№ 516
гр. Варна, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Димитричка Д. Г.
като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско
дело № 20253100500389 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 104470/27.12.2024г. на Н. С. С.,
ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Д.М.Ж.“, № 8, чрез адв. Н. С. против
Решение № 4212 от 25.11.2024г. постановено по гражданско дело № 9762/2023
на Районен съд – гр. Варна, с което е осъден Н. С. С. да преустанови
неоснователните си действия, с които пречи на С. Т. Ш., ЕГН **********, с
адрес гр. Варна, ул. „Д.М.Ж.“, № 10, да упражнява правото на преминаване
през поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в гр. Варна, м. „С.Н.“,
ул. „Д.М.Ж.“, № 10, като изгради стълба на границата между имот с
идентификатор ***** и идентификатор *****, в трасето на правото на
преминаване и предаде ключ от входната врата, осигуряваща достъп до
поземления имот с идентификатор *****, на основание чл. 109 ЗС.
Жалбата се излага следното:
До 2023г. на трасето е имало изградена постройка/барака с площ от 7
кв.м, от което следва, че ищцата и майка й са преминавали през друго трасе.
През постройката не е можело да се преминава, от което следва да се направи
извода, че правото на преминаване е погасено по давност поради
неупражняването му повече от 5 години. Ищцата и нейния праводател са
премивали през друго трасе в имота му, в североизточната му част, което не е
с толкова голяма денивелация. Това е така поради факта, че сградата на
1
ищците е разположена в североизточната част на техния имот - ПИ ***. С. Ш.
не живее повече от 4 години в България, по делото липсват данни, чрез трето
лице да е преминавала, освен дежурното лице с жалбите Е.Е.. Съдът не е
навел аргументи, защо приема и кредитира показанията на свидетелите води
от ищцата за сметка на другата група свидетели. Неправилно са кредитирани
показанията на Е.Е., която е пълномощник на ищцата/ включително подаваща
молби по делото/ и е заинтересована страна от изхода на процеса.
Недопустимо е да има две качества по делото пълномощник на ищцата и
свидетел.
Моли да се постанови Решение, с което да отмени изцяло обжалвания
акт, като се отхвърли иска по чл. 109 от ЗС
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от С. Т. Ш., чрез адв. В.
А. в който е изложено следното:
По делото безспорно се е доказало включително и от водените ответника
свидетеля, че до10.2022 г. безпроблемно е упражнявала правото си на
преминаване. Ответникът няма как да знае дали правото е упражнявано през
последните 5 години, тъй като е собственик на служещия имот от 27.09.2022г.
Възражението за друг път е необосновано, предвид установено в
експертизата, че липсва друг път до имота й.
Сочената постройка е с площ 6.88 кв.м и не покрива цялата ширина на
прохода. Невъзможно е паянтова стара постройка около 6.88 кв.м да погаси
правото на преминаване от 38.06 кв.м, с размер 2.5 м. ширина при дължина
15.28м. на терена.
Строителството на жилищна сграда и подпорна стена по цялата северна
граница на имота на ответника й препятства достъпа. Поради земно -
изкопните работи на С., денивелацията е станала с над 3.5 м. Дали свидетелят
Я. разполага с пълномощно пред администрацията е напълно ирелевантен
въпрос. Всички документи по делото са подписани от нея или адвокатите й.
Моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивника Н. С. не се явява, не се представлява. С
молба от 28.04.2025 процесуалният представител на последния адв. К. Д.,
поддържа въззивната жалба, прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на противната страна.
Въззиваемита страна С. Т. Ш. не се явява представляват се от адв. В. А.,
която оспорва въззивната жалба.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
В исковата молба ищецът излага следното:
Собственик е на недвижим имот с идентификатор *****, находящ се в
гр. Варна, м. „С.Н.“ № ***, а ответникът е собственик на съседния поземлен
имот с идентификатор *****.
Придобила е собствеността върху ПИ *** по силата на договор за
доброволна делба от 19.06.2007г. Със същия договор на другия съделител Г.Т.
2
Г. е предоставен дял първи, състоящ се от 335кв.м., представляващ южната
част на ПИ № *** идентичен имотът е идентичен с ПИ *****.
С договора Г.Т. Г. се е задължил да осигури ограничено право на
преминаване на С. Т. Ш. върху собствения си реален дял през подход с ширина
2.50 м и дължина 15.28 м. отразен в техническа експертиза неразделна част от
договора.
Договорът за доброволна делба е вписан в имотния регистър. Г. Г. е
предоставял достъп, за необезпокоявано преминаване през прохода намиращ
се между построената в имота жилищна сграда и западната граница.
