№ 9471
гр. ..., 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20211110139753 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът /фирма/ твърди, че ответникът Р. ИЛ. ИЛ., като собственик на имот, е
потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в ....
Твърди, че за периода от м.12.2017 г. до м.04.2019 г. е доставял в имота на ответника
топлинна енергия, като сумата за дялово разпределение за м. 12.2017 г., извършвано от
/фирма/, в размер на 1,14 лева, както и сумата в размер на 4,17 лева, представляваща
мораторна лихва за посочения период, не били заплатени. С оглед на това, моли съда да
признае за установено в отношенията между страните, че ответниът му дължи сумата от
1,14 лева, представляваща цена на извършената услуга "дялово разпределение" за м.12.2017
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.01.2021 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 4,17 лева, представляваща лихва за забава върху цената на
извършената услуга "дялово разпределение" за м.12.2017 г. /съгласно изменение
основанието на иска, направено с Протоколно определение от 23.02.2022 г./, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2011/2021 г. по описа на СРС, 87 състав.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. ИЛ. ИЛ. не депозира отговор на исковата
молба. На основание чл. 414 ГПК е оспорил издадената срещу него заповед за изпълнение за
процесните суми, релевирайки възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца - /фирма/ счита исковете за основателни
1
и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото няма спор, че за периода от м.12.2017 г. до м.04.2019 г. е извършено
дялово разпределение на топлинна енергия от третото лице – помагач /фирма/. С подаденото
възражение по чл. 414 ГПК ответникът е признал дължимостта на част от процесните суми,
обективирани в издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2011/2021 г. по описа на
СРС, 87 състав, а именно на сумата от 18,79 лева, представляваща главница за дялово
разпределение за периода от м.01.2018 г. до м.04.2019 г., като видно от Разписка № ... г. я е
заплатил.
Спорен по делото е въпросът дължи ли ответникът остатъка от претендираната цена
на услугата „дялово разпределение” за процесния период в размер на 1,14 лева, както и
мораторната лихва върху цялата сума за дялово разпределение за периода от 31.01.2018 г. до
30.12.2021 г. в размер на 4,17 лева.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.),
„клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б
от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Според пар. 1, 41 б, б. „а“
(изм. - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) „потребител на енергийни услуги“ е
краен клиент, който купува енергия или природен газ от доставчика. Съгласно нормата на
пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди.
Като се съобрази посочената уредба следва, че по смисъла на ЗЕ по договора за
доставка на топлинна енергия потребител (клиент) на топлинна енергия е собственика,
респективно - физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване и
лицето, което купува ТЕ за битови нужди.
От събраните по делото писмени доказателства, както и от направените изявления на
Р. ИЛ. ИЛ. се установява, че ответникът притежава право на собственост върху процесния
имот, поради което настоящият съд намира, че същият притежава качеството на
потребител/клиент на топлинна енергия - чл. 153 ЗЕ.
Ето защо, съдът счита, че последният се явява пасивно легитимиран да отговаря по
предявените искове.
По делото е установено, че процесният имот е топлофициран, както и че сградата –
етажна собственост, в която се намира, е присъединена към топлопреносната мрежа.
С изменението на чл.139, ал.2 от Закона за енергетиката (ДВ, бр.74 от 2006г.), когато
2
са приети и следващите текстове чл.139а-чл.139в ЗЕ е предвидено, че дяловото
разпределение се извършва от топлопреносното предприятие, каквото е ищецът,
самостоятелно или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл.139а ЗЕ, каквото е
третото лице –помагач, като етажните собственици имат правото да изберат такова лице и да
посочат същото на топлопреносното предприятие. Договор между етажните собственици и
топлинния счетоводител не е необходим, като възлагането се извършва от /фирма/ на
третото лице, между които именно е необходим договор. В случая е представен Договор №
Д-0-67/03.06.2020 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл. 139в от ЗЕ /л. 25 по делото/, от който се установява, че ищецът
„/фирма/ . е възложил, а /фирма/ е приел да извършва услугата дялото разпределение на
топлинна енергия между клиентите в сградата етажна собственост или в сграда с повече от
един клиент в гр. ..., при спазване на изискванията на ОУ на договорите между ищцовото
дружество и търговеца за извършване на услугата дялово разпределение, одобрени от
ДКЕВР с Разрешение № ОУ – 024/10.08.2007 г. Договорът е сключен за три години, с оглед
на което процесният период, за който се претендира сумата за дялово разпределение, попада
в неговия обхват. Представен по делото е и Договор 4242/25.09.2002 г., от който се
установява, че етажните собственици са възложили на третото лице – помагач /фирма/ да
извършва всички необходими дейности по дяловото разпределение на топлинна енергия,
като няма данни договорът да е променян, поради което и съдът приема, че за процесния
период именно /фирма/ е следвало да извършва и е извършвало отчет на индивидуалните
уреди и дялово разпределение за сградата, в която се намира имотът на ответника въз основа
на сключен договор и по възлагане от ищеца.
Съобразно чл.22 от Общите условия таксите за услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от купувачите търговец, се заплащат на „/фирма/ ...”, като съгласно
чл.36 от Общите условия таксата включва цена за отчитане на един уред и цена за
обслужване на партидата, като редът и начинът на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от Продавача и се обявява по подходящ начин на купувачите.
Безспорни по делото са обстоятелствата относно размера на исковите претенции, с
оглед направеното от ответника изявление.
С оглед на изложеното съдът достигна до извод за пълна основателност на
предявените искове.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Задължението да се заплаща стойността на топлоенергията е задължение за
периодично плащане по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД - налице са парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт (договор за доставка на топлоенергия), чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, като не е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви (в този смисъл-ТР №3/2011 г. на ВКС-ОСГТК). Следователно
съгласно чл.111, б.”в”, пр.ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за процесните вземания за главница и лихва
е 3-годишният срок на погасителна давност. Съгласно чл.422, ал.2 ГПК искът за
3
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, следователно от този момент настъпва и материално -
правната последица от предявяването на иска - прекъсването на давността съгласно чл.116,
б.„б.”, пр.І ЗЗД.
Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД „давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо”.
Съобразно клаузите на приложимите в настоящия случай общи условия от 2016 г.
/чл. 33 от тях/ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45 -дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Поради това и
съобразно приетия срок на погасителната давност, както и с оглед сроковете на настъпване
на изискуемостта на вземанията на ищеца (с изтичане на 45 дни след срока, за който се
отнасят), не се явява погасена по давност процесната сума в размер на 1,14 лева,
представляваща главница за извършено дялово разпределение за м.12.2017 г. - за този месец
задължението е станало изискуемо на 15.02.2018 г., като тригодишната погасителната
давност за него би следвало изтече на 15.02.2021 г. С подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълниние по чл. 410 ГПК на 14.01.2018 г. погасителната давност е прекъсната и
вземането за главница е дължимо.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
По отношение на цената за услугата „дялово разпределение” липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в тази част за сумата от 4,17 лв. се явява неоснователна и като
такава подлежи на отхвърляне.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер от 75 лв. за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Съобразно признатата (платената в хода
на заповедното производство) и уважената част от исковете, тази сума следва да бъде
редуцирана до сумата от 16,10 лева. Следва да се отбележи, че юрисконсултското
възнаграждение не е прекомерно, тъй като е съобразено с приложимите към датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда разпоредби на Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от висшия
адвокатски съвет.
4
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса (25 лв.) и за
юрисконсултско възнаграждение (100 лв.) в общ размер от 125 лв., която съобразно
уважената част от исковете следва да бъде редуцирана до сумата от 26,84 лв.
С оглед изхода на делото, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 353,39 лв., представляваща сторените от последния съдебно – деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Съдът намира
възражението за прекомерност на размера на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение за неоснователно с оглед на разпоредбите на Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че Р. ИЛ. ИЛ., ЕГН **********, дължи на /фирма/, ЕИК ..., сумата
от 1,14 лв., представляваща стойност на извършена услуга „дялово разпределение” за
м.12.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.01.2021 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.дело № 2011/2021 г. по описа на
СРС, 87 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва в размер на 4,17 лева за периода
от 31.01.2018 г. до 30.12.2020 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Р. ИЛ. ИЛ., ЕГН **********, да
заплати на /фирма/, ЕИК ..., сумата от 16,10 лв. – разноски в заповедното производство,
както и сумата от 26,84 лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 от ЗАдв /фирма/, ЕИК ..., да заплати на адв. Р.Д. ,
сумата от 353,39 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното и исковото
производство.
Решението е постановено при участието на /фирма/, ЕИК ... като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните и на третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5