Р Е Ш Е Н И Е
№ 563 27.04.2020г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на пети
март, две хиляди и двадесета година, в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО Х.
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: Ирина Ламбова
прокурор: Д.Х.
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Х.
КАД дело № 301 по описа за
Производството
е по реда на чл.208 от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София,
чрез пълномощника юрисконсулт Тодор Чанев, против решение № 868 от 03.05.2019г. по адм. дело № 76/2019г. на Административен
съд – Бургас в частта, с която съдът ОСЪЖДА ГДИН - София да заплати на К.К.Н.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 400.00 лева,
настъпили за времето на престоя му в Затвора гр.Бургас, за периода от 14.03.2017г.
до 01.09.2017г., поради лоши хигиенни и битови условия в затвора, липса на
санитарен възел и течаща вода в килията, лошо качество на храната и
недостатъчно количество и липса на достатъчно отопление.
В
касационната жалба са изложени възражения за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното решение в осъдителната му част поради нарушение на материалния
закон и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е извършил
правилна преценка на събраните по делото доказателства, което е довело до
формулирането на необоснован и неправилен извод, че е осъществен фактическият
състав на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Иска се отмяна на съдебното решение в
обжалваната част. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Касационна
жалба е подадена и от К.К.Н., в която се изразява несъгласие с размера на
присъденото обезщетение, постановено с решение № 868 от 03.05.2019г. по адм. дело № 76/2019г. на Административен
съд – Бургас. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част и присъжда
на обезщетение в пълен размер 20 000.00 лева, съобразно първоначалната искова
претенция.
В съдебно
заседание касаторът ГДИН – София и ответник по касационната жалба на Н.,
редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира допълнително
доказателства.
Касаторът К.К.Н.
и ответник по касационната жалба на ГДИН - София, редовно и своевременно
призован, се явява лично. Поддържа жалбата като заявява, че моли за повишаване
на присъденото му обезщетение в размер по преценка на съда, съответстващо на претърпяното
от него страдание..
Представителят
на ОП – Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата на К.К.Н., като
счита жалбата на ГДИН – София за основателна и моли да бъде уважена.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбите и
обсъди направените в тях оплаквания, становището на прокурора в съдебно
заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежни страни,
съгласно чл.210, ал.1 от АПК, приложим в производството
по силата на препращащата разпоредба на чл.285, ал.1, изр.ІІ от ЗИНЗС, и са процесуално допустими.
Разгледани по същество и двете са неоснователни, поради следните съображения:
Първоинстанционното
производство пред Административен съд – Бургас се е развило по реда на чл.203 и сл. АПК, във вр. с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, по искова молба на К.К.Н., против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр.София, с която бил предявен иск за
присъждане на обезщетение за в размер на 20 000.00 лева, представляващи
претърпени неимуществени вреди от лошите битово-хигиенни условия в затвора,
липса на достатъчно площ в килията поради пренаселване, липса на достатъчно
отопление, липса на санитарен възел и на течаща вода в спалното помещение и
предлагане на недостатъчно количество и некачествена храна, за времето на
престоя в Затвора – Бургас за периода от 14.03.2017г. до 01.09.2017г. С
решението си съдът осъдил ГДИН - София да заплати на К.К.Н. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 400.00 лева, настъпили за времето на
престоя му в Затвора гр.Бургас, за периода от 14.03.2017г. до 01.09.2017г., поради
лоши хигиенни и битови условия в затвора, липса на санитарен възел и течаща
вода в килията, лошо качество на храната и недостатъчно количество и липса на
достатъчно отопление, като е отхвърлил иска в останалата част за за разликата
над 400.00 лева до претендираните 20 000.00 лева.
За
да постанови решението съдът приел, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, поради лошите
хигиенни и битовите условия в Затвора – Бургас. Съдът е приел, че в тяхната
съвкупност тези неблагоприятни условия представляват отклонение от подходящата
жизнена среда за изтърпяващите присъди, като следва да се приеме, че неудобствата
надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложеното наказание и водят
до понасяне на страдания, трудности и негативни емоционални преживявания,
надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наказанието „лишаване от свобода“
С
оглед така направените констатации и на основание чл.52 от ЗЗД
първоинстанционният съд е определил присъденото обезщетение в размер на 400.00
лева, съобразно установените обективни данни относно условията в мястото на
лишаване от свобода, където е пребивавал ищеца.
Съобразявайки
нормата на чл.218 от
АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
следи служебно.
Обжалваното
съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно, като същото не страда
от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. В хода на
съдебното следствие са събрани гласни и писмени доказателства, които заедно с възраженията
на жалбоподателя /ищеца/, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно, поради
което на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019г./,
настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното
преповтаряне.
По касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията":
Касационната
инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и
нарушение на материалния закон, обосноваващи неправилност и съответно
касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Първоинстанционният съд обективно е
установил фактическите обстоятелства, които се споделят от настоящия състав.
Налице е незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата
администрация, изразяващо се в не осигуряване на достатъчно жилищна площ и
хигиенни условия.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС,
за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност.
Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Законът забранява
осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и
задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на
наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга
- начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание
или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на
задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да е изтърпявал
наказание в неблагоприятни условия, рефлектиращи по посочения в исковата молба
начин върху душевното му състояние.
Предявеният иск се
основава на твърдяно неосигуряване на минимална жилищна площ при изтърпяването
на наказанията. При правилна преценка на събраните в хода на съдебното
производство доказателства, съдът е приел наличието на предпоставките за
ангажирането на отговорността на касатора, като е определил правилно
претендираният период, през който не е осигурена минимална жилищна площ на Н.,
а при определяне на размера на обезщетение се е ръководител от критериите
по чл. 52 от ЗЗД. Наличието на вреди се
презюмира от закона, поради което и оборването на тази законова презумпция е в
тежест на ответника. В хода на производството пред Административен съд Бургас,
не са събрани категорични и безспорни доказателства за осигуряването на
минимална жилищна площ за посоченият в решението период, поради което са
правилни изводите на съда за наличието на предпоставките за постановяването на
осъдителното решение.
Обезщетението
е определено при преценка на вида и характера на вредите, периода, в течение на
който са търпени на основание чл.52 от ЗЗД. При определяне на дължимото
обезщетение е съобразен характера, степента, интензитета и продължителността от
време, през който са понасяни вредите, и отражението им върху интензитета на
вредните последици. Конкретният размер на обезщетението решаващият съд е
определил по вътрешно убеждение, изхождайки от установените факти и разбирането
си за справедливост. В този смисъл настоящата инстанция счита, че
правилно е определен размерът на обезщетението от 50лв.
По касационната жалба на Н.:
Единственото възражение, с което се обжалва съдебното
решение, касае размерът на присъденото обезщетение, като се посочва, че на
практика на може да овъзмезди вредите по начина, посочено в ЕКПЧОС. Това
възражение настоящият състав намира за неоснователно.
Минималният период на подлагане на нечовешки и унизителни
условия следва да бъде съобразен при определяне на обезщетението за претърпените
болки и страдания. Обезщетението за претърпените неимуществени вреди
/претендирано от касатора Н. в размер на 20 000 лв./ подлежи на определяне от
съда по справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД, съгласно препращащата
разпоредба на § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС. Понятието
"справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението
между деянието и възмездието. Всъщност факта на осъждането само по себе си има
характер на овъзмездяване, а размера на обезщетението като паричен еквивалент
на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.
Настоящият състав намира, че при определяне размера на
обезщетението следва да бъде взета предвид и практиката на ЕСПЧ. Този съд при
спазване на същите принципи за справедливост многократно определя обезщетения
на осъдени лица за лошите условия в затворите в Република България, които до
голяма степен съвпадат и с условията в Затвора-Бургас. Правилно съдът се е
позовал на Решение на Съда по правата на човека по отношение на размер на
присъденото обезщетение, като е ползвал съотношението на времето на
неблагоприятно въздействие, което е понесъл касатора, както и интензитетът на
това въздействие, както и характера и обема на вредите, които би причинило това
въздействие. Изложените в тази част от решението мотиви на решаващия състав са
обосновани и правилни, поради което напълно се споделят от настоящата
инстанция.
Поради това съдът намира за правилно определен размерът на
дължимото на касатора обезщетение.
Съдът не е допуснал нарушение и при възлагане на разноските по
делото. Законосъобразно е прието, че разпоредбата на 286, ал.3 ЗИНЗС не
предвижда присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника съразмерно с
отхвърлената част от иска. Посочената разпоредба се явява специална по
отношение на чл.78 от ГПК и чл.143 от АПК, законодателят не е предвидил
изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на
ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт.
Липсата на изрична норма по този въпрос, не е празнота в правото, която следва
да се запълни по аналогия на закона чрез прилагането на чл. 78, ал. 3 или чл.
78, ал. 8 от ГПК. Това е така именно поради наличието на изричната уредба по
този въпрос в чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС за едната страна по спора - ищеца.
Съгласно последната посочена разпоредба, когато искът е уважен частично се
дължи възстановяване на внесената държавна такса от ищеца, поради което и в
тази част решението на първоинстанционния съд е правилно.
При отсъствието на сочените отменителни основания решението е
правилно и следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложените съображения настоящият
съдебен състав приема, че решението е правилно и обосновано, не са налице
касационни основания по чл.209, т.3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Административен съд – Бургас XIX-ти касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 868 от
03.05.2019г. по адм. дело № 76/2019г. на Административен съд –
Бургас.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.