Р
Е Ш Е
Н И Е
№………..
гр. Варна, ………… .2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР.ВАРНА, 23-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и осми февруари две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ
ДИЧЕВА
при
секретаря Пенка Михайлова, разгледа докладваното от съдия Дичева
административно дело №1699 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл. чл. 203 Административно процесуален
кодекс /АПК/.
Образувано е
по искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди от М.Н.С.,
с адрес: ***.
С искова молба
от 25.07.22г. ищцата е поискала Община гр.Добрич да бъде осъдена да й заплати
имуществени вреди в размер на 1289.00 лева и неимуществени вреди в размер на
6000.00лева, във връзка с обявяването им за незаконосъобразни актове Заповед №
314/16.03.2016г. и Заповед № 576/25.05.2018г. на Кмета на Община гр. Добрич.
С уточняваща
молба от 09.08.22г. ищцата е поискала Община гр.Добрич да бъде осъдена да й
заплати имуществени вреди в размер на 696,00 лева , представляващи разходи по
водене на съдебно производство- адм.д. № 165/2016г. АС-Добрич и неимуществени
вреди в размер на 2000.00лева, във връзка с обявяването им за незаконосъобразни
актове Заповед № 314/16.03.2016г.
Със същата уточняваща молба от
09.08.22г. ищцата е поискала Община гр.Добрич да бъде осъдена да й заплати
имуществени вреди в размер на 453,00 лева , представляващи разходи по водене на
съдебно производство- адм.д. № 377/2018г. АС-Добрич и неимуществени вреди в
размер на 3200.00лева, във връзка с обявяването им за незаконосъобразни актове
Заповед № 314/16.03.2016г.
С разпореждане
№ 11697/15.09.22г. съдът отново е оставил исковата молба без движение като е
дал конкретни указания. Впоследствие с уточняваща искова молба от 26.09.2022г.,
М.С. е изменила исковете, като е посочила, че във връзка с отменената заповед №
314/16.03.2016г., за периода от 01.03.2016г. до 29.08.2017г., претендира
имуществени щети в размер на 206.00 лева, в резултат на извършени разходи по
обезпечително производство по гр.д. № 890/2016г. на РС-Добрич и неимуществени вреди в размер на 1500.00
лева;
Във връзка с
обявяване на заповед № 576/25.05.2018г. за незаконосъобразна, претендира
имуществени щети в размер на 26.00 лв.- пропуснати ползи за периода 06.2018г.
-06.2019г. и неимуществени вреди в размер на 3700.00 лева;
За
продължаващо бездействие за периода 01.02.2016г.- 27.07.22г. по задължението за
властническо администриране и поддръжка на съсобствен недвижим имот претендира
неимуществени вреди в размер на 500.00 лева;
За
незаконосъобразни действия на общинските органи с власт във връзка с издаването
на заповед № 314/16.03.2016г. за периода от 01.03.2016г. до 26.07.2017г.
претендира неимуществени вреди в размер на 300.00 лева;
За
незаконосъобразни действия с власт на общинските органи по издаване на заповед
№ 576/25.05.2018г. претендира неимуществени вреди в размер на 400.00 лева;
Въз основа на
изложеното, моли за уважение на обективно
съединените искове с правно осн. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В съдебно
заседание ищцата се представлява от адв. Л.Р., която поддържа претенцията и
моли да бъде уважена така, както е предявена.
Ответникът в
производството, Община Добрич, представлявана от юр.к. Г.К., оспорва исковете по
основание и размер. Позовава се и на изтекла погасителна давност. Представя
писмено становище от 08.02.23г., 15.02.23г. и писмена защита с вх. №
3584/08.03.23г. Моли за отхвърляне на исковете.
Варненска
окръжна прокуратура, конституирана на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, дава
заключение за неоснователност на исковите претенции. Счита, че по делото не са
представени доказателства за наличието пряка причинно-следствена връзка между
отменените ИАА и причинените болки и страдания у ищцата. С оглед на изложеното,
моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът,
след като се съобрази с изложените в исковата молба и отговорите на ответниците
основания, с доводите на страните и със събраните доказателства, приема за
установено следното:
Ищцата
- М.Н.С.,
с адрес: ***, е предявила обективно
съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди, срещу Община Добрич, поради за незаконосъобразни
актове- Заповед № 314/16.03.2016г. и Заповед № 576/25.05.2018г. на Кмета на
Община гр. Добрич, отменени с влезли в сила решения на съда.
С определение
№ 2441/18.08.22г. съдът е приел исковата молба за недопустима и прекратил
производството относно предявения иск в общ размер на 1149лв./696лв.+453лв./,
търсене на имуществени вреди по водене на дела, по аргумент на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ. Определението е влязло в сила.
С протоколно
Определение от проведено съдебно заседание по делото на 17.01.2023г., са
оставени без разглеждане и исковете по т.1.В, т. 1.Г и т. 1.Д от уточняващата молба
на ищцата от 25.09.2022г., а именно: 1/ За продължаващо бездействие за периода 01.02.2016г.-
27.07.22г. по задължението за властническо администриране и поддръжка на
съсобствен недвижим имот претендира неимуществени вреди в размер на 500.00
лева; 2/ За незаконосъобразни действия на общинските органи с власт във връзка
с издаването на заповед № 314/16.03.2016г. за периода от 01.03.2016г. до
26.07.2017г. с претендирани неимуществени вреди в размер на 300.00 лева; 3/ За
незаконосъобразни действия с власт на общинските органи по издаване на заповед
№ 576/25.05.2018г. с претендирани неимуществени вреди в размер на 400.00 лева;
Определението е влязло в сила.
С нова молба
от 24.01.2023г. е направено увеличение на исковете от ищцата със сумата от
570.00 лева и мораторна лихва върху сумата в размер на 173.70 лева, както и
мораторни лихви в размер на 457.09 лв. и 1127.48 лева върху исковете за
неимуществени вреди през конкретно посочените периоди.
С Определение
от проведено съдебно заседание по делото от 28.02.2023г., са оставени без
разглеждане направените изменения на исковете, като недопустими, тъй като са извършени
след срока по чл.214, ал.1 от ГПК за изменение на иска. Определението е влязло
в сила.
Съдът следва да се произнесе по
отношение на исковете, които са допуснати за разглеждане по делото:
1/
неимуществени вреди в размер на 1500лв., причинени в периода 01.03.2016г.-
29.08.2017г. във връзка с обявяването за незаконосъобразна заповед №
314/16.03.2016г. на Кмета на Община Добрич; Претендира се и мораторна лихва в размер на 746,69 лв.
2/ имуществени
вреди в размер на 26лв., представляващи
пропуснати ползи, върху сумата от 2400лв., разходи по водене на делото, която е
възстановена от съда, но въпреки това е
можело да стои в банкова сметка ***;
3/
Неимуществени вреди в размер на 3700лв., причинени в периода 02.03.2018г.- 27.05.2019г.
във връзка с обявяването за незаконосъобразна заповед № 314/16.03.2016г. на
Кмета на Община Добрич;
Претендира се и мораторна лихва за
неимуществени вреди в размер на 3700 лв. от 27.05.2019 г. до 25.07.2022 г. в
размер на 1188,11 лв.
В първото по
делото съдебно заседание, съдът е указал на ищцата на осн. чл. 170, ал. 3 АПК ,
че носи доказателствената тежестта да установи фактите, на които основава
своите претенции и тези, от които черпи права; Указано е да докаже:
- незаконосъобразните актове при или по повод
изпълнение на административна дейност, които са отменени по съответния ред; -
вреда /претърпяна загуба или пропусната полза/ в резултат на отменените
административни актове; - пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразните актове, действие или бездействие и тяхната вреда; - размер
на причинените вреди.
Към
материалите по делото са приобщени: Нотариален акт за собственост на недвижим
имот; скица; удостоверение за наследници; решения на АС-Добрич- 2гр.; Решение
на ВАС-1бр.; писмо от обл.управител; лист за преглед на пациент- Бл.С.; Фиш за
спешно психиатрично овладяване; касов бон за медицински преглед; амбулаторен
лист; Копие от регистрационна карта към Бюро по труда;
По делото е
назначена СПсхЕ, изготвена от д-р Р.Б., която установява, че по данни на
медицинската документация не е налице причинна връзка между здравословното
състояние на ищцата и издадените, респ. отменени заповеди.
В с.з. от
28.02.23г. в.л. заявява, че ищцата има много стресогенни събития в живота
ѝ, но е категорична, че не може да каже, че точно двете заповеди са
причината за това психично състояние.
Според в.л. тревожно депресивното
разстройство на ищцата се дължи на множество неблагоприятни събития в живота
ѝ. Установено е, че заповедите са издадени през 2016 г., а тя е посетила
доктор Е.през 2019 г., три години след издаването им и то веднъж.
По делото са
разпитани двама свидетели- К. Д. А., приятелка на ищцата и Б. С. С.- съпруг на
ищцата. Двамата свидетели заявяват пред съда, че ищцата е изпитвала стрес,
страх и безпокойство по време на водените дела във връзка с издадените
заповеди.
При
така установените факти, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Под преки и непосредствени вреди се разбират само тези вреди, които са типична,
обичайна последица от увреждането и които не биха настъпили, ако не беше
постановен незаконосъобразният акт или ако не беше осъществено незаконното
действие/бездействие. Следователно това са само вредите, които са причинени
директно от противоправното поведение, без да има въздействие на други фактори
и обстоятелства.
В
исковата молба ищцата твърди, че същата не е участвала пряко в съдебните
заседания по делата и във връзка с това е упълномощила съпруга си. Твърди, че
участието на съпруга й в производствата, за нея е представлявало силно
психическо безпокойство и стрес - дали той ще се върне безпроблемно и в какво
психологическо състояние ще бъде той. Заявява се, че у ищцата е съществувало
притеснение и безпокойство за здравословното състояние на съпруга й, по повод
участието му в съдебните дела, а не за нея самата.
Въпреки,
че в първо с.з. съдът е разпределил доказателствената тежест между страните
като е указал, на осн. чл.170, ал.3 АПК, че
ищцата следва да докаже, че неимуществените вреди, които й са
причинени, са преки и непосредствени за
нея, в случая такова доказване не е проведено. Непреките, косвени вреди, с
оглед физическото и психическото състояние на нейния съпруг, който я е
представлявал в двете административни производства не са преки вреди за ищцата.
Дори ищцата да възприема здравословното състояние на съпруга й по воденето на
делата като синергична последица за нейното психическо здраве, това състояние
не следва да бъде обезщетявано по реда на ЗОДОВ.
По
своето същество неимуществените вреди представляват засягане на честта,
достойнството, доброто име на лицето в обществото, болките и страданията, които
то е изживяло, както и всички други негативни преживявания в резултат на
увреждането. Неимуществените вреди подлежат на доказване и не се предполагат,
поради което ищецът не е освободен от задължението да докаже по безспорен
начин, че е претърпял такива вреди. Те трябва да бъдат установени с конкретни
доказателства по делото.
Не
всяко увреждане обаче е релевантно, а само онова, което се характеризира с
продължителност и по-висока степен на интензивност. Тежестта на доказване
настъпването на неимуществени вреди лежи върху този, който сочи че ги е
претърпял (ищеца), като доказването следва да е пълно и главно. В случая от
доказателствата по делото - показанията на изслушаните свидетели не се
установява да е настъпило продължително и с по - висока степен на интензитет
увреждане на емоционален живот на ищцата. На доказване подлежат конкретните
проявления на изпитваните негативни чувства, за да може съдът да прецени
интензивността на увреждането и съответно да определи полагащото му се по
справедливост обезщетение. Съдът приема, че това негативно поведение е
провокирано от предстоящите съдебни заседания, а не от самите заповеди, т.е.
липсва пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между издадените
заповеди и воденето на делата от съпруга й.
На
следващо място следва да се посочи, че претендираните от ищцата обезщетения са
недоказани. От приетите по делото доказателства, не се установява наличие на
реално претърпени вреди от ищцата и не е настъпило продължително и с висока
степен на интезитет увреждане. Представените писмени доказателства -
Амбулаторен лист № 960 от 05.04.2019г.; Фиш за 24 - часово спешно психиатрично
овладяване № 297 от 17.11.2018г. и рецепти за закупени лекарства установяват
обстоятелството, че ищцата е получавала тревожност, безсъние и стрес, но това
са били само краткотрайно оплаквания, които са отшумявали. Липсва представена
епикриза на медицинско лице, която да удостоверява наличие на болестно
състояние преди издаване на заповедите, по време на издаването им и след това
до отмяната им. Не може да се приеме за установено и доказано по категоричен
начин наличие на трайно влошаване на здравословното състояние, както и не е
ясно в какво точно се изразява твърдяното влошаване на здравето й, какви са
неговите проявления и т.н. Недоказан остана факта на настъпване на самата
вреда. Ищцата може да е понесла известно притеснение и неудобство от
административни актове, но същите не са били съществени и са отминали в
непродължителен период от време. Следва да се има предвид, че отменена заповед
№ 314/16.03.2016г. е издадена през 2016г., а оплакванията за психични преживявания
са направени от ищцата едва през 2019г., пред д-р Енев. В първото заседание по
делото, ответната страна е оспорила заключението на Фиш за 24-часово овладяване
№ 297 от 17.11.2018г., тъй като същото е издадено от дъщерята на ищцата и
същата не удостоверява обективно състоянието на М.С..
Съдът
кредитира приетата СПсхЕ, която установява, че психичните преживявания на
ищцата не са били породени от издадените административни актове, а от други
сресогенни лични фактори в живота й. Вещото
лице е дало заключение, че освидетелстваната не страда от психично разстройство
в тесния смисъл на думата - психоза. Налице са били данни за реакция на тежък
стрес и разстройство на адаптацията. Разстройствата в тази голяма група могат
да се разглеждат като неадаптивен отговор на тежък или продължителен стрес,
поради това, че те пречат на механизмите за справяне и по този начин водят до
нарушаване на социалното функциониране. Под стрес се разбира остро или
продължително психическо и /или физическо натоварване, което може да доведе до
общи психовегетативни разстройства и също до органични заболявалия.
Въздействието на стресогенните фактори зависят винаги от личните индивидуални
механизми за адаптиране и справяне.
Вещото
лице е посочило, че отличителна черта на психичния стрес е обстоятелството, че
при него реакцията зависи от интерпретацията, оценката на личността за
заплашващото или увреждащото събитие. Психологичният стрес се определя от
познавателните / когнитивните способности на индивида, от неговата преценка за
значимостта на определено събитие. В случая, индивидуалното предразположение
или ранимостта на личността играят по-важна роля като рисков фактор за появата
и оформяне на визираните симптомите на разстройствата в адаптацията на ищцата.
В
края на заключението, Вещото лице е направило извода, че според представената
медицинска документация не е налице причинна връзка между здравословното
състояние и датите на издаване на отменените административни актове и съдебни
решения. Съществена роля за състоянието на ищцата имат други фактори, но трябва
да се има пред вид, че индивидуалното предразположение или ранимостта на
личността играят по-важна роля като рисков фактор за появата и оформяне на
симптомите на разстройствата в адаптацията.
Не
следва да се приема, че съдебно оспорване на административен акт по презумпция
предполага негативни изживявания. Наличието на съдебен спор, предполага правно
очакване и не е свързано задължително с причиняване на емоционален дискомфорт.
Не се установява по-продължителен период по приключването на посоченото съдебно
производство, надвишаващ значително обичайния такъв. Не са ангажирани
доказателства за това, че е налице състояние на лицето, което прехвърля прага
на притеснения, обичайни при провеждането на съдебни производства. Приобщените
доказателства в тяхната съвкупност сочат, че не се доказват конкретни
преживявания, които да обусловят обезвреда по реда на ЗОДОВ.
От
изложено следва, че претендираните неимуществени вреди от ищцата са недоказани.
В приложените по делото съдебни решения на Добрички административен съд е
прието, че визираната сграда е съсобствена между М.С. ***.Добрич. Същата е
построена през 1930г. В документите за собственост на общината е записано, че
сградата е „полусрутена“. Според отразеното в протоколите за извършен оглед е
видно, че сградата е в много лошо състояние и застрашена от самосрутване.
Прието е, че сградата е без траен устройствен статут и според предвижданията на
Регулационния план на гр. Добрич, същата е предвидена за изграждане на улица. В
тази връзка твърдените притеснения, болки и безпокойства от страна на ищцата за
състоянието на имота й, не отговарят на реалността. Имотът й не е предвиден да
се запази, а същият предстои да бъде
отчужден от общината за изграждане на улица. Издадените административни актове
по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ не би следвало да имат твърдяното неблагоприятно
въздействие върху психическите преживявания на ищцата. Така или иначе още с
плана от 2006г. е предвидено имотът на ищцата да бъде отчужден и на негово
място да се изгради улица. Същият няма да бъде загубен, а собствениците му ще
бъдат обезщетени по съответния ред. Ищцата е била наясно за съдбата на имота си
още с приемане на Регулационния план на гр. Добрич през 2006г. от Община гр.Добрич.
Недоказан
е и иска за пропуснати ползи в размер на 26лв., представляващи лихва, върху
сумата от 2400лв. разноски по водене на
дело. По делото не са представени доказателства, че ищцата би държала в банка,
на срочен влог посочената сума.
На
следващо място следва да се приеме, че възражението на ответника за погасена
давност на по-голямата част от първия иск, е основателно.
Погасителната
давност е институт на материалното и процесуалното право, представляваща
изтичането на предвидения в закона период от време, през който субектът на
правото бездейства и не го упражнява.
Съответно с изтичането на давността и при направено възражение от насрещната
страна вземането се погасява, респективно предявения иск следва да се отхвърли
като неоснователен, поради изтичането на давностния срок за предявяването му.
Съгласно
§1 ЗР ЗОДОВ за неуредените в закона въпроси се прилагат разпоредбите на
гражданските и трудовите закони. Според субсидиарно приложимата разпоредба на
чл. 110 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, "с изтичането на
петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок". След изтичане на този давностен срок, правото на иск
за вземане на ищеца за обезщетение за претърпени вреди от деликт, се погасява.
Задължението за обезщетение, след изтичане на този срок, може да бъде
осъществено единствено доброволно /арг. от чл. 118 от ЗЗД/. Съгласно
разпоредбата на чл.120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно, а следва да се
предяви, като възражение. Възражението за погасяване на вземането по давност е
правоизключащо възражение и след неговото изразяване, съдът дължи произнасяне
относно това дали претендираното вземане е погасено по давност. В случая такова
възражение е направено.
Давността
започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. В случаи на
непозволено увреждане, какъвто е настоящия, това е момента на прекратяване на
увреждащите действия или от момента на прекратяване на фактическото състояние,
когато увреждането е следствие от бездействие. В т.4 от Тълкувателно решение №
3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр.д.№ 3/2004 г., ОСГК е прието, че когато
вредите произтичат от незаконни действия или бездействия на административните
органи, началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за заплащането
им е от момента на преустановяването им.
Началният
момент 01.03.2016г. за предявяване на първия иск е погасен на 01.03.2021г., а
крайния момент 29.08.2017г. е погасен на 29.08.2022г. ИМ е заведена на
26.07.22г., т.е. ищцата има право на искова претенция, считано от
26.07.2017г. или за около месец.
Следователно
вземането за това обезщетение се е погасило по давност с изтичането на 5 годишен срок, считано
от 01.03.2016г.
С
оглед посоченото възражението за настъпила погасителна давност, направено от
процесуалния представител на ответника е основателно, поради което исковата
молба се явява неоснователна за този период и следва да бъде отхвърлена.
Във
връзка с гореизложеното, съдът приема, че исковата молба на М.Н.С. следва да се
отхвърли като недоказана, неоснователна и погасена по давност в
по-горепосочената част.
По
гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
обективно съединените искове с
правно основание чл.1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди, предявени от М.Н.С., с адрес: ***, с които се иска ответника да бъде
осъден да й заплати:
1/ неимуществени вреди в размер на 1500лв.,
причинени в периода 01.03.2016г.- 29.08.2017г. във връзка с обявяването за
незаконосъобразна заповед № 314/16.03.2016г. на Кмета на Община Добрич;
Претендира се и мораторна лихва в размер на 746,69 лв.
2/
имуществени вреди в размер на 26лв.,
представляващи пропуснати ползи /лихва/, върху сумата от 2400лв.,
3/
Неимуществени вреди в размер на 3700лв., причинени в периода 02.03.2018г.-
27.05.2019г. във връзка с обявяването за незаконосъобразна заповед №
314/16.03.2016г. на Кмета на Община Добрич; Претендира се и мораторна лихва за
неимуществени вреди в размер на 3700 лв. от 27.05.2019 г. до 25.07.2022 г. в
размер на 1188,11 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: