№ 26
гр. Сливница, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно
наказателно дело № 20211890200232 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
ИВ. К. ХР. от с.А., ул.”А.”, №159, ЕГН: **********, е подал жалба срещу
наказателно постановление № 20-0344-000744 от 30.10.2020г., издадено от началника на
РУП-Сливница, с което на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП му е наложено административно
наказание – “глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца.
В жалбата се моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено изцяло
като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Навеждат се доводи, че констатациите
в процесното наказателно постановление не съответствата на действителната фактическа
обстановка. На следващо място, се твърди, че липсва яснота относно извъшеното от него
нарушение така както е описано в АУАН и процесното НП. Акцентира се , че липсва
твърдение у наказващия орган, че жалбодателят е управлявал МПС, поради което счита, че
изпълнителното деяние не е доказано, поради и което не е осъществен състава на
нарушението за което е привлечен към отговорност. В съдебно заседание редовно призован
не се явява, представлява се от адв.Н. – САК, който поддържа жалбата по изложените
съображения. Претендират се разноски .
Ответната по жалбата страна – РУ-Сливница, редовно призована пред настоящата
съдебна инстанция, не изпраща представител, не взема становище по жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи,
провери изцяло атакуваното наказателно постановление, приема за установено то
фактическа страна следното:
На 17.10.2020г., св З.Г. – мл. автоконтрольор при РУ-Сливница, бил дежурен
автопатрул с колегата си К.К.. Около 18,00ч., получили сигнал от ОДЧ-Сливница, за
1
самостоятелно ПТП в с.А., ул.“А.“. Отправили се към мястотона произшествието и на място
констатирали л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег.№ ** СК, който бил самокатастрофирал в
стоманобетонен стълб при движение от ул.“В.“ към центъра на селото. На място бил и
жалбодателя, който е собственик на автомобила и още двама –трима души, които се
опитвали да изместят автомобила. Жалбодателят бил поканен да бъде изпробван за употреба
на алкохол, но той категорично отказал. Св.Г. издал талон за медицинско изследване, но
жалбодателят отказал да му бъде извършено и такова. Жалбодателят в ролицейското
управление е дал саморъчни обяснения, в които е заявил, че при управление на лекия
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ ** СК, негова собственост, спукал гума , не успял да
овладее автомобила и самокатастрофирал, като се ударил в стълба на тротоара. Съставен е
акт за установеното нарушение № 318367/ 17.10.2020г. на жалбоподателя Х. от свидетеля
З.Г. - мл.автоконтрольор при РУ-МВР-Сливница, в присъствието на свидетеля К.К..
Жалбодателят подписал съставеният му акт , като не е депозирал възражения. Въз основа на
така съставения акт за установяване на административно нарушение било издадено и
атакуваното наказателно постановление № 20-0344-000744 от 30.10.2020г., издадено от
началника на РУП-Сливница, с което на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание – “глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа
на показанията на свидетелите З.Г., както и от приетите по делото писмени доказателства.
С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
От приложените по делото доказателства е видно, че наказателно постановление №
20-0344-000744 от 30.10.2020г. е връчено на жалбоподателя на 21.04.2021г., и на
27.04.2021г. е подадена жалба срещу него до РС - гр.Сливница / печата за завеждане на
жалбата в РС-Сливница/. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството,
че същата е подадена в предвидения в чл.59 от ЗАНН 7-дневен срок за обжалване на
връченото наказателно постановление.
Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с
който се установява извършването на административното нарушение. В чл.42 от ЗАНН са
въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на
административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.
Посочените в чл.42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на
административно нарушение са с императивен характер. В конкретния случай съдът, след
като се запозна доколкото бе възможно с акт за установяване на административно
нарушение № 318367/ 17.10.2020г., намира, че същият отговаря на изискванията на чл.42 от
ЗАНН.
Производството по налагане на административно наказание е една последваща
дейност и предполага образуване на административно-наказателно производство, наличие
на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното
административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН
административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от
получаването й, като преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за
2
установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и
обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава
наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер административно
наказание.
В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към едно
наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то законосъобразно.
Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са
императивни по характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с
наказателно постановление № 20-0344-000744 от 30.10.2020г., издадено от началник на
РУП-Сливница, намира същото за издадено от компетентен орган в кръга на правомощията
му.
По същество, съдът намира жалбата за неоснователна, тъй като прецени, че правилно
е била реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Съгласно
разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП установените в акта за административно нарушение
фактически констатации, в рамките на производството по налагане на административно
наказание, се считат за верни до доказване на противното. По силата обаче на чл.16 ал.2 от
НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат
обвързваща доказателствена сила /в този смисъл т.7 на ППВС № 10/1973 г./. В случая
обстоятелствата по съставения акт за административно нарушение се оспорват от наказаното
лице, но се потвърдиха в съдебно заседание. В хода на съдебното производство се установи
по безспорен начин от показанията на разпитаните, че с действията си жалбоподателя Х. е
нарушил виновно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП и правилно му е наложено наказание
съобразно санкционната разпоредба същия текст, тъй като в качеството му на водач на МПС
– лек автомобил е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол. Св. Г., в с.з. потвърди,
че акта за установяване на административно нарушение е съставен от него, в качеството му
на контролен орган по транспорта. Потвърди, че актът е съставен в присъствието на
свидетеля К. и на нарушителя. Показанията на свидетеля не опровергават констатациите на
контролния орган, а са в подкрепа на фактите, изложени в акта за нарушение.
