Р Е
Ш Е Н
И Е №1321
гр.Пловдив,15.07.2015 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен
съд,гражданско отделение,Ігр.с.,в
публично заседание на двадесет и първи
май през две хиляди и петнадесета година ,в състав:
Съдия:Атанаска
Букорещлиева
при участието на секретаря Е.А.,като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 443 по описа за 2014г. , за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба ,подадена от Г.М.А.,ЕГН **********,
Н.Г.Х., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес:***, и „Елада
ГМ” ЕООД, ЕИК115147103,със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Дякон Иларион”
№6, против Д.В.К., ЕГН**********,***, с която е предявен иск по чл.26,ал.2, пр.3
от ЗЗД, съединен при условията на евентуалност с искове по чл.26,ал.2,пр.2 от ЗЗД и чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД.
В исковата молба са изложени
обстоятелства, че на 15.02.2008г. между ищците, в качеството им на продавачи, и
ответника, като купувач ,е сключен договор за покупко-продажба на следните
недвижими имоти, находящи се в жилищната сграда, изградена в ****, в ПИ, с обща застроена и незастроена площ от
297 кв.м., който ПИ е с идентификатор 56784.524.405: 1. самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56784.524.405.1.8, с предназначение : гараж в сграда, брой нива на обекта:1,с площ
на обекта-19,70 кв.м, при описаните граници, ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от съответното право на строеж върху
мястото,където е построена сградата; 2. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.524.405.1.3, с
предназначение : жилище, апартамент, брой нива на обекта -1, с площ от
103,10кв.м, при граници и съседи на обекта: на същия етаж 56784.524. 405.1.4; под обекта 56784.524. 405.1.1,
ведно с изба №4, находяща се в подземния етаж на тази сграда, с площ от 8,70
кв.м, ведно със съответните идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, където е
построена сградата ;3. самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 56784.524.405.1.4, с предназначение : жилище, апартамент, брой нива на обекта -2,
с площ от 103,30 кв.м, при граници и съседи на обекта: на първо ниво: на север
– стълбище и апартамент „А
Твърди се, че процесният
договор е нищожен,
тъй като не съдържа
предписаната от закона форма и съдържание -в нотариалния акт, с който е
изповядана сделката, има няколко допълнения ,ръкописно изписани ,които са
нечетливи ,не са приподписани от участниците в
сделката ,а и са дописани след като е прочетено съдържанието на акта. Поддържа
се,че не е спазено изискването на чл.578,ал.2 от ГПК, при което е нарушена
изискуемата от закона форма на процесния договор ,а
това е основание за неговата нищожност. Сочи се от ищците, че атакуваният
договор е нищожен и на основание чл.26,ал.2,пр.2 от ЗЗД- поради липса на
съгласие за сключването му. Твърди се,че управителят на дружеството-продавач
„Елада ГМ” ЕООД и негов собственик не е
вземал валидно решение от името на дружеството за разпореждане с недвижимите
имоти,с оглед на което е налице нарушение на нормата на чл.137,ал.1,т.7 от ТЗ
.Заявява се ,че е имало такова решение и то е било представено на 15.02.2008г.
,но същото е било написано и редактирано след сключване на процесния
договор. Твърди се още, че юридическото лице-продавач не е било собственик на
имотите,предмет на сделката –сграда, посочена като предприятие за тръбна мебел
,както и магазин „М2”, със застроена площ от 44,30 кв.м. По силата на договор
за покупка на търговско предприятие от 16.08.2000г. дружеството е закупило
търговското предприятие на ЕТ „Е.-ГМ-Г.М.”,
като в същия било записано ,че в търговското предприятие се включва само
промишлен терен от 4606кв.м в ****.
Твърди се, че съставеното впоследствие споразумение от 15.02.2008г. за допълване
на договора за продажба на търговско предприятие е неистински документ, не е
съставен и подписан от Г.А. като ЕТ и като *** на „Елада
ГМ”ЕООД. Освен това се твърди, че липсва
съгласие за сключването на договора за
покупко-продажба и от страна на продавачите -физически лица.
На следващо място, ищците
заявяват,че договорът от 15.02.2008г. за покупко-продажба на недвижими имоти е
нищожен като привиден /симулативен/, тъй като
страните не са имали воля да бъдат обвързани от него, а са го сключили, само за
да създадат привидни правни последици, каквито не са желаели. Изложени са в
исковата молба и твърдения, че продажната цена ,отбелязана в нотариалния акт, е
по-ниска от уговорената , като в тази връзка страните са подписали обратен
документ, в който са записали ,че цената на процесните
имоти е в размер на 550000евро. Този документ обаче отново не е отразявал
действителната воля на страните по
сделката , както и не сочел действителната продажна цена. Твърди се,че ответникът не е заплатил нито една от
посочените суми-312000евро и 550000евро.
С оглед изложените обстоятелства,
се иска от съда да постанови решение за прогласяване нищожността на договора за
покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт №68, том І, рег.№1126, д.№68/2008г.
,поради липса на предписана от закона форма ,а в условията на евентуалност- да
се прогласи нищожността на сделката ,поради липса на съгласие и поради абсолютната й симулативност.
Допълнителни
съображения по спора са изложени в писмени бележки на адвокат В.К.-С.
-пълномощник на ищците. Направено е искане за присъждане на разноски.
От ответника-Д.В.К., в указания
срок по чл.131 от ГПК, е постъпил отговор, в който е изразено становище по
редовността на исковата молба , по допустимостта и основателността на
предявените с нея искове. Поддържа се от ответника, че претенциите на ищците са
недопустими, на основание чл. 299 от ГПК, тъй като между същите страни е имало
вече предходен спор, основан на един и същ правопораждащ факт, а именно-договор
за покупко-продажба на процесните недви-жими
имоти, по който вече има влязло в сила решение, а веднъж разгледан
гражданскоправен спор с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван.
Ответникът сочи, че с предходната искова
молба от 29.06.2009г. същите ищци- Г.М.А., Н.Г.Х. и "Елада-ГМ" ЕООД са поискали от съда да прогласи нищожността
на същия договор за покупко-продажба на недвижими имоти ,обективиран в същия
нотариален акт №68/2008г. на Нотариус Н.Б., както и да установи по отношение на ответника, че ищците са собственици на описаните в акта
недвижими имоти. В резултат на това е било образувано гражданско
дело №1750/2009г. по описа на ПОС, 2-ри гр. състав. Исковата молба отново е била вписана в Агенцията по вписванията, което обстоятелство е налице и към днешна дата. С
решение № 100/25.01.2010г.
ПОС е отхвърлил предявените от ищците искове ,като
неоснователни и недоказани. Постановеното решение е потвърдено с решение на
ПАС, като последното,с
определение на ВКС от 16.01.2014г., не е допуснато до касационно обжалване. Веднага след влизането в сила на
съдебния акт, с който се отхвърлят предявените претенции, ищците завеждат отново срещу същия ответник иск на същото основание,
като претенцията им произтича от същия правопораждащ факт.
На следващо място, ответникът
сочи други основания за недопустимост на субективно предявените искове, като
излага доводите си по отношение на исковете, предявени от физическите лица Г.А.
и Н.Х. и исковете, предявени от „Елада ГМ” ЕООД.Изразява становище за недопустимост на главния иск,
предявен от двете физически лица,за обявяване за нищожен сключения
между тях договор ,на основание чл.26,
ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.578, ал.2 от ГПК, поради нарушение
на изискуемата от закона форма,
а именно -направени на страница трета
от нотариалния акт няколко допълнения
и дописвания на ръка, които не
били четливи и не били приподписани
от страните по договора.Сочи, че направените
от нотариуса поправки са на
страница трета от договора, но
в същото време попадат в раздел II. т.2, където е уредена продажбата на недвижими
имоти, собственост не на физическите
лица Н.Х. и Г.А., а на друго лице- страна по
сделката, а именно „Елада-ГМ” ЕООД – т.1 магазин „М2” и в т.2 дворно място, с подробно описание на имотите. Самата поправка
се намира в точка II.2. от
нотариалния акт и касае твърдението на управителя на
продавача „Елада-ГМ"
ЕООД, че е получил продажната цена изцяло,като не засяга по никакъв начин
правата и интересите на физическите лица. Ответникът поддържа, че изготвения нотариален акт ,макар да представлява един документ, то той
съдържа две отделни абсолютно самостоятелни и независими едно от друго
съглашения за покупко-продажба на недвижими имоти между различни субекти и за различни
обекти. В този смисъл се сочи,
че липсва правен интерес за физическите лица по предявения
иск, тъй като по този
начин те предявяват чужди права, които не
притежават
,в противоречие
на чл. 26,
ал. 2 от
ГПК.
На следващо място,
ответникът е цитирал поправката, извършена в нотариалния акт, като е изложил,
че тя уточнява волеизявлението на управителя на дружеството продавач „Елада ГМ”
ЕООД, с което същият декларира, че е получил продажната цена по сделката .Заявява, че по никакъв начин не са засегнати
съществени елементи от сделката. Само по себе си наличието на поправки и
заличавания в нотариалния акт не означава, че нотариалното удостоверяване е
нищожно, защото липсата на такива корекции не е изискване за валидност съобразно
разпоредбата на 472 ГПК /отм./. Сочи, че не е налице изменение на волята на
страните , което обуславя липсата на
правен интерес у ищците.
Като друго
основание за недопустимост на иска
ответникът сочи липсата на правен
интерес, поради липса на предявен установителен иск за собственост по отношение
на процесиите недвижими имоти. Сама по себе си претенцията за обявяване на
сделката за нищожна, без да се претендира правото на собственост върху имотите
с надлежно заведен установителен иск, обуславя липсата на правен интерес у
ищеца.
По отношение на
първия ,предявен от А. и Х. ,евентуален иск е изложено, че същият е недопустим
поради липса на правен интерес, защото се претендират чужди права, без да е
налице законово основание за това, както и на основание чл.299 от ГПК по
изложените по-горе съображения. Втория евентуален иск се счита за
недопустим, тъй като такъв иск е бил предмет на гр.д.№1750/2009г. по описа на
ПОС, 2-ри гр. състав, по което има влязло в сила решение.
По отношение
допустимостта на исковете, предявени от „Елада ГМ” ЕООД, е изложено, че същите
са недопустими, както във връзка със
забраната за пререшаемост на правния спор, така и
поради липса на правен интерес,като в тази насока са изложени подробни
аргументи.
В отговора на ответника е
изразено становище и за неоснователност на предявените искове. Не се оспорват
от него обстоятелствата, че на 15.02.2008г. е сключил с ищците договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в процесния нотариален
акт, както и че ищците по настоящото производство са имали задължения към много
на брой кредитори, не са погасили нито едно от тях, вследствие от което са
заведени редица изпълнителни дела, по които е започнала процедура по
принудително събиране на сумите по същите. Ответникът твърди, че е безспорно и
че между страните е подписан обратен документ, в който е потвърдено от страните
извършената покупко-продажба на всички недвижими имоти, като само е уточнено,
че продажната цена не е 312 000 евро, а 550 000 евро. По отношение на сключения
предварителен договор за покупко-продажба между ответника, като собственик на имотите и „Л. К.” ООД, както и договора за поръчка
с „П. К.-ВС” ЕООД заявява, че
договорите са действителни и не ги оспорва, в резултат на което за това
обстоятелство не е необходимо да се провежда процедура по неговото доказване. Излага, че тези два договора са неотносими към настоящия спор.Счита за безспорно и обстоятелството,
че голяма част от задълженията на ищците към техните кредитори-физически и
юридически лица, НАП и АДВ са били погасявани лично от него или
изцяло с негово участие с цел свалянето
на доста на брой възбрани върху недвижимите имоти. Досежно останалите обстоятелства ,ответникът
заявява, че нотариалният акт,в който е
обективиран договора за покупко-продажба, е съставен при спазени всички законови изисквания, залегнали в Глава петдесет и
първа-„Нотариални производства” по ГПК/отм./, тъй като сделката
е сключена по времето на действие на отменения ГПК.
По отношение на
евентуалните искове
е изложено следното:
Ответникът сочи, че на 15.02.2008г. била
изповядана покупко-продажба на процесните недвижими имоти, като твърди, че не е отпускал, какъвто и да било кредит на продавачите, а е платил
продажна цена. Волята и на двете страни по сделката била покупко-продажба на
недвижими имоти, която воля била заявена и повторена лично от страните и пред
нотариус Н. Б.. Това обстоятелство било отразено и в нотариалния акт, който
представлява официален документ и съставлява доказателство за изявленията,
направени пред нотариуса и за извършените пред него от страните и от него
действия. Ако страните не са искали да сключат договор за покупко-продажба, а
ипотека, заем или каквато и да било друга гаранция за заплатените им суми,
както ищците твърдят и с двете искови молби до съда, то това обстоятелство е
трябвало да залегне в нотариалния акт. Сочи се от ответника, че след
изповядване на сделката бил съставен обратен документ от страните по същата, в
който волята за покупко-продажба се потвърждавала от тях.
На следващо място,
ответникът твърди,че грубият строеж на сградата - двуетажна масивна сграда - ***
„Г.”, е завършен на 03.07. 2008г.-няколко месеца след сключването на процесния
договор за покупко-продажба на недвижими имоти, като за горното свидетелстват
два броя удостоверения ,издадени от Община *** ,съответно с дати от
07.07.2008г. и от 13.03.2009г., както и двата констативни протокола, издадени
от същата община- съответно с №41/07.07. 2008г. и № 09/13.03.2009г. В тази
връзка сочи, че не може едноличният търговец да е прехвърлил като част от
търговското си предприятие сграда, която не е била изградена в груб строеж и не
е могла да бъде годен обект на продажба. Именно поради горното, в процесния
нотариален акт е записано, че имотът - дворно място се прехвърля с подобренията
и приращенията, които са детайлно описани.
По отношение на другия
обект - Магазин 2 се сочи, че преди подписването на
нотариалния акт на 15.02.2008г. пред нотариус Н. Б. ищецът Г.А.,
действаща като ЕТ ”Е. ГМ - Г.А.”, е подписала с „Елада ГМ” ЕООД
споразумение за допълване на договор за покупко-продажба на търговско
предприятие, вписан на 16.08.2000г. Това споразумение е вписано в АВ с
вх.№3102/18.02.2008г. От своя страна процесният нотариален акт е вписан в
Агенцията по вписванията с вх.№3106/18.02.2008г., т.е. след като е било вписано
споразумението към договора за покупко-продажба на търговско предприятие. В споразумение е записано, че към
договора се добавя нова клауза със съдържанието, че „неразделна част от
търговското предприятие е и недвижим имот, представляващ Магазин М2, със
застроена площ от 44,30 кв.м. От изложеното ответникът прави извода, че е
безспорно установено, че е придобил на
законово основание описания в раздел II,
т. 1 на нотариалния акт обект Магазин М2, със застроена площ от 44,30 кв.м,
което прави отново претенцията на ищците неоснователна.Освен това,ответникът
твърди, че е налице валидно изразена воля и от едноличния собственик на
капитала на „Елада ГМ” ЕООД, който със свое решение, взето по реда на чл. 137
от ТЗ ,е решил да прехвърли собствените на дружеството недвижими имоти.
С
оглед изложеното в отговора , ответникът моли да се отхвърлят предявените искове, като неоснователни и недоказани. Подробни
съображения по спора са развити и в депозираната от него писмена защита .
Съдът ,след
като прецени събраните по делото доказателства , поотделно и в тяхната
съвкупност , намира следното:
Възраженията на ответника
,направени в отговора на исковата молба, за недопустимост на предявените искове
за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба на недвижими имоти
, обективиран
в нотариален акт №68/2008г., са обсъдени в постановеното по реда на
чл.140 и чл.146 от ГПК определение от 15.05. 2014г. и са счетени за неоснователни. Съдът вече е посочил ,че в
случая не е налице хипотезата на чл.299 ГПК- не се касае за спор , разрешен с
влязло в сила съдебно решение между същите страни, тъй като заявените за защита
претенции по настоящото дело и гр.дело № 1750/2009г. на ПОС, ІІ гр.с., са
различни. Поради това , поддържаните от ответника в писмената му защита доводи в
тази насока не следва да се коментират отново в решението. Доколкото не са
налице предпоставки за прекратяване производ-ството
по делото, то предявените искове следва да се разгледат по същество.
