О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Гр. Сливен, 16.08.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в закрито
заседание на шестнадесети август две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
Като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 268/2021 година по описа на съда, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 197 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл. 81 от Закона за марките и
географските означения (ЗМГО).
Образувано е по
жалба на „Б. – 2008“ ЕООД срещу Решение от 25.06.2021 г.
на Председателя на Патентно ведомство на РБългария, с което като недопустимо е оставено без
разглеждане искане за възстановяване на срок с вх. № BG/N/2000/49145-[3] от 16.06.2021 г.
по отношение на марка с рег. № **** К., словна, подадено от „Б. – 2008“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ц. Ц.“ № *.
В жалбата са
излагат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на оспореното
административно решение. Твърди се, че административният орган не е мотивирал
правилно своя акт, като не е отчел форсмажорните обстоятелства и наличието на
епидемиологична обстановка за територията на страната от 13.03.2020 г. до
настоящия момент. Счита, че в атакувания акт е прието, че разпоредбата на чл.
81 от ЗМГО налага да се направи отказ за възстановяване на притежаваната от
дружеството търговска марка. Дружеството било собственик на марката от началото
на 2018 г., като през това време извършвал търговската си дейност. С
въвеждането през месец март 2020 г. на „извънредно положение“ била налице
физическа невъзможност на жалбоподателя да извършва действия, касаещи
документооборот с държавни и общински институции. Посочената в административния
акт хипотеза на чл. 65 ал. 3 от ЗМГО не била релевантна към настоящия спор. В
процесния случай срокът за възстановяване на марката 08.12.2020 г. не бил
оповестен на дружеството, както и всички останали преклузивни
срокове, което довело до забавяне подаването на документите за продължаване на
търговската марка. Счита, че са налице всички изисквания на чл. 81 – заплатена
такса и наличие на особени непредвидени обстоятелства („сложна епидемиологична
обстановка“). Твърди още, че при постановяване на своя акт административният
орган е следвало да приложи хипотезата на чл. 65 ал. 7 от ЗМГО, като информира
притежателя на марката за изтичане срока на действие на регистрацията най –
малко шест месеца преди това. Ведомството не спазило това свое задължение, с
което създало обективна невъзможност собственика на търговската марка да
упражни правата си по отношение на законните срокове за удължаване срока на
търговската марка. Органът – издател на решението не анализирал трайно
установените търговски взаимоотношения на дружеството с негови контрагенти в
страната и чужбина, а отказът за възстановяване на търговската марка създавал
пряка опасност за прекратяване търговската практика на „Б. – 2008“ ЕООД. Моли
съда да отмени обжалваното решение.
В писмено становище
по чл. 198 ал. 2 от АПК пълномощник на ответника по жалбата оспорва жалбата и
моли съда да я остави без уважение. Позовава се на сроковете по чл. 81 ал. 2 от
ЗМГО, като счита, че органът единствено е спазил императива на тази разпоредба.
Счита, че в жалбата необосновано се смесват понятията „отказ“ и „оставяне без
разглеждане“. Със своето решение административният орган не санкционирал
дружеството, а спазил административната процедура. Заявява, че разглеждането на
искането по същество би било нарушение на разпореденото
в чл. 81 ал. 2 от ЗМГО и чл. 27 ал. 2 от АПК. По повод позоваването в жалбата
на чл. 65 ал. 7 от ЗМГО разяснява, че тази норма е обнародвана в ДВ, бр.
98/17.12.2019 г., а в случая срокът на мярката е изтекъл на 08.03.2020 г. За да
спази указаното в разпоредбата, органът следвало да уведоми притежателя най –
късно на 08.09.2019 г., когато ал. 7 на чл. 65 не е съществувала в правния мир.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и заявява
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Настоящата
инстанция намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от
легитимирано лице – адресат на акта, в рамките на законоустановения 14 – дневен
срок по чл. 197 от АПК и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол – отказ за разглеждане
по същество на отправено към административен орган искане за издаване на
индивидуален административен акт). Разгледана по същество, жалбата се преценява
от настоящата съдебна инстанция като неоснователна, при следните съображения:
„Б. – 2008“ ЕООД е притежател
на търговска марка с рег. № **** К., словна. Съгласно Удостоверение от
06.03.3018 г., на 28.02.2018 г. в Държавния регистър на марките е вписано
прехвърлянето на правото върху марка с рег. № **** К. на настоящия
жалбоподател.
