№ 778
гр. Варна, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Мая Недкова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20243100501145 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 92266/07.12.2023г. от А. С. Н., ЕГН
**********, чрез особен представител адв. А. Г. –ВАК срещу Решение № 3835/27.11.2023г.
по гр.д. № 16436/2022 г. по описа на ВРС, с което ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че въззивникът дължи на „Водоснабдяване и канализация –
Варна” ООД, ЕИК *********, следните суми: - 586,37 лв., представляваща сбор от главници
за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 12.08.2019г. до 13.07.2022г., за адрес на
потребление в *********, по фактури издадени за периода 14.10.2019г. – 14.07.2022г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по реда
на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението; - 79,57 лв.,
представляваща сбор от обезщетения за забава върху главницата за периода от 13.11.2019г.
до 16.08.2022г., за които суми има издадена Заповед за изпълнение № 5490/ 19.08.2022г. по
ч.гр.д. № 11257/2022г. по описа на ВРС, на основание чл. 422 от ГПК.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната
му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и
недоказани. Поддържа доводите изложени в отговора към исковата молба, като излага , че
по делото ищеца не е доказал изправността на отчетното устройство , както и спазването на
реда за отчитане предвиден в чл.23 ал.9 вр. ал.7 и чл. 67 ал.2 от приложените о делото ОУ
1
на дружеството ищец.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната по жалбата
страна.
В съдебно заседание по същество, въззивника редовно призован, чрез назначения й
особен представител поддържа депозираната жалба, претендира уважаването и и
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество, въззиваемия, чрез процесуалния си представител
поддържа депозирания отговор на въззивната жалба. Претендира отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на обжалваното решение, както и присъждане на сторените разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на „Водоснабдяване и канализация –
Варна” ООД, ЕИК ********* срещу А. С. Н., ЕГН ********** с правно основание чл.422
ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми : - 586,37
лв., представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от
12.08.2019г. до 13.07.2022г., за адрес на потребление в *********, по фактури издадени за
периода 14.10.2019г. – 14.07.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението; -
79,57 лв., представляваща сбор от обезщетения за забава върху главницата за периода от
13.11.2019г. до 16.08.2022г., за които суми има издадена Заповед за изпълнение № 5490/
19.08.2022г. по ч.гр.д. № 11257/2022г. по описа на ВРС, на основание чл. 422 от ГПК.
В исковата молба ищецът излага, че „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД, в
качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, е предоставил В и К услуги на ответника в
качеството му на потребител с адрес на потребление – *********, заведен по партида с
абонатен номер 1111295, чийто титуляр е ответникът. Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия
за предоставянето на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и
канализация-Варна" ООД, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в
срок, което длъжникът не е направил. Твърди се, че съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия,
ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните ВиК услуги в 30-дневен
срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в
забава.Претендира уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му от съда особен представител
е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковете като неоснователни. Твърди , че не е
спазен редът на отчитане, уреден в чл. 23, ал. 9 ОУ на ВиК. Не е спазена и разпоредбата на
чл. 67, ал. 2 ОУ . Оспорва техническата изправност на отчетното средство. Претендира
отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
2
предели на въззивното производство, очертани в жалбата, след съвкупния анализ на
събраните по делото пред първа инстанция доказателства приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 11257/2022г. по описа на ВРС , съда е уважил
заявлението на въззиваемия по чл.410 от ГПК и е издал в негова полза и против въззивника
Заповед за изпълнение № 5490/ 19.08.2022г, за сумите от заявлението – процесното вземане.
Съобщението до длъжника е връчено редовно .
Предявен е по реда на чл.422 от ГПК иск от заявителя срещу длъжника в
преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, ищецът да докаже възникването
на спорното право и дължимостта му спрямо ответника – длъжник към релевантния момент
– датата на депозиране на заявлението му в съда, а ответникът следва да докаже фактите,
които изключват, унищожават или погасяват това право.