Безспорно е между страните, а и
от представения по делото нотариален акт №68, том 1, рег.№1126, д.№68/2008г.,
по описа на нотариус Н. Б., с рег.№*** по регистъра на НК, вписан в СВ с
вх.№3106 от 18.02.2008г., акт №79, том 10, д.№2299/ 2008г. ,е видно, че между
ищците ,от една страна, като продавачи,
и Д.К., от друга страна, като купувач, е сключен договор за покупко-продажба на недвижими имоти. С цитирания
нотариален акт Г.А. и Н.Х. са продали на ответника следните свои собствени
недвижими имоти : гараж №2, с площ от 19,70 кв.м, находящ се в партера на
жилищна сграда ,изградена в ***, понастоящем *** ; апартамент №А ІІІ, с площ от
103,10 кв.м, находящ се на третия етаж от
жилищната сграда и апартамент тип Мезонет „В”, с площ от 103,30кв
,находящ се в жилищна сграда на ***. В
същия нотариален акт е обективиран и договор за
покупко-продажба,с който ”Елада ГМ” ЕООД ,чрез управителя Г.А. , продава на Д.К.
следните недвижими имоти: „магазин М 2”, със застроена площ от 44,30 кв.м, находящ
се на партерния етаж в сградата, изградена в ***, както и дворно място ,с общо
застроено и незастроено пространство от 4,606 дка ,находящо се в землището на
Община ”***”, ***, ведно с всички подобрения и приращения
в посочения имот вкл. изграждащата се двуетажна масивна сграда-*** „Г.” с
кафе-бар, производствени, обслужващи ,битови и офис-помещения, с обща РЗП от
4167,74 кв.м.
При сключване на договора от
15.02.2008г. продавачите Г.А. и Г.Х. са се легитимирали като собственици на
гореописаните имоти с нотариален акт за констатиране право на собственост
№160,т.10, д.№2438/1998г. ,по силата на който същите са признати за собственици
на недвижимите имоти: апартамент №А ІІІ, апартамент тип Мезонет „В” и гараж 2 ,с
площ от 19,70кв.м, придобити чрез покупко-продажба и осъществено право на
строеж.
Представен е по делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №19,т.29,д.№7312/29.05.1997г. ,с който Г.А.,в качеството й на
ЕТ”Е. ГМ-Г.А.” ,е закупила имот ,представляващ магазин №2, със застроена площ от 44,30 кв.м, намиращ
се в новопостроената жилищна сграда по одобрен архитектурен проект от
06.12.1993г. в дворно място от 300 кв.м, съставляващо парцел ІV, имот
пл.№405,кв.23 по плана на квартал ***.
С договор за дарение на недвижим
имот, сключен на 23.09.1997г. с нотариален акт №160,т.59,д.№14728/1997г. ,П. Т. и И. Т. са
дарили на ЕТ ”Е. ГМ” недвижим имот - 1/ 10 идеална част от овощна градина в
землището на ***,състояща се цялата от 4,606 дка, представляваща имот
№272,масив 20,при описаните граници.
Видно от представения договор за
доброволна делба от 23.09.1997г., недвижимият имот- овощна градина в землището
на ***,с площ от 4,606 дка ,е поставен в дял и изключителна собственост ЕТ ”Е. ГМ”.
Впоследствие ,въз основа на
разрешение за строеж №153/05.11.99г.,издадено на ЕТ „Е. ГМ”,в имота е изграден
обект: двуетажна сграда –*** „Г.” с кафе –бар, производствени ,битови
,обслужващи и офис –помещения, като сградата е завършена в груб
строеж по см. на пар.5,т.46 от ДР на ЗУТ след сключване на оспорения договор
/видно от представените удостоверения и констативни протоколи на Община „***” ,според
които акт обр.14 за приемане на конструкцията е от 24.06.2008г./.
Установява се ,че с договор за
покупко-продажба на търговско предприятие от 16.08.2000г. ЕТ ”Е. ГМ” продава на
„Елада ГМ”ЕООД търговското си предприятие, неразделна част от което е недвижим имот-промишлен терен от 4606 кв.м,парцел
272,в землището на ***.
Приети са по делото заверени
копия на документите ,приложени в нотариално дело №68/2008г. на нотариус Н. Б..
В последното е налично споразумение от 15.02.2008г. за допълване договора за
покупко-продажба на търговско предприятие от 16.08.2000г.,съгласно което в
договора се добавя нова клауза със следното съдържание: ”неразделна част от
търговското предприятие е и недвижим имот ,представляващ Магазин „М2” , със
застроена площ от 44,30кв.м ...”
Във връзка с оспорване , по реда
и в срока по чл.193,ал.1 от ГПК, на автентичността на подписа на Г.А. ,положен за „продавача” и „купувача” във въпросното споразумение, по делото е допусната
СГЕ с вещо лице Н.Г.. Според заключението,
депозирано на 22.01.2015г.,при
изследване на подписите -обект на експертизата и ползваните експериментални и
свободни образци от подписа на ищцата, са се получили съвпадения в общите класифициращи признаци ,а така също
и в частните идентифициращи такива, като форма и количество на движението в
начална част на първи щрих ,форма и разтегнатост на движението на начален
щрих на подписа и др. ,което е
достатъчно за категоричен извод ,че подписите са изпълнени от Г.А..
С оглед оспорване заключението на
вещото лице Н.Г. ,по делото е допусната СГЕ ,с вещо лице М.С.,чието заключение,прието
в съдебно заседание на 13.05.2015г., потвърждава изцяло изводите на предходната
експертиза, че подписите ,положени за „продавач” и „купувач”, в споразумението от 15.02.2008г.
са на Г.А..
По делото е представен т. нар. „обратен
документ” ,подписан от страните, в който същите са посочили, че общата сума ,за
която се извършва покупко-продажба на всички недвижими имоти ,предмет на
нотариален акт №68 /2008г., не е сумата от 312000 евро, а 550000 евро, която
сума е изплатена изцяло и в брой на продавачите преди подписването на нотариалния акт.
Не се спори между страните , а и
от представените- предварителен договор и анекс към него,се установява,че на
19.06.2008г. между Д.В.К.,като продавач, и И.К.К., в качеството му на *** и ***
на „Л.-К.”ЕООД ,като купувач, е сключен
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот , съгласно
който ищецът се е задължил да продаде на дружеството описания в чл.1 имот-
68,56 % идеални части от дворно място, с общо застроено и незастроено
пространство от 4,606 дка, находящо се в землището на **** ,ведно с 56,3 % ид.части от всички подобрения и приращения
в имота вкл. изграждащата се двуетажна масивна сграда-*** „Г.”, срещу цена от 600000евро
.
Установява се още,че на
09.02.2009г. е сключен договор за поръчка, съгласно който ответникът възлага на „П. К.-ВС” ЕООД да извърши дейност по
посредничество при сключване на сделка за покупко-продажба на недвижим имот или
част от него, като търси купувач за следния недвижим имот-дворно място ,с общо
застроено и незастроено пространство от 4606 кв.м ,находящо се в землището на ***,ведно
с всички подобрения и приращения в имота вкл. изграждащата се двуетажна масивна
сграда- *** „Г.”.
От приетото като доказателство
постановление на Окръжна прокуратура-Пловдив от 28.02.2013г. е видно,че е било
е образувано сл.дело №118/2011г. срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл.255,ал.1,т.2 от НК –затова че през м.март 2009г. в ***, в качеството на
пълномощник на „Елада ГМ” ЕООД, е избегнал
установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери, като е потвърдил неистина в подадена ГДД по ЗКПО
за 2008г. С посоченото постановление наказателното производство е било
прекратено, тъй като е установено, че липсва извършено деяние по
чл.255,ал.1,т.2 от НК.
Представени са по делото протоколи
за разпит на свидетели / И. К. и В. С./ по ДП №ЗМ 651/2009г. и
сл.д.№118/2011г., които не съдържат относими към
спора обстоятелства и затова съдът не ги коментира.
Не е спорно между страните, че по
искова молба на настоящите ищци е образувано гр.д.№1750/2009г. на ПОС, по което
е постановено решение,с което съдът е отхвърлил предявените против Д. К. искове за обявяване за нищожен , като
противоречащ на закона, договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт
№68/2008г. ,вписан в СВ под №79,т.10,д.№2299/2008г.
В подкрепа на твърденията на
страните,изложени в исковата молба и в отговора на ответника, по делото са
събрани и гласни доказателства –изслушани са показанията на две групи свидетели
,съотв. на ищците-Г.Х. /баща на ищеца Н.Х./ ,В. С. и И. К. /без родствени връзки/ и на ответника- Д. К. /негов
брат/, В. Ж. и Н. Б. /без родств. връзки/.
Свидетелят Г.Х. депозира
показания,че синът му е бил финансово затруднен и търсил средства за погасяване
на паричните си задължения.Не знае ищците да са имали намерение да продават
имотите си ,от тях е научил, че са взели пари на заем от ответника.
Обстоятелствата,
коментирани от свидетелите С. и К., касаят взаимоотношения на страните след
сключване на оспорената сделка. Първият
тях твърди,че е *** и *** на ***. В началото на януари или февруари 2009г.
проявил интерес към оферта за продажба на имот с продавач- г-н Х.. Осъществил
среща с последния ,на която разбрал ,от предста-вения
му документ за собственост ,че друго лице фигурира като собственик на имота.
По-късно била проведена среща на свидетеля с г-н Х. и г-н К., на която обсъдили
продажбата на имота ,определили цената на същия и хонорара на посредника, подписан
бил и договор. Дискусията се водела от ищеца ,а ответникът не взел отношение по
повдигнатите на срещата въпроси. Свидетелят останал с впечатление ,че
собственик на имота е г-н Х. ,който му обяснил, че има финансови отношения с
г-н К..
Свидетелят К. твърди, че искал да
закупи недвижим имот, намиращ се на ***. През м.март 2008г. се запознал г-н Х., който се представил за собственик на
обекта. Срещнали се, за да уговорят параметрите на договора за продажба. Впоследствие
свидетелят се запознал и с г-н К., с
когото подписали предварителен договор
за покупко-продажба на имота ,започнали да подготвят необходимите за сделката
документи. До сключването на окончателен договор не се стигнало ,тъй като ответникът не предоставил някакъв документ.
Разпитаните свидетели на
ответника- В. Ж. и Д. К. заявяват, че
оспорената сделка е била осъществена именно под формата на покупко-продажба,
като е имало плащане на определена сума. Твърдят, че срещу ищците са били
образувани множество изпълнителни дела и затова те са искали да се разпоредят с
имотите си. Свидетелят Ж. сочи ,че е дал пари на заем на ответника, за да плати
част от продажната цена по договора.
Свидетелката Н.Б. ,работи като ***,
с ***, *** е процесната сделка. Сочи ,че е познавала
страните от по-рано, спомня си *** много добре ,тъй като била доста сложна от
юридическа страна, имала за предмет няколко имота, с различен статут. Обяснява
,че по време на *** страните й оказвали съдействие, били добронамерени,
представили всички необходими документи,които тя прегледала коректно и
старателно. Преди сключването на договора допълнително бил подписан анекс към
договор за прехвърляне на предприятие ,тъй като се установило ,че в последния
липсва описание на един от притежаваните от търговеца имоти -магазин на *** в ***. Свидетелката си спомня,че работата по *** продължила няколко часа
,времето било недостатъчно, за да бъде вписан нотариалния акт в АВ, затова
вписването се осъществило на следващия работен ден-18.02.2008г.
При така установените фактически
обстоятелства и събрани доказателства,съдът намира предявените искове за
неоснователни.
По отношение на иска по
чл.26,ал.2,пр.3 от ЗЗД:
Посочената разпоредба обявява за
нищожни договорите, които не са сключени в предписаната от закона форма.
Според чл.18 от ЗЗД, договорите
за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти трябва да бъдат
извършени с нотариален акт, като последният следва да бъде съставен при
спазване на всички изискуеми правила на нотариалното произ-водство.
В чл.576 от ГПК са посочени изчерпателно
случаите на нищожност на нотариалните удостоверявания .В разпоредбата е
възпроизведен изцяло текстът на чл.472 от ГПК/отм./,действащ към датата на
сключване на коментирания договор. Съгласно тази процесуална норма ,нотариалното удостоверяване
е нищожно ,когато нотариалният орган не се е съобразил с някое от изискванията
за реда на нотариално удостоверяване в т.ч. и с предвиденото такова в
чл.474,ал.2 от ГПК /отм./- чл.578 ,ал.2 ГПК,на неизпълнението на което се
позовават ищците.Последните са навели в исковата молба твърдения, че
нотариалният акт, с който е сключен оспорения договор, не съответства на
императивното изискване на разпоредбата на чл.578,ал.2 от ГПК , предвиждаща ,че
всички екземпляри на проекта на нотариалния акт се изготвят чисто и четливо
,написани на ръка с черно или синьо мастило или напечатани.
Видно от представения по делото
нотариален акт №68/2008г. ,същият съдържа необходимите реквизити за неговата
валидност. Не се спори от страните и че са се явили лично пред нотариуса, за да подпишат договора за
покупко-продажба. Действително, на стр.3-та
е направена корекция в първоначално изписания печатен текст- вместо
посоченото- „...продавачите заявиха ,че им е изплатена изцяло до днес от
купувача...”,е отбелязано ръкописно- „продавачът, чрез управителя си, заяви, че
му ...” , като за извършената поправка е направена забележка на същата страница на акта, но това
не може да обоснове извод за нищожност на нотариалното действие и съотв. на договора, поради липса на предписаната от закона
форма. Нищожността на нотариалното удостоверяване е правна последица от тежък
порок на същото. Не всички пороци при изповядването на сделката водят до
нищожността й ,а само тези, които са свързани или с най-съществените елементи
от процедурата по извършване на удостоверяването или с обстоятелствата, касаещи
самоличността или дееспособността на лицата ,чиито изявления нотариусът
удостоверява ,каквато хипотеза в разглеждания случай не е налице.
Направената от *** Н.Б. в процесния
нотариален акт поправка е техническа, не касае съдържанието на акта, не променя
предмета на договора или волята на страните, освен това, ръкописно изписаният
текст на стр.3 е достатъчно четлив, поради което твърдението за допуснати
нарушения на нотариалното удостове-ряване се явява
неоснователно. Не е било необходимо уточнението в текста на акта да бъде
извършено по пътя на поправката на нотариален акт и по тази причина, не е
следвало да бъде приподписвано от участниците в нотариалното производство. Съдът
преценява като неоснователни и доводите на ищците, че разпоредбата на чл.576, ал.2 ГПК изисква нотариалният акт да е напечатан или да е ръкописно изписан ,но не
може да включва едновременно ръкописен и печатен текст. Видно от съдържанието на
посочената норма, законът допуска нотариалният акт да бъде съставен както на
ръка , така и да е напечатан ,при което няма пречка в една част да е напечатан
,а в друга да е написан на ръка.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че не се установи соченият порок на нотариалното удостоверяване , което
от своя страна осъществява фактическия състав на нищожността на сделката при
условието на чл.26,ал.2,пр.3 от ЗЗД и затова предявеният иск подлежи на
отхвърляне.
Поради отхвърлянето на главния
иск ,съдът следва да разгледа предявените, при условията на евентуалност
,искове за прогласяване нищожността на атакувания договор поради липса на съгласие
и като симулативен.
По отношение на иска по
чл.26,ал.2, пр.2 от ЗЗД:
Липсата на съгласие ,по см. на
чл.26,ал.2,пр.2 от
ЗЗД, е основание за обявяване на един договор за нищожен
.Такова е налице, когато няма две насрещни съвпадащи волеизявления .Под
липсата на съгласие в тази хипотеза законодателят има предвид и когато то е
изтръгнато чрез насилие или изразеното от страната признание е дадено на шега,
но във всички случаи без съзнателно намерение на страната да се обвърже със
съглашението.
Макар в исковата молба да се
твърди, че оспореният договор е сключен без съгласието на продавачите ,то
доводите на ищците по повод соченото
основание за нищожност се свързват най-вече с липсата на валидно взето решение
от „Елада ГМ” ЕООД за разпореждане с имотите на дружеството и допуснато
нарушение на нормата на чл.137,ал.1, т.7 от ТЗ .
В случая волеизявленията на
страните по сделката формално съвпадат ,а от събрания по делото доказателствен
материал не се установи да е налице съзнателна липса на съгласие. Неподкрепено
с каквито и да е доказателства е
твърдението на ищците за липса на съгласие при продавачите- физически лица за
сключване на договора за покупко-продажба
т.е. външно да е обективирана воля ,но тя да не съответства на вътрешно
волево решение .Неоснователни са и доводите за нищожност на сделката, по която
страна е „Елада ГМ”ЕООД ,поради това че не е взето решение по см. на чл.137, ал.1,
т.7 от ТЗ за разпореждане с имотите.Съгласно посочената разпоредба, общото
събрание взема решение за придобиване или отчуждаване на недвижими имоти и
вещни права върху тях. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че
сред приетите, като доказателства по делото, документи по н.дело №68/2008г., послужили
за сключване на атакувания договор, фигурира решение на едноличния собственик
на капитала за продажба на имотите на дружеството. Решението е взето на
15.02.2008г., материализира валидно
изразено съгласие за продажба на имотите- „магазин М 2” в сградата, изградена в
***, и дворно място от 4,606 дка ,находящо се в землището на Община ”***”,***,
заедно с подобренията и приращенията в него, и
съдържа всички съществени елементи на договора за покупко-продажба-
индивидуализация на имотите, продажна цена ,купувач. Но дори и да е липсвало
решение за отчуждаване на недвижими имоти, то това обстоятелство не може да се
отрази на валидността на процесната сделка,тъй като решението по чл.137,ал.1,т.7 от ТЗ не е елемент от фактическия състав на договора. Същото няма правно значение
в отношенията с трети лица- страни по прехвърлителната сделка с недвижим имот
,нито за валидността на същата. Следва да се добави и че липсата
на нарочно решение на едноличния собственик на капитала на ЕООД за продажба на
недвижим имот в писмена форма не съставлява нарушение на чл.137,ал.1,т.7 вр. с чл.147,ал.1 и ал.2 от ТЗ ,както се заявява от ищците.
Едноличният собственик решава всички въпроси от компетентността на общото
събрание ,какъвто въпрос е и този за отчуждаване на недв.
имоти .Разпоредбата на чл.137,ал.1 от ТЗ обаче няма императивен характер. Според
приетото в ТР №3/ 15.11.2013г. по т.д.№3/2013г. на ОСГТК, решението на общото
събрание по чл.137, ал.1,т.7 ТЗ не е необходимо условие за действителност на
разпоредителната сделка с недвижим имот, собственост на дружеството ,сключена
от управител. То има значение само в отношенията между дружеството и управителя
за евентуална отговорност за вреди на последния към дружеството. Следователно, изложените доводи за липса на
съгласие за сключването на процесния договор ,поради липса
на взето решение за разпореждане с
недвижими имоти от „Елада ГМ” ЕООД, са неоснователни.
Що се отнася до останалите твърдения на ищците ,че
продавачът „Елада ГМ” ЕООД не е бил собственик на магазин „М2” на *** и на
построената в груб вид сграда ,описана в нотариалния акт като подобрение и приращение и представляваща „*** „Г.”” ,тъй като имотите не
са били част от търговското предприятие на дружеството, то съдът счита същите за неотносими
към подлежащите на доказване в производството факти. Заявеното в тази насока не
кореспондира с въведеното основание за нищожност на договора поради липса на
съгласие ,а и безспорно е, че продажбата на чужд на продавача имот не е нищожна.
Независимо от това, следва да се посочи, че твърдението ,на което акцентира ищцовата страна, че въпросният магазин не е част от
търговското предприятие на ЕТ”Е. ГМ-Г.А.”
,продадено на „Елада ГМ”ЕООД чрез
договора за покупко-продажба на търговско предприятие от 16.08.2000г.,тъй
като споразумението към него от 15.02. 2008г. не е подписано от Г.А., остана
недоказано. Напротив , установи се по категоричен начин от заключенията на СГЕ
,че подписите върху оспорения документ са изпълнени от същата .По отношение на
другия имот ,предмет на договора- дворно място с масивна двуетажна сграда, означена
като ***”Г.”,с кафе-бар , производствени ,битови ,обслужващи и офис -помещения, се събраха
доказателства, че сградата е била довършена на етап „груб строеж” на
24.06.2008г., при което не е могла да бъде годен обект за продажба, нито към
датата на сключване на договора за продажба на търговско предприятие ,нито към
момента на подписване на оспорения договор.
Изложеното налага извод за неоснователност на
предявения иск за обявяване нищожността на процесния
договор на основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, поради което същият ще се
отхвърли.
Относно евентуалния иск с правно основание
чл.26,ал.2,пр.5 от ЗЗД:
Съгласно цитираната разпоредба, привидните договори
са нищожни.
В случая се
поддържа от ищците ,видно от изложеното в обстоятелствената част на
исковата молба и уточнението, направено в съдебно заседание на 11.12.2014г., че
оспореният договор е привиден ,тъй като между страните никога не е имало воля
за сключването на покупко-продажба или какъвто и да било друг договор.
За да е налице твърдяната
абсолютна симулация , е необходимо по безспорен начин
да се установи ,че страните по договора не са имали воля да бъдат обвързани от
него ,а са го сключили само ,за да създадат привидни правни последици
,настъпването на каквито не са желаели т.е. те са целели двойственост ,създали
са я и са й придали известно правно значение.
В
настоящото производство не се събраха доказателства,
които да водят на извод, че е налице абсолютна симулативност на договора за покупко-продажба
на недвижимите имоти, предмет на нотариален акт № 68/2008г.Ищците,в чиято тежест е било установяването й, не доказаха наличието на съгласие на страните по
сделката за ненастъпване на правните последици от
продажбата - прехвърляне на собствеността срещу плащане на посочената в
договора цена. По делото не е представен обратен документ, съдържащ
волеизявленията на страните по привидния договор ,който да разкрива симулацията
и да установява вътрешните им отношения . Приложеният към исковата молба т.нар.”обратен
документ” отразява единствено писмените им изявления досежно обстоятелствата ,че
цената на процесните имоти не е 312000евро , а
550000 евро, и че тази сума е изплатена изцяло и в брой на продавачите преди
подписване на нотариалния акт. Същият обаче не съставлява пълно доказателство за твърдяната абсолютна
симулация ,тъй като не удостоверява конкретна воля на двете страни по сделката,а
именно, че те не желаят имотите да бъдат продадени на ответника, както и че в
отношенията си ще считат ,че имотите ще останат в собственост на продавачите.
Не може да се приеме и че коментираният документ е „начало на писмено
доказателство” ,по смисъла на чл.165 ,ал.2 ГПК ,защото не съдържа изявления на
ответника, създаващи колебания за отразеното в нотариалния акт съгласие на
страните , които правят вероятно твърдението за привидност на договора. При наличие
на изискваното от посочената норма начало на писмено доказателство,
свидетелските показания са допустими за установяване привидността на
съдържащите се в документа изявления и действителната воля на страните при
сключване на симулативната сделка. Но липсата на такова прави
недопустимо доказването на действителните права и отношения между договарящите с
гласни доказателства.Доколкото по делото няма изходящи от ответника писмени
доказателства или удостоверяващи негови изявления пред държавен орган ,които да
правят вероятно твърдението за наличието на симулация и с оглед ограничението
на разпоредбата на чл.165,ал.2 от ГПК, то изслушването на свидетелски показания
в тази връзка е било недопустимо ,затова, същите не следва да се съобразяват от
съда при решаването на спора. Дори да се приеме, че са били допустими,от събраните
гласни доказателства не може да обоснове извод за абсолютна симулативност
на сделката .От
показанията на свидетелите Г.Х.,В. С. и И. К. не
става ясно при сключването на договорите страните да са били със съзнание, че
те не отразяват истинската им воля и че към този момент същата е била да не се
прехвърлят имотите на ответника К.. Свидетелите нямат преки впечатления от
вътрешните уговорки на страните,не са присъствали на техни разговори и в
показанията им не се съдържат данни, че договарящите не са постигнали съгласие за
сключване на договора, обективиран в нотариален акт
№68/2008г . Сочените от тях обстоятелства, че
ищците имали финансови затруднения /св. Х./,че са водени с ответника последващи
разговори за продажба на имотите /свидетелите С. и К./,че при проведените срещи
с участието на Д.К. и Н.Х. последният се представял за собственик на имота –дворно място в *** с
изградената в него сграда /макар от доказателствата по делото да е видно, че
титуляр на правото на собственост върху имота към 15.02.2008г. е „Елада ГМ”ЕООД /, нямат отношение към
действителната воля на страните относно прехвърлянето собствеността върху процесните
имоти към момента на сключване на сделката, а и по никакъв начин не установяват, че те не са желаели
и целели правните последици на покупко-продажбата.Що се отнася до доводите на ищците
дали при продажбата на недвижимите имоти е заплатена изцяло или отчасти цената
им , то този въпрос е относим към изпълнението на
поетите с договорите задължения, съответно неизпълнението им и не касае
валидността на самите договори. От представеното постановление на
ОП –Пловдив също не се установяват някакви релевантни за спора факти. То
съдържа констатации за липсата на данни за извършено престъпление по чл.255,ал.1,т.2
от НК, но няма отношение към конкретно изследваните по делото обстоятелства, на
които се основават исковите претенции.
С оглед изложеното, съдът счита, че
ищците не доказаха наличието на привидност на атакувания договор за покупко-продажба
от 15.02.2008г.,като основание за неговата нищожност ,поради което предявеният
иск, като неоснователен , ще следва да се отхвърли.
Мотивиран
от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователни, предявените от Г.М.А., ЕГН **********, Н.Г.Х.,
ЕГН **********, двамата с постоянен адрес:г***, и „Елада-
ГМ” ЕООД, ЕИК115147103,със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Дякон Иларион”
№6, против Д.В.К., ЕГН**********,***, иск за прогласяване за нищожен, поради
липса на предписаната от закона форма, договора за покупко-продажба на
недвижими имоти, сключен на 15.02.2008г. между Г.М.А., Н.Г.Х. и „Елада ГМ” ЕООД ,от една страна,като продавачи и Д.В.К., от
друга страна, като купувач, обективиран в нотариален
акт №68, том 1, рег.№1126, дело№68/2008г., по описа на
нотариус Н. Б., с рег.№*** по регистъра на НК, с район на действие ПРС, вписан
в СВ с вх.№3106 от 18.02.2008г., акт №79, том 10, дело№2299/2008г., както и
съединените, при условия на евентуалност, иск за прогласяване нищожността на договора от 15.02.2008г.,сключен с нотариален
акт №68,том 1,рег.№1126, дело№68/
2008г., поради липса на съгласие и иск за прогласяване нищожността на този
договор , като привиден.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: