СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II - В въззивен състав, в публичното заседание на тринадесети ноември
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
мл. съдия МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
3254 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 175473 от 19.07.2017 г. по гр. д. № 47961/2016 г. по описа на Софийски районен съд, IІ ГО, 153 състав, е отхвърлен
предявеният от Ц.С.Т. срещу „А.Т.“ АД иск, с правно основание чл. 357, ал. 1,
пр. 2 КТ, за установяване съществуването на трудово правоотношение между
страните по договор от 01.10.2015 г. през периода от 01.10.2005 г. до
15.12.2015 г.
Подадена е въззивна жалба от Ц.С.Т. срещу постановения съдебен акт като
неправилен и незаконосъобразен. Отправено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а
исковата претенция да бъде уважена. Въззивникът
твърди, че първоинстанционният съд не е взел предвид естеството и
продължителността на извършваната работа, имаща постоянен и еднообразен
характер. Излага доводи, че залегналото в договора изискване за постигане на определени
резултати е формално, тъй като не са изготвяни периодични отчети за месечни
приходи, както и бизнес план за изпълнение. Твърди, че е получавала трудово
възнаграждение с постоянен характер, всеки месец, на една и съща дата без
значение от постигнатите резултати. Сочи, че е имала определено работно време,
което се потвърждава и от подаваните от работодателя декларации до НОИ, както и
че е била йерархично подчинена на управителя на дружеството. Твърди, че при
прекратяване на отношенията между страните са ѝ изплатени обезщетения за
неизползван платен годишен отпуск. Излага доводи, че не е била запозната с
различните кодове за осигуряване, но при полагане на труда е била осигурена за
всички рискове.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна „А.Т.“ АД, в който моли за оставяне без уважение на
подадената въззивна жалба и потвърждаване на решението като правилно и
законосъобразно. Излага доводи, че от цялостното тълкуване на договора
безспорно се установява, че е налице граждански договор обвързан с постигането
на определен резултат. Твърди, че продължителността на извършваната работа е
без значение при преценка на характера на сключения договор. Сочи, че в сключения
договор липсва описание на трудова функция, не е изготвяна длъжностна
характеристика, както и липсват разпоредби, свързани с отговорност на
служителя. Възразява, че процесният договор не съдържа задължителните реквизити
по чл. 66 КТ, липсва задължителното уведомяване по чл. 62 КТ. Твърди, че
издаваните фишове за заплати касаят единствено финансовите взаимоотношения
между страните. Излага доводи, че ищцата е била осигурявана по договор за
управление и контрол, което се доказва и осигурителната книжка на ищцата.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба,
подадена от процесуалнолегитимирана страна, в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
релевираните в жалбата оплаквания, същото е и правилно, като въззивният съд
споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с
доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:
СРС, ГО, 43 състав е бил сезиран с иск, с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Страните не спорят, а и от представените по делото
писмени доказателства се установява, че на 01.10.2005 г. между страните е сключен Договор за мениджмънт. Съгласно
чл. 1, ал. 1 от договора, дружеството възлага на мениджъра да извършва всички
необходими действия, свързани с управлението и развитието на дейността на
фитнес-център „The Gym“ собственост на „А.Т.“ АД. При
определяне на задълженията на мениджъра по
сключения договор,
в чл. 2 от
същия е предвидено, че дружеството упълномощава мениджъра да извършва от
името и за сметка на дружеството всички необходими действия по управлението и
развитието на посочения търговски обект. Съгласно чл. 4, б. „е“ от договора,
мениджърът има задължение в срок от три месеца от сключване на договора да
достигне месечен оборот от 3 000,00 лв. от дейността на търговския обект,
а съгласно б. „ж“ мениджърът има задължение да предоставя на дружеството
ежемесечен писмен отчет за дейността и състоянието на търговския обект. В чл. 7
от договора е определено месечно възнаграждение в размер на 400,00 лв., а с чл.
8 страните да договорили правото на платен годишен отпуск на ищеца в размер на
двадесет работни дни. Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, същият се сключва за
срок от шест месеца, считано от 01.10.2005 г.
От представените по делото анекси - 3 броя, се установява, че договорът за
мениджмънт е продължаван с по 3 години, считано от 01.04.2006 г., 01.04.2009 г.
и 01.04.2012 г. От представените допълнителни споразумения между страните се
установява, че считано от 01.06.2007 г. трудовото възнаграждение на ищцата се
увеличава на 600,00 лв., а считано от 01.03.2008 г. същото се увеличава на
1 000,00 лв.
Със заповед № 78/15.12.2015 г. е прекратен договора за мениджмънт, считано
от същата дата, като ответникът се е задължил да изплати на ищцата обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за периода 2005-2011 г.
На 16.12.2015 г. страните са сключили трудов договор № 41/16.12.2015 г., по
силата на който ищцата е назначена на длъжността мениджър проекти, прекратен с
едностранно предизвестие от 29.02.2106 г., считано от 31.03.2016 г.
От справка за подавани уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ за ищцата се
установява, че за процесния период ответникът не е подавал уведомление по този
ред до ТД на НАП - София.
За установяване на твърденията в исковата молба, досежно
престирането на работна сила от страна на ищцата по договор с ответното
дружество, е разпитан свидетелят И.И.. Последният заявява, че докато е работел
като охранител в търговския обект, ищцата е била управител, работела е на пълно
работно време и е имала началник. Сочи, че е имало и друг управител, като
двамата са работили по график.
По делото е разпитан и свидетелят Г.А., домакин в
търговския обект. Същият свидетелства, че ищцата е управлявала цялостната
дейност във фитнеса, заедно с още един управител, но не е била на работа всеки
ден.
По делото е приета и неоспорена от страните,
съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият състав кредитира като компетентно и обективно изготвена, от която се установява, че за процесния период (01.10.2005 г. - 31.12.2015 г.) по отношение на ищцата са
подавани месечни декларации - образец 1 към Наредба Н-8 на НОИ, както и данни в
регистъра за осигурени лица за дължимите осигурителни вноски, които са редовно
внасяни от ответника. Вещото лице дава заключение, че за периода от 01.10.2005
г. до 31.12.2015 г. ищцата е била осигурявана за пенсия, болест и майчинство,
трудова злополука и безработица (всички социални рискове, за които
се осигуряват и лицата по трудово правоотношение), а след корекция само за пенсия. Установява се също, че за периода от
08.07.2005 г. до 15.12.2015 г. ищцата е била осигурявана за пенсия, болест и
майчинство, трудова злополука и безработица (всички социални рискове, за които се осигуряват и лицата по трудово
правоотношение), а след корекция само за пенсия.
Основният спорен въпрос по делото
е дали договорът, на който ищцата основава претенцията си по чл. 357, ал. 1 КТ е трудов договор по смисъла на чл. 66 КТ.
Трудовите правоотношения и
гражданските правоотношения, при които се полага труд, са различни. Те се
отличават по своя предмет. Най-общо тази разлика е в това, че при трудовото
правоотношение се дължи престиране на работната сила на работника или служителя
в рамките на определено работно време и при спазване на трудовата дисциплина, а
при гражданското правоотношение се дължи престиране на конкретен резултат от
труда.
Основен разграничителен критерий
между договора за поръчка и трудовия договор е предметът. При облигационния
договор е налице насрещна, еднократна или повтаряща се престация, която цели
постигането на конкретен резултат, с което се изчерпва съдържанието и целта на
договора, докато при трудовия договор се престира работна сила срещу
възнаграждение в определен срок или безсрочно и няма за цел постигането на
конкретен краен резултат.
Съгласно чл. 61, ал. 1 КТ трудовият договор се
сключва между работника или служителя и работодателя. Съдържанието на трудовият
договор се състои от две части законово и договорно. Законово е съдържанието на
трудовия договор, което следва пряко от закона и се включва в договора по
силата на закона. Със сключването на индивидуалния трудов договор страните се
присъединяват към законовите разпореждания, без да могат да ги изменят или
отменят. Минималното необходимо договорно съдържание на трудовия договор е определено
в чл. 66, ал. 1 КТ. Основен предмет на трудовия договор е предоставянето на
работна сила. При този вид договори физическото лице предоставя работната си
сила за изпълнение на даден вид работа при определен режим на работа, заплата,
определено работно време и работно място, непрекъснатост за определен период на
трудовите функции. Съдържанието на понятието трудов договор се извлича от
тълкуването и съпоставянето на редица нормативни разпоредби, основните от които
се съдържат в глава пета, раздел І от Кодекса на труда. Така съгласно чл. 66,
ал. 1 КТ трудовият договор съдържа данни за страните и определя мястото на
работа, наименованието на длъжността и характера на работата, датата на
сключването му и началото на неговото изпълнение, времетраенето на трудовия
договор, размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на
допълнителните платени годишни отпуски, еднакъв срок на предизвестие и за двете
страни, при прекратяване на трудовия договор, основното и допълнителните
трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното
изплащане, продължителността на работния ден или седмица. Във връзка с трудовия
договор за работника или служителя възникват и редица права - правото на
трудово възнаграждение, правото на почивка, на отпуска, на обезщетения и пр.
Предметът на трудовия договор е самото предоставяне на работна сила. Работното
място, начина на изпълнение и работното време се определят от работодателя.
Рискът се носи от работодателя, а работникът е подчинен на и зависим от
работодателя. По трудов договор се дължи едно продължително и многократно
изпълнение. При договора за изработка или поръчка по Закона за задълженията и
договорите се дължи определен резултат. Страните по този договор са
равнопоставени и независими. Втората основна част от съдържанието на трудовия
договор е договорна. Тя се включва изрично в трудовия договор и се определя от
волята на страните и постигнатото съгласие между тях.
Въззивната инстанция като взе
предвид отразената в процесния договор воля на страните, тълкувайки същата по
реда на чл. 20 ЗЗД, намира, че страните са обвързани от т.нар. договор за
управление. Този извод се потвърждава от съдържанието на договора и по-конкретно
от възложените на ищцата функции.
Твърденията на ищцата, че
сключеният между нея и ответника договор за мениджмънт от 01.10.2015 г. е
трудов, са неоснователни. Неоснователността на това твърдение произтича, както
от основанието за сключване на договора, така и от съдържанието на самия
договор. В него липсва определено работно време, което е един от основните
елементи от задължителното съдържание на трудовия договор - чл. 66 КТ. Липсва и
основната характеристика на трудовия договор, регламентирана от разпоредбата на
чл. 66, т. 2 КТ - "длъжност" и характер на "работа".
Посоченото в договора качество на ищеца "мениджър“ не е
"длъжността", която му е възложена по силата на този договор. С
договора за мениджмънт на ищцата е било възложено да осъществява управлението и
развитието на дейността на фитнес-център „The Gym“, като извършва всички необходими за това действия,
т.е. изисква се постигането на определен резултат. В подкрепа на изложеното е и
задължението на ищцата, предвидено в чл.
4, б. „е“ - „в срок от три месеца от сключване на договора да достигне месечен
оборот от 3 000,00 лв. от дейността на търговския обект“. Наличието на разпоредбата на чл.
2 от договора за управление, регламентираща, правомощията на ищцата, създават/учредяват
представителна власт на ищцата да извършва действия с или пред трети лица,
характеризиращи се с определен резултат, а не установяват трудови функции, като
без значение е продължителността на извършваната от ищцата дейност. От
изложеното може да се направи извод, че упражняваната от ищцата дейност по
естеството си е по гражданско правоотношение.
Същевременно съгласно
константната съдебна практика, трудовото правоотношение не може да бъде
установявано с други гласни и/или писмени доказателства, включително изхождащи
от някоя от страните, сочещи по косвен начин за съществуването му. В този
смисъл, изложеното от свидетелите Иванов и Аксентиев, внасянето на осигурителни
вноски от ответника, издаването на удостоверение по образец за набрания при
ответника осигурителен стаж, както и представените месечни фишове за заплата са
ирелевантни за квалифициране на правоотношението между страните като трудово. Възнаграждението, дължимо от ответника, е
възнаграждение по граждански договор, а не е трудово възнаграждение, като също
е без значение как то е наименовано и как е оформено счетоводно и какви
отчисления и удръжки са правени по него. Настоящият съдебен състав счита, че към кръга на
тези ирелевантни обстоятелства следва да се причисли и обстоятелството, че
ответникът е осигурявал ищцата за всички социални рискове. Тези обстоятелства не
представляват доказателство за възникването и съществуването на трудово
правоотношение.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има
въззиваемата страна, която не претендира такива.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 175473 от 19.07.2017 г. по гр. д. № 47961/2016 г. по описа на
Софийски районен съд, IІ ГО, 153 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.