На 16.06.2021 г. до
Председателя на Патентно ведомство на РБългария
постъпила молба от „Б. – 2008“ ЕООД за възстановяване на срока на марка К.,
както и плащане на дължимата такса.
С Решение от
25.06.2021 г. Председателят на Патентно ведомство на РБлгария
(л. 21) оставил без разглеждане искането като недопустимо, предвид подаването
му след срока по чл. 81 от ЗМГО. Това решение било изпратено на
заинтересованото дружество с Уведомление по чл. 61 ал. 1 от АПК на 28.06.2021
г. и получено от адресата на същата дата.
С процесното
решение административният орган е приел, че искането за възстановяване на срок
е недопустимо, като подадено извън законоустановения преклузивен
срок за упражняване на това субективно право и така мотивиран, е оставил същото
без разглеждане. В Закона за марките и географските означения е изрично
нормиран ред, по който пропуснати по закона срокове могат да бъдат
възстановявани – чл. 81, съгласно чиято ал. 1, срокове, пропуснати поради
особени непредвидени обстоятелства, могат да бъдат възстановени еднократно по
искане на лицето, което ги е пропуснало, към което се прилага документ за
платена държавна такса, ако плащането е по банков път. Предмет на разглеждане в
настоящото съдебно производство е акт на Председателя на Патентното ведомство,
с който искане за възстановяване на пропуснат срок е оставено без разглеждане
като подадено извън срока по чл. 81 ал. 2 от ЗМГО, т.е. налице е постановен по
смисъла на чл. 197 от АПК изричен отказ да се разгледа по същество отправено
искане за издаване на индивидуален административен акт (решение за
възстановяване на срок по смисъла на чл. 81 ал. 4 от ЗМГО). За допустимостта на
искането, респ. за провеждане на административно производство по същото
законодателят е поставил и нарочен срок в чл. 81 ал. 2 – искането се подава до
един месец след отпадането на причината за пропускане на срока, но не по –
късно от три месеца от изтичането на пропуснатия срок. За да се прецени
правилното приложение на материалния закон, следва да се съобрази налице ли са
пропуснат срок, както и особени непредвидени обстоятелства, провокирали това
бездействие. От доказателствата по делото се установява, че дружеството –
жалбоподател, като притежател на марка е пропуснало срока по чл. 65 ал. 3 от
ЗМГО, съгласно която разпоредба, искането може да се подаде в последната година
на срока по чл. 22 ал. 1 или до шест месеца след изтичането на този срок.
Съгласно чл. 22 ал. 1 от ЗМГО (чл. 20 от ЗМГО – отм. ДВ, бр. 98/13.12.2019 г.),
срокът на действие на регистрацията е 10 години от датата на подаване на
заявката. В случая, марката К. – словна е заявена за регистрация на 08.03.2000
г. (л. 135) и подновена със заявка от 02.03.2010 г. (л. 65). При съобразяване с
горните законови изисквания и доказателствата, срокът за подновяване
регистрацията на марката е изтекъл на 08.03.2020 г. Изхождайки от
регламентацията на чл. 65 ал. 3 от ЗМГО, искането за подновяване регистрацията
е следвало да се извърши в рамките на цялата година от 08.03.2019 г. до
08.03.2020 г. (последната година на срока по чл. 22 ал. 1), като дружеството –
жалбоподател е разполагало с достатъчно продължителен период от време, в което
да процедира по надлежния ред. Предвид това съдът не споделя изразеното в
жалбата отменително съображение, че наложеното в
страната извънредно положение е достатъчно аргументиран повод за пропускане на срока.
Извънредно положение върху цялата територия на страната е обявено с Решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г., обн. ДВ, бр. 22 от същата
дата и удължено до 13.05.2020 г. с последващо решение на парламентарния орган. Въведените
през този период чрезвичайни мерки, в т.ч.
ограничаване възможността за свободно придвижване прекратяват своето действие
на 14.05.2020 г., когато с Решение № 325 на Министерски съвет е обявена
извънредна епидемична обстановка, като е възложено на министъра на
здравеопазването и главния държавен санитарен инспектор да въвеждат временни противоепидемични мерки.
Действително, така обявената извънредна епидемична обстановка е многократно
удължавана и е в сила и към настоящия момент, но със същата не са въвеждани
забрани или ограничения, които да лишат „Боеви-2008“ ЕООД от възможността да
депозира пред Патентното ведомство заявление за подновяване регистрацията на
процесната марка. Освен това, както се отбеляза по – горе, едногодишният срок,
определен в чл. 65 ал. 3 от ЗМГО по отношение на марката К. – словна е изтекъл
на 08.03.2020 г., т.е. преди въвеждане на временните ограничения с решението на
НС от 13.03.2020 г. Ако се приеме хипотетично (доколкото липсват доказателства
в тази насока), че срокът е пропуснат с обоснована причина, то за дружеството е
съществувала и нормативно предоставената възможност да подаде заявление в срок
от още шест месеца след изтичане на срока по чл. 22 ал. 1, т.е. до 08.09.2020 г.,
което също не е сторено. Както се отбеляза по – горе, относимата
към процесния случай нормативна регламентация е разпоредбата на чл. 81 от ЗМГО,
наименуван „Възстановяване на срокове“, която норма е приложена и в оспореното
решение и съобразно чиято ал. 1, срокове, пропуснати поради особени
непредвидени обстоятелства, могат да бъдат възстановени еднократно по искане на
лицето, което ги е пропуснало. Следващата норма на чл. 81 ал. 2 от ЗМГО обаче обвързва
възможността по ал. 1 също със срок – искането се подава до един месец след
отпадането на причината за пропускане на срока, но не по – късно от три месеца
от изтичането на пропуснатия срок. С това нормативно решение законодателят е
въвел нарочна уредба, по силата на която при наличие на особени непредвидени
обстоятелства, сроковете по този закон могат да се бъдат удължени с още шест
месеца. При постановяване на своя акт административният орган е съобразил тази
норма, формирайки извод, че срокът може да бъде удължен по силата на закона до
08.12.2020 г., след която дата е преклудирана
възможността да се претендира неговото възстановяване. Видно е от
доказателствата, че искането е депозирано пред Патентното ведомство на
16.06.2021 г., т.е. повече от шест месеца след изтичане на последния възможен
срок за искане за възобновяване по чл. 81 ал. 2 от ЗМГО. В тази връзка като
аргумент при определянето на срока като преклузивен
такъв, след изтичането на който заинтересованото лице губи предоставеното му от
правна норма субективно право, може да се посочи законодателното решение в чл.
65 ал. 5 от ЗМГО, съгласно което, когато изискванията на ал. 1 – 3 не са
спазени, регистрацията на марката не се подновява. В случая искането не е за
подновяване регистрацията на марка, а такова по чл. 81 – за възстановяване на
срок (л. 21) и компетентният административен орган Председател на Патентно
ведомство се е произнесъл в очертаните от разпоредбата рамки с отказ да
разгледа по същество претенцията на заявителя за възстановяване на срок и със
съответни на закона изводи е приел искането за процесуално недопустимо, като
просрочено.
При изложените по –
горе съображения настоящата съдебна инстанция намира, че оспореното решение, с
което председателят на Патентното ведомство е оставил без разглеждане по
същество отправено до него искане за възстановяване на срок е съобразен с
материалния закон, при неговото постановяване не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила
и като издаден от материално и персонално компетентен орган е валиден и
законосъобразен. Подадената срещу решението жалба, като неоснователна, следва
да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на делото, основателна се явява претенцията на административния
орган – ответник за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 100,00 (сто) лева,
съобразно разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК, приложима субсидиарно на
основание чл. 144 от АПК и се възложи в тежест на оспорващата страна.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл. 200 предл. първо от АПК,
Административен съд Сливен
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„Б. – 2008“ ЕООД срещу Решение от 25.06.2021 г. на Председателя на Патентно
ведомство на РБългария, с което като недопустимо е
оставено без разглеждане искане за възстановяване на срок с вх. № BG/N/2000/49145-[3]
от 16.06.2021 г. по отношение на марка с рег. № **** К., словна, подадено от „Б. – 2008“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Ц. Ц.“ № *.
ОСЪЖДА „Б. – 2008“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ц. Ц.“ № *
ДА ЗАПЛАТИ НА Патентно ведомство на РБългария, гр.
София разноски по делото в размер на 100,00 (сто) лева.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБългария в 7 – дневен срок от съобщаването му.
Административен съдия: