Р Е
Ш Е Н
И Е
№………/……………, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА- ІV
касационен състав, в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и
двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
ЙОРДАН ДИМОВ
при секретаря Нина Атанасова и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от председателя
касационно адм. дело №1932 по описа
на съда за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.2
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл.208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл.348 от
Наказателнопроцесуалния кодекс /НПК/.
Образувано е по касационна жалба на Н.Х.Ц. *** ,
подадена чрез пълномощник- -адв. Б.Р. ,
срещу решение № 780/09.06.2020 г. , постановено по анд. № 4214/2019 г. по описа
на Районен съд-Варна.
Релевира се допуснато нарушение на закона –
касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от
Наказателно-процесуалния кодекс във вр.
с чл. 63 от ЗАНН. Нарушението е установено
от г-н М., който не е полицай, а
служител на общинско предприятие
„ Общински паркинги и синя зона Варна“ и
който е репатрирал автомобила до
общински паркинг под Аспаруховия мост. Според касатора г-н М. няма „право да установява нарушения по
паркирането на автомобили“. , а общинско
предприятие „ Общински паркинги и синя зона Варна „ „не може да бъде определено с изрична заповед на кмета да
премества автомобили“. Отправеното искане към съда е за отмяна на решението на ВРС .
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация – Община Варна, не се представлява в съдебно заседание.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение, че решението е правилно и законосъобразно и пледира да бъде
оставено в сила.
Настоящият
съдебен състав на Административен съд - Варна счита касационната жалба за процесуално допустима
като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от
обжалването. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Предмет на обжалване във въззивното
производство е било наказателно постановление№ 376/08.08.2019 год., издадено от
зам. -кмет на Община Варна, с което за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/, на Н. Х. Ц. на основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 /петдесет/
лева.
От фактическа страна ВРС е приел,
че на 29.07.2019 год. около 16,35 часа служител на „Общинска полиция” към ОД
МВР – Варна - свидетелят Й.Й., при изпълнение на служебните си задължения и
обход на зададения район установил, че в
кръстовището на ул.“Ц.К. “ и ул.“С.К.“, гр.Варна бил паркиран л.а." ***
" с рег.№ * ** *, собственост на Н.
Ц.. С.Й. съставил фиш за нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, като
поставил съобщението за съставения фиш на предното стъкло на автомобила. Ц. намерил съобщението и същия ден - 29.07.2019 год. , направил устно възражение
срещу съставения фиш и поискал глобата му да бъде отменена. На 29.07.2019 год.
св. Й., работещ на длъжност полицай в Общинска полиция ОД МВР – Варна, съставил
срещу въззивника АУАН, бл.№ 0000819/29.07.2019 год., в който описал допуснатото
от Ц. на 29.07.2019 г. нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП. На 29.07.2019
год. съставения АУАН бил връчен и подписан от нарушителя с възражения.
Според предходната съдебна
инстанция АУАН и НП са издадени от компетентни орган , в срока по чл. 34 от ЗАНН, като съдържат всички необходими реквизити по чл. 42 и 57 от ЗАНН.
ВРС е изложил в мотивите на
своето решение правно становище за извършено
адм. нарушение от Ц. , тъй като е безспорно установено, че същият е
паркирал в района на кръстовището на ул.“Ц.К. “ и ул.“С.К.“, гр.Варна, а паркирането
е било на по-малко от 5 метра от кръстовището.
В АУАН и НП е посочено, че въззивника
е паркирал в кръстовище, като създава пречки за преминаването на останалите
участници в движението. С неточността, посочена в АУАН и НП, че се създават
пречки за преминаването на останалите участници в движението, според ВРС не е
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като за Ц. е пределно ясно за
какво нарушение е наказан – за това, че е паркирал в кръстовище. Без значение
за съставомерността на нарушението е обстоятелството, дали е било затруднено
преминаването на останалите участници в движението, т.к. това не е съставомерен
елемент, нито факт, относим към съставомерните елементи на нарушението.
Районният съд е изложил доводи, че наложеното
наказание съответства на тежестта на нарушението, тъй като след като автомобилът е бил паркиран в
кръстовище безспорно се препятства
възможността на останалите участници в движението да извършват маневри и
преминават безпрепятствено района на кръстовището. Случаят е счетен за немаловажен , понеже не са
установени обстоятелства, които да отличават извършеното нарушение от
типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената
опасност на нарушението, респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е
формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените
отношения, които нормата на чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП e призвана да гарантира,
а именно гарантиране на безпрепятствено преминаване през района на кръстовища.
Касационната инстанция счита
обжалваното съдебно решение за правилно като при неговото постановяване не е допуснато заявеното касационно основание за обжалване - нарушение
на закона. Според правилото на чл.348, ал.1, т.1 от НПК , приложимо по арг. на
чл. 63 от ЗАНН , нарушение на закона е налице, когато той е приложен неправилно
или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен.
Приложената
административнонаказателна разпоредба гласи, че се наказва с глоба 50 лв. водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна
пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище. Жалбоподателят не оспорва , че е
паркирал на кръстовището на улиците „Ц.К. “ и „С.К.“ в гр. Варна на 29.07.2019 г.
, а оспорва единствено начинът на установяване на нарушението от служител на
общинско предприятие „Общински паркинги и
сина зона Варна“ като счита , че само полицай може да установи нарушението и да
състави АУАН .
Събраните
доказателствени данни по случая сочат, че
посоченият от касатора г-н М. е
съставил констативен акт по налагане на ПАМ
по чл. 171, т. 5 от ЗДвП , но не
и АУАН . Налагане на посочената принудителна мярка няма касателство към
законосъобразността на издаденото НП.
Проверката за законосъобразност
на мярката се реализира по реда на АПК предвид разпоредбата на чл. 172, ал.5 ЗДвП.
Наказателното
постановление е финализиращ акт на административнонаказателното производство .
Административнонаказателното производство се образува със съставяне на АУАН /
арг. чл. 36, ал.1 ЗАНН/. В конкретния случай АУАН № 819/29.07.2019 г., въз
основа на който е издадено обжалваното по съдебен ред НП № 376/08.08.2019 г. ,
е съставен от младши инспектор на длъжност полицай към общинска полиция.
Съгласно чл. 167, ал. 2 т.1 от ЗДвП
служби за контрол, определени от кметовете на общините контролират в населените места изправността и
състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка,
средствата за организация и регулиране, както и спазването на правилата за
паркиране от водачите на пътни превозни средства, на правилата за движение от
пешеходците, на правилата за движение от водачите на индивидуални електрически
превозни средства, движещи се по велосипедна инфраструктура и на правилното
използване на алармените инсталации, монтирани в пътни превозни средства за
тяхната охрана.
Приложена към преписката заповед №
4129/05.11.2018 г. на кмета на Община Варна
определена като служба за контрол
звено „ Общинска полиция“.
Според чл. 189, ал.1
от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят
от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон.
Изложената регламентация в нормативни и административни актове
навежда на извод за компетентност на актосъставителя , поради което заявеното
оплакване в жалбата е неоснователно.
Предвид безспорно
установеното съществуване на описаните факти в издаденото НП и тяхната
кореспонденция с предписанието на чл. 183 , ал. 4 ,т. 8 от ЗДвП правилно е
произнасянето на ВРС, с което е потвърдено нак. постановление.
В обобщение при
извършения инстанционен съдебен контрол се констатира валидност, допустимост и правилност на
обжалвания съдебен акт на Районен съд –Варна, поради което подадената срещу
решението жалба следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо
от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна - ІV-ти
касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 780/09.06.2020 г. на
Районен съд – Варна, постановено по анд. № 4214/2019 година.
Решението не подлежи на обжалване или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.