Р Е Ш Е Н И Е №
472
13.04.2020 г., град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,VI състав
На 13.04.2020
година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ
ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Георгиева в.ч.гр.дело № 640 по описа за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
Постъпила е жалба вх.№
246/07.01.2020 г. по описа на ЧСИ Петя Николова, рег.№ 911, входирана в
Регистратурата на ПОС с вх.№ 38760/30.12.2019 г., подадена от К.О.Н.- длъжник по изп.д.№ 20189110400083 на
ЧСИ Петя Николова, против Постановление, с което са приети разноски по
изпълнителното дело, дължими към 23.12.2019 г. в общ размер от 696,97 лв.
Жалбоподателят счита, че не дължи разноски, като се позовава на предходно
Решение по в.ч.гр.д.№ 1047/2018 г. на ПОС, в мотивите на което било прието, че
не дължи разноски, тъй като с поведението си не е дал повод за образуване на
изпълнителното производство.
Взискателят И.Д.Н. е депозирала
възражение срещу жалбата, в което мотивира становище за нейната
неоснователност. Претендира разноски.
ЧСИ е изложил мотиви по
обжалваното действие, като счита жалбата за допустима, но по същество
неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, като
взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните и се запозна с
данните по изпълнителното дело, прие следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице- длъжник по изпълнителното дело, в срока по чл.436, ал.1 ГПК
и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, е
частично основателна по следните съображения:
Изп.дело № 20189110400083 на ЧСИ
Петя Николова е образувано на 08.02.2018 г. по молба на взискателя И.Н. въз
основа на изпълнителен лист, издадена по гр.д.№ 9766/2012 г. на ПРС против К.Н.
за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в ***.
С първо разпореждане от
09.02.2018 г./ л.11/ ЧСИ е приел разноски в размер на 516 лв., начислени по
ТТРЗЧСИ и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Таксите по Тарифата
включват такси по т.1- 24 лв., по т.5- 72 лв., по т.22- 240 лв., по т.31- 50
лв. и по т.26- 120 лв. С разпореждане от 02.05.2018 г. ЧСИ е отказал да намали
приетите разноски. Това разпореждане е било обжалвано от длъжника, като с
Решение от 26.07.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 1470/2018 г. на ПОС е било отменено и е
прието, че посочените такси по Тарифата и адв.възнаграждение не се дължат от Н..
Междувременно, с разпореждане от
02.07.2018 г. ЧСИ е приел разноски на взискателя в размер на 300 лв. и 2700 лв.
адвокатско възнаграждение, като с разпореждане от 23.07.2018 г. е отказал да ги
намали. Тези разноски също са били предмет на съдебно обжалване от страна на
длъжника, като с Решение от 21.11.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 2538/2018 г. на ПОС
разноските са частично отменени- за разликата над 1897,58 лв. до пълния размер
от 2700 лв. адвокатско възнаграждение и изцяло в частта за 300 лв. /
възнаграждение за процесуалния представител по защита в предходното съдебно
производство/.
След постановяване на това
съдебно решение, ЧСИ е прекратил изпълнителното производство на осн.чл.433,
ал.2 ГПК с Разпореждане от 07.08.2019 г. Последното е било обжалвано от
взискателя И.Н., като с Решение от 14.11.2019 г. по гр.д.№ 2371/2019 г. на ПОС
прекратяването е отменено , тъй като ЧСИ
не е събрал дължимите разноски, направени от взискателя- заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 1897, 58 лв. и изпълнителното дело е върнато на ЧСИ
за продължаване на изпълнителните действие с тези указания.
Последвало е Разпореждане от
22.11.2019 г., с което ЧСИ е възобновил изпълнителното дело. Със съобщение до
длъжника, връчено на 27.12.2019 г., го е уведомил, че дължи разноски в общ
размер от 2594,55 лв., от които 1897,58 лв. разноски по изпълнителното дело и
696,97 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 23.12.2019 г. Предмет на
настоящото обжалване са начислените от ЧСИ такси в размер от 696,97 лв., които
са индивидуализирани в мотивите по чл.436, ал.3 ГПК.
При горните обстоятелства съдът
намира, че с влязло в сила съдебно решение е отречена дължимостта само на
таксите по Тарифата, начислени с Разпореждането на ЧСИ от 09.02.2018 г. в
размер на 516 лв., които са били предмет на съдебното производство по
в.ч.гр.д.№ 1470/2018 г. на ПОС. Решението е задължително за ЧСИ, поради което
незаконосъобразно се явява повторното начисляване на някои от тях с обжалваното
тук разпореждане. Видно от индивидуализацията, направена в мотивите по чл.436,
ал.3 ГПК към настоящата жалба, това са таксата по т.31 от 09.02.2018 г. в
размер на 10,80 лв. с ДДС и по т.3 от 09.02.2018 г. в размер от 24 лв. с ДДС.
Останалите такси, които са начислени с обжалваното разпореждане и са за периода
до прекратяване на изпълнителното дело на 22.11.2019 г., не са били предмет на
предходните жалби, респ.по тях няма произнасяне от съда. Налице са обаче и
последващите съдебни решения по в.ч.гр.д.№ 2538/2018 г. и по в.ч.гр.д.№
2371/2019 г. и двете на ПОС, които също са задължителни за съдебния изпълнител
и според които взискателя има право на разноски за адвокатско възнаграждение от
1897,58 лв. и изпълнителното производство следва да продължи до събиране на
разноските / по арг.от чл.433, ал.2 ГПК/. Противно на правната логика би било
да се приеме, че при това положение длъжникът следва да заплати само
направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, но не и
дължимите такси по Тарифата към ЗЧСИ по висящото изпълнително производство.
Поради това съдът счита, че законосъобразно ЧСИ е изискал заплащане на
останалите такси / които не са били предмет на жалбата по в.ч.гр.д.№ 1470/2018
г. на ПОС/.Това са такси по т.5 от Тарифата за изпращаните на страните
съобщения и при преглед на материалите по изпълнителното дело се констатира, че
съответстват на извършените от ЧСИ действия. Дължими се явяват и таксите за
действията, извършени след отмяната на незаконосъобразното прекратяване на
изпълнителното дело- също по т.5 от Тарифата за изпратени до страните съобщения
за възобновяване на делото, както и начислената по т.26 от Тарифата такса в
размер на 206,17 лв. с ДДС за изпълнение на паричното вземане в размер на
1897,58 лв. , подлежащо на събиране от ЧСИ.
С оглед на изложеното се налага
обищият извод, че жалбата е основателна само в частта досежно начислените такси
по т.31 от 09.02.2018 г. в размер на 10,80 лв. с ДДС и по т.3 от 09.02.2018 г.
в размер от 24 лв. с ДДС или общо до размер от 34,80 лв. с ДДС, в която част
обжалваното разпореждане ще бъде отменено. В останалата си част жалбата се
явява неоснователна и ще се остави без уважение.
При изцход на делото да
жалбоподателя ще се присъдат разноски съобразно уважената часто от жалбата,
като общо сторените такива в размер от 25 лв. ДТ, 72 лв. такса за администриране,
платена на ЧСИ и 300 лв. адвокатско възнаграждение се присъжда сумата от 19,82
лв.
Взискателят също има право на
разноски съразмерно с отхвърлената част от жалбата. Представен е договор за
правна защита и съдействие, според който е уговорено адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв., платимо в брой или по банков път. Липсват доказателства за
изплащане на сумата по някой от договорените начини, поради което и разноски на
страната не се присъждат.
С горните съображения, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника К.О.Н.
Постановление на ЧСИ Петя Николова рег.№ 911 по изп.д.№ 20189110400083, с което
са приети разноски по изпълнителното дело, дължими към 23.12.2019 г. в общ
размер от 696,97 лв., представляващи такси по Тарифата за таксите към ЗЧСИ,
уточнени в Разпореждане от 13.01.2020 г. ,само относно таксата по т.31 от
09.02.2018 г. в размер на 10,80 лв. с ДДС и таксата по т.3 от 09.02.2018 г. в
размер от 24 лв. с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в
останалата й част.
ОСЪЖДА И.Д.Н. с ЕГН **********
да заплатин ан К.О.Н. с ЕГН ********** сумата от 19,82 лв. разноски в
настоящото производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСТЕДАТЕЛ:.........................
ЧЛЕНОВЕ: