай че последната е по-ранна.

По делото се установи, че „КТБ“ АД (н.) е в несъстоятелност, обявена с решението на СГС от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г., като определената с въззивно решение на САС дата на неплатежоспособността е 20.06.2014 г.

Установи се, че на 05.09.2014 г. ответникът е отправил писмено изявление за прихващане с вх. № 8601/05.09.2014 г. на свои парични вземания от „КТБ“ АД (н.) на обща стойност от 51 852 757,46 лв., от които 39 294 045 лв., придобити по силата на договор от 03.09.2014 г. за прехвърляне на вземания на „Б.Т.К.“ ЕАД към „КТБ“ АД по разплащателна сметка с IBAN ***, 7 369 000 лв., придобити по силата на договор от 03.09.2014 г. за прехвърляне на вземания на „Н.Д.“ ЕАД към „КТБ“ АД по разплащателна сметка с IBAN ***,46 лв. по разплащателна сметка на „Н.Б.“ ЕАД с IBAN ***, открита в „КТБ“ АД, срещу насрещни негови задължения към банката, като по делото се установи, че прихващането е валидно и е произвело погасителен ефект по отношение на задължението на „Н.Д.“ ЕАД за заплащане на лихва по притежаваните от „КТБ“ (н.) облигации за периода от 28.09.2013 г. до 04.09.2014 г. в размер на 690 233,83 евро.

С §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. ДВ, бр. 20/2018 г., на чл. 59, ал. 5 ЗБН изрично е придадено обратно действие, като същата се прилага считано от 20.06.2014 г. С оглед на това, че процесното прихващане е извършено на 05.09.2014 г. правилата на чл. 59, ал. 5 ЗБН са приложими към него.

Доколкото прихващането е извършено на 05.09.2014 г., а определената дата на неплатежоспособността е 20.06.2014 г., то същото е извършено след началната датата на неплатежоспособността.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че в полза на кредиторите на несъстоятелността е възникнало потестативно право на кредиторите на несъстоятелността да искат обявяване недействителност по отношение на тях на извършеното от ответника прихващане с негови вземания към Банката, предмет на иска, съответно – това право може да бъде упражнено от синдиците на Банката. Искът е основателен и следва да бъде уважен, при условието на чл. 59, ал. 6 ЗБН.

По исковете, насочени срещу прихващане, извършено с писмо с вх. № 12364/27.11.2014 г. съдът намира от правна страна следното:

По главния иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 103 и чл. 104 ЗЗД:

С главния иск се иска да бъде установено, че изявлението за прихващане на ответното дружество „Н.Б.“ АД, съдържащо се в писмо с вх. № 12364/27.11.2014 г., не е произвело правни последици, т.е. не е довело до погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото, поради липсата на материалните предпоставки за възникване на компенсационното право.

При разглеждането на иска за прогласяване на нищожността на извършеното от „Н.Б.“ АД с писмо с вх. № 8601/09.05.2014 г. изявление за прихващане на вземания на „Н.Б.“ АД на обща стойност 51 852 757,46 лв., от които 39 294 045 лв., придобити по силата на договор от 03.09.2014 г. за прехвърляне на вземания на „Б.Т.К.“ ЕАД към „КТБ“ АД по разплащателна сметка с IBAN ***, 7 369 000 лв., придобити по силата на договор от 03.09.2014 г. за прехвърляне на вземания на „Н.Д.“ ЕАД към „КТБ“ АД по разплащателна сметка с IBAN ***,46 лв. по разплащателна сметка на „Н.Б.“ ЕАД с IBAN ***, открита в „КТБ“ АД, срещу насрещни негови задължения към „КТБ“ АД (н.) на обща стойност 26 413 233,83 евро (с левова равностойност 51 659 795,13 лв.), произтичащи от притежавани от банката 25 723 на брой облигации, издадени от „Н.Б.“ АД с единична номинална стойност 1000 евро, регистрирани в „Централен депозитар“ АД с ISIN *******, а именно а./ задължение за заплащане на главница по облигациите в размер на 25 723 000 евро и б./ задължение за плащане на лихва към 04.09.2014 г. в размер на 690 233,83 евро, беше установено насрещните вземания са се погасили единствено със сумата от 1 349 980,03 лв., като в останалата си част изявлението не е произвело целените правни последици. Доколкото частта от вземанията, която е била погасена с прихващането от 05.09.2014 г. е била предмет и на изявлението за прихващане от 27.11.2014 г., последното не би могло да произведе правни последици в съответната част, тъй като вземанията вече са били погасени. Така към 27.11.2014 г. – датата, на която в „КТБ“ АД (н.) е било получено отправеното ѝ от ответното дружество изявление за прихващане, съдържащо се в писмо с вх. № 12364/27.11.2014 г., всяка от тях е била кредитор на насрещната за непогасения с прихващане от 05.09.2014 г. остатък от посочените в изявлението вземания като задълженията на „Н.Б.“ АД към „КТБ“ АД, произтичащи от притежавани от банката 25 723 на брой облигации с единична номинална стойност 1000 евро са възлизали на обща стойност от 26 098 834,84 евро (51 044 884,14 лв.), както следва: именно а/ главница в размер на 25 723 000 евро, б/ лихви по облигациите, падежирали на 27.09.2014 г. в размер на 98 604,84 евро, в./ лихви от 28.09.2014 г. до 26.11.2014 г. в размер на 257 230 евро, г/ възнаграждение по договор от 24.09.2012 г. за изпълнение на функцията довереник в размер на 20 000 евро, а тези на „КТБ“ АД (н.) към „Н.Б.“ АД са възлизали на обща стойност от 50 502 777,43 лв., от които 37 944 064,97 лв., непогасеният с прихващане от 05.09.2014 г. остатък от придобити по силата на договор от 03.09.2014 г. за прехвърляне на вземания на „Б.Т.К.“ ЕАД към „КТБ“ АД по разплащателна сметка с IBAN ***, 7 369 000 лв., придобити по силата на договор от 03.09.2014 г. за прехвърляне на вземания на „Н.Д.“ ЕАД към „КТБ“ АД по разплащателна сметка с IBAN ***. по разплащателна сметка на „Н.Б.“ ЕАД с IBAN ***, открита в „КТБ“ АД, и 54 150 евро (105 908,19 лв.) по разплащателна сметка на „Н.Б.“ ЕАД с IBAN ***, открита в „КТБ“ АД. Доколкото към момента на получаване на компенсационното изявление от банката именно тя е била титуляр на правата по облигациите и е била вписана като такъв в книгата на облигационерите, водена от „Централен депозитар“ АД, законовото изискване за насрещност на вземанията, предмета на прихващането, е изпълнено. В този смисъл неоснователни се явяват доводите на ищца, че потенциалната прехвърлимост на правата по облигациите води до невъзможност за извършване на прихващане срещу такъв вид вземания.

В условията на облигационния заем е предвидено, че плащанията на лихвите и главницата по облигациите се извършва в съответствие с погасителен план, съгласно който крайният падеж на задълженията настъпва на 27.09.2017 г. като лихвените плащания се извършват на всеки 6 месеца до датите – 27 март и 27 септември на всяка календарна година, респективно главниците се погасяват на шест шестмесечни вноски, първата от които в размер на 6 500 000 евро е дължима на датата – 27.03.2015 г. Към 27.11.2014 г. – датата, на която в „КТБ“ АД (н.) е получено изявлението за прихващане на ответното дружество, все още не е настъпил срокът на първата вноска за връщане на главницата по облигационния заем. С оглед защита интереса на кредитора в условията на облигационния заем по отношение на емитента са въведени ограничения на възможността му да плати задълженията си за главница преди настъпване на определените в тях срокове. Едва с осъществяването на процедурата по упражняване на т.нар. кол опция (call option) за емитента възниква възможността да изпълни задължението си за главница преди определения в условията на облигационния заем срок, но вече в размер на 101% от номиналната стойност на облигациите и не преди настъпването на следващия падеж за плащане на лихвите. Между страните не се спори, че емитента не е упражнил тази си възможност. В същото време условията на облигационния заем предвиждат, че при допусната от страна на емитента забава в плащането на изискуемо задължение за главница или лихви по емисията продължило повече от 30 дни за притежателите на облигации възниква възможността да считат облигационния заем за предсрочно изискуем. По делото действително се установява, че към датата на отправяне на компенсационното изявление „Н.Б.“ АД е изпаднало в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите към 27.09.2014 г. лихви по облигациите за повече от 30 дни. Само по себе си обаче това не е достатъчно за настъпване на предсрочната изискуемост на задължението на „Н.Б.“ АД за връщане на главницата по облигационния заем. От начина, по който в условията на облигационния заем са уредени предпоставките на предсрочната изискуемост, следва че тя настъпва в резултат на упражнено от страна на притежателя на облигациите право да направи главницата по тях изискуема предсрочно. Единствено от неговата преценка зависи дали да упражни това право, като се лиши от възможността за получаване на възнаградителните лихви по заема занапред, или не, тъй като срокът на главницата е уговорен и в негова полза. Макар и в полза на „КТБ“ АД (н.) да е възникнало правото да направи главницата по заема предсрочно изискуема, от нейна страна не са предприети действия по упражняването му, от което следва, че към 27.11.2014 г. все още нито една от вноските за главница не е била изискуема, съответно не е настъпила и изпълняемостта им. Останалите задължения на „Н.Б.“ АД към „КТБ“ АД (н.), предмет на изявлението за прихващане от 27.11.2014 г., а именно тези за лихва по облигациите в размер на 98 604,84 евро, падежирала на 27.09.2014 г., лихва за периода от 28.09.2014 г. до 26.11.2014 г. в размер на 257 230 евро и възнаграждение по договор от 24.09.2012 г. за изпълнение на функцията довереник в размер на 20 000 евро, макар и все още да не са били изискуеми, са били изпълняеми, с оглед на което по отношение на тях погасителния ефект на прихващането е настъпил.

При изложените съображения искът за прогласяване за нищожно на прихващането, извършено с писмо с вх. № 12364/27.11.2014 г. следва да бъде уважен за частта, отнасяща се до задълженията на „Н.Б.“ АД за заплащане на главница по облигационния заем в размер на 25 723 000 евро, и лихва за периода от 28.09.2013 г. до 04.09.2014 г. в размер на 690 233,83 евро, като в останалата си част, отнасяща се до задълженията на „Н.Б.“ АД за заплащане на лихва по облигациите в размер на 98 604,84 евро, падежирала на 27.09.2014 г., лихва за периода от 28.09.2014 г. до 26.11.2014 г. в размер на 257 230 евро и възнаграждение по договор от 24.09.2012 г. за изпълнение на функцията довереник в размер на 20 000 евро, искът следва да бъде отхвърлен, поради недоказаност в неговото основание.

Отхвърлянето на главния иск в съответната част налага разглеждането и на евентуално съединените искове.

По иска с правна квалификация чл. 59, ал. 2 ЗБН вр. чл. 26, ал. 2, предл. трето вр. чл. 44 ЗЗД.

Съгласно чл. 59, ал. 2 ЗБН, изявлението за прихващане се отправя до синдика и следва да бъде извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписите. С посочената разпоредба е предвидена форма за действителност на едностранното изявление на кредитор за извършване на прихващане като нарушаването ѝ води до невалидност на едностранното изявление по аргумент от чл. 26, ал. 2, предл. 3 вр. чл. 44 ЗЗД. От приетите доказателства безспорно се доказа, че процесното изявление за прихващане е извършено на 27.11.2014 г., като към тази дата синдици на "КТБ" АД (н.) не са били назначени, тъй като все още няма постановено решение за откриване производство по несъстоятелност на банката. Самата фигура на синдика е въведена едва с приемане на чл. 12а ЗБН, ДВ бр. 22/24.03.2015 г.

При тълкуване въведените изисквания с горепосочената разпоредба следва, че специалната форма, предвидена в чл. 59, ал. 2 ЗБН намира приложение единствено по отношение на прихващанията, извършени след като за банката е открито производство по несъстоятелност и е назначен синдик. Прихващанията, извършени преди това не попадат в приложното поле на разглежданата разпоредба, поради което изискването за писмена форма с нотариална заверка на подписите е неприложимо към тях. Правилата, с които се въвеждат изисквания за форма за валидност са въведени изчерпателни и не следва да се тълкуват разширително. Ето защо и с оглед датата на която е извършено процесното прихващане, като същото е отправено към назначените квестори на банката, без да е възникнала фигурата на синдика, не може да се третира като нищожно. Предвид изложените съображения, следва да се приеме, че към датата на 27.11.2014 г. – датата, на която е извършено процесното прихващане, изискването за форма, предвидена в чл. 59, ал. 2 ЗБН, не е било приложимо, поради което и не е налице твърдения от ищеца порок. Следователно предявеният евентуален иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

По иска с правна квалификация чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 ЗБН.

Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗБН от датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции не могат да се извършват разпоредителни сделки и действия с имуществото на банката с изключение на извършването на обичайни разноски, насочени към неговото запазване и управление. От същата дата не могат да се извършват действия и сделки, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу банката, както и към изпълнение на нейни парични задължения, независимо от начина на изпълнение, като по силата на алинея 3 на чл. 3 действия и сделки, извършени в нарушение на забраните, установени в ал. 2, са нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността. С посочената разпоредба са визирани както действия на банката, така и действия, насочени срещу нея, което е видно от изречение второ на посочената разпоредба. Едно от тези действия на банката е посочено като такова, насочено към изпълнение на задължения на банката, независимо от начина за това. Което ще рече, че доколкото прихващането е способ за погасяване на задължения (погасяват се насрещни, еднородни, изискуеми вземания, до размера на по-малкото от тях), може да се приеме, че ще бъде нищожно изпълнение на задължение на банката, направено чрез прихващане, но когато изявлението за прихващане е на банката, защото изпълнението е активно действие на длъжника.

Друга от забранените действия и сделки са такива, насочени към събиране вземания срещу банката. Това предполага активно действие на кредитор. Както бе посочено, прихващането е правен способ за погасяване на задължения.

Следователно, би могло да се приеме, че чл. 3, ал. 3 ЗБН визира и прихващането като едностранна сделка, насочена към изпълнение, съответно към събиране на вземане от и срещу банката, в зависимост чие е изявлението за прихващане. В чл. 59 от ЗБН обаче изрично е предвидено, че е допустимо да се извършва прихващане от страна на кредитор на банката при определени предпоставки. Липсва ограничение по отношение момента, в който изявлението за прихващане ще бъде направено. Значение за действителността на прихващането има само момента, в който вземането с което се прихваща (активното вземане) е придобито от кредитора. Следователно, с оглед изричната и отделна регламентация на прихващането, направено от кредитор, при която същото е допустимо при определени условия, както и изрично са уредени отделни хипотези за неговата недействителност по отношение кредиторите на несъстоятелността, съдът намира, че процесното изявление за прихващане, направено от ответника като кредитор на банката, не попада в кръга на действия, визирани в разпоредбата на чл.3, ал. 2 ЗБН – следователно, предявения главен иск за прогласяване нищожността на прихващането, като противоречащо на тази разпоредба е неоснователно и следва да бъде отхвърлен.

По иска с правна квалификация чл. 59, ал. 3 ЗБН.

Предмет на настоящото производство е и евентуално съединен иск за обявяване на извършеното от „Н.Б.“ АД прихващане с изявление с вх. № 12364/27.11.2014 г. за относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД (н), при предпоставките на чл. 59, ал. 3 ЗБН.

Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от наличието на следните елементи от фактическия състав на правото по чл. 59, ал. 3 ЗБН: 1) да е извършено валидно изявление за прихващане от кредитор към банка, спрямо която е открито производство по несъстоятелност – без значение дали е извършено преди или след откриване на производството (арг. от чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗБН), 2) прихващането да е извършено след по-ранната от двете дати – на подаване на искането по чл. 9, ал. 1 ЗБН или датата на неплатежоспособност, 3) вземането на кредитора да е придобито преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, 4) задължението на кредитора да е придобито преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, 5) към момента на придобиване на вземането или на задължението кредиторът да е знаел, че спрямо длъжника е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност, която предпоставка се презюмира необоримо ако вземането или задължението е придобито след датата на вписване в ТР на решението на БНБ за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност (чл. 59, ал. 4 ЗБН).

Процесното изявление за прихващане е обективирано на 27.11.2014 г. – след определената начална дата на неплатежоспобността – 20.06.2014 г., като не е спорно, че активните вземания са придобити от „Н.Б.“ АД преди датата на откриване на производството по несъстоятелност – 22.04.2015 г., съответно задълженията му към „КТБ“ АД (н.), по отношение на което компенсационното изявление е произвело погасителен ефект, а именно: а/ главница в размер на 25 723 000 евро, б/ лихви по облигациите, падежирали на 27.09.2014 г. в размер на 98 604,84 евро, в./ лихви от 28.09.2014 г. до 26.11.2014 г. в размер на 257 230 евро, г/ възнаграждение по договор от 24.09.2012 г. за изпълнение на функцията довереник в размер на 20 000 евро, също са възникнали преди този момент.

Тъй като се установява да са налице обективните елементи на фактическия състав на правото по чл. 59, ал. 3 ЗБН, необходимо е да се изследва налице ли е субективната предпоставка, а именно дали към момента на придобиване на вземането или на задължението кредиторът е знаел, че спрямо длъжника е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност, която предпоставка не се презюмира необоримо по аргумент от чл. 59, ал. 4 ЗБН, тъй като нито вземанията, нито задължението са придобити след датата на вписване в ТР на решението на БНБ за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност – 07.11.2014 г.

Що се касае за останалите вземания на „Н.Б.“ АД към „КТБ“ АД (н.), предмет на изявлението за прихващане, а именно – сумата от 37 944 064,97 лв., представляваща непогасеният с прихващане от 05.09.2014 г. остатък от придобити по силата на договор от 03.09.2014 г. за прехвърляне на вземания на „Б.Т.К.“ ЕАД към „КТБ“ АД по разплащателна сметка с IBAN ***, сумата от 7 369 000 лв., придобити по силата на договор от 03.09.2014 г. за прехвърляне на вземания на „Н.Д.“ ЕАД към „КТБ“ АД по разплащателна сметка с IBAN ***, сумата от 5 189 662 лв. по разплащателна сметка на „Н.Б.“ ЕАД с IBAN ***, открита в „КТБ“ АД, както и сумата от 54 150 евро (105 908,19 лв.) по разплащателна сметка на „Н.Б.“ ЕАД с IBAN ***, открита в „КТБ“ АД, по делото не са представени доказателства, установяващи, че към посочената дата – 03.09.2014 г., кредиторът е знаел за настъпила неплатежоспособност на банката. Както вече беше изяснено, само по себе си обстоятелството, че към момента на придобиване на вземанията банката е поставена под специален надзор не води по необходимост до извод за знание у третите лица за настъпилата неплатежоспособност. Съгласно чл. 115, ал. 1 ЗКИ банката се поставя под специален надзор за да бъде оздравена, не когато е налице неплатежоспособност, а в случай, че е налице опасност от неплатежоспособнот. В чл. 115, ал. 2 ЗКИ се съдържа легалното определение на понятието „опасност от неплатежоспособност“, като се приема, че такава е налице, когато: 1/ отношението ѝ на общата капиталова адекватност е под определеното минимално равнище или 2/ ликвидните активи на банката по преценка на БНБ няма да бъдат достатъчни, за да може банката да изпълнява задълженията си в деня на тяхната изискуемост или 3/ банката не е изпълнила в срок едно или повече изискуеми задължения към своите кредитори. Поставянето на банката под специален надзор е част от надзорната дейност на централната банка, предвидена от законодателя в чл. 103, ал. 2, т. 20 ЗКИ. Съгласно чл. 115, ал. 1 ЗКИ БНБ може да постави банката под специален надзор, когато е налице опасност от неплатежоспособност, а не неплатежоспособност. Напротив, в случай, че се установи неплатежоспособност, централната банка няма право да поставя банката под специален надзор, а на основание чл. 36, ал. 2 ЗКИ е задължена да отнеме лиценза на неплатежоспособната банка и да подаде искане за откриване на производство по несъстоятелност. Така не би могло да се приеме, че с огласяването в публичното пространство на решенията на УС на БНБ № 73 от 20.06.2014 г. и допълващото го решение № 74 от 22.06.2014 г. за поставяне на банката под специален надзор и затварянето ѝ за клиенти, за положилият съответната грижа гражданин и търговец е настъпило знание за неплатежоспособността на банката. Ето защо знанието у третите лица за акта на БНБ за поставяне на банката под специален надзор не е в състояние да обоснове извод за знанието за нейната неплатежоспособност.

При изложените съображения искът за обявяване на извършеното от „Н.Б.“ АД прихващане с изявление с вх. № 12364/27.11.2014 г., в частта отнасяща се до задълженията на „Н.Б.“ АД, погасени по силата на компенсационното изявление, съставляващи лихви по облигациите, падежирали на 27.09.2014 г. в размер на 98 604,84 евро, и лихви по облигациите падежирали в периода от 28.09.2014 г. до 26.11.2014 г. в размер на 257 230 евро, както и възнаграждение по договор от 24.09.2012 г. за изпълнение на функцията довереник в размер на 20 000 евро, за относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД (н) при предпоставките на чл. 59, ал. 3 ЗБН, следва да бъде отхвърлен, предвид недоказаността на неговото основание.

По иска с правна квалификация чл. 59, ал. 5 ЗБН.

Основателността на иска на синдиците на банката относно правото им за прогласяване на относителна недействителност на прихващането, е поставена в зависимост от наличието на следните предпоставки: 1) банката да е в несъстоятелност 2) да отправено валидно изявление за прихващане от кредитор на банката с негово вземане към нея 3) прихващането да е извършено след началната дата на неплатежоспособността или след датата на поставянето на б.та под специален надзор, в случай че последната е по-ранна.

Установи се, че на 27.11.2014 г. ответникът е отправил писмено изявление за прихващане с вх. № 12364/27.11.2014 г. на свои парични вземания от „КТБ“ АД (н.) на обща стойност 50 502 777,43 лв., от които 37 944 064,97 лв., представляващи непогасеният с прихващане от 05.09.2014 г. остатък от придобити по силата на договор от 03.09.2014 г. за прехвърляне на вземания на „Б.Т.К.“ ЕАД към „КТБ“ АД по разплащателна сметка с IBAN ***, 7 369 000 лв., придобити по силата на договор от 03.09.2014 г. за прехвърляне на вземания на „Н.Д.“ ЕАД към „КТБ“ АД по разплащателна сметка с IBAN ***. по разплащателна сметка на „Н.Б.“ ЕАД с IBAN ***, открита в „КТБ“ АД, и 54 150 евро (105 908,19 лв.) по разплащателна сметка на „Н.Б.“ ЕАД с IBAN ***, открита в „КТБ“ АД, срещу насрещни негови задължения към банката, като по делото се установи, че прихващането е валидно и е произвело погасителен ефект единствено по отношение на изпълняемите към съответния момент задължения на ответника към „КТБ“ (н.), а именно: лихви по облигациите, падежирали на 27.09.2014 г. в размер на 98 604,84 евро; лихви по облигации падежирали в периода от 28.09.2014 г. до 26.11.2014 г. в размер на 257 230 евро; и възнаграждение по договор от 24.09.2012 г. за изпълнение на функцията довереник в размер на 20 000 евро, който са възникнали преди този момент.

Доколкото прихващането е извършено на 27.11.2014 г., а определената дата на неплатежоспособността е 20.06.2014 г., то същото е извършено след началната датата на неплатежоспособността.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че в полза на кредиторите на несъстоятелността е възникнало потестативно право да искат обявяване недействителност по отношение на тях на извършеното от ответника прихващане с негови вземания към Банката, предмет на иска, съответно – това право може да бъде упражнено от синдиците на Банката. Искът е основателен и следва да бъде уважен, при условието на чл. 59, ал. 6 ЗБН.

По разноските:

От страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски. Доколкото обаче от негова страна не се установява извършването на разноски за водене на делото, такива не му се следват.

С оглед изхода на делото на основание чл. 59, ал. 7 ЗБН ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС дължимата държавна такса за разглеждане на предявените искове, от предварителното заплащане на която ищците са освободени. Тя възлиза на сумата от 4 152 454,91 лв., изчислена като 4 % от стойността на прихващанията, които се атакуват.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 103 и чл. 104 ЗЗД, предявен от А.Н.Д. и К.Х.М. в качеството им на синдици на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, срещу „Н.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, че изявление за прихващане с вх. № 8601/05.09.2014 г. по регистрите на банката, направено от ответника „Н.Б.“ ЕАД, съдържащо заявено прихващане между негови вземания срещу б.та на обща стойност 51 852 757,46 лв., от които 39 294 045 лв., придобити по силата на договор от 03.09.2014 г. за прехвърляне на вземания на „Б.Т.К.“ ЕАД към „КТБ“ АД по разплащателна сметка с IBAN ***, 7 369 000 лв., придобити по силата на договор от 03.09.2014 г. за прехвърляне на вземания на „Н.Д.“ ЕАД към „КТБ“ АД по разплащателна сметка с IBAN ***,46 лв. по разплащателна сметка на „Н.Б.“ ЕАД с IBAN ***, открита в „КТБ“ АД, срещу насрещни негови задължения към б.та на обща стойност 26 413 233,83 евро (с левова равностойност 51 659 795,13 лв.), произтичащи от притежавани от б.та 25 723 на брой облигации, издадени от „Н.Б.“ АД с единична номинална стойност 1000 евро, регистрирани в „Централен депозитар“ АД с ISIN *******, а именно а./ задължение за заплащане на главница по облигациите в размер на 25 723 000 евро и б./ задължение за плащане на лихва към 04.09.2014 г. в размер на 690 233,83 евро, е НИЩОЖНО поради липса на право на прихващане, в частта му, отнасяща се до вземанията на „Н.Б.“ ЕАД на обща стойност от 50 502 777,43 лв., от които 37 944 064,97 лв., съставляващи непогасен с прихващане от 05.09.2014 г. остатък от вземания придобити по силата на договор от 03.09.2014 г. за прехвърляне на вземания на „Б.Т.К.“ ЕАД към „КТБ“ АД по разплащателна сметка с IBAN ***, 7 369 000 лв., придобити по силата на договор от 03.09.2014 г. за прехвърляне на вземания на „Н.Д.“ ЕАД към „КТБ“ АД по разплащателна сметка с IBAN ***,46 лв. по разплащателна сметка на „Н.Б.“ ЕАД с IBAN ***, открита в „КТБ“ АД, и насрещното вземане на „КТБ“ АД (н.) на стойност 25 723 000 евро, представляващо главница по притежавани от б.та 25 723 на брой облигации, издадени от „Н.Б.“ АД с единична номинална стойност 1000 евро, регистрирани в „Централен депозитар“ АД с ISIN *******, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, отнасяща се до прихващането на вземането на „Н.Б.“ ЕАД в размер на вземането равно на сумата от 1 349 980,03 лв., представляващо част от придобити по силата на договор от 03.09.2014 г. за прехвърляне на вземания на „Б.Т.К.“ ЕАД към „КТБ“ АД по разплащателна сметка с IBAN ***, с насрещно вземане на „КТБ“ АД (н.) за плащане на лихва по притежаваните от „КТБ“ (н.) облигации за периода от 28.09.2013 г. до 04.09.2014 г. в размер на 690 233,83 евро (1 349 980,03 лв.).

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Н.Д. и К.Х.М. в качеството им на синдици на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, в условията на евентуалност иск с правна квалификация чл. 26, ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 59, ал. 2 ЗБН за признаване на установено, че изявление за прихващане с вх. № 8601/05.09.2014 г., в частта му отнасяща се до прихващането на вземането на „Н.Б.“ ЕАД в размер на 1 349 980,03 лв., представляващо част от придобити по силата на договор от 03.09.2014 г. за прехвърляне на вземания на „Б.Т.К.“ ЕАД към „КТБ“ АД по разплащателна сметка с IBAN ***, с насрещно вземане на „КТБ“ АД (н.) за плащане на лихва по притежаваните от „КТБ“ (н.) облигации за периода от 28.09.2013 г. до 04.09.2014 г. в размер на 690 233,83 евро (1 349 980,03 лв.), е нищожно поради неспазване на установената форма.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Н.Д. и К.Х.М., в качеството им на синдици на „К.т.б.“ АД (н.), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН за признаване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД (н.) на прихващане, извършено от „Н.Б.“ ЕАД с изявление, обективирано в писмо с вх. № 8601/05.09.2014 г., в частта му отнасяща се до прихващането на вземането на „Н.Б.“ ЕАД в размер на 1 349 980,03 лв., представляващо част от придобити по силата на договор от 03.09.2014 г. за прехвърляне на вземания на „Б.Т.К.“ ЕАД към „КТБ“ АД по разплащателна сметка с IBAN ***, с насрещно вземане на „КТБ“ АД (н.) за плащане на лихва по притежаваните от „КТБ“ (н.) облигации за периода от 28.09.2013 г. до 04.09.2014 г. в размер на 690 233,83 евро (1 349 980,03 лв.).

ОБЯВЯВА по иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, предявен от А.Н.Д. и К.Х.М. в качеството им на синдици на „К.Т.Б.“ АД (н.), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД (н.) на прихващане, извършено от „Н.Б.“ ЕАД с изявление, обективирано в писмо с вх. № 8601/05.09.2014 г., в частта му отнасяща се до прихващането на вземането на „Н.Б.“ ЕАД в размер на 1 349 980,03 лв., представляващо част от придобити по силата на договор от 03.09.2014 г. за прехвърляне на вземания на „Б.Т.К.“ ЕАД към „КТБ“ АД по разплащателна сметка с IBAN ***, с насрещно вземане на „КТБ“ АД (н.) за плащане на лихва по притежаваните от „КТБ“ (н.) облигации за периода от 28.09.2013 г. до 04.09.2014 г. в размер на 690 233,83 евро (1 349 980,03 лв.).

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 103 и чл. 104 ЗЗД, предявен от А.Н.Д. и К.Х.М. в качеството им на синдици на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, срещу „Н.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, че изявление за прихващане с вх. № 8601/05.09.2014 г. по регистрите на б.та, направено от ответника „Н.Б.“ ЕАД, съдържащо заявено прихващане между негови вземания срещу „КТБ“ АД (н.) на обща стойност 51 958 615,19 лв., от които 39 294 045 лв., придобити по силата на договор от 03.09.2014 г. за прехвърляне на вземания на „Б.Т.К.“ ЕАД към „КТБ“ АД по разплащателна сметка с IBAN ***, 7 369 000 лв., придобити по силата на договор от 03.09.2014 г. за прехвърляне на вземания на „Н.Д.“ ЕАД към „КТБ“ АД по разплащателна сметка с IBAN ***. по разплащателна сметка на „Н.Б.“ ЕАД с IBAN ***, открита в „КТБ“ АД, и 54 150 евро (105 908,19 лв.) по разплащателна сметка на „Н.Б.“ ЕАД с IBAN ***, с насрещни негови задължения към „КТБ“ АД (н.) на обща стойност 26 789 068,67 евро (с левова равностойност 52 394 864,18 лв.), произтичащи от притежавани от б.та 25 723 на брой облигации, издадени от „Н.Б.“ АД с единична номинална стойност 1000 евро, регистрирани в „Централен депозитар“ АД с ISIN *******, а именно а/ главница в размер на 25 723 000 евро, б/ лихви по облигациите, падежирали на 27.09.2014 г. в размер на 788 838,67 евро, в./ лихви от 28.09.2014 г. до 26.11.2014 г. в размер на 257 230 евро, г/ възнаграждение по договор от 24.09.2012 г. за изпълнение на функцията довереник в размер на 20 000 евро. е НИЩОЖНО поради липса на право на прихващане, в частта му отнасяща се до вземанията на „Н.Б.“ ЕАД на обща стойност 50 232 800,32 лв., от които 37 568 230,13 лв., представляващи непогасения с прихващане от 05.09.2014 г. и прихващане от 27.11.2014 г. остатък от вземане, придобито по силата на договор от 03.09.2014 г. за прехвърляне на вземания на „Б.Т.К.“ ЕАД към „КТБ“ АД по разплащателна сметка с IBAN ***, 7 369 000 лв., придобити по силата на договор от 03.09.2014 г. за прехвърляне на вземания на „Н.Д.“ ЕАД към „КТБ“ АД по разплащателна сметка с IBAN ***. по разплащателна сметка на „Н.Б.“ ЕАД с IBAN ***, открита в „КТБ“ АД, и 54 150 евро (105 908,19 лв.) по разплащателна сметка на „Н.Б.“ ЕАД с IBAN ***, и вземането на „КТБ“ АД (н.) на стойност 25 723 000 евро, представляващо главница по притежавани от б.та 25 723 на брой облигации, издадени от „Н.Б.“ АД с единична номинална стойност 1000 евро, регистрирани в „Централен депозитар“ АД с ISIN *******, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, отнасяща се до прихващането на вземането на „Н.Б.“ ЕАД в размер на 735 069,05 лв., представляващо част от вземане на „Н.Б.“ АД, придобито по силата на договор от 03.09.2014 г. за прехвърляне на вземания на „Б.Т.К.“ ЕАД към „КТБ“ АД (н.) по разплащателна сметка с IBAN ***, с насрещни вземания на „КТБ“ АД (н.) в общ размер на сумата от 375 834,84 евро (735 069,05 лв.), от които 98 604,84 евро – лихва по облигационен заем, падежирала на 27.09.2014 г., 257 230 евро – лихва по облигационен заем за периода от 28.09.2014 г. до 26.11.2014 г., и 20 000 евро – възнаграждение по договор от 24.09.2012 г. за изпълнение на функцията довереник.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Н.Д. и К.Х.М. в качеството им на синдици на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, в условията на евентуалност иск с правна квалификация чл. 59, ал. 2 ЗБН за признаване на установено, че изявление за прихващане с вх. № 12364/27.11.2014 г., в частта отнасяща се до прихващането на вземането на „Н.Б.“ ЕАД в размер на 735 069,05 лв., представляващо част от вземане на „Н.Б.“ АД, придобито по силата на договор от 03.09.2014 г. за прехвърляне на вземания на „Б.Т.К.“ ЕАД към „КТБ“ АД (н.) по разплащателна сметка с IBAN ***, с насрещни вземания на „КТБ“ АД (н.) в общ размер на сумата от 375 834,84 евро (735 069,05 лв.), от които 98 604,84 евро – лихва по облигационен заем, падежирала на 27.09.2014 г., 257 230 евро – лихва по облигационен заем за периода от 28.09.2014 г. до 26.11.2014 г., и 20 000 евро – възнаграждение по договор от 24.09.2012 г. за изпълнение на функцията довереник, е нищожно поради неспазване на установената форма.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Н.Д. и К.Х.М., в качеството им на синдици на „К.т.б.“ АД (н.), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, в условията на евентуалност иск с правно основание чл. чл.3, ал. 3 вр. ал. 2 ЗБН за прогласяване нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД (н.) на изявление за прихващане с вх. № 12364/27.11.2014 г., в частта отнасяща се до прихващането на вземането на „Н.Б.“ ЕАД в размер на 735 069,05 лв., представляващо част от вземане на „Н.Б.“ АД, придобито по силата на договор от 03.09.2014 г. за прехвърляне на вземания на „Б.Т.К.“ ЕАД към „КТБ“ АД (н.) по разплащателна сметка с IBAN ***, с насрещни вземания на „КТБ“ АД (н.) в общ размер на сумата от 375 834,84 евро (735 069,05 лв.), от които 98 604,84 евро – лихва по облигационен заем, падежирала на 27.09.2014 г., 257 230 евро – лихва по облигационен заем за периода от 28.09.2014 г. до 26.11.2014 г., и 20 000 евро – възнаграждение по договор от 24.09.2012 г. за изпълнение на функцията довереник.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Н.Д. и К.Х.М., в качеството им на синдици на „К.Т.Б.“ АД (н.), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН за признаване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД (н.) на прихващане, извършено от „Н.Б.“ ЕАД с изявление, обективирано в писмо с вх. № 12364/27.11.2014 г., в частта отнасяща се до прихващането на вземането на „Н.Б.“ ЕАД в размер на 735 069,05 лв., представляващо част от вземане на „Н.Б.“ АД, придобито по силата на договор от 03.09.2014 г. за прехвърляне на вземания на „Б.Т.К.“ ЕАД към „КТБ“ АД (н.) по разплащателна сметка с IBAN ***, с насрещни вземания на „КТБ“ АД (н.) в общ размер на сумата от 375 834,84 евро (735 069,05 лв.), от които 98 604,84 евро – лихва по облигационен заем, падежирала на 27.09.2014 г., 257 230 евро – лихва по облигационен заем за периода от 28.09.2014 г. до 26.11.2014 г., и 20 000 евро – възнаграждение по договор от 24.09.2012 г. за изпълнение на функцията довереник.

ОБЯВЯВА по иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, предявен от А.Н.Д. и К.Х.М. в качеството им на синдици на „К.Т.Б.“ АД (н.), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД (н.) на прихващане, извършено от „Н.Б.“ ЕАД с изявление, обективирано в писмо с вх. № 12364/27.11.2014 г., в частта му отнасяща се до прихващането на вземането на „Н.Б.“ ЕАД в размер на сумата от 735 069,05 лв., представляващо част от вземане на „Н.Б.“ АД, придобито по силата на договор от 03.09.2014 г. за прехвърляне на вземания на „Б.Т.К.“ ЕАД към „КТБ“ АД (н.) по разплащателна сметка с IBAN ***, с насрещни вземания на „КТБ“ АД (н.) в общ размер на сумата от 375 834,84 евро (735 069,05 лв.), от които 98 604,84 евро – лихва по облигационен заем, падежирала на 27.09.2014 г., 257 230 евро – лихва по облигационен заем за периода от 28.09.2014 г. до 26.11.2014 г., и 20 000 евро – възнаграждение по договор от 24.09.2012 г. за изпълнение на функцията довереник.

ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 7 ЗБН „Н.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата в размер на 4 152 454,91 лв., представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявените в настоящото производство искове, от предварителното заплащане на която ищците са освободени.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:

Номер на акта:	941
Дата:	14 май 2018 г. (в сила от 28 юли 2020 г.)
Съдия:	Атанас Ангелов Маджев

Дело:	20171100901021
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	20 март 2017 г.

Решение по дело №1021/2017 на Софийски градски съд

Съдържание на акта