На 01.01.2015 г. Г. Г. починал. На 27.09.2002г наследниците му продали
на ответника имота. След като придобил имота, Н. С. С. отказал да осигурява
достъп до прохода. В началото на този проход от западната му страна е имало
метална входна врата, през която е преминавала за да стигне до собствения си
ПИ ***. През месец октомври 2022г. ответникът е заключил тази врата и не и
дал ключове за нея. По късно е започнал да извършва изкопни работи в частта,
в която се намира трасето, през което се осъществя сервитутното право.
Изградил е в западната страна на трасето за преминаване бетонна стена. В
резултат на извършените изкопни работи и изграждането на подпорна стена се
е получила денивелация между двата имота.
Отправя искане до съда за осъждане на ответникът да преустанови
действията си, с които пречи на ищцата да упражнява правото си на
преминаване през поземлен имот с идентификатор № *****, като предостави
ключ за входната врата за имота и премахне изградената в западната част
подпорна бетонова стена. Претендира присъждане и на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Н. С. С., чрез процесуалния си
представител, депозира отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че е собственик на
поземлен имот с идентификатор № *****, ведно с изградената в имота сграда.
Оспорва ищцата да има право на преминаване, поддържайки, че същото е
погасено по давност, поради неупражняването повече от 5 години. В тази
връзка твърди, че имотът е ограден, а на пътя на трасето е имало изградена
постройка, която е премахната през 2023г. Отделно от това твърди, че между
имотите има денивилация от два метра, липсва стълба, което също съставлява
пречка за упражняване на твърдяното сервитутно право.
ВРС е сезиран с иск по чл. 109 от ЗС за осъждане Н. С. С. да
преустанови неоснователните си действия, с които пречи на С. Т. Ш., да
упражнява правото на преминаване през поземлен имот с идентификатор
*****, находящ се в гр. Варна, м. „С.Н.“, ул. „Д.М.Ж.“, № 10, като изгради
стълба на границата между имот с идентификатор ***** и идентификатор
*****, в трасето на правото на преминаване и предаде ключ от входната врата,
осигуряваща достъп до поземления имот с идентификатор *****, на
основание чл. 109 ЗС.
3
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника
такива се свеждат до неправилност на изводите на съда, относно това, че
сервитутното право на преминаване не е погасено по давност.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при
прието за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
От предоставените писмени доказателства, от назначените комплексна и
допълнителна съдебно технически експертизи, от гласните доказателства,
след като съдът приложи процесуалните правила за доказване, прие за
установена следната фактическа обстановка
Не спорно между страните и видно от договор за доброволна делба от
16.06.2007г. приложенията към него – техническа експертиза и скица/ л. 7 – 9/,
от ,нотариален акт за покупко – продажба с дата 27.09.2022г., е следното:
Ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор № *****.
Ответникът е собственик на съседния поземлен имот с идентификатор №
*****, върху които е учредено право на преминаване по проход с ширина 2.5м
между жилищната сграда и западната граница на ПИ *****.
От назначената комплексна СТЕ, която съдът кредитира, като пълна,
ясна и компетентно извърШ. се установява и е безспорно между страните
следното: По ширината на подхода, по който следва да се осъществява правото
на преминаване е изградена бетона подпорна стена с височина 3 м. и дължина
2,45 м., която възпрепятства преминаването.
От назначете комплексна и допълнителна СТЕ се установява също, че
денивилацията на преминаване в западната част на имота с идентификатор
***** е приблизително 3.5м. Преди извършване на земно - изкопните
дейности, денивилацията е била плавна и е било възможно преминаването.
Достъп до ПИ *** към настоящия момент няма. В западната част на имота е
имало паянтова сграда с площ 7 кв.м, която е попадал в трасето и към
настоящия момент е съборена. Така като е изградено в момента и подкопано с
3 метра височина, трябва да има стълба или рампа за да се за да може да стига
до имота на ищцата. Широчината на имота е много малка и е абсолютно
невъзможно да се изгради рампа. Единствения възможен вариант е стълба.
Представени от ищцата са изходящи от ДНСК, Община Варна и район
„Приморски“ отговори по повод сигнали на С. Ш., в които е посочено, че е
издадена заповед № 213/09.05.2024г. на кмета на район „Приморски“ на
основание чл. 225а, ал. 2 ЗУТ за премахване на строеж „Едноетажна масивна
4
сграда и подпорна стена“. Няма данни заповедта да е влязла в сила.
От разпита на Е.И.Е. и А.Д. С., водени от ищцата и свидетелите М. Л. Г.
и Л. Г. Г. водени от ответника, които съдът кредитира, като пълни ясни и
непротиворечиви помежду си и с останалия доказателствен материал се
установя следното:
Достъпът до имота на ищцата се е осъществявал през лявата пътека
намираща се в западната страна на ПИ ***. На пътя е имало барака, която е
била заобикаляна. В периода до 2015 г. С. Ш. не е живяла в имота, след което
се е установила в него до заминаването си в чужбина, три годни преди
проведеното пред първата инстанция о.с.з на 02.05.2024 г. Когато се е връщала
в България, пребивала в имота и до продажбата на имота минавало по
въпросното трасе. В имота до смъртта си през 31.01.2023г е живяла майката на
ищцата – Н.К. Т., която е използва процесната пътека, за да достигне до имота.
Неоснователно е възражението, че поради съществуваща барака не е
можело да се преминава по трасето и същото не е използвано, а е използвано
друго трасе.
От свидетелските показания, се доказа, че при преминаване бараката е
била заобикаляна. Тава, че бараката не е възпрепятствала възможността да се
минава, се подкрепя от нейната площ от 7 кв.м. Същото така безспорно от
разпита на всички свидетели, водени от ищеца и ответника, се установи, че
ищцата и нейната майка са преминавали през пътеката.
Не е основателно и възражението, че съдът не е кредитирал показанията
на водените ищеца свидетели за сметка на водените от ответника. Показанията
на всички разпитани по делото свидетели са непротиворечиви по между и в
посока, че С. Ш. и майка й се преминавали през прохода.
Неоснователно е също така и възражението, че неправилно е дадено
вяра на показанията на Е.Е.. На първо място те нито са в противоречие с
изявленията на останалите свидетели, нито с останалия доказателствен
материал. На второ място тя не е била пълномощник на С. Ш. по делото. На
следващо място чл. 166, ал. 1, т. 1 от ГПК не въвежда забрана пълномощник
по делото да свидетелства, а само въвежда право на същия да се откаже да
дава показания.
От така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Негаторният иск има за цел да защити собственика или носителя на
ограничени вещи права от неоснователни преки или косвените действия,
които пречат, ограничават или смущават спокойното им упражняване по
предназначение. Тези действия трябва да продължават и към момента на
завеждане на делото. Ако са преустановени, от нарушенията следва да са
останали трайни последици.
Пред настояща инстанция не е спорно, че ищцата е носител на
ограничено вещо право на преминаване през ПИ ***** и ответникът й пречи
5
да упражнява сервитутното си право. В резултат на извършените изкопни и
ремонтни дейности денивелацията в служещия имот, достъпът до
господващия имот не може да бъде осъществен.
Спорен пред настоящата съдебна инстанция е въпроса дали
ограниченото вещо правно на преминаване е погасено по давност.
Сервитутното право се погасява по давност ако не се упражнява в
продължение на 5 години.
По настоящото дело безспорно се доказа, че ищцата лично и чрез майка
си непрекъснато е ползвала трасето находящо се в западната част на ПИ
*****, върху което е учредено вещото право на преминаване, поради което
възражението, че същото е погасено по давност е неоснователно.
Ответникът е длъжен да предприеме действия, с които ще се премахне
състоянието, смущаващо пълноценното право на преминаване. Както е
посочено в обжалваното решение, съдът не е обвързан от заявените от ищеца
конкретни искания, когато за установяване на конкретното поведение по
правило са необходими специални знания по смисъла на чл. 195 ГПК.
/решение № 363/17.06.2024г. на ВКС по гр.д. № 1819/2023г., I г.о/
Предвид изложеното искът по чл. 109 ЗС е основателен и следва да бъде
уважен, като ответникът бъдат осъден да предприеме следните действия, чрез
които ще бъде преодоляно състоянието, смущаващо пълноценното
упражняване на правото на преминаване на ищцата през ПИ *****: изгради
стълба на границата между имот с идентификатор ***** и идентификатор
*****, в трасето на правото на преминаване и предаде ключ от входната врата,
осигуряваща достъп до поземления имот с идентификатор *****.
Поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези
на ВРС отразени в Решение № 4212 от 25.11.2024г. постановено по
гражданско дело № 9762/2023, то следва да бъде потвърдено, като правилно.
По разноските:
Предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
Н. С. С. дължи да заплати на ищцата С. Т. Ш. сторените в производство пред
ВОС разноски изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 1014 лв.
Съдът като прецени фактическата и правна сложност на делото, като взе
за ориентир, че в наредбата № 1 за адвокатските възнаграждения, предвидения
хонорар за дела с интерес 7214 лв/ определената цена на иска/. е 1 021.46 лв.,
намира направеното възнаграждение за прекомерност за неоснователно.
Воден от гореизложените мотиви съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4212 от 25.11.2024г. постановено по
6
гражданско дело № 9762/2023 на Районен съд – гр. Варна.
ОСЪЖДА Н. С. С., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Д.М.Ж.“, № 8а,
да заплати на С. Т. Ш., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Д.М.Ж.“, №
10, сумата от 1014 / хиляда и четиринайсет/ лева представляваща сторените
във въззивно гр. дело № 389 по описа за 2025 г. на ВОС, разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7