ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 341
гр. Бургас, 08.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осми октомври,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело
№ 20212000500368 по описа за 2021 година
С Решение № 10 от 23.04.2021 г., постановено по гр.д. 134/ 2018 г.,
Окръжен съд Сливен е осъдил „ЗД „Б.И.““ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С. район Л., бул. „Д.Б. № *** представлявано от
С.С.П. и К.Д.К. - заедно, да заплати на Е.Ц.А., ЕГН **********, и М.А.М.,
ЕГН **********, двамата с адрес: с. Б., община Т. област Я., ул. „Б.“ № *,
суми в размер на по 150 000 лв. за всеки от тях, представляващи обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, вследствие внезапната загуба на
тяхната дъщеря Е.М.А. при възникналото на 12.04.2018 г. пътнотранспортно
произшествие (ПТП), ведно със законната лихва, считано от 21.12.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил претенциите до
пълните претендирани размери от по 200 000 лв.
Със същото решение е осъдено „ ЗД „Б.И.““ АД да заплати на Е.Ц.А.
и М.А.М., суми в размер на по 60 000 лв. за всеки от тях – частична
претенция от 200 000 лв., представляващи обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, вследствие внезапната загуба на тяхната внучка
Е.Е.А., при възникналото на 12.04.2018 г. ПТП, ведно със законната лихва
считано от 21.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, като е
отхвърлил претенциите до пълните претендирани размери от по 80 000 лева.
1
Със същото решение е осъдено „ ЗД „Б.И.““ АД да заплати на
Е.А.И., ЕГН **********, и А.М.И., ЕГН **********, суми в размер на по
60 000 лв. за всеки от тях – частична претенция от 200 000 лв,
представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди
вследствие внезапната загуба на тяхната внучка Е.М.А. при възникналото на
12.04.2018г. ПТП, ведно със законната лихва считано от 21.12.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, като исковете над уважения до
претендирания размер от 80 000 лв. са отхвърлени.
Със същото решение са отхвърлени предявените искове от Е.Ц.А.,
М.А.М., Е.А.И. и А.М.И., против Р.М.С., ЕГН **********, с адрес: гр. ВВ.
бул. Х.Б.“ № *** вх***, ап***, за заплащане на лихви за забава върху всяко от
присъдените обезщетения в размер на 1000 лв., считано от възникване на
ПТП – 12.04.2018 г. до изтичане на срока за уреждане на претенцията от
застрахователя – 21.12.2018 г.
Присъдени са разноски.
Постъпила е въззивна жалба от „ ЗД „Б.И.““ АД, с адрес за връчване: гр.
Я., ул. „Б.“ № *** ет.*, офис *- адв. Г.Д., срещу постановеното решение, в
частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на Е.Ц.А. и
на М.А.М. суми над 100 000 лв.; представляващи обезщетение за
претърпените неимуществени вреди вследствие смъртта на дъщеря им
Е.М.А.; в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати
на Е.Ц.А. и М.А.М. суми в размер на по 60 000 лв. , представляващи
обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие смъртта на
тяхната внучка Е.Е.А.; както и в частта, с която застрахователното дружество
е осъдено да заплати на Е.А.И. и А.М.И. суми в размер на по 60 000
лв., представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди
вследствие смъртта на тяхната внучка Е.М.А..
Въвежда се искане за отмяна на постановеното решение и отхвърляне
на претенциите, над размера на 100 000 лв., по отношение неимуществените
вреди, претърпени от смъртта на дъщерята на Е.Ц.А. и М.А.М., и в цялост, по
отношение на останалите искове.
Поддържа се, че обжалваното съдебно решение е необосновано и
2
незаконосъобразно, като присъдените обезщетения на родителите на
загиналата Е.М.А. не са съобразени с критериите за справедливост и
съразмерност, а присъдените на същите ищци, в качеството им на баба и дядо
на загиналата Е.Е.А., както и на ищците Е.А.И. и А.М.И., в качеството им на
баба и дядо на загиналата Е.М.А. суми, са без правно основание за това.
Сочи се, че присъдената на всеки от родителите сума за обезвреда се
равнява на средния доход за период от петнадесет години. Инвокира се
нарушение на принципа за справедливост, приложението на който изисква
преценка на обществено – икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането.
Подчертава се, че от събраните по делото доказателства не се
установява изключение, обусловено от трайна и дълбока емоционална връзка
на претендиращите обезщетения баби и дядовци и починалите внучки.
Липсват, по мнение на въззивника, установени факти, които биха определили
близостта, емоционалната, фактическа и житейска връзка между ищците и
покойните им внучки като много силна, надхвърляща обичайната
традиционно съществуваща между баби и дядовци с техните внуци,
достатъчна да обоснове извод, че вследствие внезапната загуба, ищците са
претърпели дълготрайни по продължителност и извънредно силни по
интензитет болки и страдания, подлежащи на обезщетяване.
При позоваване на свидетелските показания, ангажирани по делото,
се изтъква, че починалата Елена е пътувала многократно извън страната, през
последните години, напускайки домакинството, в което е живяла с
родителите си.
Не се въвеждат доказателствени искания.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от
Е.Ц.А., М.А.М., Е.А.И. и А.М.И., с адрес за връчване: гр. С., ул. „Три
уши“№ 8, ет.4 - адв. Калина Ганчева, в който се поддържа, че същата е
неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение.
Изразява се несъгласие с повдигнатите в жалбата оплаквания за
3
необосновано завишен размер на присъдените обезщетения, като се сочи, че
същите са определени в справедлив размер, при съобразяване на
установеното относно наличието на вреди от морално естество, с голям
интензитет.
Не се въвеждат искания по доказателствата.
Претендират се разноски, в това число адвокатско възнаграждение.
При съобразяване на данните по делото, настоящият състав намира, че
въззивната жалба е подадена в законния срок и срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, имащо правен интерес да обжалва
първоинстанционното решение. Ето защо, налице са предпоставките,
визирани в чл.262, вр.чл.260 и чл.261 ГПК, за внасяне на делото за
разглеждане в открито съдебно заседание пред въззивния съд.
Водим от горните съображения и на основание чл.267 ГПК,
Апелативен съд Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за допустима въззивната жалба на „ЗД „Б.И.““ АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. С. , район Л., бул. „Д.Б. № ***
представлявано от С.С.П. и К.Д.К. - заедно, с адрес за връчване: гр. Я., ул.
„Б.“ № *** ет.*, офис * - адв. Г.Д., против Решение № 10 от 23.04.2021 г.,
постановено по гр.д. 134/ 2018 г., по описа на Окръжен съд Сливен.
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните за 21.10.2021 г. – 10.10 ч.
Определението е окончателно.
Препис от определението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5