По съществото на извършеното нарушение съдът намери, че изпълнителното деяние,
"управление на МПС" включва всички действия или бездействия с механизмите или
приборите на моторните превозни средства или машини, независимо дали превозното
средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с
опасност за настъпване на съставомерни последици /Виж Постановление на пленума на ВС
на Р България № 1 от 1983 година/.
Доколкото са безспорни доказателствата, че въззивника е управлявал автомобила,
извършените от него действия са тези по привеждането му в движение и това не е оборено
по надлежният ред, то съдът приема, че действително на посочената дата той е управлявал
лек автомобил. Той е оказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
управление под въздействие на алкохол и това е обективирано в издаденият АУАН.
Съдът намира възраженията на защита на жалбодателя досежно липсата на
доказателства относно факта, че именно жалбодателят е управлявал лекия автомобил за
неоснователни. Действително, при осъществено ПТП, какъвто е настоящия случай,
житейски нелогично е контролните органи да са свидетели очевидци на осъществяването на
3
ПТП, за да е безспорно доказано, кой управлява процесния автомобил. Действително, в
настоящия случай към момента на пристигане на полицейските служители на мястото на
ПТП, жалбодателят не е „управлявал“ лекия автомобил, но е извършвал действия да избута с
помощта на други лица автомобила. На следващо място, той не е оспорил че не е управлявал
лекия автомобил към момента, напротив потвърждава го в дадените от него сведения,
непосредствено след установяване на нарушението. Ето защо съдът намира, че са налице
достатъчно доказателства от които да изведе извода, че именно жалбодателят е бил водач на
МПС, на процесната дата, място и час. Доказателства в обратна насока не бяха събрани.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв.
За съставомерността на санкционираното деяние е достатъчно водач на моторно
превозно средство да обективира отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол, какъвто безспорно е обективиран в
съдържанието на АУАН и НП и се установява по безспорен начин от доказателствата по
делото.
Нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е с две форми на изпълнителното деяние: 1)
отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол или упойващи вещества и 2) не изпълнение от страна на водача на
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Следва да се посочи, че едно лице може да осъществи при условията на реална
съвкупност и двете форми на изпълнителното деяние, съответно да извърши две отделни
административни нарушения. От диспозицията на цитираната правна норма следва
еднозначен извод, че всеки отказ на водача да бъде тестван с техническо средство
съставлява административно нарушение, ако на лицето в този случай бъде издадено и не
изпълни предписание за медицинско изследване, то при условията на реална съвкупност ще
извърши и второ административно нарушение.
В НП е цитирана и възпроизведена санкционната част на нормата на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП, включително и хипотезата на неизпълнение на предписанието за извършване на
медицинско изследване концентрацията на алкохол в кръвта, но това не води до неяснота в
какво се изразява вмененото на лицето нарушение, а именно отказ да бъде тестван водача на
МПС с техническо средство за установяване на употребата на алкохол.
Двете хипотези на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП - отказът да бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол и отказът да бъде дадена кръвна
проба са дадени алтернативно, а не кумулативно, поради което, щом като е установено от
наказващия орган наличието на една от тях, ще е налице основание за прилагането на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП и за наказването на водача по този текст.
В случая административнонаказващият орган е наказал водача за това, че е отказал да
бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и това деяние правилно е
квалифицирано по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
4
На лицето е бил издаден и талон за медицинско изследване на съдържанието на
алкохол в кръвта, като е направен опит същият да му бъде връчен, но той категорично е
отказал това.
При тези данни, законосъобразно срещу него е бил съставен АУАН за нарушение по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, което е извършено при наличието на която и да е от двете хипотези –
отказ да бъде изпробван водача с техническо средство за съдържание на алкохол в кръвта
ИЛИ неизпълнение на предписание за медицинско изследване. Законосъобразно са били
наложени и административни наказания – глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 2 години.
Ето защо съдът счита, че следва да бъде потвърдено изцяло наказателно
постановление № 20-0344-000744 от 30.10.2020г., издадено от началника на РУП-Сливница.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно № 20-0344-000744 от 30.10.2020г., издадено
от началника на РУП-Сливница, с което на ИВ. К. ХР. от с.А., ул.”А.”, №159, ЕГН:
********** на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание –
“глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева, и е лишен от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца .
Решението подлежи на обжалване и протест в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните пред АС – София област .
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5