РЕШЕНИЕ
№
гр. Пазарджик, 14.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, ГО, XXXVI състав, в публично заседание на трети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Василева
при секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 717 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Г.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: *** и Д.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу И.Д.А., ЕГН ********** и И.А.А., ЕГН **********, последните двама с адрес: ***, в която се твърди, че ищците и ответникът И.А. са наследници по закон на лицата Д. А. Г= (Гатов) и А. С. Г.. Ищцата Г.Н. е тяхна дъщеря, ответникът И.А. е техен син, а ищецът Д.Д. е наследник по закон на покойния С= Д.А. - син на наследодателите Д. А. Г= (Г.) и А. С. Г., починал на 21.06.2006 г. Двамата ответници са съпрузи. Ищците сочат, че заедно с ответниците притежават в наследство следния недвижим имот: УПИ II-115, в кв. 5 по пла. на с. С., обл. Пазарджик, с площ от 1013 кв.м., ведно с построената в имота масивна жилищна сграда, с площ от 64 кв.м., състояща се от приземен етаж и жилищен етаж, при съседи на имота: от изток – улица, от запад – УПИ I-114, от север – улица, от юг – УПИ V-117. Изтъкват, че ответникът И.А. бил признат за собственик на основание давностно владение и наследство на гореописания недвижим имот - УПИ II-115, ведно с построената в него масивна жилищна сграда, с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство № 118/02.11.2017 г., том IX, рег. № 14230, н.д. № 1509/2017 г. по описа на Нотариус Анета Илкова. На 15.11.2017 г. ответникът И.А. продал на ответницата И.А. процесния имот срещу задължението на същата лично да полага грижи за него, докато е жив, както и да му предостави правото на ползване на имота, докато е жив, за което бил съставен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 180/15.11.2017 г., том IX, рег. № 14849, н.д. № 1564/2017 г. по описа на Нотариус Анета Илкова.
Ищците оспорват в цялост констатациите на нотариуса в Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство № 118/02.11.2017 г., том IX, рег. № 14230, н.д. № 1509/2017 г. по описа на Нотариус Анета Илкова. Твърдят, че никога не са се отказвали от имота, както и че го притежават в режим на съсобственост с ответника, при следните квоти: за Г.Н. – 1/3 идеална част от земята и от сградата, а за Д.Д. – 1/6 идеална част от земята и от сградата. Сочат, че наследодателят Д. А. Г. (Г.) е придобил владението на процесния имот – земя и сграда по наследство от своя баща А. Б. Г., починал през 1958 г. От този момент през 1958 г. до смъртта си през 1973 г. наследодателят Д. А. Г. (Г.) е владял имота като свой собствен – явно, безспорно и необезпокоявано от никого, като по този начин го придобил по давност. В процесния имот са родени и израснали всички деца на наследодателите. Сочат, че действително към момента в имота живеят само двамата ответници, но категорично отричат да са демонстрирали пред ответника, че се отказват от бащиния си имот и наследството. Твърдят, че ответникът не е придобил процесния имот в цялост, а е собственик само на припадащата му се по наследство 1/3 идеална част от земята и от къщата. Поради това и ответницата И.А. е ста.ла собственик само на 1/3 идеална част от имота с извършената продажба, обективира. в Нотариален акт № 180/15.11.2017 г., том IX, рег. № 14849, н.д. № 1564/2017 г. по описа на Нотариус Анета Илкова.
Ето защо, молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците И.Д.А. и И.А.А., че Г.Д.Н. е собственик на 1/3 идеална част, а Д.С.Д. на 1/6 идеална част от УПИ II-115, в кв. 5 по пла. на с. С., обл. Пазарджик, с площ от 1013 кв.м., ведно с построената в имота масивна жилищна сграда с площ от 64 кв.м., състояща се от приземен етаж и жилищен етаж и да осъди ответниците да върнат на ищците владението върху процесните части от имота.
Ангажират доказателства. Формулират доказателствени искания. Претендират разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците И.Д.А. и И.А.А. не са подали отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител – адв. Илиян Палев, поддържат исковата молба и молят исковите претенции да бъдат уважени.
Ответниците, чрез пълномощника си адв. Боряна Дунгарова, в открито съдебно заседание оспорват предявените искове и молят да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа стра. следното:
По делото не се спори, а и от събраните гласни доказателства, чрез разпита на свид. В. Д., Ата.с А., М. А. и В. Л. – В., и обясненията на ответника И.А. по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК, се установява, че процесният имот – къща и двор е принадлежал на общия на ищците и ответника наследодател Д. А. Г. (Г.). Еднопосочни са свидетелските показания относно обстоятелството, че процесната къща е построена от покойния Д. А. Г. (Г.), както и че същият е живял, заедно със съпругата си, във въпросната къща, като е стопанисвал процесния имот от 1958 г. – 1959 г. до смъртта си явно, спокойно и необезпокоявано от никого. В унисон със свидетелските показания са и обясненията на ответника И.А. в първото по делото съдебно заседание, когато същият категорично заявява, че собственик на процесният имот – къща и двор е бил неговият баща Д. А. Г. (Г.), който е владял имота необезпокоявано като свой собствен в периода от 1957 г. до смъртта си през 1973 г.
Не е спорно по делото, а и от събраните писмени доказателства - удостоверение за наследници изх. № 468/12.10.2017 г., издадено от Кметство с. С., Община Пазарджик, се установява, че наследодателят Д. А. Г. (Г.) е починал на 08.01.1973 г. и е оставил за свои преки наследници по закон преживяла съпруга А. С. Г., починала през 1993 г., дъщеря Г.Д.Н. – ищцата, син И.Д.А. – ответника и син С. Д.А., починал през 2006 г. Видно от удостоверение за наследници изх. № 13/23.01.2020 г., издадено от Кметство с. С., Община Пазарджик, единствени наследници по закон на А. С. Г., починала като вдовица, са ищцата Г.Д.Н. – дъщеря, ответникът И.Д.А. - син и вторият й син С. Д.А., починал през 2006 г. От удостоверение за наследници изх. № РЛН20-УГ01-993/20.01.2020 г., издадено от Община Столична, се установява, че С. Д.А. – брат на ищцата и ответника е оставил за свои наследници по закон закон преживяла съпруга Виолета А.А. и син Д.С.Д. – ищец по делото.
От представения Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 118, том IX, рег. № 14230, н.д. № 1509/02.11.2017 г. по описа на Нотариус Анета Илкова, рег. № 423 по регистъра на НК, се установява, че ответникът И.Д.А. е признат за собственик на основание давностно владение и наследство на процесния имот - УПИ II-115, в кв. 5 по пла. на с. С., обл. Пазарджик, с площ от 1013 кв.м., ведно с построената в имота масивна жилищна сграда, с площ от 64 кв.м., състояща се от приземен етаж и жилищен етаж.
Страните не спорят, а и от представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба № 180, том IX, рег. № 14849, н.д. № 1564/15.11.2017 г. по описа на Нотариус Анета Илкова, рег. № 423 по регистъра на НК, се установява, че на 15.11.2017 г. е бил сключен договор за покупко-продажба, по силата на който ответникът И.Д.А. е продал на ответницата И.А.А. процесния имот - УПИ II-115, в кв. 5 по пла. на с. С., обл. Пазарджик, с площ от 1013 кв.м., ведно с построената в имота масивна жилищна сграда, с площ от 64 кв.м., състояща се от приземен етаж и жилищен етаж, срещу задължението на купувача-ответницата да полага грижи за продавача – ответника докато е жив, като му предоставя пожизнено ползването на имота.
От представеното по делото Удостоверение изх. № 121/12.03.2020 г., издадено от гл. Архитект на Община Пазарджик се установава, че УПИ II-115, в кв. 5 по пла. на с. С., при съседи: от изток – улица, от запад - УПИ I-114, от север – улица, от юг - УПИ V-117, е идентичен с имота, предмет на Нотариален акт за покупко-продажба № 180, том IX, рег. № 14849, нот. дело № 1564/15.11.2017 г., вписан в СВ – Пазарджик под акт № 4, том 35, н.д. № 5608/2017 г.
Не се спори по делото и че към датата на предявяване на исковата молба ответниците осъществяват фактическа власт върху процесния имот.
За изясняване на фактическата обстановка по делото в качеството на свидетели са разпитани лицата В. Д., А..с А., М. А., В. Л.-В. и Т. К.. От казаното от свидетелите В. Д. и А..с А.се установява, че ищцата и ответникът са били в добри отношения до 2017 г., както и че ответникът винаги заявявал, че процесният имот е на всички наследници на родителите му и никога не е оспорвал правата на сестра си и покойния си брат върху имота. Свидетелят М. А. сочи, че не знае до преди три-четири години, когато ответникът отказал да предостави за ползване една стая от процесната къща на сестра си Г.Н., двамата да са водили спорове за имота, като категорично твърди, че ищците винаги са имали претенции за техните дялове върху процесния имот и ответникът И.А. не е оспорвал правата им. От своя стра. свид. В. Л.-В. заявява, че познава от много години ищците и ответника, както и техните наследодатели Д. А. Г. (Г.) и А. С. Г., и твърди, че след смъртта на родителите им ищцата и ответникът били в много добри отношения – уважавали се, разбирали се, непрекъснато поддържали контакти като брат и сестра. Всичко това продължило до момента, в който Г.Н. споделила пред ответника, че покривът на къщата, в която живее в с. Огняново тече и поискала да й отстъпи една стая от процесната къща в с. С., за да отиде да живее там. Тогава ответникът заявил на сестра си, че вече няма никакви права върху имота, тъй като го прехвърлил на ответницата И.А., което силно влошило отношенията им. Свидетелката В. Л.-В. твърди, че преди това ищцата и ответникът никога не са се карали за имота, като катогерично заявява, че лично пред нея ответникът И.А. казвал, че един ден ще се съберат с ищцата и наследниците на брат му, ще си разделят имота и „всеки ще си получи дела“.
Разпита. като свидетел Т.к.– дъщеря на ответницата също заявява, че ищцата и ответникът са били в много добри отношения, не е имало конфликти между тях, както и че не само от ответника знае, че е предлагал на сестра си Г.Н. да ремонтират заедно процесната къща и да плащат заедно данъците за нея, но и лично е чувала такива разговори между двамата, но Г.Н. отказвала да участва в ремонта на къщата, като казвала „ти живееш там, аз нямам претенции, оправяй се, ремонтирай имота“. Сочи, че ответникът проявявал желание да ремонтират заедно с ищцата къщата и да плащат заедно данъци за имота до преди около три години, когато след като разбрал, че няма да получи съдействие от Г.Н. за това, той заедно с ответницата И.А. платили данъците за имота и направили ремонт на къщата.
Съдът преценява показанията на свид. В. Д. (дъщеря на ответника), Ата.с Ата.сов (син на ищцата), свид. М. А. (мъжът, с който свид. В. Д. живее на семейни начала) и свид. Т.к.(дъщеря на ответницата) съобразно указаното в чл. 172 от ГПК, с оглед на всички други данни по делото, като има предвид възможната им заинтересованост от изхода му, предвид близките им отношения със страните. Съдът дава вяра на показанията на свид. В. Л.-В., която е без дела и родства със страните, тъй като намира същите за обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с оста.лите събрани по делото гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна стра. следното:
Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 108 от ЗС.
С петиторния осъдителен иск по чл. 108 от ЗС ищецът иска от съда със сила на пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на владение като правомощие от сложното право на собственост върху нея принадлежи на ищеца и въз основа на това установяване да се допусне по отношение на ответника, който я владее или държи, без да притежава правно основание за това, да предаде фактическата власт върху спорната вещ на собственика. Съсобственикът може да търси защита чрез иска по чл. 108 от ЗС както в случаите, когато върху имота се упражнява фактическа власт от трето на съсобствеността лице, така и по отношение на друг съсобственик, който го завладее без да има основание за това, тъй като основанието да се владее имота е обусловено от обема на притежаваното право.
За да бъдат уважени исковете по чл. 108 от ЗС е необходимо ищците, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, да установят, че са титуляри на правото на собственост върху процесния имот – УПИ II-115, в кв. 5 по пла. на с. С., обл. Пазарджик, ведно с построената в имота масивна жилищна сграда, на наведеното придобивно основание и при заявените в исковата молба квоти от съсобствеността – същите следва да докажат качеството си на наследници по закон на общия им с ответника наследодател, че наследодателят им е бил собственик на имота на основание давностно владение или друго придобивно основание, както и че ответниците упражняват фактическа власт върху целия имот, без да имат правно основание за това.
При доказване на горното в тежест на ответниците е да установят, че упражняват фактическа власт върху процесния имот на основание, противопоставимо на ищците.
В случая по силата на настъпилото наследствено правоприемство, ищцата Г.Н., ответникът И.А. и покойният им брат С. А. са придобили по равно правото на собственост върху процесния имот - дворно място и къща или всеки един от тях има по 1/3 идеална част от имота. Като наследник по закон на С. А. ищецът Д.Д. е придобил 1/2 идеална част от дела на баща си С.А. или 1/6 идеална част от имота. Следователно ищцата и ответникът се легитимират като собственици на по 1/3 идеална част от процесния имот - дворно място и къща, а ищецът – на 1/6 идеална част от него.
На 15.11.2017 г. ответникът И.А. е продал на ответницата И.А. целия процесен недвижим имот – дворно място с къща, за което, както беше посочено по-горе, страните не спорят.
При това положение следва да се установи по делото придобил ли е ответникът И.А. изцяло правото на собственост върху процесния УПИ II-115, в кв. 5 по пла. на с. С., обл. Пазарджик, с площ от 1013 кв.м., ведно с построената в имота масивна жилищна сграда, с площ от 64 кв.м., състояща се от приземен етаж и жилищен етаж, доколкото е придобил по силата на давностно владение идеалните части, притежавани от другите наследници на общите им наследодатели, както е отразено в издадения нотариален акт по обстоятелствена проверка.
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост, което е уредено в разпоредбата на чл. 79 от ЗС. Фактическият състав на придобивната давност върху недвижим имот включва два елемента: владение и изтичане на определен от закона срок, през който то е продължило (в конкретния случай 10 години). Следователно за придобиване правото на собственост по давност е необходимо на първо място да бъде установено владение върху имота. Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. От това легално определение се извличат двата основни признака на владението като юридически факт: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещ (corpus) и субективен - държане на вещта като своя (animus), които следва да са осъществени едновременно. Владението следва да е постоянно - т.е. фактическата власт върху вещта и държането й като своя да нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица; да е непрекъснато - да не е било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца – арг. чл. 81 от ЗС; да е несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта, като и за това, че я държи за себе си; да е спокойно – такова е, когато не е установено с насилие и да е явно - владението е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец. Лицето, което упражнява фактическа власт върху вещта, трябва да е демонстрирало по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. Разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД във връзка с чл. 84 от ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства - предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и т.н. До момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване, правните последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок, съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 от ЗС и по чл. 79, ал. 2 от ЗС. Позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок (ТР № 4/17.12.2012 г., постановено по т.д. № 4/2012 г. на ВКС, ОСГК).
Посочените елементи от фактическия състав на придобивната давност следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване по изключващ каквото и да е съмнение начин. Липсата на категоричност, респ. наличието на съмнение за някой от тях, изключва придобиването на правото на собственост върху вещта по давност.
Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост, обаче, тежестта за доказване се носи от оспорващата стра., без да намира приложение редът на чл. 193 от ГПК (ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС).
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 1/28.06.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС, независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които недвусмислено е обективирал спрямо оста.лите съсобственици намерението си за своене на техните идеални части от имота и отричане на правата им.
В настоящия случай, събраните по делото гласни доказателства не установяват, че ответникът И.А. - праводател на ответницата И.А. е имал някакво намерение да свои чуждите идеални части от процесния имот и че е манифестирал намерение да упражнява фактическа власт върху целия имот като собственик. Напротив, по делото се установи, че ответникът е живял в имота с ясното съзнание, че той е наследствен и права върху него има не само той, но и сестра му Г.Н. и наследниците на покойния му брат С. А.. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищцата и ответника са били в добри отношения, живели са задружно, често се събирали в процесния имот. Свидетелката Т.к.изрично заявява, че преди четири-пет години са ходили на гости на ищцата в с. Огняново, че до тогава ищцата Г.Н. и ответникът И.А. са били в много добри отношения, не е имало конфликти между тях, както и че след като разбрал, че ищцата Г.Н. отказва да участва в ремонта на къщата и да заплаща данъци за нея, ответникът преди три години платил със съпругата си – ответницата И.А. данъците и направили ремонт на къщата. Обстоятелството обаче, че преди три години ответниците са платили дължимите данъци за процесния имот и са направили ремонт на имота без ищците да са участвали в разходите за това не може да бъде основание да се приеме, че е осъществен фактическия състав на придобивната давност по чл. 79 от ЗС, доколкото тези действия сами по семе си нито доказват явно, спокойно и необезпокоявано от никого владение на ответника върху процесния имот, нито се твърди, а и от събраните по делото доказателства не се установява ответникът И.А. категорично да е заявил и демонстрирал намерението си пред оста.лите наследници да свои процесния имот за себе си, като е отблъснал владението им за период от 10 години. Напротив, желанието на ответника до преди три години двамата със сестра му да ремонтират процесната къща и да плащат данъците за нея, дава основание да се приеме, че същият е бил наясно, че имотът не е само негов и е индиция за липса на намерение у ответника да владее имота само за себе си, като свой собствен, отричайки демонстративно правата на другите сънаследници. Следователно събраните по делото гласни доказателства напълно опровергават констатациите в Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 118, том IX, рег. № 14230, н.д. № 1509/02.11.2017 г. по описа на Нотариус Анета Илкова, рег. № 423 по регистъра на НК.
Както беше посочено по-горе, за да се осъществи фактическият състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС е нужно владението на чуждите идеални части да е несъмнено - осъществявано по начин, който да разкрива ясно желанието на владелеца да държи вещта като своя и явно - т.е. намерението на владелелеца да свои вещта за себе си да е противопоставено на собственика, това намерение да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за него, като същото да е достигнало до собственика. Лицето трябва да е демонстрирало по отношение на невладеещият собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, което не буди съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и не допуска чужди действия, т.е. поведение, което несъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. В процесния случай липсват доказателства, които да са в състояние да обусловят извод за такива намерения на праводателя на ответницата спрямо процесния имот. Следователно не е безспорно при тези данни по делото, че ответникът - праводател на ответницата явно е владял процесните идеални части от имота изключително за себе си. Съмнението, дали един твърдян правопораждащ факт се е осъществил в обективната действителност, задължава съда да приложи неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест. Според тези последици непълно доказаният факт съдът е длъжен да третира като факт, който не се е осъществил. Следователно налага се изводът, че ответникът - праводател на ответницата не е упражнявал давностно владение върху процесните идеални части и не разполага с права върху тях, изключващи правата на ищците, респ. ответницата не е придобила с договора за покупко-продажба, сключен с ответника, процесните идеални части, собственост на ищците по силата на наследствено правоприемство.
Ответниците не оспорват обстоятелството, че упражняват фактическа власт върху процесния имот, което и с оглед горните констатации обуславя изводът на съда, че предявените искове по чл. 108 от ЗС са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски имат ищците. Същите са претендирали разноски в общ размер на 996.00 лв., от които 59.00 лв. – за държавна такса, 900.00 лв. – за адвокатско възнаграждение, 10.00 лв. – за съдебни удостоверения, 10.00 лв. – за скица, 5.00 лв. – за удостоверение за данъчна оценка, 12.00 лв. – за удостоверение за идентичност, за реалното заплащане на които са представили по делото писмени доказателства (договор за правна защита и съдействие и платежни документи). Поради това в тежест на ответниците следва да бъдат възложени направените от ищците разноски в общ размер на 996.00 лв.
Така мотивиран, Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Д.А., ЕГН ********** и И.А.А., ЕГН **********,***, че Г.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, е носител на 1/3 идеална част, а Д.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, е носител на 1/6 идеална част, или двамата общо на 1/2 идеална част от правото на собственост върху следните недвижими имоти - поземлен имот, представляващ УПИ II-115, в кв. 5 по пла. на с. С., общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, с площ от 1013 кв.м., ведно с построената в имота масивна жилищна сграда, с площ от 64 кв.м., състояща се от приземен етаж и жилищен етаж, при съседи на имота: от изток – улица, от запад – УПИ I-114, от север – улица, от юг – УПИ V-117.
ОСЪЖДА, на основание чл. 108 от ЗС, И.Д.А., ЕГН ********** и И.А.А., ЕГН **********,***, ДА ПРЕДАДАТ на Г.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: *** и Д.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ВЛАДЕНИЕТО съответно върху 1/3 идеална част – на Г.Д.Н. и върху 1/6 идеална част – на Д.С.Д. или върху общо на 1/2 идеална част на двамата от следните недвижими имоти - поземлен имот, представляващ УПИ II-115, в кв. 5 по пла. на с. С., общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, с площ от 1013 кв.м., ведно с построената в имота масивна жилищна сграда, с площ от 64 кв.м., състояща се от приземен етаж и жилищен етаж, при съседи на имота: от изток – улица, от запад – УПИ I-114, от север – улица, от юг – УПИ V-117.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, И.Д.А., ЕГН ********** и И.А.А., ЕГН **********,***, да заплатят на Г.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: *** и Д.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в общ размер на 996.00 лв. – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: