№ 188
гр. Плевен, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20234400500175 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл.от ГПК Делба ІІ-ра фаза.
С решение на Плевенски Районен съд №846/08.06.2022г., постановено
по гр.д.№1533/2021г.по описа на същия съд в дял на Б. Г. А. и М. Н.
А.,двамата от гр. Г. ***, ул.“ ***“ №*** ,със съдебен адрес гр. С. ***, ж.к.
*** бл.***, вх. Д, ет. 1, ап. *** , адвокат Д. П. Д. е поставен имот в гр. П. ,с
идентификатор *** с адрес: гр. П., ул.“ *** „№***, НА № 58, том III, рег.
№***, дело № *** от 2004 година, който имот съставлява: Магазин за
хранителни стоки /съгласно разрешение за ползване № 225 / 06. 08. 2002 г. на
РДНС - Плевен, преустроен от кафе – аператив/,със застроена площ от 64.16
кв.м., находящ се на първия етаж на масивна четириетажна жилищна сграда
на ул. „*** „№*** в гр. П., при съседи на магазина: изток-канал; запад-
фризьорски салон; север - улица; юг-двор; отгоре - ап. № 4; отдолу - мази № 5
и № 6, както и 5.196% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж на сградата, построена върху урегулиран поземлен имот с
площ от 460 кв. м., съставляващ имот № VIII - 4739 в квартал 372 по плана на
града, при съседи на имота:ул.“ ***“; имот IХ - 4731а ; училище „***“ и
С.Ю.П..Със същото решение на ПРС Б. Г. А. и М. Н. А.,двамата от гр. Г. ***,
1
ул. „***“ №*** са осъдени да заплатят на П. Д. Х., ЕГН ********** и Ц. Н.
Х., ЕГН **********,двамата с постоянен адрес:гр. Г. ***, ул.“ ***“ №***
сумата от 55 000 лв. за уравнение на дела.С решението на ПРС Б. Г. А. и М. Н.
А.,двамата от гр. Г. ***, ул. „***“ №*** са осъдени да заплатят на П. Д. Х.,
ЕГН ********** и Ц. Н. Х., ЕГН **********,двамата с постоянен адрес:гр. Г.
***, ул.“ ***“ №*** сумата от 200лв. възнаграждение на ВЛ.С решението на
ПРС Б. Г. А. и М. Н. А. са осъдени да заплатят в полза на ПРС държавна такса
съобразно поставения в дял имот в размер на 2 200лв.
Срещу така постановеното решение на Плевенски РС е постъпила
въззивна жалба от П. Д. Х. и Ц. Н. Х. ,двамата от гр.Г.,които го обжалват
изцяло като недопустимо, неправилно, незаконосъобразно,постановено в
противоречие с материалния закон ,както и при допуснати изключително
съществени процесуални нарушения.Изложени са доводи,че в мотивите на
решението на ПРС е посочено,че имотът се владее, държи и ползва от ищците
в продължение на години,без по делото да са ангажирани и събрани
доказателства в тази насока.Съдът е поставил имота в дял на ищците Б. А. и
М. А. без да е направено такова искане от тяхна страна и без да е сезиран с
възлагателна претенция.Посочено е, че съгласно чл.349 ал.4 ГПК искането за
възлагане на имот може да се направи най-късно в първото заседание след
влизане в сила на решението за допускане на делбата по чл.344 ал.1 ГПК,като
имотът се оценява по действителната му стойност.Този срок е преклузивен и
ако искане за възлагане не бъде направено, страните губят правото да
релевират искане за възлагане на имота на по-късен етап от делото.Твърди
се,че в първото съдебно заседание след влизане в сила на решението за
допускане на делбата ,проведено на 17.03.2022г.ищците Б. Г. А. и М. Н. А. не
са направили искане в законоустановения срок за възлагане на имота,нещо
повече в последното съд.заседание във втората фаза на делбата на
17.05.2022г.процесуалният представител на ищците адвокат Д. Д. изрично е
поискал делбеният имот да бъде изнесен на публична продан,тъй като е
неподеляем и не може да бъде възложен на нито една от страните.На това
основание въззивниците считат,че решението на ПРС е процесуално
недопустимо и следва да бъде обезсилено,поради произнасяне на съда по
непредявено искане , т.е. свръхпетитум.Изложени са доводи,че ако съдът
приеме,че обжалваното решение е допустимо,същото е неправилно и
незаконосъобразно. Предпоставките за възлагане на неподеляемо жилище са
2
изрично посочени в чл.349 ГПК.Съгласно задължителните разяснения в ТР на
ОСГК на ВКС №1/19.05.2004г.по гр.д.№1/2004г.право на възлагане по реда на
ГПК на сънаследствен неподеляем жилищен имот ,има само съделителят-
наследник, който е живял в сънаследствения имот при откриване на
наследството и не притежава друго жилище към момента на извършване на
делбата.При съсобственост ,възникнала в резултат на повече от един
юридически факт възлагането по реда на ГПК е недопустимо и делбата следва
да се извърши с изнасяне на неподеляемия имот на публична
продан.Съгласно т.7 и т.8 от посоченото ТР на ОСГК на ВКС граматичното и
логическо тълкуване на разпоредбата на чл.288 ал.2 от ГПК от
1952г./отм./,аналогична на чл.349 ал.2 от действащия ГПК изключва от
обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост
,освен тази,която е възникнала в резултат на наследяване ,както и
хипотезите,когато съделителят с възлагателна претениця няма качеството на
наследник или не е живял в имота към момента на откриване на
наследството.Изложени са доводи,че в случая не е налице нито една от
предвидените предпоставки за възлагане на допуснатия до делба недвижим
имот-магазин на съделителите Б. А. и М. А.. Неподеляемият имот не
съставлява жилище,а магазин,имотът не е придобит по наследство от
съделителите,същите нямат качеството на наследници,по делото не са
ангажирани доказателства някой от съделителите да живее в имота,нито са
направени твърдения и/или заявления в тази насока ,доколкото се касае за
търговски обект-магазин,не са ангажирани доказателства някой от
съделителите да няма друго жилище,от страна на ищците Б. А. и М. А. не са
направени възлагателни претенции по отношение на имота.С жалбата е
направено възражение,че в обжалваното решение ПРС въобще не е разгледал
и обсъдил направеното от въззивниците още с отговора на ИМ в първата фаза
на делбата искане за възлагане на имота и изразена готовност да уравнят
дяловете на ищците.Въведено е оплакване,че обжалваното решение на ПРС
страда от липса на мотиви,което е съществен процесуален порок.В
заключение въззивниците молят Окръжния съд да отмени изцяло
обжалваното решение на ПРС и вместо него да постанови друго , с което
допуснатият до делба недвижим имот-магазин за хранителни стоки да бъде
изнесен на публична продан.В условията на евентуалност има претенция
имотът да бъде възложен в дял на П. Х. и Н. Х. чрез уравнение на дела на
3
ищците , съобразно изготвеното заключение на ВЛ.Претендират се и
направените разноски пред въззивната инстанция.В съдебното заседание на
26.04.2023г. въззивниците чрез своя пълномощник адвокат С.К. от САК
поддържат така подадената въззивна жалба и молят съда да я
уважи.Претендират се и направените разноски за настоящата инстанция,
съгласно представен списък по чл.80 ГПК.Подробни доводи и съображения в
тази насока са изложени и в депозираните от П. Х. и Н. Х. чрез
пълномощника им адвокат С.К. от САК писмени бележки.
Въззиваемите Б. Г. А. и М. Н. А. чрез своя пълномощник адвокат Д. Д.
от САК не са депозирали писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.В
съдебното заседание на 26.04.2023г. същите чрез своя процесуален
представител адвокат Д. Д. оспорват въззивната жалба и молят съда да
постанови решение,с което да бъде потвърдено първоинстанционното
решение .Не се претендират разноски за настоящата инстанция.Направено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата
страна.
Окръжният съд като прецени визираните в жалбата оплаквания,
становищата на страните и представените по делото доказателства,приема за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК,от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Безспорно по делото е ,че в първата фаза на делбата с решение на
Плевенски РС №602/22.06.2021г.,постановено по гр.д.№1533/2021г.,което не
е обжалвано от страните и е влязло в сила е допусната делба между Б. Г. А.,М.
Н. А.,П. Д. Х. и Ц. Н. Х. на процесния недвижим имот с идентификатор ***, с
адрес гр.П.,ул.“***“№***,съставляващ МАГАЗИН за хранителни стоки
/съгласно разрешение за ползване №225/06.08.2002г.на РДНС
Плевен,преустроен от кафе-аперитив/,със застроена площ от 64,16
кв.м.,находящ се на първия етаж на масивна четириетажна жилищна сграда на
горепосочения адрес ,при описани съседи,както и 5,196 % ид.части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху сградата, построена върху
УПИ с площ от 460 кв.м.,съставляващ имот VІІІ-4739 в кв. 372 по плана на
града,при описани съседи.
4
С влязлото в сила решение делбата е допусната при два равни дяла,от
които ½ ид.ч. общо за Б. Г. А. и М. Н. А. и ½ ид.ч.общо за П. Д. Х. и Ц. Н. Х..
Във втората фаза на делбата ПРС е назначил техническа експертиза,която
да определи пазарната стойност на гореописания имот,допуснат до делба и
неговата поделяемост.Съгласно заключението на ВЛ М.Ч. , което не е
оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема
изцяло, се установява,че делбеният имот към момента на огледа съставлява
магазин,състоящ се от основно помещение,разпределено на търговска и
складова площ,посредством лека преграда,баня с тоалетна с предверие, склад,
малка ниша/също склад/.Видно от експертизата пазарната стойност на
процесния имот-магазин е 110 000лв.,съответно стойността на 1 дял или на ½
ид.ч.е 55 000лв.,като имотът е неподеляем.
Основателни са изложените в жалбата възражения за допуснати
съществени процесуални нарушения от страна на ПРС.Съдът е възложил в
дял на ищците Б. А. и М. А. процесния недвижим имот-магазин,без същите да
са направили искане за възлагане в срока по чл.349 ал.4 ГПК,който е
преклузивен,а именно най-късно в първото заседание след влизане в сила на
решението за допускане на делбата.В конкретната хипотеза първото редовно
заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата е
проведено на 17.03.2022г.,до който момент ,съгласно чл.349 ал.4 ГПК от
страна на ищците Б. А. и М. А. не е направено искане за възлагане на
делбения имот по реда на чл.349 ГПК.Дори напротив в съдебното заседание
на 17.05.2023г.,на което е даден ход по същество,процесуалният представител
на ищците адвокат Д. Д. от САК изрично е изразил становище допуснатият до
делба имот да бъде изнесен на публична продан,тъй като е неподеляем и не
може да бъде възложен на нито една от страните.
От друга страна искане за възлагане на процесния имот е направено от
ответниците П. Х. и Ц. Х. още в първата фаза на делбата,обективирано в
писмения отговор по чл.131 ГПК на исковата молба,по което ПРС не се е
произнесъл в обжалваното решение.В постановеното решение съдът въобще
не е изложил мотиви как и на какво основание е стигнал до решаващия
извод,че са налице предпоставките за възлагане на делбения имот,че същият
следва да бъде поставен в дял именно на ищците.Изложените доводи,че
имотът се владее,държи и ползва от ищците в продължение на години не
5
почива на обективни данни,доколкото в тази насока по делото въобще не са
събирани доказателства,нито са релевирани подобни твърдения.
В случая по отношение на допуснатия до делба недвижим имот и
спрямо всички съделители не са налице предпоставките за възлагането му по
реда на чл.349 ГПК. Изрично в чл.349 ГПК е посочено,че се възлага само и
единствено неподеляемо жилище,а в конкретната хипотеза допуснатият до
делба неподелям недвижим имот представлява магазин,търговски обект ,няма
характера на жилище и не може да бъде възлаган по реда на чл.349
ГПК.Освен, че няма характера на жилище, не е налице нито една от
хипотезите, регламентирани в чл.349 ал.1 и ал.2 ГПК за
възлагане.Разпоредбата на чл.349 ал.1 ГПК не намира приложение,доколкото
делбеният имот нито има характера на неподеляемо жилище,нито
представлява съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на
единия съпруг или с развод.Неприложима е и нормата на чл.349 ал.2 ГПК,тъй
като в тази хипотеза,за да се допусне възлагане, съсобствеността върху
делбения имот следва да е възникнала чрез наследяване, а съделителят с
възлагателна претенция следва да установи ,че е живял в имота към момента
на откриване на наследството и не притежава друго жилище.Нито една от
тези предпоставки не е налице.Процесният магазин не е наследствен,
съсобствеността не е възникнала на основание наследствено
правоприемство,а чрез сделка и съделителите не са наследници.
Съсобствеността е възникнала на основание договор за покупко-продажба от
25.06.2004г.,обективиран в нотариален акт №58/2004г.,по силата на които Б.
Г. А. и П. Д. Х. са закупили процесния магазин.Доколкото към момента на
продажбата и двамата купувачи са били в брак и сделката е възмездна,всеки
от тях е придобил ½ ид.ч.от имота в режим на СИО,в който смисъл е и
решението по допускане на делбата.
