РЕШЕНИЕ
№ 15749
гр. София, 16.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20211110171364 по описа за 2021 година
при секретаря Радка Христова, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „С. в. АД против Т. А. С.
и Я. В. Я. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. /за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/ за
признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца сумата от 6789,58 лв.-
главница за периода 08.01.2019г. - 08.02.2019г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащане на задълженията, както и разноски по делото за
държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт. Твърди, че сумите за предоставени
ВиК услуги се претендират от ответниците разделно при равни квоти, както следва:
-За Т. А. С. – главница в размер на 3394,79 лева
-За Я. В. Я. – главница в размер на 3394,79 лева.
Ищецът твърди, че ответниците са потребители на В и К услуги в процесния
период на адрес: 1164 София, ул. .... № 59, като за задълженията, предмет на
заповедното производство, в базата данни на дружеството е създадена договорна
сметка ********** към клиентския номер, отнасящ се за имота. Твърди, че по силата
на чл. 8 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
получаването на ВиК услуги става чрез публично известни ОУ, предложени от
1
оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните
системи или от съответния регулаторен орган. Заявява, че за посочения период,
правоотношенията между страните са регламентирани от ОУ за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор „Софийска вода“ АД, одобрени от КЕВР на
основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ (ОУ). Претендира разноски
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответницата Т. А. С., която
твърди, че предявените искове са неоснователни. Оспорва твърдението на ищцовото
дружество за наличие на договорни отношения с ответниците. Посочва, че Т. С. и Я.
Я. не са потребители на ВиК услуги, тъй като в исковия период не са имали качеството
на собственици или ползватели на процесния период, като още на дата 13.09.2018г.
имотът е бил отчужден с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт
№ 137, том CXXXVII, дело № 43288 от 2018 г., по силата на който Т. С., в качеството
си на собственик на ¾ /три четвърти / идеални части от имота, и Я. Я., като собственик
на останалата ¼ /една четвърт/ идеална част са продали на П. Ш. и В. Пл. Ш.
процесните апартаменти и избено помещение. Поддържа, че след дата 13.09.2018 г.
ответниците нито са притежавали вещни права върху имота, нито пък са били
ползватели. Изтъква, че е невъзможно за период от 1 месец да бъде потребено
посоченото в исковата молба количество вода на стойност 6789,58 лева в апартамент с
площ от 91,45 кв. м. Моли за отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор и от другия ответник – Я. В.
Я., които оспорва предявените искове като неоснователни. Заявява, че Я. Я. и Т. С., не
са били собственици или ползватели на посочения имот за процесния период. Посочва,
че Я. Я. е бил съсобственик за ¼ /една четвърт/ идеална част от имота само в
продължение на 4 месеца и то значително преди посочения от ищеца период. Оспорва
присъждането на исковата сума да е при равни квоти, тъй като Я. Я. никога не е
притежавал повече от ¼ идеална част от имота. Твърди, че на дата 11.03.1993 г. с
Нотариален акт за Собственост на апартамент построен от ЖСК върху държавно място
№ 081, том XXV, дело № 4457/1993 г. по описа на Ивайло Николов – нотариус при
Софийска нотариална служба към II – ри Районен съд, Атанас Сотиров Стойчев и Т. А.
Мълчанова (С.) са придобили собствеността върху Апартамент № 15, находящ се в
блок 4 – ти, етаж 1 – ви на ЖСК „К.“, ул. „М...“ № 59 – София, община „Лозенец“ с
обща площ от 91,45 кв. м., ведно с Мазе № 3 с обща площ от 6,40 кв. м. Посочва, че
след прекратена СИО, по наследство, както и по замяна, Т. С. е притежавала ¾ от
процесния имот. Изтъква, че на дата 10.05.2018 г. с Нотариален акт за покупко –
продажба на ¼ идеална част от недвижим имот № 122, том LXIV, дело № 20517 от
2018 г. на АВ-София, К. А. М. е продал на Я. В. Я. собствената си ¼ идеална част от
гореописания апартамент № 15. Твърди, че 4 месеца по – късно, на дата 13.09.2018 г. с
Нотариалент акт за покупко – продажба на недвижим имот № 137, том CXXXVII, дело
№ 43288/2018 г. Т. С. (собственик на ¾ от имота) и Я. Я. (собственик на ¼ от имота) са
2
продали на П. Ш. и В.П.Ш. гореописания апартамент и мазе. Поддържа, че Я. Я. и Т.
С. са били собственици на имота до 13.09.2018 г., след което не са притежавали вещни
права върху него, нито пък са го ползвали. Смята, че за процесния период
ответниците Я. и С. не би могло да бъдат определени нито за собственици, нито за
ползватели, поради което претендираната главница в размер на 6789,58 лева се явява
неоснователна, както и претенциите за обезщетение за забава.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Представен е Нотариален акт за собственост на апартамент построен от ЖСК върху
държавно място, № 81, том XXV, дело 4457, 1993 г.,с който А. С. С. и Т. А. Мълчанова
придобиват собствеността на недвижим имот, представляващ апартамент № 15,
находящ се в блок четвърти, етаж I на ЖСК „К., ул. .....№ 59 – гр. София, община
„Лозенец“, с обща площ от 91,45 кв. м.
Видно от представения по делото Нотариален акт за покупко – продажба на ¼
идеална част от недвижим имот, № 123, том I, рег. № 4870, дело № 109 от 10.05.2018
г., с който ответника Я. В. Я. придобива ¼ идеална част от апартамент № 15, находящ
се в блок четвърти, етаж I на ЖСК „К.“, ул. ... № 59 – гр. София, община „Лозенец“, с
обща площ от 91,45 кв. м.
Представен е и Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 25,
том III, рег. № 6442, дело № 364 от 13.09.2018 г., видно от които ответниците Т. А. С. и
Я. В. Я. продават съсобствения недвижим имот представляващ апартамент № 15,
находящ се в блок четвърти, етаж I на ЖСК „К.“, ул. ...№ 59 – гр. София, община
„Лозенец“, с обща площ от 91,45 кв. м., както следва: Т. А. С. – продава собствените си
¾ идеални части, придобити на собствено основание чрез участие в ЖСК, след
прекратена СИО, по наследство и замяна, представляващи нейна лична собственост , и
Я. В. Я. – собствената си ¼ идеална част, придобита чрез покупко – продажба,
представляваща негова лична собственост.
Видно от приложената по делото Справка № 190061 от 09.02.2024 г. за
вписвания, отбелязвания и заличавания се установява, че горепосочените сделки са
вписани в Службата по вписванията.
В производството е изслушано заключение на вещо лице по допуснатата,
изготвена и приета съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира като
обективно, ясно, пълно и безпристрастно. От заключението се установява, че след
извършени корекции при смяна на собственост и отписани задължения, количествата
доставена питейна вода останали за заплащане от ответниците Т. А. С. и Я. В. Я. по
договорна сметка № ********** са консумация – 3161,818 м3, общи разходи –
326,645м3 и общо количество 3488,463м3.
3
От заключението на вещото лице, по допуснатата ССчЕ, което съдът кредитира
като обективно, безпротиворечиво и добросъвестно дадено се установява, че за
предоставяне на ВиК услуги в процесния имот с клиентски № ********** за
процесния период, се констатира задължение по процесна фактура № 86058065 от
08.01.2019 г. в общ размер на 1964,99 лева. Вещото лице констатира и задължение по
процесна фактура № 86091471 от 09.01.2019 г. в общ размер на 4299,56 лева. Установи
се още, че процесното вземане за имот с адрес: гр. София, ул. .... № 59, клиентски №
********** с договорна съдебна сметка ********** в общ размер на 6264,55 лева –
главница за ВиК услуги към момента на проверката не е погасена.
Съдът като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест, при
установителен иск, ищцовото дружество следва да установи, че спорното право е
възникнало, наличие на облигационна връзка, обемът и цената на доставената услуга.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК услугите са
собствениците на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни
и/или дъждовни води.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства - Нотариален акт за
собственост на апартамент построен от ЖСК върху държавно място, № 81, том XXV,
дело 4457, 1993 г. се установява, че Т. А. С. е придобила ¾ /три четвърти / от
процесния недвижим имот на 11.03.1993 г. в съсобственост заедно с трето за процеса
лице и от приетия Нотариален акт за покупко – продажба на ¼ идеална част от
недвижим имот, № 123, том I, рег. № 4870, дело № 109 от 10.05.2018 г., безспорно се
установи, че другия ответник – Я. В. Я. е придобил ¼ част от процесния имот на дата
10.05.2018 г., което обосновава и извода, че ответниците Т. А. С. и Я. В. Я. са били
съсобственици на процесния недвижим имот до дата 13.09.2018 г., когато с Нотариален
акт за покупко – продажба на недвижим имот № 25, том III, рег. № 6442, дело № 364
от 13.09.2018 г. прехвърлят процесния имот на трети за делото лица.
От приетото по делото заключение на СТЕ, което е компетентно изготвено,
съдът приема за установено, че след извършени корекции при смяна на собственост и
отписани задължения, количествата доставена питейна вода останали за заплащане от
ответниците Т. С. и Я. Я. са Консумация: 3161,81 м3; Общи разходи: 326,645м3; Общо
количество: 3488,463м3. Съгласно установеното от експертизата и изясненото от
компетентното вещо лице в открито съдебно заседание за процесния едномесечен
4
период има две фактури, с които са префактурирани суми, касаещи периода от
22.04.2012 г. до 18.12.2018 г., като въз основа на всички фактури, които влизат в
горепосочения период вещото лице е установило и количеството. Установи се, че след
представена справка от ищцовото дружество за количества които са отписани от тази
сметка е създадена нова договорна сметка под № **********, тъй като има нов
собственик на имот. Вещото лице посочва още, че периодът посочен в двете фактури е
период, който съдържа количество за реално потребена вода от предишни периоди.
От приетото по делото като компетентно изготвено и неоспорено от страните
заключение по ССчЕ безспорно се установи, че в процесния имот задължението по
процесната фактура № 86058065 от 08.01.2019 г. е в общ размер на 1964,99 лева, а
задължението по процесна фактура № 86091471 от 09.01.2019 г. е в общ размер на
4299,56 лева. От същата експертиза безспорно се установи, че процесното вземане за
процесния имот с клиентски № ********** с договорна сметка ********** е в общ
размер на 6264,55 лева – главница за ВиК услуги към момента на проверката не е
погасена. Съгласно установеното от експертизата и изясненото от вещото лице в
открито съдебно заседание за процесния период от ищеца са предоставени два
документа, които са префактурирани и изцяло са формирани от потребление за стар
период, като префактурирането може да се допусне по смяна на собственост или по
смяна на партида. Вещото лице заявява, че в случая има смяна на собственост
възникнало месец октомври 2018 г., което е наложило това префактуриране. Заявява,
че договорна сметка с № ********** съдържа незаплатени задължения, които са обект
на старо потребление, което е префактурирано с два нови номера на счетоводни
документи, а именно ********** от 08.01.2019 г. и ********** от 08.02.2019 г. Вещото
лице посочва, че експертизата разглежда периода описан при префактурирането до
29.09.2018 г. Заявява, че сумите, които са в префактурирания документ, касаещи месец
ноември и декември 2018 г. излизат извън процесния период, тъй като тогава се е
сменила собствеността.
Следователно съдът намира, че ищцовото дружество е осъществило
задълженията си по предоставяне на ВиК услуги в процесния имот за исковия период.
Ответниците имат качеството на потребители на ВиК услуги и между страните е
възникнало облигационно отношение, по силата на публично известни Общи условия.
При така установените обстоятелства, съдът намира, че предявените искове
са частично основателни:
От кредитираното експертно заключение по ССчЕ се установи, че размерът на
дължимите суми за клиентски № ********** с договорна сметка ********** е в общ
размер на 6264,55 лева – главница за ВиК услуги.
Съдът следва да отбележи, че по делото е релевирано и възражение за изтекла
погасителна давност от ответниците с Молба с вх. № 127660 от дата 17.04.2024
5
г.,/л. 79 по делото / но доколкото същото е направено извън срока за отговор на
исковата молба, то съдът счита, че същото е преклудирано и не дължи произнасяне по
така направеното възражение.
От представения Нотариален акт за собственост на апартамент построен от
ЖСК върху държавно място, № 81, том XXV, дело 4457, 1993 г. безспорно се установи,
че ответницата Т. А. С. е придобила 1/3 идеална част от процесния имот през 1993 г., а
от Нотариален акт за покупко – продажба на ¼ идеална част от недвижим имот, №
123, том I, рег. № 4870, дело № 109 от 10.05.2018 г. безспорно се установи, че другия
ответник Я. В. Я. е придобил ¼ идеална част от процесния имот на 10.05.2018 г.
Ответницата Т. С., която е съсобственик от 1993 г. следва да бъде осъдена при квота
3/4/три четвърти/ за целия период на старите незаплатени задължения, които са
префактурирани, с изключение на фактурата от 17.10.2018 г. в размер на 100,32 лева,
тъй като към този момент видно от Нотариален акт за покупко продажба на недвижим
имот № 25, том III, рег. № 6442, дело № 364 от 2018 г. процесния имот е бил
прехвърлен. а ответника Я. Я. следва да бъде осъден при квота ¼/една четвърт/,
считано от месец май 2018 г., и за периода от 10.05.2018г. (от момента на
придобиване на собствеността) до 13.09.2018г. Доколкото приетата по делото ССчЕ
установи, че дължимите суми възлизат в общ размер на 6264,55 лева, а именно по
процесните фактури, които се формират от незаплатени задължения от старо
потребление и взимайки предвид, че фактурата на дата 17.10.2018 г. в размер на 100,32
лева касае период след извършената прехвърлителна сделка от ответниците на
процесния имот от дата 13.09.2018 г., то съдът приема, че съобразно установените
квоти и периоди в които ответниците са били собственици на процесния имот,
предявения иск следва да бъде частично уважен, а именно за ответницата Т. А. С. в
размер на 4698.41 лева/съобразно изчисленията на в.л. по ССЕ/, но доколкото ищеца
претендира присъденото в хода на заповедното производство сумата от 3394.79 лв по
отношение на този ответник, то искът следва да бъде уважен за тази сума в противен
случай би се стигнало до свръх петитум. За ответника Я. В. Я. с оглед на
обстоятелството, че е станал съсобственик на процесния имот на дата 10.05.2018 г., то
същия дължи сума в размер на 207,33 лева, а за целия претендиран от ищеца размер от
6789,58 лева следва да бъде отхвърлен.
.
По разноските: Частичната
основателност на исковете (респективно частичната неоснователност) на исковете дава
право на съдебни разноски и на двете насрещни страни (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК).
Настоящият съдебен състав дължи диференцирано произнасяне по съдебно – деловодните
разходи за заповедното и за сегашното исково производство. (съобразно т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Ответникът Я. В. Я. е защитаван от адв. Р. Р. П. , който е осъществявал безплатна правна
6
помощ по делото. Последният претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 3 ЗА. Същото, определено по реда на Наредба №1/2004г. и при съобразяване на
отхвърлената част от исковете, е в размер на 600.41 лв., която на основание чл.78, ал.3 ГПК,
вр. чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.1, т.3 ЗА следва да бъде присъдена на адвоката. Ответниците нямат
право на отделно адвокатско възнаграждение в заповедното производството за подадено
възражение и такова не следва да му бъде присъждано /в този смисъл Определение
№45/23.01.2019г. по ч.т.д.№3074/2018г. на ВКС, I ТО, Определение №140/19.03.2020г. по
ч.т.д.№236/2020г. на ВКС, II ТО и др./.
Разноските полагащи се на ищеца, пропорционално на уважената част от
претенциите, са:
За ответника Т. А. С. –92.90лева – за заповедната процедура, изчислена на основата
на 135,79 лева – заплатена държавна такса и 50,00 лева възнаграждение за юрисконсулт, и
-342.89 лева – за исковия процес, формирани на базата на 135.79 лева –заплатена
държавна такса, 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ (приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.), и 500,00 лева – заплатено възнаграждение за
вещи лица.
За ответника Я. В. Я. – 5.68лева – за заповедната процедура, изчислена на основата
на 135,79 лева – заплатена държавна такса и 50,00 лева възнаграждение за юрисконсулт, и
сумата от 20.94 лева – за исковия процес, формирани на базата на 135.79 лева –заплатена
държавна такса, 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ (приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.), и 500,00 лева – заплатено възнаграждение за
вещи лица.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Т. А. С., с ЕГН :
**********, с адрес: гр. София, ..... № 59, дължи на „С. в.“ АД, ЕИК....., със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. ...., ет. 2 и 3, ......, на основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 43, ал. 2, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
7
канализационните системи, сумата от 3394.79лева – цена за доставени услуги
водоснабдяване и канализация до имот на адрес: гр. София, район „Лозенец“, ....№ 59,
за периода от 01.03.2012 г. до 13.09.2018 г., включително ведно със законна лихва от
30.10.2019 г. (датата на подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение)
до окончателното плащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Я. В. Я., с ЕГН :
********** и адрес: гр. София, ул.... № 59, дължи на „С. в.“ АД, ЕИК ...., със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. ...., ет. 2 и 3, ...., на основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 43, ал. 2, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, сумата от 207,33 лева – цена за доставени услуги
водоснабдяване и канализация до имот на адрес: гр. София, район „Лозенец“, .... № 59,
за периода от 10.05.2018 г. до 13.09.2018 г.включително ведно със законна лихва от
30.10.2019 г. (датата на подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение)
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен
размер от 3394.79 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Я. В. Я., с ЕГН : ********** адрес:
гр. София, ул. ....№ 59, да заплати на „С.. в.“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул....., ет. 3, ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следните суми
: сумата от 5.68лева – сторени разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. №62870/2019г. по описа на СРС, 142 състав и и сумата от 20.94 лева – за исковия
процес, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Т. А. С., с ЕГН : ********** и
адрес: гр. София, ул. ...№ 59, да заплати на „С. в.“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление – гр. София, бул. ...., ет. 3, ....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следните
суми : сумата от 92.90лева –за заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
62870/2019г. по описа на СРС, 142 състав и сумата от 342.89 лева – за исковия процес,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 ЗА „С.
в.“ АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. ...., ет. 3, .....,, да
заплати на адв. Р. Р. П. - сумата от 600.41лв., представляваща разноски по делото за
полагащо се адвокатско възнаграждение за защита на Я. В. Я., адрес: гр. София, ул. ..... №
59.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9