По делото не е спорно, а и е установено от представените писмени доказателства -
справка от СВ –Варна – л.71-75 от дело, че към дата на издаване на процесните фактури,
ответникът А. Н. има качеството на потребител на В и К услуги с адрес на потребление -
*********, заведен по партида с абонатен номер 1111295. Страните са в договорно
правоотношение съгласно приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водопроводните и канализационните
системи.
Процесните отношения между страните се регулират при общи условия, издадени от
ищцовото дружество и одобрени по съответния за това ред, доказателства за което са
представени по делото.
Възражението на въззивника за неспазване на реда за отчитане предвиден в чл.23
ал.9 вр. ал.7 и чл. 67 ал.2 от същите съда счита за неоснователно по следните аргументи.
Съгласно чл. 35 от Наредба № 4/2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /наричана
по-долу Наредбата/, а и съгласно Общите условия на ВиК оператора – чл. 23 ал.1,
водомерите са отчитат на всеки три месеца, доколкото ответника е потребител на питейно
битови нужди /чл. 23 ал.1 т.2 вр. чл. 3 т.1 от ОУ на ВиК оператора/.
3
Съгласно чл. 24, ал. 1 от ОУ на оператора, потребителят е длъжен да осигурява
свободен и безопасен достъп на легитмините длъжностни лица на ВиК оператора за
извършване на отчети на водомера на сградното водопроводно отклонение и на
индивидуалните водомери, а съгласно чл. 23, ал. 4 от ОУ отчитането на водомерите се
извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си
удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета, а при неосигуряване на
представител отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде служител на ВиК
оператора. Посочено е, че този ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и
при ползване на електронен таблет, какъвто е настоящия.
В конкретната хипотеза с оглед представената по делото Справка за недобора /л.
24,25/ и опис за отчети за абонат /л. 77-80 от дело /, в процесния период са правени
ежемесечно отчети чрез таблет , като част от записванията са служебни без осигурен достъп,
а част по сведение на абоната. Съгласно чл. 23, ал. 4 от ОУ и чл. 32, ал.4 от Наредбата при
ползването на електронен карнет, както и при дистанционно отчитане не се изисква подпис
на потребител. В случая при отчитането е използван електронен карнет, опис на отчетите от
таблета е представен по делото и посочените в него показания на водомера съответстват на
посочените в справката за недобора.
Неоснователно е и възражението на въззивникът за липса на годно измервателно
средство. Видно от Констативен двустранен протокол № ********** за подмяна на общ или
индивидуален водомер от 08.07.2020г. на посочената дата на обекта на ответника е
демонтиран водомер с № 40285 с метрологична проверка от 2014г. тоест към датата на
подмяна не е бил изтекъл 10-годишният период, предвиден в чл.16, ал.4 от ОУ за
извършване на периодични проверки на индивидуалните водомери. Монтирания нов
водомер е с № 48156 с метрологична проверка – 2020г. Същевременно не се твърди и не са
ангажирани доказателства да е било заявено от потребителя извършване на метрологична
експертиза преди изтичане на този период съгласно предвидената в чл.16, ал.5 от ОУ
възможност, поради което следва да се приеме, че средството за измерване е било в
метрологична годност.
Възражението въззивника, че не е спазена разпоредбата на чл. 23, ал. 9 ОУ, е
неоснователно. В действителност нормата урежда, че при водомери с дистанционно
отчитане се извърша физическа проверка и отчет поне един път годишно. Тази проверка има
за цел да установи, дали водомерът измерва правилно и точно. От една страна , в хода на
производството на ищеца – въззивник е предоставена възможност да осигури достъп на
вещото лице по ССЕ до процесния водомер с оглед установяване на твърденията му за
неизправност на отчетното средство, от която той не се е възползвал. От друга страна, с
оглед изложените по-горе мотиви , процесния водомер е технически изправен , поради
което липсата на годишна физическа проверка на водомера от служител, не може да
обоснове извод за недължимост на доставената и потребена от абоната вода.
Наред с изложеното за потребителят е била налице и възможност по чл. чл. 24, ал. 3
от ОУ в случай, че не е съгласен с показанията на техническото средство или отразеното от
4
страна на ВиК количество потребена вода да поиска уточняване с насрещната страна на
извършване на замерване на водомера в удобно за двете страни време в срок не по-дълъг от
една година от последното замерване, който към настоящия момент е изтекъл и дори не се
навеждат твърдения от страна на потребителя, че е изпълнил тази процедура, уредена в
негов интерес, поради което и съдът намира, че същият не може да се позовава на
собственото си неправомерно поведение.
В хода на производството ответника - въззивник не е оспорил размера на
задължението си към ищеца. Не е въвел и твърдения , че е платил сумите по процесните
фактури.
От заключението на вещото лице по приетата по делото ССЕ, което настоящия
състав кредитира , безспорно се установява , че по фактури за периода 14.10.2019г. –
14.07.2022г./подробно описани в заключението/ и за период на отчитане – 12.08.2019г. до
13.07.2022г. са налице задължения за клиент с абонатен № 1111295 чиито титуляр е ищеца, в
размер на 586,37 лв. – главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ ВиК операторът издава ежемесечни фактури при
наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, като съгласно ал. 2
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми в 30 – дневен срок след датата на
фактурата. В случай че потребителят не е съгласен с така определената цена по фактурите,
за него е налице възможност да подаде възражение писмено пред ВиК оператора в 30 –
дневния срок за плащане, съобразно чл. 34, ал. 1 от ОУ и чл. 40, ал. 2 от Наредбата. По
делото доказателства в тази насока не са ангажирани.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор „ВиК-Варна” ООД, падежът на задължението за заплащане на
дължимите суми за ползваните ВиК услуги настъпва в 30-дневен срок след датата на
фактурирането, поради което ответникът е изпаднал в забава за заплащане на цената на
доставените му ВиК услуги по издадените фактури, считано от деня, следващ изтичането на
30-дневния срок от издаване на съответната фактура. Претендираните суми за обезщетение
за забава за процесния период са установени от заключението по СЧЕ. За периода от
13.11.2019г. до 16.08.2022г. лихвата за забава се равнява на 79,71 лв., изчислено върху всяка
главница по отделните фактури, считано от деня, следващ датата на падежа до датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
Основателността на главния иск, води до основателност и на акцесорния такъв за
присъждане на законна лихва върху главницата, считано от дата на депозиране на
заявлението в съда- 19.08.2022г.
Предвид изложеното, настоящия състав намира, че исковете се явяват основателни
до размера и за период , установен с първоинстанционното решение.
Съобразно изложените мотиви и предвид съвпадане на изводите на двете
инстанции, първоинстаннционото решение следва да бъде потвърдено, включително и в
частта за присъдените разноски.
При този изход на спора, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, направеното искане и
5
представените доказателства в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски
в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в рамките на
предвидените в чл.25 от Наредба за правната помощ размери, както и сумата от 300.00 лева -
заплатен депозит за особен представител на въззивника .
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 3835/27.11.2023г. по гр.д. № 16436/2022 г. по
описа на ВРС, с което ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.
С. Н., ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК
*********, следните суми: - 586,37 лв., представляваща сбор от главници за ползвани и
незаплатени ВиК услуги за периода от 12.08.2019г. до 13.07.2022г., за адрес на потребление в
*********, по фактури издадени за периода 14.10.2019 г. – 14.07.2022г. ведно със законната
лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410
ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението; - 79,57 лв., представляваща сбор
от обезщетения за забава върху главницата за периода от 13.11.2019г. до 16.08.2022г., за
които суми има издадена Заповед за изпълнение № 5490/ 19.08.2022г. по ч.гр.д. №
11257/2022г. по описа на ВРС, на основание чл. 422 от ГПК.
ОСЪЖДА А. С. Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. "Прилеп" 33 сумата от 400.00 лв. /четиристотин лева/, представляваща разноски
пред въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл. 280
ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6