Съгласно дадените разяснения в т.7 и т.8 от ТР на ОСГК на ВКС
№1/19.05.2004г.по гр.д.№1/2004г. само възникналата в резултат на
наследяване съсобственост попада в диспозицията на чл.288 ал.3
ГПК/отм./аналогична на чл.349 ал.2 от действащия ГПК,като е възприето
становището,че при нито една от хипотезите на смесена съсобственост съдът
не може да извърши делбата на основание чл.288 ал.3 ГПК чрез възлагане ,а
делбата следва да се извърши чрез изнасяне имота на публична продан.В
конкретната хипотеза дори не се касае за комбинирана
6
съсобственост,възникнала в резултат на повече от един юридически факт,тъй
като имотът е придобит в резултат на сделка-договор за покупко-продажба.
По изложените съображения съдът намира,че на основание чл.348 ГПК
неподеляемият имот-магазин не може да бъде възложен и поставен в дял на
нито един от съделителите и следва да бъде изнесен на публична продан, при
първоначална пазарна стойност 110 000лв.От получената сума при
публичната продан следва да се образуват 2 равни дяла ,по един за всеки от
съделителите, съответно 1 дял общо за съпрузите Б. А. и М. А. и 1 дял общо
за съпрузите П. Х. и Ц. Х..
Върху стойността на дяловете си съделителите следва да заплатят ДТ по
сметка ПОС както следва: Б. А. и М. А. в размер на 2 200лв.,П. Х. и Ц. Х. в
размер на 2 200лв.Неправилно в обжалваното решение съдът е осъдил само и
единствено ищците,на които имотът е поставен в дял да заплатят ДТ върху
стойността на дела си,а останалите съделители,в настоящото производство
въззивници,чийто дял е уравнен с пари не са осъдени да заплатят
ДТ.Независимо дали получава дял в натура или парично уравнение,всеки от
съделителите дължи заплащане на съответната ДТ върху стойността на дела
си.
Обжалваното решение на Плевенски РС се явява изцяло
незаконосъобразно и неправилно,постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения, както и без мотиви.Решението не е недопустимо и
не следва да бъде обезсилвано на основание чл.270 ал.3 ГПК,а като
неправилно следва да се отмени изцяло на основание чл.271 ГПК.Въззивната
инстанция следва да се произнесе по същество в горния смисъл,като на
основание чл.348 ГПК бъде изнесен на публична продан допуснатия до делба
имот,съставляващ магазин.
При този изход на процеса и на основание чл.78 ал.1 ГПК въззиваемите
следва да заплатят на въззивниците направените за настоящата инстанция
деловодни разноски.С оглед разясненията по т. 9 от ППВС № 7/1973 г.,а и
съгласно трайната практика на ВКС е възприето разбирането, че разноските,
направени във въззивното и касационното производства по делбени дела се
присъждат по правилата на чл.78 ГПК.Във всички случаи,когато е повдигнат
спор относно съществуването на съсобствеността, правата на съделителите
или способа, по който следва да бъде извършена делбата,както и по
7
присъединените искове в делбеното производство ,както и при въззивно и
касационно обжалване,приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК,а не
специалната норма на чл.355 ГПК.В този смисъл са : определение № 119 от
14.06.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3328/2021 г., II г. о., ГК,определение № 19
от 31.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1499/2016 г., I г. о., ГК,определение № 152
от 8.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6646/2014 г., II г. о., ГК, определение №
4/6.01.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г. на ВКС, II г.о., определение №
255/9.10.2013 г. по гр. д. № 563/2012 г. на ВКС.
В случая с въззивната жалба се обжалва решението на ПРС във втората
фаза на делбата относно способа за ликвидиране на съсобствеността и с оглед
уважаването й се дължат разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК. Съгласно
представен списък по чл.80 ГПК се претендират разноски в размер на
6 860лв., от които 2 160лв.адв.възнаграждение с вкл.ДДС за изготвяне на
въззивна жалба,заплатено по банков път;3 600лв.адв.възнаграждение с
вкл.ДДС за процесуално представителство по настоящото в.гр.д.
№175/2023г.,заплатено по банков път и 1 100лв. внесена ДТ/25лв.+1075лв./
Съдът намира,че претендираното адв.възнаграждение в размер на
2 160лв. с вкл.ДДС за изготвяне на въззивната жалба е недължимо и не следва
да се присъжда.Въззивната жалба е депозирана и подписана лично от
въззивниците, като няма данни към датата на изготвянето й 24.06.2022г.и към
датата на постъпването й в ПРС-27.06.2022г./л.3 от в.гр.д.№69/2023г.по
описа на ПОС./, същата да е изготвена от упълномощен от тях адвокат,за да
се дължи адвокатско възнаграждение.Независимо,че в издадената фактура от
27.06.2022г. /л.18/е отразено,че сумата 2 160лв.с вкл.ДДС представлява
адв.хонорар за изготвяне на въззивна жалба срещу процесното решение на
ПРС,към този момент няма доказателства въззивниците надлежно да са
упълномощили адвокат,който да изготви въззивната жалба.Пълномощното,с
което П. Х. и Ц. Х. са упълномощили АД“***“ е издадено впоследствие на
дата 20.04.2023г./л.26/, няколко месеца след депозиране на въззивната
жалба,поради което и претендирания адвокатски хонорар не следва да се
присъжда.
Разноските за адв .възнаграждение в размер на 3 600лв.с вкл. ДДС са
дължими и следва да се присъдят.Неоснователно е направеното от
пълномощника на въззиваемите възражение за прекомерност.Към датата на
8
сключване на пълномощното и заплащане на адвокатския хонорар -
20.04.2023г.са в сила приетите ,съгласно ДВ бр.88/2022г.изменения в
Наредба №1/2004г.за мин.размери на адв.възнаграждения.Съгласно чл.7 ал.4
от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
за делба възнаграждението се определя съобразно интереса на
представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 1500 лв.
за всяка фаза.При материален интерес 55 000лв.,колкото е стойността на дела
на въззивниците, мин.размер на адв.възнаграждение,изчислен по реда на чл.7
ал.2,т.4 е 5050лв. без ДДС.Заплатеното адв.възнаграждение в размер на
3 600лв.с вкл.ДДС е под минимално установения размер,не е прекомерно и не
следва да бъде намалявано по реда на чл.78 ал.5 ГПК
По изложените съображения въззиваемите следва да заплатят на
въззивниците направените разноски за настоящата инстанция в размер на
4 700лв., от които ДТ 1100лв.и адв.възнаграждение в размер на 3 600лв. с
ДДС.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски Районен
съд №846 от 08.06.2022г.,постановено по гр.д.№1533/2021г. по описа на
същия КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл.348 ГПК
допуснатия до делба недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** ,с адрес
гр.П., ул.“***“№***,ет.1,съставляващ МАГАЗИН за хранителни стоки
/съгласно разрешение за ползване №225/06.08.2002г.на РДНС
Плевен,преустроен от кафе-аперитив/,със застроена площ от 64,16
кв.м.,находящ се на първия етаж на масивна четириетажна жилищна сграда с
идентификатор ***,сградата е разположена в ПИ с идентификатор
***,предназначение на самостоятелния обект:за търговска дейност,брой нива
на обекта 1 ,при съседи :на същия етаж ***.1; ***.16; под обекта:няма;над
обекта: ***.4; ***3. , както и 5,196 % ид.части от общите части на сградата и
9
от правото на строеж върху сградата.
От получената при публичната продан сума ДА СЕ ОБРАЗУВАТ два равни
дяла, 1 дял общо за съпрузите Б. Г. А.,ЕГН ********** и М. Н. А.,ЕГН
********** и 1 дял общо за съпрузите П. Д. Х. ,ЕГН ********** и Ц. Н.
Х.,ЕГН **********.
ОСЪЖДА Б. Г. А.,ЕГН ********** и М. Н. А.,ЕГН ********** ,двамата от
гр.Г. ***,ул.“*** №“№*** ,със съдебен адрес за призоваване:адвокат Д. Д. от
САК,гр.С.,***,ж.к.“***“бл.***,вх.Д, ет.1, ап.*** ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка
Плевенски Окръжен съд ДТ в размер на 2 200лв. върху стойността на дела
си.
ОСЪЖДА П. Д. Х. ,ЕГН ********** и Ц. Н. Х.,ЕГН **********,двамата
от гр. Г. ***, ул.“*** №“№*** ,със съдебен адрес за призоваване:адвокат
С.К. от САК,АД „***“,гр.С.***,бул.“***“№***,бизнес сграда „***“,ет.5 ДА
ЗАПЛАТЯТ по сметка Плевенски Окръжен съд ДТ в размер на 2 200лв.
върху стойността на дела си.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК Б. Г. А., ЕГН ********** и М. Н.
А.,ЕГН ********** , двамата от гр.Г. ***,ул.“*** №“№*** ,със съдебен адрес
за призоваване:адвокат Д. Д. от САК,гр.С.,***,ж.к.“***“бл.***,вх.Д, ет.1,
ап.*** ДА ЗАПЛАТЯТ на П. Д. Х. ,ЕГН ********** и Ц. Н. Х.,ЕГН
**********, двамата от гр. Г. ***, ул.“*** №“№*** ,със съдебен адрес за
призоваване:адвокат С.К. от САК,АД „***“, гр. С.***,бул.“***“№***,бизнес
сграда „***“,ет.5 деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на
4 700лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10