Определение по дело №156/2020 на Апелативен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№_____203_________

гр.Варна, 21.04.2020г.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                                                                            М. ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Христова

ч.т.д №156 по описа за 2020 г. на ВнАС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба /уточнена с молба вх.№4228/06.02.2020г./ от С.В.О., гражданин на Руската Федерация, р.на 20.09.1984г. в гр.Волгоград, Руска Федерация, чрез адв.Г., срещу определение №174/20.01.2020г. по т.д.№1518/2019г. на ВОС, с което е отменено определението за конституиране на С* Г*И* като трето лице – помагач на страната на ищеца, искането е оставено без уважение и е отказано приемане за съвместно разглеждане на предявените спрямо него обратни искове.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че пред ВОС е предявен осъдителен иск за връщане на платеното по развален договор за покупко-продажба. С оглед постъпилия отговор от ответника, ищецът е направил искане за привличане на трети лица помагачи – С* Г* И* и М.Т.И.. Едновременно с молбата за привличане, е депозирана и искова молба, с която са предявени, в условие на евентуалност, обратни искове към третите лица.

С определение №4217/25.11.2019г. съдът е конституирал третите лица – помагачи на страната на ищеца и е разпоредил връчване на препис от исковата молба. Последната е надлежно връчена на М.Т.И., която е депозирала и писмен отговор. Другото трето лице  - С* И*не е намерено на посочения в исковата молба постоянен адрес. Съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че лицето е продало апартамента си и е напуснало адреса. От извършените справки в НБД „Население“ е установено, че адресът, на който С* И* е търсен е вписан като негов постоянен и към момента няма промяна, а трудовият му договор е прекратен още на 23.05.2012г. и понастоящем няма данни за друг такъв. Изпратеното съобщение на вписания настоящ адрес също е върнато в цялост, с отбелязване, че лицето е продало апартамента и не живее на адреса.

Твърди се, че след като веднъж лицето е конституирано е невъзможна последваща отмяна на определението, тъй като липсва предвидена в закона възможност за заличаване на вече конституиран ответник. Постоянният адрес на лицето е установен по делото, а от извършената справка по имотната му партида е видно, че същото не е извършвало разпоредителни сделки с процесните имоти. Съдът е следвало да предприеме действия по връчване на книжата по реда на чл.47 от ГПК или чрез частен съдебен изпълнител.

По същество се претендира отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът „Пропърти Инвест 2014г.“ ЕООД, гр.Варна, редовно призован, не е депозирал писмен отговор и не изразява становище по жалбата.

Третото лице – помагач М.Т.И., редовно призована, не е депозирала писмен отговор и не изразява становище по жалбата.

Частната жалба е подадена в срока по чл.274 от ГПК и е допустима.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите в преписката от т.дело №1518/2019г. на ВОС, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ВОС е образувано по предявен иск от С.В.О. срещу „Пропърти Инвест 2014г.“ ЕООД, гр.Варна за заплащане на сумата от 32 867,49лв., представляваща получена от ответника сума на отпаднало основание, като част от продажна цена по развален договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт№34, т.7, рег.№11716, н.д.№1096/2014г., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.

С разпореждане №9598/19.09.2019г. препис от исковата молба е връчен на ответника по делото.

Ответникът „Пропърти Инвест 2014г.“ ЕООД, гр.Варна, с писмен отговор, оспорва предявения иск. Твърди, че дружеството не е получавало процесната сума. С* Г* И* не е бил надлежно упълномощен за получаването ѝ от името на дружеството, респ., същата не е била предадена на ответника.

В допълнителната искова молба е направено искане за привличане на трети лица – помагачи на страната на ищеца : М.Т.И., ЕГН ********** *** и С* Г* И*, ЕГН ********** ***. С молба от същата дата срещу третите лица – помагачи са предявени, в условие на евентуалност, обратни искове за заплащане на процесната сума като получена без основание.

С определение №4217/25.11.2019г. като трети лица – помагачи на страната на ищеца са конституирани М.Т.И., ЕГН ********** *** и С* Г* И*, ЕГН ********** ***, като е разпоредено на същите да се връчи препис от исковата молба, с която са предявени обратните искове.

Изпратеното до третото лице С* Г* И* съобщение на посочения в молбата адрес – гр.Варна, ул.“Евлоги Георгиев“, бл.29, вх.1, ап.1, е върнато в цялост, с отбелязване, че по данни на С* Г* С*, живущ във входа, лицето е продало жилището си и е напуснало адреса.

От извършената справка в НБД „Население“ за постоянния и настоящ адрес на третото лице е установено, че постоянния адрес на С* И*, вписан от 2001г. е непроменен, и съвпада с този, на който е изпратено първото съобщение. Лицето има вписан и настоящ адрес ***.

Изпратеното на последния съобщение също е върнато в цялост, с отбелязване, че по данни на И* С*С*, живуща на адреса, лицето не живее там. Имотът е продаден.

Към частната жалба е приложена справка от Служба по вписванията за вписванията, отбелязванията и заличаванията по персоналната партида на С* Г* И*. От направените по същата отбелязвания е видно, че през 2016г. е вписано прехвърляне на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.Железни врата“ бл.29, вх.1, ет.1, ап.1, въз основа на публичен търг/постановление за възлагане. По партидата на лицето не е направено отбелязване за придобиване право на собственост върху недвижим имот с административен адрес гр.Варна, ул.“Евлоги Георгиев“ №29, ет.1, ап.1.

С оспореното определение №174/20.01.2020г. съдът е отменил определението за конституиране на С* Г* И* като трето лице – помагач на страната на ищеца, на основание чл.219, ал.2 от ГПК и е оставил същото без уважение. Оставил е без уважение и искането за приемане за съвместно разглеждане на предявените спрямо него обратни искове.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

            Привличането на трето лице като подпомагаща страна, цели да улесни защитата на подпомагания срещу противната страна с помощта на привлеченото лице. Същевременно се цели, при неблагоприятен за нея изход на делото, да подчини привлеченото лице на силата на мотивите, за да обезпечи своето правно положение в следващ процес, воден между нея и привлеченото лице, както и за осигуряване възможност за предявяване на обратни искове срещу него, какъвто е и процесния случай.

Във връзка с обезпечаване участието на третото лице в производството, както и движението на главния исков процес, разпоредбата на чл.219, ал.2 от ГПК не допуска конституиране на лице, което няма постоянен адрес в Република България. От друга страна, разпоредбата на чл.47 от ГПК изрично изключва приложението на правилата на ал.1 до ал.5 от нея по отношение на подпомагащата страна, поради което на същата не може да бъде назначен особен представител.

Обстоятелството, че С* И* не пребивава на вписаните в регистрите постоянен и настоящ адрес е безспорно установено в настоящото производство, съобразно отбелязването на длъжностното лице в приложените по делото съобщения. Този факт се установява и от извършеното прехвърляне на имота, на който е бил регистриран неговия настоящ адрес.

Установяване факта на необитаване на регистрираните от третото лице – помагач постоянен и настоящ адрес /в хипотезата на привличането му от страна в процеса, а не встъпване по негова собствена воля / е обстоятелство, приравнимо на липса на постоянен адрес, по смисъла на чл.219 ал.2 пр.първо ГПК, което обуславя недопустимост на конституирането му. Още повече, че по делото не са налице никакви други данни за наличие на адрес за призоваване, на който страната може да бъде намерена. В този смисъл е и формираната съдебна практика в определения по ч.т.д.№2275/2015г. на ВКС, 1- во т.о. и по ч.т.д.№632/2019г. на ВКС, 1-во т.о.

Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице предвидените в ГПК предпоставки за конституиране на С* Г* И* като трето лице – помагач на страната на ищеца, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №174/20.01.2020г. по т.д.№1518/2019г. на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: