№ 694
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Веселина Ставрева
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева
като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20221100601851 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 313 и сл. НПК.
С присъда от 24.11.2021 год., постановена по НЧХД № 17709/2019 год.
по описа Софийски районен съд, подсъдимата Д. И. Д. е призната за невинна в
извършването на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, а именно на
10.05.2019 г. в салон за красота „Ж.ц.“, находящ се в в гр. София, ж.к.
„Студентски град“, ул. ****, при извършване на козметична процедура
„Криолиполиза“, да е причинила на Р. Т. С. разстройство на здравето, извън
случаите на чл.129 и чл. 128 от НК, изразяващо се в изгаряния по задната
повърхност на дясното и лявото бедро.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК, СРС е осъдил ЧТ Р. С. да заплати
разноски в размер на 500 /петстотин/ лева за адвокатско възнаграждение,
както и 100 /сто/ лева за разноски в хода на съдебното производство. ЧТ С. е
осъдена да заплати пет лева държавна такса за служебното издаване на
изпълнителен лист, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК.
Недоволен от постановения първоинстанционен акт е останал частния
1
тъжител, депозирал въззивна жалба и допълнение към същата чрез
поверениците си адв. О. и адв. С..
Твърди се, че СРС е направил неправилен извод касателно субективната
страна на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. Релевират се доводи, че
решаващият извод на първия съд досежно субективната страна на
престъпление, който извод до голяма степен обосновал оправдаването на
подсъдимата, почива на превратно тълкуване на събраните доказателства. В
тази връзка се поддържа, че първоинстанционният съд превратно е
интерпретирал заключението на изготвените в хода на първоинстанционното
съдебно следствие СМЕ и СТЕ. Поверениците на ЧТ инвокират и доводи в
насока, че неправилно СРС е приел за единствено задължение на подсъдимата
в конкретния казус – да извърши процедурата „криолиполиза“. Според адв. О.
обсъжданата процедура е следвало да бъде извършена от подс. Д. след
натрупването на необходимите специални знания за безопасна работа с
апарата, с който се осъществява козметичната процедура. В заключение адв.
О. и адв. С. молят да се отмени атакувания съдебен акт и СГС да постанови
нова присъда, с която да призная подс. Д. за виновна в осъществяване на
деяние по чл. 130, ал. 1от НК.
Срещу жалбата и допълнението към същата не са постъпили писмени
възражения съответно от другата страна.
В съдебно заседание пред въззивния съд повереникът на частния
тъжител – адв. О. поддържа жалбата на частния тъжител с доводите,
изложени в нея. Солидализира се изводите на съда касателно обективната
страна на престъплението, но излага аргументи досежно неправилността на
правните изводи на първата инстанция във връзка със субективната страна на
престъплението. Взема становище, че обжалваната присъда е неправилна,
поради което и следва да бъде отменена, а подсъдимата призната за виновна в
осъществяване на престъпление по чл. 130, ал. НК.
Защитникът на подсъдимата – адв. К., намира първоинстанционния
съдебен акт за правилен, като моли СГС да го потвърди. Излага аргументи в
насока, че категорично се е доказала в производството пред СРС, че
подзащитната му е изпълнявала съвестно и компетентно служебните си
задължения, като според К. е било невъзможно подс. Д. да предотврати
причинените нараняване.
2
Подсъдимата не се явява и не взема становище.
Софийският окръжен съд, след като провери изцяло правилността на
обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите
на страните, приема за установено следното:
При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на
доказателствата в наказателното производство, първият съд е направил верни
и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за
правилното решаване на делото, като въззивната инстанция изцяло се
съгласява с фактическите констатации на първия съд, което не налага
подробното им преповтаряне.
От фактическа страна е установено следното:
Подсъдимата Д. И. Д. е родена на **** г. в гр. Габрово, българин,
български гражданин, средно образование, разведена,
трудово ангажирана, неосъждана, с адрес: гр. София, ж.к. “Дружба“, бл. ****,
ЕГН **********.
На 24.06.2014 г. подсъдимата придобила диплома за лична декоративна
естетика от Единен център за преподаване и перфекциониране на
фризьорство и естетика ,,Т. II" ЕООД в гр. Мадрид.
От 2014 г. до настоящия момент подсъдимата осъществявала трудова
дейност като „козметик“ в салон за красота „Ж.ц.“, находящ се в гр.София,
ж.к. ,,Студентски град", ул. ****
стопанисван от „Б.Д.“ ЕООД. Управител на дружеството била свидетелката
И.П.Я.. В трудовите задължения на подсъдимата се включвало извършването
на процедура ,криолиполиза".
На 23.02.2019 г. частната тъжителка закупила 3 /три/ броя ваучери за
извършване на процедура ,,криолиполиза и антицелулитен масаж, предлагани
в електронен сайт от ,,Б.Д.“ ЕООД, които били заплатени от съпруга на
тъжителката - свидетеля Д.С..
На 06.03.2019 г. частната тъжителка посетила салон за красота „Ж.ц.“,
където била извършена първата процедура криолиполиза“ от подсъдимата Д..
Частната тъжителка останала доволна от процедурата, поради което на
16.04.2019 г. и 17.04.2019 г. закупила още 4 /четири/броя ваучери за
извършване на процедура „криолиполиза“ и различни масажи, предлагани в
3
електронен сайт от ,,Б.Д." ЕООД.
Ha 22.04.2019 г. частната тъжителка отново посетила салона за
извършване на втора процедура „криолиполиза“. Последната била изпълнена
от подсъдимата Д.. След извършването й частната тъжителка споделила на
свидетеля С., че процедурата е била болезнена и че е получила зачервяване.
Зачервяването отминало за седмица.
На 10.05.2019 г. тъжителката и свидетелят С. посетили салона за
красота „Ж.ц.“, като на тъжителката била извършена трета процедура
„криолиполиза“ от подсъдимата, а на свидетеля С. масаж от друг служител.
По време на процедурата тъжителката изпитала болка и помолила уредът да
бъде преместен, като подсъдимата преустановила процедурата. Прибирайки
се вкъщи, тъжителката установила зачервявания по вътрешната страна на
бедрата си, които на следващия ден прераснали в мехури. Мехурите
изчезнали след около 2, 3 седмици, но останала промяна в пигментацията на
кожата.
На 09.07.2019 тъжителката посетила специалист по съдебна медици, за
което било съставено съдебно медицинско удостоверение №280.07/2019 г.
При прегледа се установили локализирани лентовидни хиперпигментирани
участъци по вътрешните и вътрешно-задните повърхности на двете бедра с
вид на състояние с вид на състояние след изгаряне от втора степен
От изготвената по делото СМЕ се установява, че на тъжителката е
причинена термична травма от ниска температура – измръзване от втора
степен, в следствие от извършена процедура „криолиполиза“, като така
травма се получава при температури по-високи от 0 градуса по Целзий и
изохимия, предизвикана от вакуум или налягане, от стягащи еластични
превръзки. От заключението става ясно, че при процедурата е нужно да се
спазват всички инструкции на производителя, апаратът да е в добро
техническо състояние и лицето, извършващо процедурата да има нужните
познания относно анатомия и физиология на кожата и подкожните структури.
Вещото лице дава заключение за следните етапи на изпълнение на
процедурата: 1. Определяне на желаната анатомична област за третиране; 2.
Нанасяне на гел (при някои апарати); 3. Прилагане на накрайниците на
апарата, като при някои машини това става чрез еластични маншони, а при
други чрез вакуумни накрайници, които „засмукват“ определената зона; 4.
4
Извършване на процедурата, като се спазват параметрите относно интензитет
и времетраене съгласно инструкциите на производителя. В разпита си в
съдебно заседание вещото лице заявява, че полученото увреждане
представлява лека телесна повреда, свързана с дискомфорт и болка, без
наличието на трайни инвалидизации и функционални дефекти. Излага, че при
тази процедура често се срещат зачервявания, като при тъжителката е налице
промяна в цвета на повърхностния дерм на кожата, което е резултат от
повърхностно увреждане на кожата.
От изготвената по делото СТЕ се установява, че липсва техническа
документация за машината, върху нея няма наименование и маркировка, няма
данни за осъществяване на гаранционна и извънгаранционна поддръжка от
лицензиран и оторизиран сервиз или сертифициран техник, както и за
изправността на машината. В разпита си в съдебно заседание вещото лице
заявява, че машината не следва да бъде в експлоатация поради липсата на
документация към нея. Сочи, че това обстоятелство пречи да се даде
еднозначен отговор на въпросите дали машината е опасна за употреба, какви
познания следва да притежава лицето, което работи с нея, както и дали е
изправна и годна за употреба.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя изцяло от
доказателствените материали, събрани по делото. Първоинстанционният съд,
в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, е посочил
доказателствените източници, обосновали неговите фактически констатации,
вярно и в съответствие на правилата на формалната логика е интерпретирал
тяхното съдържание, без да допуска извращаването им, като въззивната
инстанция изцяло споделя доказателствения анализ, направен от първия съд и
затова не се налага да го преповтаря.
Фактическите констатации и изводи на първия съд убедително са
аргументирани и почиват на детайлен и прецизен анализ на събраните
доказателствени източници, който по същество дава достатъчно изчерпателен
отговор на всички възражения относно доказаността на повдигнатото с
тъжбата обвинение, предявени от страните с въззивните жалби, с които
въззивният съд се солидаризира и не се налага да преповтаря.
Напълно акуратни са изводите на първия съд досежно кредитирането на
показанията на свидетеля Д.С. – съпруг на частния тъжител С.. Свидетелят
5
излага детайлна информация касатетелно осъществените процедури
„криолиполиза“, за състоянието на ЧТ след всяка от процедурите, както и за
установените увреждения в следствие последната проведена процедура.
Обсъжданите гласни доказателствени средства се отличават с вътрешна
безпротиворечивост, последователност и неизменност на възпроизвежданите
твърдения за фактически обстоятелства относими към предмета на доказване.
Ето защо съдът прие показанията на С. за правдиви и обективни, поради
което и достоверни, доказателствените източници.
Обсъденият по-горе доказателствен източник напълно кореспондира и с
показанията на свид. Д., която е възприела и описва на СРС какво е било
състоянието на кожата на ЧТ С. около месец след проведената процедура. В
цитираното гласно доказателствено средство се извежда и вторично
доказателство доколкото частната тъжителка е разказала на свидетелката Д.
за козметичната манипулация, от която е пострадала. Заявеното в тази връзка
от свидетелката Д. напълно отговаря както на заявеното от Д.С., така и на
останалия доказателствен материал. С оглед горните уточнения, правилно
първият съд е кредитирал показанията на Д., поради което и СГС им даде
вяра, като ги прие за еднопосочни и кореспондиращи си, без наличието на
съществени противоречия, необясними с индивидуалните възможности за
възприемане, запаметяване и възпроизвеждане.
Не се нуждаят от ревизия и изводите на първия съд относно пълната
кредитируемост на показанията на свидетелите Я. и А.. Действително и
двамата свидетели не излагат факти и обстоятелства досежно главния факт на
обвинението. Обсъжданите свидетели, обаче, изясняват на съда как се
провежда процедурата „крилиополиза“, както и какво е състоянието на
апарата, с който се извършва тя. Тези два доказателствени източника, са
напълно обективни и непротиворечащи си, поради което съдът ги дари с
доверие, конкретно за споменатите фактически данни, като обективни и
достоверни.
На следващо място, неоснователен е упрекът, че първоинстанционният
съд превратно е интерпретирал заключенията по изготвените и приети СТЕ и
СМЕ. Както бе посочено и по-горе, първият съд детайлно е посочил
установени от обсъжданите заключение, след което ги е съпоставил с
останалите доказателства, събрани по делото и е стигнал до верни изводи по
6
релевантните от гледна точка на предмета на доказване факти. В този смисъл
напълно акуратни са изводите на първия съд касателно приетата СМЕ, че
действително е налице причинно-следствена връзка между осъществената
козметична манипулация и телесните увреждания на частната тъжителка.
Предвид гореизложеното, СГС, подобно на първата инстанция, кредитира
заключенията по изготвените СМЕ и СТЕ, като ги намира за обосновани и
мотивирани, счита същите за компетентно изготвени въз основа на научен
подход, отговарящ в пълнота на поставените задачи.
Съобразявайки така събраните по делото доказателства настоящата
инстанция счита, че районният съд правилно е достигнал до своите правни
изводи относно приложението на материалния закон.
Горната фактическа обстановка и изложеното във връзка с
установяването й налагат правния извод, че подс. Д. Д. не е осъществил
субективна страна деянието по чл. 130, ал. 1 от НК.
При така установеното от фактическа страна се налага извода, че
подсъдимата Д. И. Д. е причинила на тъжителката Р. Т. С. термична травма
от ниска температура, измръзване от II-ра степен по вътрешните и вътрешно-
задните повърхности на двете бедра. Причиненото травматично увреждане
съставлява временно разстройство на здравето на пострадалия ученик, извън
случаите на чл. 128 и 129 НК - лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.
1 НК.
Изпълнителното деяние е осъществено като подсъдимата при описаните
по-горе време, място и обстановка е извършила козметична процедура
„крилиполиза“ на пострадалата С., с което причинила термична травма от
ниска температура, измръзване от II-ра степен по вътрешните и вътрешно-
задните повърхности на двете бедра.
Причиненото телесно увреждане е довело до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, което следва да бъде квалифицирано като
разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 и 129 НК и покрива
обективните признаци на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1
НК.
Напълно обосновано първостепенният съд е приел, че от обективна
страна на Р. С. са причинени травматични увреждания, имащи характера на
лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК. Налице е причинно-
7
следствена връзка между установената телесна повреда и действията на
подсъдимото лице, който факт категорично се установява както от
изготвената СМЕ, така и от показанията на разпитаните свидетели.
Относно изводът на съда за несъставомерност на деянието от към
субективната му страна, не се доказа подсъдимата да е искала или допускала
настъпването на този престъпен резултат. Напротив, анализирайки всички
обективни признаци, съдът намира, че подсъдимата е осъществила вмененото
деяние по непредпазливост. Последната е действала при изпълнение на
служебните си задължения, а именно извършвала е обичайна за работното си
ежедневие козметична процедура. По делото не се установи подс. Д. да е
искала и допускала настъпването на обществено опасните последици. Нещо
повече, подсъдимата е преустановила извършването на процедурата веднага
след появило се при пострадалата оплакване. Допълнителен аргумент е и
обстоятелството, че това е трета поред идентична процедура „крилиполиза“,
която подсъдимата е осъществила спрямо пострадалата. В този смисъл
първоинстанционният съд е изложил мотиви за невъзможността подсъдимата
да носи отговорност за причинена лека телесна повреда по непредпазливост.
Наказателният кодекс не криминализира причиняването на лека телесна
повреда по непредпазливост. Няма доказателства, подсъдимата, с някакви
свои действия, да е целяла да причини телесна повреда на Р. С.. Няма
доказателства, че чрез свои действия е целял въобще настъпване на
евентуален престъпен резултат някому. С други думи, изводът на
първоинстанционния съд, че не са установени безсъмнени доказателства,
подсъдимата да е извършил деяние с цел, или допускайки да се причини лека
телесна повреда на частната тъжителка, е обоснован и законосъобразен.
Именно поради всичко гореизложено, наказателната отговорност на подс. Д.
не може да бъде ангажирана за извършеното от нея деяние, което макар и да
има противоправен резултат и да са настъпили обществено опасни
последици, има характера единствено на деликт и отговорността на
подсъдимата може да се търси единствено на тази плоскост. Предвид
изложеното се налага извод за липса на състав на престъпление по НК,
поради което оневиняването на подс. Д. и оправдаването по повдигнатото
срещу нея пред съд обвинение е правилно.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338
НПК обжалваната присъда следва да се потвърди изцяло, а предявената
8
жалба се явяват неоснователна.
В пределите на извършената въззивна проверка не се установяват
основания за изменение или отмяна на обжалвания съдебен акт.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата, постановена н.ч.х.д. №
17709/2019 г. по описа Софийски районен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9