МОТИВИ по НОХД №2248/2015
г. на СГС, НО, 21 състав
Повдигнато е и е внесено
в съда обвинение срещу А.Н.Я. за това, че на
03.03.2014г. , около 18.45 часа в гр.С., на локално платно свързващо пътен
възел „4-ти километър” с бул.„**********” в района на бензиностанция „Еко” с
посока на движение от пътен възел „4-ти километър” към бул.„**********” при
управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „БМВ”, модел „120Д” с
ДК №******* нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл.20,
ал.2, изр.2 от ЗДвП „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” и по
непредпазливост причинил смъртта на пешеходката Б.Л.Б. - престъпление по
чл.343, ал.1, б.„в” НК вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че
то е доказано от фактическа и правна страна, като прави анализ на
доказателствата по делото и пледира на подсъдимия Я. да бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година, което да се отложи за изпитателен
срок от три години по реда на чл.66, ал.1 от НК, като се наложи и лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство за срок от две години.
Повереникът на частните обвинители М.Г.П., Г.П.Б. и А.Г.Б. - адв.Г.Д.
пледира за осъждане на подсъдимия Я. и иска налагане на максимално възможното
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.
Частният обвинител М.Г.П. иска осъждането на подсъдимия.
Частните обвинители Г.П.Б. и А.Г.Б. не се явяват в съдебно заседание
Защитникът на подсъдимия А.Н.Я. - адв.Н.Д. пледира за оправдаването му,
като счита, че деянието е случайно. Позовава се на обясненията на подсъдимия и
прави доказателствен анализ, изхождайки от тези обяснения. Оспорва извършения
оглед на местопроизшествието и заключенията на експертизите по делото, като
оспорва методиката на изготвянето им и направените изводи.
Подсъдимият А.Н.Я. дава обяснения по обвинението пред съда, твърди че е
невинен и иска да бъде оправдан. Изразява съжаление за смъртта на пострадалата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият А.Н.Я. е роден на ***г***, живее в гр.С., кв.„********”, ул.“********“
№**, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан,
студент, ЕГН **********. Подсъдимият е правоспособен водач на моторно превозно
средство и притежава свидетелство за управление на МПС №*********, категория
„В”, валидно до 13.12.2021г.
На 03.03.2014г. около 18.45 часа в гр.С. подсъдимият А.Н.Я. управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил „БМВ” , модел „***” с ДК №*******,
като се намирал в района на кръговото кръстовище на пътен възел „4-ти
километър” и започнал да навлиза в платното за движение, свързващо кръстовището
с бул.”**********”, посока гр.Пловдив. Подсъдимият не бил употребил алкохол,
наркотици или други упойващи вещества.
Пътното платно - изход от кръговото кръстовище било предназначено за
движение на пътни превозни средства в една посока с обща широчина 7 метра, с
две ленти за движение, с широчина по 3,5 метра всяка, разделени с непрекъсната
разделителна линия. Платното било покрито с асфалт, без неравности и дупки.
Районът бил осветен от уличното осветление на бул.”**********” и на пътния
възел „4-ти километър”, което било включено в 18.13 часа на 03.03.2014г.
Времето било облачно, вече било тъмно, със слаб западен вятър, валял силен
дъжд, поради което видимостта била силно ограничена. Управлявания от подсъдимия
автомобил бил с включени къси светлини и осветеността от фаровете била около 60
метра пред моторното превозно средство на подсъдимия Я..
При излизането си от кръговото движение на пътен възел „4-ти километър” и
навлизането си в локалното платно посока „**********”, подсъдимият Я.
управлявал автомобила си със скорост от около 50 км/ч. С тази скорост
обвиняемият преминал през пешеходната пътека, намираща се на пътния възел „4-ти
километър” до бензиностанция „Еко”. Непосредствено след пешеходната пътека, по
посока движението на колата, пострадалата Б.Л.Б. била предприела пресичане от
дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила, управляван от
подсъдимия, като се движела със спокоен ход. Независимо от обективната
възможност да види пресичащата след пешеходната пътека пешеходка, подсъдимият
не я видял своевременно и реагирал с аварийно спиране късно, когато ударът вече
не можел да се избегне.
Последвал удар между колата и пострадалата.
Ударът бил в предната дясна част на управлявания от подсъдимия А.Н.Я.
автомобил в зоната на предния десен фар и предната броня на автомобила. Ударът
бил върху лявата странична част на тялото на пострадалата, при което са се
получили травми по долните крайници - фрактури и кръвонасядания. Вследствие на
удара под масовия център на тялото на пострадалата, то придобило въртящ момент,
като тазът, гръдния кош, лявата раменно-мишнична област и главата достигнали до
предния капак и предното стъкло на колата, което се счупило от контакта с
главата. От съприкосновението на колата с тялото на пострадалата били
реализирани фрактури на таза, лявата мишница, счупване на ребра, контузия на
белите дробове, счупване на лява раменна кост, разчленяване на лявата кръстно-хълбочна
става, фрактура на двата малки пищяла и левия голям пищял, мозъчна травма,
тежка закрита гръдна травма, които увреждания са несъвместими с живота.
От удара пострадалата била отхвърлена в близост до десния бордюр на
платното за движение около началото на острова, разделящ изходното платно за
бул.„**********“ и локалното платно за ж.к.„Младост“.
Подсъдимият успял да спре на около 22 метра след мястото на удара и слязъл
от колата, като отишъл към пострадалата. На мястото спрели и други автомобили и
били подадени четири сигнала на телефон 112 за настъпилото пътнотранспортно
произшествие. Пострадалата дишала, била в съзнание и се оплаквала, че я боли.
На място пристигнал екип на спешна помощ - свидетелките С. и Н., които
оказали първа помощ на пострадалата и я транспортирали до намиращата се в
близост Окръжна болница (МБАЛ „Света Анна”), но независимо от оказаната
медицинска помощ, в 22.37 часа на същия ден настъпила смъртта на пострадалата Б..
Вследствие на удара на пострадалата Б.Л.Б. били причинени закрита травма на
главата, тежка закрита гръдна травма (счупване на 6 ребра вдясно и 9 ребра
вляво с кръвонасядания на околните на счупването меки тъкани, кръвонасядания на
хилусите на двата бели дроба, контузии на белите дробове, травматичен емфизем),
закрита коремна травма, тежка закрита травма на опорно-двигателния апарата
(счупване на лява раменна кост, разчленяване на лявата кръстно-хълбочна става,
фрактура на двата малки пищяла и на левия голям пищял). Причина за смъртта на
пострадалата е получената тежка закрита гръдна травма, довела до необратимо
разстройство механиката на дишането. Смъртта се дължи на съвкупността на
нараняванията, настъпила в следствие на удара на тялото и главата на
пострадалата с управлявания от подсъдимия автомобил.
Опасната зона за спиране на лекия автомобил при скорост от 50 км/ч при
конкретните пътни условия е била 39 метра. Отстоянието на автомобила до мястото
на удара в момента, в който подсъдимият е могъл да възприеме пострадалата при
скорост от 50 км/ч е било от 101,3 метра до 133,8 метра при спокоен или бърз
ход на пешеходката.
При посочените условия, независимо от начина на предвижване на пострадалата
при скорост на управлявания от подсъдимия автомобил от 50 км/ч, при
своевременно възприемане на намиращата се на платното за движение пешеходка Б.
подсъдимият Я. е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара и
да предотврати произшествието, доколкото при условията на осветеност дължината
на осветената зона (60 метра) е по-голяма от опасната зона за спиране (39
метра) и пострадалата е била видима за подсъдимия достатъчно рано, за да е в
състояние той да спре в осветената от късите светлини зона пред автомобила, с
което да предотврати произшествието.
По доказателствата:
Съдът прие изложената
фактическа обстановка въз основа на обясненията на подсъдимия А.Н.Я.
(частично), показанията на свидетелите Т.Д.Д., М.Г.П., И.Р.Т. (дадени в съдебно
заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК), М.К.С.
(дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК), Д.М.Н. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.5
вр. ал.1, т.2 НПК), А.Й.Й. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на
чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК) и С.В.М. (дадени в съдебно заседание и
прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК), от заключенията на
приетите по делото съдебно-химическа (токсикологична) експертиза (л.50-л.52 от
ДП), съдебномедицинска експертиза на труп (л.56-л.62 от ДП), съдебно-химическа
експертиза (л.63 от ДП), съдебно-химическа експертиза (л.64 от ДП),
автотехническа експертиза с фотоалбум (л.68-л.78 от ДП), комплексна
медико-автотехническа експертиза (л.80-л.94 от ДП), допълнителна комплексна
медико-автотехническа експертиза (л.97-л.109 от ДП) допълнителна комплексна
медико-автотехническа експертиза (л.111-л.114 от ДП), тройна автотехническа
експертиза (л.116-л.125 от ДП), както и от писмените доказателства: констативен
протокол (л.15 от ДП), протокол за оглед на местопроизшествие (л.18-л.19 от
ДП), скица (л.20 от ДП), фотоалбум (л.21-л.22 от ДП), удостоверение за
наследници (л.44 от ДП), препис-извлечение от акт за смърт (л.45 от ДП), талон
за медицинско изследване (л.48 от ДП), писмо №741/17.03.2014г. на ДНС112 (л.128
от ДП), писмо №205/14.01.2015г. на „Улично осветление” ЕАД (л.134 от ДП), писмо
№5265/09.01.2015г. на Националния институт по метеорология и хидрология (л.137
от ДП), писмо №1449/09.04.2014г. на ЦСМП-С. с приложени медицински документи
(л.139-л.141 от ДП), справка за съдимост (л.163-л.164 от ДП) и справка за съдимост
(л.14-л.15 от делото).
Част от посочените
експертизи - съдебно-химическата (токсикологична) експертиза (л.50-л.52 от ДП),
съдебномедицинската експертиза на труп (л.56-л.62 от ДП), съдебно-химическата
експертиза (л.63 от ДП), съдебно-химическата експертиза (л.64 от ДП) и
автотехническа експертиза с фотоалбум (л.68-л.78 от ДП) са приети от съда при
условията на чл.371, т.1 НПК със съгласието на частните обвинители и подсъдимия
и неговия защитник, като са прочетени на основание чл.373, ал.1 НПК р. чл.283 НПК.
По отношение на голяма част от фактите, които са приети от съда има пълно
съвпадение между доказателствените източници - времето и мястото на
произшествието, състоянието на пострадалата след произшествието, атмосферните
условия, причините за смъртта на пострадалата Б.. Разпитаните свидетели,
подсъдимият Я. в своите обяснения пред съда, писмените доказателства,
експертните заключения - всички са еднопосочни за тези обстоятелства и за тях
няма противоречия.
Основните противоречия произтичат от заетата от подсъдимия Я. в обясненията
му пред съда позиция да снема своята отговорност чрез промяна на мястото на
удара и поведението на пешеходката и да прехвърля своята отговорност изцяло
върху починалата пешеходка. Съдът приема обясненията на подсъдимия в тази им
част за израз на изцяло защитна позиция, която се опровергава както от заключенията
на многобройните експертизи по делото, така и от показанията на свидетелите
(най-вече св.Д., св.Т. и св.М.). Свидетелите, макар и да не са очевидци на
произшествието, възпроизвеждат значими факти, които водят до невъзможност
събитията да са се развили така, както описва подсъдимия. Заключенията на
многобройните експертизи по делото също опровергават твърденията на подсъдимия
за неговата скорост на движение и за мястото на удара.
Св.М. е категоричен, че тялото на пострадалата е било преди пътния знак,
поставен на острова, разделящ локалното платно за „Младост“ и платното за изход
от кръговото на „4-ти километър“ към бул.“**********“, което опровергава
твърденията на подсъдимия, че преди пресичането пострадалата се е намирала зад
пътния знак и това му е попречило да я види. За мястото на тялото на
пострадалата след удара, което е преди мястото, посочено от подсъдимия за място
на удара, свидетелстват и св.Д. и св.Т.. Последният свидетел действително не е
видял добре тялото на пострадалата, но не поради ограничена видимост (за което
подробно и многословно говори на няколко пъти защитата), а поради наличието на
бордюр, който е ограничавал тази видимост (показания на св.Т. пред съда, л.82,
предпоследния абзац на лицето на листа).
Заключенията на експертите също са категорични относно мястото на удара,
което е установено както от свидетелските показания, така и въз основа на
данните от огледа на местопроизшествието и огледа на автомобила.
От самия оглед на автомобила и от обективно установените следи върху него,
може да се направи и категоричен извод за начина на причиняването на телесното
увреждане на пострадалата и за това, че тя се е движела със спокоен ход, а не
тичайки, което отново опровергава обясненията на подсъдимия за начина на
нейното придвижване.
Самото място, на което автомобилът е спрял след удара изцяло потвърждава
всички заключения на експертите за праволинейното му движение в лявата лента на
платното за движение.
Многобройните експертни изследвания и измервания по еднозначен начин също
опровергават версията на подсъдимия за начина на причиняване на
пътнотранспортното произшествие. В съдебно заседание вещите лица посочиха и
причината да приемат най-благоприятната за подсъдимия скорост на движение от
50 км/ч, която и съдът възприема, доколкото при по-ниска скорост на
движение по друг начин би се реализирал механизма на удара. Обстоятелството, че
подсъдимия се е движил с тази скорост не се опровергава от изложеното от защита
за отстоянието, на което подсъдимият е спрял след мястото на удара, доколкото
той е започнал да спира преди самия момент на удара. Самата защита признава, че
подсъдимият е реагирал за спиране на 14 метра преди мястото на удара, което
съвпада с изчисленията на експертизите и е доста след времето, в което
подсъдимият е следвало да реагира при скоростта, с която се е движел и
видимостта, с която е разполагал.
Отхвърлянето на тялото на пострадалата напред и вдясно от посоката за
движение на управлявания от подсъдимия автомобил и установяването на тялото на
мястото, на което е видяно от свидетелите след инцидента, се потвърждава от
установените при аутопсията охлузвания и повърхностни наранявания на тялото, които
не са причинени от удара с автомобила, а от приплъзването на тялото върху
пътната настилка. Това приплъзване и мястото на намиране на тялото на
пострадалата също опровергават твърденията на подсъдимия, че се е движел в
дясната лента за движение в платното за изход към „**********“, защото при
такова движение след удара автомобилът би следвало да мине през тялото, а
всъщност тялото е паднало вдясно от автомобила.
От протокола за оглед на местопроизшествието и фотоалбума към него
(снимките в цифров вид са приложени на л.67 от делото) се опровергава и
твърдението на подсъдимия за липса на осветеност на мястото на произшествието.
Наличието на осветление се потвърждава и от справката на „Улично
осветление“ ЕАД. Наличието на осветление се установява и от показанията на
полицейските служители - св.Й. и св.М..
Действително с оглед на валежа и тъмния период на денонощието, видимостта е
била ограничена, като това обстоятелство изрично е отчетено от вещите лица,
които са приели по-късо разстояние на осветеност от фаровете на автомобила, но
това по никакъв начин не е могло да попречи на подсъдимия да възприеме
своевременно пешеходката, която се е намирала на пътното платно и е
представлявала опасност за неговото движение, още повече при наличието на надлежно
обозначена с пътни знаци и маркировка пешеходна пътека, малко след която е
пресичала пешеходката, а и наблизо са се намирали осветена и работеща
бензиностанция и спирки на градския транспорт, които са налагали движението на
подсъдимия да се осъществява с по-голямо внимание.
Посоченият доказателствен анализ позволи на съда да приеме описаната
по-горе фактическа обстановка, въз основа на която бяха изградени изводите
относно приложимото право.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че с деянието си
подсъдимият А.Н.Я. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението
по чл.343, ал.1, б."в" от НК вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
От обективна страна - на 03.03.2014г. около 18.45 часа в гр.С. на локално
платно, свързващо пътен възел „4-ти километър“ с бул.“**********“ в района на
бензиностанция „Еко“ с посока на движение от пътен възел „4-ти километър“ към
бул.“**********“ при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
“БМВ 120 Д”, с ДК №******* подсъдимият А.Н.Я. е нарушил
правилата за движение, установени в чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на Б.Л.Б., настъпила на 03.03.2015г. в
22.37 часа.
Движението на подсъдимия е било в нарушение на правилата за движение,
установени в чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението” като той не е намалил скоростта си на движение в момента на
възникването на опасност за движението, каквато несъмнено е представлявала
намиращата се на пътното платно пешеходка Б.Л.Б., която водачът е могъл да
възприеме своевременно при осветеността на мястото на произшествието и зоната
на осветеност от неговите фарове.
Като последица от това нарушение на правилата за движение по улиците и
пътищата е последвал удар на автомобила, управляван от подсъдимия с
пострадалата и причиняване на редица травматични увреждания на главата, тялото
и крайниците (описани подробно във фактическата част на настоящите мотиви),
като тези травми са се оказали несъвместими с живота и в пряка, непосредствена
и непрекъсваема причинна връзка са довели до неизбежната смърт на пострадалата,
независимо от положените медицински грижи.
Налице е съпричиняване на настъпилия престъпен резултат от самата
пострадала, която е пресичала пътното платно в нарушение на чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП „При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават
по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: 1. преди да навлязат на
платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни
превозни средства и с тяхната скорост на движение“. Без значение са причините
за това, че пешеходката е пресичала след пешеходната пътека, а не на нея,
защото законът не създава изключения от посоченото правило. Това съпричиняване
не изключва отговорността на водача на моторното превозно средство - подсъдимия
Я., който от своя страна е нарушил посочената по-горе разпоредба на ЗДвП, но
съпричиняването следва да се отчете при определяне на размера на наказанието за
подсъдимия.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината
непредпазливост - подсъдимият Я. не е искал и предвиждал настъпването на
престъпния резултат, но е могъл и е бил длъжен да го предвиди. Подсъдимият е
бил нормативно задължен от цитирания текст на ЗДвП да извърши редица действия
при управлението на автомобила, които биха довели до избягване на инцидента, но
не го е сторил. Водачът на лекия
автомобил „БМВ” - подсъдимият Я. е имал възможност да види пешеходката, която е
започнала пресичането на пътното платно още преди подсъдимият да навлезе в
отклонението (локалното платно) от кръговото движение на пътен възел „4-ти
километър“ към бул.“**********“ с посока изхода за гр.Пловдив. Подсъдимият е
трябвало своевременно да предприеме спиране, но не го е сторил. Подсъдимият не
е извършил тези действия и по този начин са възникнали напълно
предвидими за него като правоспособен шофьор със съответната категория
общественоопасни последици от извършеното от него деяние.
По вида и размера на
наказанието:
За извършеното по непредпазливост престъпление чл.343, ал.1, б.”в” от НК
вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от две
до шест години.
Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че са налице
предпоставките за прилагане на чл.55, ал.1, т.1 от НК и за определяне на
наказание „лишаване от свобода” под предвидения в закона
минимум. Налице са многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като
според настоящия съдебен състав определянето на наказанието в рамките, посочени
от закона не би отговаряло на целите на генералната и специалната превенция по
българското наказателно право и би се явило прекомерно тежко за конкретното
деяние и деец. Поради това наказателната репресия следва да се смекчи с оглед
постигане на целите на чл.36 НК.
Смекчаващите отговорността на подсъдимия А.Н.Я. обстоятелства са неговото чисто
съдебно минало, добрите му характеристични данни и социална адаптираност,
липсата на други криминални прояви и данни за нарушаване на ЗДвП и ПП ЗДвП,
младата му възраст. Отегчаващо отговорността обстоятелство настоящият съдебен
състав не констатира. При тези обстоятелства наказанието беше отмерено на „лишаване
от свобода” за срок от една година.
Налице са основанията за отлагане на изпълнението на наложеното наказание „лишаване
от свобода” по реда на чл.66, ал.1 от НК. Подсъдимият Я. не е осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложеното наказание е под
три години „лишаване от свобода”, като съдът намира, че поправянето на
подсъдимия не налага ефективно изтърпяване на това наказание, като целите по
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати чрез отлагане на изтърпяването за
изпитателен срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила.
На основание чл.343г от НК съдът намери, че следва да наложи на подсъдимия Я.
и кумулативно предвиденото в НК наказание „лишаване от право да управлява
моторни превозни средства”, без да се възползва от възможността за неналагане,
установена в чл.55, ал.3 НК. В тази насока съдът взе предвид посочените смекчаващи
обстоятелства, но и обстоятелството, е подсъдимият е с малък стаж като шофьор и
независимо от това вече е причинил смъртен случай при управление на МПС, което
изисква да му се въздейства превантивно чрез лишаване за максимално възможния
срок от право да управлява моторно превозно средства. Поради това съдът прие,
че срокът на лишаването от право да управлява моторно превозно средство за
подсъдимия Я. следва да бъде от три години, считано от влизане на присъдата в
сила. Определянето на този срок, който съвпада с изпитателния срок по чл.66,
ал.1 НК за наказанието лишаване от свобода, ще позволи и съвкупното въздействие
през този период от време на двете наложени ограничения и ще принуди подсъдимия
Я. към по-задълбочено обмисляне и контрол на поведението му.
По разноските:
Съдът осъди подсъдимия А.Н.Я. на основание чл.189, ал.3 НПК да заплати
направените по делото разноски в размер на 1 809 лв. в полза на
държавата и 480 лв. по сметка на ВСС, както и държавна такса в размер на 10 лв.
на основание чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК за служебно издаване на два броя изпълнителни листа.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: