Решение по дело №11858/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1302
Дата: 20 март 2023 г. (в сила от 5 март 2022 г.)
Съдия: Върбан Тодоров Върбанов
Дело: 20211110211858
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1302
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
в присъствието на прокурора Т. Р. К.
като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Наказателно дело от
общ характер № 20211110211858 по описа за 2021 година



РЕШИ:
ПРИЗНАВА Б. Х. Б. - 44 години, роден на .... в гр.София, български гражданин, с виеше
образование, неосъждан, адрес: гр.София, ..., ЕГН: **********, за ВИНОВЕН за това, на
12.08.2020г. около 15.40 ч. в гр. София, кв. Горубляне, по ул. Владичина ливада, с посока на
движение от ул. “Цветна градина” към ул. „Самоковско шосе” управлявал моторно превозно
средство - мотоциклет без per. табела, с видим номер на рама VG5SA231000031308, без да
притежава съответното свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред, наложено му с НП № 18-1116-000533/19.04.2018 г
на ОДМВР - Благоевград, влязло в сила на 27.04.2020 г., поради което и на основание чл.
78а, ал.1 НК го освобождава от наказателна отговорност за престъплението по чл. 343В, ал.2
от НК и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА В РАЗМЕР НА 1000.00
/хиляда/ лева.
Решението може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
1

Съдържание на мотивите

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на Глава 28 от НПК.
Софийска районна прокуратура е обвинила Б.Х. Б. в това, че на
12.08.2020г. около 15.40ч. в гр.София, кв.Горубляне, по ул.„Владичина
ливада“, с посока на движение от ул.“Цветна градина” към ул.„Самоковско
шосе”, управлявал моторно превозно средство - мотоциклет без peг.табела, с
видим номер на рама VG5SA231000031308, без да притежава съответното
свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му
по административен ред, наложено му с НП № 18-1116-000533/19.04.2018г. на
ОДМВР - Благоевград, влязло в сила на 27.04.2020г. – престъпление по
чл.343в, ал.2 от НК.
Районна прокуратура поддържа обвинението. Счита, че са налице
основанията на чл.78а от НК и иска да бъде наложено административно
наказание глоба в размер на 1000.00лв.
Защитникът на обвиняемия счита, че са налице основания за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и моли съда да
постанови решение в този смисъл.
Обв.Б. е дал обяснения в досъдебното производство. На съдебното
следствие не дава обяснения. Не оспорва обстоятелствата в обвинителния акт
и правната квалификация на деянието. Признава се за виновен и съжалява за
извършеното. Моли съда да го освободи от наказателна отговорност за
деянието и да му наложи административно наказание в предвидения от
закона минимален размер.
В хода на досъдебното производство са събрани следните
доказателства и доказателствени средства: обясненията на обв.Б., показанията
на св.М, св.Р., св.С., АУАН № 218990/12.08.2020г., НП№ 18-1116-
000533/19.04.2018г., заповед за прилагане на принудителна административна
мярка, справка за нарушения по ЗДвП, справка за съдимост, справка НАП.
Доказателствата не са оспорени от страните. Обвиняемият и защитникът му
не искат проверка и те са приобщени на основание чл.378, ал.2 от НПК.
Доказателствата са непротиворечиви и не се налага обсъждането им
извън правната оценка.
По несъмнен и категоричен начин е установена следната фактическа
обстановка:
Б.Х. Б., ЕГН: **********, е роден на .... с българско гражданство, с
висше образование, женен, безработен, неосъждан.
Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
61930/14.10.2010г. издадена от длъжностно лице при отдел „Пътна полиция“
при СДВР СУМПС на Б. било иззето на осн. чл.171, т.4 от ЗДвП, поради
отнемаме на всички контролни точки и неизпълнение на задължението му по
чл.157, ал.4 от ЗДвП. Въпреки това, на 10.01.2018 г. обв.Б. управлявал МПС,
за което било издадено на осн.чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП наказателно
постановление № 18-1116-000533/19.04.2018г. от длъжностно лице при
1
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Благоевград. Препис от наказателното
постановление бил връчен лично срещу подпис на обв.Б. на 12.04.2020г. В
законоустановения 14 дневен срок обв.Б. не подал жалба срещу връченото му
наказателно постановление и същото влязло в законна сила на 27.04.2020г. На
12.08.2020г. около 15:40 часа в гр.София, кв.Горубляне, по ул.Владичина
ливада с посока на движение от ул.Цветна градина към ул.Самоковско шосе,
съзнавайки, че не притежава съответното свидетелство за управление на МПС
и че е наказван по административен ред за това, че е управлявал МПС без да
има това право преди по малко от година, обвиняемият управлявал моторно
превозно средство - мотоциклет без peг.табела, с видим номер на рама
VG5SA231000031308. В близост до кръстовището на ул.Владичина ливада и
ул.Самоковско шосе обв.Б. бил спрян за проверка от полицейски служители
при 07 РУ-СДВР - св.М. М и св.А. Р.. За съдействие на място бил изпратен
св.К. С. - мл. автоконтрольор, който след направена справка установил, че
СУМПС на обв.Б. е било отнето. Същият съставил на обв.Б. АУАН №
218990/12.08.2020г.
От гореизложената фактическа обстановка се установява, че
обвиняемият Б.Х. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състав на
престъплението по чл.343в, ал.2 от НК.
От обективна страна, субект на престъплението може да бъде само
изначално неправоспособен водач на МПС, такъв който или никога не е
притежавал свидетелство /не е полагал изпит, не се води на отчет в КАТ/, или
е бил правоспособен, но е загубил изцяло правоспособността си поради
отнемане на пълния брой контролни точки /Решение № 588/2009г. на ВКС II
НО/. Видно от заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 61930/14.10.2010г. издадена от длъжностно лице при отдел „Пътна
полиция“ при СДВР СУМПС на Б. било иззето на осн.чл.171, т.4 от ЗДвП -
поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението
му по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Налице са обективните признаци на
изпълнителното деяние на извършеното престъпление, а именно: Обв.Б. е
загубил изцяло правоспособността си поради отнемане на пълния брой
контролни точки. Въпреки това управлявал МПС, след като е бил наказан по
административен ред с НП № 18-1116-000533/19.04.2018г. издадено от
длъжностно лице при сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Благоевград за
нарушение на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, влязло в законна сила на 27.04.2020г.
и най-после отново управлява МПС в едногодишен срок от наказването му
установено с АУАН № 218990/12.08.2020г.
От субективна страна обв.Б. е извършил деянието виновно, при
форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК - съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици, но мотивиран да ползва права, от които
законосъобразно е бил лишен, искал и целял тяхното настъпване.
Съдът взе предвид следните обстоятелства: За деянието по чл.343в,
2
ал.2 НК предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и
глоба от петстотин до хиляда и двеста лева. Към момента на деянието, обв.Б.
е бил неосъждан /реабилитиран по право на 09.03.2002г./ и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК
/последното му освобождаване по този ред е било на 16.05.2014г. От
справката, предоставена от НАП е видно, че наложената глоба с решение по
НАХД№ 1289/2013г. по описа на СРС не е заплатена, но има образувано
изпълнително дело, което не е спирано и прекратявано, но е висящо, а глобата
в размер на 1000.00лв. към момента не е платена. Най-напред, съдът е
съобразил удостовереното от НАП-София, че образуваното изпълнително
производство не е спирано, т.е. давността не е прекъсвана. Съобразно
правилата на чл.171, ал.1 от ДОПК - публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Решение по
НАХД№ 1289/2013г. по описа на СРС е влязло в сила на 16.05.2014г.
Съобразно правилата на цитираната правна норма, петгодишният давностен
срок е започнал да тече на 01.01.2015г. и е изтекъл, тъй като в целия период
давността не е спирана или прекъсвана, на 31.12.2020г. Деянието е извършено
преди тази дата – на 12.08.2020г., това обаче не се отразява на настъпилата
реабилитация. Задължението вече е несъбираемо, но последиците от него са
изключително и само грлажданско-правни. Съдът споделя становището на
защитата, че в случай на неизпълнение на наказание, сроковете за
реабилитация започват да текат от изтичане на абсолютната давност за
изпълнението им. Съобразно правилата на чл.82, ал.1, т.5 от НК, наложеното
наказание не се изпълнява, когато са изтекли две години. В ал.4 на с.чл. е
предвидено, че независимо от спирането или прекъсването на давността
наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една
втора срока, предвиден в алинея 1. Ал.5 предвижда, че разпоредбата на
предходната алинея не се прилага по отношение на глобата, когато за
събирането й е образувано изпълнително производство. Оставяме настрани
факта, че ал.5 изключва само абсолютната давност за изпълнение на
наказанието. Двегодишният срок за в ал.1, т.5, не е в ал.4. Т.е. може да се
намери противоречие в цитираната правна норма и като имаме предвид, че тя
касае наказателната отговорност на българските граждани, това противоречие
следва да се тълкува в тяхна полза. ВКС обаче е постановил и Тълкувателно
решение № 2/2018 г. по Тълкувателно дело № 2/2017 г., на Общото събрание
на Наказателната колегия на Върховния касационен съд, като в т.4 от него е
установил, че Реабилитацията е допустима и при неизпълнено наказание
глоба, когато за събирането й е образувано изпълнително производство, след
последователното изтичане на давностните срокове по чл. 82, ал. 1, т. 5 или
чл. 82, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 от НК и сроковете по чл. 86 – 88а от НК. В тези
случаи през времето от образуването до прекратяването на изпълнително
производство абсолютна давност не тече. Т.е. Върховният съд на страната не
3
е отчел изключението, визирано в ал.5 на чл.82. Така, съдът приема, че
изключението касае единствено събирането на публичното задължение,
установено с наложеното наказание, доколкото ал.5 е визира ГЛОБАТА и не
посочва НАКАЗАНИЕТО глоба. Съдът приема, че давностният срок за
изпълнение на наказанието ГЛОБА е изтекъл на 17.05.2016г. От този момент
следва да се отчита срокът за реабилитация по чл.88а, ал.1 вр.чл.82, ал.1, т.5
от НК и освободеният от наказателна отговорност следва да се счита
реабилитиран на 18.05.2018г., без значение събрано ли е публичното
държавно вземане.
Предвид това съдът намира, че спрямо обвиняемия, за извършеното
престъпление е приложима разпоредбата на чл.78а от НК и при
индивидуализация на наказанието му взе предвид следните обстоятелства:
Отегчаващи отговорността – не са налице;
Смекчаващи отговорността – изказаното съжаление;
Причини за извършване на престъплението – ниско правно съзнание.
Отчитайки горните обстоятелства, а също и факта, че обв.Б. е
безработен, съдът го освобождава от наказателна отговорност за
престъплението по чл.343в, ал.2 от НК и на основание чл.78а от с.к. му налага
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 1000.00лв.
С така наложеното наказание, осъденият може да се поправи.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

4