Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 14.04.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на девети декември през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с-я: ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… като разгледа
докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №14138 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпили са въззивна жалба от ответниците – П.В.Б. и Д.Й.С., чрез назначен
особен представител адв.Й.Х., и въззивна
жалба от третото лице – помагач – Т.Н.К., с които се обжалва решение №173210
от 22.07.2019г., постановено по гр.дело №49800/2015г.
по описа на СРС, І Г.О., 49-ти състав, в частта, в
която е прогласен за нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД договор за
замяна на недвижими имоти от 07.05.2015г., обективиран в нотариален акт №105, том ІІІ, рег. №07829, дело №0470/2015г.,
сключен между М.Ц.Я., ЕГН **********, чрез пълномощник З.Г.С., от една страна и
от друга страна - П.В.Б., ЕГН **********, с който М.Ц.Я. е прехвърлил на П.В.Б.
следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда, с предназначение жилище,
апартамент, заснет с идентификатор №68134.1382.2024.2.36, находящ се в град
София, СО район „Надежда“, ж.к.“******, срещу което П.В.Б. е прехвърлил на М.Ц.Я.
5/6 ид. части от 1/2 ид. част от УПИ VІ-815, 816, от кв.№17, по плана на
гр.Драгоман, обл.Софийска, с площ 304 кв.м., заедно с цялата южна половина
/южен близнак/ от жилищна сграда – близнак в парцела, който близнак е построен
върху площ от 52 кв.м..
В двете въззивни жалби са инвокирани идентични доводи за необоснованост,
неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната
част, като постановено в противоречие на материалния закон. Изложени са доводи, че съдът не
е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, което е довело до
обосноваване на погрешни правни изводи, че атакуваната сделка за замяна е нищожна
поради липса на съгласие на основание
чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД. Твърди се, че съдът неправилно е определил правната
квалификация на предявения иск, произнесъл се е по непредявен иск, тъй като
изложените от съда мотиви се отнасят до валидността на упълномощителната
сделка, а не до валидността на атакувания договор за замяна. В тази връзка се
поддържа, че съдът е следвало да се произнесе по иск с правно основание чл.42,
ал.2 от ЗЗД и да прогласи нищожността на упълномощителната сделка, което в
случая не е направил и това е довело до постановяване на порочен съдебен акт,
който подлежи на отмяна. Оспорват се констатациите на експерта-графолог в
приетите по делото основно и допълнително заключение на съдебно-почеркова
експертиза. Излага се още, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на
разпитаната по делото свидетелка В.Б.– нотариуса, изповядал атакуваната сделка
за замяна, която категорично е заявила пред съда, че ищецът се е явил в
нотариалната кантора и лично пред нея е подписал процесното пълномощно, както и
е поставил пръстов отпечатък, тъй като е имал затруднение във връзка с
изписване на трите си имена. По тези аргументи се поддържа, че по делото са
налице достатъчно убедителни доказателства, установяващи факта, че ищецът е
взел участие при подготовката за извършване на процесната сделка за замяна,
като лично е подписал пред нотариуса както процесното пълномощно, така и
декларации по чл.264, ал.1 от ДОПК и чл.25 от ЗННД, които са нотариално
заверени от нотариус В.Б., описани са като документи в изготвения по делото
нотариален акт за замяна на недвижими имоти и не са били оспорени по надлежния
ред в хода на съдебното производство. Молят съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови
друго, с което да отхвърли предявения иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2
от ЗЗД за прогласяване за нищожен на договор за замяна на недвижими имоти от
07.05.2015г., обективиран в нотариален акт
№105, том ІІІ, рег. №07829, дело №0470/2015г..
Въззиваемата страна - М.Ц.Я.,
чрез адв.П.В., представя два писмени отговора по всяка от двете въззивни жалби,
в които изразява становище относно неоснователността на постъпилите въззивни жалби.
Излагат се доводи, че решението на СРС в обжалваната част е правилно и
законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на закона и при
спазване на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че след съвкупен анализ
на събраните по делото доказателства СРС е обосновал правилен извод, че атакуваната сделка за замяна,
обективирана в нотариален акт за замяна
на недвижими имоти №105, том ІІІ, рег. №07829, дело №0470/2015г. по описа на
нотариус В.Б., с район на действие СРС, вписана в регистъра на НК под №302, е нищожна на чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, тъй като по делото е установено
по несъмнен начин, че ищецът - М.Ц.Я. не
е делегирал представителна власт на З.Г.С. да се разпорежда със собствения му
недвижим имот, вкл. и да сключва договор за замяна. Сочи се, че от приетото по
делото основно и допълнително заключение на съдебно-почеркова експертиза се
установява по категоричен начин обстоятелството, че подписът за упълномощител в
нотариално завереното пълномощно от 29.04.2015г., с което ищецът - М.Ц.Я. упълномощава З.Г.С. да го представлява пред
нотариус и трети юридически и физически лица, като се разпорежда, дари,
продаде, замени, ипотекира и др. с неговия недвижим имот, а именно: самостоятелен
обект в сграда, с предназначение: жилище, апартамент, заснет с идентификатор №68134.1382.2024.2.36,
находящ се в град София, СО район „Надежда“, ж.к.“******, не е положен от ищеца - М.Ц.Я.. Следователно от анализа на събраните по делото
доказателства се налага категоричен извод, че атакуваната сделка за замяна е
сключена при липса на делегиране на представителна власт от страна на
пълномощника на ищеца поради нищожност на упълномощителната сделка. Допълнителни
аргументи в горния смисъл са изложени и в писмена защита. Моли съда да
постанови съдебен акт, с който да потвърди решението на СРС в обжалваната част като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, направени пред въззивната
инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Предявени са от М.Ц.Я. срещу П.В.Б. и
Д.Й.С. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.2,
пр.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за замяна на недвижими
имоти от 07.05.2015г., обективиран в нотариален акт №105, том ІІІ, рег. №07829,
дело №0470/2015г. по описа на нотариус В.Б., с район на действие СРС, вписана в
регистъра на НК под №302; за обявяване на нищожност на договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №008, том ІІ, рег. №656, дело №183
от 12.06.2015г. по описа на нотариус Ц.С., с район на действие СРС, вписана в
регистъра на НК под №030; с правно основание
чл.34 от ЗЗД за връщане на владението на процесния имот и при условията
на евентуалност иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на
договора за замяна поради неплащане на цената.
С оглед предмета на
подадените въззивни жалби на инстанционен контрол подлежи постановеното
първоинстанционно решение в частта,
в която е уважен предявения иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД като
е прогласен за нищожен договор за замяна на недвижими имоти от 07.05.2015г.,
обективиран в нотариален акт №105, том ІІІ,
рег. №07829, дело №0470/2015г. по описа на нотариус В.Б., с район на действие
СРС, вписана в регистъра на НК под №302. Постановеното
първоинстанционно решение в частта, в която са отхвърлени останалите предявени
искове като необжалвано е влязло в сила.
Софийският градски съд, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е
изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така
приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на
настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата
инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени
релевантните за спора факти и обстоятелства.
В
конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата
по делото, че е бил сключен договор за замяна
на недвижими имоти от 07.05.2015г., обективиран в нотариален акт №105, том ІІІ,
рег. №07829, дело №0470/2015г., сключен между М.Ц.Я., ЕГН **********, чрез
пълномощник З.Г.С., от една страна и от друга страна - П.В.Б., ЕГН **********,
с който М.Ц.Я. е прехвърлил на П.В.Б. следния недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда, с предназначение жилище, апартамент, заснет с идентификатор №68134.1382.2024.2.36,
находящ се в град София, СО район „Надежда“, ж.к.“******, срещу което П.В.Б. е прехвърлил
на М.Ц.Я. 5/6 ид. части от 1/2 ид. част от УПИ VІ-815, 816, от кв.№17, по плана
на гр.Драгоман, обл.Софийска, с площ 304 кв.м., заедно с цялата южна половина
/южен близнак/ от жилищна сграда – близнак в парцела, който близнак е построен
върху площ от 52 кв.м..
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивните
жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани
страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.
Разгледани по същество въззивните жалби са
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Решението в обжалваната част е и правилно, като на
основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения
от М.Ц.Я.
срещу П.В.Б. и Д.Й.С. иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД за
прогласяване нищожност на договор за замяна на недвижими имоти от 07.05.2015г.,
обективиран в нотариален акт №105, том
ІІІ, рег. №07829, дело №0470/2015г. по описа на нотариус В.Б., с район на
действие СРС, вписана в регистъра на НК под №302, поради липса на съгласие. Фактическите и правни констатации на настоящия съд
съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата
на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146
от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства,
изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него
за установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон. Доводите изложени в жалбите са изцяло
неоснователни.
Във връзка с доводите изложени във въззивните жалби следва да се добави и следното:
Неоснователни са оплакванията на въззивниците, че
съдът е дал неправилна правна квалификация на предявения иск, както и че се е
произнесъл по непредявен иск, вместо по предявения такъв с правно основание
чл.42, ал.2 от ЗЗД. В петитума на исковата молба е посочено, че се иска
прогласяване нищожността на договор за
замяна на недвижими имоти от 07.05.2015г., обективиран в нотариален акт №105, том ІІІ, рег. №07829, дело №0470/2015г.
по описа на нотариус В.Б., с район на действие СРС, вписана в регистъра на НК
под №302, поради липса на съгласие. В тази
връзка правилно първостепенният съд е приел, че е сезиран с иск за прогласяване
нищожността на сделката за замяна на недвижими имоти, предмет на нотариалния
акт. Във всички случаи, когато ищецът оспорва сключения чрез пълномощник
договор за замяна на недвижими имоти съдът е длъжен да се произнесе по
наличието на представителна власт на пълномощника в мотивите на решението
какъвто е процесният случай. След като в петитума на исковата молба няма
предявен самостоятелен иск по чл.42, ал.2 от ЗЗД, съдът правилно не се
произнесъл в диспозитива на съдебния акт относно нищожността на
упълномощителната сделка. Решаващият съд е приложил точно материалния закон, като
е приел, че липсата на надлежно упълномощаване на представителя, извършил процесната
сделка за замяна на недвижими имоти, без да има представителна власт,
е "липса на съгласие" по смисъла на чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД от
страна на представлявания. Налице е задължителна практика на ВКС - решение по
гр.д. №662/2012 г., І Г.О., постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е
прието, че когато договорът е сключен от пълномощник без представителна власт,
извършеното разпореждане е недействително поради липса на съгласие, съгласно чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД.
На следващо място неоснователни са
оплакванията на въззивниците и по съществото на спора.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗЗД нищожни
са договорите, които имат невъзможен предмет, договорите при които липсва съгласие,
предписаната от закона форма, основание, както и привидните договори.
Основанието се предполага до доказване на противното.
При наличието на така предявения иск в тежест на всяка
от страните е да докаже положителните факти от които черпи права или на които
основава своите възражения. В тежест на ищеца е да докаже, че сключеният
договор на замяна на недвижими имоти е бил нищожен на соченото основание т.е.,
че липсва съгласие на ищеца за сключване на договора за замяна. В тежест на
ответника е да докаже положителните факти от които черпи права. В конкретния случай за да бъде уважен предявения иск
по чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД следва да бъде установена липсата на съгласие
между страните, сключили атакуваната сделка за замяна на недвижими имоти.
Процесният договор за замяна на недвижими имоти е подписан между ответника - П.В.Б. от една страна и от друга страна от З.Г.С., пълномощник на ищеца. Представителната власт на
пълномощника З.Г.С. произтича от пълномощно
от 29.04.2015г., нотариално заверено от нотариус В.Б., с район на действие СРС,
вписана в регистъра на НК под №302. В случая от основно
и допълнително заключение на съдебно-почеркова експертиза, които съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвени, се установява по категоричен
начин, че подписът, положен от името на М.Ц.Я., срещу „упълномощител”, в
двата броя идентични пълномощни, нотариално заверени на 29.04.2015г. под вх.№07547
и вх.№07548 от нотариус В.Б., с район на
действие СРС, вписана в регистъра на НК под №302, с които М.Ц.Я. упълномощава З.Г.С.
да го представлява пред нотариус и трети юридически и физически лица, като се
разпорежда, дари, продаде, замени, ипотекира и др. с процесния недвижим имот, не е положен от ищеца - М.Ц.Я.. В този смисъл е оборена формалната доказателствена
сила на пълномощното и материалната доказателствена сила на официалното
удостоверяване, че подписът е положен от посоченото лице, поради което
пълномощното представлява неистински документ. Неоснователен се явява доводът
на въззивниците, че от показанията на разпитаната по делото свидетелка В.Б.–
нотариуса, изповядал атакуваната сделка за замяна, се установява, че ищецът се
е явил в нотариалната кантора и лично пред нея е подписал процесното
пълномощно, както и е поставил пръстов отпечатък, тъй като е имал затруднение
във връзка с изписване на трите си имена. Показанията на тази свидетелка
въззивният съд намира, че следва да се преценят с оглед разпоредбата на чл.172
от ГПК и доколкото са изолирани и неподкрепени от други събрани по делото
доказателства не следва да се кредитират. На следващо място заявените във
въззивните жалби общи възражения досежно оспорване на констатациите на
експерта-графолог в приетите по делото основно и допълнително заключение на
съдебно-почеркова експертиза съдът намира, че не сочат необоснованост на
заключението и като отчита че не са подкрепени от събрани по делото
доказателства, приема за неоснователни. В случая приетото по делото основно и
допълнително заключение на съдебно-почеркова експертиза са изготвени от вещо
лице-експерт-графолог, мотивирани са, като е даден отговор на поставените му
задачи, предвид на което и съдът във връзка с чл.202 ГПК намира, че
следва да ги кредитира като обективни и компетентно изготвени.
По горните аргументи и след обективен анализ на събраните доказателства, които изясняват
напълно спора от фактическа страна, се налага извода, че двата
броя идентични пълномощни, нотариално заверени на 29.04.2015г. под вх.№07547
и вх.№07548 от нотариус В.Б., с район на
действие СРС, вписана в регистъра на НК под №302, не доказват,
че обективираното в тях изявление изхожда от лицето, автор на документите, в
случая ищецът - М.Ц.Я.. Поради това
едностранните сделки по упълномощаването са нищожни поради липса на съгласие и
като такива не са породили желаните правни последици. След като тази
едностранни сделки са нищожни, то те влечат след себе си и нищожност на договор
за замяна на недвижими имоти от 07.05.2015г., обективиран в нотариален акт №105, том ІІІ, рег. №07829, дело №0470/2015г.
по описа на нотариус В.Б., с район на действие СРС, вписана в регистъра на НК
под №302. Липсата на валидно делегиране на
представителна власт означава, че удостовереното в нотариалния акт №105,
том ІІІ, рег. №07829, дело №0470/2015г. по описа на нотариус В.Б., с район на
действие СРС, вписана в регистъра на НК под №302, волеизявление
за сключването на договора не изхожда от ищеца и следователно,
той не е дал съгласието си за такава сделка, респективно нотариалният
акт не удостоверява съвпадането на
насрещните волеизявления на лицата, посочени като страни по договора за замяна.
След като липсва съгласие от лицето, посочено като страна за сключване на
атакуваната сделка, тя е нищожна по силата на чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД. Съдът намира, че не е осъществен изцяло
фактическият състав на сделката, чието сключване удостоверява оспорения нотариален
акт, поради което тя не може да породи целените правни последици.
Тази нищожност следва да бъде прогласена, като предявеният иск бъде уважен като
основателен и доказан. В тази връзка правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е уважил
предявения иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД за прогласяване
нищожност на договор за замяна на недвижими имоти от 07.05.2015г., обективиран
в нотариален акт №105, том ІІІ, рег.
№07829, дело №0470/2015г. по описа на нотариус В.Б., с район на действие СРС,
вписана в регистъра на НК под №302, поради липса на съгласие, като основателен
и доказан.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение
на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд първоинстанционното
решение в атакуваната част, вкл. и в частта за разноските, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По отношение на разноските за
въззивното производство:
При
този изход на спора на въззивниците- ответници не се следват разноски. На
основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК право на разноски има
въззиваемата страна – ищец само относно сторените такива във въззивното
производство. Съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК и
представените доказателства за реално сторени разноски във въззивното
производство съдът намира, че ответниците - П.В.Б.
и Д.Й.С. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца - М.Ц.Я. сторените от него
разноски пред СГС в общ размер на
1800.00 лв. /1500 лв. – платено адвокатско възнаграждение, и 300 лв. – платен
депозит на особен представител на ответниците за въззивното производство/.
Относно посочените в списъка по чл.80 от ГПК останали претендирани разноски
доколкото са били сторени в първоинстанционното производство е следвало да
бъдат претендирани пред първостепенния съд и след като това не е било сторено,
то е преклудирана възможността да се претендират за първи път пред въззивната
инстанция. Тези разноски не следва да бъдат присъждани в тежест на ответниците.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О.,
ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №173210 от 22.07.2019г., постановено по гр.дело
№49800/2015г. по
описа на СРС, І Г.О., 49-ти състав, в
обжалваната част.
ОСЪЖДА П.В.Б. ЕГН **********,***, и Д.Й.С.,
с ЕГН **********,***; на основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК
да заплатят на М.Ц.Я., ЕГН **********, адрес: ***; сумата от 1800.00 лв.
/хиляда и осемстотин лева/, сторени разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД при условията на чл.280, ал.1
от ГПК в едномесечен срок от съобщението до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.