№ 147
гр. Пловдив, 26.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно частно търговско
дело № 20225001000186 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274 от ГПК.
Същото е започнало по повод изходяща от адв. Ел. Кр., процесуален
представител на Г. М. Г. и П. П. Г. частна жалба против постановеното по т.
дело Д 5/2021 г. по описа на К.О.С. определение № 21838 от 21.12.2021 г., с
което е оставена без уважение подадената от адв. Ел. Кр. молба по чл. 248 от
ГПК за допълване на решение № 21104 от 11.10.2021 г. в частта за
разноските, като се осъди „Г.К.“ ЕООД гр.П. да заплати на адв. Ел. Кр.
разноски за осъществено процесуално представителство на Г. М. Г. и П. П. Г.
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на
определението, поискана е отмяната му и постановяване на друго, с което
възнаграждение да се присъди.
Въззиваемата страна е изразила становище за неоснователност на
жалбата.
Съдът, като се запозна с акта предмет на обжалване и данните по
делото намери за установено следното:
Търговско дело № 5/2021 г. по описа на К.О.С. е завършило с
решение от 11.10.2021 г. С него е обявена за недействителна на основание чл.
647, ал.1, т.1 от ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на С.
Г. Г. в качеството му на ЕТ с фирма „С. - С. Г.”, ЕИК *********, гр. К. /в
1
несъстоятелност/ сключената между търговеца и Г. М. Г. и П. П. Г.
безвъзмездна сделка с недвижим имот обективирана в НА за дарение на
недвижим имот № *** от **.**.**** г., т.*, рег. № ****, н. дело № ***/2018 г.
на нотариус с рег. № *** и район на действие този на К.Р.С., като пък
осъдителния иск предявен от „Г.К.“ ЕООД, гр.П. в качеството му на кредитор
на несъстоятелността против Г. М. Г. и П. П. Г. за връщане на имота предмет
на горната сделка в масата на несъстоятелността е бил отхвърлен.
Г. М. Г. и П. П. Г. са били осъдени да заплатят в полза на бюджета на
съдебната власт ДТ дължима за уважения иск. По отношение на ДТ за
отхвърления иск е постановено плащането й от масата на несъстоятелността,
като искането на Г. М. Г. и П. П. Г. за присъждане на разноски е оставено без
уважение поради това, че такива не били направени.
Това решение е влязло в сила на 27.11.2021 г.
Тук за яснота е нужно да се посочи, че по делото Г. М. Г. и П. П. Г. са
били представлявани от адв. К.. За установяване на съответната
представителна власт по същото е представено на стр. 54 пълномощно, като
под него е материализиран и договор за правна помощ сключен между
ответниците и адвоката. В т. 2 от същия те са уоговорили, че процесуалното
представителство в производството пред КОС ще се осъществява по чл. 38,
ал.1 от ЗА.
В отговора на исковата молба подадена от К. от името на Г.и е
отправено искане да им се присъдят разноски съгласно приложеното
пълномощно ведно с договор за правна защита и процесуално
представителство осъществявани по реда на чл. 38, ал.1 от ЗА.
В последното съдебно заседание адв. К. също е отправила искане за
присъждане на разноски на клиентите й.
На 29.11.2021 г. по делото е постъпила изпратена по пощата на
26.11.2021 г./виж пощенското клеймо/ молба от адв. Ел. Кр., процесуален
представител на Г. М. Г. и П. П. Г. за изменение на решението в частта за
разноските относно присъждането на адв. възнаграждение по чл. 38, ал.2 от
ЗА на адв. К. съобразно отхвърлената част от иска.
По тази молба насрещната страна е подала отговор, в който са изложени
доводи за недопустимост на искането с оглед липсата на списък за разноски.
2
Излагат се и съображения за неоснователност на същото с оглед на факта, че
с отговора на исковата молба, а и в последното съдебно заседание е отправено
искане за присъждане на разноски в полза на ответниците, но не и на
възнаграждение в полза на адвоката по чл. 38, ал.2 от ЗА. Посочено е също,
че присъждането на адв. възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ГПК предполага в
договора за правна помощ да е посочено на кое от основанията по чл. 38, ал.1
от ЗА същата е предоставена. В процесиня договор такова посочване
липсвало, като се излагат и доводи за липса на предпоставките за
предоставянето й.
С обжалваното определение съдът е приел молбата за допустима, но по
същество за неоснователна. Изложените по този повод мотиви са свързани с
липса на отправено искане от страна на адв. К. за присъждане на
възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ГПК.
Недоволна от определението адв. К. е подала жабата станала причина за
започване на настоящето дело.
Във връзка със същата следва да се посочи, че според чл. 25, ал. 1
от ЗА адвокатът представлява своя клиент възоснова на писмено
пълномощно, т.е. необходимо е наличието на упълномощителна сделка, която
води до пораждане на представителна власт в патримониума на
упълномощеното лице(адвокат). Същата от своя страна му е необходима за
изпълнението на поети от него права и задължения предмет на едно друго
правоотношение. В случая то е породено от друг юридически факт - договор
за правна защита и съдействие. Именно в него се уреждат правата и
задълженията на страните и респ. размера на дължимото адвокатско
възнаграждение-чл. 36, ал.1 от ЗА. Логично е с този договор да се постигнат
уговорки и за безвъзмездно престиране на адвокатската услуга с оглед
наличието на хипотезите на чл. 38, ал.1 от ЗА.
В тази разпоредба е предвидено, че адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на:
1. лица, които имат право на издръжка,
2. материално затруднени лица,
3. роднини, близки или на друг юрист.
В чл.2 на чл. 38 пък е предвидено, че в случаите на ал. 1 ако в
3
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Посочено е, че съдът следва да определи същото в размер не
по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал.2 и да осъди другата
страна да го заплати.
По конкретния казус доказателства за сключен между ответниците
и адвоката договор за правна помощ са представени на стр. 54 от делото на
КОС. В него изрично е посочено, че адв. услуга се престира безвъзмездно на
основание чл. 38, ал.1. В случая действително липсва конкретизация кое е
основанието за това безвъзмездно престиране, но това като цяло не влияе на
действителността на договора. От друга страна в тази хипотеза съдът не
дължи проверка за съществуването на посочените от законодателя в ал. 1
предпоставки.
Това сочи, че уговорката за безвъзмездно престиране на правната
помощ при липса на доказателства и възражения за симулативност на същата
и наличие на договорен размер на възнаграждение е достатъчна, за да се
направи заключение за приложимост на чл. 38, ал.2 от ЗА.
Възможността за определяне и присъждане на възнаграждение при
наличие на безплатно оказана правна помощ е функция на гражданския
процес и е логично за нея да се прилагат предвидените в ГПК правила още
повече, че заплащането на възнаграждението се възлага в тежест на
насрещната страна. От друга страна в чл. 38, ал.2 от ЗА се говори за право на
адвоката да получи възнаграждение, а не направо за задължение на съда да
присъди същото при условие, че насрещната страна е осъдена да заплати
разноски. По тази причина настоящият състав на ПАС счита, че определянето
и присъждането на възнаграждение ЗАДЪЛЖИТЕЛНО следва да бъде
обусловено от отправяне на изрично искане. То от своя страна следва да се
направи в сроковете по ГПК, т.е. според чл. 80 от ГПК най-късно в
последното по делото заседание, когато приключва и възможността по делото
да се правят искания и събират доказателства.
В случая данни по делото за отправено конкретно искане за определяне
на възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА липсват. Реално за ПАС и в отговора
на исковата молба и в последното заседание се претендира присъждане на
разноски в полза на двамата ответници, а не на адв. възнаграждение по чл. 38,
4
ал.2 от ЗА в полза на адв. К..
Това сочи, че не са налице основания за допълване на решението в
искания от адв. К. смисъл. Такива са и изводите на КОС и определението му
следва да се потвърди.
Водим от това съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 5/2021 г. по описа на
К.О.С. определение № 21838 от 21.12.2021 г., с което е оставена без уважение
подадената от адв. Ел. Кр. - процесуален представител на Г. М. Г. и П. П. Г.
молба по чл. 248 от ГПК за допълване на решение № 21104 от 11.10.2021 г. в
частта относно разноските, като се осъди „Г.К.“ ЕООД гр.П. да заплати на
адв. Ел. Кр. разноски за осъществено процесуално представителство на Г. М.
Г. и П. П. Г., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Определението подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5