Номер 198410.07.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIIа състав
На 08.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
Наталия П. Неделчева
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Въззивно гражданско дело №
20203100501511 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 34667/05.06.2020 г., депозирана от С. Д. П. с
ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Георги Стаматов“ № 1, вх. 9, ет. 2, ап. 37, действащ
чрез адв. Кремена Танева, срещу Решение № 1572/23.03.2020 г., постановено по гр. д. №
19176 по описа на РС-Варна за 2019 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с
правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, срещу „ОББ Интерлийз“ ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 135 А,
представлявано от изпълнителния директор Атанас Ботев, чрез адвокат Мариета Цветкова,
за осъждане на ответника да заплати сумата от 350 лева, представляваща претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по изпълнително
дело № 20147180400718 по описа за 2014г. на ЧСИ Станимира Данова, прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 42345/01.07.2020 г. от
въззиваемата страна „ОББ Интерлийз“ ЕАД, действаща чрез адвокат Мариета Цветкова.
І. По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл.
259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и
приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално
1
допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение
на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на
обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
1. По доклада на въззивната жалба и отговора:
Във въззивната жалба с вх. № 34667/05.06.2020 г., подадена от С. Д. П. , се излагат
подробни доводи за неправилността и необосноваността на съдебното решение, както и
това, че същото е постановено при противоречие с материалния закон. Излага доводи, че в
случая се претендира ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответното юридическо лице, която е за вреди, причинени от негови служители при или по
повод изпълнение на възложената им работа, като юридическото лице отговаря и когато не е
установено кой е конкретният причинител на вредите. В този смисъл са задължителните
постановки, дадени в Постановление № 7/1959 на ПВС. Поддържа се, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че производството по изпълнителното дело е
било прекратено на 26.11.2012г. по силата на закона и съответно, че липсва висящо
изпълнително производство, по което да бъдат предоставени адвокатски услуги и да се
дължи адвокатско възнаграждение. Славчо Петров твърди, че именно това е основанието за
възникване на правния му интерес от предявяване на иска, тъй като съдебният изпълнител е
предприемал изпълнителни действия в условията на перемирано производство и е
поддържал висящността му. Заявява, че Варненски районен съд неправилно е приел, че със
сключване на съдебна спогодба по гр.д. № 10789/2019г., страните са се споразумели относно
това, че са уредили окончателно отношенията помежду си и нямат други претенции във
връзка с правоотношението предмет на делото, като сочи, че предметът на
първоинстанционното дело е различен от този, по горепосочената спогодба. Въззивникът не
е съгласен и с извода на съда относно недоказаността на факта на плащане на
претендираната сума и изразеното с решението съмнение в този смисъл. Сочи, че за
страните е налице свобода на договарянето и те сами могат да преценяват кой разход по
какъв начин да уговарят, поради което намира заключението на първата инстанция за
неправилно, недоказано и непочиващо върху нито една законова разпоредба. Претендира
сторените съдебно-деловодни разноски за две инстанции.
В отговора с вх. № 42345/01.07.2020 г. въззиваемото дружество „ОББ Интерлийз“
ЕАД оспорва горепосочената въззивна жалба като неоснователна. Моли същата да бъде
2
оставена без уважение, а решението в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно,
постановено в съответствие с материалния и процесуален закон. Излага доводи, че по
делото са събрани достатъчно убедителни доказателства досежно това, че след изтичане на
срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, по изпълнителното дело не са правени искания за
иницииране на изпълнителни действия, като в тази връзка оспорва твърденията на
въззивника за предприемане на изпълнителни действия в условията на перемирано
производство. Сочи, че изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона много
преди 2018г., а в правомощията на съдебния изпълнител е единствено да прогласи
прекратяването. Твърди, че при липса на висящ процес не е налице необходимост от
процесуално представителство на страните по същия. Изразява становище, че
първоинстанционният съд правилно е приел, че по делото не се е доказало наличието на
противоправно деяние, проявено чрез виновно бездействие на служители на дружеството,
поради което е налице липса на елемент от фактическия състав на деликтната отговорност
по реда на чл. 49 от ЗЗД. Счита, че с решението си, съдът правилно е достигнал до извода, че
действителното заплащане на претендираната сума за адвокатско възнаграждение е останало
недоказано.
Претендира реализираните в настоящото производство разноски.
Страните не са направили искания за допускане и събиране на доказателства
пред настоящия съдебен състав.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 34667/05.06.2020г., подадена от С. Д.
П. с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Георги Стаматов“ № 1, вх. 9, ет. 2, ап. 37,
действащ чрез адв. Кремена Танева, срещу Решение № 1572/23.03.2020 г., постановено по
гр. д. № 19176 по описа на РС-Варна за 2019 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният
иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, срещу „ОББ Интерлийз“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 135
3
А, представлявано от изпълнителния директор Атанас Ботев, чрез адвокат Мариета
Цветкова, за осъждане на ответника да заплати сумата от 350 лева, представляваща
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по
изпълнително дело № 20147180400718 по описа за 2014г. на ЧСИ Станимира Данова.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1511/2020 г. на ОС-Варна за 16.09.2020 г. от
09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4