О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 1541/6.11.2019г.
гр. Пазарджик,
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен
състав, в закрито съдебно заседание на шести ноември, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ
2. ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при
секретар и
с участието
на
прокурора изслуша докладваното
от
съдия ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по
адм. дело № 964 по описа на съда за 2019 г.
Производството е по реда на чл. 145 от АПК и е образувано по жалбата на П.Т.З.
с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Б.АК гр. Хасково против чл. 12, ал. 2,
т. 3 и 9 от Вътрешни правила и процедури, регламентиращи правото на достъп до обществена
информация по Закона за достъп до обществена информация, утвърдени от кмета на Община
Батак /Правилата/ със Заповед № 1019/29.12.2015 г.
В жалбата се твърди, че оспорените текстове от Вътрешните правила са
неправилни и незаконосъобразни, моли се да бъдат отменени. Претендират се
направените по делото разноски.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет на оспорване са чл. 12, ал. 2, т. 3 и 9 от Вътрешни правила и процедури,
регламентиращи правото на достъп до обществена информация по Закона за достъп до
обществена информация, утвърдени от кмета на Община Батак, която гласи
„Разходите по предоставяне на обществена информация се заплаща по нормативи,
определени по министъра на финансите, които не могат да превишават материалните
разходи по предоставянето. Обществената информация се представя след
представяне на платежен документ за платени разходи, определени със Заповед №
10/10.01.2001 г. на министъра на финансите, а именно: 3. Електронна поща – 1МВ
– 0.30 лева. Заплаща се всеки започнат мегабайт за информация, съществуваща в
електронен вид.; т. 9 електронна поща – 1 МВ – 0.30 лева.“
От съдържанието на Правилата се установява, че със същите се регламентират
условията и редът за предоставяне на достъп до обществена информация от Община
Батак и са приети в изпълнение на Закона за достъп до обществена информация и
Заповед № 10/10.01.2001 г. на министъра на финансите.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът намира, направеното оспорване за процесуално недопустимо по следните съображения:
Законовата дефиниция за подзаконов нормативен акт се съдържа в нормата на чл.
1а от ЗНА /обн. в ДВ, бр. 46 от 2007 г./, според която "нормативният акт съдържа
общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти,
има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган".
Процесните Правила не отговорят на тези кумулативно изискуеми критерии за нормативен
акт, тъй като не са приети от "държавен орган" и се отнасят до определяем
кръг субекти. Тяхното изпълнение не е скрепено с държавна принуда, поради което
и не подлежат на обнародване. Следователно Правилата съставляват вътрешни правила
по смисъла на чл. 13 във вр. с чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК, неподлежащи на самостоятелен
съдебен контрол. Конкретните норми на Правилата се преценяват при преценката за
законосъобразност на всяко основано на тях действие, съотнесени към нормите на ЗДОИ
и то в производството по оспорване на отделните индивидуални административни актове.
Предвид изложеното, жалбата се явява процесуално недопустима, поради липса на
годен за съдебно оспорване по чл. 185 и сл. от АПК нормативен акт. Процесните правила
не могат да бъдат определени и като общ административен акт, тъй като не е налице
залегналия в чл. 65 АПК основен критерий за "еднократно правно действие".
Те безспорно не съставляват и индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21 от АПК.
С оглед на това, съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане,
а производството по делото - прекратено. В тази насока е и
практиката на ВАС /Определение № 2681 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. №
2209/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията С. К.; Определение № 960 от
24.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 265/2017 г., IV о., докладчик съдията Д. А.; Определение
№ 3987 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3759/2012 г., II о., докладчик съдията
Г. С. и др./.
Освен гореизложеното съдът намира, че жалбата е
недопустима и поради липса на годен за оспорване административен акт, тъй като оспорените
Правила към момента на оспорването им не са действащи и не съществуват в
правния мир. От приетата по делото административна преписка се установява, че
със Заповед № 905/27.12.2018 г. на ИД кмет на Община Батак са утвърдени нови
„Вътрешни правила за предоставяне на достъп до обществена информация в община
Батак в изпълнение на Закона за достъп до обществена информация“. С оглед на
това, с отмяната на оспорените правила отпада и правният интерес на жалбоподателя,
тъй като искането му за отмяна е вече удовлетворено.
Според чл. 147 от АПК, право на
оспорване имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни
интереси са нарушени или застрашени от административен акт или, за които той
поражда задължения. Лицето, което е засегнато или би могло да бъде засегнато от
административния акт, има правен интерес да го оспорва. Правният интерес в
административния процес е законово изискване и правно качество на оспорващото
лице. Правният интерес е връзката на оспорващия с породените от
административния акт правни последици. Нещо повече, оспорването на
административните актове е обусловено от пряк и личен защитен от правото
интерес на оспорващия, какъвто в случая не е налице. Интересът е пряк, когато
оспорваният акт непосредствено засяга или създава опасност от непосредствено
засягане на права, свободи и законни интереси на жалбоподателя или
непосредствено създава задължения за него и личен, когато засяга правната сфера
на самия жалбоподател.
Такова непосредствено засягане в случая липсва, тъй като с отмяната на
оспорения административен акт, жалбоподателят е постигнал целеният от него
правен резултат, не са нарушени негови права или законни интереси, нито са
породени задължения. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална
предпоставка за атакуване на административен акт пред съда, поради което
подадената жалба, при липсата му е недопустима.
По
изложените съображения, жалбата ще следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по делото прекратено.
Съдът не следва да с
произнася по дължимостта на разноски, тъй като такова искане не е надлежно и
своевременно направено от ответната страна.
Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Т.З. с ЕГН **********
***, подадена чрез адв. Б. АК гр. Хасково против чл. 12, ал. 2, т. 3 и 9 от Вътрешни
правила и процедури, регламентиращи правото на достъп до обществена информация по
Закона за достъп до обществена информация, утвърдени от кмета на Община Батак,
утвърдени от кмета на Община Батак със Заповед №
1019/29.12.2015 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 964/2019 г. по
описа на Административен съд – Пазарджик, ХІ - състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/
ЧЛЕНОВЕ : 1./П/
2./П/